РЕШЕНИЕ № 415
гр. Пловдив, 23.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, ІХ състав, в открито
заседание на двадесет и пети януари 2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
при
секретар Стефка Костадинова, като разгледа административно дело № 1746 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „ИМС” АД, ЕИК по БУЛСТАТ ****, гр. П., бул. „П.ш.” № 82, представлявано от Н.Г.С., против ревизионен акт № Р-16001616004604-091-001/27.02.2017 г.,
издаден от Б.С.П. на длъжност старши инспектор по приходите, възложил ревизията
и Г.Д.С.на длъжност старши инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при
Териториална дирекция гр. П., потвърден с Решение № 291/22.05.2017 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” - гр. П.. Твърди се, че РА е незаконосъобразен, за което са
изложени съображения и се моли за неговата отмяна.
В СЗ и в писмени бележки процесуален представител поддържа жалбата и претендира
разноски.
Ответникът по жалбата чрез
процесуален представител и в писмени бележки изразява становище, че подадената
жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
І. Жалбата е подадена в срок и от лице, за което актът е неблагоприятен, следователно е процесуално
допустима. Разгледана по същество,
същата е частично основателна.
Извършената
на „ИМС” АД ревизия относно правилното прилагане на
ЗДДС обхваща данъчни периоди от 01.07.2015 г. до 29.02.2016 г. Органите по
приходите са отказали на „ИМС”
АД правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 167 757,35 лв. и са начислили прилежащи лихви в размер на 21 035,22 лв.
Видно
от констативната част на съставения ревизионен доклад № Р-16001616004604-092-001/27.01.2017 г.,
който по силата на чл. 120, ал. 2, изр. 1-во от ДОПК е неразделна част от
оспорения ревизионен акт, органите по приходите не са признали на дружеството-жалбоподател
правото на данъчен кредит в посочения по-горе
размер
по фактури и доставчици, както следва:
1. 11 045,10 лв. по фактура № **********/23.10.2015 г., издадена
от доставчика „ВГ” ООД, с Булстат ****.
Предмет
на доставката е „Извършено СМР по договор съгласно протокол обр.19-1 и протокол обр.19-2“. Във
връзка с извършена насрещна проверка и връчено ИПДПОЗЛ на този доставчик
са
представени договор от 11.11.2013 г.,
сключен между „ИМС“ АД - Възложител и „ВГ“ ООД – Изпълнител, за изпълнение на СМР за обект „Изграждане
на Център за настаняване от семеен тип“ /ЦНСТ/ - сграда
А и „Център за социална рехабилитация и интеграция“ /ЦСРИ/ в гр. П със срок на
изпълнение 45 календарни дни с количествено-стойностна сметка на обща стойност
49 982,68 лв., в т.ч. данъчна основа 41 652,24 лв. и ДДС
8 330,45 лв. Представен е и договор от 10.06.2014 г.,
сключен между „ИМС“ АД -
Възложител и „ВГ“ ООД – Изпълнител,
за изпълнение на СМР на същите обекти с предмет – вертикална планировка.
Договорен е срок за изпълнение 30 календарни дни и приложена
количествено–стойностна сметка от 10.06.2014 г. на обща стойност 23 119,88 лв., в т.ч. данъчна основа 19 266,57 лв. и ДДС
3 853,31 лв. Приложени са протоколи за приемане на СМР с №№ 1/23.10.2015 г. на обща
стойност 49 982,68 лв., в т.ч. данъчна основа 41 652,24 лв. и ДДС
8 330,45 лв. и № 2/23.10.2015 г. на обща
стойност 16 287,91 лв., в т.ч. данъчна основа 13 573,26 лв. и ДДС
2 714,65 лв. Посочено е, че по фактурите няма извършено
плащане. Представени са 26 бр. фактури за вложените материали. Посочено е също така, че за част от
изпълнените СМР по процесната фактура „В-Г“ ООД е наело
подизпълнител „С.М.“ ООД. Представени са в тази
връзка
фактура с № 1480/26.06.2014 г. с данъчна основа 11 730,66 лв. и ДДС 2 346,13
лв. с приложени към нея протокол обр. 19 от 2014 г. без дата за обект ЦНСТ и
ЦСРИ - вертикална планировка и фактура № 1479/25.06.2014 г. с данъчна основа 7
055,20 лв. и ДДС 1 411,05 лв. Приложен е протокол обр. 19 от 2014 г. без дата.
Обектът, на който са извършени СМР е ЦНСТ и във връзка с два сключени договора
между „ВГ“ ООД - Възложител и „С.М.“ ООД - Изпълнител. Във връзка с така представените
доказателства е констатирано от органите по приходите,
че фактурите от подизпълнителя „С.М.“ ООД са издадени на 25.06.2014 г. и на
26.06.2014 г., а фактурата от „ВГ“ ЕООД към „ИМС“ АД е от 23.10.2015 г., т.е. една година и четири месеца
по-късно. Предвид горното, макар да има данни и
документи, че част от СМР, възложени на „ВГ“ ООД от „ИМС“ АД са изпълнени в
по-ранен момент, когато е осъществявано строителството на процесните обекти, е прието от органите по приходите, че липсват
документи за извършените дейности от самото „ВГ“ ООД за част „Електро“, както и за това кои работници на това
дружество и по кое време са работили на обектите,
не са представени документи за пребиваването на работници на
„ВГ“ ООД по това време или когато и да било на обектите – заповеди за
командировки, извършени разходи за пътни, квартирни и т.н. Въз основа на така
установените обстоятелства и факти, касаещи въпросния доставчик, органите по приходите са стигнали до заключение,
че не
може да се направи извод, че са налице доказателства, които обосновават
извършена доставка от страна на „ВГ“ ООД. Освен това не се представят и
документи за извършено разплащане на фактурата. На основание чл. 70, ал. 5 във връзка с
чл. 68, ал. 1 и чл. 69 ал. 1 от ЗДДС на
ревизираното дружество е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в
размер на 11 045,10 лв. по фактура № **********/23.10.2015 г.
2. 156 712,25
лв. по 11 броя фактури, издадени от доставчика „ДЖ“ ЕООД, с Булстат ****.
Във
връзка с извършена насрещна проверка и връчено ИПДПОЗЛ на този доставчик са представени копия на процесните фактури, с изключение на фактура № 39 от
01.09.2015 г. Представени са хронологични описи за счетоводна сметка 4532 за
периодите на издаване на фактурите. Във връзка с разплащането са приложени
банкови извлечения за извършени частични пращания – 30 000,00 лв.,
преведени от „ИМС“ АД по фактура № 129/15.01.2016 г. и още 158 500,00 лв.,
преведени от „СКМГ“ ЕАД на различни дати по споразумение с „ИМС“ АД от
10.08.2015 г. Представени са споразумения от 10.08.2015 г.
и 30.12.2015 г. за прехвърляне на вземания от „СКМГ“ ЕООД за сметка на задължения
към „ДЖ“ ЕООД, както и 7 бр. протоколи за прихващане
на насрещни вземания и задължения. Приложени
са договор за услуга с механизация от 09.06.2015 г., сключен с РЛ; договор за
наем на МПС от 10.05.2015 г., сключен между „ДЖ“ ЕООД и „АТЕ“ ЕООД за наем на товароподемни машини, представени са
ежедневни отчети за м.06, м.07, м.08, м.09, м.10, м.11 и м.12.2015 г., както и м.01 и м.02.2016 г. за
извършени строителни дейности с товаро-подемни машини /багер и валяк/ по дати и
с посочено лице, извършило трудовата дейност. Приложени са товарителници за
извозване на земни маси с товарен автомобил с рег. № СА ****. Представени са
ведомости за заплати за процесния период, от които се установява, че в
дружеството има 13 наети лица по трудово правоотношение. Според справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ са наети лица на
следните длъжности - технически сътрудник, шивач, строителни работници - 3 бр.,
електротехници - 5 бр., зидаромазач - 1 бр., технически ръководител -1 бр.,
машинист пътно-строителни машини, продавач – консултант - 1 бр. От приложената оборотна ведомост за
периода 01.06-31.08.2016 г. е установено, че дружеството не притежава
ДМА.
Констатациите по всяка една от процесните фактури, издадени от този доставчик, са
следните:
Фактура № 37/26.06.2015 г. с предмет наем на техника, ДО 87 500,00 лв. и ДДС 17 500
лв. Към фактурата
е приложен приемо-предавателен протокол от 11.05.2015 г., съгласно който „ДЖ“
ЕООД предава на „ИМС“ АД на обект: „Център за настаняване от семеен тип“ и
„Център за социална рехабилитация и интеграция“, както и прилежащите им дворни
места“, находящи се в гр. П и обект „Защитено жилище“ в с. В., община П
следните ППС, ведно с шофьор към тях: Багер ****, ****,
Вишка с рег. № ****и Д. с рег. № ****. В отговор на отправено ИПДПОЗЛ от страна на ревизираното
дружество относно доставката по коментираната фактура са дадени писмени
обяснения и представени документи, от които се установява, че „ИМС“
АД е наело фирма „ДЖ" ЕООД през м. юни 2014 г. във връзка с извършване на
изкопни и изравнителни работи. Фирмата е била ползвана за направата на
отводнителна инсталация на дъждовна и подпочвена вода за сваляне на нивото на
терена. Техниката е ползвана няколкократно в рамките на три месеца, като през
този период тя е била докарвана и връщана на обекта при нужда. Техниката е била
предоставена заедно с шофьори. В цената
по договора са включени всички разходи, които са за сметка на фирмата -
наемодател.
Приложен
е договор за наем на механизация от 09.06.2014 г., сключен между „ДЖ“ ЕООД –
наемодател и „ИМС“ АД – наемател за наем на техника и анекс към договор за наем
от 11.06.2014 г., съгласно който първоначалната цена по договора е променена от
75 000,00 лв. без ДДС на 85 500,00 лв. без ДДС. При извършената насрещна проверка на „ДЖ“
ЕООД е представен договор за наем, сключен
с
„АТЕ“ ЕООД от 10.05.2015 г. и
приемо-предавателен протокол от същата дата. При
това положение, ревизиращите са достигнали до извода, че ако се
приеме договорът, представен от жалбоподателя,
че процесната техника е наета в 2014 г., то в този период „ДЖ“ ЕООД не е разполагал с такава. Освен това при извършени
проверки в регистрите на НАП органите по приходите констатират, че няма данни за
2014 г. дружеството да е извършвало дейност – не е подавало ГДД по чл. 92 от ЗКПО, няма назначен персонал до м.06.2015 г., както и е подавало нулеви
справки-декларации по ЗДДС до м.05.2015 г. В подаваните дневници за покупки не
се установяват отразени фактури за наемни вноски на процесните машини и МПС,
разходи на горива. В
случай, че се приеме, че техниката е наета през м.05.2015 г., то тогава от
страна на РЛ не се представя информация и доказателства за това за какви цели е
използвана същата, тъй като органите по приходите констатират, че към този
момент строителството на посочения обект в гр. П вече е приключило. Предвид
посоченото, е направен извод за липса на
доставка на услуга „наем на техника“ по посочената фактура. На основание чл.
70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1 и
чл. 69 ал. 1 от ЗДДС на ревизираното дружество е отказано правото на приспадане
на данъчен кредит в размер на 17 500
лв. по фактура № 37/26.06.2015 г.
Фактура № 39/01.09.2015 г., с предмет СМР, ДО 52
500,00 лв. и ДДС 12 500 лв. Констатирано е от органите по приходите, че всички
фактури, издадени от този доставчик, са отразени в дневник за
продажби, с изключение на коментираната фактура № 39/01.09.2015 г., за
която е установено също така и че е с дата
29.06.2015 г. и получател „И.М.И.“ ЕАД, а не
дружеството-жалбоподател. От страна на „ИМС“ АД не е представена фактура, която да е издадена от
доставчика „ДЖ“ ЕООД с посочения номер, дата и предмет, по които се претендира
приспадане на данъчен кредит. Поради това, на основание чл.
71, т.1 от ЗДДС на ревизираното дружество е отказано правото на
приспадане на данъчен кредит в размер на 12 500 лв. по спорната фактура №
39/01.09.2015 г.
Фактури с №№ 53/03.07.2015 г. с предмет „СМР по договор на обект Склад М.С.“, №
54/07.07.2015 г. с предмет „СМР по договор на обект Разширение Т.С.“, № 55/09.07.2015
г. с предмет „СМР по договор на обект К.С.Р.склад „К.“, № 126/18.12.2015
г. с предмет „СМР обект Т. ново разширение гр. С.“, №
129/15.01.2016 г. с
предмет „СМР по договор на обект – Ново разширение Т. – С.“, № 157/01.02.2016 г. с предмет „Изв. СМР на обект „Т. - ново разширение гр. С.,
съгл. Протокол обр. 19" и № 167/20.02.2016 г., с предмет „СМР на обект „Дестилерия за
преработка на етерично-маслени култури с. Р. съгл. Протокол обр.
19“. Представени
са договори за механизирана услуга, сключени между дружеството-жалбоподател и „ДЖ“
ЕООД. Констатирано е от органите по приходите,
че посочените фактури, издадени от „ДЖ“ ЕООД, са свързани със сключени договори
за услуги с механизация от 11.05.2015 г., 20.04.2015 г. и 15.12.2015 г. за
извършване на строителни услуги на посочените по-горе обекти в гр. С. и с. Р.
общ. К., между „ИМС“ АД и „СКМ“ ЕАД като възложител. Във връзка с извършените дейности от
страна на „ДЖ“ ЕООД са приложени протоколи, подписани с „ИМС“ АД с дати, съвпадащи с датите на
фактурите за установяване завършването и заплащането на натурални видове
строителни и монтажни работи. Приложени
са товарителници за извозване на земни маси с товарен автомобил ДАФ СА ****. В
товарителниците е вписан изпращач „ИМС“ АД и превозвач „ДЖ“ ЕООД, а като
получател е посочен „СКМ“ ЕАД. МПС, с което са извършвани
превозите е товарен автомобил ДАФ с рег. № СА ****. Констатирано е от органите по приходите, че
товарителниците, приложени към фактури с №№ 53/03.07.2015 г. и 54/09.07.2015 г.
са с дублирани серийни номера, издавани са на различни дати с различен обем на
работа. По-голямата част от приложените товарителници са издадени след
фактуриране на услугата. Констатирано е
несъответствие на обема на извозената земна маса и документираната с фактура №
53/03.07.2015 г. От товарителниците е установено, че с процесния камион е
извършвана едновременно работа по извозване на земни маси на два различни
обекта – от обект склад М. – С. в периода от 16.06.2015 г. до 31.07.2015 г. и
от обект Т. – С. от 15.07.2015 г. до 24.08.2015 г. ; за обект Т. – от
07.12.2015 г. до 20.02.2016 г. и за обект дестилерия в с. Р., К. – от
04.01.2016 г. до 28.02.2016 г. Освен това са
констатирани прекомерни количества
изкопани и извозени земни маси. В товарителниците липсват подпис и печат на „ИМС“ АД като изпращач,
регистрационният номер на МПС е непълен, поради което, според ревизиращите, същото не може да бъде
идентифицирано. В товарителниците не е вписан водач на МПС и не са представени
пътни листове, за да се установи кой е управлявал превозното средство, а „ДЖ“
ЕООД не е разполагало с нает по трудово правоотношение водач на тежкотоварно
МПС. Представени са също от „ДЖ“ ЕООД ежедневни отчети за извършената работа по
месеци, от които се установява, че извършваната работа е с валяк с рег. № ****и
багер с рег. № ****. За
ППС, от страна на „ДЖ“ ЕООД е представен договор за наем от 10.05.2015 г.,
сключен между „АТЕ“ ЕООД - наемодател и „ДЖ“ ЕООД - наемател за временно и
възмездно ползване на багер ****; бобкат с рег. № ****; мотокар; вишка с рег. №
****; ДАФ с рег. № СА **** със срок до 31.12.2015 г. и приемо-предавателен
протокол от 10.05.2015 г. Констатирано е от органите по приходите, че „АТЕ“
ЕООД не притежава такава техника. Представени
са Свидетелство за регистрация на колесен трактор с рег. № ****, собственост на
„АСК“ ООД с БУЛСТАТ ****, с което не е приложен сключен договор за наем и не се
установява дали и на какво основание е ползвана техниката. Освен това според
представените дневни отчети ППС с посочения рег. номер и с което са извършени
работите, е валяк. Приложено е и свидетелство за
управление на МПС на лицето К.Б.П., което е работило с валяка, но не е изяснено
в кое дружество е назначено това лице, тъй като не е работник в „ДЖ“ ЕООД. Не
се представят и документи лицето да е наемано по извънтрудови правоотношения. За багер ****, нает от „АТЕ“ ЕООД е
установено,
че е управляван от П.Г.Н., нает по трудови правоотношения в „ДЖ“ ЕООД като
машинист пътно строителни машини. За него са представени две заповеди за
командировка за периода от 17.06.2015 г. до 30.12.2015 г. и от 03.01.2016 г. до
29.02.2016 г. до гр. С. за работа на обекти на „ИМС“ АД. Същевременно обаче при извършена проверка
в масивите на НАП е установено,
че за същото време за това лице са подадени данни за отработени пълни работни
дни на осемчасов работен ден в „С.“ ЕООД гр. Б. за периода от м.06.2015 г. до
м.09.2015 г. вкл. и в „РЕГИОНАЛНО ДЕПО-П. 2015“ от м.12.2015 г. до м.02.2016 г.
вкл. Освен това, за същия период от м.06.2015
г. до м.12.2015 г., част от посочените ППС – товарен автомобил ДАФ и багер К. се явяват и отдадени под наем от „ДЖ“
ЕООД на „ИМС“ АД, съгласно фактура за наем на техника №
37/26.06.2015 г. и приемо-предавателен протокол от 11.05.2015 г. към нея на
обектите на дружеството в гр. П. Във връзка с гореописаните услуги допълнително
от ревизираното дружество са представени и ежемесечни отчети за работа на
строителна машина Булдозер L 200 с рег. № ****с водач В.Г., като не се пояснява
и не се установява нито машината чия собственост е, нито пък посоченото лице
къде е назначено. Също така от представените отчети за
работа за някои месеци органите по приходите са
констатирали
вписани дневно отработени часове от по 18 часа. Предвид посоченото, е направен извод, че представените
доказателства не обосновават наличието на доставки на услуги по изкопни работи
и извозване на земни маси. На
основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1 и чл. 69 ал. 1 от ЗДДС на
ревизираното дружество е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в
размер на 117 341,08 лв. по фактури с №№ 53/03.07.2015
г., № 54/07.07.2015 г., № 55/09.07.2015 г., № 126/18.12.2015 г., № 129/15.01.2015 г., № 157/01.02.2016 г. и № 167/20.02.2016 г.
Фактура № 86/20.10.2015 г. с ДО 32 571,60 лв. и ДДС
6514,32 лв. с предмет „извършени ремонтни работи съгласно протокол образ. 19 на
обект: Център за настаняване от семеен тип и благоустройство на прилежащото му
дворно пространство гр. П“ и фактура № 89/26.10.2015 г. с ДО 14 284,25 лв.
и ДДС 2856,85 лв. с предмет „Извършени ремонтни работи съгласно протокол образ.
19 на обект: Център за социална рехабилитация и интеграция и благоустройство на
прилежащото му дворно пространство гр. П“. Към
фактурите са приложени протоколи № 19-1/20.10.2015 г. и № 19-2/26.10.2015 г. за
установяване завършването и заплащане на натурални видове строителни и монтажни
работи. Според протоколите, извършени са следните работи: претърсване на
покрив, монтаж на водосточни тръби, монтаж водосточни казанчета, отстраняване на
течове от покрив, демонтаж и монтаж готови улуци, оправяне бордюри-градински с
водещи бетонови ивици, гипсова мазилка – труд, вътрешна вароциментова мазилка –
труд, корекция латекс по стени и тавани – труд, пренареждане, на тротоарни
плочи, демонтаж и монтаж на ограда, ударопоглъщаща настилка – труд. Приложен е
договор за строително монтажни работи от 18.09.2015 г. за извършване на СМР на
посочения обект, сключен между „ДЖ“ ЕООД и „ИМС“ АД.
Във
връзка с фактури с №86/20.10.2015 г. и 89/26.10.2015 г., издадени от „ДЖ“ ЕООД,
както и фактура с № **********/23.10.2015 г., издадена от „В.Г.“ ООД от органите по приходите е установено, че въпросните фактури
са свързани с изграждани обекти от страна на „ИМС“ АД във връзка със сключен
договор с община П. Съгласно
Договор от 03.06.2013 г., сключен между Община П в качеството на Възложител и „ИМС“
АД в качеството на Изпълнител дружеството-жалбоподател
приема да изпълни строежа по Обособена позиция № 1 – „Изпълнение на строително-монтажни
работи за изграждане на Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) и Център за
социална рехабилитация и интеграция (ЦСРИ) в гр. П от обществена поръчка за
строителство с предмет „Изпълнение на строително-монтажни работи за Изграждане
на Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) и Център за социална
рехабилитация и интеграция (ЦСРИ) в гр. П и защитено жилище (ЗЖ) в с. В., общ. П.
Във връзка с изпълнението на този договор от страна на органите по приходите е
проведено изследване, подробно описано в РД, като се установява, че и за двата
обекта са издадени констативни актове за приемане на годността на строежа на
15.12.2014 г. Органите по приходите сочат, че с тези актове и приетите
протоколи обр. 19 от същата дата се доказва, че СМР са приключени към тази
дата. Същевременно фактурите и протоколите за
извършени СМР от „ВГ“ ООД и от „ДЖ“ ЕООД, свързани със СМР на тези обекти, са
почти една година след приемането им и приключване на СМР. Предвид
горното, отказано е правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите,
издадени от двете дружества с мотива, че от приложените документи и протоколи
за извършени СМР във връзка със строежа на посочените два обекта е видно, че
всички документи, издадени от „ИМС“ АД към Община П са приети и подписани една
година преди издаването на фактурите от „ВГ“ ООД и от „ДЖ“ ЕООД на „ИМС“ АД. В тази връзка прието е, че
по тези фактури от страна на „ИМС“ АД няма фактурирана
услуга към Община П, както и няма съставени протоколи обр. 19, които да са
приети и подписани от общината. Поради това е
достигнато до извода, не са налице доставки на услуги СМР по
посочените фактури, касаещи СМР на обектите, свързани с изпълнение на договора,
сключен между „ИМС“ АД и община П. Относно фактури с № 86/20.10.2015 г. № 89/26.10.2015 г.,
издадени от „ДЖ“ ЕООД, е представен неподписан от двете страни договор от
18.09.2015 г. за извършване на СМР на процесните обекти с протоколи за
изпълнени работи от 20.10.2015 г. и 26.10.2015 г. Същевременно, всички
строителни дейности на тези обекти са приключили на 15.12.2014 г. и вписаните в
протоколите на „ДЖ“ ЕООД СМР – вътрешна вароциментова мазилка и гипсова мазилка
вече са приети и актувани. След окончателното приемане на СМР няма данни за наличие на взаимоотношения между
община П и жалбоподателя относно необходимостта към
м.09.2015 г. да бъдат извършвани допълнителни строително-ремонтни работи. На
основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1 и чл. 69 ал. 1 от ЗДДС на
ревизираното дружество е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в
размер на 9 371,17 лв. по фактури № 86/20.10.2015
г. и № 89/26.10.2015 г.
ІІ. В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя
са назначени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза.
Вещото лице – счетоводител в своето заключение в табличен
вид подробно е описало издадените от доставчиците „ВГ“ ООД и „ДЖ“ ЕООД фактури,
тяхното счетоводно отразяване, както и съпътстващите ги документи. Проследило е
на кои обекти са изпълнени услугите, предмет на доставките, кое лице е
възложител и кое - изпълнител на
съответния обект, сключените договори, както и съпътстващите документи. Допълнително
в съдебно заседание вещото лице С. посочва, че има разминаване между датите на
издаване на фактурите между възложителя и изпълнителя, както и съпътстващите
документи, но това е констатирано и в хода на ревизията, поради което и по
същия начин са обвързани, както е установено с РА. В тази част заключението е
оспорено от процесуалния представител на ответника. В заключението си експертът
посочва, че фактурите, издадени към възложителя са осчетоводени в
счетоводството на жалбоподателя, като са взети следните стопански операции – Кредит
сметка 703 Приходи от продажба на услуги, Кредит сметка 453,2 Начислен ДДС на
продажбите, на Дебит сметка 411 Клиенти. Установено е извършеното плащане по
всяка една от фактурите, издадени от посочените възложители – по банков път,
чрез споразумение, договор за цесия, ИД, в т.ч. и преведени от Община П на НАП.
И най-сетне, в заключението си вещото лице изчерпателно е посочило всички
представени от доставчиците документи в хода на извършените им насрещни
проверки.
Вещото лице по СТЕ, след преглед на приложените по делото
договори, приемо-предавателни протоколи и др. под., е
изготвило в табличен вид данните за всички процесни
фактури със съпътстващите ги документи, приложени по делото и допълнително
представени за анализ на СТЕ, неприложени по делото. Относно обекти № 1, 2 и 3,
изпълнени в гр. П по възлагане на Община П посочва, че са представени всички
писмени доказателства, от които да се достигне до извод, че всички предвидени
СМР в обектите, са изпълнени. За трите обекта са налични договори, протоколи за
двустранно отчитане на извършената работа както между „ИМС“ АД и неговия
възложител, така и между „ИМС“ АД и всеки от двамата процесни
доставчици. И за трите обекта има издадени Удостоверения за въвеждане в
експлоатация от Главния архитект на Община П, след като са съставени протоколи обр. 15 от всички участници в строителния процес.
Протоколите обр. 19 между жалбоподателя и двамата процесни доставчика са с дати, много по-късни от
удостоверенията за въвеждане в експлоатация на трите обекта. По принцип, според
вещото лице Р., този факт не би представлявал проблем, стига в протокола да е
указано, че той се съставя на посочената дата, но СМР, подлежащи на заплащане,
са извършени на друга, много по-ранна дата. Обяснението на жалбоподателя е, че
те не са съобразили тази подробност тогава, считайки я за незначителна и
формална. Що се отнася до това, че няма протокол между Община П и „ИМС“ АД,
който точно да съответства на протокол между „ИМС“ АД и двамата доставчици,
което е установено от ревизиращия екип, експертизата намира за неразбиране на
процеса на отчитане на изпълнение в строителството. За даден период от време в
един обект може да се извършат СМР от много подизпълнители по отделни протоколи
с тях, а техният възложител да се отчете за този период с общ протокол към
възложителя на строежа, както е в настоящия случай. Не е необходимо на всеки
протокол с подизпълнител да се съставя същия протокол между главния изпълнител
и възложителя на строежа, както приема за правилно ревизиращият екип. Във
връзка с процесните СМР в обекти № 4, 5, 6 и 7,
вещото лице посочва, че те представляват земни работи – изкопи, транспорт на
земни маси, насипи и уплътняване на почви. Тези видове работи са скрити,
невъзможно е да бъдат установени визуално към момента на проверката, няколко
години след извършването им. Целта на тези видове работи е да се подготви
земната основа за изпълнение на фундаменти на сгради или съоръжения, които
подлежат на закриване. За процесните СМР може да се
съди само по наличните писмени доказателства. В сравнителна таблица (Таблица 4)
вещото лице е отчело, че стойностите в лева на процесните
фактури, отговарят на стойностите по протоколите обр.
19 за всеки обект и всеки доставчик (на няколко места фактурата е сумарно
разплащане по два протокола). Същевременно изплатените от жалбоподателя суми за
подизпълнителство на двамата доставчици, са по-малки
от сумите, които изплаща възложителят на обекта на „ИМС“ АД за същите обеми
актувани работи. Това уточнение се прави във връзка с констатациите на ревизиращите,
че по отделни позиции в някои от протоколите между доставчика и жалбоподателя,
цената, която заплаща жалбоподателят на доставчика е по-висока от тази, която
той актува към възложителя. В търговските отношения това е напълно допустимо,
при положение, че като цяло се реализира печалба в обекта. В заключение вещото
лице посочва, че наличните писмени доказателства удостоверяват изпълнението на процесните СМР в отделните обекти. След подробно
проследяване на факта кой е възложител на обектите, на които се твърди да са
извършени процесните СМР, в т.ч. и наличието на
сключени договори за изпълнение на СМР с този възложител, вещото лице е
изследвало възложените СМР съвпадат ли с възложените за изпълнение на процесните доставчици и посочва, че за обекти № 1 и № 2 се
установява, че възложените от жалбоподателя на двамата доставчици видове и
количества СМР се съдържат в КСС, с което на него са възложени от възложителя
на строежа. Относно обект № 3 се посочва, че процесните
доставчици не извършват СМР в него. В обекти № 4, № 5 и № 6 сравнението
показва, че видовете СМР са напълно еднакви в двете КСС (към договора на
жалбоподателя с възложителя и към договора на жалбоподателя към процесните доставчици), различни са само единичните цени.
Относно обект № 7 експертизата посочва, че няма приложен договор за възлагане
на изпълнение от страна на „СКМГ“ ЕАД – С. на жалбоподателя, а Възлагателно писмо от 01.07.2015 г., което е представено
допълнително на експертизата. За доставчика „ДЖ“ ЕООД също не е представен
договор за възлагане на СМР от страна на жалбоподателя, а възлагателно
писмо от 02.07.2015 г., което е представено допълнително на експертизата. В
него са описани видове и количества СМР за изпълнение. Сравнението на двете възлагателни писма показва, че видовете и количествата СМР,
възложени от „СКМГ“ ЕАД – С. на жалбоподателя, съвпадат точно с видовете и
количествата СМР, възложени от жалбоподателя на процесния
доставчик. Заключението по СТЕ също е оспорено от процесуалния представител на
ответника.
ІІІ. При
така изложеното,
съдът намира следното от правна страна. Процесният
ревизионен акт е издаден от компетентни органи, в изискуемата се форма и при
спазени административнопроцесуални правила за това. Впрочем, спор по отношение
на тези факти, не се формира между страните. Спорният между страните въпрос се концентрира по
отношение наличието на осъществени от „ВГ“ ООД и „ДЖ“ ЕООД спрямо жалбоподателя доставки на процесните
услуги.
Безспорно,
за да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на
приспадане на данъчен кредит по чл. 68
от ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 от ЗДДС, като при изследване предпоставките
за възникване правото на данъчен кредит, винаги трябва да се държи cметка за това налице ли е
облагаема доставка по смисъла на чл. 6,
ал. 1 или чл. 9 от ЗДДС, и едва след това да
се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в
нормата на чл. 71 от ЗДДС. По делото не е спорно и това се установява
от събраните доказателства при ревизията, че е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, свързано с притежаването на
данъчен документ /фактура/ от страна на преките доставчици, които са издали процесните
фактури, отразили са ги в дневниците за продажби и справките-декларации и са
начислили данъка по смисъла на чл. 86 от ЗДДС. Изключение
от горното се констатира по отношение фактура № 39/29.06.2015 г., издадена от „ДЖ“
ЕООД, съображения за което ще бъдат изложени по-надолу в решението.
При това положение, единствената
спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по
чл. 68,
ал. 1 от ЗДДС, в процесния случай е наличието
на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК всяка страна е
длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания. Доказателствена
тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да
докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното
от него материално право, в каквато насока са и дадените указания в първото по
делото съдебно заседание. Безспорно доказателствената
тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства.
Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен
процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от
противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от
съда.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко
извършване на услуга, а тя е дефинирана от чл. 8 от ЗДДС като правна фигура,
различна от стоките, парите в обръщение и чуждестранната валута, използвани за
платежно средство. В съответствие с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС и чл. 12, ал. 1 от
ППЗДДС данъчното събитие за доставката на услуга настъпва на датата на
извършването й, възприемана като момент на осъществяване на условията за
признаване на разхода по нея по Закон за счетоводството и приложимият
счетоводен стандарт. Съгласно т. 7.1 от СС 18 „Приходи”, приходът от сделката
се признава при определен етап на завършеност и предпоставките за надеждно
оценяване на резултата от нея. Общата формулировка на понятието „услуга” включва
в себе си не само сделките, квалифицирани от гражданскоправна
гледна точка като договори за изработка или поръчка, но и всякакви други сделки
и правни действия, които могат да се определят като доставка по смисъла на чл.
8 и 9 от ЗДДС и имат за предмет блага, различни от стока и пари в обръщение
като законно платежно средство. В конкретния случай, няма никакво съмнение и
спор между страните, че обсъжданите първични счетоводни документи обективират съглашение между страните от категорията на
горепосочените ,т.е. в случая се касае за т.нар. престация
„facere”, при която изпълнителят се задължава да
„изпълни нещо” и да престира един предмет на труда
или един конкретен резултат.
Според ревизиращите органи, изводът за липса на въпросните юридически факти се
основава най-общо на констатациите, че не е установено извършването на услугите (СМР и наем на техника), между
сочените в данъчните фактури и двустранно съставените към всяка от тях документи
страни – ревизираното дружество и преките му доставчици „ВГ“ ООД и „ДЖ“ ЕООД,
основен аргумент за което е недоказаната кадрова, техническа и ресурсна
обезпеченост на последните за осъществяване на различните видове строителни и
други дейности.
Съдът намира, че съвкупният
анализ на представените по делото писмени документи от жалбоподателя, а именно
– Договори с възложители Община П, „ГБС-П.“ АД, „СКМГ“ ЕАД, ведно с копия на
протоколи обр. 19, в т.ч. и такива за непредвидени
работи, КСС и експертизи и съответните фактури; договори за превъзлагане
на „ДЖ“ ЕООД и „ВГ“ ООД, ведно с копия
на процесните фактури, доказателства за извършено
плащане, строителни документи и счетоводни справки, придружени от нарочен опис (л.
753), представените от доставчиците такива, допълнени с протоколи за приемане
на СМР, трудови договори, разплащателни ведомости, командировъчни заповеди,
товарителници, ежедневни отчети с конкретно посочени в тях обект, машина,
водач, обект, дата, часове работа, констатациите на вещите лице, съдържащи се в
приетите заключения по ССЕ и СТЕ, сочат, че всички тези доказателства съдържат
идентични данни по отношение осъществяването на фактурираните строителни услуги
в обектите „Център за настаняване от семеен тип и Център за социална
рехабилитация и интеграция, както и прилежащите им дворни места, находящи се в гр. П“, „Защитено жилище в с. В., община П“,
на обект – склад М. – С., „Разширение на Предприятие за преработка на мляко на
„Т.“ АД гр. С., Дестилерия за преработка на етерично
маслени култури с. Р..
При това, от съществено значение
е обстоятелството, че в производството не е спорно, че посочените СМР, за които
е отказано правото на данъчен кредит по спорните фактури, са изпълнени на място
на строителните обекти, което се установява и от изготвената СТЕ.
От друга страна, във връзка с търговските
взаимоотношения между страните по процесните фактури,
освен копия на същите, от доставчиците и от ревизираното дружество са
представени договори за услуга с
механизация и за строително-монтажни работи от „ДЖ“ ЕООД (л. 239, л. 243, л.
267 и л. 271) и договори за строително-монтажни работи от „ВГ“ ООД (л. 359, л.
371), приемо-предавателен протокол от 11.05.2015 г.
към фактурата с предмет „наем техника“, издадена от „ДЖ“ ЕООД (л. 194), а за
приемане на уговорения резултат, съгласно приложенията към договорите за СМР,
съответно протоколи за приемане на извършени СМР от „ВГ“ ООД (л. 376, л. 385),
Протоколи за установяване завършването и заплащане на натурални видове
строителни и монтажни работи от „ДЖ“ ЕООД (л. 469, л. 492, л. 523) и Протоколи обр. 19 от „ДЖ“ ЕООД (л. 526, л. 528, л. 530, л. 550, л.
552, л. 574), банкови извлечения за направени плащания (л. 138 и сл.) и
споразумения и протоколи за прихващане на насрещни вземания и задължения (л.
167 и сл.).
Както вече се посочи, от страна
на „ДЖ“ ЕООД са представени справки за приети и отхвърлени уведомления по чл.
62, ал. 5 от КТ, разплащателни ведомости, командировъчни (л. 197 и сл.), от
страна на „ВГ“ ООД са представени справки за приети и отхвърлени уведомления по
чл. 62, ал. 5 от КТ, трудови договори (л. 309 и сл.) Ревизиращите обаче са
приели, че по отношение „ВГ“ ООД няма доказателства за това кои работници по
кое време са работили на обектите, няма документи за пребиваването на работници
на това дружество по това време или когато и да било на обектите – липсват
заповеди за командировки, извършени разходи за пътни, квартирни и т.н. Относно
„ДЖ“ ЕООД констатацията на ревизиращите отново е, че не се доказва, че това
дружество е разполагало с необходимия персонал, с оглед на това, че за част от
работниците се установява, че са осигурявани по няколко трудови договора. Няма
данни обаче на посочените в справките, в товарителниците и в другите
съпровождащи процесните фактури документи, лица, да
са извършвани насрещни проверки от страна на ревизиращите, с оглед установяване
на необходимата пълнота от данни.
В процесния случай, по посочените до тук съображения, съдът
намира, че приобщените в хода на административното и съдебно производство
доказателства, поотделно и в своята съвкупност позволяват да се формира безпротиворечив извод, че доставчикът е престирал
именно конкретен резултат, съгласно визираното във фактурите – СМР по договор и
извършени ремонтни работи съгласно протокол обр. 19.
По идентичен начин стои въпросът
и с фактура № 37/26.06.2015 г. с предмет „наем техника“, издадена от „ДЖ“ ЕООД,
отразена в дневника за покупки с дата 01.07.2015 г.
На първо място, съдът намира за
неоснователен довода на ревизиращите, че липсват доказателства процесната отдадена под наем строителна техника да е била в собственост на лицето, което я е
предоставило, доколкото тези
машини са предадени на жалбоподателя със съответния протокол,
неоспорен от данъчните органи и освен това, предвид нормата на чл. 1 ал.4 т.2 от Наредба №
I-45/24.03.2000 г., за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, строителните
машини не подлежат на регистрация по този ред,
т.е. няма как органите на сектор "ПП" към съответните дирекции на МВР
да дадат данни относно регистрацията и собствеността върху този вид техника,
които данни да се ползват от данъчните органи, а
и техните изводи не се подкрепят със събрани по съответния ред доказателства. Представените
от жалбоподателя и от неговия доставчик „ДЖ“
ЕООД доказателства за сключени договори за наем, касаещи наемането на подобен вид техника, са достатъчни съдът да приеме, че тази строителна техника е реално отдадена под
наем и е използвана за извършване на СМР, предвидени в
сключени от „ИМС“ АД договори.
По отношение довода, че липсват доказателства доставчиците да разполагат със съответната кадрова обезпеченост, съдът
счита,
че следва да се имат предвид няколко решения, постановени от СЕС, а именно Решение от 06.09.2012 г. на Съда на Европейския съюз, постановено по дело C-324/11, по повод преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Legfelsobb Birosag (Унгария) с акт от 21 април
2011 г.,
в което се постановява, че в случаите, когато доставчик на услуги е извършил нередност,
като не е декларирал наетите от него работници, така че те са положили
недеклариран труд при доставката на въпросните услуги, този въпрос се отнася до
ситуация, аналогична на разглежданата в главното производство по дело C-142/11, по което е постановено Решение по
дело Mahageben и David, съгласно което Директива 2006/112 не допуска национална практика, съгласно която
данъчният орган отказва да признае на данъчнозадължено лице правото да
приспадне от ДДС, поради това, че издателят на фактурата за предоставените
услуги,
е извършил нарушения, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни,
че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че
сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна
измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по
веригата. В
Решение от 21.06.2012 г. , постановено по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС е постановено, че в случай, когато ревизираното лице използва подизпълнители
на СМР и не се е уверил, че посочените подизпълнители разполагат с
необходимите за извършването на СМР ресурси, вкл. и наети работници, то не се допуска
национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на
приспадане, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги или
някой от неговите поддоставчици са извършили нарушение, без този орган да доказва, въз основа на
обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да
знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от
данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект
нагоре по веригата.
Както в хода на ревизията, така и при
административното и съдебно обжалване от органите по приходите не е твърдяно и доказано, че
данъчнозадълженото лице разполага с данни за евентуални нарушения или измама от
страна на издателите на фактурите.
В обобщение на изложеното следва да бъде посочено, че не подлежи на съмнение, че реалността на
доставките, по които се претендира данъчен кредит е първа предпоставка за
наличието и упражняването на посоченото право. Доказателствена тежест за
установяването на този факт с правно значение, както вече се посочи, има данъчнозадълженото лице, което претендира обсъжданото право, поради общия принцип, че всеки следва да докаже
фактите, въз основа на които претендира изгодни за себе си правни последици.
В случая,
от събраните в хода на съдебното производство доказателства, вкл. ССЕ и СТЕ се установява реалното извършване както на строително-монтажни работи от вида на
фактурираните на обектите на ревизираното лице, така и предоставянето под
наем на въпросната строителна техника. Необосновано при това данъчният орган в
разглеждания случай е приел, че ревизираното лице не е доказало наличие на
реални доставки на услуги. Реалността на доставките е фактически въпрос, който
при доставка на услуги се свежда до доказателства за предаване на резултата от
извършването на услугите на получателя и в крайна сметка - физическото им
наличие при ревизираното лице, евентуално - използването му за последващи
облагаеми доставки от страна на получателя. Това именно се установява от
събраните в хода, както на административното производство, така и
при съдебното обжалване доказателства и експертизи. Осчетоводяването на
фактурите при ревизираното лице е косвено доказателство за реалното изпълнение
на услугите по тях, евентуално за използването им за независимата му
икономическа дейност, което в случая подкрепя фактическите изводи в тази
насока, основани и на преки доказателства. Дали тези услуги са заплатени изцяло
или частично от ревизираното лице е въпрос който е ирелевантен за правото на
ползване на данъчен кредит, както се сочи в многобройната практика на ВАС
по идентични дела.
В случая следва да намери приложение и
задължителното тълкуване на разпоредби на Директива 2006/112, дадено от СЕС по цитираните по-горе съединени дела С-80/11 и С-142/11. Наред с това, при преглед на фактите по
главните производства по дела С-142/11 и С-324/11, се установява следното: по дело С-142/2011 - извършените проверки на данъчната администрация
не опровергават факта, че строителните работи действително са били извършени и
то от посочените в присъствените списъци работници, но не било възможно
надлежно да се установи нито кое предприятие е извършило строителните работи,
нито кое предприятие е наело въпросните работници. /т. 27/; СЕС приема, че от
акта за преюдициално запитване по С-142/2011 следва, че доставките на услуги
впоследствие са използвани от жалбоподателя за нуждите на собствените му
облагаеми сделки /т. 43/; данъчнозадълженото лице е получило стоките и услугите
/т. 45/; самият втори преюдициален въпрос по това дело /т. 33/ съдържа
предпоставката, че данъчната администрация не оспорва извършването на
отразената във фактурата сделка.; по дело С-324/11 - получателят по доставките е пропуснал да се
осведоми в какво качество извършилите работата лица са работили на строежа /т.
е. не е спорно, че работата е извършена /т. 17/; за да отхвърли жалбата,
първоинстанционният съд приел, че не е установено извършването на работите от
посочения във фактурите доставчик /т. 19/; цялостната преценка на всички
обстоятелства по случая навежда запитващата юрисдикция на извода, че сделката
не е била извършена между посочените във фактурата страни /не се спори
извършването й изобщо /т. 21 - финал на четвърти въпрос/. Все за наличен реално
предмет на доставките става дума и в главните производства по дела С-439/04 и С-440/04 Axel Kittel, Recolta Recycling SARL.
В контекста на изложеното, настоящият състав
счита, че Решенията на СЕС по посочените по-горе дела, дават основание да се
приеме, че при доказана реалност на предмета на пряката доставка на получателя
по фактурата, се следва данъчен кредит, който не може да бъде
отказан,
поради действия на преките доставчици, които ревизираното лице не може да
контролира. Без съмнение, тези решения следва да бъдат прилагани като прецедент
при доказан /или безспорен /наличен при ревизираното лице или предмет на
последваща облагаема доставка предмет на пряката доставка, като на РЛ не следва
да се възлага доказателствена тежест относно обстоятелствата по т. 61 от
Решението от 21.06.2012 г. - дали издателят на фактурата е ДЗЛ /в тази връзка
и Решението от 22.12.2010 г. по С-438/09 Dankowski/; разполагал ли е със
стоките, предмет на доставката; бил ли е в състояние да ги достави, изпълнил ли
е задълженията си за деклариране и внасяне на ДДС; разполага ли с лиценз за
индивидуален предприемач. Както е посочено в т. 40 на мотивите на Решението на
СЕС от 6.12.2012 г. по дело С-285/11, в случай като процесния, „...на данъчнозадълженото лице може да се откаже
право на приспадане само при условие, че въз основа на обективни данни се установи, че
данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите, основание за
правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на
тези стоки или услуги е участвало в сделка, която е част от измама с ДДС,
извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу
по веригата от тези доставки на стоки или услуги“. Такива мотиви в процесния РА липсват.
Повече от ясно е,
че няма никаква причина, цитираните до тук разрешения на Съда на Европейския
съюз, да не бъдат съобразени в пълнота при разглеждането на настоящия
правен спор. Налице са множество
документи, подкрепени от заключенията по експертизите, от които може да
бъде направен безспорен извод за
незаконосъобразност на ревизионния акт. Неоснователно е бланково направеното оплакване, че
представените и приети в съдебното производство доказателства били частни
документи, били с недостоверна дата, още повече, че не тези доказателства стоят
в основата на извода за неправилност на направените изводи за липса на реалност
на процесните доставки. Съобразно събраните в хода на
ревизията и съдебното производство доказателства, съдът намира, че следва да се
приеме, че
в случая са налице реални
доставки и данъчният кредит е начислен
правомерно.
Крайният извод е, че съобразно
данните, съдържащи се в приобщените по делото доказателства, следва да се
приеме, че процесните доставки по фактура
№ **********/23.10.2015 г., издадена от доставчика „ВГ” ООД, Фактура №
37/26.06.2015 г., фактура № 53/03.07.2015 г., фактура № 54/07.07.2015 г., фактура № 55/09.07.2015 г., фактура №
86/20.10.2015 г., фактура № 89/26.10.2015 г. фактура № 126/18.12.2015 г.,
фактура № 129/15.01.2016 г., фактура № 157/01.02.2016 г. и фактура №
167/20.02.2016 г., издадени от „ДЖ“ ЕООД са осъществени юридически факти, поради което
упражненото от жалбоподателя право на данъчен кредит за процесния
отчетен период в размер на 155 257,35 лв. е фактически и правно основано,
т.е. ревизионният акт в тази част е незаконосъобразен, поради което ще следва
да бъде отменен.
Не така стои въпросът с упражненото от жалбоподателя
право на данъчен кредит в размер на 12 500 лв. по Фактура
№ 39/01.09.2015 г., за която е установено, че е с
дата 29.06.2015 г. и с получател „И.М.И.“ ЕАД. Нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното
производство от страна на жалбоподателя се представи надлежно съставена при условията на ЗСч и ЗДДС фактура, в която твърдяната доставка, от която се черпи спорното в процеса право, да е отразена като конкретно осъществена стопанска операция. С оглед правилото на чл. 71, т.1 от ЗДДС, това само по себе си изключва извода, че
въпросното право е законосъобразно осъществено от жалбоподателя. След като това е така, то не е възможно и
спорното в процеса право да се породи в патримониума на жалбоподателя. В тази част оспореният ревизионен акт е постановен в съответствие с
материалния закон.
Предвид изложеното жалбата е частично основателна
и оспореният РА № Р-16001616004604-091-001/27.02.2017 г., потвърден
с Решение № 291/22.05.2017 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” - гр. П., следва
да бъде отменен в частта относно отказан
данъчен кредит по фактура
№ **********/23.10.2015 г., издадена от доставчика „ВГ” ООД, фактура №
37/26.06.2015 г., фактура № 53/03.07.2015 г., фактура № 54/07.07.2015 г., фактура № 55/09.07.2015 г., фактура №
86/20.10.2015 г., фактура № 89/26.10.2015 г. фактура № 126/18.12.2015 г.,
фактура № 129/15.01.2016 г., фактура № 157/01.02.2016 г. и фактура №
167/20.02.2016 г., издадени от „ДЖ“ ЕООД в общ размер на 155 257,35 лв., ведно със съответните
прилежащи лихви. В останалата част – относно отказан данъчен кредит по фактура №
39/01.09.2015 г., издадена от „ДЖ“ ЕООД в размер на 12 500 лева, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото на страните по делото се
дължат направените от тях разноски.
За жалбоподателя същите се констатираха в размер
на 850 лв.(50 лв. държавна такса и 800 лв. възнаграждения за
вещи лица).
Съобразно уважената част от жалбата следва да бъде присъдена сумата в размер на
786,66 лв.
На основание чл. 161 от ДОПК на ответника по делото се дължи юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата, което, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 313,52 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ревизионен
акт № Р-16001616004604-091-001/27.02.2017 г., издаден от Б.С.П. на длъжност старши
инспектор по приходите, възложил ревизията и Г.Д.С.на длъжност старши инспектор
по приходите - ръководител на ревизията, при Териториална
дирекция гр. П., потвърден с Решение № 291/22.05.2017 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” - гр. П., в частта, с която на „ИМС” АД, ЕИК по БУЛСТАТ ****, гр. П., бул. „П.ш.” № 82, представлявано от Н.Г.С., е отказан
данъчен кредит в общ размер на 155 257,35 лв., ведно със съответните
прилежащи лихви.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част - относно отказано право на приспадане на данъчен кредит
в размер на 12 500 лева, ведно със съответните
прилежащи лихви, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП да заплати на „ИМС” АД, ЕИК по БУЛСТАТ ****, гр. П., бул. „П.ш.” № 82, представлявано от Н.Г.С. сумата в размер на 786,66 лв. (седемстотин
осемдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки) разноски по делото,
съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА „ИМС” АД, ЕИК по БУЛСТАТ ****, гр. П., бул. „П.ш.” № 82, представлявано от Н.Г.С. да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП сумата в
размер на 313,52 лв. (триста и тринадесет лева и петдесет и две стотинки) юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част
от жалбата.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
Председател: