МОТИВИ
към
присъда № 21/29.05.2019 г. по н.ч.х.д. №
736 по описа на Добричкия районен съд за 2015 г.
На 01.06.2015 г. К.Й.В.
с ЕГН ********** ***, е депозирала в Районен съд – Добрич частна тъжба, по
която на същата дата е било образувано производство пред първа инстанция срещу Л.Б.А.
с ЕГН ********** ***, за извършено престъпление по Глава втора, Раздел VІІ от
Наказателния кодекс на Република България, преследвано по реда на частното
обвинение.
Квалифицирането
на престъпното деяние е служебно задължение на съда, решаващ делото. Посочената
от тъжителя квалификация на престъплението по наказателни дела от частен
характер не е задължителна за съда. Квалификацията на престъплението се
обуславя от установените факти и обстоятелства по делото, субсумирани по
съответната правна норма, а не според посочената от страната такава. Съдът е
органът, който следва да определи правилната и законосъобразна квалификация на
престъплението, а не страната. Последната е длъжна да изложи в тъжбата си само
фактите и обстоятелствата, на които основава претенцията си за наказателно
преследване на дееца, но тя не е задължена да сочи и квалификацията на извършеното
срещу нея престъпление. Това задължение тежи главно върху съда, който разглежда
делото. /В тази насока е и Решение № 443 от 10.VІІІ.1970 г. по н.д. № 405/70
г., ІІ н.о. на ВС/.
От правната
теория е известно, че както с обвинителния акт, така и с тъжбата се повдига
обвинение на дадено лице за извършено от него престъпление. Главното
предназначение на обвинителния акт, респективно тъжбата е да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този начин
се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на
защита.
В настоящия
случай, с оглед изложените в тъжбата факти и обстоятелства, съдът е намерил, че
същата отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, като е квалифицирал
описаното в нея престъпно деяние по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал.
1 от НК.
Срещу подсъдимата Л.Б.А.
е предявен от частния тъжител К.Й.В. и приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск за сумата от 2000.00 /две хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените с деянието, предмет на тъжбата неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 28 април 2015
г. до окончателното изплащане на сумата, като В. е конституирана в качеството
на граждански ищец в процеса.
Повереникът на частния
тъжител поддържа повдигнатото обвинение по чл. 148,
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, като счита, че то е доказано
по несъмнен начин.
Подсъдимата Л.Б.А. дава
обяснения по повдигнатото й с тъжбата обвинение.
По пренията повереникът
на частния тъжител пледира, че от събраните по делото доказателства се е
установило извършването на инкриминираното деяние, като се иска подсъдимата да
бъде призната за виновна и да й бъде наложено най-тежкото, предвидено в закона
наказание. Претендира се за уважаване на гражданския иск в пълния му размер, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното
изплащане на сумата, както и присъждане на сторените по делото разноски.
По пренията защитникът на
подсъдимата Л.Б.А. пледира за признаването й за невинна в извършването на
инкриминираното деяние и оправдаването й по повдигнатото с тъжбата обвинение,
както и отхвърляне на гражданския иск и присъждане на сторените по делото
разноски.
По пренията подсъдимата Л.А.
заявява, че не е извършила вмененото й с тъжбата деяние.
В последната си дума подсъдимата А. заявява: „Аз не съм казала тази дума и с никого не
съм говорила през цялото време” /цитат/.
След като прецени и съобрази събрания доказателствен
материал, съдът установи от ФАКТИЧЕСКА
и ПРАВНА страна следното:
Съобразно
обстоятелствената част на тъжбата, Л.А. и съпругът на частния тъжител К.Й.В. – К.В.,
в качеството на настойник на майка си И. В., са противни страни по неприключило
гражданско дело по предявен иск с правно основание по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за
недвижими имоти, находящи се в с. Д., общ. Добричка, собственост на И. В..***,
съпругът на частния тъжител се бил уговорил с тракторист да отиде до градината,
или т. нар. спорни недвижими имоти. Около обяд звъннал телефонът на мъжа на
частния тъжител, като се чувало как някой обяснява, че Р.А. - съпруг на Л.А.,
държал камъни в ръце и крещял, че ще счупи панорамното стъкло на трактора.
Частният тъжител К.В. и съпругът й К.В. веднага се качили на автомобила си и
отишли на мястото на инцидента. К.В. спрял автомобила в единия край на имота,
след което двамата слезли и се насочили към трактора, който бил в средата на
имота, като пред трактора стоял Р.А. крещейки: „Кръв ще се лее, убийство ще
стане”. Трактористът К.И.Н. му казал да се дръпне, за да продължи работата си,
както и да пусне камъните. В този момент, иззад гърба на А., съпругата му Л.А. се развикала към частния тъжител К.В.
с думите: „к*та ти с к* и ти си дошла тука.”
В резултат на казаните обидни
думи, изречени от подсъдимата Л.Б.А., К.Й.В. се почувствала унизена, като е
било засегнато личното й достойнство и уважение, още повече че същата била и
кмет на с. Д. и орган на местна власт, с авторитет пред хората, поради което и
подала тъжба против подсъдимата Л.А., като било образувано настоящото
наказателно производство.
Анализ на
доказателствения материал:
За потвърждаване на изложеното в частната
тъжба, която няма доказателствена сила и подлежи на доказване в съдебно
заседание, частният тъжител К.Й.В. е ангажирала гласни доказателства,
обективирани посредством показанията на свидетелите К.В.В., К.И.Н. и Т.С. В..
Подсъдимата Л.Б.А. също е ангажирала
гласни доказателства посредством обясненията си и показанията на свидетелите С.И.Д.,
Д.В.Н. и Р.П.А., както и писмени такива – протокол за предупреждение на К.Й.В.
от 29.12.2009 г., протокол за предупреждение на К.В.В. от 29.12.2009 г., статия
във вестник „Нова добруджанска трибуна” от 13 ноември 2009 г. със заглавие
„Кметицата на Д. управлява с бухалка”, препис от писмо с рег. № 6611/13.05.2014
г. по описа на Второ РУ на МВР – Добрич, молба до Районна прокуратура – Добрич
с вх. № 1568/08.08.2014 г., препис от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имот, вписан в Служба по вписванията с Вх. Рег. № 4471 от 14.05.2014
г., акт № 25, том Х, дело 1711 и цветни фотокопия.
Така формираните условно две групи гласни
доказателства са ангажирани с взаимноизключващи се цели: първата група да
потвърдят, а втората – да опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния
начин:
Съдът счита, че не следва да кредитира показанията на
свидетелите от първата група, тъй като същите са противоречиви, както вътрешно,
така и помежду си. От друга, същите се оборват по категоричен начин от
останалите, събрани в хода на съдебното следствие гласни доказателства.
Първият свидетел на частното обвинение – св. К.В.В. в
съдебно заседание, след покана от председателя на съдебния състав да даде
добросъвестно показания и да изложи във форма на свободен разказ всичко, което му
е известно по делото, след запознаване с отговорността по чл. 290 от НК
заявява: „К. слезе от трактора, а ние с К.
вече бяхме до него. Р. беше пред трактора, леко вдясно на около 1-2 метра. Л.
беше на около 30 метра до мрежата и снимаше с таблета, и оттам викаше. Л. каза:
„И таз к*, и тя дошла тука”. Четиримата бяхме - аз, К., жена ми и Р.. Други
хора наоколо и в имота на А. нямаше.
Тракторът работеше, докато се разменяха тези реплики” /цитат – л.л.
118-119, том І от делото/.
На въпрос на защитата на подсъдимия: „Потвърждавате ли, че А. е била на 30 метра
от Вас”, св. В. категорично заявява: Да,
тя беше в спорния двор, на мрежата точно където ни е дворното място, заградено
с мрежа. Беше на горния край, където те изсякоха дърветата, да не им засенчват.
Тя беше точно на ъгъла и там снимаше. Там има портичка ли, дупка ли, не знам,
под един орех. Както сме на снимката на л. 33, така беше разположението ни.
Избутахме Р. и Л. взе да идва към нас и каза: „А, к*та и тя дойде”. Както е на
снимката, така беше съпругата ми. Тя беше зад трактора. След това Р. тръгна да
заминава. Такава снимка на момента, в който тя казва думите, няма” /цитат -
л. 120, том І от делото/.
При проведената очна ставка между св. К.В.В. и св. К.И.Н.
на въпроса: „В момента на изричането на
репликите, Л.А. къде беше?”, В. вече заявява: „От страна на тяхната къща, на 10-15 метра, не мога точно да кажа”
/цитат – л. 129, том І от делото/.
Във връзка с необходимостта да се провери от мястото,
на което са се намирали частният тъжител К.В., свидетелят К.В. и свидетелят К.Н.,
при работещ двигател на трактора, имали ли са възможност да чуят твърдените
отправени реплики от подсъдимата Л.А. към частния тъжител К.В., в съответствие
с чл.чл. 166-168 от НПК е проведен следствен експеримент. При провеждането му,
съгласно твърденията на тъжителя К.В. се установява, че разстоянието между нея
и подсъдимата е било 7 метра, както по данни на св. К.В., същият се е намирал
на един метър в ляво от съпругата си.
При разпита на св. В. след провеждане на следствения
експеримент, последният вече заявява: „Обещавам да говоря истината. Това,
което посочихме на мястото по време на следствения експеримент на 02.05.2018г.,
беше точно така - вдясно от трактора на разстоянието, посочено от мен. Това
беше, когато вече им казахме да си тръгват, за да можем да сеем. Тогава Л. каза
думите: „Таз к* и тя дошла тука”
/цитат – л. 367, том ІІ от делото/.
Или, анализирайки показанията на св. К.В. се
установява, че същите са вътрешно противоречиви, тъй като в едно и също съдебно
заседание същите са търпели изменение. Нещо повече – след проведения следствен
експеримент, свидетелят К.В. вече дава нови показания, съобразени с
разстоянията, получени и измерени при провеждане на следствения експеримент,
които разстояния са коренно различни от тези, посочени в предходните разпити.
Ето защо съдът намира, че показанията на свидетеля
К.В. са недостоверни и поставени в услуга тезата на частния тъжител К.В., като е налице индиция за неговата
заинтересованост, отчитайки обстоятелството, че К.В. е съпруг на частния
тъжител К.В..
С оглед изложеното, съдът не може да приеме, че
показанията на св. К.В., дадени в съдебно заседание са достоверни. За яснота
съдът намира за нужно да отбележи, че истината е една и не следва да търпи
изменения.
Вторият свидетел на частното обвинение К.И.Н. в
съдебно заседание дава следните показания: „Като дойдоха К. и К., през това време Л. ни снимаше с телефона си
отстрани. Аз слязох от трактора. Р. стоеше пред мен трябваше да сгазя някой, за
да продължа. Тя беше от дясната ми страна в градината. Като дойде К., Л. тогава
ú каза: „к*та и с к*, и тя дошла”. Аз го чух. Спомням си, че това каза.
Всички бяхме на 3-4 метра разстояние, вдясно на трактора. Л. беше на три метра
от нас, наблизо беше. Него ден се чувах с К. няколко пъти, като бях в градината
и Р., като дойде, сигурно съм му се обадила на К., защото него го нямаше още,
като започна това. Значи съм му се обадил, за да дойде. Той си е техен проблем,
не е мой, чия е градината. Аз искам да засея, това е отговорна работа. К. беше
на 3-4 метра и идваше тъкмо когато Л. ú каза тези думи и аз разбрах, че
са за нея. Само К. беше жена сред нас. То на кого друг може да каже к*?”/цитат – л. 121, том І от
делото/.
При разпита на св. Н. след провеждане на следствения
експеримент, последният вече заявява: „Аз
като слязох и Л. се показа отнякъде. Тя излезе от тяхната си градина, но до мен
чак не е дошла. На колко метра е била, не мога да кажа. Била е на 5-8 метра, но
тя не е стояла на едно място, може да е била на 10 метра, може на 5 метра” /цитат
– л. 368, том ІІ от делото/. Или,
показанията на св. Н. също са еволюирали в посока потвърждаване тезата на
частния тъжител К.В., отчитайки, че тези показания са съобразени с данните,
получени при проведения следствен експеримент, при който именно частният
тъжител К.В. е посочила местоположението на подсъдимата в момента, в който се
твърди, че последната е отправила обидните думи.
От друга страна,
показанията на св. К.Н. досежно местоположението, на което се е намирала подсъдимата
А. в момента, в който се твърди, че
последната е отправила обидните думи, са в противоречие с първоначалните показания на
св. К.В., дадени в съдебно заседание, проведено на 05.10.2016 г. /л. 120 и л. 129, том І от делото/.
В светлината на изложеното, не следва
безкритично да се подминава и обстоятелството, че в частната тъжба, изготвена
непосредствено след инцидента се твърди, че когато А. е отправила обидните
думи, същата се е намирала зад св. Р.А., което твърдение не кореспондира както
със заявеното от частния тъжител при провеждане на следствения експеримент,
така и с показанията на свидетелите К.В. и К.Н..
Изложените съображения, относно гласните
доказателства, ангажирани от носещата доказателствената тежест в процеса
страна, обективирани посредством показанията на свидетелите
К.В. и К.Н., налагат извода, че същите не следва да бъдат кредитирани
като безсъмнени, имайки предвид и че същите се оборват по категоричен начин от
гласните доказателства, ангажирани от страна на защитата, обективирани
посредством обясненията на подсъдимата, както и показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели от втората, условно определена група, които
показания са подкрепени със заключението на вещите лица по назначената,
неоспорена и приета от съда повторна съдебна фототехническа експертиза №
49/10.05.2019 г. /л.л. 467-484, том ІІ от делото/.
От своя страна третият свидетел на частното обвинение
– св. Т.С. В. в съдебно заседание описва факта на явяването на К.В. ***, която
била разплакана и приемала след това хапчета за успокоение /л. 154, том І от
делото/.
Показанията на св. Тодорка
В. съдът счита, че следва да кредитира дотолкова, доколкото същата пресъздава
разказаното й от частния тъжител по настоящото дело К.В.. Следва да се отчете,
че св. Тодорка В. не е очевидец на твърдените отправени от подсъдимата А. към тъжителя
В. обидни думи, а пресъздава разказаното й от последната. Кредитирайки
показанията на този свидетел, то те не установяват авторството на деянието, тъй
като пресъздават неща, които не са възприети лично. Тук е мястото да се
отбележи, че посредством показанията на св. Тодорка В. се възпроизвеждат
най-вече факти и обстоятелства, свързани със състоянието на частния тъжител К.В.
след инцидента, които показания кореспондират със заключението на вещото лице
по изготвената и приета от съда съдебно-психиатрична експертиза, което съдът
кредитира изцяло /л.л. 176-182, том І от делото/.
Видно от заключението на
вещото лице по назначената, изготвена, неоспорена и приета от съда
съдебно-психиатрична експертиза, след инцидента К.В. е преживяла психична
травма, като е налице настъпило психично разстройство, което се отнася към
групата на т. нар. Невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства.
Относно втората група гласни
доказателства:
Основно средство
за защита на подсъдимия е правото му да дава обяснения по обвинението.
Обясненията на подсъдимия са доказателствено средство, но и средство за защита,
което той упражнява по свое усмотрение. В съдебно заседание подсъдимата Л.Б.А.
дава обяснения по повдигнатото й с тъжбата обвинение. Същата отрича да е отправяла
към К.В. обидни думи, като навежда доводи, че в нейния речник липсват такива
думи и изрази. Подсъдимата не отрича, че е била на инкриминираното място, като твърди,
че не е разговаряла с никой, като е направила представените в съдебно заседание
снимки, както и че всичко се е развило за много кратко време, в рамките на 1
минута и 20 секунди. Така например в съдебно заседание, проведено на 22.03.2017
г. подсъдимата дава следните обяснения: „Такива думи нямам в
речника и изобщо не казвам никога през моя живот. Аз съм на 70 години и такива
думи не употребявам, както и моите родители преди това говореха интелигентно.
По делото виждам, че казват, че не е така. Например трактористът каза, че е
извикал К. и с Р. са се скарали. Такова няма. Всички присъстваха, когато Р.
излезе от едната страна, а аз от другата страна. Р. казал, че има документ, че
това е негова собственост, аз това не го чух, но аз бях от другата страна.
Тракторът мина и тогава аз излязох. В колата стояха К. и К. и правеха снимки.
Моята задача не беше да говоря с някого изобщо. Аз трябваше да следя за
тракториста кой е и да видя лицето му, защото винаги, когато трябва да даваш
данни, питат кой е направил, какво е направил и искат точно лицето. Моята
задача за това беше тази - да следя за
тракториста. Покрай това, че аз следих само за тракториста и за трактора, се
откриха много друго неща, несъответствия. Например какво е казал К., К. и
тракториста. Даже имам флашка, аз правих поред снимки. Не съм специалист и ги
правих, както можах. Ако се провери, ще се види, че те нямат съответствие с
казаното. Ако трябва, мога да представя снимките. Казаха, че валял дъжд, това е
лъжа. Нямаше дъжд. Тракторът мина покрай тях и те бяха в прахоляк. Аз постоянно
стоях на едно място на едно възвишение, там ми беше удобно, и не съм се
местила. За една минута тръгнах към трактора, да му снема по-добре лицето и в
един момент лицето му беше много близко, даже страшно. Тогава той взе тази
щанга. Аз се изплаших и се върнах обратно на своето място. Аз не говорих с
никой и никой не е говорил с мен. Аз не съм говорила. Като направих снимка на лицето на
тракториста, стъклото на трактора е видно, че е чисто и няма дъжд. Ние преди
това двамата с Р. с ръце чистихме царевицата в това място и след като го
изчистихме, направихме оградата”/цитат – л.л. 204-205, том І
от делото/. В съдебно заседание,
проведено на 29.05.2019 г., подсъдимата дава следните обяснения: „Един път само отидох до трактора и се
върнах. На трактора до стъклото направих снимка на тракториста. Те са го направили по секунди това движение.
Аз започнах да снимам и всичко това продължи 2 минути. Тогава аз отидох при
тракториста и го снимах. Фактически 1 минута и 20 секунди е всичко. Аз се
върнах и започнах тях да ги снимам. Не съм се приближавала до тях. Докато
отивах до трактора, не правех снимки, а като се върнах, тогава започнах да
правя снимките. По това време, когато се връщах, там беше К. беше до трактора
от другата му страна, отляво. След няколко секунди започна да се приближава К.
и аз я снимам тази К.. Аз отидох и снех трактора, после снех К. вляво и след
връщането снех К.. Аз на едно място стоях, дойде К. и даже на мен не ми
обръщаха никакво внимание. К. се придвижваше и аз в това време я снимах. Аз не
съм специалист, първо трябва да погледна, после и ръката ми трепери от всички
тези преживявания. Всичко това от първата снимка до последната снимка е една
минута. Първата снимка е на тракториста и след това, когато К. дойде пред Р..
Една минута и 20 секунди беше всичко. В тъжбата пишеше, че съм стояла зад Р.,
нищо подобно нямаше. Аз не съм стояла зад Р., нито физически, нито по време е
можело да бъда”/л. 496, том ІІ от делото/.
Съгласно чл. 55, ал. 1
от НПК обвиняемият /подсъдимият/ има право да дава такива обяснения, каквито
намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори
истината. Затова достоверността на обясненията му относно фактите от предмета
на доказване следва да се оценява в светлината на всички други доказателства и
доказателствени средства, възприети от съда непосредствено.
В настоящия случай съдът
кредитира обясненията на подсъдимата Л.А. дадени в съдебно заседание, тъй като
на първо място същите са обективни, еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви. От
друга страна обясненията на подсъдимата А. се подкрепят от останалите, събрани
по делото гласни доказателства, обективирани посредством показанията на
свидетелите С.И.Д., Д.В.Н. и Р.П.А..
Съдът счита, че следва да кредитира изцяло групата
гласни доказателства на защитата, предвид тяхната безпротиворечивост, както
вътрешно, така и помежду си. Съдът намира показанията на свидетелите С.И.Д., Д.В.Н. и Р.П.А. за обективни, еднопосочни,
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, предвид факта, че посочените свидетели
описват една и съща фактическа обстановка. При това обстоятелството, че св. Д.Н.
е снаха на подсъдимата А., а св. Р.А. – неин съпруг, не дискредитира ни
най-малко показанията им, имайки предвид и обстоятелството, че същите
кореспондират със заключението на вещите лица по изготвената и приета от съда повторна
съдебна фототехническа експертиза № 49/10.05.2019 г. /л.л. 467-484, том ІІ от
делото/.
Относно изготвените по делото
фототехнически експертизи:
От теорията е известно, че експертизата не съставлява
средство за установяване на доказателства, а само способ за изясняване на някои
обстоятелства по делото, за които са нужни специални знания.
В
настоящия случай, с оглед проверка на показанията на разпитаните по делото свидетели,
съдът е намерил, че следва да назначи фототехническа експертиза, като вещото
лице след запознаване със снимковия материал, приложен по делото и този,
записан на електронния носител (CD), приложен
по делото, да отговори на следните въпроси:
1.
Какво е било
разстоянието от снимащия (Л.А.) до частната тъжителка К.В. в различните
местоположения, които са заемали двете, ако е имало такива.
2.
Какво е било
разстоянието от снимащия (Л.А.) до
трактора.
3.
Да се посочи часът,
минутата и секундата на създаване на всяка една снимка.
Видно от заключението на вещите лица А.Е.С.
и К.Б.Д. по изготвената фототехническа експертиза от 26.11.2018 г. /л.л.
396-401, том 2 от делото/, от анализа на снимките, на които е заснета К.В. /от
стр. 355 до стр. 361/, разстоянието е около 7 метра. На тези снимки
разстоянието от снимащия до К.В. се променя от 8-9 метра /на първата/ до 6
метра. Тя е на приблизително 7-8 метра на снимка от стр. 362.
В съдебно заседание, заключението на
вещите лица А.Е.С. и К.Б.Д. е оспорено от защитата на подсъдимата, като се иска
изготвянето на повторна съдебна фототехническа експертиза, като се излагат подробни
съображения в тази насока.
Съдът, за да се произнесе по
искането на защитата на подсъдимата за назначаване на повторна съдебна
фототехническа експертиза, за да се произнесе е взел предвид следното:
От теорията е известно, че
повторна експертиза се назначава тогава, когато при проверката и преценката на
експертното заключение се стигне до извода, че предоставеното експертно
заключение не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.
В настоящия случай, след
изслушване доводите на защитата на подсъдимата относно заключението на вещите
лица по изготвената съдебна фототехническа експертиза, у съда е възникнало
съмнение за правилността на експертното заключение. Това съмнение е породено от
възможността да е налице несъответствие на направените изводи с общата методика
на изготвяне на експертизата, използвана от вещите лица. Съмнението се подсилва
и от заявеното от вещото лице К.Д. в съдебно заседание, че експертизата е
изготвена, без да бъдат изследвани оригиналите на цифровите изображения
/снимки/, които въз основа на определение на съда от 05.11.2018 г. са
предоставени от подсъдимата на електронен носител на 06.11.2018 г. /л. 384 от
делото/, тъй като не могъл да „отвори” диска.
Налице е и признак за необоснованост на заключението, тъй като възниква
съмнение за неправилна оценка на извършените експертни изследвания.
Ето защо, с оглед
възникналото съмнение за правилността на експертното заключение, както и за
необоснованост на същото, съдът е намерил, че следва да бъде назначена повторна
съдебна фототехническа експертиза, като с оглед обективност и съобразявайки
константната съдебна практика, същата следва да бъде възложена на други
експерти.
Видно от заключението на вещите лица Д.Н.Д. и З.В.З., на
приложените по делото снимки са посочени реалното време на създаването на всяка
една от тях - дата, час, минута и секунди на създаването им. Съгласно
заключението на вещите лица, всички снимки са създадени на 28.04.2015 г., съответно
в 14:28:34 ч., 14:28:36 ч., 14:28:41 ч., 14:28:44 ч., 14:28:48 ч., 14:28:58 ч.,
14:29:06 ч., 14:29:10 ч., 14:29:13 ч.,
14:29:15 ч., 14:29:17 ч., 14:29:50 ч., 14:29:52 ч., 14:30:26 ч.,
14:30:55 ч., 14:31:00 ч., 14:31:06
ч., 14:31:08 ч., 14:31:11 ч., 14:31:14 ч., 14:31:16 ч., 14:31:18
ч., 14:31:22 ч., 14:31:36 ч., 14:31:39
ч., 14:31:40 ч., 14:31:45 ч., 14:31:50 ч.,
14:31:53 ч. и 14:31:57 ч.
Или, всички снимки са били създадени на
инкриминираната дата – 28.04.2015 г., за период от 3 минути и 23 секунди, в
която насока са и обясненията на подсъдимата.
Видно от заключението на
вещото лице разстоянието от трактора до заснемащия /границата на парцела/ е
16.86 м. /приложение 3/, като заснемащия се е намирал приблизително срещу
задната гума на трактора.
Съдът намира, че следва да
кредитира изцяло заключението на вещите лица по изготвената повторна
експертиза, като това на вещите лица А.С. и К.Д. следва да бъде изключено от
доказателствения материал по делото. Това е така, тъй като експертното заключение на вещите лица по повторната
експертиза е пълно, ясно и научнообосновано, изградено на базата на събраните
по делото данни и факти, както и на базата на обстойно анализиране на събраните
данни и веществени доказателства /снимков материал/, като за съдебния състав не
възниква ни най-малко съмнение за неговата правилност, поради което и
заключението именно на тези вещи лица следва да бъде кредитирано.
Както вече бе посочено,
подсъдимата твърди, че е снимала, когато се е намирала на границата на имотите,
без да се мести, като е направила само една снимка на тракториста,
приближавайки се до трактора, като в този момент около нея не е имало други
лица. Също така при проведения следствен експеримент е установено, че разстоянието
от посоченото от подс. Л.А. място, до мястото, на което се е намирала К.В., е
18 метра, което в най-голяма степен съответства на установеното разстояние по
изготвената повторна експертиза.
Ето защо, съдът кредитира
изцяло обясненията на подсъдимата А., видно от които, същата никога не е била в
посочената от тъжителя К.В. близост /на 7 метра/, при това и в непосредствена
близост със свидетелите К.В. и К.Н., така както сочат последните при проведения
следствен експеримент, респективно - не е отправила към нея никакви думи, поради
което обстоятелството, че казаните при провеждане на следствения експеримент
думи от подсъдимата, при работещ двигател на трактора, се чуват от мястото, на
което са се намирали тъжителката и свидетелите Н. и В., е правно ирелевантно. Нещо
повече – видно от кредитираните обяснения на подсъдимата, подкрепени със
заключението на вещите лица по изготвената повторна фототехническа експертиза, в
момента, в който тъжителят К.В. и свидетелите К.В., К.Н. и Р.А. са се намерила
около трактора, подсъдимата е била на 16.86 м. от тях и на посоченото от нея
място. При това положение без правно значение е заключението на вещото лице по
изготвената съдебномедицинска експертиза, видно от което, изоехогенния възел в
десния лоб на щитовидната жлеза на подсъдимата би могъл да притиска нерва, при
което се получава дрезгавина в говора, но не влияе на силата на гласа /СМЕ –
л.л. 215-216, том І от делото/. Същото важи в пълна степен и относто
обстоятелството, какви са били метеорологичните условия към инкриминирания
период от време.
Както вече бе посочено, няма
спор, че представеният по делото снимков материал е бил изготвен именно от
подсъдимата Л.А.. Снимките в случая подкрепят възприетото от подсъдимата А.. Те
имат характер на веществено доказателство, от което могат да се направят
доказателствени изводи за релевантни по спора факти, поради което съдът не споделя
доводите на повереника на частния тъжител по пренията, че приетите по делото
снимки, въз основа на които са изготвени експертизите, следва да бъдат
изключени от доказателствения материал по делото, тъй като не били изготвени по
съответния от закона ред.
Или, от така направения анализ на доказателствения
материал, съдът намира за безспорно установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Частният тъжител К.Й.В. и нейният съпруг К.В.В.
били в приятелски отношения с подсъдимата Л.Б.А. и нейният съпруг Р.П.А., но
отношенията им се влошили по повод сделки с предмет – недвижим имот в с. Д.,
общ. Добричка, обл. Добрич, собственост на майката на св. К.В. – И. В., който
граничел с недвижимия имот, собственост на А.. В резултат на тези сделки
имотът, собственост на майката на св. К.В. – И. В. в крайна сметка бил придобит
от Р.А. на 14.05.2014 г. /Виж: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот, вписан в Служба по вписванията с вх. Рег. № 4471 от 14.05.2014 г., Акт №
25, том Х, дело 1711 – л. 56, том І от делото/.
Между семейството на частния тъжител и
това на подсъдимата често възниквали конфликти във връзка с имота, като отношенията
им били изострени.
На 28.04.2015 г., в следобедните часове,
св. К.Н., след уговорка със св. К.В., влязъл в спорния имот с трактора си, с
монтирана на него сеялка, като започнал да сее нивата.
Виждайки това, на мястото пристигнал св. Р.А.,
който застанал пред трактора, принуждавайки Н. да преустанови движението на
управлявания от него трактор.
В същото време, на мястото дошли тъжителят
К.В. и нейният съпруг - св. К.В., като възникнал спор относно собствеността
върху имота.
През това време, подсъдимата Л.А. снимала
с телефона си случващото се.
Очевидци на случилото се станали свидетелите
Д.В.Н. и С.И.Д., които се намирали в близост.
Видно от
заключението на вещото лице по изготвената, неоспорена и приета от съда съдебнопсихиатрична
експертиза, след
инцидента К.В. е преживяла психична травма, като е налице настъпило психично
разстройство, което се отнася към групата на т. нар. Невротични, свързани със
стрес и соматоформни разстройства /л.л. 176-183, том І от делото/.
От така събраните
доказателства съдът намира за безспорно установено, че на 28.04.2015 г., между
частния тъжител К.В. и нейният съпруг св. К.В. от една страна и Р.А. от друга,
е възникнал скандал относно собствеността на процесния имот, както и че В. е
преживяла психична травма, която се е проявила под формата на психично
разстройство, което се отнася към групата на т. нар. Невротични, свързани със
стрес и соматоформни разстройства.
При така приетото за установено от
фактическа страна, съдът намира, че от обективна и субективна страна
подсъдимата Л.Б.А. не е осъществила състава на престъплението по чл. 148, ал.
1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, вменено й с тъжбата.
В случая от гласните доказателства, ценени
спрямо изложените съображения, а именно втората условно посочена група,
включваща обясненията на подсъдимата и показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели С.И.Д., Д.В.Н. и Р.П.А., подкрепени със
заключението на вещите лица по изготвената повторна фототехническа експертиза
се установява, че подсъдимата не е отправила описаните в тъжбата обидни думи
към К.В., поради което съдът намира, че подсъдимата не е извършила деянието,
предмет на обвинението, повдигнато с частната тъжба.
Ето
защо, приемайки за недостоверни показанията на свидетелите на частното
обвинение и кредитирайки гласните доказателства на втората условно посочена
група, съдът на основание чл. 304 от НПК призна подсъдимата Л.Б.А. за невинна и
я оправда по повдигнатото с частната тъжба обвинение.
Фактът, че подсъдимата
не е осъществила вмененото й престъпление, налага и неоснователността на
предявената от частния тъжител К.В. гражданскоправна претенция, поради което
съдът е отхвърлил предявения от частния тъжител срещу подсъдимата Л.А.
граждански иск за сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.04.2015 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Съгласно нормата на чл.
187, ал. 3 от НПК по дела за престъпления, които се преследват по тъжба на
пострадалия до съда, разноските по направените от подсъдимия доказателствени
искания се поемат от съда.
В настоящия случай по направени доказателствени
искания от подсъдимата са сторени разноски в общ размер на 751.76 лв.
/седемстотин петдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/, представляващи
възнаграждения на вещи лица по назначените и изготвени по делото експертизи, които
разноски са посрещнати от бюджета на Районен съд – Добрич.
С оглед изхода на делото – признаването на подсъдимата
Л.А. за невинна и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, с присъдата съдът осъди частния тъжител К.Й.В., да заплати
сторените по делото разноски в размер на 751.76 лв. /седемстотин петдесет и
един лева и седемдесет и шест стотинки/ по сметка на Районен съд – Добрич.
В хода на съдебното
следствие от подсъдимата са били сторени разноски в размер на 2500.00 /две хиляди
и петстотин/ лв., представляващи адвокатско възнаграждение, което е било
заплатено, удостоверено с вписване на направеното плащане в договора за правна
защита и съдействие и в разписка, съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6
ноември 2013 г., поради което, съдът на основание чл. 190, ал. 1 от НПК ги е
възложил на частния тъжител.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!
Районен съдия:
/Данчо
Димитров/