Решение по дело №1008/2020 на Районен съд - Ловеч

                                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

                                                   №                                                                                                                     гр. Ловеч, 19.11.2020 г.      

                                   В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А                                         

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав  в публичното заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди и двадесета година

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

при секретар ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА като разгледа докладваното от съдията   гр. дело № 1008 по описа за 2020 год,за да се произнесе съобрази:             

             Иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.240 от ЗЗД вр.чл.86 от ЗЗД

             Производството е образувано по искова молба, подадена от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Шандор Петьофи“№10, представлявано от управителя Радослав Велчев, чрез пълномощника юрисконсулт Емил Енев против Т.Б.Б., с адрес: ***.

             Ищецът излага в исковата молба, че на 01.10.2015 г. между „4финанс“ЕООД, опериращ на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и Т.Б.Б. е сключен Договор за кредит № *********. Посочва, че в искането си до кредитодателя ответникът е заявил желание да му бъде отпусната сума в размер на 350.00 лв., като се е възползвал и от  незадължителната допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката за кредит, за използването на която съгласно  Общите условия се дължат пропорционални такси. Твърди се, че кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата – 31.10.2015 г. Заявената сума е преведена още в деня на  нейната заявка, посредством паричен превод чрез системата на СиПей на иметона ответника, катов основанието на превода са посочени трите имена, ЕГН на ответника и процесния договор за кредит. Изтъква се, че платежният документ е подписан лично от ответника под заявлението, че е получил исканата сума от 350.00 лв. по кредита.

             Ищецът твърди,е  към падежната дата /01.102015 г./ кредитополучателят се задължил да върне сума в общ размер на 416.50 лв., от които: 350.00 лв. – размер на отпуснатата сума по кредита / главница/, 54.71 лв. – начислена такса за експресно разглеждане и 11.79 лв. – лихва за периода на ползване на кредита. Твърди се също, че кредитополучателят се е възползвал от правото да удължи срока на връщане на кредита, съгласно Общите условия, като в крайна сметка срокът завръщане на кредита е удължен на новата падежна дата – 06.12.2015 г. С настъпването на падежа по договора обаче ответникът не е погасил дължимите суми и е изпаднал в забава. Посочва се, че съгласно клаузите на договора, касаещи неизпълнението, от деня, следващ падежната зата – 07.12.2015 г. „4финанс“ЕООД / Вивус/ започнал да начислява наказателна лихва върху непогасената главница съграсно условията на т.13.2.

             Наведени са твърдения, че след изпадането на ответникав забава, от Визус са изпратени до същия напомнителни писма на посочения в договора адрес, като в тях се съдържа детайлна информация за просрочения кредит. Въпреки отправените покани обаче, ответникът не е огасил своето задължение.

             Ищецът излага, че на 23.11.2018 г. „4финанс“ЕООД, в качеството му на цедент, сключил с „Кредитреформ България“ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията си по процесния договор срещу длъжника Т.Б. в общ размер на 956.61 лв, от които: 350.00 лв. – главница, 34.15 лв. – такса за експресно разглеждане, 11.79 лв. – договорна лихва за периода на ползване на кредита, 530.67 лв. – наказателна лихва за периода от 07.12.2015 г. до22.11.2018 г.и отписани разноски за събиране – 30.00 лв. Отбелязва, че посочените вземания са подробно описани в Приложение №1, което е неразделна  част от договора за рехвърляне на вземания.

             Наведени са твърдения, че по силата на сключения договор за цесия и по-специално чл.26 и Приложенията към него,  цесионерът е изрично упълномощен да уведомявадлъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му, като съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ЕАД до адреса, посочен от ответника в договора за кредит. Твърди се, че пратката е върната като“непотърсена“ и поради този факт към настоящата искова молба се прилага уведомление за цесия, адресирано до ответника.

               Поради гореизложеното ищецът счита, че „Кредитреформ България“ЕООД има ликвидно и изискуемо вземане срещу ответника, като с настоящата искова молба претендира единствено сума в размер на 350.00 лв., представляваща непогасена главница по Договор за кредит № **********.

              В петитумната част е изведено искане съдът да постанови съдебно решение, с което да осъди   Т.Б.Б. да заплати на „Кредитреформ България”ЕООД следните претендирани суми: сума в общ размер 436.04лв, от които: 350.00 лв. -  неплатена главница,

 ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

             Претендирани са и направените съдебни разноски по настоящото производство.            

             В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.  

             В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител.  Постъпило е писмено становище, с което чрез  пълномощник – юрисконсулт  Енил Енев са изложении доводи  за основателност и доказаност на предявения иск.

             Ответникът  Т.Б.Б. взема лично участие в процеса. В съдебно заседание признава, че е теглил кредит в посочения в исковата молба размер, който не е погасявал. Заявява готовност да погаси сумите вбъдеще.

             Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

              По делото не е спорно, че на 01.10.2015 г. между „4финанс”ЕООД , опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус” и ответника Т.Б.Б. е сключен договор за кредит № *********. От представената разпечатка на специалните условия на договора за кредит, се установява, че предмет на договора е предоставянето на сумата от 350.00 лв. за срок от 30 дни, с дата на получаване 01.10.2015 г.и  дата на връщане на сумата – 31.10.2015 г., при уговорен лихвен процент 40,98% и ГПР – 49.64%. Съгласно договора, ответникът се е задължил да заплати и такса за експресно разглеждане от 54.71 лв. Уговорено е сумата по по кредита да бъде изплатена посредством паричен превод чрез системата на СиПей. Неразделна част от договора са Общите условия на договора за кредит, които са получени и приети от Кредитополучателя. Договорът за кредит е сключен в два еднообразни екземпляра и е подписан  електронно, в съответствие с процедурата, предвидена в Общите условия на договора за кредит.

             По делото са ангажирани доказателства, че сумата по кредита е преведена по уговорения начин  в деня на отправянето на искане за отпускане на кредита, като видно от представената по делото разписка за платена сума ответникът е направил изявление, че е получил от представител на „4финанс“ЕООД сумата от 350.00 лв., представляваща пълната стойност на отпуснатия кредит съгласно сключения договор за заем и саморъчно е изписа трите си имена срещу „Клиент“ и е положил подпис върху документа.

             Ответникът не оспорва, че е упражнила правото си по т.11 от Общите условия, като срокът на връщане на кредите е удължен до 06.12.2015 г.

             По делото са ангажирани доказателства, че на 23.11.2018 г.между „4финанс,”ЕООД, от една страна като цедент, и „Кредитреформ България”ЕООД, от друга страна като цесионер, е сключен Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който продавачът е  прехвърлил и продал на купувача вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, посочени в списък Приложение 1 към Договора. Под № 1191 в приложението към договора за цесия фигурира вземането по Договор за кредит № *********/01.10.2015 г, с краен падеж след удължаване – 06.12.2015 г., с длъжник ответникът Т.Б.Б..  

             Прехвърлянето на вземанията, предмет на договора за цесия, е потвърдено от управителя на  цедента „4финанс”ЕООД, което се установява от приложеното Потвърждение за прехвърляне на вземания – Приложение № 5 към Договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г.

             По силата на писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа „4финанс”ЕООД, чрез управителя Здравко Райчев, е овластило  „Кредитреформ България”ЕООД да го представлява, като извършва  следните действия: от негово име и за собствена сметка да извърши уведомяване на длъжниците по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, вземанията срещу които са предмет на Договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г., като изготвя, съставя и подписва съобщения и уведомления за цесията до длъжниците и техни представители, чиито вземания са прехвърлени, както и до всички заинтересовани трети лица и институции, в т.ч. съдебни органи и съдебни изпълнители, държавна администрация и др.

            С уведомление за извършено прехвърляне на вземания, адресирано до ответника Т.Б.Б., „4финанс”ЕООД е направило изявление на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, като я е уведомила  за цедиране на вземането по Договора за кредит и е посочил, че задълженията към „4финанс”ЕООД към датата на сключване на договора за цесия са в общ размер на 956.61 лв. и са прехвърлени на „Кредитреформ България”ЕООД. В уведомлението е посочено, че считано от датата на сключване на договора за прехвърляне на вземания, кредитор спрямо ответника е „Кредитреформ България”ЕООД и всяко плащане, извършено към „4финанс”ЕООД, след 23.11.2018 г. ще бъде недействително. Уведомлението е изпратено на ответника чрез Български пощи ЕАД, но не е било получено от Б. и е върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. Поради това ищецът е приложил уведомление за извършената цесия към исковата молба, като моли да бъде връчено на ответника с преписа от ИМ.

             При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

             Съдът е сезиран с обективно съединени искове за заплащане на  суми по Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние с правна квалификация по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.240 от ЗЗД. Заявена е и акцесорна претенция по чл.86 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава.

             Съдът приема за безспорно установено, че между „4финанс”ЕООД и ответника е валидно е сключен Договор за кредит № *********/01.10.2015 г. По силата на така сключения договор Кредиторътсе е задължил да предостави на клиента кредит в поискания размер от 350.00лв., при първоначално уговорен срок от 30 дни с дата на връщане 31.10.2015 г, като  впоследствие съгласно чл.11 от ОУ този срок е удължен до 06.12.2015 г.

             Ангажираните по делото доказателства по безспорен начин установяват, че „4финанс”ЕООД е изпълнило поетите с договора задължения, като на 01.10.2015 г. е превел в полза на ответника сумата по кредита от 350.00лв.лв., чрез системата на СиПей. С получаването на сумата за ответника е възникнало задължение за връщане на сумите съгласно условията на Договора за кредит и в уговорения  срок. От страна на ответника не се твърди, а и не са представени доказателства да е предложил изпълнение на задълженията си по договора, за което с оглед твърдения от ищеца отрицателен факт носи доказателствената тежест в процеса. Нещо повече, в съдебно заседание ответникът признава този факт, като не отрича, че е теглил кредит в посочения размер, който не е погасил съгласно в срока и при условията, договорени с кредитора.

             При тези съображения претенцията за заплащане на сумата от 350.00 лв. – неплатена главница по Договор за кредит № *********/01.10.2015 г. се явява основателна и доказана и следва да се уважи.

              По делото е приложен Договор за цесия от 23.11.2018 г., сключен между „4финанс”ЕООД и „Кредитреформ България”ЕООД, по силата на който вземанията по процесния Договор за кредит№ *********/01.10.2015 г. са прехвърлени в полза на ищеца. Ищецът обосновава качеството си на кредитор, позовавайки се на посочения Договор за цесия. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне. Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има  действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. На л. 22 от делото са представени доказателства, че уведомлението от цедента до ответника е изпратено на адреса, посочен в договора за кредит, но  съобщението не е било доставено, а е оформено като с отметка върху бланката на „Български пощи”ЕАД, че пратката не е потърсена от получателя. Ищецът поддържа, че ответникът следва да се счита известен за извършената цесия с връчване на уведомлението, като приложение към исковата молба. Съобразявайки събраните по делото доказателства съдът приема, че цесията на процесното вземане е породила своето  действие по отношение на ответника с връчване на преписа от исковата молба на 17.07.2020 г. В тази връзка съдът съобразява утвърдената непротиворечива практика, която приема, че няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на препис от искова молба, към която е приложено уведомлението от  стария кредитор – в случая „4 финанс”ЕООД, действащ чрез цесионера „Кредитреформ България”ЕООД, като пълномощник. Тъй като този факт е от значение за спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл.235, ал.3 ГПК. /В този смисъл е Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и Решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013 г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК./ Съгласно второто от посочените решения на ВКС “Изходящото от цедента уведомление, приложено към ИМ на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Приема се също, че доколкото  уведомяването не е лично и непрехвърлимо право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде извършено чрез пълномощник, какъвто в случая се явява цесионера. Констатира се, че самото упълномощаване е ясно оповестено в документа, като е приложено и изрично писмено пълномощно. Настоящият състав счита, че с горните действия по никакъв начин не са осуетени целите, насочени към защита на длъжника срещу ненадлежното изпълнение на лице, което не е носител на вземането, още повече, че от ответната страна не са въведени твърдения да е предложено изпълнение на стария кредитор.

             Съобразявайки всичко изложено до тук, съдът приема, че при наличието на валидно облигационно отношение по договор за кредит ответникът се явява неизправна страна, тъй като не е изпълнил поетото с договора задължение да погаси отпуснатата му в заем сума от 350.00 лв. в уговорения срок, удължен до 06.12.2015 г. Вземането по договора за кредит е валидно прехвърлено в полза на ищеца/цесионер „Кредитреформ България“ЕООД  и тъй като  цесията е породила действие спрямо ответника, то последният се явява задължен спрямо новия кредитор и следва да заплати на същия претендираната сума от 350.00 лв. – неплатена главница по Договор за кредит *********/01.10.2015 г.

              С оглед на така изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правна квалификация по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.240 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД се явява основателен и доказан в пълния претендиран размер, като ответникът Т.Б.Б. следва да бъде осъден да заплати на ищеца „Кредитреформ България”ЕООД сумата от 350.00 лв. – неплатена главница по Договор за кредит №*********/01.10.2015 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /15.07.2020 г./ до окончателното й изплащане.

             По разноските:

             С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе сторените от ищеца разноски по делото, а именно: 50.00 лв. – внесена държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.  За разликата над 100.00 лв. до пълния претендиран размер от 150.00 лв. претенцията за заплащане на юрисконсултско възнаграждение следва да се отхвърли.

             Мотивиран от горните съображения, съдът

 

 

                                                         Р   Е   Ш   И   :

 

             ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.240 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД Т.Б.Б., с ЕГН**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Шандор Петьофи”№ 10, представлявано от Радослав Велчев, чрез пълномощник – юрисконсулт Енил Енев сумата от 350.00 лв. / триста и петдесет лева/ - неплатена главница по Договор за кредит № 99437080003 от 01.10.2015 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /15.07.2020 г./ до окончателното й изплащане.

             ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т.Б.Б., с ЕГН**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Шандор Петьофи”№ 10, представлявано от Радослав Велчев сумата от 150.00 лв /сто и петдесет/ лева- разноски по делото.

            ОТХВЪРЛЯ искането на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Шандор Петьофи”№ 10, представлявано от Радослав Велчев, чрез пълномощник – юрисконсулт Енил Енев за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в исковото производство за разликата до пълния претендиран размер от 150.00 лв.

            Присъдените суми могат да се заплатят от ответника по следната банкова сметка ***:

             IBAN : ***, BIC: *** „Банка ДСК”ЕАД

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

            

 

            

                                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: