Решение по дело №3862/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1046
Дата: 10 ноември 2022 г.
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20222120203862
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1046
гр. Бургас, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
в присъствието на прокурора Г. Н. Г.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120203862 по описа за 2022 година
, въз основа на закона и данните по делото,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия И. Г. И. с ЕГН: **********, *, ЗА ВИНОВНА в това,
че нa 04.10.2022 година, *, без надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30
от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и
сл.от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. с чл. 30
от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държала
в дома си на посочения адрес, високо рискови наркотични вещества по смисъла на чл.
3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/, вр. чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични и Приложение № 1, списък № 1 „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл. 3, т.1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
/НРКРВН/, а именно: в стая на втори жилищен етаж от къщата - коноп с общо нето
тегло 1.152 грама със съдържание на активно действащ компонент
тетрахидроканабинол 22.30 % и в стая на трети жилищен етаж от къщата - коноп с
общо нето тегло 3.000 грама със съдържание на активно действащ компонент
1
тетрахидроканабинол 21.40 %, общо 4.152 грама на стойност 24.91 лв., като
стойността е определена съгласно Постановление № 23 на МС от дата 29.01.1998 г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като
случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК,
вр. с чл. 78а от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и й НАЛАГА
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000,00 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК И. Г. И. с ЕГН: ********** да
заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас сумата от 95,76 лв. (деветдесет и пет
лева и седемдесет и шест стотинки), представляващи сторени в досъдебната
фаза разноски, а на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по сметка на РС-
Бургас сумата от 5,00 /пет / лева – държавна такса за служебно издаване на
един брой изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването на такъв.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 354а, ал. 6 НК вещественото доказателство
по делото: остатък от наркотични вещества, предадени в ЦМУ да се ОТНЕМЕ в полза
на Държавата и да бъде УНИЩОЖЕНО след влизане в сила на настоящето решение
по предвидения за това ред.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство по делото – опаковки,
приложени на л. 25 от ДП, като вещ без стойност да бъдат УНИЩОЖЕНИ след
влизане в сила на настоящето решение по предвидения в ПАС ред.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок, считано от
днес пред БОС.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Решение № 1046/10.11.2022 г. по НАХД № 3862/2022 г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано по повод постановлението на
Районна прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е
направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание спрямо обвиняемата * с ЕГН:
**********, за извършено от нея престъпление от общ характер, а именно за това, че: на
04.10.2022 година, гр. Созопол, обл. Бургас, на *, без надлежно разрешително
съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и сл.от Наредбата за условията и
реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. с чл. 30 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държала в
дома си на посочения адрес, високо рискови наркотични вещества по смисъла
на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/, вр. чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, списък № 1
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина“ към чл. 3, т.1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, а
именно: в стая на втори жилищен етаж от къщата - коноп с общо нето тегло
1.152 грама със съдържание на активно действащ компонент
тетрахидроканабинол 22.30 % и в стая на трети жилищен етаж от къщата -
коноп с общо нето тегло 3.000 грама със съдържание на активно действащ
компонент тетрахидроканабинол 21.40 %, общо 4.152 грама на стойност 24.91
лв., като стойността е определена съгласно Постановление № 23 на МС от
дата 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен – престъпление по чл.
354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК.
В съдебно заседание обвиняемата, редовно призована, се явява, заявявайки, че не
желае на дава обяснения, но изразява съжаление и разкаяние за постъпката си.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка, описана в
постановлението на БРП, е доказана по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Счита, че обвиняемата следва да бъде призната за виновна
и освободена от наказателна отговорност, като й се наложи административно наказание
„Глоба” в минимален размер.
Защитникът на обвиняемата – адв. * – БАК се присъединява към становището на
прокуратурата и също счита, че * следва да бъде призната за виновна, да се освободи от
наказателна отговорност и да й се наложи административно наказание „Глоба“. Счита, че
конкретният размер на глобата следва да е минималният възможен, доколкото са налице
множество смекчаващи отговорността обстоятелства.
Обвиняемата * * се присъединява към становището на нейния защитник. В
1
предоставената възможност за последна дума изразява съжаление за стореното и моли за
налагане на минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемата * с ЕГН: ********** *. *
На 04.10.2022 г. сутринта обвиняемата * * била в дома си в * заедно с приятеля си св.
*. Той често посещавал обвиняемата и оставал да преспи у тях, но не живеел постоянно там.
* обитавала втория и третия жилищен етаж от къщата. Около 09.15 часа в дома на * била
извършена проверка от полицейските служители на РУ Созопол - свидетелите *. По време
на проверката полицейските служители били поканени от * в дома й. Когато я попитали
дали държала в него забранени вещества, тя заявила, че имала марихуана, която била
закупила за лична употреба. * сама завела полицаите до спалнята на втория етаж и в един
шкаф в стената показала найлонова свивка със суха тревиста маса. След това * заявила, че
имала още малко марихуана в друга стая, на третия етаж, като отново завела полицейските
служители дотам. Във всекидневната на третия етаж тя показала друга найлонова свивка със
суха тревна маса. Цялото количество растителна маса в двете найлонови свивки било
предадено от * с протокол за доброволно предаване. В него тя саморъчно написала, че двете
свивки с марихуана бил нейни и били за лична употреба.След това * била отведена в РУ
Созопол и била задържана за срок от 24 часа по ЗМВР.
За случая било образувано бързо производство, като била назначена СФХЕ на
намерените обекти, която излязла със заключение, че се касае за коноп с общо нето тегло
4.152 грама.
* била привлечена в качеството на обвиняем, като в последвалия разпит признала за
стореното и изразила съжаление за постъпката си.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
производството доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл.
378, ал. 2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите – * (л. 11-12 от
ДП); * (л. 13 от ДП); * (л. 14 - 15 от ДП); * (л. 16-17 от ДП) и от обясненията на обвиняемата
* * (л. 7 - 8 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 9 от съдебното производство);
протокол за доброволно предаване (л. 29 от ДП); приемо-предавателен протокол (л. 30 от
ДП); заповед за задържане и протокол за личен обиск (л. 31-32 от ДП); протокол за
извършена проверка по чл. 83 ЗМВР (л. 34 от ДП); писмо до ЦМУ (л. 27 от ДП) и приемо-
предавателен протокол (л. 28 от ДП).
От доказателствените средства: протокол за оглед на веществени доказателства,
ведно с фотоалбум (л. 18-21 от ДП).
От експертизите: съдебно физико-химична експертиза (л. 21-23 от ДП).
От веществените доказателства: плик с опаковки, приложен в кориците на ДП (л. 25
2
от ДП).
Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се,
поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема
едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от обвиняемата или нейният
защитник, поради което и настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен
анализ на доказателствените материали.
Само с оглед пълнота съдът отбелязва, че не кредитира показанията на полицейските
служители само в частите, в които пресъздават информация получена при т.нар,
„разузнавателна беседа” с обвиняемата. Съдът счита, че независимо от начина, по който са
включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски
служители (дори когато са фиксирани на веществени доказателствени средства, получени
чрез СРС), по същността си представляват предварително снети обяснения от задържано
лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите
полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално
качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за установяване
на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на следствени
версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем
от права, гарантирани му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го
информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната беседа
има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната
доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство. В този
смисъл, освен актуалната практика на ВКС, въплътена в Решение № 247/12.12.2016 г. по
дело № 895/2016 г. на II н.о., е и практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs.
Bulgaria”). Настоящето уточнение се прави с оглед прецизност и по никакъв начин не се
отразява на доказателствената годност на показанията като цяло или на останалите
доказателствени материали.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия
за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита,
че обвиняемата е осъществила от обективна и субективна страна всички признаци на
състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК, за което й е повдигнато
обвинение.
На първо място от обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното
деяние на престъплението, вменено във вина на обвиняемата, се изразява в „държане” на
наркотично вещество. Съдът счита, че от показанията на полицейските служители,
обясненията на обвиняемата и приложеното писмено доказателствено средство – протокол
за доброволно предаване, безпротиворечиво се установява, че към момента на полицейската
проверка * е съхранявала в жилището си два броя „свивки“, съдържащи зелена тревна маса,
за които в последствие СФХЕ доказва, че съдържат общо 4.152 грама „коноп“. Това води до
закономерния извод, че наркотичното вещество се е намирало във владение на обвиняемата
и тя е упражнявала фактическата власт над него, което е напълно достатъчно да обоснове
извод, че с поведението си * е „държала” наркотичното вещество, поради което и е
3
осъществила горепосочената форма на изпълнителното деяние. Следва да се отбележи, че
безпротиворечиво възприето е в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги
непосредствен физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е
достатъчно извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху
него, включително и да се разпореди с този предмет (Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на
ВКС, III н.о.), поради което и фактът, че наркотичните вещества са съхранявани от
обвиняемата в стаи в дома й е напълно достатъчен, за да се приеме, че тя е упражнявала
фактическа власт върху тях.
На следващо място от обективна страна, видно от заключението на приобщената
СФХЕ - веществото, което е било държано от обвиняемата, е коноп с общо тегло 4.152
грама с различно съдържание на тетрахидроканабинол. Конопът няма легално производство
и употреба и подлежи на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите. Това вещество е включено в Списък № I към Приложение № 1 на Наредбата
за класифициране на растенията и веществата като наркотични, поради което и се явява
високорисково наркотично вещество по смисъла на ЗКНВП.
Обвиняемата не е имала разрешително за държането на въпросното вещество,
изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това -
поведението й се квалифицира като престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3 НК.
На последно място, съдът счита, че деянието на обв. * носи всички признаци на
„маловажен случай”. В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът
кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано,
че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в
зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други
смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди
всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи
обстоятелства (в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката
дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите
данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и
стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички
други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II н.о., Решение № 69/2010 г. на II
н.о., Решение № 306/2009 г. на III н.о.). В настоящия случай количеството коноп е малко и
на сравнително ниска стойност, много под минималната работна заплата в страната.
Количеството и стойността на предмета на деянието несъмнено е съществен белег при
преценката на маловажността на случая, като не следва да се пренебрегват и останалите
факти по делото, свързани както с деянието, така и с личността на дееца. В тази връзка, от
значение за преценка на степента на обществена опасност на деянието е обстоятелството, че
се касае до държане на високорискови наркотични вещества за лична употреба, което по
принцип сочи на неголяма степен на засягане на правнозащитения обект - обществените
отношения, свързани с опазване на общественото здраве. Установените по делото
обстоятелства, свързани с личността на дееца, несъмнено следва да повлияят върху
преценката за това, че случаят показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпления от този вид. Обвиняемата е на млада възраст, не е
осъждана и няма данни за нейни противообществени прояви, като същевременно
продължава обучението си и към настоящем е студентка. Следователно, съвкупната
преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, както и на
4
моралната му укоримост, сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи на престъпления от съответния вид. Поради изложените съображения,
престъплението следва да се квалифицира като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 от НК.
Същевременно съдът счита, че в случая не може да намери приложение разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК. Деянието извършено от обвиняемата не може да бъде преценено като
„малозначително“. Малозначителността на деянието представлява конкретно негово
обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то
обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или
неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В
настоящия случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент
на предмета на престъплението, нито за несъществена степен на засягане на обекта на
посегателство. Количеството и стойността на високорисковите наркотични вещества,
държани от обвиняемата, сочат на извод за достатъчна степен на обществената опасност на
деянието, за да бъде то третирано като престъпление, макар тази степен на обществена
опасност да обосновава приложението на „маловажния случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от
НК. Изрично в този смисъл е и актуалната практика на ВКС по сходни случаи - Решение №
34 от 8.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1914/2014 г., III н. о., НК . Изрично следва да се
посочи, че макар цената на наркотичното вещество за нуждите на съдопроизводството да е
определена на 24.91 лева (цената не е актуализирана от 1998 г.), то ноторно е далеч по-
висока. Съдът отчита и че наркотичното вещество „коноп” не е с пренебрежимо малък
процент на активно действащия компонент, като очевидно фактът на държането е станал
достояние и на други хора, щом полицейските служители са получили информация за него и
са решили да извършат проверка в дома на *. От значение за преценка на степента на
обществена опасност на деянието е и обстоятелството, че се касае до държане на
високорисково наркотично вещество за лична употреба, но не за задоволяване на
зависимост, доколкото няма никакви данни * да страда от такава – т.е. не са били налице
улесняващи избора й обстоятелства, продиктувани от психическа или физическа
зависимост.
Предвид всичко гореизброено настоящият състав счита, че в конкретния случай
приложението на институтът на чл. 9, ал. 2 НК би било незаконосъобразно.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото обвиняемата * е съзнавала общественопасния
характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемата, че
съхранявайки го в дома си тя упражнява фактическа власт върху високорисково наркотично
вещество, без да има разрешително за това, като от волева страна обвиняемата е искала
именно това упражняване на фактическа власт.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което обвиняемата беше призната за виновна, законът
предвижда наказание глоба до хиляда лева. В същото време по отношение на * са налице
законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл.
78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемата е неосъждана и не е била освобождавана от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
5
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемата не е била в пияно състояние, не са налице
множество престъпления, нито деянието е извършено след употреба на наркотични
вещества или техните аналози.
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице предпоставките за
приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да
освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание глоба в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
С оглед разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК, на обв. * следва да бъде наложено
административно наказание глоба в минималния размер, предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК, а
именно - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, тъй като предвиденото наказание в чл. 354а,
ал. 5 НК е глоба до хиляда лева, а административното наказание по чл. 78а от НК не може да
надвишава наказанието глоба, предвидено за съответното престъпление.
Въпреки всичко, съдът счита, че с оглед младата възраст на лицето и неголямото
количество наркотично вещество, то и без императивната разпоредба на чл. 78а, ал. 5 НК –
наказанието глоба в размер на 1000 лева в най-голяма степен би постигнало целите,
заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемата към
спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително
върху нея и възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери
обвиняемия/подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В
настоящия случай по делото са сторени разноски в размер на 95,76 лева за изготвена
експертиза, поради което и обвиняемата следва да бъде осъдена да ги заплати по сметка на
ОДМВР-гр.Бургас.
На основание чл. 190, ал. 2 НПК – за присъдените разноски се издава изпълнителен
лист от първоинстанционния съд, поради което и обвиняемата следва да бъде осъдена да
заплати и сумата от 5,00 лева по сметка на РС-Бургас за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването на такъв.

По веществените доказателства:

По делото има приобщени веществени доказателства, като предвид характеристиките
си - 1 брой плик с опаковки, приложен в кориците на ДП (л. 25 от ДП) следва да се унищожи
по предвидения в ПАС ред. Остатъкът от наркотични вещества, предадени в ЦМУ на
основание чл. 354а, ал. 6 НК следва да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи.

Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови
решението си.



6


Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни