Решение по дело №861/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Б.А.Д. ***, ЕГН **********, срещу Решение № 283/20.02.2023 г., постановено по н.а.х.д № 3834/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0819-003767/24.08.2022 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна.

В жалбата са изложени твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По-конкретно касаторът твърди, че съдът не е обсъдил възраженията за противоречие в свидетелските показания на двамата свидетели, което обуславяло извод за недоказаност на вмененото нарушение. Твърди още, че наказателното постановление не съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 57 от ЗАНН, и по-специално, че в него не е посочена конкретната норма, която забранява на водачите на автомобили да преминават кръстовище при червен сигнал на светофарната уредба. Поради това съдебното решение било неправилно. Във връзка с второто нарушение, санкционирано с потвърденото наказателно постановление, касаторът посочва, че то е маловажно, тъй като от него не са произтекли вредни последици. Предвид това моли съдът да отмени изцяло като неправилно обжалваното съдебно решение и да отмени наказателното постановление, както и да присъди направените разноски в двете инстанции.

Ответникът в производството, Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита решението за постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, при подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, както и при правилно приложение на материалния закон. Моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Районен съд — Варна е било Наказателно постановление № 22-0819-003767/24.08.2022 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, с което на Б.А.Д. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания съответно глоба в размер на 100 лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

От събраните доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 14.04.2022 г. Д. управлявал автомобил с рег. № В **** НА в гр. Варна по бул. „Трети март“ в посока бул. „Януш Хуняди“ и на кръстовището между магазин „Алати“ и бензиностанция „БМ петролиум“ навлязъл в кръстовището и завил надясно към бензиностанцията на червен сигнал на светофарната уредба. Това било възприето непосредствено от полицейските служители Д. и М., които се движели в служебен автомобил след автомобила, управляван от въззивника, и го последвали в бензиностанцията. Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, в който като нарушение по чл. 6, т. 1, предл. второ от ЗДвП били квалифицирани горните факти, а обстоятелството, че водачът не носел и свидетелство за регистрация на управлявания от него автомобил, било квалифицирано като нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен и подписан без възражения, постъпилите писмени възражения били обсъдени и отхвърлени от административно-наказващия орган, който издал обжалваното наказателно постановление.

При така установените факти, от правна страна съдът е приел, че административното производство е проведено при спазване на процесуалните правила, че актът и постановлението са издадени от компетентни органи и съответствие с изискванията за форма и съдържание, с подробно, точно и ясно описание на нарушенията от фактическа страна, както и че наказателното постановление е мотивирано. Обсъдил е доводите за процесуално нарушение, изразяващо се в съставяне на акта в присъствието само на един свидетел, като е посочил, че то не може да се приеме за съществено нарушение. Непосочването на възрастта на нарушителя и местоработата му също не е приел за съществени нарушения, доколкото не засягат правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Констатирал е, че нарушените правни норми са посочени, обратно на твърденията на въззивника. Обсъдил е свидетелските показания и е посочил, че в тях няма противоречия относно мястото на извършване на нарушението на чл. 6 от ЗДвП и относно преминаването на кръстовището на забранителен сигнал, както и че липсват доказателства, оборващи показанията на свидетелите. Приел е за безспорно установена и липсата на свидетелство за регистрация на МПС, част 2.

По тези съображения, районният съд е приел, че Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не се е съобразил със сигнала на светофарната уредба, който към момента на преминаване на кръстовището е светел червено, тоест, бил е забранителен. Приел е за осъществено и нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП относно липсата на свидетелство за регистрация на автомобила. За двете нарушения е изложил мотиви защо не представляват маловажен случай и е приел за правилно определени и приложени санкционните норми. С тези мотиви е потвърдил наказателното постановление.

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които няма да преповтаря и към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Не са налице твърдените в касационната жалба пороци, допуснати от районния съд при събирането и цененето на доказателствата. Описанието на нарушението, съдържащо се в наказателното постановление и възприето от съда, е ясно и безпротиворечиво. От него се установява както посоката на движение на управлявания от касатора автомобил (по бул. „Трети март“ в посока бул. „Ян Хуняди“), мястото, на което е извършено нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, и светофарната уредба, с чийто сигнал водачът не е съобразил движението си (до бензиностанция „ВМ петролеум“). Не се констатират противоречия между показанията на свидетелите по елементите от фактическия състав на нарушението. Преминаването на управлявания от касатора автомобил на червен сигнал е еднозначно описано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление. Доколкото защитата си привлеченото към административно-наказателна отговорност лице организира въз основа на фактите, посочени в акта и постановлението, не може да се приеме, че е било нарушено правото му на защита с определянето на сигнала като „неразрешен“ в наказателното постановление и като „забраняващ“ в акта за установяване на нарушението. Същото се отнася и до непосочването на точния законов текст, който вменява задължение на участниците в движението да не преминават при червен сигнал на светофарната уредба. Относно второто санкционирано нарушение – по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, твърдението за представено свидетелство за регистрация на автомобила (голям талон) е направено за първи път в становището на въззивника по съществото на спора в първоинстанционното производство, като в подкрепа на това твърдение не са направени доказателствени искания и то е опровергано от показанията на актосъставителя за представено само ксерокопие на големия талон. Липсата у водача на малкия талон от свидетелството за регистрация не е била оспорвана от въззивника.

Районният съд е обсъдил и възраженията за наличие на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и като краен резултат е посочил, че нарушението не се отличава от типичните нарушения от същия вид.

При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират пороци, засягащи валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. По тези съображения касационният състав намира, че не са налице касационни основания, и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход от производството и съгласно чл. 63д от ЗАНН направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено за сумата 80 лв., определена на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав

Оставя в сила Решение № 283/20.02.2023 г., постановено по н.а.х.д № 3834/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

Осъжда Б.А.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна сумата 80 (Осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: