Р Е Ш Е Н И Е
№ 260751
20.05.2021 г. гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХІ-ви ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян
Секретар:Жасмина
Славова,
като разгледа докладваното
от съдия М.Яханаджиян
гр.дело №4364 по описа на БРС за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по исковата молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ………………,
седалище и адрес на управление в …………………, представлявано от Я.Б.Я., против Х.С.Д.,
ЕГН **********, адрес ***, с която се претендира установяването дължимостта на
сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№1217/17.06.2020 г. по ч.гр.д. №2958/2020 г. по описа на Бургаския районен съд,
а именно:1189,95 лева – главница, 112,73 лева – договорна лихва за периода
14.08.2018 г. – 07.05.2019 г., 736,32 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, 18,00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, 133,00лева – лихва за забава върху непогасената
главница за периода от 08.05.2019 г. до 09.06.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда.
С молба, вх.№262230/02.09.2020 г.,
л.27, претенциите за неустойка, разходи и такси за извънсъдебно събиране и
мораторна лихва в размер на 133,00 лева, се оттеглят, поради което и в тази му
част производството е прекратено с определението от 15.02.2021 г.
Основанията за дължимост на търсените
суми се основават на твърдения за съществувало между страните облигационно
правоотношение по Договор за паричен заем №…………../31.07.2018 г., сключен между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и ответника Д. като заемател, по
силата на който на ответника е отпуснат заем в размер на 1750,00 лева, а същият
е следвало да бъде върнат ведно с договорна лихва на 20 седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 100,39 лева. Твърди се, че ответникът е извършвал
плащания по договора в размер на 1223,00 лева, а към настощия момент дължи
главница в размер на 1189,95 лева и договорна лихва в размер на 112,73 лева за
периода 14.08.2018 г. – 07.05.2019 г.
Според обстоятелствената част на
исковата молба, на 30.01.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „АКПЗ“ ООД е
сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение №1 към него от 02.09.2019
г., по силата на които вземането е прехвърлено на настоящия ищец.
В подкрепа на иска са ангажирани
доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество
не се представлява, представя молба, вх.№273140/23.04.2021 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът,
чрез назначения му от съда особен преставител депозира писмен отговор на
исковата молба, в който иска се оспорва по основание и размер. Твърди се
нищожност на клаузите от договора, с които са договорени лихви в размер на 35 %
и 0,10 % поради противоречие с добрите нрави, нищожност на клаузата за
неустойка поради невъзможен предмет, противоречие с добрите нрави и заобикаляне
на закона, както и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Твърди се, че към договора
липсва погасителен план и ОУ, поради което и не става ясно как е формирана
месечната погасителна вноска. На подробно изложени в отговора аргументи се
извеждат изводи за недействителност на договора, поради което и от съда се иска
да отхвърли иска. Ангажират се доказателства.
В съдебно заседание ответникът не се
представлява чрез назначения му от съда особен представител – редовно уведомен.
Правното основание на предявените
искове е по чл.422, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства
и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Приет
като доказателство по делото е договор за паричен заем №………….., от съдържанието
на който става ясно, че е сключен на 31.07.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт“
АД и ответника Д. и има за предмет предаване в собственост на ответника, в
качеството му на заемател, на сума в размер на 1750,00 лева със задължението да
я върне на 20 двуседмични погасителни вноски, считано за периода от 14.08.2018
г. до 07.05.2019 г., всяка в размер на 100,39 лева, при фиксиран годишен лихвен
процент по заема – 35 % и годишен процент на разходите на заема – 41,71 %.
Приети
като доказателства по делото са още Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 30.01.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
„АКПЗ” ООД и Приложение №1/01.03.2017 г., от съдържанието, на които става ясно,
че вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД към ответника Д. по Договор за паричен
заем №…………../31.07.2018 г., е било прехвърлено на „АКПЗ” ООД.
Към
исковата молба са приложени като доказателства потвърждение за сключена цесия
на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, пълномощно, по силата, на което „Изи Асет
Мениджмънт” АД е упълномощило „АКПЗ” ООД с правото да уведоми длъжниците по цедираните
съгласно Рамковия договор от 30.01.2017 г. вземания и уведомлението на „АКПЗ”
ООД до длъжника А..
По
делото е приложено като доказателство ч.гр.д.№2958/2020 г. по описа на БРС,
видно от което за процесните суми „АКПЗ” ООД се е снабдило срещу длъжника Д.
със Заповед №1217 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.410 от ГПК от 17.06.2020 г.
По
делото е изготвено от в.л.Т.Д. и прието като неоспорено от страните
заключение по допусната от съда съдебно-счетоводна експертиза, от което става
ясно, че съгласно представената „Изи Асет Мениджмънт” АД справка, по
погасителен план са дължими суми в общ размер на 3235,00 лева, начислени са
разходи в размер на 45,00 лева, или всичко в общ размер на 3280,00 лева, от
които са платени 1223,00 лева и е налице остатък за главница в размер на
1189,95 лева по вноски с дати на падеж 20.11.2018 г. – 07.05.2019 г. и за лихва
в размер на 112,73 лева по вноски с дати на падеж 20.11.2018 г. – 07.05.2019 г.
Вещото лице дава заключение и за това, че законната лихва за забава върху сумата от 1189,95 лева възлиза на 131,90 лева
за периода 08.05.2019 г. – 09.06.2020 г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано
производството по гражданско дело №4364 по описа на Бургаски районен съд за 2020 г., против длъжника в заповедното
производство Х.С.Д. е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 09.07.2020 г., от лице, легитимирано
да предяви иск, предвид договора за цесия от 30.01.2017 г., поради
което и искът се явява допустим.
Ответникът,
чрез назначения му от съда особен представител не оспорва твърдението на ищеца,
че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника Д. има сключен на 31.07.2018 г.
договор за паричен заем №………….. Видно от договора е, че той носи подписите на
сключилите го лица, като този на ответника не се оспорва, поради което и съдът
приема, че договорът е валидно сключен в предвидената в чл.10 от ЗПК писмена
форма, при ясно постигнато съгласие относно размера на заемната сума,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя и периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски. Договорът е сключен при условията
на фиксиран лихвен процент, поради което и не е необходимо погасителният план
да съдържа разбивка на всяка една от дължимите вноски, в какъвто смисъл са
възраженията на ответната страна. Договорът съдържа установеното от закона
задължително съдържание, поради което и липсата на ОУ не особосновава
недействителността му.
По делото се установи, че с част от
заемната сума се погасява задължение на ответника Д. в размер на 783,73 лева по
друг договор за заем, както и изрично заявеното прихващане между насрещни
вземания на страните до този размер, с което и ответникът се е съгласил,
подписвайки договора за заем, поради което и съдът намира, че в настоящия случай
е доказано предоставянето на цялата заемна сума от 1750,00 лев., с част от
която (783,73 лева) е погасено задължение на Д. по предходен договор за заем, а
предаването на остатъка е удостоверено в самия договор, на който страните са
придали силата на разписка.
Като
взе предвид изложеното и като съобрази заключението на вещото лице Д., съдът
приема, че е налице неплатена главница в размер на 1189,95 лева и договорна
лихва в размер на 112,73 лева, дължима за периода 14.08.2018 г. – 07.05.2019
г., поради което и искът като основателен следва да се уважи, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК на 16.06.2020 г. до окончателното плащане.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се
възложат направените от ищцовата страна разноски в общ размер на 615,00 лева,
от които 75,00 лева са за заплатена държавна такса, 200,00 лева са за заплатено
възнаграждение за особен представител, 100,00 лева са юрисконсултско
възнаграждение и 240,00 лева е депозита за вещо лице.
С
оглед задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., съдът следва да се
произнесе по сторените от страните разноските и в заповедното производство, в
което ищецът е сторил разноски в размер на 60,18 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
за
установено по реда на чл.422 от ГПК, че Х.С.Д., ЕГН **********,
адрес ***, дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК …………..,
седалище и адрес на управление в ……………………, представлявано от Я.Б.Я., сумите по
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №1217/17.06.2020
г. по ч.гр.д. №2958/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно 1189,95
лева – главница и сумата от 112,73 лева – договорна лихва за периода 14.08.2018
г. – 07.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда на 16.06.2020 г.
ОСЪЖДА Х.С.Д., ЕГН **********,
адрес ***, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
ЕИК …………., седалище и адрес на управление в ……………….., представлявано от Я.Б.Я.,
сумата от 615,00 лева (шестстотин и петнадесет лева), представляваща
направените в исковото производство разноски, както и сумата от 60,18 лева
(шестдесет лева и осемнадесет стотинки), представляваща направените в
заповедното производство разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с
оригинала
Ж. С.