Решение по дело №6956/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1207
Дата: 9 март 2023 г. (в сила от 9 март 2023 г.)
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20221100506956
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1207
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова

Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100506956 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6956/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. Д. С. ЕГН
********** от с.Бистрица-СО срещу решение №20028830 от 11.04.2022 г постановено по
гр.д.№63848/2020 г на СРС , 69 състав , с което е признато за установено на основание
чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че въззивникът дължи на на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София сумата от 1712,16 лева цена на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г – м.04.2017 г , ведно със
законната лихва от 14.08.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 245,33
лева лихви за забава върху посочената главница за периода 16.07.2016 г – 02.08.2018 г ;
сумата от 46 лева възнаграждение за дялово разпределение за периода м.05.2016 г –
м.04.2017 г ; за мезонет в гр.София ул.**** в подпокривното пространство на осеметажната
сграда ; ведно със законната лихва от 14.08.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; и
сумата от 10,55 лева лихви за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
16.07.2016 г – 02.08.2018 г ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 16.09.2018 г по ч.гр.д.№54239/18 г на СРС , 69 състав ; както и въззивникът е
осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 90,28 лева разноски в
заповедното производство и 100 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС , тъй
като солидарният длъжник Т. С.а е направила възражение за прихващане от 26.02.2020 г със
1
сумата от 6390 лева . Прихващането ползва въззивника като солидарен длъжник .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба . С писмени молби
оспорва въззивната жалба .
Третото лице “Техем сървисис” ЕООД ЕИК **** гр.София не взема становише по
въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 15.04.2022 г
и е обжалвано в срок на 29.04.2022 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .
Евентуално настъпило погасяване чрез прихващане на процесните задължения от солидарен
длъжник би довело до неправилност , а не до недопустимост на обжалваното решение .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във
всички случаи въззивният съд следи служебно за дадената от първоинстанционния съд
правна квалификация на исковете .
Пред СРС и пред настоящия съд се спори само за настъпване на последиците от прихващане
извършено от солидарния длъжник /съпругата на въззивника/ Т. С.а .
СРС е приел , че вземане на „И.“ ООД от ищеца в размер на 6390 лева е било прехвърлено
на солидарния длъжник Т. С.а , срещу която процесната заповед за изпълнение е влязла в
сила . Няма данни да е било прехвърлено вземане в полза на въззивника , за да бъде
извършено прихващане от него .
Решението на СРС е валидно и допустимо , но неправилно .
Видно от заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 16.09.2018 г по ч.гр.д.№54239/18 г на
СРС , 69 състав и от исковата молба процесните вземания са претендирани като дължими
солидарно от въззивника и от съпругата му Т. С.а . В този смисъл е от съществено значение
дали солидарният длъжник Т. С.а е направила възражение за прихващане и дали чрез това
прихващане са погасени процесните задължения . Въззивникът не би могъл да направи
възражение за прихващане , от което да настъпи погасяване на вземанията , защото не
твърди и няма данни да е придобил вземане от ищеца .
Възивникът е представил договор за изкупуване на енергиен обект от 17.07.2017 г между
„И.“ ООД и “Топлофикация София” ЕАД , според който се продават на “Топлофикация
София” ЕАД енергийни съоръжения за сумата от 63 510,36 лева , която трябва да бъде
прихваната от бъдещи сметки на обекти посочени в приложение към договора ,
2
включително процесния обект .
Въззивникът е представил договор за прехвърляне на вземане от 03.02.2020 г , с който „И.“
ООД е прехвърлило в полза на солидарния длъжник Т. С.а сумата от 6390 лв дължима от
„Топлофикация София“ ЕАД по договор за изкупуване на енергиен обект от 17.07.2017 г.
Въззивникът е представил уведомление от Т. С.а, която е и управител на „И.“ ООД , до
ищеца за извършеното прехвърляне на вземане от 03.02.2020 г , както и молба за
прихващане от С.а по изпълнително дело на ЧСИ У.Д. от 26.02.2020 г.
При тези доказателства трябва да се приеме , че процесните вземания са погасени чрез
прихващане от солидарния длъжник /съпругата на въззивника/ Т. С.а . Съгласно чл.123 ал.1
изр.2 ЗЗД прихващането извършено от един солидарен длъжник има погасително действие и
за другия солидарен длъжник т.е. процесните задължения са погасени . Съгласно чл.104 ал.2
ЗЗД двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в
който прихващането е могло да се извърши . В случая , според наличните по делото
доказателства , вземанията на ищеца са по-малки от вземането на солидарния длъжник ,
което вземане предхожда като дата възникване въпросните вземания .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и исковете да се отхвърлят .
Въззивникът има право на разноски пред СГС за държавна такса , а адвокатът му – право на
адвокатски възнаграждения пред СРС /вкл.заповедно производство/ и пред СГС за оказана
безплатна правна помощ .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20028830 от 11.04.2022 г постановено по гр.д.№63848/2020 г на СРС ,
69 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София да се
признае за установено на основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86
ЗЗД , че В. Д. С. ЕГН ********** от с.Бистрица-СО дължи сумата от 1712,16 лева цена на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г – м.04.2017 г , ведно със
законната лихва от 14.08.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 245,33
лева лихви за забава върху посочената главница за периода 16.07.2016 г – 02.08.2018 г ;
сумата от 46 лева възнаграждение за дялово разпределение за периода м.05.2016 г –
м.04.2017 г ; за мезонет в гр.София ул.**** в подпокривното пространство на осеметажната
сграда ; ведно със законната лихва от 14.08.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; и
сумата от 10,55 лева лихви за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
16.07.2016 г – 02.08.2018 г ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 16.09.2018 г по ч.гр.д.№54239/18 г на СРС , 69 състав ; като погасени чрез
прихващане извършено от солидарния длъжник Т. Й. С.а ЕГН ********** с вземане за
сумата от 6390 лв дължима от „Топлофикация София“ ЕАД по договор за изкупуване на
3
енергиен обект от 17.07.2017 г на „И.“ ООД , което вземане е придобито от С.а с договор за
прехвърляне на вземане от 03.02.2020 г с „И.“ ООД .
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София да заплати на основание
чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1ЗАдв на адвокат Р.Л.Д. от АК-София сумата от 600 лева
адвокатски възнаграждения пред СРС и в заповедното производство и 500 лева адвокатско
възнаграждение пред СГС .
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София да заплати на В. Д. С.
ЕГН ********** от с.Бистрица-СО сумата от 60,16 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Техем сървисис” ЕООД ЕИК **** гр.София
като трето лице помагач на ищеца “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4