№ 37015
гр. София, 18.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110124273 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на ответника Софийски градски съд, с която се иска
изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение от 06.07.2023г.
Молителят сочи, че неправилно съдът приел, че на ответника не се дължи юрисконсултско
възнаграждение, тъй като бил представляван от съдебен помощник, а не от юрисконсулт.
Сочи, че нормата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, респ. чл. 78, ал. 8 ГПК следвало да се тълкува в
съответствие с тази на чл. 32, т. 2 ГПК, съгласно която представители по пълномощие на
юридическите лица могли да бъдат не само юрисконсултите, но и други служители с
юридическо образование. В този смисъл липсвало основание да не бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в последната хипотеза.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от ищцата М. Г. К., в
която са развити съображения за неоснователност на искането. Сочи, че в производството по
чл. 248 ГПК не било допустимо съдът да отменя решението в частта за разноските, а само да
изменя техния размер. Твърди, че присъждането на разноски в полза на съда-ответник било
неморално и незаконосъобразно.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, намери следното.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – ответник в производството – който е
представил списък по чл. 80 ГПК, приложен към отговора на исковата молба. Ето защо
молбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
В хода на производството по делото, по въпроса дали ответникът има право на
юрисконсултско възнаграждение, когато е бил представляван от друго лице с юридическо
образование, а не от юрисконсулт, е формирана практика на Върховния касационен съд в
смисъл, обратен на постановения с решението по настоящото дело. С Определение № 50005
от 7.02.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2517/2022 г., IV г. о., ГК, е прието, че разпоредбата на
чл. 32, т. 3 ГПК предвижда възможност юридическите лица и едноличния търговец да
осъществяват процесуално представителство по пълномощие по граждански дела чрез
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. И в двата случая се касае за
служител по трудово или служебно правоотношение с юридическо образование, който заема
длъжност "юрисконсулт" или друга длъжност. Разликата е, че за длъжността "юрисконсулт"
задължително изискване за заемането й е наличието на юридическа правоспособност, докато
при служителя с юридическо образование за заеманата от него длъжност е възможно такова
1
изискване да не е въведено. Независимо от тази разлика процесуалното представителство по
пълномощие от юрисконсулт на юридическо лице и едноличен търговец по граждански дела
по съдържание и осъществяване в съдебното производство е идентично с процесуалното
представителство, осъществено от друг служител с юридическо образование на
юридическото лице и едноличен търговец. Поради това при благоприятен изход на спора за
юридическото лице или едноличен търговец отговорността за разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК
/идентичен с чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ/, свързана с представителството от юрисконсулт в размер
на възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 37 от Закона за правна помощ се
прилага и за представителството, осъществено от друг служител с юридическо образование.
С оглед така възприетото в съдебната практика разрешение на въпроса, искането на
ответника за изменение на решението в частта за разноските се явява основателно.
Релевираният от ищцата довод, че по реда на чл. 248 ГПК не било допустимо съдът да
променя изводите си относно дължимостта на разноските, а единствено техния размер, не
съответства на текста на законовата норма. Съдът, като взе предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото и броя и характера на извършените от представителя на
ответника процесуални действия /подаване на отговор на исковата молба и молби за даване
ход на делото в негово отсъствие/, определи размера на юрисконсултското възнаграждение
на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП. С оглед отхвърлената част от исковете, на
ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 94,79
лева.
Ето защо исканото изменение на решението в частта за разноските следва да бъде
допуснато, като ищцата бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 94,79 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ в частта за разноските Решение № 11910 от 06.07.2023г., постановено по
гр.д. № 24273/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав, като ОСЪЖДА М. Г. К., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. „Дамян Груев“ № 13, вх. С, да заплати на Софийски
градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ
сумата от 94,79 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2