№ 2510
гр. София, 17.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110166976 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
С молба с вх. № 319521/09.11.2023г., ответникът „...“ ЕООД, моли съда да измени
постановеното по делото решение от 19.10.2023г., в частта за разноските, като намали
размера на присъденото в хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. на процесуалния представител
на ищеца адвокатско възнаграждение към минималния размер от 400,00 лева. Освен това
моли възнаграждението да бъде определено без върху него да се начислява ДДС, доколкото
е присъдено при оказана безплатна правна помощ и не подлежи на облагане с данък.
В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК адвокат М.,
като процесуален представител на ищеца е взел становище по молбата, като намира същата
по същество за неоснователна. Посочва, че са предявени два обективно кумулативно
съединени иска и възнаграждението следва да се начисли върху всеки един от тях. Счита и
че върху определеното възнаграждение следва да бъде начислен ДДС, като в тази връзка
излага подробно мотиви и цитира съдебна практика.
Предвид горепосоченото, съдът намира следното:
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е
не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските.
В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на
присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски
или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал
въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае
хипотезата на изменение на решението. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решението е връчено на молителя на
31.10.2023г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в съда
на дата 09.11.2023г, поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения
срок и като такава е допустима.
По същество молбата на ответника съдът намира за неоснователна. В съдебната
практика е прието, че за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 от ЗА е достатъчно по делото
да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер
на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават. С оглед на това,
1
както и на обстоятелството, че размерът на адвокатското възнаграждение се договаря, както
и предоставянето на безплатна правна помощ, в сключен между клиент и адвокат договор за
адвокатска услуга, то от значение е преценката на договорената безвъзмездна услуга, а тя в
случая е правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на искова
молба, във връзка със сключен договор за предоставяне на поръчителство и връщане на
изначално платеното при липса на правно основание, при което договарянето на
безвъзмездността следва да се отнесе към датата на предявяване на исковете пред районния
съд на 07.12.2022 г., когато според действащата тогава от 04.11.2022 г. редакция на чл. 7, ал.
2, т. 1 от НМРАВ от ДВ, бр. 88/2020 г. адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000 се определя в
размер на 400 лв., при което същото, предвид доказателствата за регистрация на
предоставящия адвокатска услуга по ЗДДС съгласно § 2а от ДР на НМРАВ, че за
регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като /в този смисъл определение № 20 от
18.02.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 205/2021 г. по описа на ВКС, ГК, II г. о.;
определение № 91 от 31.01.2018 г., постановено по ч. т. д. № 1700/2017 г. на ВКС, ТК, II т.
о.; определение № 660 от 03.12.2018 г. по ч. т. д. № 4/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/. и
разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.2 от Наредбата/ в редакция от ДВ, бр. 88/2020 г. /. Отделно в
чл. 2, ал.5 от Наредбата е посочено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно, то дължимите възнаграждения на
адвоката, осъществил безплатна правна помощ на ищеца, са в размери както следва: по
първия иск в размер на 480,00 лева с ДДС и по втория също в размер на 480,00 лева с ДДС.
В случая, всеки един от предявените искове е насочен за защита на различни интереси на
ищеца – за обявяване нищожност на договора за предоставяне на поръчителство и за
връщане на даденото без основание. Възражението на насрещната страна за липса на
основание за начисляване на ДДС към претендираните адвокатски възнаграждения също е
неоснователно, тъй като § 2а от Допълнителните разпоредби от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения изисква единствено наличието на
регистрация по реда ЗДДС, каквато в настоящия случай е налице за процесуалния
представител.
По гореизложеното съдът намира, че молбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 319521/09.11.2023г., подадена от
ответника „...“ ЕООД за изменение на решение от 19.10.2023г., постановено по гр.д. №
66976/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2