№ 260051
гр. Дулово, 18.12.2020
година
Районен съд - Дулово, граждански състав, в публично заседание на
двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при
участието на съдебния секретар Нина Станчева, като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 65 описа на съда за 2020 г. по и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Иск с правна квалификация чл.357, ал.1 от КТ, във
връзка с чл.188, т.2 от КТ, вр.чл.187, т.1, предл.2 от КТ.
Производство образувано по искова молба подадена от Б.Х. Шевкет с ЕГН **********,*** срещу Община -Дулово, представлявана от
кмета д-р Ю.А.. Предявен
е иск за признаване на незаконосъобразна Заповед № *****/*****г., с
надлежно оформен отказ с двама свидетели на *****г. с която на ищеца е
наложеното дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” и
неговата отмяна.
Ищецът
твърди, че e в трудово правни отношения с
ответника и на ***** г. му била връчена
Заповед № *****/*****г., с която му е наложено дисциплинарно
наказание“предупреждение за уволнение”.
Счита тази заповед за незаконосъобразна, и
немотивирана. Излага подробни съображения. Посочва, че на **** г. е напуснал
работното си място за да отиде и честити именният ден на Й.С.– директор на ****,
която преди това е била зам.кмет на Община – Дулово и с която са в прекрасни
колегиални отношения. Признава че е пропуснал да уведоми прекият си ръководител
за причината за краткотрайното напускане на работното място.
Иска
се отмяна на заповедта с която му е наложеното дисциплинарно наказание
“предупреждение за уволнение”.
В писмен
отговор от ответника, в своя писмен отговор счита, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан, и иска да бъде отхвърлен. Излага
подробни съображения относно основанието поради което е наложено такова
наказание на ищеца, обстоятелствата които са довели до това, както и за това
какво е взето предвид при определяне на наказанието. Сочи, че е спазена предвидената процедура по КТ,
като са искани обяснения и заповедта е мотивирана. Иска се отхвърляне на иска и
претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът- редовно призован, не се
явява и не се представлява . Не депозира писмено становище дали поддържа
предявеният от него иск.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощниците си -
юриск.Й.М. и юриск.Й.П. подържат възраженията направени с писмения отговор,
моля съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. Излагат
съоражения в хода по същество.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от представените по
делото доказателства се установява, че ищеца полага труд по трудово
правоотношение при ответника по силата на сключен трудов договор, на длъжност
“главен специалист Култура” в сектор „Хуманитарни дейности” в Община-Дулово.
Видно от представената Заповед № *****/*****г. (л.8) на кмета на Община Дулово – д-р Ю.А., на
ищеца Б. Ш. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”,
връчена й на *****г. при отказ удостоверен с трите имена и подписите на двама
свидетели и връчител. Тази заповед е издадена на основание чл.44, ал.1, т.3 от ЗМСМА, чл. 195 , ал. 1 от КТ във вр. с чл. 188, т.2 от КТ във вр. чл.187, т.1,
предл.второ от КТ за видовете нарушения на трудовата дисциплина визирани в
чл.187, т.1,предл.второ от КТ. Посочени са основанията за налагане на
наказанието, като е изписана правната норма и е изписан законовия текст –
“преждевременно напускане на работа” . .
В обжалваната заповед работодателят е наложил
дисциплинарно наказание на служителя, като е описано едно деяние, водещо до посоченото
нарушение. Основно описанието на извършеното деяние от наказания служител се
изразява, в това че. на ****г. в рамките на работния ден ищецът
Б. Ш. който е бил на работа е напуснал преждевременно работа, като при
извършена проверка в 16.00 часа не е бил
на работното си място и не е спазил работното си време. Всички тези действия,
работодателят е определил като нарушение на трудовата дисциплина, от вида
“преждевременно напускане на работа” предвидени в закон или определени при
възникване на трудовото правоотношение”, визирани в чл.187, т.1 (предл.второ)
от КТ, посочено в заповедта.
За извършената проверка е съставен Констативен
протокол от **** г. Работодателят е изискал писмени обяснения от ищеца. Същият
е представил такива на *****г.
Съдът намира, че в обжалваната заповед са посочени в
мотивите всички характерни белези на описаните нарушения – време и място на
извършване, в достатъчна степен са изложени обстоятелствата имащи отношение към
описаните деяния, посочен е нарушителя и конкретните трудови задължения които
не е изпълнили, както и начина по който са вменени тези задължения. Обжалваната
заповед отговаря по съдържание на императивните изисквания на чл.195 КТ и не
страда от порок – да не е мотивирана. Неоснователно съдът намира възражението
на ищеца, че описанието на деянията е неясно. Точно обратното достатъчно ясно е
за неизпълнение на какви по вид трудови задължения е
наказан работника.
По делото е безспорно установено, че работодателят,
като носител на дисциплинарна власт, е спазил процедурата по налагането на
дисциплинарно наказание. Заповедта е връчена на ищеца при отказ. Преди налагане
на дисциплинарното наказание със Заповед ****/ **** г. (л.32)
от ищеца Б. Ш. са искани обяснения за деянието описано по
идентичен начин в обжалваната Заповед.
На *****г. са депозирани при работодателя писмени
обяснения на дадени от Б. Ш. /л.31/, в които признава че е напуснал
преждевременно работа преди изтичане на работното време, причината за това
преждевременно напускане, и това че не е информирал прекия си ръководител както
е редно.
Очевидно при така дадените обяснения на
работника е било ясно за неизпълнение на какви трудови задължения му се искат
обяснения, както и същите да се искат във връзка с отпочната процедура за
търсене на дисциплинарна отговорност .
Съдът намира, че ответникът е изпълнил изискванията на
чл. 193, ал. 1 от КТ, като е изискал и е приел от служителя дадени писмени
обяснения за нарушенията на трудовата дисциплина за които е наложил
наказанието.
Исковата молба е подадена в предвиденият законов срок,
поради което се явява допустима.
Предвид така установеното спазване на срока по чл.358,
ал.1, т.2 КТ , както и това, че обжалваната заповед да не страда от пороци от
формална страна, то спорът за нейната законосъобразност следва да се разгледа
по същество, а именно извършил ли е ищецът нарушението на трудовата дисциплина
за което е наказан, виновно ли е извършено от него описаното нарушение и
съответства ли наказанието на тежестта на извършеното нарушение.
От представените писмени доказателства, включително и
от писменото обяснение на ищеца се установява по безспорен начин, че е спазена от
ответника в качеството на работодател процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание, изискани са обясненията на работника-ищец, който е признал за
извършеното от него нарушение- че е напуснал преждевременно без да уведоми за
това прекия си ръководител респективно работодателят си.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът
намира за безспорно установено, че на ****г. действително ищецът е напуснал работа
преди 16.00 часа /когато е извършена и проверката за спазване на работното
време/ без да е уведомил работодателят си за това, при което безспорно е напуснал
работното си място преждевременно и преди изтичане на работното време. Това
деяние е извършено от ищеца, а то съгласно чл.187, т.1 КТ е
нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателя може да търси
дисциплинарна отговорност на работника. Извършването на тази простъпка ищецът и
сам е признал в дадените пред работодателя писмени обяснения.
Ето защо и съдът намира по делото по безспорен начин
да се установява, че ищецът е извършил описаното в обжалваната заповед нарушение
на трудовата дисциплина. Що се отнася до това дали са извършени виновно, то
съдът намира и това да е така, тъй като съзнателно е напуснал преждевременно
работа, а в резултата на това не изпълнила и други трудови задължения. С оглед
на това няма как да се счете, че неизпълнението им не е виновно извършено.
Що се отнася до тежестта на определеното дисциплинарно
наказание, съдът намира и същото да е определено от работодателя в съответствие
с тежестта на нарушенията, които не само са четири различни, но и ищецът по
никакъв начин не е изразил съжаление за поведението си, а вместо това е отричал
да е извършил нарушения на трудовата дисциплина. Предвид субективното отношение
на работника към извършената от него простъпка - напуснал е
преждевременно работното си място, то съдът намира, че правилно е определено от
работодателя наказанието “предупреждение за уволнение”, което е наложено на
ищеца, тъй като извършеното деяние обоснова имено такова наказание, още повече
че не е уведомил и работодателят си.
Ето защо съдът намира, че обжалвана Заповед № *****/*****г. на кмета
на Община –Дулово е мотивирана и отговаря на изискванията на чл.193 КТ,
изпълнени са изискванията на чл.195 КТ, като са приети писмените обяснения на
служителя преди налагане на наказанието.
Ищецът е напуснал работното си място на **** г. преди
изтичане на работното време и без да уведоми своевременно работодателят си, което
правилно е квалифицирано от ответника като
нарушение от вида “преждевременно напускане на работа”. Налице е виновно
поведение от страна на работника-ищец Б. Ш., което активира неговата дисциплинарна
отговорност.
Наложеното
наказание съдът намира за правилно определено с оглед тежестта на извършеното
нарушение на трудовите задължения.
Ето защо и обжалваната Заповед № *****/*****г. е
правилна и законосъобразна, и като такава не подлежи на отмяна, съответно
искът е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
На основание чл. 83, ал. 1, т.1 ГПК, ищецът е
освободен от държавни такси.
С оглед
изхода на делото и на основание 78, ал.6 ГПК на ищецът следва се възложат
направените от ответника разноски, такива са претендирани, представляван е от двама
юрисконсулти, при което претенцията му за разноски е основателна и като такава
ще се уважи като се осъди ищецът да заплати на ответника 300лв. разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
А и
ищецът предвид изхода на делото няма право на разноски, поради което и такива
не следва да му се присъждат .
Въз основа на изложените по-горе съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Х. Ш. с ЕГН **********,*** против
Община –Дулово, с адрес: ***, представлява от Кмета д-р Ю.А., иск за
отмяна на наложеното със Заповед № *****/*****г., дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение”, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.Х. Ш. с ЕГН **********,*** да заплати
на Община –Дулово, с адрес: ***, представлява от Кмета д-р Ю.А., сумата от 300 лева (триста лева), разноски за
производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Силистра в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: