№ 294
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Величка Маринкова
Анна Кофинова
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
в присъствието на прокурора Н. Ив. С.
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100600604 по описа за 2024 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 02.10.2023 г. по НОХД №4009/2022 г., СРС, НО, 110 състав е признал
подсъдимия Й. В. Т. за виновен по обвинение за извършено от него престъпление по чл.343,
ал.3, пр.3, б.А вр. ал.1, б.Б, предл.2 вр. чл.342, ал.1, пр.2 от НК, като му е наложил наказание
лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца, чието изпълнение е отложил н
основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. На
основание чл.343г от НК на подсъдимия е наложено и наказание ЛПУМПС за срок от 1
година и 6 месеца. Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от упълномощения защитник
на подсъдимия- адв.Я. Н., с която иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС като
неправилна и незаконосъобразна- постановена в нарушение на процесуалния и материалния
закон, като постанови нова, с която да оправдае подсъдимия изцяло. Сочи, че ще представи
допълнителни съображения след запознаване с мотивите към присъдата, като до този
момент такива не са депозирани. Иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да
оправдае подсъдимия. В жалбата нея не се иска събирането на нови доказателства.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица, както и
събирането на нови писмени и веществени доказателства.
До първото проведено по делото пред въззивния съд съдебно заседание, е постъпила
допълнителна жалба от защитника- адв.Н., в която прави искане за разпит на подсъдимия
пред въззивния съд и за допускане на допълнителна КСМАвТЕ след това с конкретно
поставени в допълнителната жалба въпроси, които да изследват вещите лица и на които да
1
дадат отговор.
В открито съдебно заседание, съдът е преценил, че следва да допусне разпит на
подсъдимия, който да бъде проведен в присъствието на вещите лица, изготвили КСМАвТЕ
на ДП в техническата й част, като след това допусне допълнителен разпит на вещите лица и
едва след като ги изслуша, да прецени дали следва да се допуска допълнителна експертиза
или не.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подс.Т. поддържа
жалбата и допълнението към нея, като оспорва изводите на първата инстанция за допуснато
от стрА. на подс.Т. нарушение на правилата за движение по пътищата, сочейки, че
единственият, който е допуснал такива нарушения се явява другият участник в ПТП, поради
което и изцяло негова е вината за настъпване на същото. Счита, че първата инстанция е
установила правилно фактическата обстановка по делото, като излага съображения в тази
връзка, а именно- какво конкретно се установява откъм фактическа стрА.. Заявява, че на
база така приетото, не се установява подс.Т. със своето поведение до момента на настъпване
на критичната ситуация и реализиране на ПТП да е допринесъл или да е създал условия за
създаване на опасност за движението. Намира, че обясненията на подсъдимия дадени пред
въззивния съд са достоверни, като сочи, че в този смисъл е и разясненията, дадени от
вещите лица при техния допълнителен разпит пред въззивния съд. Смята, че в затруднените
условия, при които се е намирал подс.Т.- тъмната част на денонощието, неясно очертА.
маркировка, светещи улични лампи и връхлитащ го отзад лек автомобил, в максимална
степен са го затруднили да прецени правилно и точно разположението на настигащия го
автомобил и неговата скорост при нощни условия, както и да реши как да реагира на
създалата се ситуация. Намира, че единственият, който е създал опасност на пътя, това е бил
водачът на л.а.Мерцедес, който се е движил със скорост от 116 км/ч при градски условия.
Факта, че подсъдимият е възприел този автомобил като опасност на пътя, изискваща
освобождаване на лентата, в която се е движил не може да бъде оценено като нарушаване на
правилата за движение от негова стрА.. Твърди, че единствената обосновА. и правилна
преценка за избягване на ПТП в този момент от стрА. на подсъдимия е била тази, която е
направил той и действието му е било напълно подкрепено от изискванията на правилата за
движение в опита му да освободи пътя пред приближаващия го отзад с висока скорост лек
автомобил. Счита, че маневри за навлизане в съседна пътна лента или излизане от пътя
изискват прилагането на други норми, които биха могли да бъдат обсъдени в други пътни
ситуации, но в тази е налице ситуация, при която подсъдимият е освободил лентата от
достатъчно разстояние по дължина на пътя не по-малко от 88 метра, доколкото е нямало
какво друго да направи, тъй като е бил настигнат от нарушител на пътното движение и
единственият му вариант е бил да се опита да избяга и да избегне по този начин тежкия
удар, който може да настъпи в резултат на високата скорост на движещото се зад него
превозно средство. Твърди, че подсъдимият е нямало как да предвиди неправомерното
поведение на другия участник в ПТП, респ. не е имало как да предположи, че той с тази
скорост, с която се е движил ще премине плътно в дясната лента, предназначена за по-бавно
движещи се МПС. Счита, че дори от житейска гледна точка задният водач, този който
приближава втори към мястото където се случило произшествието, носи основната
отговорност за регистрация на самата пътна обстановка и вземане на правилно решение за
избягване на опасността. Сочи обаче, че са налице и правни доводи, подкрепени от изводите
на експертизата, че водачът Т. не е бил в състояние да направи каквото и да било, за да
избегне последицата от неразумното поведение на другия водач- този на л.а. Мерцедес,
наближаващ го с една нереалистична и с пъти превишаваща разрешената скорост в града.
С оглед на това иска от възивния съд да отмени осъдителната присъда и да постанови
нова такава, с която да оправдае подс.Т. по повдигнатото му обвинение. Отделно от това
пледира, че в рамките на наказателното производство, което е било водено и срещу другия
водач, участник в ПТП в рамките на съкратено производство на него му е наложено
2
наказание, което е в размер на 6 месеца лишаване от свобода, при прилагане на чл. 66 НК,
като счита, че той следва да остане единственият наказан участник в ПТП, доколкото вината
е изцяло негова. Подчертава, че неговият подзащитен не е искал производството спрямо
него да протече по съкратената процедура, тъй като същият е убеден, че вина за
произшествието и резултата от него има единствено другият водач, участник в
произшествието. Пледира, че ако съдът все пак приеме, че и подс.Т. има вина за настъпване
на ПТП, то всяко наказание, което надвишава наказанието, наложено на другия водач,
основният виновник и основният фактор за настъпване на произшествието, би било
несправедливо при съответната оценка на приноса на всеки един от тях, ако се приеме, че
има независим принос от двамата водачи. В тази връзка моли съда за прецизен съдебен акт,
който счита, че следва да е оправдателна присъда, тъй като намира, че не е редно водач,
който се движи с разрешената скорост в столицата, да носи отговорност за действията на
други.
Подсъдимият Т. дава подробни обяснения по повдигнатото му обвинение пред
въззивния съд. Поддържа казаното от защитника си и заявява, че няма какво друго да
добави. В последната си дума, моли за справедливо решение, за да се установи, че той няма
вина за настъпилото ПТП.
Представителят на държавното обвинение изразява становище, че жалбата от адв.
Н., защитник на подсъдимия Т. срещу присъдата постановена от СРС е неоснователна и
моли въззивния съда да потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и
законосъобразна, тъй като същата е постановена въз основа на задълбочен А.лиз на
събрания по делото доказателствен материал. Намира, че обвинението е доказано по
безспорен и несъмнен начин и може да се направи категоричен извод, че подсъдимият Т. е
извършил престъплението, за което е предаден на съд. Счита, че дадените пред възивния
съд обяснения от подсъдимия, следва да бъдат разгледани като реализиране на
гарантираното му от закона средство за защита, а не като годно доказателствено средство,
доколкото не се подкрепят от остА.лия събран по делото доказателствен материал. Намира
определеното на подсъдимия наказание за справедливо, като пледира, че с налагането на
такова в по-малък размер не биха могли да бъдат постигнати целите на наказанието. Моли
въззивния съд да потвърди изцяло присъдата постановена от СРС.
Повереникът на ЧО М. Х.- адв.Н. Н. заявява, че поддържа изцяло казаното от
представителя на държавното обвинение. В допълнение сочи, че въпреки дадените пред
въззивния съд обяснения от подсъдимия, вещите лица по никакъв начин не са променили
тяхното заключение относно настъпване на процесното ПТП. Ето защо моли въззивния съд
да потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна.
Частният обвинител М. Х. не се явява и не взима становище по делото пред
въззивния съд.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , XV-ти въззивен състав, след като обсъди доводите в
жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие
с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакувА.та присъда, констатира следното:
Производството пред първата инстанция е протекло по общия ред, в рамките на който
първостепенният съд е събрал и съобразил следните гласни, писмени и веществени
доказателства- показанията на свидетеля М. Х., дадени в хода на съдебното следствие и
пред орган на досъдебно производство, приобщени чрез прочитане по реда на чл.281, ал.5
вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК; показанията на свидетеля Г.Д., дадени в хода на съдебното
следствие и пред орган на досъдебно производство, приобщени чрез прочитане по реда на
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК; показанията на свидетеля И.В.; показанията на
свидетеля Н.й Н.; показанията на свидетеля Л.И.; приобщените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие от
14.10.2019 г., ведно със скица на местопроизшествие и фотоалбум към него; два броя
3
протоколи за оглед на местопроизшествие от 17.10.2019 г., ведно с фотоалбуми към тях;
констативен протокол №К-603/13.10.2019 г.; договор за финансов лизинг и общи условия
към него, ведно с придружаващите договора документи; копия от медицински документи:
два броя епикризи, издадени по отношение на подсъдимия Т.; медицински документи,
издадени по отношение на пострадалите лица; документи за придобиване на лек автомобил;
справка от Дирекция „НС 112“, РЦ 112-София, ведно с констативни протоколи; справка от
Столична община, ведно с копие от проект за разположена светофарна уредба и проект за
организация на движението в процесния пътен участък; справка от „Софинвест“ ЕООД
относно състоянието на уличната осветителна мрежа на процесния пътен участък към
инкриминираните дата и час; справка от ИА „АА“ относно извършен периодичен
технически преглед на МПС; справка от СДВР-МВР относно технически преглед на МПС;
актуална справка за съдимост; справка от УИС на Прокуратурата на РБългария; справка
картон на водач и др.; заключението на вещото лице по СМЕ; заключението на вещото лице
по САТЕ; заключението на вещите лица по КМАТЕ.
Въззивният съд намира, че атакуваното решение е постановено при напълно изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
доказателствени материали, обсъдени в мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
Пред въззивната инстанция бяха събрани допълнителни доказателства, а именно-
обясненията на подс. Т. и разясненията на вещите лица, изготвили КСМАвТЕ на ДП на база
тези обяснения. Независимо от това обаче, пред въззивния съд не бяха установени нови
факти и обстоятелства, като възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка
изцяло се споделя и от въззивната инстанция, която не намира основания за промяна във
фактическите изводи на първостепенния съд, нито има основание за различна оценка на
събрания по делото доказателствен материал- направените от първостепенния съд
фактически констатации, както и оценката на доказателствения материал, дадени от този
съд, изцяло се споделят от настоящата въззивна инстанция, която възприе следната
фактическа обстановка по делото:
Подсъдимият Й. В. Т. е роден на **** г. в гр.София, с постоянен и настоящ адрес:
гр.София, ул.“****, българин, с българско гражданство, със средно образование, работи като
шофьор в „Л.Т.“ ЕООД, несемеен, неосъждан, ЕГН **********. Същият е правоспособен
водач на МПС и има издадено на 17.08.2015 г. СУМПС №********* за категории В и М,
валидно до 17.08.2025 г. За периода от 2017 г. до 2019 г., на подсъдимия Т. са съставени пет
акта за установяване на административни нарушения като водач на МПС, въз основа на
които са издадени пет влезли в законна сила наказателни постановления за нарушения на
ЗДвП, както и четири фиша за нарушения на ЗДвП.
На 13.10.2019 г., около 23:00 часа, подсъдимият Й. В. Т. управлявал лек автомобил
марка „БМВ“, модел „530Д“, с рег. №СТ **** РК, собственост на „А.Л.“ ЕАД, клон Стара
Загора. Лице по договора за лизинг бил свидетелят Л.К.И. – приятел на подсъдимия Т.,
който му предоставил автомобила за ползване, включително и на процесната дата. На
процесните дата и час – 13.10.2019 г., около 23:00 часа, подсъдимият Т. управлявал лекия
автомобил „БМВ“ в гр.София, по бул.„История Славянобългарска“, с посока на движение от
ул.„Нешо Бончев“ към бул. „Илиянци“ със скорост от около 51 км/ч. Подсъдимият Т. бил
сам в автомобила. Времето било ясно и сухо, през тъмната част на денонощието, с добра
метеорологична видимост и добра осветеност. Бул.„История Славянобългарска“ се състоял
от две платна, разделени с разделителен остров и предназначен за двупосочно движение на
автомобилите, като за всяка посока имало по три пътни ленти. Подсъдимият Т. се движил с
управлявания от него лек автомобил в средна пътна лента. Улицата била дълга, прав участък
с добра видимост, пътната настилка била от едрозърнест асфалт, без неравности, наклон и
посипаности. Подсъдимият Т. се намирал в района на бул.„История Славянобългарска“
преди кръстовище, регулирано със светофарна уредба, която по това време на денонощието
4
не била в работещ режим, а в постоянно мигаща жълта светлина. На същото място и по
същото време, свидетелят М. К. Х. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С
320 ЦДИ“, с рег. №NV05WOA, внос от Англия, с дясна дирекция – „десен волан“.
Свидетелят Х. се движил по бул.„История Славянобългарска“ в същата посока на движение,
като тази на подсъдимия Т., но в дясната пътна лента, със скорост от около 114 км/ч. В
автомобила на предна лява седалка се намирала неговата приятелка – свидетелката Г.Г.Д., а
на задна дясна седалка, зад седалката на водача – свидетелят Н.й П. Н.. Наближавайки
кръстовището, на което пътят се отклонявал в дясно в посока СМГТ-ТЕЦ София, в района
на спирка на МГТ „ТЕЦ София“, подсъдимият Т. предприел извършване на маневра, като
движейки се със скорост от 51 км/ч, навлязъл от средната в дясната пътна лента и не
пропуснал движещия се там лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, с
английски рег.№V05WOA, управляван от св.М. К. Х.. Свидетелят Х. нямал техническа
възможност да спре и последвал удар с предната челна част лява зона на лек автомобил
„Мерцедес“, в задната дясна зона /задни калник и колело/ на лек автомобил „БМВ“.
Вследствие на удара двата автомобила се завъртели около масовия си център по
посока обратна на часовите стрелки, като лек автомобил „Мерцедес“ вследствие на по-
високата си скорост, изпреварил лек автомобил „БМВ“, и с дясната си задна зона се ударил
в стълб в светофарната уредба, и след като изминал 55-56 м. след удара между
автомобилите, се установил на мястото, намерен при извършения оглед на
местопроизшествие. Лекият автомобил „БМВ“, с дясната си странична зона в областта на
предна колонка се удря и изкъртва същия стълб, и след като изминава 32-33 метра след
удара между автомобилите, се установява на мястото, намерен при извършения оглед на
местопроизшествие. От удара, стълбът на светофарната уредба се откъснал в единия си край
и паднал върху лек автомобил „БМВ“, причинявайки му допълнителни деформации.
Двамата водачи и свидетелите Г.Г.Д. и Н.й П. Н. успели сами да излязат от автомобилите.
На място пристигнал екип на СДВР, който отразил в съставен констативен протокол,
участващите МПС-та в процесното ПТП, обстоятелствата при реализирането му, техните
водачи и спътници. Двамата водачи били изпробвани с „Алкотест Дрегер“, който отчел
отрицателни проби за наличие на алкохол в кръвта им. На място пристигнал екип на спешна
медицинска помощ, който откарал участниците в ПТП за оказване на медицинска помощ в
болнични заведения. В хода на разследването е извършено-процесуално следствено
действие: оглед на местопроизшествие, като съгласно данните в съставения протокол,
мястото на удара между лек автомобил „Мерцедес“ и лек автомобил „БМВ“, е установено по
широчината на платното за движение на бул.„История Славянобългарска“, на около 2-3
метра вляво от десния край на платното за движение, в посока от ул.„Нешо Бончев“ към бул.
„Илиянци“. В хода на разследването са извършени процесуално-следствени действия:
допълнителен оглед на двата процесни автомобила, а в съставените протоколи са описани
всички установени деформации по тях в резултат на реализираното ПТП. Съгласно
заключението на вещите лица по КМАТЕ, причини за настъпилото ПТП се явяват от една
стрА.: субективното поведение на водача на лек автомобил „БМВ“ – подсъдимият Й. Т.,
който предприемайки маневра по навлизане в съседната отдясно пътна лента, не е
пропуснал попътно движещия се в дясната пътна лента лек автомобил „Мерцедес“, и от
друга стрА. - субективното поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес“ – свидетелят
М. Х., който се е движил със скорост, която не му е позволила при възникналата
необходимост да спре. Водачът на лек автомобил „БМВ“ – подсъдимият Й. Т., е могъл да
предотврати произшествието, като пропусне попътно движещия се в дясната пътна лента
автомобил „Мерцедес“ и едва след това, съобразявайки се с пътната обстановка, да извърши
маневрата по навлизане в тази пътна лента. Водачът на лек автомобил „Мерцедес“-
свидетелят М. Х., движейки се със скорост 114 км/ч непосредствено преди ПТП, от момента,
когато лек автомобил „БМВ“ е навлязъл в коридора на движение на лек автомобил
„Мерцедес“, не е имал техническа възможност да спре, преди мястото на удара. При
5
движение с разрешената в населено място скорост 50 км/ч и своевременно възприемане на
предприетата от лек автомобил „БМВ“ маневра и адекватна реакция с аварийно спиране,
водачът на лек автомобил „Мерцедес“ – свидетелят М. Х., е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП, като спре преди мястото на удара.
Съгласно заключението на вещите лица по назначена и изготвена в хода на
досъдебното производство КМАТЕ, на пострадалите вследствие на процесното ПТП са
причинени следните телесни увреждания: Вследствие на настъпилото ПТП на водача на лек
автомобил „Мерцедес“ – М. К. Х. били причинени следните травматични увреждания:
мозъчно сътресение; контузия и охлузване на главата и дясната челна област; навяхване на
шията; счупване на 4-то и 5-то ребра в ляво; контузия на левия бял дроб. Съгласно
заключението, закритата черепно-мозъчна травма, изразяваща се в сътресение на мозъка,
реализира критериите на медико-биологичния признак: временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, което покрива признаците на леката телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК; навяхването на шията също реализира критериите на медико-
биологичния признак: временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
съставляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК; счупването на две
ребра в ляво реализира критериите на медико-биологичния признак: временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, което покрива признаците на леката телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК; контузията на левия бял дроб, установена рентгенографски и
наложила прилагане на антибиотично лечение, реализира критериите на медико-
биологичния признак: разстройство на здравето, временно опасно за живота, което
съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, мекотъканните травматични
увреждания на главата – контузия и охлузване в дясната челна област, наложили поставяне
на тетаничен А.токсин, наложило извод, че се касае за охлузвания със засягане на дълбоките
слоеве на кожата, което реализира критериите на медико-биологичния признак: временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляващо лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Съгласно заключението на вещите лица по КМАТЕ, в резултат на претърпяното ПТП,
на свидетеля Н.й П. Н., като пътник в лек автомобил „Мерцедес“, са причинени следните
травматични увреждания: счупване на дясната лъчева кост, което наложило извършване на
оперативна интервенция за наместване на костните фрагменти и поставяне на метална
остеосинтеза, което при оздравяване без усложнения, реализира критериите на медико-
биологичния признак: трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок
повече от 30 дни, което съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
Мекотъканните увреждания кръвонасядания на лицето, повърхностни порезни рани на
главата, охлузвания на левия горен и долните крайници, по отделно и в съвкупност
реализират критериите на медико-биологичния признак: временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, което съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Така изложената по- горе фактическа обстановка, установена от първата инстанция и
възприета изцяло и от въззивния съд, е изградена на базата на правилен, логичен и подробен
А.лиз на събраните по делото доказателства. Този А.лиз е съобразен с правилата на
формалната логика, като доказателствата са А.лизирани без да бъдат изопачавани, а съдът е
обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото гласни, писмени и
веществени доказателства- както обвинителни такива, така и защитни, като е изложил и
подробни съображения кои от тях кредитира и кои не, в кои части и по какви съображения.
Първостепенният съд не е допуснал нарушения при оценката на доказателствата по делото и
формиране на вътрешното си убеждение. А.лизът на доказателствата се споделя изцяло и от
въззивния съд, който поради тази причина не намира за необходимо да преповтаря същия.
Както правилно е отбелязал първостепенният съд в мотивите си, пред първата
инстанция подсъдимият се е възползвал от правото си да не дава обяснения, като
6
застъпената от неговия защитник позиция по съществото на делото е била, че подс.Т. не е
имало как и не е бил длъжен да предвиди неправомерното поведение на другия участник в
ПТП, поради което и не следва да носи отговорност за същото, тъй като не може да очаква и
да предполага, че другият участник в ПТП се движи със скорост надвишаваща разрешената
такава за населено място два пъти и повече дори. Едва пред въззивната инстанция подс.Т.
дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като застъпва вече друга теза и версия за
причините за настъпването на твърди даПТП, а именно- твърди да е извършил маневрата
/преминаване от средна в дясна пътна лента/, за да направи място на движещия се зад него с
много по- висока скорост лек автомобил, управляван от св.М. Х., като твърди, че не е имало
как да предвиди, че последният също ще смени лентата, в която се движи и ще премине в
дясната лента, която е за по- бавно движещи се МПС. Доколкото подсъдимият дава
обяснения за първи път пред настоящата инстанция, въззивният съд намира за необходимо
да обсъди същите и да посочи дали ги кредитира или не, съответно по какви причини, както
и да прецени дали те водят до промяна във фактическите и правни изводи, направени от
първостепенния съд, респ. дали дават основание за друг отговор на въпроса относно
съставомерността на инкриминираното деяние от обективна и субективна стрА., за което е
повдигнато обвинение на подс.Т..
Настоящият съдебен състав прие, че в случая, дадените от подс.Т. обяснения
съставляват негова защитна теза и позиция по делото, поради което се явяват в по- голямата
си част недостоверни, с изключение на твърденията му за това кога и къде се е движил с
управлявания от него автомобил- в смисъл по коя улица и в каква посока, както и досежно
факта на настъпване на ПТП. За да достигне до този извод, съдът съобрази на първо място,
че дадените от него обяснения относно причините, поради които твърди да е преминал в
дясната пътна лента, както и относно това, в коя пътна лента се е движил другият
автомобил, участвал в ПТП, управляван от св.М. Х. преди настъпването на ПТП са
житейски нелогични, противоречиви и освен това не кореспондират и с остА.лия събран по
делото доказателствен материал- в частност с показанията на разпитаните по делото пред
първата съдебна инстанция свидетели- М. Х., Г.Д. и Н.й Н.. М. Х., управлявал л.а.Мерцедес
и свидетелите Д. и Н.- пътници в този автомобил са били категорични и последователни в
своите показания пред първата инстанция, че непосредствено преди ПТП и към момента,
към който те за първи път са забелязали лекия автомобил управляван от подс.Т.,
л.а.Мерцедес, в който са били те, не е променял лентата, в която се е движил, а именно-
движил се е в дясната пътна лента, като всички те сочат, че когато за първи път са видели
лекия автомобил, управляван от подс.Т., той е бил в средната пътна лента, като е предприел
навлизане в дясната пътна лента, към момента, в който лекият автомобил Мерцедес вече го е
застигал, движейки се праволинейно в дясната пътна лента. Такива са били показанията на
св.М. Х. още на ДП, дадени на 29.10.2019 г.- т.е. няколко дена след ПТП и приобщени към
доказателствения материал по делото, чрез прочитането им със съгласието на подсъдимия и
неговия защитник. С други думи този свидетел е бил последователен в своите показания по
този въпрос от самото начало на разследването. Разбира се, същият бидейки другият
участник в ПТП има интерес да даде показания, които да изключат неговата отговорност за
настъпване на ПТП, но остА.лите разпитани по делото свидетели- Д. и Н. нямат такъв
интерес. Освен това техните показания кореспондират и със заключението на КСМАвТЕ,
която категорично сочи, че към момента, в който л.а.БМВ, управляван от подс.Т. е навлязъл
в дясната пътна лента, автомобилът управляван от св.Х. е бил в тази лента и се е движил
праволинейно по нея, като този извод те правят с оглед оставените спирачни следи в тази
лента, а именно- надлъжно по тази лента без да се отклоняват и с оглед деформациите по
двата автомобила в резултат на удара, а така също и с оглед последващите им траектории на
движение до следващия удар в стълба. Дори и подс.Т. не отрича, че ударът е настъпил там,
като твърди за л.а.Мерцедес този удар да е челен, което е в синхрон и със заключението на
КСМАвТЕ и с показанията на разпитаните свидетели, които сочат, че когато лек автомобил
7
БМВ е навлязъл в дясната пътна лента, л.а.Мерцедес вече се е движил в нея. Дали на един
по- ранен етап този автомобил е бил в друга пътна лента (средната такава) това в
конкретния случай е без значение. И това е така и с оглед заявеното от вещите лица при
допълнителният им разпит пред въззивния съд след дадените от подсъдимия обяснения
пред този съд. Те посочиха изрично, че водачът на л.а.Мерцедес се е намирал на 87-88 метра
от мястото на удара, когато е възприел навлизащия в треакторията му л.а.БМВ и е
предприел аварийно спиране, като уточниха, че този момент е още преди л.а.БМВ да навлезе
в дясната пътна лента, като уточниха, че това включва и времето на оценка и времето на
взимане на решение, за да се предприеме аварийно спиране- т.е. времето за реакция, което е
по- малко от 1 секунда, но през което време л.а.Мерцедес вече се е движил в дясната пътна
лента, а л.а.БМВ все още не е бил навлязъл в нея, но се е бил насочил натам. Не случайно
вещите лица подчертаха, че и след дадените от подсъдимия Т. обяснения пред въззивния
съд, те нямат основание да променят своето заключение нито по въпроса за механизма на
ПТП, нито по въпросите за причините за настъпване на същото, нито по въпроса за
възможностите на всеки един от участниците в ПТП да предотврати настъпването на
същото. А дали подсъдимият е имал възможност да прецени точно и вярно разположението
на настигащия го автомобил на пътното платно, към момента, в който е предприел
маневрата навлизане от една пътна лента в друга, е въпрос на субективни, индивидуални
възможности и възприятия, както отбелязаха и вещите лица, но те бяха категорични, че
подсъдимият е имал обективна възможност да възприеме автомобила на св.Х. в огледалата
за обратно виждане към момента, в който подсъдимият е предприел маневрата преминаване
от една лента в друга, но дали е могъл да прецени неговата скорост на движение – също е
въпрос на субективни възприятия и възможности. Важното в случая е, че е могъл (имал е
обективна възможност) да го възприеме и да види, че той се движи в дясната пътна лента
към момента, в който подсъдимият е предприел своята маневра. По тези въпроси
становището на вещите лица е непроменено дори след дадените от подсъдимия обяснения
пред въззивния съд. А самите те освен, че се опровергават от показанията на свидетелите-
очевидци, са и твърде нелепи и вътрешно противоречиви, което е още едно основание съдът
да не ги кредитира. На практика в своите обяснения, подсъдимият заяви, че е видял само
премигващи фарове (светлини) зад него, като не можа да каже категорично къде се е
намирал автомобила в този момент- каза, че не е могъл в тъмното да прецени в коя от трите
ленти се е намирал този автомобил, както и че не бил разбрал поради каква причина е било
присветването с фаровете, което твърди да е видял – дали, защото водачът на другия
автомобил е искал да му даде знак, за да му направи подсъдимия път или защото
автомобилът е преминал през неравност на пътя. На няколко пъти подчерта, че не могъл да
прецени къде се е движил този автомобил, освен, че е бил след него на пътното платно и, че
се е движил с висока скорост. Въпреки това обаче твърдеше, че е решил да извърши
маневрата и да премине от средна в дясна пътна лента, за да му направи път, тъй като се
движил с по- висока скорост, а средната и лявата лента за движение били предназначени
именно за движещи се с по- висока скорост автомобили. Остава неясен за съда въпроса,
защо след като подсъдимият не е могъл да прецени дали автомобилът на св.Х. се движи зад
него- т.е. в неговата пътна лента или в друга и защо след като не е бил наясно поради каква
причина е стА.ло присветването с фаровете, е решил да се придвижи от една пътна лента в
друга- т.е. от средна в дясна, за да даде път на автомобил, който не знае и не може да
прецени в коя лента се движи и поради какви причини присветва. Няма никаква житейска
логика в това. Непонятно остава за съда също така, как подсъдимият не е успял да разбере в
коя пътна лента се движи автомобилът, идващ зад него, но пък е успял да прецени скоростта
му на движение, а именно- че се движил с много висока скорост след като не го е възприел
изобщо по неговите твърдения, а е възприел само премигването (присветването с фаровете).
Освен това подсъдимият твърди да не е видял автомобилът, управляван от св.Х. да е
извършил някаква маневра преди удара, но пък не отрича, същият да е настъпил в дясната
8
пътна лента и да е челен за автомобила на св.Х., което още повече сочи на нелогичност и
абсурдност на неговите обяснения, тъй като означава, че заявеното от него, че е извършил
маневрата преминаване от средна в дясна пътна лента, за да даде път на задния автомобил,
съвсем губи своя смисъл и не може да даде логично обяснения на въпроса защо е било
необходимо да дава път на автомобил, който не се движи в неговата пътна лента. Едва след
допълнителния разпит на вещите лица, подсъдимият започна да поддържа версия, че бил
видял автомобила на св.Х. зад него, но не могъл да прецени дали е бил директно зад него,
леко в ляво или леко в дясно, което означава, че той промени своите твърдения в рамките на
разпита му пред въззивния съд, опитвайки се да напасне същите със становището на вещите
лица относно възможността му да възприема идващия след него лек автомобил в дясното
странично огледало (както твърдеше подсъдимия) и опитвайки се да убеди съда и всички
други в своята версия за случилото се, а именно- че е предприел маневрата, за да осигури
път на другия лек автомобил и за да се опита да избяга и да избегне по- тежък удар-
твърдения, въведени в процеса от неговия защитник по време на пледоариите. Отново обаче
следва въпросът, на който нито подсъдимият в своите обяснения, нито защитникът в
пледоариите дадоха смислен отговор, а именно- защо след като подсъдимият твърди да не е
разбрал в коя пътна лента се е движил идващият с висока скорост зад него лек автомобил, е
предприел преминаване от средна в дясна пътна лента и как е смятал да му освободи път,
при положение, че не е бил сигурен дали този автомобил се движи в неговата или в съседна
пътна лента, както и ако се движи в съседна такава, какво ще последва при положение, че се
движи в лентата, в която той преминава.
Всичко това сочи само на едно- дадените от подсъдимия обяснения по този въпрос
освен, че са вътрешно противоречиви, житейски нелогични, но очевидно са и недостоверни,
тъй като чрез тях подсъдимият се опитва единствено да гради защитна версия, но доста
несполучливо.
В заключение и поради всичко изложено по- горе въззивният съд не кредитира
обясненията на подс.Т. в тази им част, като прие същите за негова защитна версия, която
освен, че се опровергава от другите събрани по делото доказателства, е и житейски
неправдоподобна. Нещо повече- дори и да се приеме обратното, тази негова версия, отново
не води до отпадане на отговорността му в конкретния казус, тъй като не променя изводите,
до които е достигнала и първата инстанция откъм правна стрА., а тези изводи са верни и
направени в съответствие с материалния закон. Заявеното от вещите лица пред въззивния
съд по време на допълнителния им разпит след дадените от подсъдимия обяснения, в още
по- голяма степен потвърдиха извода за това, че първата инстанция при наличните по делото
доказателства, правилно е приела, че с поведението си подсъдимият Й. Т. е осъществил от
обективна и субективна стрА. състава на престъплението по чл.343, ал.3, пр.3, б.“а”, във вр.
с ал.1, б.“б”, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, тъй като на 13.10.2019 г., около 23:30
часа, в гр.София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„БМВ“, модел „530Д“, с рег. №СТ **** РК, в средната от трите пътни ленти на пътното
платно на ул. „История Славянобългарска“, с посока на движение от ул.„Нешо Бончев“ към
бул.„Илиянци“, в района на спирка на МГТ „ТЕЦ София“, нарушил правилата за движение
по пътищата, както следва: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди; и чл.25, ал.2 от ЗДвП: „При извършване на маневра, която е свързА. с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея.“, като навлязъл от средната в дясната пътна лента и не
пропуснал движещия се там лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, с
английски рег. №NV05WOA, управляван от М. К. Х., ЕГН ********** и реализирал
пътнотранспортно произшествие с него, като по непредпазливост причинил средни телесни
повреди на повече от едно лице: на водача на лекия автомобил „Мерцедес“ - М. К. Х.,
9
изразяваща се в контузия на левия бял дроб, установена рентгенографски и наложила
прилагане на антибиотично лечение, реализираща критериите на медикобиологичния
признак: разстройство на здравето, временно опасно за живота; както и на пътника в
автомобил „Мерцедес“ - Н.й П. Н., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на дясната
лъчева кост, което наложило извършване на оперативна интервенция за наместване на
костните фрагменти и поставяне на метална остеосинтеза, което при оздравяване без
усложнения реализира критериите на медико-биологичния признак: трайно затруднение на
движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни, като посоченото причиняване
на телесната повреда на Н.й П. Н. е извършено при условията на независимо съпричиняване
от стрА. на М. К. Х., изразяващо се в това, че на 13.10.2019 г., около 23:30 часа, в гр.София,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С
320 ЦДИ“, с английски рег. №NV05WOA, нарушил правилата за движение по чл.5, ал.1, т.1
и чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Както е посочил и първостепенният съд от обективна стрА., на посочените дата и
място, при управление на процесния лек автомобил, подсъдимият Т. е нарушил правилата за
движение по пътищата, предвидени в разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 и чл.25, ал.2 от ЗДвП,
като вследствие допуснатото нарушение на тези правила е предизвикал ПТП, при което на
водача и пътника в лек автомобил „Мерцедес“ – свидетелите Х. и Н., са причинени по една
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Налице е пряка причинна връзка
между деянието на подсъдимия Т., допуснатите от него нарушения на правилата за
движение по пътищата и настъпилите травматични увреждания на две пострадали лица.
От обективна стрА. налице е и квалифициращият признак по ал.3 на чл.343 от НК, а
именно- в резултат на процесното ПТП са причинени средни телесни повреди на повече от
едно лице.
Верни са изводите на първата инстанция, че по отношение на причиненото
травматично увреждане на пострадалия Н. е налице независимо съпричиняване от стрА. на
подсъдимия Т. с водача на лек автомобил „Мерцедес“ – свидетелят М. Х., който на свой ред
също е управлявал МПС в нарушения на правилата за движение по пътищата – тези на чл.5,
ал.1, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Подсъдимият Т. е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, която вменява на
всеки участник в движението по пътищата задължение да не създава със своето поведение
опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и
да причинява имуществени вреди. Подсъдимият Т. е нарушил и разпоредбата на чл.25, ал.2
от ЗДвП, която вменява задължение на водачите на МПС-та, при извършване на маневра,
която е свързА. с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея. Безспорно се установява от събраните
по делото доказателства, че подсъдимият Т. е имал техническата възможност да предотврати
настъпването на ПТП-то, като пропусне попътно движещия се в дясната пътна лента лек
автомобил „Мерцедес“ и едва след това, съобразявайки се с пътната обстановка, да извърши
маневрата по навлизане в тази пътна лента. Липсата на своевременни възприятия у него за
попътно движещ се в съседната пътна лента лек автомобил по субективни причини,
изключва възможността за предотвратяване на произшествието, макар и да е имал
техническа възможност да стори това. Неизменно изискване към водачите е да наблюдават
всеобхватно пътя и предвиждат възможното развитие на пътната ситуация, като обективна
пречка за това в конкретния случай не е имало, но подсъдимият Т. не е изпълнил вменените
му с тази разпоредба задължения. Подсъдимият Т. безспорно е могъл да възприеме
положението и посоката на движение на лекия автомобил „Мерцедес“ (нещо, което се
потвърди и от допълнителния разпит на вещите лица пред въззивния съд), и то преди да
предприеме маневрата за навлизане в съседната дясна пътна лента, а факта, че не го е видял,
ясно индикира за липса на формирани у него субективни представи, относно конкретните
10
характеристики на цялата ситуацията и пътната обстановка, в която той сам се е поставил, а
не че не е могъл да предвиди скоростта на движение на лекия автомобил „Мерцедес“, над
разрешената в населеното място, както пледира неговият защитник. Следователно, причина
за настъпилия вредоносния резултат е неправомерното поведение на подсъдимия Т.,
изразило се в нарушаване разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 и чл.25, ал.2 от ЗДвП.
Както вече бе отбелязано, дори на един по- ранен етап лекият автомобил, управляван
от св.Х. да се е движил в средната пътна лента (нещо, което не се установява по делото), то
към момента, в който подс.Т. е предприел действия, за да извърши маневрата и е навлязъл с
управлявания от него лек автомобил в дясната пътна лента, автомобилът на св.Х. вече е бил
там. А за водача, който предприема маневра преминаване от една пътна лента в друга,
съществува задължение да се убеди, че няма да създаде опасност за движещите се в тази
лента МПС във всеки един момент от началото на маневрата до момента на нейното
завършване. Ето защо и след като към момента, в който подсъдимият е предприел
маневрата- т.е. започнал е да отклонява автомобила си в дясно и още преди да навлезе в
дясната пътна лента, другият автомобил вече е бил в тази лента, той е следвало да го изчака
и да го пропусне да премине и едва след това да завърши своята маневра- нещо, което
подсъдимият не е сторил в конкретния случай, като не се установява да е била налице
обективна пречка подсъдимият да възприеме другия автомобил, което сочи, че причината за
отнемането на предимството е субективна- дължи се на това, че подсъдимият макар и да е
имал обективна възможност, не е възприел своевременно другия автомобил или дори и да го
е възприел не го е пропуснал да мине преди да завърши маневрата, която е предприел.
Въззивният съд е категоричен в становището си, че ако подсъдимият изобщо не е видял и
разбрал (очевидно поради субективни причини, с оглед липсата на обективни пречки) в коя
пътна лента се движи идващия след него лек автомобил, управляван от св.Х. (както твърди
той в обясненията си), той изобщо не е следвало да извършва такава маневра.
Предприемайки обратното той нарушава отново визираните по- горе разпоредби от ЗДвП,
тъй като по никакъв начин не се е уверил, че с това си поведение няма да представлява
опасност на пътя, а точно обратното- действайки „на сляпо“, със сигурност е трябвало да
бъде убеден, че създава предпоставки за ПТП, още повече и след като твърди да е разбрал,
че другият автомобил се движи с висока скорост. Разбира се никой не е длъжен да
предвижда неправомерното поведение на другите участници в движението, но ако е имал
обективна възможност да го възприеме, е бил длъжен да направи необходимото, така че да
избегне настъпването на ПТП. В конкретния случай за подсъдимия е съществувала такава
обективна възможност- той е могъл да избегне настъпването на ПТП, въпреки
неправомерното поведение на другия участник в ПТП, ако бе пропуснал автомобила на
св.Х. да премине и едва след това бе извършил маневрата преминаване от средна в дясна
пътна лента, тъй като е имал и обективна възможност да го възприеме още към момента, в
който е започнал да извършва тази маневра и поради това е могъл и е бил длъжен да му даде
предимство. Неправомерното поведение на другия участник в ПТП не води до отпадане
отговорността на подсъдимия, доколкото и за да се позовава на случайно деяние, самият той
следва да не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, а настоящият
случай не е такъв.
Ето защо и възраженията на защитата в тази връзка, въззивният съд прие за абсолютно
неоснователни.
Все в тази връзка правилно първостепенният съд е приел, че принос за настъпване на
съставомерния резултат по отношение на пострадалото лице Н., има и поведението на
свидетеля Х., в качеството му на водач на МПС, който принос по своята правна същност
представлява независимо съпричиняване. В този смисъл, налице е пряка причинна връзка,
между неправомерното поведение на подсъдимия Т. и на свидетеля Х., с настъпилия
вредоносен резултат по отношение на пострадалия Н.. Реализираното от пострадалия Х.
неправомерно поведение, изразило се в управление на МПС със скорост, значително
11
надвишаваща разрешената в населено място, безспорно съставлява част от целия каузален
процес, но неговата вина за настъпване на процесното ПТП е предмет на установяване в
друго наказателно производство. Изводи, с които въззивният съд се съгласява изцяло.
От субективна стрА., подсъдимият Т. е извършил деянието виновно, при форма на
вината – непредпазливост, във вид на небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен /по силата на ЗДвП/ и е могъл да ги
предвиди, след като се е движил в населено място, в една от общо три ленти на пътно
платно за движение, в които е било възможно да се движат попътно и други МПС-та, дори и
неправомерно, включително и с по-висока от разрешената скорост от 50 км/ч, и с
предстояща за него маневра по навлизане в съседната дясна пътна лента за завиване на
дясно.
Законът се интересува с оглед отговорността на водача на МПС не от това дали той е
възприел или не другия участник в движението и не от това дали е преценил адекватно
пътната обстановка, а от това дали е имал обективна възможност да го направи, доколкото
факта, че не е преценил правилно пътната ситуация може да се дължи и на субективни
причини- както е и в настоящия случай. Подсъдимият е разполагал с такава възможност, но
неправилната преценка на пътната обстановка, не му е позволила да вземе адекватно
решение, което обаче не може да бъде оневиняваща причина, тъй като е безспорно
установено по делото, че липсват обективни пречки, които да препятстват тази негова
възможност- той е имал възможност да възприеме л.а.Мерцедес, неговото местоположение
и движение по пътното платно, тъй като нищо не е пречило на видимостта му, поради което
е имал и обективна възможност да прецени правилно ситуацията на пътя, но не го е сторил в
конкретния случай.
При правилно установена фактическа обстановка и направени верни и в съответствие с
материалния закон правни изводи относно съставомерността на инкриминираното деяние,
вменено на подс.Т., първостепенният съд е индивидуализирал наказателната отговорност на
същия при условията на чл.54 от НК, налагайки му наказание от 1 година и 4 месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3
години считано от влизане на присъдата в сила. Кумулативно с това му е наложил и
наказание ЛПУМПС за срок от 1 година и 6 месеца, доколкото налагането на такова
наказание се явява задължително предвид индивидуализация наказанието на подсъдимия по
реда на чл.54 от НК.
Изводите на първия съд по този въпрос изцяло се споделят и от въззивния такъв, който
счита, че правилно първостепенният съд е преценил, че в случая не са налице многобройни
и/или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и че
минимално предвиденото в закона наказание за това престъпление, а именно- 1 година
лишаване от свобода не се явява прекомерно тежко спрямо извършеното от подсъдимия
конкретно деяние. Нарушението на правилата за движение по пътищата допуснато от самия
него- отнемане на предимство, е не по- малко тежко от нарушението, допуснато от другия
участник в ПТП- св.Х., изразяващо се в управление на МПС с превишена скорост, поради
което да се твърди, че отговорността на единия е по- голяма в сравнение с отговорността на
другия, в конкретния случай е неуместно. Ето защо да се иска наказанието на единия
участник в ПТП да не надвишава наказанието, наложено на другия участник в ПТП, при
положение, че всеки един от тях е избрал различна позиция по делото и начин на
приключване на същото, е неоснователно, тъй като законът сам предполага налагане на по-
ниско наказание на подсъдимо лице при признаване на вина и при приключване на
наказателното производство спрямо него със споразумение, като по този начин стимулира
бързото решаване на наказателните производства. С оглед на това няма как наказанието на
подс.Т. да бъде съизмерявано с наказанието на М. Х., наложено на последния в рамките на
друго наказателно производство, макар и във връзка със същия инкриминиран случай.
12
Възраженията на защитата в тази насока въззивният съд намира за неоснователни.
В конкретния случай, наложеното на подс.Т. наказание от 1 година и 4 месеца е малко
над установения минимален размер и в този смисъл и предвид конкретните констатирани от
първия съд смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, се явява
и правилно индивидуализирано. Както вече бе посочено, въззивният съд счита нарушението
на правилата за движение по пътищата, извършено от подс.Т. за изключително грубо и
тежко, а от друга стрА. видно е, че той е с множество нарушения на правилата за движение
по пътищата като водач на МПС, голяма част от които изразяващи се в управление на МПС
с превишена скорост в градски условия, предвид което и както правилно е отбелязал
първостепенния съд, това го характеризира като изключително недисциплиниран водач на
МПС, подаващ се трудно на поправяне и превъзпитание. Ето защо и наложеното му
наказание от 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, ведно с кумулативното наказание от
1 година и 6 месеца ЛПУМПС, са правилно индивидуализирани, като в най- пълна степен и
според въззивния съд биха спомогнали за постигане целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК и най- вече тази свързА. с индивидуалната превенция за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия.
Правилно също така, доколкото са налице и предпоставките за това, съдът е преценил,
че наказанието лишаване от свобода не се налага да бъде изтърпяно ефективно от подс.Т., с
оглед на което е отложил изпълнението на същото за срок от 3 години.
Доводите на първостепенния съд по тези въпроси изцяло се споделят и от въззивния
такъв, поради което и не се налага да бъдат преповтаряни.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил
подсъдимия Т. да заплати направените разноски в досъдебното производство в общ размер
на 1560 лева в полза на държавата и по сметка на СДВР, както и направените разноски в
съдебната фаза на процеса в размер на 580 лева в полза на държавата и по сметка на СРС.
Предвид изхода на делото и пред въззивния съд, подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати и направените по делото пред въззивната инстанция съдебни разноски в размер на
200 лв., платими в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС, а така също и
на основание чл.190, ал.2 от НПК по 5 лв. за всеки служебно издаден изпълнителен лист в
полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 02.10.2023 г. по НОХД №4009/2022 г., СРС, НО,
110 състав.
ОСЪЖДА подсъдимия Й. В. Т. ЕГН ********** да заплати на основание чл.189, ал.3
от НПК разноски по водене на делото пред въззивния съд в размер на 200 лв. в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК
по 5 лв. за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14