ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260034
гр.
Пловдив, 25.08.2020г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО,
XIV състав в закрито
заседание на двадесет и пети август, две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от съдия
Иван Анастасов възз.ч.гр.д. № 1446 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е
частна жалба от "Лено"АД- гр.София против разпореждане № 45929/30.06.2020г.
по ч.гр.д.№ 7478/2020г. на ПдРС, V гр.с., с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление
за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК против
ЕТ „Севова – П. С.“ за сумата от 10005 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 02.01.2019г. до 12.03.2020 г. по Договор за заем
Бизнес кредит – Клиентски № 6048 от 26.06.2018г.
В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че представеният от заявителя документ по чл.417 от ГПК е нот.акт за учредяване на договорна ипотека. В действителност вземането се претендирало въз основа на Договор за заем Бизнес кредит – Клиентски № 6048 от 26.06.2018г. с нотариална заверка на подписите. Този документ бил представен в оригинал и надлежно удостоверявал вземането за неустойка. Размерът на неустойката не бил неопределяем, както приел районният съд, тъй като в чл.2.3 от договора изрично било посочено, че при неизпълнение на задълженията си на договорения падеж заемополучателят дължи заплащане на неустойка за забава в размер от 0,23%. В тази връзка жалбоподателят се позовава на т.4 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. Неправилен бил и извода на съда за нищожност на клаузата за неустойка по договора за кредит. Неустойката била в такъв голям размер, защото била начислена върху целия размер на заема, който към началния момент на периода, за който се претендирала неустойката- 02.01.2019г., бил обявен за предсрочно изискуем с надлежно връчена нотариална покана. Освен това, доколкото неустойката била уговорена между търговци, съгласно императивната разпоредба на чл.309 от ТЗ тя не подлежала на намаляне поради прекомерност, а още по- малко имало основание поради прекомерност да бъде прогласена за нищожна.
Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 7478/2020г. на ПдРС, V гр.с. е образувано по заявление по чл.417 от ГПК от „Лено“АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против ЕТ„Севова – П. С.“ въз основа на нотариално заверен договор за заем от 26.06.2018г. за сумата от 10005 евро- неустойка по чл.2.3, б.“с“ и „d“ от договора за периода 02.01.2019г.- 12.03.2020г..
Съгласно 4.а. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и за акцесорни вземания за обезщетение на вредите от неизпълнение на главното вземане, когато същите са определени по основание и определени или определяеми по размер в самия документ по чл. 417 ГПК. И действително, както се сочи в частната жалба, в чл.2.3, б.“с“ и „d“ от Договор за заем Бизнес кредит – Клиентски № 6048 от 26.06.2018г. неустойката е определена в размер от 0,23 % на ден за период от датата, следваща падежа на задължението, до пълното му изпълнение. При това положение неустойката може да бъде определена в конкретен размер за всеки един период на забава.
Неоснователни обаче са доводите на жалбоподателя против изводите на първоинстанционния съд относно действителността на клаузата за неустойка по чл.2.3 от договора за заем. Накърняването на добрите нрави, обосноваващо нищожност, е нещо много повече от прекомерността на неустойката. Прекомерността се изразява в получаването на облага, която е стопански необоснована, т.е. облага, която надхвърля тази, която би се реализирала от изпълнението на същинския предмет на договора, но която все пак не е неморално висока. При извършване на преценка относно това, дали уговорката за неустойка накърнява добрите нрави стопанската несъвместимост следва да се отчете в контекста на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл е и т.2 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, съгласно която, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Ето защо, разпоредбата на чл.309 от ТЗ не изключва възможността клауза за неустойка, договорена между търговци, да бъде прогласена за нищожна.
Видно от материалите по първоинстанционното дело, неустойката за период от малко повече от 14 месеца надхвърля главницата по договора за заем. При това, съгласно чл.2.3, б.“g“ и след обявяване на заема за предсрочно изискуем продължават да се начисляват договорените възнаградителни лихви. Начислявайки възнаградителни лихви кредиторът не само, че не търпи загуби, но безсрочно реализира печалба към която добавя към 84 % годишна лихва под формата на неустойка. Очевидно е, че тази неустойка няма за цел да стимулира длъжника към изпълнение, тъй като само го обременява прекомерно, а от друга страна и обезщетителната функция е надхвърлена до такава степен, че вече няма за резултат възстановяване на пропуснати ползи, а свръхпечалба. Ето защо, частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение.
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „Лено“АД- гр.Пловдив против разпореждане № 45929/30.06.2020г. по ч.гр.д.№
7478/2020г. на ПдРС, V гр.с., с което е отхвърлено подаденото
от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК против ЕТ „Севова – П. С.“ за сумата от 10005 евро,
представляваща неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода от 02.01.2019г. до 12.03.2020г. по Договор
за заем Бизнес кредит – Клиентски № 6048 от 26.06.2018г..
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: