РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Бургас, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Даниел Н. Марков
ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Димитрина Георгиева Црънкова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212100601199 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по повод жалба от адв.П.Хубеков - защитник
на подсъдимия Й. М. Й., с ЕГН **********, против присъда №260114 от 30.09.2021г.,
постановена по НОХД №817/2020г. по описа на Районен съд-Бургас. С присъдата
първоинстанционният съд е признал подс. Й., за виновен за това, че на 24.12.2018г., в гр.
Бургас, при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с М. Н. А. - също
извършител, е отнел чужди движими вещи, както следва: 95 броя домашен суджук,
приготвен от козе и свинско месо, на стойност 950 лева (10 лева за брой), 15 броя домашна
рибица, приготвена от свинско месо на стойност 240,00 лева (16 лева за брой); 5 броя
домашна рибица, приготвена от свинско месо на стойност 175,00 лева (35 лева за брой),
всичко на обща стойност 1365,00 лева, от владението на Ж. А. Д., собственост на Д. Ч. Д.,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196,
ал. 1, т.1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1 б. „а” и „б” НК и му е наложил
наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален строг режим. Със
същата присъда, БРС е признал М. Н. А., ЕГН **********, за виновен в това, че на
24.12.2018 г., в гр. Бургас, в съучастие като извършител с Й. М. Й. - съизвършител в
отнемането, е отнел чужди движими вещи - 95 броя домашен суджук, приготвен от козе и
свинско месо на обща стойност 950,00 лева (10,00 лева за брой), 15 броя домашна рибица,
приготвена от свинско месо на стойност 240,00 лева (16 лева за брой); 5 броя домашна
1
рибица, приготвена от свинско месо на стойност лева (35 лева за брой), всичко на обща
стойност 1365,00 лева от владението на Ж. А. Д., собственост на Д. Ч. Д., без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като заварен на мястото на
извършване на престъплението сам и без знанието и участието на Й., употребил сила, за да
запази владението върху отнетите вещи - ударил Д. с метална тръба в гърба - престъпление
по чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и му е наложил наказание лишаване от свобода
за срок от три години, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за срок от
три години. На основание чл.189, ал.3 НПК е осъдил подсъдимите да заплатят в полза на
държавата разноските по делото.
Въззивната жалба съдържа твърдения за неправилност на постановената присъда,
поради недоказаност на обвинението срещу Й. в частта му относно броя на
инкриминираните вещи респективно тяхната стойност. Излагат се аргументи за наличие на
множество смекчаващи отговорността на Й. обстоятелства, които не са били взети предвид
от РС при определяне на наказанието му – съдействие на разследващите от самото начало,
добро процесуално поведение и съдействие на съда, ограничено участие в извършването на
деянието, влошено имуществено и социално положение, довело до извършване на
престъплението. Прави се искане Й. да бъде оправдан или да бъде намалено наложеното му
наказание като се приложи чл.55, ал.1, т.1 от НК.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира
жалбата за неоснователна. Счита присъдата на първоинстанционния съд за законосъобразна
и обоснована, аргументира теза за съответствие на присъдата с фактите, установени от
анализа на доказателствената съвкупност, твърди липса на осъществени от
първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуални правила, предлага
обжалваната присъда да бъде потвърдена.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Й., редовно призован,
се явява лично и със защитник адв.Хубеков, който поддържа жалбата. Излага твърдения за
недоказаност по несъмнен и категоричен начин на обвинението в частта относно отнетите
от двамата подсъдими вещи. Твърди наличие на многобройни смекчаващи отговорността на
Й. обстоятелства. Пледира за намаляване на наложеното му наказание.
Подсъдимият А. неговия защитник адв.Дуков подкрепят въззивната жалба на
адв.Хубеков срещу първоинстанционната присъда.
В последната си дума подсъдимият Й. заявява, че съжалява и моли да му се намали
наказанието. Подсъдимият А. не изразява никакво становище.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията,
посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, поради подаването й в
законоустановения 15-дневен срок от лица с надлежна процесуална легитимация и срещу
подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При разглеждане на делото по същество въззивният съд установи, че са събрани в
2
необходимия обем и по надлежния процесуален ред достатъчно годни доказателства, нужни
за неговото правилно решаване. При самостоятелен анализ на доказателствената
съвкупност, въззивният съд възприе за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Й. М. Й. е роден на **г. в гр.**, **, ** гражданин, с постоянен адрес
гр.**, кв. **, ул. „***“ № **, **, **, **, **, с ЕГН **********.
Подсъдимият М. Н. А. е роден на **г. в гр. **, ** гражданин, с постоянен и настоящ
адрес гр. **, кв. **, ул. „**“ №**, **, **, **, работи в **, с ЕГН **********.
От събраните по делото доказателства се установява, че след като предварително са
били уговорили, около 22:00 часа на 24.12.2018г. двамата подсъдими отишли в къщата на
св.Ж.Д., намираща се в кв. „**“, ул. „**“ **. Подс. А. влязъл в двора на къщата, а подс. Й.
останал пред вратата. В къщата под навеса на къщата с камина, били окачени три метални
пръта, на които били нанизани общо 150 броя домашен суджук, приготвен от козе и свинско
месо и 20 броя рибици, както следва:15 броя домашна рибица, приготвена от свинско месо и
5 броя домашна рибица, приготвена от свинско месо. А. свалил един от прътовете, на който
имало 50 броя луканки и го изнесъл до входа, като го дал на подс. Й., след което се върнал и
взел втория прът, на който имало 50 луканки и 20 рибиците от козе и свинско месо. В
същото време, св.Ж. Д. чула, че кучето залаяло и излязла на двора, отишла до навеса, за да
светне за да провери какво става. В този момент подс.А. я ударил с тръба от прахосмукачка
в областта на лявата част от гърба. Тя се обърнала и видяла подс. А. да държи един от
прътите с луканки и рибица. Тя хванала пръта в насрещния край като извикала: „Какво
правите тук?“. Св. Д. успяла да издърпа 5 броя луканки, а подс. А. издърпал пръта и
побягнал с него и нанизаните на него 45 останали луканки и 20 рибици през двора. Под
навеса останал единия прът, на който били окачени около 50 броя луканки. Поде. Й. чакал
пред вратата и след като подс. А. се появил с втория прът с луканки и рибици, поставили
част от луканките в кофа, която носели със себе си и успели да избягат с двата пръта с
рибици и луканки общо 95 бр. луканки/домашен суджук, приготвени от козе и свинско месо
и 20 броя рибици - 15 броя домашни рибици от козе месо и 5 броя рибици от свинско месо.
Подсъдимите А. и Й., след като се отдалечили, си разделили луканките, а прътовете
изхвърлили. Впоследствие подс. А. показал на служителите на МВР мястото, където били
изхвърлили прътовете и предал доброволно двата пръта. След случилото се св. Д. веднага се
обадила на Д. Д.. Тя му разказала, че са влезли в къщата им на адрес гр. **, кв. **, ул. „**”
** и са я ударили. Свидетелят веднага се обадил на тел. 112 и потърсил помощ. След
допълнителен разговор със св. Ж. Д. св. Д. отново се обадил на тел. 112 и посочил, че е
необходимо линейка да посети адреса. На място в 23,00 часа пристигнал екип на Спешна
медицинска помощ св. Г. Е., която оказала спешна медицинска помощ.
Така установената фактическа обстановка, се базира на анализа на събраните в хода
на първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: обяснения на подсъдимите А. и Й. - частично;
прочетените по реда на чл. 279, ал. 2, вр. чл. 279, ал. 1, т. 3 НПК обяснения на поде. А. (л.
244 Съдебна фаза - СФ); от разпита на свидетелите - св. Ж. Д. (л. 240 СФ и прочетени по
3
реда на чл. 281, ал. 5, вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК); св. А. А. (л. 242 СФ - частично); св.
Д. Д. (л. 290 СФ и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК и по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК на л. 12 в ДП в прочетените части);
прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК показания на св. Н. М., св.
А. М. и св. А. А. (л. 191 СФ); св. Г. Е. (л. 307 СФ); св. М. Л. (л. 306 СФ - частично); от
експертизата - съдебно-оценъчна експертиза ( л. 58-59 ДП); от писмените доказателства -
справка за съдимост за поде. Й. (л. 300 СФ); справка за съдимост поде. А. (л. 299); писмо от
Център за спешна мединска помощ ведно с разпечатка от системата за възложена мисия (л.
227 СФ); трудов договор (л. 230); удостоверения за раждане (л. 231-233 СФ); отговор от д-р
Д. З. с амбулаторен лист (л. 276 -277 СФ); протокол за доброволно предаване (л. 25 ДП);
разписка (л. 26 ДП); протокол за разпознаване на лица и предмети (л. 27-30 ДП); писмо от
Дирекция Национална система 112, Районен център Бургас, ведно с приложен CD (л. 283-
285 СФ). Извършеният от първоинстанционния съд анализ на всички събрани по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства е обективен, съобразен с
формалната логика, и правилен от гледна точка на приетите за установени факти. Двамата
подсъдими не отричат, че са отнели два пръта с луканки като в двора на къщата влязъл подс.
А., а на вратата на двора чакал подс. Й., с който после отнесли прътовете с луканки и
рибица и си ги разделили. От събраните в хода на съдебното следствие и приобщените по
реда на чл.281 и чл.283 от НПК доказателствени средства се установява по безспорен начин,
че на 24.12.2018г. вечерта от къщата на св.Д. са отнети два пръта с нанизани на тях луканки
и рибица. Установява се, че именно А. е бил лицето, което е влязло в къщата и отнесло
двата пръта като предало единия на другия подсъдим Й., който го чакал на вратата на двора
след което и двамата са отдалечили с отнетите вещи и по-късно се разпоредили с тях. От
показанията на пострадалата св.Д., подкрепени от тези на св. А. и св. Д., се установява, че е
била ударена в гърба с тръба от извършителя на деянието-подс.А., който е искал да запази
фактическата власт върху вече отнетия от него втори прът с домашен суджук. Тези нейни
твърдения се подкрепят от показанията на Д. и А.. Основният спорен по делото въпрос е
какъв е бил отнетия от подсъдимите брой луканки. Според настоящият състав, РС отново
правилно се е доверил на показанията на свидетеля Д. по отношение на този въпрос. Няма
основание за съмнение относно показанията на св. Д., дадени пред орган на ДП, прочетени
по реда на чл. 281, ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК ( л. 16 от ДП), тъй като същите са
дадени непосредствено след деянието. Установено, че той се е занимавал с приготвянето на
луканките и най-добре знае какъв е бил броя луканки на всеки прът. Свидетелят пред съда е
потвърдил, че именно това, което е казал на ДП, е вярно и 150 е бил броят на луканките,
които са се намирали на прътите.
При правилно установените факти от кръга на посочените в чл.102 от НПК,
първоинстанционният съд е достигнал и до обосновани и законосъобразни изводи относно
деянието, неговата престъпна съставомерност и авторство, напълно споделени и от
настоящия съд. Дадената от съда правна квалификация на деянията на двамата подсъдими е
правилна и напълно съответства на установените в хода на съдебното следствие
обстоятелства.
4
От обективна страна подс.Й. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 196, ал. 1, т.1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1 б. „а” и „б” НК,
защото в съучастие с М. Н. А. е отнел чужди движими вещи 95 броя домашен суджук,
приготвен от козе и свинско месо, 15 броя домашна рибица, приготвена от свинско месо и 5
броя домашна рибица, приготвена от свинско месо, всичко на обща стойност 1365,00 лева,
от владението на Ж. А. Д., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Правилно и в съответствие с постановките на Постановление № 6 от 26.IV. 1971 г. на
Пленума на Върховния съд, изменено с Постановление № 7 от 6.VII. 1987 г. на Пленума на
Върховния съд, първоинстанционният съдебен състав е достигнал до извод, че Й. е участвал
във втората фаза на изпълнителното деяние на кражбата - в трайното установяване на
фактическа власт върху вещите и следва да се приеме за съизвършител на другия подсъдим,
а не за негов помагач. Правилно е и заключението на РС, че престъплението кражба е
извършено от подсъдимия Й. при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б „а” и б „б”
НК, като се имат предвид предходните му осъждания. От субективна страна, подсъдимият е
осъществил деянието при „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК
като форма на умишлена вина.
РС законосъобразно и обосновано е приел, че подс.А. е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, защото в съучастие
като извършител с Й. М. Й. - съизвършител в отнемането, е отнел чужди движими вещи - 95
броя домашен суджук, приготвен от козе и свинско месо, 15 броя домашна рибица,
приготвена от свинско месо и 5 броя домашна рибица, приготвена от свинско месо, всичко
на обща стойност 1365,00 лева от владението на Ж. А. Д., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като след като бил заварен на мястото на извършване на
престъплението употребил сила, за да запази владението върху отнетите вещи - ударил Д. с
метална тръба в гърба. От субективна страна, подсъдимият е осъществил деянието при
„пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК като форма на умишлена
вина.
По отношение размера на наказанията.
За престъплението по чл. 196, ал.1, т.1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от
свобода” за срок от две до десет години. Въззивният състав споделя извода на
първоинстанционния съд, че наказанието на Й. следва да бъде определено по правилата на
чл. 54 от НК. Първата инстанция е определила продължителността на наказанието
„лишаване от свобода“ на две години, което е минималния размер на предвиденото в закона
наказание. Съдът счита, че така отмереното наказание е справедливо и адекватно на
извършеното, съответства на интензитета и степента на обществената опасност на
престъплението и дееца, и би спомогнало за постигането на целите, дефинирани в чл.36 от
НК. Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства са били отчетени признанието
на подсъдимия и неговото съдействие на разследването. Изразеното от Й. желание да
признае фактите в обвинителния акт и делото да протече по реда на съкратеното съдебно
следствие не може да се признае за смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като на
5
практика не е било реализирано и не е довело да съкращаване на времето за разглеждане на
делото. Същото важи и за изразеното желание за възстановяване на вредите. Лошото
материално и социално положение на подсъдимия също не може да оправдае неговите
действия, тъй като отнетото количество храна е много над нуждите на едно семейство като
видно от доказателствата по делото отнетите вещи са били продадени на други хора.
Стойността на отнетите вещи не е ниска, вредите не са възстановени дори и частично. Й. е
многократно осъждан за престъпления против собствеността. Отделно както правилно е
подчертал и РС, се касае за престъпление, което е извършено през нощта на Бъдни вечер,
както и че пострадалото лице е възрастна жена. По делото не са налице нито многобройни,
нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства,
обосноваващи и налагащи определяне на наказанието на подс. Й. при приложението на чл.
55 от НК, както се иска във въззивната жалба. Наред с това, отсъства и другата установена в
чл. 55 от НК предпоставка - и най-лекото предвидено в закона наказание да се явява
несъразмерно тежко. Въззивната инстанция намира така наложеното с присъдата на Й.
наказание за съответстващо на събраните доказателства и на установените в чл.54 от НК
критерии. Първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно не е приложил
института на чл.66, ал.1 от НК по отношение на наказанието, наложено на Й., тъй като той е
осъждан и вече е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Правилно и в съответствие с
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, РС е определил първоначален „строг“ режим за
изтърпяване на наказанието.
Гореизложеното се отнася и по отношение на наказанието, наложено на подсъдимия
А.. За престъплението, извършено от подсъдимия А. в чл. 198 ал. 3, вр. ал. 1 НК
законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ от три до десет години. В
случая първоинстанционният съд му е наложил на А. минимално предвиденото наказание от
три години, чието изпълнение е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК. Така
индивидуализираната санкция е отмерена при спазване на принципите на
законоустановеност на наказанието, и съответствието му с обществената опасност на
деянието, дееца и установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността на А.
обстоятелства и точно отговаря на интензитета и характера на посегателството, както и на
личната обществена опасност на подсъдимия. При него също не са налице такива
обстоятелства, които да обосноват прилагането на чл. 55 НК - не се касае за многобройни
смекчаващи обстоятелства или за само едно обстоятелство, което поради своята
изключителност да обоснове прилагането на чл. 55 НК. Първоинстанционният съд
обосновано и законосъобразно е приложил института на чл.66, ал.1 от НК по отношение на
наказанието, наложено на А., тъй като той е неосъждан към момента на извършване на
деянието и за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо да го изтърпява
ефективно.
Предвид изхода на делото, правилно и в съответствие с разпоредбите на чл.189 ал.3
вр. ал.1 от НПК, районният съд е възложил в тежест на подсъдимите сторените в хода на ДП
и при първоинстанционното разглеждане на делото разноски.
6
При извършената цялостна въззивна проверка не се установяват основания за
изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт, което изисква неговото потвърждаване
като постановен съобразно закона.
Така мотивиран, на основание чл.338 във връзка с чл.334 т.6 от НПК, Бургаският
окръжен съд, 4 въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260114 от 30.09.2021г., постановена по НОХД
№817/2020г. по описа на Районен съд-Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7