Присъда по дело №5007/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 87
Дата: 14 май 2024 г. (в сила от 30 май 2024 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20232120205007
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 декември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 87
гр. Бургас, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
СъдебниЕ* АЛ. Д.А

заседатели:И.КА СЛ. Х*
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
и прокурора К. Ст. Д.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20232120205007 по описа за 2023 година
, въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
I. ПРИЗНАВА подсъдимия И. Н. П. с ЕГН: **********, р*, за ВИНОВЕН в това,
че:
На 09.08.2023 год. в гр. Бургас без надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал.1 и чл.
30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и сл.
от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП
държал в себе си и в обитавания от него апартамент високорискови наркотични вещества по
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП, вр. Приложение № 1 - Списък I - „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл.
3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а
именно: обект № 1/1 - коноп с общо нето тегло 0,260 грама със съдържание на активен
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 21,30 % на стойност 5,20 лв. /пет
лева и двадесет ст./ и метамфетамин с общо нето тегло 0,674 грама на обща стойност 47,18
лв. /четиридесет и седем лева и 0,18/, както следва: обект № 1/2 с нетно тегло 0,592 грама
смес от „метилсулфонилметан“ и метамфетамин, чието съдържание е 30,10 %; обект № 2/1 с
1
тегло 0,077 грама смес от „метилсулфонилметан“ и метамфетамин със съдържание 5,20 %;
обект № 2/2 с нетно тегло 0,005 грама метамфетамин, като случаят е маловажен, поради
което и на основание чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т.1, пр.1 от НК, вр. с чл. 54 НК му НАЛАГА
наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева, като го признава за НЕВИНОВЕН и
на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по обвинението деЯ.ето да съставлява
престъпление по чл. чл. 354а, ал. 3, т.1, пр.1 от НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия И. Н. П. с ЕГН: **********
да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Бургас сумата от 90,51 лв.
(деветдесет лева и петдесет и една стотинки), представляващи разноски сторени в хода на
досъдебното производство, а на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по сметка на
Районен съд - Бургас и сумата от 5,00 /пет/ лева - държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването на такъв.
ОТНЕМА в полза на държавата веществените доказателства по делото, както следва:
- на основание чл.354а, ал. 6 от НК, наркотичните вещества, остатъкът от които е
изпратен на съхранение в Агенция „Митници”, ЦМУ София, като ПОСТАНОВЯВА същите
да бъдат унищожени.
- опаковки, които да бъдат унищожени като вещи без стойност.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 87/14.05.2024 г. по НОХД 5007/2023г. по описа на РС-Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу И. Н. П. с ЕГН: **********, с който е обвинен в това, че:
На 09.08.2023 год. в гр. Бургас без надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал.1 и
чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и
сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП
държал в себе си и в обитавания от него апартамент високорискови наркотични вещества по
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП, вр. Приложение № 1 - Списък I - „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл.
3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а
именно: обект № 1/1 - коноп с общо нето тегло 0,260 грама със съдържание на активен
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 21,30 % на стойност 5,20 лв. /пет
лева и двадесет ст./ и метамфетамин с общо нето тегло 0,674 грама на обща стойност 47,18
лв. /четиридесет и седем лева и 0,18/, както следва: обект № 1/2 с нетно тегло 0,592 грама
смес от „метилсулфонилметан“ и метамфетамин, чието съдържание е 30,10 %; обект № 2/1 с
тегло 0,077 грама смес от „метилсулфонилметан“ и метамфетамин със съдържание 5,20 %;
обект № 2/2 с нетно тегло 0,005 грама метамфетамин - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1,
пр. 1 от НК.
Пред съда производството по делото протече по общия ред, като бяха приобщени
всички относими и необходими доказателствени материали. Подсъдимият даде подробни
обяснения пред съда, като призна, че действително е държал процесните наркотични
вещества, но заяви, че е оказал пълно съдействие на полицейските служители, както и че от
този случай е спрял да употребява наркотични вещества, посещава психолог и се опитва да
преодолее зависимостта си.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Счита, че авторството на деЯ.ето и вината на подсъдимия
са доказани по безспорен начин. Допълва обаче, че с оглед събраните доказателства, може
да се направи извод, че случаят е маловажен, поради което и пледира за преквалифициране
на деЯ.ето като такова по ал. 5 на чл. 354а НК и освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност с прилагането на чл. 78а НК.
Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. И. Х. – БАК счита, че деЯ.ето
следва да се квалифицира като малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, предвид
количеството на веществата и тяхната характеристика. Под евентуалност, спирайки се на
смекчаващите обстоятелства, защитникът счита, че деЯ.ето следва да бъде определено като
маловажно с приложението на чл. 354а, ал. 5 НК, като подсъдимият бъде освободен от
наказателна отговорност.
Подсъдимият П. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, а в
предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че няма какво да добави.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

1
Подсъдимият И. Н. П. с ЕГН: ********** *************************
Към датата на инкриминираното деянието П. е бил неосъждан два пъти, все за
престъпления свързани с употреба на наркотични вещества, както следва:
1. По НОХД № 5290/18 г. на РС-Бургас , в сила от 27.11.2018 г. за престъпление по
чл. 343б, ал. 3 НК на П. е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4
месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от 3 години и наказание
„Глоба“ в размер на 250 лева. С Определение № 441/22.06.2021 г. на РС-Бургас наказанието
„Лишаване от свобода“ е било преведено в изпълнение и е било изтърпяно на 04.10.2021 г.
2. По НОХД № 2640/2021 г. на РС-Бургас , в сила от 11.06.2021 г. за престъпление
по чл. 343б, ал. 4, вр. с ал. 3 НК на П. е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 4 месеца, което е било изтърпяно ефективно на 24.01.2022 г.
На 09.08.2023 год. св. Б. В., съвместно със св. В. Д. - полицейски служители към
сектор „Охранителна полиция“ към Пето РУ - Бургас изпълнявали служебните си като авто-
патрул към полицейското управление за времето от 07.00 ч. до 19.00 ч. Около 08.30 ч. се
намирали в района на бул. „Ст. Стамболов“ № 73 до сградата на „ДКЦ-1“. Там спрели за
проверка л.а. „Опел Зафира“, pег. *************** с водач – подс. И. П.. На предна дясна
седалка се намирал пътник, който установили като К. Д. Д.. След извършена справка станало
ясно, че двамата са осъждани и криминално проявени по линия наркотични вещества.
Св. В. Д. тествал водача И. П. за наличие на алкохол в издишания въздух, като тестът
отчел отрицателен резултат. За тест на наркотични вещества св. Д. поискал съдействие от
екип на сектор „Пътна полиция“. И. П. категорично отказал да бъде тестван. С оглед на това
му бил съставен АУАН, серия АД, № 285295 от 09.08.2023 год. за извършено нарушение по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Полицейските служители попитали подсъдимия дали в себе си има забранени от
закона вещества, на което той отговорил, че носи в себе си малко количество марихуана и
пико /метамфетамин/. И. П. изразил готовност да предаде доброволно намиращите се в него
вещества. С протокол за доброволно предаване от 09.08.2023 год. И. П. предал на В. Д.
кутия от цигари „Sobranie“, съдържаща 1 бр. полиетиленов плик тип джъмпер със суха зе*
листна маса и 1 бр. кръгла прозрачна кутийка, съдържаща бяло кристално вещество.
Относно същите - дал пояснения, че джъмперът съдържа марихуана, а кутийката -
метамфетамин. И двете вещества били предназначени за лична употреба.
П. бил отведен в сградата на 05 РУ-Бургас, като в хода на проведена беседа от страна
на полицейски служители към сектор „Криминална полиция“ към Пето РУ - Бургас с И. П.,
той изразил готовност да ги допусне в жилището си за проверка относно наличие на
забранени от закона вещества и предмети. Със служебен автомобил бил посетен адреса на
П. в гр.******************** Преди влизане в дома му, той споделил, че е забравил малко
количество неизвестно за него вещество, което ще предаде доброволно. В стаята, обитавана
от П., той извадил изпод леглото си един брой прозрачен плик тип джъмпер с намиращи се в
него две срязани зелени на цвят сламки, съдържащи жълтеникаво кристалообразно
вещество, които предал доброволно на полицейския служител Я. Р..
За случая било образувано бързо производство (в последствие преобразувано в
такова по общия ред), като на иззетите вещества била назначена СФХЕ. Видно от
експертното заключение – предадените от П. веществата са наркотични, а именно: обект №
1/1 - коноп с общо нето тегло 0,260 грама със съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 21,30 % на стойност 5,20 лв. /пет лева и двадесет ст./ и
метамфетамин с общо нето тегло 0,674 грама на обща стойност 47,18 лв. /четиридесет и
седем лева и 0,18/, както следва: обект № 1/2 с нетно тегло 0,592 грама смес от
„метилсулфонилметан“ и метамфетамин, чието съдържание е 30,10 %; обект № 2/1 с тегло
0,077 грама смес от „метилсулфонилметан“ и метамфетамин със съдържание 5,20 %; обект
2
№ 2/2 с нетно тегло 0,005 грама метамфетамин.
П. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК,
като в последвалия разпит дал подробни обяснения за случая.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните в
производството доказателствени материали, а именно:
От гласните доказателствени средства: от показанията на свидетелите В. Д. (л. 36
гръб - 37 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал.
5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 23 от ДП); Б. В. (л. 37
гръб - 38 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 26 от ДП); частично от
показанията на св. Я. Р. (л. 38 гръб от съдебното производство), частично от показанията на
св. Ж. Ж. (л. 38 гръб – 39 от съдебното производство), включително и от приобщените по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 30 от
ДП); К. Д. (л. 39 гръб - 40 гръб от съдебното производство), включително и от приобщените
по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 24 и
25 от ДП); Н. П. (л. 40 от съдебното производство) и от обясненията на подсъдимия И. П. (л.
61 гръб - 62 от съдебното производство).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 16 от съдебното производство);
протоколи за доброволно предаване (л. 56 и л. 57 от ДП); АУАН (л. 45 от ДП); протокол за
проверка на помещение (л. 54-55 от ДП); разписки (л. 58 и л. 59 от ДП); заповед за
задържане по ЗМВР (л. 64 от ДП); писмо до ЦМУ (л. 38 от ДП) и приемо-предавателен
протокол (л. 39 от ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на веществени
доказателства, ведно с фотоалбум (л. 40-42 от ДП).
От експертизите: съдебно физико-химична експертиза, изготвена от вещото лице
Л.Б. (л. 35-37 от ДП), включително и от отговорите на вещото лице в хода на съдебно
следствие (л. 61 гръб от съдебното производство).
От веществените доказателства: опаковки, приложени на л. 63 от ДП.

Съдът прецени събраните в хода на производството доказателствени материали както
по отделно, така и в съвкупност, като достигна до следните изводи.
Съдът кредитира изяло показанията на разпитаните свидетели – Д., В., Д. и Н. П.,
като ги намира за логични, последователни и взаимосвързани, отдавайки приоритет на
приобщените показания от досъдебното производство, там където свидетелите заявиха, че
нямат конкретен спомен за фактите, с оглед изминалия период от време. По отношение на
св. Д. и В. съдът отита, че те са полицейски служители, но не са извършвали разузнавателни
беседи по смисъла на ЗМВР с подсъдимия, поради което и за тях не е налице забрана да
бъдат свидетели. По отношение на св. Д. и св. Н. П. съдът отчита, че двамата са в близки
отношения с подсъдимия - приятел и родител на подсъдимия, поради което и логично
показанията им потенциално биха могли да бъдат повлиЯ. от пристрастност. В случая обаче
такава не се наблюдава. И двамата добросъвестно споделят всичко, което им е известно по
случая, като показанията им са логични и последователни, напълно кореспондиращи с
останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира изцяло и обясненията на подс. П.. Действително в теорията и
3
практиката неотклонно се приема, че обясненията имат двойствена природа – на
доказателствено средство и на основен инструмент за упражняване на правото на защита,
поради което и подлежат на внимателен анализ. В случая обаче – заявеното от подсъдимия
напълно хармонира с останалите доказателства, поради което и съдът няма причина да не го
кредитира.
