Р
Е Ш Е
Н И Е
№800
гр. Хасково, 31.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Дорета Атанасова
и в присъствието на прокурор Валентина Радева - Ранчева,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД(К) № 921 по описа на Административен съд - Хасково за 2019г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на ЕТ „ГРАНД КОМЕРСИАЛ – П. Н.“ гр.Г…., представляван от П.К.
Н., против Решение № 103/07.06.2019г., постановено по АНД № 154/2019г. по описа
на РС - Харманли. С атакуваното решение е потвърдено Наказателно постановление
№ 26-000758 от 02.04.2019 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Хасково, с което на ЕТ "Гранд Комерсиал – П. Н.” гр.
Гълъбово на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500
лева, за административно нарушение на чл.61 ал.1 от КТ.
В
касационната жалба се твърди, че така постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно поради следните съображения: имуществената отговорност на
едноличния търговец била ангажирана за това, че на 06.03.2019г. в 11.15ч. при
извършена проверка на кариера в землището на с.Р. било заварено да работи
лицето Д. Р. М., без да е налице трудов договор с това лице, като бил сключен
граждански договор. Действително на посочената дата била извършена проверка на
място в кариера, стопанисвана от жалбоподателя като едноличен търговец и на
тази дата там работело лицето Д. Р. М., с когото едноличният търговец имал
сключен граждански договор № 21/01.02.2019г. за периода от 01.02.2019г. до
28.02.2019г. с предмет на договора – извършване на дейности като машинен оператор
на кариера Р. при повикване, както и граждански договор № 22/01.03.2019г. до
31.03.2019г. с идентичен предмет. Именно по силата на този договор от
01.03.2019г. лицето било повикано, за да изпълни определена работа, тъй като
възникнала необходимост от извършване на същата. За този вид дейност
жалбоподателят, като работодател, преценил, че не е необходимо да има постоянно
лице на трудов договор, тъй като именно характерът на работата предполагал
наемане на работник за определено време, за извършване на конкретна работа
срещу уговорено възнаграждение. Работата не била постоянна. В тази връзка се
излагат съображения, че наказващият орган не е изложил мотиви защо следва
именно за този вид работа да бъде сключен трудов договор, а не граждански, а
съдът, от своя страна, постановил, че естеството на полагания труд предполагало
наличие на трудов договор, с които мотиви жалбоподателят не бил съгласен. В
конкретния случай се касаело именно за облигационни отношения, по силата на
които бил договорен определен резултат, след изпълнението на който се дължи
заплащане на предварително уговорена сума. Не било възможно Дирекция „Инспекция
по труда“ само от една извършена проверка да прави обосновани изводи, че става
въпрос за престиране на работна сила, при определени условия – определено
работно място и длъжност, спазване на трудова дисциплина. В случая работата се
осъществявала на открито на различни места, като нямало как да бъде определена
продължителност на работното време, тъй като лицето осъществявало работата само
на повикване.
В съдебно
заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Ответникът –
ДИРЕКЦИЯ "ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА" – ХАСКОВО, чрез процесуалния си
представител депозира молба, в която сочи, че съдът правилно е приел
констатираното нарушение за безспорно доказано. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно, а касационната жалба да бъде оставена
без уважение.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ХАСКОВО предлага решението на РС – Харманли да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от страна
по АНД № 154/2019г. по описа на РС – Харманли, за която оспореното решение е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
С оспореното
решение Районен съд – Харманли е потвърдил Наказателно постановление №
26-000758 от 02.04.2019г. на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Хасково, с което на ЕТ "Гранд Комерсиал – П. Н.” гр.Г., на
основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева, за
административно нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ.
За да
постанови обжалваното решение, съдът е приел, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, като е спазена изцяло административно-наказателната
процедура по съставяне на акта и издаване на обжалваното наказателното
постановление и не са допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето и връчването им. От фактическа страна съдът е приел за безспорно
установено, че едноличният търговец - жалбоподател е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение по чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.
Посочил е, че приложеният по делото граждански договор № 22/01.03.2019г.,
сключен между едноличния търговец и Д. Р. М. за периода от 01.03.2019г. до
31.03.2019г. е без достоверна дата, като работникът не е разполагал с него към
момента на проверката, а също и че подобен договор не може да промени
правоотношението от трудово на гражданско, тъй като естеството на полагания
труд определя вида на договора, а не обратното. В случая естеството на
полагания труд изисквало явно наличие на трудов договор, а не граждански. Прави
се извод, че правилно е била ангажирана отговорността на ЕТ ”Гранд комерсиал – П. Н." гр.Г., в качеството му на работодател чрез налагане на административно
наказание "имуществена санкция", като процесното нарушение е правилно
квалифицирано. Посочено е, че не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът е приел, че процесното нарушение
е доказано по несъмнен начин от обективна страна, наложеното наказание е
правилно определено, и като е намерил обжалваното наказателно постановление за
законосъобразно е потвърдил същото.
При
касационната проверка настоящата инстанция намира, че oбжалваното решение е
постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, като относимите факти
са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Съответните фактически изводи са направени след
съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на
районния съд, че е извършено описаното в наказателното постановление административно
нарушение са правилни и обосновани, същите не противоречат на събраните по
делото доказателства и се споделят от настоящия състав.
Правилно е
прието, че административно-наказателната процедура е законосъобразно проведена.
Съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а НП - на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Безспорно са спазени предвидените в
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и за издаване на
НП.
Според
настоящия състав на съда, а както и районният съд е приел, описаното в АУАН и
НП административно нарушение е безспорно доказано. По безспорен начин е
установено, че посоченото в АУАН и НП лице – Д. Р. М. в момента на проверката е
работел, изпълнявайки възложената му работа на „машинен оператор на товарачни
машини", която по време на проверката е извършвал в екип с останалите
работници. Същият писмено е декларирал, че работи на обекта - кариера „Р."
като „машинен оператор на товарачни машини" от 01.02.2019г., с работно
време от 08:00ч. до 12:00ч., получава месечно трудово възнаграждение в размер
на 200 лв. и няма сключен трудов договор. Установен е и фактът, че приложеният
по делото граждански договор № 22/01.03.2019г. за периода от 01.03.2019г. до
31.03.2019г. е без достоверна дата и работникът не е разполагал с него към
момента на проверката. Факт е, че в случая естеството на полагания труд изисква
явно наличие на трудов договор, а не граждански, доколкото извършваната дейност
като „машинен оператор на товарачни машини", а по време на проверката - в
екип с останалите работници извършване на дейности по ремонт на еднокофов багер
"НУUDAI”, собственост на едноличния търговец, в конкретно посочен обект,
респективно работно място – на кариера в землището на с.Р., общ.С.,
експлоатирана от едноличния търговец, с определено работно време с
продължителност от 08.00 часа до 12.00 часа и срещу уговорено месечно трудово
възнаграждение в размер на 200 лева, с определени почивни дни – събота и неделя,
представлява престиране на работна сила, а не изработване (на предмет,
произведение на изкуството и т. н.) по смисъла на чл. 258 от ЗЗД. В този смисъл
не може да се приеме, че приложеният по преписката граждански договор е такъв
за изработка, тъй като отношенията по този вид договор по смисъла на чл.258 от ЗЗД, се характеризират със самостоятелност на изработващия, както по отношение
на времето, така и по отношение на мястото, като последният дължи фактически
резултат, а не е ангажиран с осъществяване на трудов процес.
Правилни и
законосъобразни са изводите на районния съд, че процесното нарушение, с оглед
неговата правна квалификация, попада в кръга от деяния, които по силата на
закона не могат да бъдат маловажни. Съгласно разпоредбата на чл. 415в, ал.2 от КТ(ДВ бр.7 от 24.01.2012 г.), не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.1, чл. 62,
ал.1 и 3 и чл. 63, ал.1 и 2 от КТ.
Наред с
горното, обосновани са изводите на районния съд, че наложената в случая
имуществена санкция е правилно определена в минимален размер.
Неоснователни
са наведените с касационната жалба оплаквания, че се касаело именно за
облигационни отношения, по силата на които бил договорен определен резултат,
след изпълнението на който се дължи заплащане на предварително уговорена сума. Изложеното
по-горе обосновава точно обратния извод, а именно – че са в случая са налице
всички елементи на едно трудово правоотношение, и дори и да се приеме
сключването на граждански договор, то в конкретния случай, с оглед
доказателствата по делото и установената фактическа обстановка, при всички
случаи би следвало да се приеме, че с него се прикрива съществуването на едно
трудово правоотношение и не е налице гражданскоправно такова. Настоящата
инстанция не споделя тези доводи, развити в касационната жалба, като отново
следва да се посочи, че от събраните доказателства е установено по категоричен
и безспорен начин, че посоченото лице е полагало труд, осъществявайки една и
съща трудова функция, тоест налице е системност и повторяемост на
осъществяваната трудова дейност, при определено работно време и има уговорено
трудово възнаграждение, работно време и почивни дни, тоест налице са типичните
елементи на едно трудово правоотношение - отношение, при което се предоставя
работна сила и което е следвало задължително да се уреди като такова, със
сключването на писмен трудов договор, а не с граждански договор.
Предвид
изложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че
оплакванията, изложени в касационната жалба, са неоснователни и недоказани, а
изводите на районния съд са правилни, обосновани и съобразени със събраните по
делото доказателства, като районният съд е обсъдил и анализирал всички събрани
по делото доказателства и въз основа на тях е направил обоснован и правилен
извод относно осъществяването на нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ от страна на жалбодателя.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 предл.първо от АПК съдът
Р Е
Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 103/07.06.2019г., постановено
по АНД № 154 по описа на Районен съд – Харманли за 2019г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.