Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 19.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Коюмджиева ч.гр.д.№ 2173 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 435 -чл.438 от ГПК,
във вр. с чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника Г.В.Г., по изп. д.№ 20208510401810, по описа на ЧСИ М.П.с рег. №851 от
КЧСИ срещу разпореждане от 22.12.2020г., обективирано в съобщение изх. № 68193
на съдебния изпълнител, с което е отказано прекратяването на изпълнителното дело по молбата на длъжника на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
Взискателят
– НАП, редовно уведомен в срока за възражение по реда на чл.436, ал.3 ГПК
излага становище за неоснователност на частната жалба.
ЧСИ М.П., в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за
обжалваните действия, излага съображения, че жалбата е неоснователна.
След
преценка доводите на страните и материалите по делото, съдът намира за
установено следното:
Процесното изпълнително дело №
20208510401810 е образувано в кантората на ЧСИ М.П.с per. №851, СГС, по молба вх.
№65200/23.19.2020г на Национална Агенция по Приходите, въз основа на
Изпълнителен лист издаден на 29.07.2015 г. от СРС на основание Съдебно
определение по НОХД № 13779 от 2010 г. на СРС, 108 състав, по силата на който
длъжникът Г.В.Г. е осъден да заплати парично задължение за направените разноски
за адвокатско възнаграждение на служебния повереник предоставил правна помощ на
частния обвинител и граждански ищец по сметка на Националното Бюро за Правна
Помощ.
На 06.11.2020г. е връчена покана за
доброволно изпълнение на длъжника Г.Г. лично в кантората на съдебния
изпълнител.
С молба с вх. №78512/06.11.2020г. от длъжникът Г.Г., е представил
удостоверение от ТД НАП София, от което е видно, че същият няма публични
задължения към държавата.
На 13.11.2020г. с вх.№80270 е получен отговор от Национална Агенция но
Приходите, във връзка с входирана молба с вх. №78512/06.11.2020г. от длъжника Г.В.Г.,
в който се твърди, че задължението по изпълнителния лист от 29.07.2015г. по
НОХД 13779/2010г. е частно държавно
вземане, което не се администрира от Системата на НАП за управление на
приходите от публичните вземания.
С молба с вх. №84528/27.11.2020г. длъжникът по изпълнението Г.Г. е
поискал на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство да бъде
прекратено. С разпореждане от 22.12.2020г. съдебният изпълнител е оставил без
уважение искането, като е приел същото за неоснователно.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи:
Подадената жалба
е процесуално допустима, тъй като е
подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява
с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В
изпълнителния процес взискателят има задължение да поддържа висящността му със
своите действия и искания, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано
вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подаването на молба
за образуване на изпълнително производство и липсата на предпоставки за
неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от
волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен
изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на
конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е
внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и
от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни
действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че
липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство- да
отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни
действия, което състояние продължава през период от две години, има за правна
последица прекратяване на изпълнителното производство по право. За прилагане на
прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е релевантна липсата на
искане от взискателя за извършването на изпълнителни действия, а не липсата на
реално извършени такива, което според мотивите към т.10 на Тълкувателно решение
№ 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК по тълк. дело № 2/ 2013 г. е от значение за
прекъсване на давността по чл.116, б."в" ЗЗД, но не и за наличието на
визираното прекратително основание. В хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК
прекратяването на изпълнителното производство /т. нар. перемпция/ настъпва по
силата на закона, независимо от това дали и кога е издадено постановление за
това от съдебния изпълнител, което има декларативно, а не конститутивно
действие.
Анализът на
съдържащите се в приложеното изпълнително дело доказателства не може да
обоснове извод на настоящия съдебен състав за наличие на поддържаното от
длъжника по изпълнението основание за прекратяване на изпълнителното
производство при условията на чл.433, ал.1, т.8 ГПК- не се установява да е
изтекъл по изпълнителното дело период от две години, през който взискателят да
не е поискал извършването на изпълнителни действия. Видно от книжата по
приложеното от ЧСИ копие на изпълнително дело № 20208510401810 се установява,
че същото е образувано на 23.09.2020г. по молба на Национална агенция за
приходите, с оглед на това към датата на постановяване на обжалваното
разпореждане последиците на чл.433, ал.1,т.8 ГПК не са настъпили.
При съдържащите
се в изпълнителното дело данни и доказателства се налага приемането на извод,
че последиците на чл.433, ал.1,т.8 ГПК не са настъпили. Посоченото от длъжника
по изпълнението Г. Д. основание за прекратяване на изпълнителното производство
по чл.433, ал.1, т.8 ГПК следователно в случая не е налице, което обосновава
извод за законосъобразност на отказа на ЧСИ да прекрати същото по отношение на
него и съответно - за неоснователност на разглежданата от настоящия съд жалба,
която следва да бъде оставена без уважение.
За пълнота на изложението, следва
да се отбележи, че преценката по материалноправния въпрос дали конкретно
вземане е погасено по давност не е в законовите компетенции на съдебния
изпълнител. С оглед изложеното довода на частния жалбоподател за липса на
извършване на подобна преценка е неоснователен.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Г.В.Г. – длъжник по изп.д.№20208510401810 по
описа на ЧСИ М.П.с рег.№851 срещу
разпореждане от 22.12.2020г. на ЧСИ М.П.обективирано в съобщение изх. № 68193/22.12.2020г.,
с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство по молба на длъжника.
Решението не подлежи на
обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.