№ 842
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000502341 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 19.05.25г. /с участието на секретаря Илиянова/
въззивно гражданско дело № 2341/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-2 състав от 08.09.23г. по г.д. № 6075/22г. са уважени /до
размера на сумите и периодите – конкретизирани в диспозитива на съдения акт/ искове по
чл. 45 от ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 53 от ЗЗД и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД във връзка с чл.
86 от ЗЗД на Ц. Ц. против Б. К. и „Столичен Електротранспорт“ ЕАД.
С решение на СГС 1-2 състав от 05.07.24г. по г.д. № 6075/22г. е уважен до
размера на сумите и периодите – конкретизирани в диспозитива на съдения акт/ и обратен
иск на Б. К. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД.
Първото решение на СГС /от 08.09.23г./ се обжалва само от Б. К. /в частта,
касаеща обезщетението за неимуществени вреди/.
Срещу второто решение на СГС /от 05.07.24г./ не е подадена въззивна жалба.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/.
Жалбата е неоснователна: първоинстанционното решение е постановено в
съответствие със закона, съдебната практика /в това число и с постановката по ТР № 1 от
22г. на ВКС/ и съдържанието на доказателствения материал/:
Събраните в производството пред СГС доказателства: писмени /в това число
влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд – по смисъла на чл. 300 от ГПК/, гласни и
експертни /преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на
страните/ удостоверяват, че: на 23.01.20г. – Б. К. е причинила /като ватман – служител при
„Столичен Електротранспорт“ ЕАД/ ПТП-е. В резултат на инцидента е загинал Н. Н.
/наследодател – син на ищцата/.
Ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди /психически страдания/
1
заради загубата на сина си. С оглед това: Ц. Ц. претендира да бъде ангажирана /при
условията на изброените законови текстове/ имуществената отговорност на ответниците.
Съдържанието на разменените пред САС книжа сочи, че към момента /на този
етап от процеса/ са спорни единствено обстоятелствата: какъв размер обезщетение за
неимуществени вреди е справедлИ. /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза
на ищцата и какъв е размерът на процесното съпричиняване /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД/. Останалите предпоставки от съставите на чл. 45 от ЗЗД, чл. 49 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД – не са спорни /от една страна/; същите предпоставки са и надлежно
удостоверени – доказани в процеса /от друга страна/.
Досежно размера на обезщетението:
Първоинстанционният съдия е изложил конкретни съображения /в контекста на
принципната постановка по чл. 52 от ЗЗД/, с които е обосновал размера на процесното
обезщетение. Настоящият съдебен състав препраща изцяло към доводите на СГС в тази
насока /при условията на чл. 272 от ГПК/. В допълнение:
В процеса са установени надлежно следните факти /същите не са и спорни/: Н. Н.
е живял /във времето преди да настъпи ПТП-е/ заедно с майка си /баща му е бил починал/;
същият не е имал братя и сестри, не е бил и женен; в момента на инцидента е бил на 30
години; отношенията между майката и сина са били близки /между тях не е имало
конфликти и неразбирателства/; ищцата е понесла изключително тежко загубата на сина си.
Изброените обстоятелства /преценени в съвкупност и в контекста на останалите
критерии, изброени от първоинстанционния съдия във връзка с преценката му по чл. 52 от
ЗЗД, а именно: съдебна практика по подобни казуси; социално-икономическа обстановка в
страната и т.н/ обосновават определяне на обезщетение в размер на 200 000 лева. Отделно от
изложеното /и принципно/: наличието на съществени неимуществени вреди в случая /и във
всяка подобна хипотеза/ следва да се и презумира /обратен извод не може да бъде защитен
житейски/.
Досежно размера на съпричиняването:
От една страна:
Определеният от СГС размер на съпричиняване /40%/ принципно е съществен –
висок /преценен в контекста на съдебната практика по подобни казуси/. Възраженията на
жалбоподателката и на застрахователя в тази насока /че квотата на съпричиняване е
занижена/ са неоснователни.
От друга страна:
В наказателното производство е прието изрично /в мотивационната част на
съдебния акт/, че основната причина за настъпването на инцидента е поведението на Б. К.
/същата е имала достатъчно време и разстояние да реагира на наличната опасност: имала е
възможност да забележи както спрялата трамвайна мотриса – предвид големите й габарити,
така и пострадалият, който се е намирал на релсите/. В контекста на тази именно
констатация на наказателния съд /която се подкрепя и от събраните по настоящото дело
доказателства/ изводът на първоинстанционният съдия /че приносът – участието на
ответницата и на пострадалия при съпричиняването на инцидента следва да бъде
разпределен 60% към 40%/ се явява надлежно обоснован.
Изложеното обосновава извод, че горното обезщетение следва да бъде
редуцирано до размера на сумата от 120 000 лева /както е сторено от СГС/.
С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде – потвърдено.
На последно място:
Настоящото решение /и това на СГС/ на практика не засягат съществено правата
на ответницата /жалбоподателката/: първоинстанционният съдебен акт е влязъл в сила /като
необжалван в тази част/ спрямо „Столичен Електротранспорт“ ЕАД /което дружество е
осъдено при условията на солидарна отговорност/; уважен е изцяло и обратният иск на Б. К.
2
против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД /застрахователят също не е обжалвал решението от
05.07.24г./.
Предвид изхода на спора пред въззивния съд: в полза на процесуалния
представител на ищцата следва да бъде присъден адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА /в обжалваната част, касаеща само присъденото обезщетение за
неимуществени вреди/ решение на СГС 1-2 състав от 08.09.23г. по г.д. № 6075/22г.
ОСЪЖДА Б. Б. К. да плати на адвокат М. В. 1 000 лева – адвокатски хонорар по
чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3