№ 86
гр. Разград, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Гражданско дело №
20213300100310 по описа за 2021 година
За да се произнесе съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба от „Юробанк България“ АД, гр. София, ЕИК
*********, /универсален правоприемник на "БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 8316ЗЗ691/,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул. "Околовръстен път" № 260,
представлявана от П.Н.Д. и Д.Б.Ш.- Изпълнителни директор М.В.-прокурист и, подадена чрез:
Адвокатско подадена чрез пълномощник адв. К.К. от АК – Варна срещу В. АЛ. М., ЕГН
********** от гр.Разград и „Булпейнтинг“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Русе, представлявано от
В.М., с която е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.86, ал. 1
ЗЗД, вр. 121 ЗЗД за установяване съществуването в полза на банката срещу ответниците на
вземане, произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 0010-0171-1008-
0006038 от 22.05.2018 година, сключен между страните, включващо следните суми: 37 025,54 лева
/тридесет и седем хиляди двадесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/ - главница за периода
от 20.06.2019г. до 10.11.2020г.; 3 079,90 лева /три хиляди седемдесет и девет лева и деветдесет
стотинки/ възнаградителна лихва за периода от 20.07.2019г. до 13.07.2020г.; 285,49 лева /двеста
осемдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/ - наказателна лихва за просрочие
/обезщетение за забава за просрочени плащания/ за периода от 20.11.2019г. до 12.03.2020г.; 456,64
лева /четиристотин петдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/ - наказателна лихва за
просрочие /обезщетение за забава за просрочени плащания/ за периода от 14.05.2020г. до
10.11.2020г.; 258,00 лева /двеста петдесет и осем лева/ - нотариални такси за периода от
20.07.2019г. до 10.11.2020г.; 401,45 лева /четиристотин и един лева и четиридесет и пет стотинки/
- застраховки за периода от 20.07.2019г. до 10.11.2020г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.11.2020г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски, вкл.
и в заповедното производство в размер на 2 213.27 лева.
Излагат се твърдения, че е издадена в полза на банката по ч.гр.дело №
2203330101858/2020г. на РРС заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист въз основа на нея, образувано е изпълнително дело 20217610400179/2021 г. по описа на ЧСИ
Гюнеш Солаков, с peг. № 761 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Разград срещу
длъжниците, като същият е извършил процедура по връчване на издадената заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Книжата били връчени в условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което са дадени указания на ищеца да предяви иск по реда на чл. 422 от ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „Булпейнтинг“ ЕООД, не е депозирал отговор на
исковата молба.
1
Ответникът В. АЛ. М. е подал писмен отговор в срок, чрез назначения му особен
представител адв. Н.В. от АК – Разград, който счита исковете за процесуално допустими, но
недоказани и неоснователни както по основание така и по размер. Твърди, че от обстоятелствената
част на исковата молба не ставало ясно, каква точно сума от кредита е била погасена от
кредитополучателя, както и към кой момент кредитополучателят е спрял плащанията към банката
ищец, което да е представлявало основание за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.Счита, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем е незаконосъобразно, като
излага подробни съображения за това, вкл.и по отношение процедурата по обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, като счита ,че в унисон с ТР № 8/02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на
ОСГТК, следва да бъдат съобразени само вноските с настъпил падеж.
Излага становище, че кредитодателят не е имал право да обяви кредита за предсрочно
изискуем в този период, поради което не е имал право да начислява наказателна лихва за
просрочие. Счита, че исковата претенция в размер на 285,49 лева – наказателна лихва за периода
от 20.11.2019 година до 10.11.2020 година и сумата в размер на 456,64 лева – наказателна лихва за
просрочие за периода от 14.05.2020 г. до 10.11.2020 г. следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Счита претенцията в размер на 258 лева, представляваща нотариални такси за периода от
20.07.2019 г. до 10.11.2020 г. за неоснователна, поради противоречие с чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.
В съд.заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа иска, така како е
предявен , като алтернативно искането е за постановяване на решение при съобразяване на ТР
№8/2017г. на ОСГТК на ВКС.Поддържа претенцията за разноски, без адвокатско възнаграждение.
Особеният представител на ответника, ф.л. пледира за частично уважаване на
установителната претенция, при съобразяване на възраженията, направени с отговора на исковата
молба.
Вторият ответник , ЮЛ не се представлява.
При съобразяване на доводите и становищата на страните, с оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намери от фактическа страна следното :
На 22.05.2018г. между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, (сегашно „Юробанк България"
АД), ЕИК ********* - кредитодател и В. АЛ. М., ЕГН ********** -кредитополучател и
„БУЛПЕЙНТИНГ" ЕООД, ЕИК ********* - солидарен длъжник е сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 0010-0171-1008-0006038/22.05.2018г. Погасяването на
кредита е следвало да се извърши на 120 месечни вноски, съгласно Погасителен план от
21.05.2018г, като първата вноска е била дължима на 20.06.2018г., а последната на 26.08.20228г.
За предоставения по цитирания договор кредит кредитополучателят се е задължил да
заплаща на банката променлив годишен лихвен процент, който се формира от приложимия по
договора референтен лихвен процент плюс фиксирана надбавка от 6.167 %. /чл. 7 от Договора/
Приложимият по договора референтен лихвен процент се формира от пазарен индекс 6 -
месечен SOFIBOR /6М SOFIBOR/, обявен в информационната система Reuters в деня на
актуализацията.
Към момента на подписване на договора е възприета стойност на 6М SOFIBOR в размер на
0.163 % съгласно последната актуализация, а приложимият към датата на подписване на договора
променлив лихвен годишен процент е 6,33 %. /чл. 7 ал. 3 от Договора/.Годишният процент на
разходите (ГПР) по кредита, начислен към датата на подписване на договора е 7,81 %.
Страните са договорили, че при просрочие от страна на кредитополучателя, на която и да е
вноска по кредита, както и при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, върху сумите за
времето на забавата кредитополучателят ще дължи лихва в размер на законната лихва, както и
разходите за принудително събиране на задълженията по кредита. Кредитополучателят се е
задължил още да ползва кредита при условията посочени в договора, както и да го погасява, заедно
с начислените лихви, такси и другите дължими плащания по кредита, по начина и в сроковете,
уговорени в договора.За срока на действие на договора, кредитополучателят се е задължил и да
сключи изискуемата от банката застраховка по чл. 2(1.4), т. 3 от договора, да заплаща всички свои
задължения, както и да извършва всички други действия във връзка с поддържане на валидността
на застраховката до погасяване на всички задължения по кредита.
По данни на заключението на вещото лице, изготвило назначената от съда ССЕ в периода
2
20.06.2018 г. - 29.03.2019 г. отпуснатият кредит е погасяван месечно и почти равномерно; За
времето от 29.03.2019r. до 08.07.2019г. – кредита не е обслужван, като на втората дата от периода
са отнесени суми за погасяване на задълженията по кредита; отпуснатият кредит не е обслужван
и за времето от 09.07.2019г. - 17.11.2019г.; За времето от 18.11.2019 г. - 25.11.2019 г. отпуснатият
кредит е погасяван със суми от кредитната карта на В.М. и в периода 26.11.2019 г. - 30.04.2020 г.
кредитът отново не е обслужван; Последните плащания по кредита, които в.л. е установило са : 1/
от 28.02.2019г. банков превод от солидарния длъжник „БУЛПЕЙНТИНГ" ЕООД за изплатен
дивидент на В. АЛ. М. в размер на 700 лева и 2/ от 05.07.2019г. е постъпил банков превод от
трето лице Миглена Полакова в размер на 780,40 лева.
Вещото лице е посочило, че задълженията по договора от 22.05.2018г. възлизат на : 1 /
главница-37 025,54 лв.; 2/ възнаградителна лихва за периода 20.07.2019г. - 13.07.2020г. - 3
079,90 лв.;3/ наказателна лихва за периода 20.11.2019г. - 12.03.2020г. - 285,49 лв.;4/наказателна
лихва за периода 14.05.2020г. - до 10.11.2020г. - 456,64 лв.; 5/ такси, нотариални за времето от
20.07.2019г. до 10.11.2020г. -258,00лв.;6/застраховки за времето от 20.07.2019г. до 10.11.2020г. -
401,45 лв. Или общо дължима сума в размер на 41 507,02 лв.
В съд.заседание вещото лице посочва размера на вноските с настъпил падеж към датата на
съд.заседание, като заявява, че същите са общо 36 вноски на стойност 10 086,72 лева.
Заключението не е оспорено от страните и съдът го кредитира в цялост.
Установява се , че не веднага след изпадане в забава кредитополучателя банката – кредитор
е предприела действия по реда на чл. 60, ал. 2, от ЗКИ, за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем по отношение на солидарните длъжници. Поканата до кредитополучателя В.М. е
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК от ЧСИ Гюнеш Солаков, рег.№761 на КЧСИ на 11.07.2020г.,
като постоянният и настоящия адрес на кредитополучателя е посетен три пъти с интервал между
посещенията повече от една седмица, като едно от посещенията е в неприсъствен ден, и тъй, като
адресата не е намерен на адреса, то връчителят при условията и по реда на чл. 47 от ГПК, е залепил
уведомление по чл. 47 от ГПК.
По отношение на солидарния длъжник „БУЛПЕЙНТИНГ" ЕООД връчването на покана за
доброволно изпълнение е станало по същия начин , с връчител ЧСИ Венцислав Маринов, рег.
№833 на КЧСИ, на 01.07.2020г.
Плащане в дадения седмодневен срок от връчване на поканата не последвало от страна на
солидарните длъжници и на 17.11.2020г. банката подала Заявление за издаване на Заповед за
незабавно изпълнение срещу тях, като приела ,че предсрочната изискуемост на задължението за
главница е настъпило на 20.06.2019г., а за лихвата на 20.07.2019г.
РРС по образуваното при него ч.гр.дело №1858/2020г.по което издал Заповед №
3180/17.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК, и Изпълнителен лист № 225/17.11.2020г.срещу кредитополучателя и солидарния длъжник за
сумите, които са предмет и на настоящото исково производство, както и за сторените от заявителя
разноски общо в размер на 2213.27 лева.
След, като длъжникът не бил открит за връчване на книжата заповедния съд по реда на чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК, дал на кредитора указания да инициира настоящото установително
производство, което е сторено в законово определения срок.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съдът е сезиран с установителен иск по реда на чл.422 от ГПК.
По делото не съществува спор , че сума в размер на 40 000 лв., като отпуснат кредит е била
усвоена от кредитополучателя В. АЛ. М., не е спорно и ,че същият е преустановил плащанията по
кредита през м.юли 2019г., като е останал задължен към своя кредитодател. В приетото от съда и
страните заключение по ССчЕ дължимите по кредита суми към момента на иницииране на
заповедното производство съвпадат напълно като размери и основание с претендираните от
ищеца.
В отговора на исковата молба кредитополучателят - длъжник, чрез особения си представител
застъпва становище , че кредиторът не е имал право да обяви кредита за предсрочно изискуем към
01.07.2020г.1 съответно 14.07.2020 г. ,предвид разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
3
14.05.2020 г.)
Това възражение не се възприема от този състав на съда порази следното:
Съгласно чл. 6 от ЗМДВИПОРНС/в първоначалната му редакция, в сила от 13.03.2020 г./,
до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и
непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.
Според изменението на този текст от закона с ДВ. бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., до
отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни
субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от банки и
финансови институции по чл. 3 от ЗКИ, включително когато вземанията са придобити от други
банки, финансови институции или трети лица и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за
забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът
не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи. След
отмяната на извънредното положение на 14.05.2020г. законът отново е изменен, като съгласно
редакцията му в ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020г., до два месеца след отмяната на
извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти,
длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови
институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества
на банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови институции или
трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено
за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение. Това е и
актуалната редакция на чл. 6 от закона, която е действала към момента на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем/01.07.2020г., съответно 14.07.2020г., като точния й текст налага извод, че
забраната за обявяване на кредита предсрочно изискуем е съществувала за банките само за
периода на извънредното положение /13.03.2020 - 14.05.2020 г./, но и за двумесечен период след
отмяната му, тъй като те попадат в обхвата на чл.2 от ЗКИ, а не на чл.З от същия закон.
Не може да бъде споделено и възражението за нередовност на процедурата по обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, предвид посоченото по-горе, че както ЧСИ Солаков, така и ЧСИ
Маринов, видно от приложенията по делото са спазили изискванията съответно на чл.47 и чл.50
от ГПК по отношение на връчването, при съобразяване на адресите, съответно седалището на
солидарните длъжници.
Посоченото по-горе мотивира съда да приеме, че в случая не е налице хипотезата визирана в
Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по т. д, № 8/2017 г. на
ВКС.
По отношение на възражението за недължимост на двете суми, начислени като наказателна
лихва за просрочие съдът дължи да посочи, че същите са съответно в размер на 258.49 лева,
начислена за периода 20.11.2019г.-12.03.2020г. и 456.64 лева за периода 14.05.2020г.-10.11.2020г. и
безспорно банката-кредитор е спазила законовото изискване да не начислява такава за времето на
извънредното положение.
За неоснователно съдът намира и възражението направено от особения представител за
недължимост на сумата 258 лв., претендирана от ищеца като нотариални такси за периода
20.07.2019г.- 10.11.2020г.Страните по договора за кредит са постигнали договорка за тяхното
заплащане с подписването им , като същите представляват разходи по обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
По изложените мотиви и съображения, при съобразяване на доказателствения материал и
преди всичко на приетата по делото ССчЕ, съдът намира исковите установителни претенции за
доказани както по основание , така и по и по размер, което го мотивира да се произнесе с
установително решение в този смисъл.
Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, ищеца следва да заплати на ответника направените в производството деловодни разноски за
настоящото производство в размер общо на 2 905, 35лв./две хиляди деветстотин и пет лева и
тридесет и пет стотинки//представляващи 830,14. лв. държавна такса, 300 лв. възнаграждение на
вещо лице и 1775.21 лв. възнаграждение за особен представител на ответника В.М., както и
разноски в заповедното производство в размер на 2213. 27 лв. /две хиляди двеста и тринадесет
лева и двадесет и седем стотинки/.
4
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните по делото, че В. АЛ. М., ЕГН
********** от гр.Разград, ул.“Урал“ №9 и „Булпейнтинг“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Русе,
представлявано от В.М. дължат солидарно на "Юробанк България" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. "Околовръстен път", № 260,
представлявано от Д.Б.Ш. и М.И.В., в качеството му на правоприемник на "Банка Пиреос
България" АД, ЕИК *********, следните суми: 37 025,54 лева /тридесет и седем хиляди двадесет
и пет лева и петдесет и четири стотинки/ - главница за периода от 20.06.2019г. до 10.11.2020г.; 3
079,90 лева /три хиляди седемдесет и девет лева и деветдесет стотинки/ възнаградителна лихва за
периода от 20.07.2019г. до 13.07.2020г.; 285,49 лева /двеста осемдесет и пет лева и четиридесет и
девет стотинки/ - наказателна лихва за просрочие /обезщетение за забава за просрочени плащания/
за периода от 20.11.2019г. до 12.03.2020г.; 456,64 лева /четиристотин петдесет и шест лева и
шестдесет и четири стотинки/ - наказателна лихва за просрочие /обезщетение за забава за
просрочени плащания/ за периода от 14.05.2020г. до 10.11.2020г.; 258,00 лева /двеста петдесет и
осем лева/ - нотариални такси за периода от 20.07.2019г. до 10.11.2020г.; 401,45 лева
/четиристотин и един лева и четиридесет и пет стотинки/ - застраховки за периода от 20.07.2019г.
до 10.11.2020г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.11.2020г. до
окончателното изплащане, за които в полза на банката са издадени заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело №1858/2020г. по описа на РС
гр.Разград.
ОСЪЖДА В. АЛ. М., ЕГН ********** от гр.Разград, ул.“Урал“ №9 и „Булпейнтинг“ ЕООД,
ЕИК *********, гр. Русе, представлявано от В.М. ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на "Юробанк
България" АД, ЕИК *********, гр. София, деловодни разноски за настоящото производство в
размер общо на 2 905, 35лв./две хиляди деветстотин и пет лева и тридесет и пет
стотинки//представляващи 830,14. лв. държавна такса, 300 лв. възнаграждение на вещо лице и
1775.21 лв. възнаграждение за особен представител на ответника В.М., както и разноски в
заповедното производство в размер на 2213. 27 лв. /две хиляди двеста и тринадесет лева и
двадесет и седем стотинки/ .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Варненски апелативен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
5