Р Е
Ш Е Н
И Е № 385
гр.Пловдив,30.07.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и
четиринадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието
на секретаря Е.Б.,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №763/2013 г. по
описа на същия съд,ХІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Субективно
пасивно съединени установителни искове с правна квалификация по чл.422,ал.1 във
вр. с чл.415,ал.1 и чл.124 от ГПК.
Ищецът
„КРЕДИ АГРИКОЛ БЪЛГАРИЯ”ЕАД /с предишно наименование „Емпорики
банк-България”ЕАД/,с ЕИК ********* и със седалище в гр.София,моли да бъде постановено
съдебно решение,с което да се признае за установено по отношение на двамата
ответници-С.Г.С. с ЕГН ********** и С.И.С. с ЕГН **********
съществуването,изискуемостта и ликвидността на паричните вземания на „КРЕДИ
АГРИКОЛ БЪЛГАРИЯ”ЕАД-гр.София,с ЕИК ********* от същите двама ответници,произтичащи от договор
за ипотечен банков кредит №М 2687-06 от 08.02.2006 г.,и посочени в извлечение
от счетоводните книги на банката към дата 03.07.2012 г.,за които вземания е
издадена заповед №5290/13.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист с дата 27.02.2013 г. по
ч.гр.д.№9545/2012 г. по описа на РС-Варна,ХVІІ-ти състав и които вземания са в
следните размери:1/предсрочно изискуема главница в размер на 59 407,24 евро,ведно
със законната лихва върху тази сума за периода от 03.07.2012 г. до изплащане на
вземането;2/сборно вземане от 4559,95 евро за договорни лихви,претендирани като
начислени за периода от 08.09.2010 г. до 02.07.20012 г. като възнаграждение за ползване на кредита
върху всяка от 22 вноски с редовен падеж /от 09.09.2010 г. до 09.06.2012 г./;3/сборно
вземане от 6 996,49 евро за наказателни лихви претендирани като начислени
по същия договор като обезщетение за забавено плащане на изискуеми 21 вноски за
главница с просрочени падежи /от 09.10.2010 г. до 09.06.2012 г./,за период на
забавата от съответно договорен падеж до 02.07.2012 г.;4/ вземане от 297,61
евро,представляващо такса за управление на кредита,начислена върху остатъчна
главница за 2011,2012 г. и неизплатен остатък от 2010 г.;5/разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 843,75 лв. и за платена
държавна такса в размер на 2 787,50 лв.Моли да му се присъдят и направените
в настоящото исково производство съдебни разноски за платената държавна такса
/довнесена/,както да му се присъди и юрисконсултско възнаграждение.
Във връзка с предявените искове банката-ищец
излага следните основни твърдения:
Твърди,че
съгласно договор за ипотечен банков кредит №М 2687-06 от 08.02.2006 г.,сключен
между банката /с предишно наименование „Емпорики банк-България”ЕАД/ и двамата
ответници,е бил предоставен на последните при условията на солидарна
отговорност ипотечен банков кредит в размер на 70 000 евро,който бил
изцяло усвоен от кредитополучателите и преведен по банкова сметка на трето лице
в качеството му на продавач на закупения от кредитополучателите недвижим имот
съгласно описания в ИМ нотариален акт.В същата молба се сочи,че вземанията на
банката по договора за кредит са били обезпечени с договорна ипотека върху
недвижим имот,учредена от ипотекарния длъжник Ц. А. Г. съгласно конкретно
описан нотариален акт за договорна ипотека от 12.03.2008 г.Банката-ищец твърди
още,че съгласно чл.4,ал.1,ал.2 и ал.3 от договора за ипотечен банков кредит и
по-специално съгласно изменението им извършено с пар.2 от допълнително
споразумение №3 от 09.05.2006 г.,погасяването на кредита се извършва на 240
месечни анюитетни погасителни вноски,включващи дължимата месечна вноска по
главница и лихва,дължими на 9-то число на съответния месец през периода
09.06.2006 г.-09.05.2026 г.Твърди също така,че към договора за кредит са били
сключени и четири допълнителни споразумения,посочени в ИМ като номер и дата на
сключването им,с които е бил удължаван уговорения краен срок за усвояването на
суми по кредита и крайния срок /падежа/
на издължаване на кредита,а също е променян размера на дължимата лихва и на
някои такси по договора,било е и учредено допълнително обезпечение и е било
уговорено замяна на обезпечението по чл.10,ал.1 във вр. с чл.2 от договора за
кредит.Банката-ищец твърди,че ответниците преустановили окончателно
обслужването на кредита на 08.10.2010 г. и след водени с тях множество
безрезултатни разговори за плащане и след достатъчно дълго изчакване,банката на
27.05.2011 г. чрез компетентния си вътрешен орган-т.нар. Провизионен
комитет,е обявила кредита по горния
договор за изцяло предсрочно изискуем и уведомила за това кредитополучателите с
посочените в ИМ покани за доброволно изпълнение,въпреки че дори нямала
задължението да извършва всички тези действия предвид уговореното в договора за
кредит автоматично настъпване на предсрочната изискуемост след повече от 30 дни
просрочие от страна на кредитополучателите на което и да е парично задължение
по кредита.Въпросните покани били получени от ответниците на 14.06.2011 г.,но
плащане не последвало и затова ищецът на 30.09.2011 г. подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК относно неплатените му вземания
по договора за кредит,каквато заповед била издадена,но впоследствие обезсилена
по цитираното в ИМ частно гражданско дело.След това на 03.07.2012 г.
банката-ищец подала ново заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против ответниците-кредитополучатели и въз
основа на това заявление било образувано ч.гр.д.№9545/2012 г. на
РС-Варна,ХVІІ-ти състав.Именно по същото била издадена заповедта за изпълнение
от 13.07.2012 г. и изпълнителния лист от 27.02.2013 г.,с които ответниците били
осъдени да заплатят солидарно на ищеца процесните суми.Твърди се,че срещу тази
заповед длъжниците-настоящи ответници подали възражение по чл.414 от ГПК,вследствие на което районният съд на основание чл.415,ал.1 от ГПК указал на
банката,че може да предяви в едномесечен срок от съобщението иск за
установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение против
възразилите длъжници,а това според ищеца обосновава правния му интерес от
процесните искове.
Ответниците
С.Г.С. с ЕГН ********** и С.И.С. с ЕГН ********** са подали писмен отговор на
ИМ,в който са оспорили исковете,но същият поради подаването му след изтичане на
законоустановения срок по чл.367,ал.1 от ГПК и предвид неуваженото от съда
искане на ответниците за възстановяване на срока за отговор,не следва да бъде
вземан предвид.Единствено следва да бъде съобразено възражението на ответниците,че
са внесли /и по-точно ответницата С. внесла/ по сметка в банката сумата от
67040 евро за издължаване на кредита,но по вина на банката кредита на бил
погасен с тази сума.Това възражение следва да бъде разгледано,доколкото може да
бъде определено като такова от категорията на правопогасяващите възражения.
ПОС,като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие
за установено следното:
По
приложеното ч.гр.д.№9545/2012 г. по описа на РС-Варна,ХVІІ-ти състав в полза на
банката-ищец /тогава с наименование „Емпорики банк-България”ЕАД/ срещу двамата
настоящи ответници в качеството им на солидарни длъжници по договор за ипотечен
банков кредит №М 2687-06/08.02.2006 г. са издадени заповед №5290/13.07.2012 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист с дата 27.02.2013 г.С тези два акта ответниците са осъдени
солидарно да заплатят на банката-настоящ ищец всички суми,които са предмет на
установяване с предявените по настоящото дело искове и произтичат от
горепосочения договор за банков кредит,като в тези актове за основание на
присъдените в полза на банката вземания е посочен същият договор.Със заповедта
на изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист са присъдени в
полза на банката и съдебните разноски,които са включени в предмета на
предявените в процесното производство установителни искове.Срещу издадената
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК длъжниците-настоящи ответници са подали
възражения по чл.414 от ГПК в законоустановения двуседмичен срок,вследствие на
което с разпореждане от 20.03.2013 г. районният съд на основание чл.415,ал.1 от ГПК е указал на банката-кредитор,че може да предяви иск относно вземането по
отношение на възразилите длъжници в едномесечен срок от съобщението.Такова
съобщение,съдържащо тези указания на съда,е било връчено на кредитора „Емпорики
банк-България”ЕАД /с настоящо наименование „Креди Агрикол България”ЕАД/ на
датата 04.04.2013 г.Процесните искове са именно за установяване вземанията на
банката-кредитор по издадената в нейна полза заповед за изпълнение,посочена
по-горе,и са предявени по възразилите по реда на чл.414 от ГПК солидарни
длъжници по заповедта.Освен това същите искове са предявени пред съда в
законоустановения и определен от раюонния съд едномесечен срок.В тази връзка
настоящият съд съобразява,че процесната искова молба е изпратена до съда по
пощата и с оглед на този факт като дата на подаването й следва да се счита
датата на изпращането й до съда,отразена в пощенското клеймо върху плика,с
който е била изпратена.Съответно на това преклузивният срок по чл.415,ал.1 от ГПК също следва да се брои начиная от тази дата.Пощенският плик,с който е
изпратена на съда процесната искова молба,съставлява лист 54-ти от досието на
търговско дело №835/2013 г. на ОС-Варна,което пък е изпратено по подсъдност на
настоящия съд и вследствие на това е образувано настоящото дело.От пощенското
клеймо върху този плик е видно,че изпращането му до адресата-Окръжен съд-Варна
е станало на датата 07.05.2013 г.Като се има предвид,че съобщението с
горепосочените указания е било връчено на банката-ищец на датата 04.04.2013 г. и
при съобразяване правилото на чл.60,ал.3 от ГПК за изчисляване на процесуални
срокове в месеци,срокът за предявяване на процесните искове би следвало да изтече
на 04.05.2013 г.Тази дата обаче е неприсъствен ден /събота/,поради което и съгласно
нормата на чл.60,ал.6 от ГПК,срокът следва да се счита за изтекъл в първия
присъствен ден.А първия присъствен ден в случая е датата 07.05.2013 г.
/вторник/,като се отчете и обстоятелството,че понеделника-06.05.2013 г. също е
бил неприсъствен ден,защото шести май е официален празник съгласно чл.154,ал.1
от Кодекса на труда и като такъв празник е неработен ден.Както по-горе се посочи,за дата
на подаване на процесната искова молба,респективно-за дата на предявяване на
процесните искове следва да се счита датата 07.05.2013 г.При това положение и
при съобразяване на преждеизложеното е очевидно,че процесните искове са
предявени в законоустановения и определен от съда едномесечен срок по
чл.415,ал.1 от ГПК.Дефакто са предявени в последния ден от срока.
С
оглед на всичко изложеното по-горе се налага извод,че процесните искова са
процесуално допустими,защото са подадени в законоустановения срок вследствие на
дадени от съда указания по чл.415,ал.1 от ГПК и подадено също в законния срок
възражение по чл.414 от ГПК от ответниците-длъжници по издадената заповед за
изпълнение,и касаят установяване на вземанията именно по тази заповед.Ето защо
исковете подлежат на разглеждане по същество.
По
съществото на процесните искове:
Процесният
договор за ипотечен банков кредит №М 2687-06/08.02.2006 г. е представен и приет
като доказателство по делото и не е оспорен от страните в законоустановения
срок.С този договор,банката-настоящ ищец /към момента на сключване на договора
с наименование „Емпорики банк-България”ЕАД/ предоставя на двамата ответници-С.
Г. С. и С. Ив. С. в качеството им на кредитополучатели ипотечен кредит в размер
на 70 000 евро за закупуване на недвижимия имот,описан в чл.2 от
договора.Съгласно чл.4,ал.1 от последния,кредитът се предоставя за срок от 20
години и с краен срок на издължаване 08.02.2026 г.,като според ал.2-ра на
същата клауза,погасяването на кредита се извършва на 240 равни месечни
анюитетни вноски в размер на 585,51 евро всяка една и включваща дължимата
вноска по главница и лихва,определена на анюитетен принцип.Според чл.4,ал.3 от
договора,първата погасителна вноска се дължи на 30 /тридесетия/ ден,считано от
датата на усвояване на кредита,а всяка следваща вноска на същото число на
съответния месец.Договорът съдържа и уговорки за начисляване на съответна
възнаградителна лихва за ползването на кредита и за наказателна такава при
съответно визирано неизпълнение и конкретно договорени условия.В чл.10 от
договора е уговорено и обезпечение на кредита,ведно с лихвите,чрез вписване от
банката на законна ипотека върху недвижимия имот,описан в чл.2 от същия
договор.
Впоследствие
страните по договора са сключили и четири допълнителни споразумения към
него,които също са представени по делото и приети като писмени доказателства по
настоящото дело.С първите две допълнителни споразумения,сключени съответно на 08.03.2006
г. и на 31.03.2006 г.,е уговорена единствено промяна в крайния срок за
усвояване на кредита,а с допълнителното споразумение №3 от 09.05.2006 г. са
уговорени промени и в крайния срок за погасяване на кредита и в падежа на
масечните анюитетни вноски,съгласно които промени като краен срок на
издължаване е уговорена датата 09.05.2026 /като общият срок от 20 години се
запазва/,а погасяването на всяка от дължимите 240 месечни анюитетни вноски е
уговорено да бъде с падеж на 9-то число на съответния месец през периода юни
2006 г.-май 2026 г.А с допълнително споразумение №4 от 10.03.2008 г. към
процесния договор за банков кредит страните са се договорили за промяна в
обезпечението по чл.10 от договора,изразяваща се в замяната на законната
ипотека върху недвижимия имот,описан в чл.2-ри от договора с договорна ипотека
върху недвижимия имот,описан в §1,т.1 от допълнителното
споразумение,собственост на трето задължено лице.По делото е представено в
заверено копие и нотариалния акт,с който е учредена договорната опитака върху същия
имот в полза на банката-настоящ ищец и с цел обезпечаване на вземанията
й,произтичащи от договора за ипотечен банков кредит.Представен е и нотариалният
акт от 11.05.2006 г. за продажбата на недвижимия имот,за закупуването на който
е бил предоставен на ответниците банковия кредит по процесния договор за
кредит.
Отпуснатият
кредит е бил изцяло усвоен от кредитополучателите и използван за целта,за която
е предоставен,който извод се налага от представените по делото:молба за
усвояване на кредита от 15.05.2006 г,подписана от ответницата С.С. и мемориален
ордер №167237 от 16.05.2006 г.,чрез който заемната сума от 70 000 евро е
била преведена от вътрешнобанкова разчетна сметка към разплащателна сметка на
едения от кредитополучателите-С.С.,открита в банката-ищец по настоящото дело.Банката-ищец
твърди,че обслужването на отпуснатия на ответниците и банков кредит е било
преустановено окончателно на 08.10.2010 г.В тази връзка следва да се
подчертае,че този твърдян от ищеца факт,тъй като е отрицателен,не подлежи на
доказване,като ответниците носят доказателствената тежест за установяване на
положителния факт на извършено /или периодично извършвано/ плащане на кредита
съобразно условията и в сроковете,уговорени с процесния договор.Ответниците
обаче не са ангажирали никакви доказателства в тази посока.Депозирания от тях
общ отговор на ИМ е подаден след изтичане на законоустановения срок по
чл.367,ал.1 от ГПК,поради което той не подлежи на съобразяване и следва да се
счита като неподаден.С оглед на това са
оставени без разглеждане и заявените в същия отговор доказателствени искания на
ответниците.В крайна сметка,при лежаща върху тях доказателствена тежест за
установяване изпълнението на паричните им задължения спрямо
банката-ищец,произтичащи от процесния договор за кредит,ответниците не доказват
да са изпълнявали тези задължение след датата,сочена от ищеца като дата на
преустановяване обслужването на кредита.С оглед на това съдът приема,че след
същата дата кредитът не е бил обслужван от кредитополучателите и не са били
плащани дължимите по него месечни анюитетни вноски.
Видно
от приложените към делото две покани за доброволно изпълнение на задължения по
процесния договор,едната от които е с изх.№11-МD-17822 от 10.06.2011 г. и е адресирана
до С.С.,а другата е с изх.№ 11-МD-17824 от 10.06.2011 г. и е адресирана до С.С.,като и
двете са връчени на адресатите на 14.06.2011 г.,банката-ищец е уведомила същите
за едностранно прекратяване на процесния договор и за предсрочна изискуемост на
целия кредит поради забава в плащанията на същия,която към 06.06.2011 г. е 242
дни,както в поканите е отразено.Със същите кредитополучателите са поканени в
7дневен срок от получаване на поканите до погасят задълженията се по
предоставения им кредит и са предупредени,че при неизпълнение на тези
задължения в указания срок,банката ще пристъпи към принудително удовлетворяване
на вземанията по договора по съдебен ред.Междувпрочем,следва да се отбележи,че
отправянето от банката до кредитополучателите на уведомление за обявена
предсрочна изискуемост на целия кредит дори не е било необходимо в процесния
случай,тъй като в чл.12-ти от договора за кредит е уговорено автоматично
настъпване на предсрочна изискуемост на целия кредит при осъществяване на някоя
от хипотезите,визирани в т.1,2,3 и 4 от тази договорна клауза,една от които /тази
по т.1-ва/ хипотези предвижда предсрочна изискуемост на целия кредит при
просрочване от страна на кредитополучателите на каквото и да е било парично
задължение по договора за кредит с повече от 30 дни.
От
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,изготвено
от вещото лице Д.Й.,неоспорено от страните и кредитирано от съда като обосновано,професионално
и безпристрастно извършено,се установява,че размерът на паричните задължения
/главници,договорна възнаградителна лихва,наказателна лихва/неустойка/,такси/
по кредита на ответниците,към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК-03.07.2012 г.,е формиран чрез записвания и
изчисления в банковата информационно- счетоводна система.Към датата 28.09.2011
г.,както е констатирало вещото лицесържимата по процесния договор главница е в
размер на 59407,24 евро,а за периода от 29.09.2011 г. до 03.07.2012 г. са
доначислени лихви /договорна лихва и наказателна лихва/ на базата на
договорените правила,че „годината се счита за 360 дни,а месеца за 30 дни”,като
размера на договорната лихва за този период възлиза на сумата от 2330,01 евро,а
този на наказателната лихва-на сумата от 4054,54 лв.Вещото лице сочи,че на тази
изчислителна база дъгла е определен до размери,както следва:59407,24 евро-главница;4559,95
евро /2229,94 + 2330,01/ договорна лихва;6996,48 евро/2941,94 + 4054,54/
наказателна лихва.Вещото лице е установило,че са начислени от банката-ищец и
такси на основание чл.6,ал.1 от договора /т.е. такси за отпускане на кредит/ в
размер на 297,61 евро.Вещото лице заявява,че тези задължения отговарят на
отразените задължения в представеното в заповедното производство извлечение от
счетоводните книги на банката по кредитната сметка към 03.07.2012 г.
На
следващо място трябва да бъдат съобразени и констатациите в заключението на
вещото лице Д.Й.,имащи отношение към поддържаното от ответниците възражение,че за
погасяване на кредита е била внесена от ответницата С. по нейната сметка в
ищцовата банка сумата от 67 040 евро,но банката въпреки това и по своя
вина не погасила кредита с тази сума.В тази връзка установените обстоятелства
от вещото лице Й. при извършената от него в банката-ищец документална проверка
са следните:
Съобразно
счетоводните записи на банката-ищец,на датата 12.09.2007 г. с вальор 11.09.2007
г. по сметката на С.Г.С. е постъпила сума в размер на 67 040 евро с
основание „POG.NA CREDIT”.Операцията и
движението по сметката за деня са записани обстойно в експертното писмено
заключение.На вещото лице е била предоставена при проверката и молба на С.С. с
вх.№VN-92/05.09.2007 г.
до „Емпорики Банк България”ЕАД,съдържаща текст,че молителката желае да погаси
цялата дължима сума по кредита,като за целта по банковата й сметка ще постъпят
съответните суми.Обаче,както вещото лице Й. е установило при извършената
документална проверка,в дните след получаването на горната сума по сметката на С.С.
и по-точно в периода от 18.09.2007 г. до 10.10.2007 г. /вкл./,има отразени по
същата сметка няколко изтегляния на суми в общ размер на 66750 евро,извършени
лично от титуляра на сметката /т.е. от ответницата С./.В заключението на вещото
лице са посочени конкретните дати и размери на извършените тегления на суми от
тази сметка в горния период,а също и подробните записи по тези операции /общо
пет на брой/,отразени в системата на банката-ищец.При тези данни става
очевидно,че внесената по банковата сметка сума в размер на 67 040 евро е
била изцяло обратно изтеглена от вносителката й и в крайна сметка не е била
усвоена от банката за погасяване на банковия кредит.Вещото лице Д.Й. сочи в
заключението си и обяснява в съдебно заседание,че според устно дадени му
сведения от банката-ищец,същата не е ползвала внесената сума за погасяване на
кредита,защото след подаването на първата молба от 05.09.2007 г.,в която С.С.
изразила желание за погасяване на целия кредит,била постъпила нова молба от
нея,в която било поискано първата молба да не се взема предвид.Въпросната втора
молба не е била представена на вещото лице от банката и то не се е запознало
лично със съдържанието й,както самото вещо лице сочи,а и не е представена като
писмено доказателство по настоящото дело,с оглед на което съществуването й не
може да се приеме за доказано.Въпреки това обаче,с оглед на установения факт,че
след внасянето й на 12.09.2007 г.
горната сума е била изтеглена от вносителката й-ответницата С.,е очевидно,че с
тази сума погасяване на кредита не е извършено и че тя не е била реално усвоена
от банката за тази цел.Затова чрез внасянето на горната сума на 12.09.2007 г.
по никакъв начин не може да бъде прието,че кредита по сключения между страните
договор е бил погасен.При такова фактическо положение няма особено значение
причината,поради която първоначално внесената,но след това изтеглена сума,не е
била използвана за погасяване на кредита.Така или иначе,титуляра на сметката,по
която е внесена сумата,я е изтеглил обратно и обективно с тази сума погасяване
на кредита не е извършено,респективно и след въпросното внасяне-теглене,кредита
е останал дължим,а и явно доста след тези операции обслужването на кредита от
ответниците е продължило,щом като самата банка-кредитор сочи в исковата си
молба много по-късен момент на преустановяване обслужването на кредита,а
именно-датата 08.10.2010 г.,която е повече от три година след горепосочената
дата на внасяне на сумата от 67040 евро.
При
така установените по делото и изложени по-горе факти и съображения,съдът приема
следните крайни правни изводи по предявените искове:
Процесните
субективно пасивно съединени искове по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 и
чл.124 от ГПК са доказани и основателни в пълния им предявен размер.Установи
се,че между банката-ищец и двамата ответници е възникнало соченото в исковата
молба облигационно правоотношение,от което ищецът черпи правата си по
предявените искове и на което основава същите искове,а именно-установи се
сключването на процесния договор за банков кредит от 08.02.2006 г.,по силата на
който банката-ищец е отпуснала на ответниците банков кредит в горния размер,а
последните при условията на поета от тях и уговорена в договора солидарна
отговорност,са се задължили да върнат кредита за срока,по начина и при
условията,уговорени в същия договор.Установи се на следващо място усвояването
/т.е. реалното получаване/ от кредитополучателите на отпуснатата им заемна сума
и твърдяната тяхна забава относно погасяването /връщането/ на кредита,съставляваща
основание за предсрочна изискуемост на целия кредит,каквато изискуемост е и
била обявена от банката и съобщена на длъжниците-кредитополучатели.Установи се в
крайна сметка,че към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК паричните вземания на банката срещу
ответниците,присъдени със същата заповед
и възникнали на основание горекоментирания договор за ипотечен банков кредит,са
съществували и не са били погасени,а не се установява в рамките на настоящото
исковото производство тези вземания да са погасени и след издаването на
заповедта за изпълнение.И още се установи чрез назначената по делото
експертиза,че дължимия към момента на подаване на заявлението размер на
претендираните от банката вземания е съвпада изцяло с присъдения по заповедта
размер.С оглед на всичко това съдът счита за основателни и доказани в пълния им
предявен размер установителните искове по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК относно вземанията на банката-ищец срещу ответниците,произтичащи от
процесния договор за банков кредит и присъдени в полза на банката с издадената
заповед за изпълнение срещу солидарно отговорните ответници-кредитополучатели
по същия договор.
Що
се касае до искането на ищеца за установяване на вземането за разноските в
заповедното производство,то съдът счита същото за недопустимо.Присъдените
разноски в заповедното производство не са част от вземането по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение,а са законна последица от
уважаване на заявлението и самостоятелен иск за установяване съществуването им
е недопустим.Затова в тази част-относно искането за установяване съществуването
на присъдените със заповедта за изпълнение разноски по заповедното
производство,производството по предявените срещу ответниците искове ще следва
да се прекрати като недопустимо.
На
основание чл.78,ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да
заплатят на ищеца сумата от 3087,50 лв. съдебни разноски за настоящото исково
производство,включваща платена от ищеца ДТ в размер на 2 787,50 лв. и
платено от него възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лв.
На основание
чл.78,ал.8 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на
банката-ищец и сумата от 3 687,50 лв. юрисконсултско възнаграждение,тъй
като в настоящия процес банката-ищец е представлявана от
юрисконсулт.Всъщност,същата в различни етапи от процеса е представлявана и от
двама упълномощени адвокати,но настоящият състав счита,че юрисконсултско
възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК се дължи и в случаите,когато дадено юридическо лице е представлявано едновременно
от адвокат и от юрисконсулт,при положение,че уговорено и платено възнаграждение
за адвоката няма.Такъв е и процесният случай-въпреки упражняваното от
упълномощените адвокати на банката процесуално представителство,няма данни за
същите да е уговаряно и заплащано адвокатско възнаграждение и присъждането на
такова не са претендира от ищеца по настоящото дело на основание чл.78,ал.1 от ГПК.Затова и с оглед изхода от процесния спор-уважаването на установителните
искове за вземанията по договора за банков кредит,искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК ще се уважи.Следва
да се посочи,че размера на това възнаграждение принципно се определя съобразно
правилата по Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,като приложимото спрямо конкретния случай правило за определяне
размера на юрисконсултското възнаграждение е това по чл.7,ал.2,т.4 от
посочената наредба.Определено на база тази разпоредба /в действащата й редакция
съобразно изменението,обнародвано в ДВ,бр.28 от 28.03.2014 г./,дължимото в
случая юрисконсултско възнаграждение е в размер на 4711,25 лв.,но тъй като по
списъка за разноски,представен на основание чл.80 от ГПК от процесуалните
представители на банката-ищец в последното съдебно заседание,се претендира
присъждането на по-малък размер юрисконсултско възнаграждение,а именно-сумата
от 3687,50 лв.,съдът намира,че точно тази сума следва да бъде присъдена предвид
правилото за диспозитивното начало в гражданския процес,което съдът е длъжен да
съобрази и в съответствие с което не
може да бъде присъдено нещо над поисканото от ищеца.
Мотивиран
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
двамата ответници-С.Г.С. с ЕГН ********** и С.И.С. с ЕГН ********** съществуването,изискуемостта
и ликвидността на паричните вземания на „КРЕДИ АГРИКОЛ БЪЛГАРИЯ”ЕАД-гр.София,с
ЕИК ********* от същите двама ответници,произтичащи
от договор за ипотечен банков кредит №М 2687-06 от 08.02.2006 г. и посочени в
извлечение от счетоводните книги на банката към дата 03.07.2012 г.,за които
вземания в полза на банката-ищец срещу ответниците като солидарни длъжници-кредитополучатели
са издадени заповед №5290/13.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 27.02.2013 г. по
ч.гр.д.№9545/2012 г. по описа на РС-Варна,ХVІІ-ти състав и които вземания са в
следните размери:1/предсрочно изискуема главница в размер на 59 407,24
евро,ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 03.07.2012 г. до
изплащане на вземането;2/сборно вземане от 4559,95 евро за договорни лихви,
начислени за периода от 08.09.2010 г. до 02.07.20012 г. като възнаграждение за ползване на кредита
върху всяка от 22 вноски с редовен падеж /от 09.09.2010 г. до 09.06.2012
г./;3/сборно вземане от 6 996,49 евро за наказателни лихви,начислени по
същия договор като обезщетение за забавено плащане на изискуеми 21 вноски за
главница с просрочени падежи /от 09.10.2010 г. до 09.06.2012 г./,за период на
забавата от съответно договорен падеж до 02.07.2012 г.;4/ вземане от 297,61
евро,представляващо такса за управление на кредита,начислена върху остатъчна
главница за 2011 г.,2012 г. и неизплатен остатък от 2010 г.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по
делото в частта по предявения от „КРЕДИ АГРИКОЛ БЪЛГАРИЯ”ЕАД-гр.София,с ЕИК
********* против ответниците С.Г.С. с ЕГН ********** и С.И.С. с ЕГН **********
установителен иск по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК за установяване
съществуването,изискуемостта и ликвидността на присъдените със заповедта за
изпълнение по чл.417 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№9545/2012 г. по описа на
РС-Варна,ХVІІ-ти състав,разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
1 843,75 лв. и за платена в заповедното производство държавна такса в
размер на 2 787,50 лв.
ОСЪЖДА С.Г.С. с ЕГН ********** и С.И.С. с ЕГН
**********,и двамата с постоянен адрес:***,да заплатят солидарно на „КРЕДИ
АГРИКОЛ БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в
гр.София,район Оборище,бул.”Княгиня Мария Луиза”№2,ет.5,БЦ-ЦУМ,сумата от
3087,50 лв. /три хиляди осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/,представляваща
направени по делото съдебни разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо
лице,а също да заплатят солидарно и сумата от 3687,50 лв. /три хиляди
шестстотин осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/,представляваща
юрисконсултско възнаграждение,дължимо на основание чл.78,ал.8 от ГПК.
В
прекратителната му част решението има характер на определение и е обжалваемо от
страните с частна жалба пред Апелативен съд-Пловдив в едноседмичен срок от
съобщаването му.
В останалата
част решението подлежи на обжалване от страните пред Апелативен съд-Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
На основание
чл.7,ал.2 от ГПК да се връчи на страните препис /копие/ от решението заедно със
съобщението за изготвянето му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :