№ 311
гр. Варна, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20233100500118 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 3156/20.10.2022 год., постановено по гр.д. № 2013/2022 год., ВРС – 25-
ти състав е осъдил „ДЗИ-Общо Застраховане ” ЕАД, ЕИК : ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.”Георги Бенковски” №3 да заплати на П. В. П., ЕГН:
********** с адрес *********** сумата от 1 996.21 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по застраховка на МПС за застраховка „Каско +“, обективиран
в застрахователна полица №440120031018025 със срок на валидност 16.04.2020г. до
15.05.2021г. за л.а. ****** с рег.№*******, вследствие на настъпили застрахователни
събития от дати : 29.08.2020г., при което са увредени предна врата дясна ; задна врата дясна;
механизъм фароумивател и е образувана щета №44010312005794/02.09.2020г.; 29.03.2021г. ,
при което е увредено челно стъкло тонирано със сензор, за което е образувана щета
№44010312102095/30.03.2021г.; 09.08.2020г. и на 13.08.2020г. , при което са увредени
съответно преден капак и задна броня, за което е образувана щета
№44010312005293/14.08.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба 18.02.2022г. до окончателното изплащане, на основание чл. 405, ал.1 КЗ и
чл.86 ЗЗД, КАТО е отхвърлил иска за разликата до претендирания размер на
застрахователното обезщетение от 2 036 лева и е разпределил отговорността за разноски.
Недоволен от горното е останал ответника, който обжалва решението в осъдителната
му част с доводите за неговата неправилност поради нарушение на материалния и
процесуален закон и поради необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с
предприетото от него оспорване на механизма на ПТП и причинно-следствена връзка между
1
нанесените вреди и описания механизъм, за доказването на които е ангажирана единствено
САЕ, която е недостатъчна да установи главно и пълно правнорелевантните факти. Позовава
се на разпоредбата на т.9.1.9 от Общите условия като основание да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение, когато е налице разлика между действителните и
декларираните обстоятелства, както и на небрежността на водача на МПС, което е
неизпълнение, явяващо се значително за интересите на застрахователя. Твърди наличието на
съпричиняване, който определя на 1/2 и настоява за отмяна на решението и отхвърляне на
предявения иск, евентуално за намаляване на присъденото обезщетение. Претендира и
разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира не писмен отговор.
В с.з. по същество, въззивникът, чрез пълномощник, моли за отмяна на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, с писмена молба, моли за потвърждаване на
съдебното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предявените искове са с правно основание чл.405 КЗ.
Основателността на предявените искове се предпоставят от доказване наличието на
валидно застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно събитие, което
е в причинно-следствена връзка с причинените щети на застрахованото имущество, вида и
размера на тези щети. В тежест на застрахователя е да установи, че е изплатил следващото
се застрахователно обезщетение или наличие на обстоятелства, установяващи, че
настъпилото събитие не е покрит с договора риск.
Не е налице спор между страните относно наличието на застрахователно
правоотношение по силата на договор за застраховка „Каско +“, обективиран в
застрахователна полица №440120031018025 със срок на валидност 16.04.2020г. до
15.05.2021г. за л.а. ****** с рег.№*******, както и е прието за безспорно установено между
страните, че ищецът е завел щета № 44010312005794/02.09.2020 г., по която застрахователят
е признал сумата от 571.04 лв., прихваната с дължима вноска по застрахователния договор,
щета № 4401031202095/30.03.2021 г., по която застрахователя е признал сумата от 955.04
лева, прихваната с дължима вноска по застрахователния договор и щета № 44010312005293,
призната със сумата от 273.80 лева, прихваната с дължима вноска по застрахователния
договор – всички въз основа на уведомление.
Основният изведен от оплакванията във въззивната жалба въпрос е свързан с
2
недоказаност от страна на ищеца на механизма на ПТП, като се поддържа твърдението за
наличие на основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение съгласно
т.9.1.9 от ОУ, поради различие между декларираното от застрахования и действително
случилото се, което било основание да се откаже изплащане още в хода на производството
пред застрахователя.
КЗ, в разпоредбата на чл.408, визира основанията, при които застрахователят по
имуществена застраховка може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.
Общото между тях е, че правото на отказ от изплащане на обезщетение е признато във
връзка с неизпълнение на задължения на застрахования, които по силата на закона или по
волята на страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахователя, защото
имат отношение към настъпването на застрахователното събитие и/или към вредите от него.
Конкретните проявни форми на основанията за отказ са предмет на уговаряне в
застрахователния договор и в общите условия, в които следва да е установено и дължимото
от застрахования поведение - задълженията, чието неизпълнение освобождава
застрахователя от отговорност за плащане на обезщетение.
Или, както е обобщено в решение № 86 от 18.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2230/2013
г., II т. о., ТК, за да бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение на основание
чл.211, т.2 КЗ /отм./ - аналогична на чл.408, ал.1 т.3 КЗ, е необходимо наличието на
следните предпоставки: 1/ неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 2/
неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3/ да е
предвидено в закон или в застрахователния договор; 4/ настъпването на застрахователното
събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т.е. между неизпълнението на
задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка
причинно-следствена връзка. Доколкото обаче отказът за плащане на застрахователно
обезщетение е предвиден само като правна възможност, а не безусловно, всякога трябва да е
налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото
застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на обстоятелствата, при
които е настъпило конкретното неизпълнение на договорното задължение. Тази причинна
връзка следва да е налице и в случаите, когато неизпълненото задължение, произтича не от
закона, а от договора и същата не може да бъде презумирана по договорен път. Същата
следва да се докаже в процеса, съгласно общите правила за доказване по чл.154 ГПК, от
застрахователя, което в конкретния случай не е сторено.
В конкретния случай, релевираното от ответника твърдение за отказ за изплащане на
застрахователното обезщетение, видно от депозирания от него писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК, поддържано и във въззивното производство, е наличието на хипотезата на
т.9.1.9 от ОУ към застрахователната полица, които обаче не са представени с отговора и не
са част от доказателствения материал. Нещо повече, че твърдението на ответника /сега
въззивник/, че в хода на производството е отказал изплащане на застрахователно
обезщетение е несъответно на осъщественото. Както се посочи, прието за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване между страните, че и по трите заведени щети е
извършена оценка и определен размер на обезщетение, прихванат с вноските по
застрахователния договор. При вече изплатено обезщетение, настоящият състав намира, че
обстоятелствата, довели до увреждане на автомобила, респективно дали същите
представляват покрит от застрахователя риск, не могат да бъдат преразглеждани и да
послужат като защитно средство на застрахователя при спор относно начина на определяне
на застрахователното обезщетение и неговия размер.
Неоснователни са и оплакванията за изплащане на застрахователно обезщетение,
свързани с поведението на самия застрахован. Както се посочи и по-горе, независимо от
спецификата на основанията, застрахователят не може да откаже да изпълни задължението
3
си, ако поведението на застрахования не е рефлектирало неблагоприятно върху
проявлението на риска, върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите
или върху техния обем. Но наличието на изключен риск подлежи на доказване от страна на
застрахователя като неговото естество следва да е част от клаузите на клаузите на
сключения между страните договор, част от които са Общите условия и които не са
представени по делото. Поради горното, не могат да се установят разписаните задължения
на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритието, наличието на
обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове и при които
застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение.
Приемайки недоказаните факти за неосъществени, при липса на оплаквания относно
възприетия размер на обезщетение и след като не се установи и нарушение на императивни
материалноправни разпоредби, за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. №
1/2013 год. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания
съдебен акт.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и направеното искане, в полза на въззиваемата страна следва
да се присъдят сторените разноски, претендирани съобразно представения списък по чл.80
ГПК в размер на 600 лева. Насрещната страна е релевирала възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което с оглед предвидения в чл.7, ал.2 т.3 от Наредбата
минимум, при съобразяване на датата на договарянето и обстоятелството, че същото касае
три обективно съединени иска, съдът намира за неоснователно.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3156/20.10.2022 год., постановено по гр.д. №
2013/2022 год. на ВРС – 25-ти състав, В ЧАСТТА, с което „ДЗИ-Общо Застраховане ” ЕАД е
осъдено да заплати на П. В. П., ЕГН: ********** с адрес *********** сумата от 1 996.21
лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка на МПС за
застраховка „Каско +“, обективиран в застрахователна полица №440120031018025 със срок
на валидност 16.04.2020г. до 15.05.2021г. за л.а. ****** с рег.№*******, вследствие на
настъпили застрахователни събития от дати : 29.08.2020г., при което са увредени предна
врата дясна ; задна врата дясна; механизъм фароумивател и е образувана щета
№44010312005794/ 02.09.2020г.; 29.03.2021г. , при което е увредено челно стъкло тонирано
със сензор, за което е образувана щета №44010312102095/ 30.03.2021г.; 09.08.2020г. и на
13.08.2020г. , при което са увредени съответно преден капак и задна броня, за което е
образувана щета №44010312005293/14.08.2020г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба 18.02.2022г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо Застраховане ” ЕАД, ЕИК : ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.”Георги Бенковски” №3, В ЧАСТТА, с което „ДЗИ-Общо
Застраховане ” ЕАД е осъдено да заплати на П. В. П., ЕГН: ********** с адрес ***********
сумата от 600 лева, представляваща сторени пред настоящата инстанция разноски.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
4
В отхвърлителната си част, решението, поради необжалването си, е влязло в
законна сила.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5