Р Е Ш Е Н И Е
№……………/………..2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – Г.
Наказателен
състав
На 27.02.2020г.
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от
съдия Ангелов АН Дело № 202 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 453522-F480773 от 29.07.2019г. на Ж.Н.М. – Началник на Отдел „О.д.”
– П. в ЦУ на НАП, съгласно Заповед на Изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г., с което на „С.Д.М.” ЕООД - гр.Г., ЕИК: *********, представлявано
от Д.Т.К. с ЕГН ********** - Управител, на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер 500 /петстотин/ лева, за нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.,
вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата си, жалбоподателя – чрез пълномощник, излага
твърдения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление
и моли същото да бъде отменено. В с.з. не се явява и не изразява становище.
Въззиваемата страна изразява становище, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, а жалбата срещу него да бъде отхвърлена. Моли да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-гр.С.З., ТО – Г., редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
По делото бяха събрани писмени доказателства: Наказателно постановление №453522-F480773/29.07.2019г.
в оригинал; Обратна разписка DВ0001351216 от 22.08.2019г.; Заповед
№ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на изпълн.директор на НАП Г.Д.; Наказателно постановление №453522-F480773/29.07.2019г.;
АУАН № F480773 от 07.04.2019г.; Протокол за извършена проверка №
0329521/26.03.2019г.; Фискален бон, отчет департаменти, дневен финансов отчет
от 26.03.2019г.; Служебен бон, отчет контролна лента от 21.03.2019г. до
26.03.2019г. и отчет департаменти; Въпросен лист за установяване на стоковата и
касова наличност в търговски обект (склад) в деня на проверката към Протокол за
извършена проверка 0329521/26.03.2019г.; Декларация за стопанисвани обекти от
задължено лице; Свидетелство за регистрация на фискално устройство от
05.06.2014г., собственост на „С.Д.М.“ ЕООД, гр.Г.; Книга за дневните финансови
отчети; Фискален бон за дневен финансов отчет от 26.03.2019г.; Фискален бон за
дневен финансов отчет от 27.03.2019г.; Служебен бон отчет департаменти, дневен
финансов отчет за 26.03.2019г. и Фискален бон, отчет департаменти, дневен
финансов отчет от 26.03.2019г.
Бяха разпитани в качеството на свидетели: К.М.Б. - съставила АУАН и А.Т.Ч. –
свидетел по АУАН.
След преценка
поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,
доводите и становищата на страните, РС - Г. намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От фактическа
страна
На 07.04.2019г. от К.Б. – Инспектор по приходите в ЦУ
на НАП е съставен АУАН № F480773 срещу „С.Д.М.“ ЕООД с ЕИК *********, за това че
при извършена проверка на 26.03.2019г. в 15:40
ч. на обект – фризьорски салон, находящ се в гр.Г., ул.“Д.Ж.“ № *,
стопанисван от „С.Д.М.“ ЕООД с ЕИК ********* е констатирано, че „С.Д.М.“ ЕООД с
ЕИК *********, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби, чрез електронен магазин, не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез
издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба.
От направената контролна покупка
в 15:30 ч. на 26.03.2019г., преди легитимация на услуга измиване и изсушаване с
четка и сешоар на дълга коса на стойност 25,00 лв., платени в брой от К.Б. –
проверяващ на Д.Т.К. - ЕГН: ********** – фризьор, не се издаде ФКБ от монтираното,
регистрирано и в работен режим в обекта ФУ: модел TERMOL
ZM-KL″ с ИН
на ФУ ZК034868 с ИН на ФП 50040007, нито от кочан с ръчни касови бележки,
отговарящи на изискванията на НаредбаН-18 на МФ.
Извършеното нарушение се доказва
и от установеното наличие на положителна касова разлика в размер на 52,00 лв.
между фактически установените наличните парични средства в касата, съгласно
приложен опис, и тези, маркирани във ФУ.
Нарушението е установено и
документирано с ПИП № 0329521/26.03.2019г. в едно със събраните доказателства
към него.
Нарушението води до неотразяване
на приходи.
Нарушението е за първи път.
Актосъставителят е квалифицирл
нарушението като такова по чл.3, ал.13 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във
вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Д.К. – Управител на
„С.Д.М.” ЕООД - гр.Г. подписала съставения АУАН и получила срещу разписка
препис от него. В него тя отразила „нямам възражения”. В законоустановения тридневен
срок също не били направени възражения по АУАН.
Въз основа на
АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 453522-F480773 от 29.07.2019г. на Ж.Н.М. – Началник на Отдел „О.д.”
– П. в ЦУ на НАП, съгласно Заповед на Изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г., с което на с което на
„С.Д.М.” ЕООД - гр.Г., ЕИК: *********,
представлявано от Д.Т.К. с ЕГН **********,
на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер 500 /петстотин/ лева, за нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г., вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на показанията на свидетелите К.Б. и А.Ч., както
и от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност.
От правна страна
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи.
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При провеждане на административно – наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения: При съставянето на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаването на атакуваното наказателно постановление /НП/ са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове по чл.34 от ЗАНН. Както в съставения акт, така и в НП, нарушението е описано с фактическите му признаци и обстоятелствата, при които е извършено.
И актосъставителят, и наказващият орган са посочили, че нарушението е по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г., вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. В случая, водеща е разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, която предвижда, че "всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. ".
Същевременно обвръзката с чл.3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. има за цел да конкретизира задълженото в конкретния случай, лице. Санкционната разпоредна на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда административно наказателна отговорност за всяко лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС, какъвто, именно, е настоящият случай.
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
От обективна страна - в качеството си на задължено
лице по чл.3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. в обект: фризьорски салон,
намиращ се в гр. Г., от направената
контролна покупка в 15:30 ч. на 26.03.2019г., преди легитимация на услуга
измиване и изсушаване с четка и сешоар на дълга коса на стойност 25,00 лв.,
платени в брой от К.Б. – проверяващ на Д.Т.К. - ЕГН: ********** – фризьор, не
е издаден ФКБ от монтираното, регистрирано и в работен режим в обекта ФУ: модел
TERMOL ZM-KL″ с ИН на ФУ ZК034868 с ИН на ФП 50040007,
нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на изискванията на НаредбаН-18
на МФ.
От субективна страна, съдът намира, че в случая се касае за безвиновна отговорност на юридическо лице, поради което и не може да се обсъжда въпросът за вината му, доколкото същата представлява субективно отношение на нарушителя към извършеното административно нарушение.
Доколкото с това нарушение се засягат обществените отношения, касаещи нормалното функциониране на данъчната система в РБългария, съдът намира, че не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Нарушението наистина е извършено за първи път, но е довело до неотразяване на приходи, като според свидетелката Б., в случая става въпрос за системно нарушаване на чл.3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, което се установява освен от нейните показания, също и от приложените писмени доказателства към делото – установяващи наличие на положителна касова разлика в размер на 52,00 лв. между фактически установените наличните парични средства в касата, съгласно приложен опис, и тези, маркирани във ФУ.
Що касае размера на определеното от наказващия орган административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева, същото съответства по вид и размер на минималното, предвидено в чл.185, ал.1 от ЗДДС, поради което и съдът намира за безпредметно да изследва въпроса съобразено ли е то с тежестта на конкретното нарушение с оглед принципа „reformatio in pejus”.
Ето защо, съдът намира, Наказателно постановление № 45352-F480773 от 29.07.2019г. е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това. От процесуален представител на НАП е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство. С оглед крайния изход на спора /НП следва да бъде потвърдено/ и направеното от процесуалния представител на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл.143, ал.4 от АПК да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. Чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната Наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв., съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минималния размер, тъй е не е налице фактическа и правна сложност на случая. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в посочения по-горе минимален размер.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд – Г.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 453522-F480773 от 29.07.2019г. на Ж.Н.М. – Началник на Отдел „О.д.”
– П. в ЦУ на НАП, съгласно Заповед на Изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г., с което на „С.Д.М.” ЕООД - гр.Г., ЕИК: *********, представлявано
от Д.Т.К. с ЕГН ********** - Управител, на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер 500 /петстотин/ лева, за нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г., вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „С.Д.М.” ЕООД - гр.Г., ЕИК: *********, представлявано от Д.Т.К. с ЕГН ********** – Управител, да заплати на НАП сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен Съд – С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ /Хр. Ангелов/