Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 14.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 2935 по описа за
2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от „Д.“ ЕООД *** срещу „В.-В.И С.“ СД /в
ликвидация/ гр.София, Е.К.П. и Д.Т.П. иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за
изкупуване на 37.90/115.65 ид.ч., равняващи се на
53.06/161.90 ид.ч. от работно помещение, находящо се в гр.София, бул.********по действащия ЗРП на
ж.к.********цялото с площ 161.90 кв.м. и 23.20/57.61 ид.ч.
от мазе, цялото с площ 57.61 кв.м., който имот е с идентификатор
68134.1002.3.2.93 и разположен в поземлен имот с трайно предназначение-за търговска
дейност с идентификатор 68134.1002.3.
Твърденията на ищеца са, че
първият ответник придобил през 1996г. по реда на ЗППДОП /отм./ правото на
собственост върху недвижим имот-работно помещение за производство на ел.уреди в
гр.София, бул.********със застроена площ от 161.90 кв.м., заедно с мазе от
57.61 кв.м. През 1997г. се разпоредил в полза на втория ответник с 46.25/161.90
ид.ч. от имота и 34.41/57.61 ид.ч.
от мазето чрез сключен договор за покупко-продажба, впоследствие с влязло в
сила на 04.01.2015г. съдебно решение по т.д.№ 1625/2008г. по описа на СГС
прогласен за нищожен. Преди това на 20.11.2007г. ищецът придобил чрез
покупко-продажба от В.П.П.13.18/161.90 ид.ч. от работното помещение и 7.82/57.61 ид.ч. от мазето с твърдението към тази дата да е бил съсобствен между него и първият ответник „В.-В.И С.“. Сочи още, че през 2004г. между СД „В.-В.И С.“ и Е.П. бил
сключен предварителен договор за покупко-продажба на 37.90/115.65 ид.ч., равняващи се на 53.06/161.90 ид.ч.
от имота и 23.20/57.61 ид.ч. от мазето, който по иск на Е.П. с правно основание
чл.19, ал.3 ЗЗД с влязло в сила съдебно решение на 30.12.2017г. постановено по
гр.д.№ 4712/2007г. по описа на СГС, І-6 състав, бил обявен за окончателен, като
по този начин притежаваните от първия ответник идеални части от съсобствения имот преминали в патримониума
на втория ответник, който бил в граждански брак с третата ответница. В тази
връзка твърди, че на основание чл.33, ал.2 ЗС има право да изкупи идеалните
части на първия ответник при условията на съдебното решение, с което
предварителният договор е обявен за окончателен.
Ответниците „В.-В.И
С.“ СД /в ликвидация/ и Д.Т.П. не са подали писмен отговор, не се явяват или
представляват в съдебно заседание и не изразяват становище по иска.
Ответникът Е.П. оспорва иска по
съображения, че ищецът не е съсобственик на имота и в негова полза не е
възникнало правото на изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС. Твърди, че с договор
сключен през 2005г. „В.-В.И С.“ СД продал на ищеца
58.59/219.51 ид.ч. от имота с НА № 103/2005г., а
друга идеална част през същата година дарил на В.П.с НА № 109/2005г. За да
защити правата си по иска за обявяване на предварителния договор от 2004г. за
окончателен, предявил иск с правно основание чл.135 ЗЗД, по който с влязло в
сила съдебно решение постановено по гр.д.№ 4713/2007г. по описа на СГС тези
сделки били признати за относително недействителни спрямо него. Ищецът основава
правата си на сключен договор за продажба на идеални части от имота през 2007г.
от В.П., които навежда да не е придобил, защото договорът, от който праводателят му е черпил права е бил признат за относително
недействителен по чл.135 ЗЗД. В тази връзка навежда, че като последица от
влязлото в сила съдебно решение по иска по чл.135 ЗЗД идеалните части по тези
нотариални актове не са напускали патримониума на СД
„В.В.И. С.и сие“, съответно
сключените с ищеца и В.П.договори от 2005г. не са произвели вещно-прехвърлително
действие, от което следва, че такова действие не е произвел и сключения между последните
двама договор от 2007г. Допълнително сочи, че ищецът е недобросъвестен и не
може да се ползва от разпоредбата на чл.135, ал.1 изр.3 ЗЗД. Релевира възражение за придобиване по давност на идеални
части от имота с твърдение, считано от сключване с първия ответник през 2004г.
на предварителния договор за покупко-продажба. Навежда и възражение за
нищожност по чл.26, ал.2 ЗЗД на договора, от който ищецът черпи права поради заобикаляне
на закона, привидност и липса на основание. При условията на евентуалност, ако
съдът счете, че за ищеца е налице право на изкупуване прави изявление, че
следва да заплати сумата 71 192.42лв., от която 67 000лв. продажна цена,
801.75лв. държавна такса за прехвърляне на имота и 3390.67лв. платен местен
данък при прехвърляне на имота, ведно с лихвата за забава от подаване на
исковата молба до изплащането.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Съгласно чл.33 ЗС съсобственикът
може да продаде своята част от недвижим имот на трето лице само след като
представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите
съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред
него, че никой от тях не е приел това предложение. Ако декларацията е
неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия,
уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият
съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия като
предяви иск по чл.33, ал.2 ЗС в двумесечен срок от продажбата. Разпоредбата на чл.33 ЗС не съдържа забрана
за съсобственика да се разпорежда
със своята част от недвижимия
имот в полза на външно за
съсобствеността лице, а въвежда ограничение в упражняването на това право с цел запазване
съсобствеността между онези лица, между които е възникнала.
Правото на изкупуване по чл.33,
ал.2 ЗС е потестативно по своя характер и с
уважаването на предявения конститутивен иск се
постига правна промяна изразяваща се в заместване на купувача по вече сключен
договор с досегашния собственик. Затова изкупуване е възможно само при
съсобственост върху недвижим имот, а с право на това разполага лице, което
участва в съсобствеността, т.е. има качеството на съсобственик.
От фактическа страна не се спори,
че по силата на сключен на 04.12.1996г. договор за покупко-продажба СД „В.-В.И С.“ /понастоящем в ликвидация/ придобило от Столична
община на основание чл.35, ал.1, т.2 ЗППДОбП /отм./
правото на собственост върху общински обект-работно помещение за производство
на електронагревателни уреди, находящо се в гр.София,
бул.********със застроена площ от 161.90
кв.м., заедно с мазе с площ 57.61 кв.м.
С договор за продажба от 23.11.2001г., обективиран
в НА № 128, том III, рег.№ 7825, дело № 496/2001г.,
СД „В.-В.И С.“ прехвърлило на Е.К.П. 46.25/161.90 ид.ч. от работното помещение и 34.41/57.61 ид.ч. от мазето. По иск на Столична община този договор бил
признат за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД с влязло в сила през
2015г. съдебно решение № 36/10.01.2010г. по гр.д.№ 1625/2008г. по описа на СГС,
ТО, VI-9 състав, по причина, че прехвърлянето
било осъществено в противоречие с чл.41, ал.2 ЗППДОбП
/отм./ забраняващ отчуждаването на закупени по приватизацията обособени части в
продължение на пет години от изплащането им. С оглед прогласената нищожност
договорът не е произвел прехвърлително действие и
имотът останал изцяло в собственост на дружеството.
На 08.03.2004г. СД „В.-В.И С.“-продавач и Е.К.П.-купувач сключили предварителен
договор за покупко-продажба на 37.90/115.65 ид.ч. от
работното помещение и 23.20 кв.м. мазе срещу продажна цена от 75 000лв.,
като при подписването купувачът заплатил капаро от 8000лв., а останалата част
от цената следвало да заплати в деня на прехвърляне имота по нотариален ред, но
не по-късно от 18.03.2004г.
Дружеството-продавач не изпълнило
задължението си да прехвърли уговорените идеални части, вместо което извършило
разпоредителни сделки в полза на „Д.“ ЕООД и В.П.П..
С договор от 07.10.2005г., обективиран в НА № 103,
том III, рег.№ 9339, дело № 426/2005г.,
продало на ищеца в настоящото производство правото на собственост върху
58.59/219.51 ид.ч. от имота /работно помещение/ с
площ 161.90 кв.м., заедно с мазето с площ 57.61 кв.м., както и съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото
срещу цена от 79 200лв., а с договор от 01.11.2005г., обективиран
в НА № 109, том VI, рег.№ 25457, дело №
1041/2005г., дарило на В.П.П.15 900.6105/35538.669
ид.ч. от работното помещение и 1716.685/12645.9711 ид.ч. от мазето, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
По-късно на 20.11.2007г. с
договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 103,
том XI, рег.№ 26869, дело № 1887/2007г.
В.П.прехвърлил на „Д.“ ЕООД 13.18/161.90 ид.ч. от
търговския обект /работно помещение/ и
7.82/57.61 ид.ч. от мазето, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото
за сумата 26 000лв. Праводателят В.П.се легитимирал
като собственик на идеалните части с посочения по-горе НА № 109/2005г. за
дарение.
След сключването на този договор
на 28.11.2007г. Е.П. предявил искове по чл.135 ЗЗД против СД „В.-В.И С.“, „Д.“ ЕООД и В.П.за относителната недействителност
на договора за продажба на идеални части от имота по НА № 103/2005г. и договора
за дарение на такива по НА № 109/2005г. с твърдения, че увреждат правата му
като купувач по предварителния договор от 08.03.2004г.
С постановено на 05.11.2010г.
съдебно решение по образуваното гр.д.№ 4713/2007г. по описа на СГС, I-7 състав, исковете са уважени и двете сделки прогласени
за недействителни по отношение П.. Видно
от мотивите съдът приел да са се осъществили всички предпоставки на чл.135 ЗЗД,
включително знание за сключения предварителен договор и за увреждането от „Д.“
ЕООД, като договарящо с длъжника лице и страна по договора за продажба /чл.135,
ал.1, изр.2 ЗЗД/, както и знание за увреждане от В.П., като страна по договора
за дарение, за който било установено, че е родственик на управителя на СД „В.-В.И С.“/чл.135, ал.2 ЗЗД/. Решението е влязло в сила на
27.01.2015г., като потвърдено с Решение № 2046/06.11.2013г. по в.гр.д.№
3673/2011г. по описа на САС и недопуснато до касационно обжалване с Определение
№ 104/27.01.2015г. по гр.д.№ 1918/2014г. на ВКС, VI г.о.
Наред с
исковете по чл.135 ЗЗД Е.П. предявил срещу СД „В.-В.И
С.“/в ликвидация/ и иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния
договор от 08.03.2004г. за окончателен с образувано гр.д.№ 4712/2007г. по описа
на СГС, I-6 състав. В рамките на това
производство съдът зачел влязлото в сила съдебно решение по чл.135 ЗЗД и с
постановеното на 06.07.2017г. съдебно решение обявил предварителния договор за
окончателен при условието на чл.362, ал.1 ГПК купувачът да заплати на продавача
останалата част от уговорената цена 67 000лв. Решението е влязло в сила на
30.12.2017г. и вписано в Агенцията по вписванията на 21.02.2019г. Не се спори купувачът да е заплатил в
указания от съда срок останалата част от цената. Въз основа това решение
ответникът Е.П. и съпругата му Д.П. се легитимират като собственици на 37.90/115.65
ид.ч., равняващи се на 53.06/161.90 ид.ч. от работно помещение в гр.София, бул.********по
действащия ЗРП на ж.к.********цялото с площ 161.90 кв.м. и 23.20/57.61 ид.ч. от мазето цялото с площ 57.61 кв.м.
При тези
фактически обстоятелства съдът обоснова правен извод за неоснователност на
предявения иск.
Както е
посочено в ТР № 2/09.07.2019г. по тълк.д.№ 2/2017г., ОСГТК
на ВКС, разпоредбата на чл.135, ал.1 ЗЗД
урежда потестативното право на кредитора да обяви за
недействителни по отношение на него сделките или други правни действия, с които
длъжникът го уврежда, като се лишава от свое имущество или по какъвто и да е
начин затруднява принудителното удовлетворяване на кредитора. Целеният с
предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД ефект е увреждащите сделки на длъжника
да бъдат непротивопоставими на кредитора, като за
него се считат неизвършени. Уважаването на този иск дава на кредитора
възможност да се удовлетвори принудително от имуществото, предмет на сделката.
Обявената относителна недействителност е само в отношенията между кредитора и
длъжника и между кредитора и лицето, с което длъжникът е договарял, а по
отношение на всички останали лица, в това число в отношенията между длъжника и
лицето, с което е договарял, действието на сделката се запазва и имуществото се
счита собственост на приобретателя. Поради това приобретателят, с когото длъжникът е договарял, като
титуляр на правото на собственост върху имуществото може да го прехвърли на
трето лице, а последното на свой ред да извърши прехвърляне, като във всички
случаи прехвърлянето ще се явява извършено от титуляр. При наличие на такава
поредица от прехвърляния на имуществото кредиторът е увреден не чрез една, а
чрез поредица от сделки. Правилото на чл.135, ал.1, изр. 3 ЗЗД дава защита на
кредитора и спрямо последващите приобретатели,
придобили права върху имуществото от лицето, с което длъжникът е договарял, ако
са недобросъвестни или са се облагодетелствали безвъзмездно от праводател, по отношение на когото искът може да бъде
уважен. Ако прехвърлянето на правата е извършено след вписване на исковата
молба по чл. 135 ЗЗД, съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК обявената недействителност на
сключената от длъжника сделка може да бъде противопоставена на последващите приобретатели, които
са длъжни да търпят принудително изпълнение върху придобитите от тях права. Ако
приобретателят, с когото длъжникът е договарял, се е
разпоредил с имота преди вписването на исковата молба по иска по чл. 135 ЗЗД,
постановеното по този иск решение ще бъде непротивопоставимо
на последващия приобретател,
чийто акт е вписан преди вписване на исковата молба. И в този случай обаче по
аргумент за противното от чл.135, ал.1, изр.3 ЗЗД извършеното прехвърляне ще
бъде непротивопоставимо /относително недействително/
спрямо кредитора, ако приобретателят е недобросъвестен
или е придобил безвъзмездно от праводател, по
отношение на когото искът може да бъде уважен. Обстоятелството дали приобретателят по определена сделка при сключването й е бил
добросъвестен или не, е факт с правно значение, за чието установяване чл.135,
ал.1, изр.3 ЗЗД не предвижда самостоятелен иск. Тази разпоредба урежда
единствено предпоставките, при които последващата
сделка с имуществото на длъжника би била противопоставима
на кредитора. С оглед на това кредиторът може да се защити срещу увреждането му
поради извършеното последващо прехвърляне от съконтрахента на длъжника с иск по чл.135 ЗЗД не само по
отношение на сделката, сключена между длъжника и неговия съконтрахент,
но и по отношение на последващите сделки, сключени с приобретатели, за които кредиторът твърди, че са
недобросъвестни-знаели са за неговото увреждане, или са придобили правата
безвъзмездно от праводател, по отношение на когото са
налице предпоставките на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ГПК за уважаване на иска. Правилото
на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД урежда конкуренцията между интереса на кредитора,
който е увреден от извършените сделки, и сигурността на гражданския оборот,
изхождайки от два критерия-възмездността или
безвъзмездността на разпореждането в полза на третото за облигационното
отношение кредитор-длъжник лице и добросъвестността на това лице. Интересите на
кредитора, увреден от извършените прехвърляния, следва да бъдат предпочетени
пред интереса на приобретателя, който е знаел за
увреждането на кредитора, и пред интереса на приобретателя,
който се е облагодетелствал безвъзмездно и е придобил от праводател,
по отношение на когото искът може да бъде уважен. Тези трети лица следва да
търпят принудително изпълнение върху придобитото от тях имущество поради
участието им в увреждането на кредитора, знаейки за това увреждане или поради
безвъзмездното им облагодетелстване в резултат на увреждащото действие на
длъжника.
В разглеждания случай договорът за продажба от
20.11.2007г , от който ищецът черпи права върху имота е сключен по време след
извършените от СД „В.-В.И С.“ /в ликвидация/
разпореждания с идеални части в полза на самия ищец /продажба/ и в полза на В.П./дарение/,
явяващ се негов праводател. До сключването на
последните две сделки през 2005г. дружеството е било собственик на целия имот,
но при вече сключен предварителен договор с ответника Е.П., на когото обещал да
прехвърли чрез продажба именно тези идеални части. Двете прехвърлителни
сделки между дружеството и ищеца, съответно В.П.са увреждащи интересите на П. и
с прогласяването им за относително недействителни по чл.135 ЗЗД с влязлото в
сила съдебно решение по гр.д.№ 4713/2007г. по описа на СГС, I-7 състав, спрямо
него се считат за неизвършени. Това означава, че в отношенията му с дружеството
то се счита за носител на правото на собственост върху идеалните части и като
последица от проведения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД с обявяване предварителния
договор за окончателен това право е преминало в неговия патриомниум
и този на съпругата му Д.П..
Вярно е,
че относителната недействителност по чл.135 ЗЗД не влияе на отношенията между длъжника
и договарялото с него лице-сключената от тях сделка запазва действието си и имуществото
се счита собственост на приобретателя. Вярно е също,
че договорът за продажба от 20.11.2007г., от който ищецът твърди да е станал
съсобственик, е последваща сделка, вписана преди
подаване на исковата молба по иска по чл.135 ЗЗД, която не е била предмет на
оспорване от ответника П. и не е била прогласена за относително недействителна.
Но това не може да послужи като основание за извод да е произвела вещно-прехвърлително действие и в този смисъл да легитимира
ищеца с права върху имота. Това е така, защото договорът за дарение на идеални
части между праводателя му В.П.и длъжника по
предварителния договор СД „В.-В.И С.“ е
непротивопоставим на Е.П., като прогласен със съдебното решение за относително
недействителен. От друга страна, ищецът не е трето добросъвестно лице,
придобило права на възмездно основание преди вписване на исковата молба по иска
по чл.135 ЗЗД, и не може да се ползва от защитата по чл.135, ал.1 изр.3 ЗЗД. След
като той и праводателят му, като трети лица, са били
недобросъвестни и са знаели за увреждащия характер на сключените с
дружеството-длъжник сделки от 2005г. и това е послужило като основание за
обявяване относителната им недействителност, вън от всякакво съмнение е
знанието му за това увреждане и със сключването на последващия
договор за продажба от 2007г. Следователно по аргумент за противното от чл.135,
ал.1, изр.3 ЗЗД този договор също е относително недействителен и
непротивопоставим спрямо Е.П. независимо, че самостоятелно не е бил оспорен по
съдебен ред. Той не е произвел целения транслативен
ефект, с оглед на което ищецът не е придобил права върху идеални части от имота
и в този смисъл не се явява съсобственик. Като краен резултат идеалните части
са станали собственост на ответника П. и на съпругата му Д.П. в условията на
съпружеска имуществена общност с
обявяването на предварителния договор за окончателен с влязло в сила съдебно решение,
въз основа на което е възникнала съсобственост само между тях и първият
ответник.
Изводът,
че ищецът не е придобил права върху имота и не е станал съсобственик изключва
да е материално легитимиран с право на изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС. Ето защо
съдът намира иска за неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника Е.П. разноски по делото от 4000лв. за платено адвокатско
възнаграждение. Възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност е неоснователно
с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Останалите
ответници не са направили разноски по делото и такива
в тяхна полза не следва да се присъждат.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Д.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, срещу „В.-В.И С.“ СД /в ликвидация/, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, Е.К.П., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.********, и Д.Т.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.********, иск с правно основание чл.33, ал.2
ЗС за изкупуване на 37.90/115.65 ид.ч., равняващи се
на 53.06/161.90 ид.ч. от работно помещение, находящо се в гр.София, бул.********по действащия ЗРП на
ж.к.********цялото с площ 161.90 кв.м. и 23.20/57.61 ид.ч.
от мазе, цялото с площ 57.61 кв.м., който имот е с идентификатор
68134.1002.3.2.93 и разположен в поземлен имот с трайно предназначение-за
търговска дейност с идентификатор 68134.1002.3.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: