Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 13253
по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 421358/04.06.2018 г., постановено по гр.
д. № 38780/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 24 състав, В. К. Б.-Ш.е осъдена да заплати на Н.Й.Б. сумата
от 370 лв. – обезщетение за ползване на 12945/20595 ид. ч. от следния недвижим
имот: ателие № 22, находящо се в гр. София, район Триадица, ж. к. ********, със
застроена площ от 157, 29 кв. м., разположен на две нива, състоящо се от пет
стаи, кухня, две бани – клозет, два преддверия и два балкона, считано от датата
на влизане в сила на съдебния акт по чл.32, ал.2 ЗС до прекратяване на
съсобствеността или изменение на обстоятелствата, при които е постановено
решението.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ответницата В.К. Б.Ш., с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. По спорните въпроси по делото е
постановено ТР № 5/18.05.2017 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ВКС, ОСГК, с което
е разяснено, че при придобиване на правото на собственост върху недвижим имот
на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния
изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е било насочено
принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от
съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, ако същата
представлява самостоятелен обект на правото на собственост, не намира
приложение правилото на чл.92 ЗС, за да се приеме, че по силата на
постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата. В
случай че същата представлява несамостоятелен обект на собственост, правилото
на чл.92 ЗС се прилага на общо основание. СРС не е обсъдил своевременно
релевираните по делото правоизключващи възражения, както и не са обсъдени
ангажираните по делото доказателства. Поддържа своевременно заявените по делоот
възражения срещу предявения иск. *********, находящ се в гр. София, ж. к. „*********“,
в който се намира процесното ателие № 22, е построен в груб строеж през 2007 г.
С оглед на това към този момент върху УПИ І, кв.133д, с построяване на блока са
възникнали множество самостоятелни обекти на правото на собственост в режим на
етажна собственост. Тези обекти са самостоятелни – жилища и ателиета,
притежават индивидуализиращи белези. Тези факти са настъпили преди извършването
на публичните продажби, които не описвали, оценявали и продавали сграда или
части от нея. С оглед на това счита, че по силата на публичните продажби
праводателите на ищеца са закупили само ид. ч. от правото на собственост върху
терена – „голата собственост“, но не и ид. ч. от сградата, в която се намира и
поцесното ателие № 22. Излага съображения, че както ищеца, така и неговите
праводатели са придобили с нищожни сделки само ид. ч. от парцела, които са
продадени на публична продан. Продадено е само това, което е описано и оценено,
но не и приращенията, които са построени много години преди това. Счита, че в
случая приложение следва да намери чл.37 ЗС. От ангажираните по делото
доказателства се установява, че ищецът не е съсобственик на процесното ателие №
22, поради което искането му да разпределение на ползването, евентуално за
присъждане на парично обезщетение, е неоснователно. Моли съда да отмени
обжалваното решение, като отхвърли предявения иск и му пирсъ ди сторените по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца Н.Й.Б., с който я оспорва. Излага съображения, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. В правната доктрина е прието,
че при публична продан обект на придобиване е недвижим имот, така както е
описан, заедно с находящите се върху него постройки и насаждения (чл.92 ЗС и
чл.93 ЗС). Счита, че от представените с писмения отговор на исковата молба
доказателства не се оборва презумпцията на чл.92 ЗС. С оглед на това правилно
СРС е приел, че собствениците на земята са собственици и на построеното в
процесния имот. В постановлението за възлагане на недвижим имот от 24.08.2009
г. на ЧСИ У.К.Д., рег. № 858 на КЧСИ по
изп. д. № 20098580400017 и присъединено към него изп. д. № 2998858040296,
изрично е посочено, че при описа на ЧСИ продаваемият имот е описан като изцяло
застроен, а не е описан и оценяван от ЧСИ Само имотът, без построеното.
Напротив при описа е включено изрично и построеното. Счита, че няма правила за
това как се изготвя опис на приращения от съдебния изпълнител и няма правило за
дефиниция на сграда, но описаните имоти са посочени като застоени, поради което
счита, че не е изключена сградата от имота. В полза на ЖСК „Български художник“
не е учредено валидно право на строеж, което се извършва чрез формална сделка.
Приращението по трите сделки в нотариалните актове, приложени към исковата
молба, има автоматично действие, поради което за да настъпи придобиване на
право на собственост по този способ, не е необходимо изявление на собственика
на земята. След като не е изрично посочено, че сградата не е предмет на прехвърляне,
то е налице презумпция, че се прехвърля и построеното. На основание чл.496,
ал.2 ГПК купувачът по публичната продан придобива всички права върху имота,
който е имал длъжника. В случая длъжникът по изпълнителното дело е имал правата
върху построеното като собственик на земята. В постановлението за възлагане
изрично е посочено, че купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал
върху имота съгласно правилното на чл.496, ал.2, изр.1 ГПК. Счита, че
жалбоподателката не е доказала, че притежава спорните ид. ч. от правото на
собственост върху процесното ателие № 22, нито, че ЖСК е притежавала същите. Съгласно
регулационното изменение на плана от 1982 г. със заповед № 443/05.11.1982 г. е
налице сливане между два бивши парцела № V и VІ в новообразувания парцел V,
кв.133д. При това изменение единствено се променя вътрешната граница между
двата слети парцела. Новият парцел V е отреден за комплексно жилищно
строителство, КОО, гаражи и озеленяване. На основание чл.30, т.3 ЗТСУ (отм.)
така образувания нов парцел става собствен между собствениците на бившите
парцели V и VІ, а съгласно чл.31, ал.2 ЗТСУ (отм.) частите на съсобствениците
съответстват на стойността на включените в общия парцел части техни имоти. Моли
съда да потвърди обжалваното съдебно решение, като му присъди сторените по
делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС.
Ищецът твърди, че е придобил по силата на договор за дарение, сключена с
нотариален акт № 65, том ІІІ, рег. № 13359, дело 450/2009 г., както и
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 68, том ІІІ, рег. №
13364, дело 453/2009 г. правото върху
12095/20595 ид. ч. от парцел І, ІІ, ІІІ, ІV от кв.133-д по плана на гр. София,
м. „Красно дело – Плавателен канал“, с обща площ от 20 595 кв. м. Със
заповед № РД-09-50-83/24.02.2000 г. на главния архитект на гр. София е одобрен
ЧРП, съгласно който парцели І, ІІ, ІІІ, ІV от кв.133-д представляват част от
парцел V (стар) от кв.133-д, м. „Красно село – Плавателен канал“, при граници:
бул. „Тодор Каблешков“, улица и парцел І, ІІ от кв.133-а улица и парцел ІІ от
кв.133-б, кв.133-г, новопроектирана улица. Отделно от това твърди, че е
собственик и на 850/20595 ид. ч. от същия имот, които е придобил с договор за
дарение, сключен с нотариален акт а дарение № 37, том Lот 19.05.2010 г. по описа на АВ при СРС. С тези сделки
е придобил правото на собственост както на земята, така и върху всички
постройки върху нея, тъй като за бл**няма валидно учредено право на строеж за
изграждане на постройката. В описания парцел е изграден жилищен блок №***, с
административен адрес ж. к. „*********“, от който е станал собственик на
12945/20595 ид. ч., а респективно на основание чл.496, ал.2 ГПК и чл.92 ЗС и на
същите ид. ч. от всички самостоятелни обекти в него, включително и ателие № 22.
В бл**се намира ателие № 22, находящо се в гр. София, район „Триадица“, ж. к. ********,
със застроена площ от 157, 29 кв. м., разположено на две нива, състоящо се от
пет стаи, кухня, две бани – клозет, две преддверия и два балкона. Ответницата
ползва описаното ателие и ищецът е лишен от ползването му. Моли съда да
постанови решение, с което на основание чл.32, ал.2 ЗС да разпредели ползването
между страните, а ако това е невъзможно – да определи парично обезщетение.
Своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответницата оспорва
предявения иск. Счита, че както ищеца, така и неговите праводатели са придобили
с нищожни сделки само ид. ч. от парцела, които ид. ч. са продадени от ЧСИ на
публична продан. При нея се продава само това, което е описано и оценено, но не
и приращенията, построени много години преди това. Приращението, на което се
позовава ищеца, нито е описано с граници, площ, функционално предназначение и
др., нито е оценено в сделките, с които ищецът се легитимира. Праводателите на
ищеца също не са придобили процесния имот и съответно не са отчуждили. Предмет
на всички сделки е УПИ V, кв.133д, който обективно и юридически не съществува
от 2000 г. С оглед на това счита, че сделките са нищожни поради липсата на
предмет. Същевременно приобретателят не може да придобие повече права от
праводателя. За имота – бивш УПИ V, кв.133д, м. „Красно дело- Плавателен
канал“, СО е учредила право на строеж в полза на ЖСК „Архитектура“, като е
започнала и процедура по учредяване право на строеж и в полза на ЖСК „Български
художник“, която е останала недовършена, тъй като кооперацията е изключителен
собственик на УПИ І, кв.133д. Съгласно протокол № 9 от 30.05.1989 г. СО е
определила ЖСК „Български художник“ за инвеститор на сградата на бл.259.
Правата на ЖСК „Архитектура“ и ЖСК „Български художник“ са реализирани от тях с
изграждането на съответно на бл.258 и бл.259. Това е извършено преди провеждане
на публичната продан. В периода 1960-1970 г. праводателят на ЖСК „Български
художник“ – Съюза на българските художници, вследствие отчуждителни
мероприятия, провеждани от държавата, на основание чл.44 вр. с чл.42, т.3 ЗПИНМ
(отм.) е станал собственик на множество имоти, обединени в парцел ІV, отреден
за СГНС-безвредна промишленост. През 1978 г. парцелът получава нова сигнатура –
VІ.Със заповед № 433/04.11.1982 г. на главния архитект на гр. София е одобрен
ЧИРП за кв.133д, като парцел ІV по плана от 1978 г. е обединен с парцел V в нов
парцел V, кв.133д, с отреждане за „Комплексно жилищно строителство, КОО“. Съд
заповед № РД-50-09-322/25.05.1986 г. на главния архитект на гр. София е одобрен
ЧИЗРП, по силата на която парцел V, кв.133д, отреден за високо жилищно строителство
за „Комплекс от жилища, ателиета, магазини, подземни гаражи и паркинги на САБ и
СБХ“. Със заповед № РД-09-05-83/24.02.2000 г. на главния архитект на гр. София,
е одобрен ЧИЗРП, по силата на която от парцел V се създават УПИ І, ІІ, ІІІ и
ІV. УПИ І с площ 8 500 кв. м., в който е построена сградата на ЖСК
„Български художник“, попада изцяло в парцела, бивша собственост на Съюза на
българските художници. Образуването на съсобствени парцели и тяхното групиране
вследствие проведена промяна в регулацията – чл.29 ЗТСУ (отм.), счита, че не
касае разглеждания случай. Счита, че провежданите мероприятия попадат в
приложното поле на чл.23 ЗТСУ (отм.), тъй като има обединяване на предназначени
за обществени мероприятия парцели. С оглед на това не е възникнала събоственост
между СО и ЖСК „Български художник“, а сградата на бл**попада изцяло в нейния
парцел и е 100 % нейна собственост. Съгласно акт за частна общинска собственост
№ 749/21.08.2000 г., издаден от СО, район „Триадица“, СО е актувала само ид. ч.
от УПИ V, понастоящем УПИ І, ІІ, ІІ и ІV, но не и ид. ч. от изградените жилищни
сгради на бл.258 и бл**. Дори да е
налице съсобственост, между СО и ЖСК „Български художник“, то делът на СО към
2000 г. е 12095/20595 ид. ч. от УПИ –І, ІІ, ІІ и ІV от кв.133-д по плана на гр.
София, м. „Красно село-Плавателен канал“, а на ЖСК-8500/20595 ид. ч. от имота.
Твърди, че бл**е построен в груб строеж преди праводателите на ищеца да закупя
ид. ч. от земята. На проведения публичен търг праводателите на ищеца са
придобили ид. ч. от УПИ І, ІІ, ІІІ и ІV от кв.133-д по плана на гр. София, м.
„Красно село – Плавателен канал“ с обща площ от 20 959 кв. м., но не и ид.
ч. от изградените сгради. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск, като й присъди сторените по делото разноски.
С постановление от 03.02.2009 г. по изп. д. №
20088510401559 по описа на ЧСИ М.П.на А.З.Н.е възложен следният недвижим имот:
12095/20595 ид. ч. от
парцели І, ІІ, ІІ, ІV от кв.133-д, м. „Красно село – Плавателен канал”, с обща
площ от 20 595 кв. м. Със заповед № РД – 09-50-83/24.02.2000 г. на Главния
архитект е одобрен ЧРП, съгласно който парцел І, ІІ, ІІІ, ІV от кв.133-д
представляват част от пацел V (стар) от св.133-д м. „Красно село – Плавателен
канал”, при граници: бул. „Тодор Каблешков”, улица и парцел І, ІІ от кв.133-д,
улица и парцел ІІ от кв. 133-в, кв.133-г, новопроектирана улица, като купувач
по проведената от 02.01.2009 г. до 02.02.2009 г. публична продан на същия недвижим
имот. Посочено е, че от деня на постановлението на възлагане купувачът
придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота и може да се ползва
от правата, визирани в разпоредбата на чл.496, ал.2 ГПК В протокола е
удостоверено, че е влязло в сила на 25.03.2009 г.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 65, том ІІ,
регистър № 13354, дело № 450/2009 г. от 25.05.2009 г., съставен от Нотариус Р. Д.,
с район на действие СРС, вписан под № 274 в регистъра на Нотариалната камара А.З.Н.е
дарил на Н.Й.Б. 95/20595 ид. ч. от собствения му недвижим имот, придобит чрез
посочената публична продан, а именно: 12095/20595 ид. ч. от посочените парцели.
С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №
68, том ІІ, рег. № 13364, дело 453/2009 г. от 25.05.2009 г. на Нотариус Р. Д.,
рег. № 274 на Нотариалната камара, район на действие – София, А.З.Н.е продал на
съсобственика си Н.Й.Б. собствените си 12000/20595 ид. ч. от съсобствения
недвижим имот: парцели І, ІІ, ІІІ, ІV от кв.133-д, по плана на гр. София, м.
„Красно село – Плавателен канал”, описан по – горе.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 24.08.2009
г. по изп. д. № 20088580400017 и присъединето към него изп. д. № №
20098580400296 по описа на ЧСИУ.К.Д.,
рег. № 858 КЧСИ, е възложено в собственост на ЙК Б., следният недвижим имот:
1/10 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. София,, съставляващ
8 500/20595 ид. ч. от дворно
място, цялото от 20 595 кв. м., представляващо парцел V, кв.133-д, м.
„Красно село“ – Плавателен кана. На основание чл.496, ал.2 ГПК от деня на това
постановление купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху
продадения имот, който недвижим имот е изцяло застроен, включително правата по
смисъла на чл.92 ЗС. Върху продадения недвижим имот е наложена възбрана по
публичната продан от дата 15.02.2008 г., за която длъжникът ЖСК „Български
художник“ е уведомен на 28.03.2008 г. чрез процесуалния си представител адв. А.И..
Върху постановлението е удостоверено, че е влязло в сила на 23.09.2009 г.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 171, том
ІІІ, рег. № 5324, дело 507/2010 г. от 19.05.2010 г. на нотариус И.Н.рег. № 040
в регистъра на НК и район на действие СРС ЙК Б. и В.Н.Б.са дарили на сина си Н.Й.Б.
следния свой собствен, придобит по време на брака чрез публична продан по
изпълнително дело, недвижим имот, а именно: 1/10 ид. ч. от недвижим имот,
находящ се в гр. София, съставляващ 8 500/20595 ид. ч. от дворно място,
цялото от 20 595 кв. м., представляващо по документ за собственост стар
парцел V, кв.133 д, м. „Красно село – Плавателен канал”, включително са дарили
и правата по смисъла на чл.92 ЗС, т. е. и построеното в дарения недвижим имот.
С протокол № 8 от 25.04.1989 г., статия 10 на ОНС
„Триадица“, ИК, е взето решение, с което е определена ЖСК „Архитектура“ за
инвеститор на 10 броя жилищни блокове в източната част на парцел І, кв.133-д,
м. „Красно село“ – Плавателен канал.
Със заповед № ДИ-04-16/01.08.1989 г. на ОСН „Триадица“, ИК,
е наредено да се отстъпи на ЖСК „Архитектура“ – гр. София, възмездно правото на
строеж върху държавна земя, съставляващо парцел V от кв.133-д, м. „Красно село
– Плавателен канал“, за построяване на 10 броя жилищни блокове № 1 до 10 с
етажност от 2 до 6 етажа с ателиета, с общо 76 апартамента, 47 ателиета и 17
гаража, съгласно одобрените архитектурни планове с обща застроена площ от
12 221, 77 кв. м. при заплащане на сумата от 219 992 лв.
Представен е договор за отстъпване право на строеж върху
държавна земя от 04.08.1989 г., сключен между СО, ОНС „Триадица“ и ЖСК
„Архитектура“, на основание чл.15 ЗС и чл.130 ЗТСУ, с който ОбНС „Триадица“ е
отстъпил право на строеж върху държавен терен, представляващ парцел V от
кв.133Д в местност „Красно село – Плавателен канал“, гр. София на ЖСК
„Архитектура“.
С протокол № 9/30.05.1989 г. на ОНС „Триадица” е взето
решение, с което ЖСК „Български художник” е определен за инвеститор на 9 броя
жилищни блокове в западната част на парцел V, кв.133 Д, м. „Красно село –
Плавателен канал” при изрично посочени условия, включително да внесе в
определения срок във фонд „Жилищно строителство” ГДИС определената сума на
правото на строеж, съгласно чл.185, ал.2 ЗТСУ, включително 1 % върху тази
стойност по чл.152, ал.1 от Наредбата за държавните имоти. Указано е, че ако в
2 – годишен срок ЖСК „Български художник” от отреждането на терена не започни строителство,
ИК на ОбНС ще отмени решението, с което е определен за инвеститор.
Съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот
№ 162, том ХІ, дело 2251/1975 от 16.04.1975 г. Съюзът на българските художници
е признат за собственик въз основа на отчуждение, правото на собственост върху
имоти с пространство 8 500 кв. м., съставляващо парцел ІV, кв.133,
образуван от посочени в нотариалния акт групирани в този парцел имоти.
С разрешение за строеж № 75 от 21.06.1990 г. на ЖСК
„Български художник”, разрешено да построи съобразно одобрените проекти на
20.06.1990 г. от УАГ жил. блок № 1, 2 и
3 в квартал 133-д по плана на гр. София, м. „Красно село – Плавателен канал”.
С протокол № Е от 29.06.1990 г. е определена строителна
линия и ниво на ЖСК „Български художник“.
Представен е акт № 749 от 21.08.2000 г. за частна общинска
собственост на недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Триадица“, м.
„Красно дело – Плавателен канал“ы кв.133-д, съставляващ 12095/20595 ид. ч. от
парцели І, ІІ, ІІІ и ІV, кв.133-д, м. „Красно село – Плавателен канал“, с обща
площ от 20 595 кв. м.
С констативен протокол по чл.181, ал.2 ЗУТ за завършеност
на строеж, находящ се в гр. София, ж. к. „*********”, бл.259, УПИ І, кв.133-д,
м. „Красно село – Плавателен канал”, СО – Район „Триадица” е констатирано, че
жилищната сграда е изградена в груб строеж по смисъла на § 5, т.46 от ДР на ЗУТ
от началото на 1994 г.
Съгласно протокол за опис на недвижим имот от 15.12.2008 г.
по изп. д. № 2008851040559 по описа на ЧСИ М.П.на посочената дата е извършен
опис и оценка на недвижим имот, собственост на длъжника и възбранен за
обезпечение на вземането, предмет на принудително изпълнение по посоченото
изпълнително дело, а именно: 12095/20595 ид. ч. от от парцели І, ІІ, ІІІ, ІV от кв.133-д, м.
„Красно село“ – Плавателен канал, с обща площ от 20 595 кв. м., с новия
одобрен ЧРП, както и с посочени граници на имота. В протокола е удостоверено,
че имотът е собственост на длъжника съгласно акт за частна общинска собственост
на недвижим имот № 749, находящ се в гр. София, район „Триадица“, м. „Красно
село – Плавателен канал“, кв.133-д.
Представен е и
протокол за опис на недвижим имот от 28.05.2009 г. по изп. д. № 20088580400017
по описа на ЧСИУ.Д., с който е описан следния недвижим имот: 1/10 ид. ч. от
недвижим имот, находящ се в гр. София, представляващ 8500/20595 ид. ч. от
дворно място, цялото от 20595 кв. м. , представляващо парцел V, кв.133-дм.
„Красно село“ – Плавателен канал, съгласно нотариален акт № 183, т.58, н. д. №
11607/97 г. В протокола е посочено, че при огледа е установено, че целият имот
е изцяло застроен.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 183 том LVІІІ, дело 11607/1994 г. от 19.05.1994 г. тя Нотариус Д.Т.,
при СРС СБХ е дарил на ЖСК „Български художник” 1/10 ид. ч. от следния свой
собствен недвижим имот, находящ се в гр. София, съставляващ 8 500/20595
ид. ч. от дворно място, цялото от 20 595 кв. м., представляващо парцел V,
кв.133-д от местността „Красно село – Плавателен канал”.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 184, том LVІІІ, дело 11608/1994 г. от
19.05.1994 г. на Нотариус Д.Т.при СРС СБХ е продал на ЖСК „Български художник”
9/10 от описания по – горе недвижим имот.
По делото е представено разпределение на имотите по чл.35,
ал.1 ЗЖСК в жилищната сграда на ЖСК „Български художник“, построена в УПИ І,
кв.133-д, м. „Красно село – Плавателен канал“, с посочени граница. Процесното
ателие № 22 е разпределено на ответницата.
Видно от представения списък на член – кооператорите на ЖСК
„Български художник“ към 23.06.2009 г. под № 022 фигурира ответницата.
Съгласно нотариален акт за собственост на жилище, построено
от ЖСК „Български художник“ № 142, том ІІ, рег. № 9029, дело № 275/2009 г. от
31.07.2009 г. В.К. Б.-Ш.е призната за собственик на процесното ателие № 22,
изградено на груб строеж, находящо се в гр. София, район „Триадица“, ж. к. „*********“
ул. „**************, със застроена площ от 157, 29 лв. кв. м., разположено на
две нива, състоящо се от пет стаи, кухня, две бани-клозет, две преддверия и два
балкона, с посочени съседи ид. ч. и обслужващи помещения.
От заключението на вещото лице инж. А.С.Г.по изслушаната
пред СРС съдебно - техническа експертиза се установява, че процесният имот е
разположен на две нива и се състои от пет стаи, кухня, две бани – тоалетни, две
преддверия и два балкона. Входната врата на второто ниво – 6 етаж, е зазидана,
като входа на ателието е на ет.5 имотът е водоснабден, има ел. захранване, няма
ТЕЦ и се намира в състояние на доизграждане. Вторият етаж не е обезопасен с
парапет или преградна стена, което представлява реално опасност от злополука.
Банята с тоалетната на второто ниво не е в експлоатационно състояние, тъй като
плочките не са залепени. Стълбищата, водещи до второто ниво, са облицовани с
мозаечни плочки, стените са на мазилка. Ателието е в процес на оборудване. С
оглед на това вещото лице е приело, че процесното ателие е в лошо
експлоатационно състояние, дори опасно по отношение на необезопасеното второ
ниво. След обезопасяването му, имотът може да се отдава под наем за 200 лв.
месечно, поради което годишният наем възлиза на 2 400 лв. Припадащата се
част на ищеца възлиза на 126 лв. месечно или 888 лв. годишно. Реалното ползване
на имота съгласно квотите може да стане след отваряне на зазиданата врата на
ет.6, водеща до второто ниво на ателието, след обезопасяване на същото с
парапет или преградна стена, без конструктивни промени на сградата.
Във връзка с оспорване на експертното заключение от страна
на ищеца е допуснато изслушването на повторна съдебно - техническа експертиза.
От заключението на вещото лице инж. Д.Н.М.се установява, че второто ниво на
процесното ателие не съответства на представения архитектурен проект. Вместо
определените по архитектурен проект три стаи на второто ниво, в процесното
ателие са изградени само две стаи и емпоре, което не е отразено в проекта.
Вещото лице е описало състоянието на имота към момента на огледа. Предвид
неговата големина, предназначението и разположението по нива на отделните
помещения, вещото лице приема, че единственият начин да бъде разпределено ползването между страните по
делото, е като двете стаи, разположени на второто ниво на имота, бъдат
разпределени по една за всяка от страните, както и двете бани в имота да бъдат
разпределени – по една за всяка от страните. Останалите помещения следва да се
ползват общо от страните. Вещото лице счита, че този начин на разпределение е
единствено възможен, но е изключително нефункционален, тъй като преобладаващата
част от имота ще бъде за общо ползване. Възможно да се извърши разпределение на
имота, което е близко до притежаваните от страните квоти, само след извършване
на някои преустройства в него. С оглед на това вещото лице приема, че е
нецелесъобразно разпределянето на процесното ателие по единствения възможен
начин, посочен по – горе, а следва да се приеме, че същото не е възможно да
бъде разпределено между страните по делото, съобразно квотите им в
съсобствеността. Средната пазарна наемна стойност на цялото ателие възлиза на
588 лв., от които за ищеца: 370 лв., а за ответницата – 218 лв. Ако се разпредели
ползването по посочения начин, по – големият дял е с площ от 27.60 кв. м.
Разликата в този дял и полагащата се съгласно квотата на ищеца площ е 2, 98 кв.
м. по – малка площ, поради което за
уравнение на дела се дължи 11, 13 лв. За ответницата по – малкият дял с площ от
21, 08 кв. м. е с 2, 98 кв. м. по – голям от припадащия се и дължи за уравнение
сумата от 11, 13 лв.
Експертното заключение не е оспорено от страните.
В проведеното на 15.02.2018 г. открито съдебно заседание
съдът е отделил като безспорно в отношенията между страните обстоятелството, че
ответницата владее процесния имот.
Във въззивното производство е допуснато на основание чл.162 ГПК изслушване на съдебно – техническа експертиза. С експертното заключение
вещото лице инж. В.Т.Г. е проследило регулационния статут на имота, върху който
е построен жилищния блок, в който се намира процесното ателие, като вещото лице
е съобразило представената по делото заповед № 443/05.11.1982 г., с която одобрено сливането на парцели V и VІ от
кв.133-д по плана на ж. к. „Красно село“ – Плавателен канал в нов и отреждането
му за комплексно жилищно строителство, КОО, подземни гаражи и озеленяване. Със
заповед № РД-50-09-322/25.05.1986 г. е одобрен проект за частично изменение на
застроителния план за парцел V от кв.133-д, м. ж. к. „Красно село – Плавателен
канал“; преотреждане на парцел V от кв.133-д ж. к. „Красно село“ – Плавателен
канал; изменение на регулацията на ул. с ОК 359-а-ОК-365, като се създава
улица, улица – тупик, с ОК 359-а-ОК-368а и свързаното с това изменени на
регулацията на парцел І и ІІ от кв.133-в. Парцел V- „За комплексно жилищно
строителство, КОО, подземни гаражи и озеленяване в кв.133-д“ се преотрежда като
парцел V-„За комплекс от жилища, ателиета, магазини, подземни и надземни
гаражи, постове на САБ и СБХ“. Със заповед № РД-09-50-83/24.02.2000 г. на
главния архитект на София е одобрен частичен застроителен план на кв.133-д,
местност „Красно село – Плавателен канал“; частичен квартално – застроителен и
силуетен план за кв.133-д, м. „Красно дело – Плавателен канал“; частичен
регулационен план за кв.133-д, м. „Красно село – Плавателен канал“, улица ОТ-356-ОТ356а,
ОТ 370а-пешеходна алея до бул. „Младежки проход“, парцели І – „За строителство
на жилища, ателиета, подземни и надземни гаражи; ІІ - „За строителство на
жилища, ателиета, подземни и надземни гаражи“ІІІ – „За трафопост и КОО“ и ІV –
„За трафопост и КОО“. Одобрен е и кадастралният план в областта на
разработката. Съгласно приложената към заключението на вещото лице скица № 7
процесният блок №***, вх.Б попадат като местоположение в обхвата на УПИ І – „За
строителство на жилища, ателиета, подземни и надземни гаражи“ от кв.133-д. Във
връзка с горепосочената заповед № 443/05.11.1982 г. при извършени от вещото
лице проверки не е намерена и не е предоставена заповед за регулиране с цел
групиране. В графичната част към тази заповед е отразена промяна в дворищната
регулация, включваща премахването на границата между двата УПИ V и VІ и
сливането им един новоотреден УПИ V – „За комплексно жилищно строителство, КОО,
подземни гаражи и озеленяване“. При извършена проверка в НАГ вещото лице не е
намерило застроителен план към посочената заповед № 443/05.11.1982 г. Във
връзка с горепосочената заповед № РД-50-09-322/25.05.1986 г. вещото лице е
извършило проверка в НАГ, при която установил, че е бил изготвен проект за
частично изменение на застроителния план към тази заповед, но съгласно протокол
№ 20/07.05.1987 г., статия /, на СТСУСА, същият не е приет, тъй като не е
отговарял на нормативните изисквания. Вещото лице е обсъдило протокола за опис
от 15.12.2008 г. на ЧСИ Милен Петков, като е установило наличието на допусната
грешка при посочването на заповедта за одобрение на ЧРП, което е сторено със
заповед № РД-09-50-83/24.02.2000 г. на главния архитект на гр. София, а не с
посочената заповед № РД-09-50-83/24.02.2008 г. на главния архитект на гр.
София. В края на този протокол е налице отбелязване на констатацията от посещението
на място на 15.12.2008 г., че имотът е изцяло застроен. При извършения на
28.05.2009 г. оглед и съставения протокол за това от ЧСИУ.Д.е установено, че
целият имот е изцяло застроен. Съгласно представеното по делото писмо изх. №
68-00-1017/02.07.2009 г. на ГИС София до ЖСК „Български художник“, административни
адреси: ж. к. „*********“, бл.***********, вх.***********, вх.И, вх.К и ж. к. „*********“,
бл.***********, вх.***********, вх.И, се отнасят за жилищна сграда с
планоснимачен номер 1014 с девет входа, построена в УПИ І – за жилищно
строителство, ателиета, подземни и надземни гаражи, кв.133-д, м. „Красно село –
Плавателен канал“, нанесена в кадастрален лист 544 по плана на гр. София,
находяща се в ж. к. „*********“, район „Триадица“ – СО. При извършен външен
оглед на място вещото лице е установило, че целият терен, попадащ в очертанията
на УПИ І, ІІ, ІІІ, ІV от кв.133-д, м. „Красно село-Плавателен канал“ по ЧИЗРП,
одобрен със заповед № РД-09-50.83/24.02.2000 г. на главния архитект на гр.
София, с обща площ от 20 595 кв. м., е извършено застрояване, както
следва: в УПИ І – „За жилищно строителство, ателиета, подземни и надземни
гаражи“ - жилищен блок №***, състоящ се от 10 броя секции, свързано
застрояване, с различна етажност 6-8 етажа и част от подземни гаражи; в УПИ ІІ
– „За жилищно строителство, ателиета, подземни и надземни гаражи“ – жилищен
блок № 258, състоящ се от 10 броя секции, свързано застрояване, с различна
етажност – 3-4-5-6 етажа и част от подземни гаражи; УПИ ІІІ – „За трафопост и КОО“
– трафопостове. Въз основа на тези данни и извършените проверки вещото лице
приема, че процесния недвижим имот представлява част от цялостното застрояване
в имота с площ от 20 595 кв. м. (стар УПИ V – „За комплекс от жилища,
ателиета, магазини, подземни и надземни паркинги, постове на САБ и СБХ“ от
кв.133-д, а по ЧИЗРП от 2000 г. – УИ І,ІІ,ІІ,ІV в кв.133-д).
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ТР № 13 от 10.04.2013 г. по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК на
ВКС, допустимо е да се иска разпределение ползването на съсобствена вещ по реда
на чл.32, ал.2 ЗС от съсобственик, притежаващ сам повече от половината от
общата вещ. Когато искането за разпределяне на ползването по съдебен ред е
направено от няколко съсобственици, то това искане е допустимо, дори тези
съсобственици общо да притежават повече от половината от общата вещ, тъй като
самото сезиране на съда обосновава извод за невъзможност да се образува
мнозинство и да се вземе решение по чл.32, ал. 1 ЗС. Формулировката на
разпоредбата на чл.32, ал.2 ЗС не изключва процесуалната възможност за сезиране
на съда с искане за разпределение ползването на съсобствената вещ и за
съсобственика, притежаващ сам повече от половината от общата вещ. В
производството за разпределение ползването на съсобствен имот по чл.32, ал.2 ЗС
съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на
страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват потестативни
права.
Ето защо искът, предмет на
делото, с който се иска разпределение по реда на чл.32, ал.2 ЗС на съсобствена
вещ от съсобственик, който притежава повече от половината от общата вещ, е
процесуално допустим, като в предмета на делото се включват и своевременно
направените възражения от ответницата относно правата на другия съсобственик. С
оглед на това като е разгледал предявения иск по същество, решаващият съд е
постановил допустимо съдебно решение, поради което следва да се разгледат
заявените от страните доводи относно неговата правилност.
Налице е спор между страните
в производството относно наличието на съсобственост върху процесното ателие.
Ищецът основава правото си
на собственост върху 12945/20595 ид. ч. от процесното ателие на договор за
дарение, сключен с нотариален акт № 65, том ІІІ, рег. № 13359, дело № 450/2009
г.; договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт № 68, том ІІІ, рег.
№ 13364, дело № 453/2009 г., както и на договор за дарение, сключен с
нотариален акт № 37, том LІ от
19.05.2010 г.
С посочените правни сделки А.З.Н.е
дарил на ищеца съответно 95/20595 ид. ч. и 12 000/20595 ид. ч. от съсобствен
недвижим имот – парцели І, ІІ, ІІ и ІV от кв.133-д по плана на гр. София, м.
„Красно село – Плавателен канал“, с обща площ от 20 595 кв. м. Също така в
полза на ищеца са дарени от ЙК Б. и В.Н.Б.1/10 ид. ч. от недвижим имот,
представляващ 8 500/20595 ид. ч. от парцел V, кв.133-д, м. „Красно село –
Плавателен канал“. В съставения нотариален акт № 171, том ІІІ, рег. № 5324,
дело 507 от 19.05.2010 г. изрично е отбелязано обстоятелството, че заедно с
посочените ид. ч. се даряват и правата по чл.92 ЗС ведно с приращението Върху този недвижим имот е построена жилищната
сграда, в която се намира процесното ателие.
Ответницата своевременно е
оспорила вещно – транслативното действие на тази сделка, като поддържа
възраженията си и в настоящото производство. Ето защо тези възражения следва да
се разгледат по същество.
Праводателите на ищеца се
легитимират като собственици на имота по силата на представените по делото
постановления за възлагане на недвижими имоти, обсъдени по - горе.
При преценка основателността
на поддържаните от страните доводи и възражения следва да се съобразят
задължителните разяснения, дадени с ТР № № 5 от 18.05.2017 г. по тълк. д. №
5/2015 г., ОСГК на ВКС. С него е разяснено, че при придобиване на правото на
собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в
постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в
имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез
налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо
нея не е проведена публична продан, ако същата представлява самостоятелен обект
на правото на собственост, не намира приложение правилото на чл.92 ЗС, за да се
приеме, че по силата на постановлението за възлагане е придобита собствеността
и върху сградата. В случай че същата представлява несамостоятелен обект на
собственост, правилото на чл.92 ЗС се прилага на общо основание.
В случая жилищната сграда, в
която се намира процесното ателие, е съществувала като самостоятелен обект –
била е изградена в груб строеж, преди съставяне на постановленията за
възлагане. Също така по делото не са ангажирани
доказателства върху нея да е насочено принудителното изпълнение чрез възбрана, както
и да е описана и оценена от съдебния изпълнител. Наличието на удостоверяване в
постановлението за възлагане от 24.08.2009 г. по изп. д. № 20088580400017 по
описа на ЧСИУ.Д., че имотът е изцяло застроен, видно от протокола за опис по
публична продажба, не може да обоснове извод, че жилищната сграда, в която се
намира процесното ателие, са обект на принудително изпълнение. В протокола за
опис от 28.05.2009 г. също липсват данни за извършване на опис на жилищните
сгради, а е налице единствено удостоверяване на обстоятелството, че имотът е
изцяло застроен. В представения доклад за оценка, изготвен в изпълнителното
производство, е извършена преценка на стойността на оценявания терен, но не и на постройките върху
него.
Изводи в тази насока не
могат да се направят и въз основа на постановление за възлагане от 03.02.2009
г. относно 12095/2-595 ид. ч. от парцели І, ІІ, ІІІ, ІV от кв.133-д, м. „Красно
село – Плавателен канал“, с обща площ от 20 595 кв. м., с посочени граници.
В постановлението е удостоверено обстоятелството, че недвижимият имот е
собственост на длъжника по акт за частна общинска собственост на недвижим имот
№ 740/21.08.2000 г., находящ се в гр. София, район „Триадица“, м. „Красно село
– Плавателен канал“, кв.133-д. В акта за частна общинска собственост, към който
е налице препращане, са описани ид. ч. от парцелите,
но не и от жилищните сгради, които са построени върху него. Данни за извършен
опис на жилищните сгради не се съдържат и в съставения протокол за опис от
15.12.2008 г. по посоченото изп. д. Същевременно купувачът на публичната продан
придобива всички права, които е имал длъжника върху имота, предмет на
публичната продан, но не и тези негови самостоятелни вещни права, които не са
били предмет на изрично уреденото в закона производство на принудително
изпълнение върху недвижим имот. Именно тяхната обособеност като самостоятелни
права изключва приложението на разпоредбата на чл.92 ЗС по отношение на тях при
проведена публична продан върху имота. Ето защо постановлението за възлагане от
03.02.2009 г. по изп.д. № 20088510401559 на ЧСИ М.П.и постановлението за
възлагане от 24.08.2009 г. по изп. д. № 20098580400296 по описа на ЧСИУ.Д.не
представляват основания за прехвърляне на собствеността върху изградените в
груб строеж към 1994 г. сгради в парцел І от кв. 133д, м. „Красно село -
Плавателен канал“ (определение № 272 от 28.05.2018 г. по гр. д. № 822/2016 г.,
на ВКС, ГК, ІІ ГО).
Неоснователни са доводите на
ищеца, че правата му се извеждат от отбелязването в представените по делото
нотариални актове, в които праводателят е заявил, че прехвърля на ищеца по
силата на приращението и съответните ид. ч. от построеното в продавания имот.
Тъй като нотариалните актове са съставени във връзка с описаните правни сделки,
които от своя страна съставляват деривативен способ за придобиване правото на
собственост, притежаването
на право на собственост от праводателите и неговия обхват определят и
възможността да се прехвърли правото на собственост, съответно неговия обем.
Ето защо приобретателят може да получи само онзи обем от права, който е
притежавал праводателя. Позоваването в нотариалния акт на права, които
праводателят не притежава, не може да породи вещно - правно действие и да
прехвърли на ищеца права, които праводателят му не е притежавал.
По изложените съображения и
доколкото не е налице насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и
оценена от съдебния изпълнител жилищната сграда, в която се намира процесното
ателие и спрямо нея не е проведена публична продан, а същата представлява
самостоятелен обект на правото на собственост към момента на провеждане на
публичната продан и с оглед задължителните разяснения, дадени с горепосоченото тълкувателно
решение, се налага извода, че нормата на чл.92 ЗС не може да намери приложение
по отношение на спорния имот. Ето защо по силата на представените по делото
постановления за възлагане праводателите на ищеца са придобили съответните ид.
ч. от терена, но не и върху построените жилищни сгради върху него и в частност
върху жилищната сграда, в която се намира процесното ателие. След като праводателите
на ищеца са му прехвърли само това, което са притежавали – ид. ч. от процесния
терен, то ищецът не се легитимира като съсобственик на процесното ателие.
Изложените от ищеца в хода на процеса от
ищеца във връзка с измененията в регулационните планове по отношение на
парцела, в който е построена жилищната сграда, в която се намира и процесното
ателие, нямат отношение към легитимацията му като собственик на 12095/20595 ид.
ч. от същото. Изслушаната във въззивното производство съдебно – техническа
експертиза, с която са разгледани измененията в регулационния статут на терена,
върху който е построена жилищната сграда, в която се намира процесното ателие, не
обосновават извод за възникване на права в полза на ищеца върху процесното
ателие.
По изложените съображения и
доколкото ищецът не се легитимира като съсобственик на спорното ателие, същият
не е надлежно материално – правно легитимиран по предявения иск, предмет на
делото. Ето защо е без значение обстоятелството дали ответницата се легитимира
като собственик на спорния имот или не, поради което изложените от ищеца доводи
в тази насока не следва да се обсъждат. Липсата на надлежна материално – правна
легитимация обуславя неоснователност на предявения иск само на това основание.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени, като
предявеният иск следва да се отхвърли.
По разноските по производството:
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в
настоящото производство разноски. Техният размер възлиза на 25 лв. – заплатена
държавна такса за въззивно обжалване.
В полза на ответницата следва
да се присъдят сторените разноски в производството пред СРС. Техният размер
възлиза на 950 лв. - заплатено
възнаграждение за един адвокат.
Ищецът своевременно е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Нормата на чл.78, ал.5 ГПК регламентира,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но
не по - малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013
г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на
съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност
на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен
случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,
съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
В
конкретния случай минималният размер на адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство на ответницата, регламентирани в нормата на чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 300 лв. Предвид
броя на проведените открити заседание – 6, множеството възражения срещу
предявения иск, големият обем доказателствен материал, ангажиран по делото, както
и множеството повдигнати правни въпроси при решаване на спора, предмет на
делото, въззивинят съд счита,
че не е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права. Ето защо не е налице основание
за намаляване на уговорения и заплатен от ответницата
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 421358/04.06.2018 г., постановено по гр. д.
№ 38780/2014 г. по описа на СРС, І
ГО, 24 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н.Й.Б., ЕГН **********, с адрес ***, срещу В.К. Б.-Ш.,
ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл.32, ал.2 ЗС – за разпределение на ползването на АТЕЛИЕ №
22, находящо се в гр. София, район Триадица, ж. к. ********, със застроена площ
от 157, 29 кв. м., разположен на две нива, състоящо се от пет стаи, кухня, две
бани – клозет, два преддверия и два балкона, при съседи: от две страни- двор,
стълбище и двор, апартамент № 24 и апартамент № 25; отдолу – апартамент І 21;
отгоре – апартамент № 23, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Й.Б., ЕГН **********, С
АДРЕС ***, да заплати на В.К. Б.-Ш., ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 25
(двадесет и пет) лв., представляваща сторени разноски във въззивното
производство, както и да заплати, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 950 (деветстотин и петдесет) лв.,
представляваща сторени разноски в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.