№ 6552
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110131908 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу И. С. В. в качеството й на наследник на С. С. В.,
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните вземания: за сумата от 3014,36лв.,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019г.-
30.04.2021г. в топлоснабден имот, находящ се в – ***, за сумата от 381,23 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 15.09.2019г.
– 16.05.2022 г., сумата от 74,25 лв., представляваща главница за предоставена услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху
двете главници от депозиране на исковата молба -14.06.2022г. до окончателното изплащане
на вземането. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между него и С. В., чийто наследник е ответника, е възникнало
облигационно правоотношение Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на писмен договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди при Общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия в обекта в сградата в режим на етажна
собственост при прилагане на система за дялово разпределение, извършвано от ищцовото
дружество по решение на ОС на ЕС. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена до 20 число на месеца, следващ
месеца на доставката. Прави искане за привличане на ТЛП – „Б.“ ООД.
В едномесечния преклузивен срок по чл.131 ГПК от ответницата И. В. чрез
назначеният и особен представител, дава становище за недопустимост на предявения иск,
доколкото наследодателят й е починал преди образуване на делото. При условията на
евентуалност заявява, че предявените искове са неоснователни, доколкото липсва
облигационно правоотношение между страните. Едновременно с това заявява, че се е
отказала от оставеното й наследство като предоставя и доказателства за направеното
изявление. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
1
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Приет като писмено доказателство по делото е Договор за покупко-продажба на
2
жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ, №57, том IV/1993г. видно от който С. С. В. е
придобил право на собственост върху ап.4, бл.21-27, вх.А, жк. Овча купел – 1., който
съгласно удостоверение за идентичност е със следния адрес: гр. София, жк. Овча
купел,бл.605, съвпада с адрес гр. София, жк. Овча купел, 1, бл.21-27. Установява се от
приетото по делото удостоверение за наследници на С. С. В., че ответницата И. С. В. е
негова дъщеря и единствен наследник.
С оглед така представените доказателства, съдът намира, че единствено ответникът
И. С. В. има качеството потребител по смисъла на ЗЕ. На общо основание качеството
„собственик“ на даден имот предопределя качеството „потребител“ по смисъла на ЗЕ само в
хипотеза, в която това качество не възниква на друго облигационно основание.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на
собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на
купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи
вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Договорът е
сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Тъй като по делото е установено, че между ответницата в качеството и на наследник
на починалия собственик на имота и „Т.С.“ЕАД е налице облигационно правоотношение, то
съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху обстоятелството дали е
доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на каква стойност.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице-помагач „Б.“ ЕООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
3
От заключението на съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява, че общият топломер в абонатната станция,
където се намира процесният имот, се отчита по електронен път в началото на всеки месец,
като от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена
между всички потребители. Вещото лице сочи още и че по данни от ФДР в процесното
жилище rима пет монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 5
топлоразпределители. В имота има два водомера за топла вода, като разхода е отчитан по
поргнозни данни.
Според вещото лице отчитането на топлинна енергия и разпределението й в сградата ЕС са
извършени в съответствие с нормативната уредба. В заключението е посочено, че размерът
на задължението за доставената в имота на ответника топлинна енергия за процесния период
възлиза в общ размер на 3020,89лв. Експертът сочи още и че общият топломер е преминал
съответните проверки.
Нормативната уредба касаеща процесния период – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия
случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните
периоди, видно от представените от третото лице-помагач главен отчет и изравнителни
сметки.
По делото е изготвено заключение по ССчЕ, от което се установява, че от страна на
ответника не са извършвани плащания. Вещото лице е отразило данните от отчетите и
изравнителните сметки, като е посочило за кои отчетни периоди резултатът е за връщане и
за кои за доплащане. В заключение експертът сочи, че общият размер на дължимите суми е
3014,36 лева общо за ТЕ за отопление и БГВ, и 74,75лева за отчитане на уреди за
разпределение на ТЕ.
В случая съдът намира, че следва да приеме за установен размера на задължението
посочен в заключението на вещото лице по ССчЕ, доколкото вещото лице по нея е
съобразило стойността на общите фактури и стойността на сумите за връщане и доплащане
за всеки отчетен период. При съобразяване на резултатите от изравнителните сметки,
изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално
консумираната топлинна енергия за процесния период е в претендирания размер, поради
което съдът намира, че искът за главница за ТЕ за процесния период – м.05.2019 г. –
м.04.2021 г. следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач
писмени доказателствени средства, услугата е действително предоставена, поради което се
дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за дялово
разпределение за процесния период е 74,75лв. лева.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
4
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури.
За процесния период в отношенията между страните се уреждат от общите условия от
2016г. Доколкото е установена дължимостта на главницата, се дължи и мораторната лихва
върху нея в размер на 381,23лв.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
При формиран извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледано
възражението за давност. Задълженията за заплащане стойността на топлинна енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Същите се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване
на иск относно вземането. В случая исковата молба е подадена на 14.06.2022г. С решение по
протокол №7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД са приети нови ОУ,
одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила през м.08.2016 г. Според
чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия случай) в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Тоест по отношение на тях е приложима нормата на чл. 114, ал.
1 ЗЗД. С оглед на това съдът приема, не са налице погасени по давност вземания.
По разноските:
При този изход на спора ищецът има право на разноски съответстващи на уважената
част от исковете. Последните възлизат на сумата от 1239,37лв., като съразмерно на
уважената част от исковете ответницата дължи сумата от 1234,44лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. С. В., с ЕГН **********, в качеството й на наследник на С. С. В., с ЕГН
********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***
сумата от 1565,92лв.- 3014,36лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна
енергия за периода 01.05.2019г.-30.04.2021г. в топлоснабден имот, находящ се в – ***, за
сумата от 381,23 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода 15.09.2019г. – 16.05.2022 г., сумата от 74,25 лв., представляваща главница за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно
със законната лихва върху двете главници от депозиране на исковата молба -14.06.2022г.,
както и на основание чл. 78,ал.1 ГПК сумата от 1234,44лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Б.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5