№ 337
гр. ..., 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ..., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20221210200539 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „...“ ЕООД, с ЕИН ...., със седалище и адрес
на управление: ..., ...., представлявано от управителя .... против Наказателно
постановление (НП) № 618597-F632146 от 14.12.2021г., издадено от
Заместник директора на ТД на НАП - София, оправомощен със Заповед №
ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с което на
дружеството-жалбоподател за нарушение по чл.3 ал.1 т.1 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ), на основание чл.5 ал.1 от Закона
за ограничаване на плащанията в брой е наложена имуществена санкция в
размер на 7500.00 лева.
С жалбата се застъпва становище за незаконосъобразност на НП, тъй
като изложените в него твърдения са в противоречие както с действителните
факти и обстоятелства, така и с материално правните и процесуални
административнопроизводствени правила. Развиват се съображения, че
АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи, както и извършеното
плащане на сумата от 15000 лева и неправилното й осчетоводяване е в
резултат на грешка на главния счетоводител, който в този период е бил
заместник на титуляр. Сочи се също, че с плащане на така посочената
процесна сума не е осъществено закупуване на машини и същата е върната в
касата на дружеството, което обуславя и квалифициране на настоящия
случай, като маловажен такъв по смисъла на чл.28 и сл. от ЗАНН. Иска се от
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, се представлява от
адв. З.Д., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения,
ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и взема становище по
същество, като моли съдът да отмени обжалваното наказателно
постановление. Претендира присъждане на направените в хода на делото
разноски.
Админинистративнонаказващият орган, редовно призован, чрез
юрисконсулт Младенова оспорва жалбата, ангажира доказателства в
подкрепа на наказателното постановление и взема становище по същество,
като моли същото да бъде потвърдено от съда. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като алтернативно прави и възражения за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и разноски.
За Районна прокуратура ..., редовно призовани, представител не се явява
и не вземат становище по същество.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от активно
легитимирано за това лице и в срока за обжалване по ЗАНН. Разгледана по
същество е неоснователна, по следните съображения:
С ангажираните доказателства в процеса се установява по несъмнен и
категоричен начин, че на 22.10.2021г., свидетелят С.Г. А., Главен инспектор
по приходите при санкционния орган, в присъствието на свидетелите В.П. Л.
и Т. К. ЛЮБ., и в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател
...., съставила АУАН № F632146 от 22.101.2021г. на „...“ ЕООД с ЕИК .... за
това, че на 05.10.2021г., в ТД на НАП София, офис Перник, с адрес:
гр.Перник, пл.“Св. Иван Рилски“ № 1Б, в хода на извършена проверка по
прихващане или възстановяване, възложена с Резолюция за извършване на
проверка № П-22000121162981-0РП-001 от 16.09.2021г., след преглед на
документи, представени от проверяваното дружество по електронен път с
придружително писмо № П-22000121162981-ПРП-004-И от 05.07.2021г. (лист
10-11 от делото) проверяващата установила, че на 19.07.2021г. от страна на
„...“ ЕООД с ЕИК .... е извършено нерегламентирано плащане в брой в размер
на 15 000 лева, с получател управителя .... с ЕГН **********. В хода на
проверката на дружеството е връчено на 23.09.2021г., Искане за предоставяне
на документи и писмени обяснения с № П-22000121162981-004-001 от
16.09.2021г. (лист 28-30 от делото) по електронен път на имейл адрес
***************@***.**, във връзка с което са представени документи по
електронен път с придружително писмо № П-22000121162981-ПРД-001-И от
28.09.2021г.; № П-22000121162981-ПРД-002-И от 28.09.2021г.; № П-
22000121162981-ПРД-003-И от 28.09.2021г.; № П-22000121162981-ПРД-004-
И от 05.10.2021г. (лист 35-36 от делото); № П-22000121162981-ПРД-006-И от
12.10.2021г. (лист 37-38); № П-22000121162981-ПРД-007-И от 05.10.2021г. и
2
№ П-22000121162981-ПРД-008-И от 05.10.2021г. След анализ на същите е
прието за установено, че с Разходен касов ордер (РКО) от 19.07.2021г.,
издаден от „...“ ЕООД с ЕИК .... (лист 31 от делото), от касата на дружеството
са изплатени парични средства в брой, в размер на 15 000 лева на управителя
.... за закупуване на машини, отразени по дебитна счетоводна сметка 422 –
„Подотчетни лица“ (лист 33-34 от делото). Прието е от проверяващата и
актосъставител, че това плащане представлява парична престация,
надвишаваща прага от 10 000 лева, визиран в чл.3 ал.1 т.1 от ЗОПБ, според
която разпоредба, плащанията на територията на страната се извършва само
чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на
или надвишаваща 10 000 лева. Прието е също, че констатираното от
проверяващите органи на НАП, плащане в брой, извършено на 19.07.2021г.,
на стойност 15 000 лева от „...“ ЕООД с ЕИК .... не попада в кръга на
изключенията на чл.2 т.1-7 от ЗОПБ. Прието е от актосъставителя, че с
извършеното плащане в брой на сумата 15 000 лева, дружеството „...“ ЕООД с
ЕИК .... е извършило на 19.07-2021г., нарушение на разпоредбата на чл.3 ал.1
т.1 от ЗОПБ, с място на извършване на нарушението в гр.Петрич, ул.“28-ми
октомври“, където се намира касата на дружеството, съгласно представената
Декларация от управителя на дружеството .... (лист 32 от делото), като
нарушението е за първи път. АУАН е връчен надлежно на датата на
съставянето му – 22.10.2021г. на управителя на дружеството-жалбоподател,
който го е подписал и отразил, че ще представи обяснения и възражения
допълнително. В законоустановеният срок, срещу така съставения АУАН
постъпили писмени възражения, заведени с вх. № 53-06-8362 от 25.10.2021г.
от дружеството-жалбоподател „...“ ЕООД, с които се изразявало недоволство
от съставения акт, сочело се, че като управител на дружеството, лицето
получило от касата паричните средства има право да разполага със същите,
тъй като е материално отговорно лице и има правата и задълженията да внася
и да изважда пари от банковите сметки и от касата на дружеството. Посочва
се, че в случая поради отсъствието на титуляр главен счетоводител поради
отпуск за бременост и раждане и заместването му от друго лице, е допуснато
неточност при оформяне на счетоводните документи, която веднага след
откриването й е коригирана със съставянето на два РКО от по 7 500 лева,
каквито са били реалните извеждания на парични средства от касата,
удостоверени с първични счетоводни документи. Развиват се и правни
доводи, че в случая няма реализирано плащане на тези парични средства, тъй
като от една страна няма сключена сделка или договор с дружеството, по
които да е направено реално плащане на парични средства, а от друга
управителя не е заплатил машини или каквото и да било друго с тези
средства, поради което не може да се приеме, че е налице плащане в
конкретния случай. Развити са и съображения за приложението на института
на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. С писменото възражение са
представени и писмени доказателства: два броя РКО от 17.07.2021г. за сумата
7 500 лева и от 15.07.2021г. за сумата 7 500 лева; хронологичен регистър на
3
сметка 501 „каса в лева“ за месец август 2021г.; два проя приходни касови
ордери (ПРО) от 15.10.2021г. за сумата 7 500 лева и от 20.10.2021г. за сумата
7 500 лева и Заповед № 1 от 09.08.2021г. на управителя на „...“ ЕООД. Въз
основа на така съставения АУАН, на 14.12.2021г., Заместник директора на ТД
на НАП - София, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на
Изпълнителния директор на НАП, издал обжалваното Наказателно
постановление № 618597-F632146 от 14.12.2021г. (лист 8-9), с което за
констатирано административно нарушение по чл.3 ал.1 т.1 от ЗОБП, на
основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ наложил на „...“ ЕООД, с ЕИН ...., със седалище
и адрес на управление: ..., ...., представлявано от управителя ....,
„имуществена санкция“ в размер на 7500.00 лева. НП е връчено отново на
управителя на дружеството .... с разписка и срещу подпис на 17.03.2022г.,
като жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
законоустановения за това срок, на 31.03.2022г. и заведена в ТД на НАП -
София с вх. № 53-06-2811 от 31.03.2022г.
По делото е представена Покана с изх. № ИТ-00-2038 от 12.10.2021г.
(лист 25 от делото) до „...“ ЕООД, представлявано от управителя си ...., с
която в 14-дневен срок, считано от получаването, представляващо
дружеството лице или упълномощен представител следвало да се явявт в ТД
на НАП – София, ИРМ Перник на адрес: гр.Перник, пл.“Св. Иван Рилски“ №
1 при С.А. от 09.00 часа до 17.30 часа за съставяне на АУАН във връзка с
дадени парични средства от касата на дружеството на управителя .... за
закупуване на машини с РКО от 19.07.2021г. и с РКО от 10.08.2021г. – 15 000
лева. Поканата е изпратена по заявен имейл на дружеството-жалбоподател,
като е потвърдено нейното получаване (лист 26-27 от делото).
Представената Заповед № 1 от 09.08.2021г. на „...“ ЕООД (лист 17 от
делото) е видно, че на Румяна Иванова Стоянова на длъжност „Счетоводител,
оперативен“ е разрешено ползването на отпуск за бременност и раждане за
разликата от 135 до 410 дни , считано от 10.08.2021г. до 11.05.2022г.,
включително.
Представен е РКО от 07.07.2021г. на „...“ ЕООД (лист 18 от делото)
удостоверяващ, че ...., представител на дружеството е получил в брой 7 500
лева, за закупуване на машини.
Представен е РКО от 15.07.2021г. на „...“ ЕООД (лист 19 от делото)
удостоверяващ, че ...., представител на дружеството е получил в брой 7 500
лева, за закупуване на машини.
Представен е РКО от 19.07.2021г. на „...“ ЕООД (лист 31 от делото)
удостоверяващ, че ...., представител на дружеството е получил в брой 15 000
лева, за закупуване на машини.
Представен е ПКО от 15.10.2021г. на „...“ ЕООД (лист 23 от делото)
удостоверяващ, че ...., представител на дружеството е възстановил сума от
подотчетно лице, в брой 7 500 лева, поради неосъществена сделка към РКО
от 07.07.2021г.
4
Представен е ПКО от 20.10.2021г. на „...“ ЕООД (лист 24 от делото)
удостоверяващ, че ...., представител на дружеството е възстановил сума от
подотчетно лице, в брой 7 500 лева, поради неосъществена сделка към РКО
от 15.07.2021г.
Представен като писмено доказателство е заверена разпечатка на
Хронологичен регистър на сметка 501 „Каса в лева“ за периода от
01.07.2021г. до 31.08.2021г. на „...“ ЕООД, в който на последна страница е
отразена корекция в каса по сметка М 501, общо четири пъти, като с
основание „Отпусната сума на подотчетно лице – общо М 422 Подотчетно
лице“ са отпускани суми в един и същи размер от по 7500 лева, съответно на
дати 01.07.2021г.; 01.07.2021г.; 01.08.2021г. и на 01.08.2021г, съотвено с
документи от 07.07.2021г.; 15.07.2021г.; 11.08.2021г. и от 17.08.2021г.
Представеният Акт за прихващане или възстановяване № П-
22000121162981-004-001 от 13.10.2021г. удостоверява, че същият е издаден
по повод процесната проверка, като е констатирано, че във връзка с
гореизложеното и на основание чл.92 ал.1 т.4 от ЗДДС, резултатът по СД за
периода от м.06.2021г. до м.08.2021г. – ДДС за възстановяване на „...“ ЕООД
е в размер на 7 651,46 лева, следва да бъде възстановено на проверяваното
дружество в 30-дневен срок от подаване на СД по ЗДДС.
Представени от „...“ ЕООД са Хронология на счетоводна сметка 501
„Каса в левове“ за 2021г.; Оборотна ведомост за 2021г.; Годишен финансов
отчет на дружеството-жалбоподател за 2021г., състоящ се от счетоводен
баланс, Отчет за приходите и разходите, Отчет за собствен капитал и Отчет за
паричните потоци, които съдът намира за неотносими към предмета на
разглеждане по делото, поради което и не ги обсъди.
Представената Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г., ведно със Заповед
№ 667 от 30.09.2021г., двете на Изпълнителния директор на НАП
удостоверяват материалната и процесуална компетентност на лицето издало
обжалваното наказателно постановление.
Изложените в АУАН фактически твърдения, се потвърждават и при
разпита на актосъставителя С.Г. А. и свидетелите по В.П. Л. и Т. К. ЛЮБ.,
които съдебното производство потвърждават с показанията си възприетата и
описана по-горе фактическа обстановка. Същите са категорични, че
нарушението е установено въз основа на писмени доказателства, като акта е
съставен в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател и
същият е му връчен и подписан от него.
От показанията на свидетеля В.И.С. се установява, че същият е
замествал титуляра-счетоводител на дружеството-жалбоподател в периода
м.7-м.8 2021г. с управителя на дружеството контактували основно по
телефона, като на следващият месец същият му предоставял счетоводните
документи за осчетоводяване и оформяне. Сочи, че средствата в брой на
предприятието се съхранявали на адрес в гр.Петрич, ул.“28 октомври“ № 24.
Установява, че през м.юли 2021г. управителя на дружеството „...“ ЕООД му
5
се обадил и му казал, че е взел 15 000 лева от касата, които са за закупуване
на машини, които пари към този момент още не бил върнал в касата и
машини не били закупени. След няколко дни отново му се обадил, при което
съставили РКО за 15 000 лева, за да отразят парите, които е взел от касата.
След още няколко дни, направили корекция и съставили два РКО за по 7 500
лева, като при проверката от НАП била поискана документация – оборотна
ведомост, от която се видяло, че има отпусната сума на подотчено лице, което
било е управителя, като в бързината свидетелят се объркал и приложил РКО
за 15 000 лева. След това осъзнал грешката си и приложил двата РКО за по
7 500 лева, което е отразено в движението на касата, че са отпуснати два пъти
по 7 500 лева на управителя. Свидетеля сочи, че при проверката било
отказано да приемат ордерите по 7 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетелите, приложените към административно-
наказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са
безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват
по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна
и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-
дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е
допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
Атакуваното НП и АУАН са издадени от компетентен за това орган и в
сроковете по чл.34 от ЗАНН, като всеки от тях съдържа и всички изискуеми
се от този закон реквизити. В НП и АУАН ясно и конкретно са посочени
датата и мястото на извършване на нарушението, начина на извършването му,
правната му квалификация и доказателствата, с които се установява, като и
двата документа са надлежно връчени на изрично упълномощено за това
лице, чрез законният представител на процесното дружество. Нарушението на
дружеството-жалбоподател е констатирано на 05.10.2021г., в хода на
осъществена проверка. АУАН е изготвен на 22.10.2021г., а НП на
14.12.2021г., в пълно съответствие с нормата на чл.34 от ЗАНН, като
възраженията на жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни.
Действително се установи, че проверяващите лица са изискали представяне
на документи от процесното дружество за извършване на проверка с Искане
за предоставяне на документи и писмени обяснения с № П-22000121162981-
004-001 от 16.09.2021г. и такива са представени от дружеството-
жалбоподател с писма № П-22000121162981-ПРД-001-И от 28.09.2021г.; №
П-22000121162981-ПРД-002-И от 28.09.2021г.; № П-22000121162981-ПРД-
003-И от 28.09.2021г.; № П-22000121162981-ПРД-004-И от 05.10.2021г.; №
П-22000121162981-ПРД-006-И от 12.10.2021г.; № П-22000121162981-ПРД-
6
007-И от 05.10.2021г. и № П-22000121162981-ПРД-008-И от 05.10.2021г.,
като е представен процесният РКО от 19.07.2021г., онагледяващи плащания в
брой в размер на 15 000 лева, а впоследствие са представени два броя РКО,
съответно от 07.07.2021г. и от 15.07.2021г., които би следвало да поправят
направената грешка, без същите да отразяват реално и фактически
направените плащания, респ. получените суми от управителя. Ето защо,
неоснователно е и твърдението на дружеството-жалбоподателя, че
процесният АУАН, който е мотивирал издаването на НП не отразява
обективно обстоятелствата при които е извършено нарушението, съгласно
чл.42 т.4 от ЗАНН. Липсват доказателства представени, както пред
актосъставителя, така и пред съда, удостоверяващи твърдяната от защитата
липса на обективно и точно описание на фактическата обстановка при
осъществяване на нарушението. За извършената проверка на дружеството от
последното с нарочна покана са изискани документи, въз основа на които са
установени релевантните за нарушението обстоятелства и фактически
положения от проверяващия, като именно извършваната проверка е станала и
причина за установяване на процесното нарушение, а впоследствие и
преиздаване вместо РКО за сумата от 15 000 лева, на нови два РКО, всеки за
сумата от 7 500 лева. Съществено процесуално нарушение е налице тогава,
когато с него съществено се засяга правото на защита на лицето,
възможността да разбере за какво нарушение е подведен под отговорност, за
да може да организира защитата си в пълен обем, като тези нарушения
представляват отменителни основания, ако са допуснати в хода на
административнонаказателното производство. В случая обаче такова не се
констатира, както и не може да бъде прието, че е налице нарушение по чл.42
т.7 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН и същото е съществено, тъй като по аргумента на
чл.53 ал.2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, все обстоятелства, по които не се спори от страните и са установени по
безспорен и категоричен начин. Съгласно разпоредбата на чл.36 ал.( от ЗАНН
административнонаказателното производство започва със съставянето на
АУАН, който в случая е съставен в присъствието на представляващия
дружеството-жалбоподател. Актът е бил предявен на същото лице да се
запознае със съдържанието му и да го подпише на същата дата, като и му е
била осигурена възможност да направи писмени възражения, като и такива са
постъпили в срок, поради което според настоящата инстанция не са налице
нарушения на процесуалните права в рамките на административното
производство, които да обуславят отмяна на обжалвания санкционен акт, като
възраженията на защитата и в тази насока са неоснователни.
Съгласно нормата на чл.3, ал.1 т.1 от ЗОПБ, плащанията на територията
на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка,
когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева. Единственото
изключение за това задължение е посочено и лимитирано в нормата на чл.2 от
7
същият Закон, съгласно която, въпросният нормативен акт не се прилага само
при следните хипотези: тегленето и внасянето на пари в брой от/в собствени
платежни сметки; тегленето и внасянето на пари в брой от/в сметки на
недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и роднини по
права линия; сделките с чуждестранна валута в наличност по занятие;
операциите с банкноти и монети, страна по които е Българската народна
банка; замяната от банки на повредени български банкноти и монети;
изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда,
както и при изплащането на гарантираните влогове по смисъла на Закона за
гарантиране на влоговете в банките.
В конкретният казус, с приложените по делото писмени доказателства, а
именно цитираният РКО от 19.07.2021г. за сумата 15 000 лева, посочен в
АУАН и НП, както приложените два броя РКО от по 7 500 лева, съответно от
07.07.2021г. и от 15.07.2021г. и ПРО от 15.10.2021г. за сумата 7 500 лева и
ПКО от 20.10.2021г. за сумата 7 500 лева, и показанията на свидетелите по
делото, се установи по безспорен и категоричен начин, че на 19.07.2021г.,
дружеството-жалбоподател е заплатил на управителя на дружеството от
касата си, като подотчетно лице парична сума за закупуване на машини от 15
000 лева в брой. Това плащане е надлежно осчетоводено първоначално със
съставянето на РКО от 19.07.2021г. и е направено в нарушение на чл.3 ал.1 т.1
от ЗОПБ. Възраженията на жалбоподателя, че с това плащане не било
извършено нарушение на визираната законова норма е неоснователно, тъй
като заплащането на паричната сума на подотчетно лице в брой от 15 000
лева, не е включено в изрично материализираните и лимитирани изключения
от приложението на чл.2 от ЗОПБ. Правилно административнонаказващият
орган е приел, че в случая се касае за административно нарушение и с
процесното НП правилно и законосъобразно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на търговеца. По изложените
съображения, съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин,
осъществяване от страна на дружеството-жалбоподател на фактическия
състав на разглежданото административно нарушение, което обуславя
установяването му от обективна страна. С издаването на последяващи два
други РКО от по 7 500 лева, но с дати различни от 19.07.2021г., а именно
07.07.2021г. и от 15.07.2021г. е реализирано действие, с което се е целяло
избягване на административнонаказателна отговорност, като са съставени
счетоводни документи, които не отговарят на обективната действителност и
са в нарушение със законовите изискванията на съставяне на първични
счетоводни документи, поради което същите не могат да доведат, както до
хипотеза на изключване ангажирането на административноказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател, така и до квалифициране на
настоящия случай като „маловажен“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Доколкото
в случая се касае за нарушение извършено от търговско дружество –
юридическо лице, чиято отговорност по аргумента на чл.83 ал.1 от ЗАНН е
невиновна (безвиновна), а обективна такава деянието не следва да се изследва
8
от субективна страна.
След като правилно е установил извършването на нарушението по чл.3
ал.1 т.1 от ЗОПБ, на основание чл.5 ал.1 от същият закон, наказващият орган е
наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 7
500.00 лева, което е единствената алтернатива посочена от законодателя за
деяние, като процесното и е в размер 50 на сто от общия размер на
направеното плащане. В случая се касае за плащане в брой от касата на
юридическо лице, който размер е безспорно установен в размер на 15 000
лева. При това положение, съдът приема, че наложената санкция е съобразена
с нормата на чл.27 от ЗАНН и е законосъобразно отмерена, като в тази връзка
доводите за прекомерност на наложената санкция съдът прие за
неоснователни.
След като прие разглежданото нарушение за доказано по несъмнен
начин, както и наложената санкция за правилно определено по вид и размер,
съдът намира обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и
като такова, същото следва да бъде потвърдено.
Направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за участието му по делото, съдът счита за основателно. С
оглед изхода на делото и на основание чл.63д ал.4 и ал.5 от ЗАНН следва на
ТД на НАП - София да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), съгласно
препращащата разпоредба на чл.63д ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото продължи в
едно съдебно заседание, с разпит на четирима свидетели, като фактическата и
правна сложност не е значителна, поради което съдът намира, че следва да се
присъди възнаграждение в среден размер от 100 лева, който размер
съответства и на действителната фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 във връзка с чл.58д т.1
от ЗАНН, ...ски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 618597-F632146 от
14.12.2021г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП - София,
оправомощен със Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на Изпълнителния
директор на НАП, с което на „...“ ЕООД, с ЕИН ...., със седалище и адрес на
управление: ..., ...., представлявано от управителя ...., за нарушение по чл.3
ал.1 т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, на основание чл.5
9
ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой е наложена
имуществена санкция в размер на 7500.00 (седем хиляди и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „...“ ЕООД, с ЕИН ...., със седалище и адрес на управление:
..., ...., представлявано от управителя .... да заплати на ТД на НАП - София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - ....
Съдия при Районен съд – ...: _______________________
10