Съдът кредитира ЧАСТИЧНО показанията на св. Р. и Ж. - полицейски служители в
05 РУ-Бургас, с изключение на частите, в които те преразказват информация, получена от
обв. П. при т.нар. „оперативна/разузнавателна беседа“. Съдът счита, че независимо от
начина, по който са включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от
полицейски служители (дори когато са фиксирани на веществени доказателствени средства,
получени чрез СРС), по същността си представляват предварително снети обяснения от
задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото
разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма
процесуално качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за
установяване на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване
на следствени версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има
пълния обем от права, гарантирани му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения
да го информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната
беседа има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които
правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено
средство. В този смисъл, освен актуалната практика на ВКС, въплътена в Решение №
247/12.12.2016 г. по дело № 895/2016 г. на II н.о., е и практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar
Mitev vs. Bulgaria”).
Нещо повече – съгласно последните изменения на чл. 118 НПК (ДВ, бр. 18 от 2024
г.), влезли в сила след провеждане на разпитите на тези свидетели от съда - лицата, които са
извършвали разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните
работи, вече ВЪОБЩЕ не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за
извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в НПК.
Доколкото тази разпоредба е процесуална и се прилага за напред, съдът счита, че не е имало
пречка да проведе разпит на двамата свидетели преди влизане в сила на разпоредбата, но тя
се явява допълнителна причина за некредитиране на заявеното от тях в обсъдените части.
Съдът кредитира заключението на изготвената СФХЕ, която намира за пълна,
изчерпателна и научнообоснована.
Настоящият състав кредитира и всички приложени по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, които счита, че са изготвени (приобщени) по предвидения за
това ред и не са оспорени по никакъв начин от страните.
В обобщение следва да се посочи, че по делото няма спор относно фактите.
Подсъдимият и неговият защитник не оспорват фактическата обстановка, възприета от РП-
Бургас, но излагат съображения относно правната квалификация на извършеното от П.,
които възражения ще бъдат обсъдени по-долу.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деЯ.е,
така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. А съгласно разпоредбата
на чл. 304 НПК, съдът постановява оправдателна присъда, когато се установи, че деЯ.ето не
е извършено от подсъдимия. Такова произнасяне по същество държи сметка за правото на
защита, неразривно свързано с необходимостта съдът да признае подсъдимия за виновен
4
само когато обвинението е доказано по несъмнен начин, в който смисъл са и разпоредбите
на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 14, б. „d” от МПГППС.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъпното държане на наркотични вещества, но при условията на маловажен случай.
На първо място от обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното
деЯ.е на престъплението, вменено във вина на П., се изразява в „държане” на наркотичните
вещества. Съдът счита, че от показанията св. Д., протоколите за доброволно предаване, а и
от обясненията на самия подсъдим - безпротИ.речИ. се установява, че към момента на
извършване на проверката наркотичните вещества са се намирали в лекия автомобил,
управляван от подсъдимият и в обитаваната от него стая в жилището му, поради което и
именно той е упражнявал фактическата власт над тях, което е напълно достатъчно да
обоснове извод, че с поведението си П. е „държал” наркотичните вещества, поради което и е
осъществил горепосочената форма на изпълнителното деЯ.е. Следва да се отбележи, че
безпротИ.речИ. възприето е в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги
непосредствен физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е
достатъчно извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху
него, включително и да се разпореди с този предмет (Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на
ВКС, III н.о.).
На следващо място от обективна страна, видно от заключението на приобщената
СФХЕ - процесните вещества са коноп с общо нето тегло 0,260 грама със съдържание на
активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 21,30 % на стойност 5,20 лв.
и метамфетамин с общо нето тегло 0,674 грама на обща стойност 47,18 лв. И двете
вещества нямат легално производство и употреба и подлежат на контрол съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Тези вещества са включени в Списък
№ I към Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, поради което и се явяват високорискови наркотични вещества по смисъла на
ЗКНВП.
Подсъдимият П. не е имал разрешително за държането на въпросните вещества,
изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това -
поведението му се квалифицира като престъпление.
От субективна страна деЯ.ето е извършено от подсъдимия при форма на вината "пряк
умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като П. е съзнавал общественоопасния характер
на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването
им, което е обективирано в неговото поведението. Интелектуалната страна на умисъла
обхваща съзнаване от подсъдимия, че държейки в себе си, той упражнява фактическа власт
върху високорисковите наркотични вещества, без да има разрешително за това, като от
волева страна П. е искал именно това упражняване на фактическа власт.
Въпреки това съдът счита, че деЯ.ето на П. следва да се квалифицира като
„маловажно“.
В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е
маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния
вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не
само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
5
обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от
размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства
(в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно деЯ.е
представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по
конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деЯ.ето, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II н.о., Решение № 69/2010 г. на II
н.о., Решение № 306/2009 г. на III н.о.).
Преценката всякога е комплексна и обхваща множество отделни критерии, като
никой от тях няма предварително установена тежест. Именно поради това се наблюдават
различия в съдебната практика, защото всякога, съобразно конкретиката на отделния
случай, съдът следва да отчете всички тези критерии и да прецени на кой да даде по-голямо
значение.
В настоящия случай съдът счита, че съвкупната преценка на ценимите компоненти
води до извод за наличие на маловажен случай. Това е така по следните причини:
На първо място количеството наркотични вещества е малко – общо под един грам на
стойност 52,38 лева или около 15 пъти под МРЗ за страната към датата на деянието.
Количеството, характеристиките и стойността на предмета на деянието несъмнено са
съществени белези при преценката дали се касае за маловажност на случая, като не следва
да се пренебрегват и останалите факти по делото, свързани както с деЯ.ето, така и с
личността на дееца. В тази връзка, от значение за преценка на степента на обществена
опасност на деЯ.ето е обстоятелството, че се касае до държане на високорискови наркотични
вещества, но за лична употреба. Към датата на деЯ.ето подсъдимият е бил в млада възраст,
очевидно страдащ от наркомания, която зависимост безспорно е занижила способностите му
за самоконтрол. Не следва да се отминава обстоятелството, че подсъдимият е оказал пълно
съдействие на разследващите и стриктно е изпълнявал указанията им, доброволно е предал
наркотичните вещества и е дал подробни обяснения за произхода и предназначението им.
Поради горното - съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деЯ.ето и с
личността на дееца, както и на моралната му укоримост, по мнение на настоящия състав
сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления
от съответния вид, поради което и съдът счита, че престъплението следва да се квалифицира
като такова по чл. 354а, ал. 5 от НК. Това от своя страна налага на основание чл. 304 НПК
съдът да признае подсъдимият за невиновен и да го оправдае по първоначалната
квалификация, деЯ.ето да съставлява престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК.
В случая преквалифицирането на деЯ.ето и прилагането на закон за по-леко
наказуемо престъпление не представлява нарушение на правото на защита на подсъдимия и
поради това са неприложими принципните постановки, развити в Решение на Съда на ЕС от
9 ноември 2023 г, по дело С-175/22, ECLI:EU:C:2023:844. Това е така, доколкото новата
правна квалификация не „изненадва“ подсъдимия и той не е бил лишен от възможността да
се защитава по нея. Тъкмо напротив – преквалифицирането на деЯ.ето в маловажен случай
на държане на наркотични вещества е било желанието на самия подсъдим и защитата му,
демонстрирано още на досъдебното производство и последователно поддържано в хода на
съдебното следствие. Цялата процесуална активност на защитата е била насочена именно
към възприемане на доводите й от съда и преквалифициране на деЯ.ето, поради което и
дума не може да става, че подсъдимият не е могъл да осъществи защитата си по
престъплението (като факти и правна квалификация), за което в крайна сметка е признат за
виновен от съда, а от там и правото му да разбере в какво е обвинен и да получи справедлив
процес, не е накърнено.
6
Същевременно съдът счита, че в случая не може да намери приложение разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК, както претендира защитата. ДеЯ.ето извършено от П. не може да бъде
преценено като "малозначително". Малозначителността на деЯ.ето представлява конкретно
негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то
обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или
неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В
настоящия случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент
на предмета на престъплението, нито за несъществена степен на засягане на обекта на
посегателство. В тази връзка съдът отчита в негативен план за подсъдимия факта, че той
вече двукратно е бил осъждан за престъпления, свързани с употреба на наркотични
вещества, както и че се касае до държане на два различни вида наркотични вещества.
Количеството и стойността на високорисковите наркотични вещества, държани от
подсъдимия и неговата завишена лична обществена опасност, сочат на извод за достатъчна
степен на обществената опасност на деЯ.ето, за да бъде то третирано като престъпление,
макар тази степен на обществена опасност да обосновава приложението на „маловажния
случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Глоба” до 1000 лева.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл. 55 НК.
В положителен план за подсъдимия следва да се отчетат оказаното съдействие на
полицейските служители, ниската стойност на наркотичните вещества, младата му възраст и
изразено желание за преодоляване на наркотичната зависимост. Това обаче са все факти,
взети предвид при преценката за квалифициране на случая като маловажен, поради което и
неправилно би било отново да се ползват със същата тежест и при индивидуализацията на
наказанието.
Същевременно съдът не може да не отчете, че П. вече е бил двукратно осъждан за
престъпления свързани с употреба на наркотични вещества, както и че в деня на проверката
е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, въпреки че е шофирал
автомобил и видно от неговите обяснения – към този период е употребявал наркотични
вещества.
Поради това настоящият състав е на мнение, че наказанието „Глоба“ следва да се
отмери в размер около средния, а именно - 500 лева. Тази санкция не се явява прекомерна,
доколкото подсъдимият е в работоспособна възраст и по делото не са събрани никакви
доказателства за причина, извън субективното му нежелание, която реално да го
възпрепятства да си намери работа и да генерира парични средства.




Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
7
превъзпитанието на П. и наред с това ще му въздейства предупредително и възпиращо.
Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото.
Тук е мястото съдът да посочи, че в случая неприложим се явява институтът на чл.
78а НК, доколкото към датата на деЯ.ето П. е бил осъждан за престъпление от общ характер,
за което не е бил реабилитиран, което се явява пречка по смисъла на чл. 78а, ал. 1, б. „б“ НК
за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.


По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай в
досъдебната фаза са сторени разноски в размер на 90,51 лева за експертизи, поради което и
подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас. На
основание чл. 190, ал. 2 НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на
РС-Бургас и сумата от 5 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист,
ако се пристъпи към издаването на такъв.

По веществените доказателства:

По делото има приобщени веществени доказателства - остатък от наркотични
вещества, предадени в ЦМУ, които на основание чл. 354а, ал. 6 НК, вр. с чл. 112, ал. 2 НПК
следва да бъдат отнети в полза на Държавата и унищожени след влизане в сила на
настоящето решение.
По отношение на приложените на л. 63 от ДП веществени доказателства – опаковки,
съдът счита, че те трябва да се унищожат като вещи без стойност.





По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни