Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV “Б“ въззивен
състав, в публично
съдебно заседание,
проведено на двадесет и първи октомври
през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.съдия: ТЕОДОРА КАРАБ.при секретаря Вяра
Баева, като разгледа докладваното от мл. съдия КараБ.в.гр.дело № 4729
по описа за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба с вх.№ 5213659 от 18.12.2019 г., подадена от Д.Д.С., срещу
Решение № 282900 от 22.11.2019 г. по гр.д.№ 17620 по описа за 2018 г. на СРС, I ГО, 25-ти състав, с което са отхвърлени предявените
от ищцата Д.Д.С. с ЕГН: ********** срещу ответника К.И.А. с ЕГН: **********
кумулативно обективно съединени осъдителни искови претенции с правно основание
по чл.51 от Закона за адвокатурата (ЗА) вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
за сумата от 2 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени на Д.С.
неимуществени вреди, настъпили в следствие на непрофесионално изпълнение на
задълженията му по ч.гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС, 57 състав въз основа
на договор за правна защита и съдействие № 84/11.03.2013 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 15.03.2018 г. до окончателното ѝ
изплащане; сумата от 12 000.00 лева, представляваща обезщетение за вреди,
нанесени на Д.С. от бездействие на К.А. за изпълнение на поети с договор за
правна защита и съдействие № 85/26.03.2013 г. и договор за правна защита и
съдействие № 331/31.05.2016 г. задължения, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба от 15.03.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата и сумата от 5 764.95 лева,
представляваща изтекла мораторна лихва върху сумата от 12 000.00 лева за
периода от 01.06.2013 г. до 15.03.2018 г.
В депозираната
въззивна жалба се инвокират съображения за неправилност и необоснованост на
обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на процесуалните правила на
ГПК и при неправилно прилагане и тълкуване на материално-правните норми на ЗА и
ЗЗД. Оспорва възприетата от съда фактическа обстановка, изведена при анализа на
събраната доказателствена съвкупност. Не се споделят изводите на
първоинстанционния съд като правилни касателно липсата на виновно неизпълнение
на задълженията на ответника А. в качеството му на адвокат спрямо клиента му.
Излага се, че на 11.03.2013 г. е сключен договор за правна защита и съдействие
№ 84/11.03.2013 г. между ищцата и ответника, според който адвокат А. е поел
задължение за оказване на правна защита и съдействие съгласно принципите на ЗА
и Етичния кодекс на адвоката за процесуално представителство по ч.гр.д.№
4268/2013 г. по описа на СРС. Твърди се, че на 26.03.2013 г. между същите
страни бил сключен договор за правна защита и съдействие № 85/26.03.2013 г.,
във връзка с който адв. А. поел задължението за оказване на правна защита и
съдействие по „образуване на изп.дело“. Счита се, че този договор бил относим
за лице с име Я.Л.Л.. Описва се, че на 31.05.2016 г. между страните е сключен
втори договор за правна защита и съдействие с № 331/31.05.2016 г., според който
адв. А. поел задължение за правна защита и съдействие по завеждане и водене на
обезпечително и исково производство пред СРС, като този договор бил относим за
лицето Б.Б.С.. Излага се, че според
първия договор за правна защита и съдействие адвокат А. поел задължението по
воденето на ч.гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС, II
ГО, 57 състав, образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на основание запис на заповед за сумата от 12 000.00 лева,
издаден в полза на ищцата С. срещу задълженото по ценната книга лице Л.. Излага
се, че на 04.11.2013 г. ответникът получил срещу подпис, отразен в долния ъгъл
на заповедта, издадения изпълнителен лист от 08.10.2013 г. въз основа на
заповедта за изпълнение на парично задължение. На 02.09.2014 г. в СРС била
входирана молба по ч.гр.д № 4268/2013 г., според която ответникът поискал
издаването на изпълнителен лист-дубликат, поради загубата на оригиналния
изпълнителен лист от 08.10.2013 г. Било образувано изпълнително дело №
20147880401166 по описа на ЧСИ М.К.въз основа на издадения изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС.
По отношение на
втория договор за правна защита и съдействие се поддържа, че адв. А. бил
упълномощен да заведе обезпечително производство, а впоследствие и исково във
връзка с налично и изискуемо парично задължение на лицето Б.Б.С. с ЕГН: **********
към ищцата в размер на 12 000.00 лева, съгласно запис на заповед от
24.02.2012 г. с нотариална заверка на подписите, вписана под рег.
№600/24.02.2012 г. от регистъра на нотариус С.М.с рег. № 389 от регистъра на
НК. Твърди се, че за нуждите на това производство на ответника бил предаден
оригиналът на записа на заповед срещу Б.С., като от момента на предаване на
записа на заповед на ответника, последният започнал да не отговоря на
телефонните позвънявания на ищцата, а в редките моменти, когато се чували, той
давал сведения за изпълнителното и гражданското производство, водено срещу Л.по
ч.гр.д.№ 4268/2013 г. по описа на СРС, но не и по отношение на длъжника С..
Заявява се, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал събраните по
делото писмени доказателства, уеднаквявайки двете производства срещу един
субект, без да се прави разграничение за фазата на развитие на едното
производство срещу Л.и незапочнатото Т.а срещу С.. Твърди се, че в края на 2017
г. и началото на 2018 г. ищцата упълномощила адв. Ч. за установяване на
фактическата ситуация по отношение на заведено дело срещу С. и за поемане на
процесуалното представителство по производството. След осъществен контакт,
ответникът А. оставил на адв. Ч. разпиляна купчина от книжа с копия на
документите по ч.гр.д.№ 4268/2013 г. на СРС без никакви документи, свързани с
длъжника С.. Излага се, че при поискване на записа на заповед, адв. А.
отговорил, че ценната книга е забравена, и в последствие не е била върната,
както и че е загубил записа на заповед и не е завел нито обезпечително, нито
исково производство срещу Б.С.. Инвокира се, че след като записът на заповед от
24.02.2012 г. е изгубен и не е образувано обезпечително и гражданско
производство в полза на ищцата С., то за последната са настъпили вреди,
свързани с погасяване на правото на вземане по издадената ценна книга, както и че
са настъпили вреди, вследствие на виновно неизпълнение задълженията на адв. А.,
произтичащи от чл.51 от ЗА и чл.11, ал.4-6 от Етичния кодекс на адвоката, което
е обусловило предявяването на искова претенция. Мотивира се, че ответника
адвокат А. не е съобразил и спазил и разпоредбата на чл.9 от Етичния кодекс на
адвоката (ЕКА) и че последният следва да носи отговорност за неизпълнение на
задълженията си по ЗА. Поддържа се, че СРС не е разгледал заявеното от адв. Ч.
обстоятелство досежно признанието на ответника за загубата на процесната запис
на заповед срещу С.. Не се споделят изводите на състава на СРС, че липсвали
доказателства да е предаден в оригинал записът на заповед, както и че не се
установявало дали ищцата е предала на адвоката именно записа на заповед, описан
в документ на стр. 16 от делото. Сочи се, че договорът за правна помощ и
съдействие под № 331/31.05.2016 г. е сключен именно за завеждане на
производство по запис на заповед срещу лицето С., а ответникът, поемайки
защитата, е бил наясно със срока за необходимите действие, дали е възможно
изпълнението му, но въпреки това не изпълнил поетите задължения. Излага се, че
е неправилен извода на съда, че липсва причина обусловеност между установените
вреди за ищцата и възложените действията , по който и да е от трите договора за
правна помощ. Инвокира се, че не е установено кога и на кого е било съобщено
разпореждане за оставяне на частна жалба с № 3087278/08.12.2015 г. без
движение, а същевременно съставът е приел, че липсва виновно поведение на
ответника адвокат А.. По тези съображения се прави искане въззивният съд да
отмени първоинстанционно решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло
предявените искови претенции. Претендират се разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна ответника адвокат К.А. не е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа
и правна страна следното:
При спазване на
процесуалните изисквания за редовност въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съдебен състав, е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, с обоснован правен интерес срещу постановено от родово и
местно компетентен съд съдебно решение, подлежащо на инстанционен съдебен
контрол от въззивен съд по реда на чл.258 и сл. от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество – въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата, т. е. по действащия ГПК, по който се развива
настоящото съдебно производство, въззивният съд
действа като апелация (т.
нар. "ограничен въззив"). В този смисъл е и
задължителната за въззивните съдилища
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - напр. Решение № 230 от
10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от
9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.
Настоящата
съдебна инстанция приема, че обжалваното решение на СРС, I ГО, 25-ти състав е
валидно и допустимо, като постановено в съответствие с императивните
съдопроизводствени правила на ГПК.
Относно
правилността на атакуваното първиинстанционно решение, въззивният съд
установява следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба с вх. № 2006800 от 15.03.2018 г., уточнена с молба с вх.
№ 5064083/17.04.2018 г. (на л.20 от делото), с молба с вх.№ 5087606/25.05.2018
г. (на л.24 от делото), с молба с вх.№ 5109198/27.06.2018 г. и с молба с вх. №
5031571/22.02.2019 г. (на л.50 от делото) от ищцата Д.Д.С. срещу ответника
адвокат К.И.А.. В исковата молба се посочва, че на 11.03.2013 г. е сключен
договор за защита и съдействие № 84/11.03.2013 г. между процесните страни,
съгласно който адв. А. поел задължение за оказване на правна защита и съдействие
в полза на своя доверител като образува и води ч.гр.д. № 4268/2013 г., II ГО, 75 състав при СРС, образувано по подадено
заявление по чл.410 от ГПК на основание подписан в полза на ищцата С. запис на
заповед за сумата от 12 000.00 лева. Твърди се, че от издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.03.2013 г. се
установявало, че издадения въз основа на същата изпълнителен лист от 08.10.2013
г. е получен от ответника на 04.11.2013 г., което той удостоверил с подписа си
в долния ъгъл на заповедта, а на 02.09.2014 г. последният адресирал писмена
молба, с която поискал да му се издаде изпълнителен лист-дубликат, поради това,
че е изгубил оригинала.. Релевира се, че ответникът проявил системна небрежност
или очевидно невежество при изпълнение на професионалните си задължения, тъй
като в продължение на почти година от получаването на изпълнителния лист не е
образувал изпълнително дело, за което бил оправомощен, изгубил изпълнителния
лист, дубликат за който е поискан повече от една година от момента на
получаването на изпълнителния лист – оригинал, не е изпълнил в разумен срок
поетото задължение по договор за защита и съдействие № 84/11.03.2013 г. да
образува изпълнително дело на основание издадения изпълнителен лист по гр.д. №
4268/2013 г. по описа на СРС, II ГО, 57 състав и по
този начин нарушил разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗА. Инвокира се, че след
постановено разпореждане от 11.03.2015 г. по гр.д. № 4268/2013 г. по описа на
СРС, II ГО, 57 състав А. не е спазил указанията на съда, не
е извършил нужното процесуално действие, в резултат на което с последващо
разпореждане от 03.06.2015 г. по същото производство съдът е обезсилил
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.03.2013
г., издадена в полза на ищцата С.. Твърди се, че подадената от адв. А. частна
жалба с вх. № 3087278/08.12.2015 г. е била извън законовия срок срещу разпореждането
от 03.06.2015 г. по гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС, II ГО, 57 състав, тъй като самото разпореждане било
връчено на същия на 30.08.2015 г., поради което е върната от съда. Изложено е,
че между страните бил сключен втори договор за защита и правно съдействие № 85
от 26.03.2013 г., според който адв. А. поел задължението за оказване на правна
защита и съдействие, изразяващи се в „образуване на изп.дело“, като на
31.05.2016 г. бил сключен и трети договор за правна помощ № 331/31.05.2016 г.,
въз основа на който ответникът поел задължението за оказване на правна защита и
съдействие, изразяващи се в завеждане и водене на обезпечително и исково
производство пред СРС. Инвокира се, че по силата на този договор адвокат А.
следвало да заведе обезпечително производство и впоследствие да заведе и исково
производство във връзка с налично и изискуемо парично задължение на лицето Б.Б.С.,
ЕГН: ********** към ищцата С. в размер на 12 000.00 лева на основание
издаден запис на заповед от 24.02.2012 г. с нотариална заверка на подписите,
вписан под рег. № 600/24.02.2012 г. на нотариус С.М.с рег. № 389 от регистъра
на НК. Излага се, че за целите на обезпечителното и исковото производство по
искане и настояване на ответника адвокат А., ищцата С. му предала процесният
запис на заповед в оригинал. Твърди се, че от момента на предаването на записа
на заповед, ответника адвокат А. започнал системно да се крие от ищцата С., не
отговарял на телефонните й обаждания, а в редките моменти, когато се свързала с
него, получавала сведения само за изпълнителното и гражданското производство,
водено срещу Я.Л.Л. по гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС, но не и по
отношение на длъжника Б.Б.С.. Инвокира се, че в края на 2017 г. и в началото на
2018 г. ищцата С. упълномощила адвокат Ч., като последният многократно е търсил
адвокат А.. През месец 02.2018 г. между двамата адвокати бил установен контакт,
като ответника адвокат А. предоставил на адвокат Ч. разпиляна купчина с копия
на документите по гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС. В предоставените
документи липсвали документи за лицето Б.Б.С.. Сочи се, че на запитване адвокат
А. отговорил на адвокат Ч., че е загубил процесният запис на заповед и не е
завел нито обезпечително, нито исково производство. Инвокира се, че за
вземането по записа на заповед е настъпила погасителна давност по чл.110 от ЗЗД
и за ищцата са настъпили вреди, вследствие неизпълнението на задълженията на
ответника, тъй като последният не е осъществил задълженията си по ЗА и по
процесните договори за правна защита и съдействие и нарушил е правилата на
Етичния кодекс на адвоката. Прави се искане съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника на основание по чл.51 от
ЗА вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати на ищцата сумата от
2 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди
(неудобство, дискомфорт, психическо притеснение и стрес, душевно страдание,
изразяващо се в отчаяние), настъпили в следствие на непрофесионалното
изпълнение на задълженията му по ч.гр.д. № 4268/2013 г. въз основа на договор
за правна защита и съдействие № 84/11.03.2013 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 15.03.2018 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата от
12 000.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени от неизпълнение на поетите задължения по договор за правна защита и
съдействие № 85/26.03.2013 г. и договор за правна защита и съдействие №
331/31.05.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба от 15.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и
сумата от 5 764.95 лева, представляваща изтекла мораторна лихва върху
сумата от 12 000.00 лева за периода от 01.06.2013 г. до 15.03.2018 г.
В срока по
чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който исковите
претенции на ищцата са оспорени. Релевира се довод, че последният е получил
изпълнителен лист за вземането на ищцата С. срещу Л.и че въз основа на него е
било образувано изпълнително производство. Сочи се, че длъжникът Л.успял да се
защити, като съдът е обезсилил издадения изпълнителен лист. Излага се, че от
страна на адвокат А. са били подавани многократни жалби срещу съдебни актове на
съда. Поддържа се, че за същата сума срещу Л.ищцата признала на ответника, че
има издаден запис на заповед, като няколко пъти същият е казвал на ищцата да
образува дело срещу лицето по втората запис на заповед, за да не изтече
давността, но получавал отговор, че парите щели да ѝ бъдат върнати.
Заявява се, че ответникът имал поети ангажименти към ищцата само за лицето Л.и
че никога не е получавал запис за заповед, за да образува дело въз основа на
него, а и когато получавал такъв документ, винаги съставял протокол. Инвокира
се, че съществуването на запис на заповед срещу лицето Б.С. не ангажирало
ответника, поради което и не следвало да се отправят претенции към ответника за
вземанията ѝ във връзка с бизнеса ѝ. Заявява се, че проблемите на
ищцата С. за загубени парични средства не означавало същите да се търсят от
ответника, поради което моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
След изложение на фактическите и правни твърдения на
страните, настоящата инстанция пристъпи към анализ на събраните по делото
доказателства, от които се установява следното:
Не се спори
между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че на
11.03.2013 г. между ищцата Д.С. и ответника адвокат К.А. е сключен двустранен
писмен договор № 84/11.03.2013 г. за оказване на правна защита и съдействие по
дело № 4268/2013 г. срещу договорено адвокатско възнаграждение в размер на
700.00 лева.
Въз основа на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх. №
3103427/01.02.2013 г., депозирано от ищцата, е издадена на 20.03.2013 г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
4268/2013 г. по описа на СРС, II ГО, 57 състав и
е разпоредено длъжникът Я.Л.Л. с ЕГН: ********** да заплати на ищцата С. с ЕГН:
********** сумата от 12 000.00 лева, представляваща главница въз основа на
запис на заповед от 16.02.2012г. (приложена в оригинал на л.9 от материалите по
производството), ведно със законната лихва за периода от 01.02.2013 г. до
изплащане на вземането и сумата от 240.00 лева за сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса.
В материалите по
ч.гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС, II ГО,
57 състав на л.10 са приложени пълномощно и договор за правна помощ № 9 от
09.03.2013 г., съставени в полза на адвокат Н.Б. за осъществяване на правна
защита и съдействие в полза на ищцата С. по ч.гр.д. № 4268/2013 г. по описа на
СРС, II ГО, 57 състав срещу договорено възнаграждение в
размер на 200.00 лева.
На л.11 от
същото производство по ч.гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС, II ГО, 57 състав са приложени пълномощното и договор №
84/11.03.2013 г. за оказване на правна
защита и съдействие по дело № 4268/2013 г., съставени в полза на ответника.
Не спори между
страните и от доказателствата по делото се установява, че на 26.03.2013 г.
между ищцата и ответника е сключен двустранен писмен договор № 88/26.03.2013 г.
за оказване на правна защита и съдействие за образуване на изп.дело срещу
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лева.
Не се спори
между страните, че адвокат А. е получил на 04.11.2013 г. издадения на
08.10.2013 г., след изчерпване на законовите възможности за връчване на
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК от 20.03.2013 г., изпълнителен лист по ч.гр.д. №
4268/2013 г. по описа на СРС, II ГО, 57 състав,
чието получаване е отразено от него на лицевата страна в долната част на
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
В деловодството
на СРС по ч.гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС, II ГО,
57 състав ответникът е депозирал писмена молба от 02.09.2014 г., с която
поискал издаването на изпълнителен лист (дубликат), тъй като полученият е бил
изгубен, като с разпореждане от 29.09.2014 г. молбата на адвокат А. била
оставена без движение, тъй като по делото е издаден вече изпълнителен лист.
По повод на
писмена молба с вх. № 10712/12.11.2014 г., подписана лично от ищцата С., ЧСИ М.К.с
рег. № 788 на КЧСИ е образувано изпълнително производство под № 20147880401166.
Към молбата от 12.11.2014 г. ищцата приложила в оригинал издадения изпълнителен
лист от 08.10.2013 г. по .гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС, II ГО, 57 състав за вземането и разноските по заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.03.2013 г. Ищцата не
е била представлявана от адвокат А. по изпълнителното дело до 07.12.2015 г. До
този момент, същата депозирала лично до ЧСИ искания за справки за имуществото
на длъжника Л.във връзка с искания за приложение на конкретни на способи за
изпълнение като запори, възбрана и др., като съобщенията на ЧСИ до взискателя С.
оставали невръчени и върнати в цялост.
На 30.01.2015 г.
са депозирани на основание чл.414 ГПК възражение пред СРС и на 19.02.2015 г.
възражение по чл.423, ал.1, т.1 ГПК до СГС от длъжника Я.Л.за недължимостта на
вземанията по издадена на 20.03.2013 г. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС, II ГО, 57 състав и с оглед ненадлежното й връчване на
длъжника.
С разпореждане
от 11.03.2015 г. по ч.гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС, II ГО, 57 състав, на основание чл.415 ГПК, съдът е
указал на заявителя С., че следва да
представи по делото доказателства за предявяването на вземането си по съдебен
ред в едномесечен срок от съобщението след
довнасяне на дължимата държавната такса, като при неизпълнение на указанията на
съда, издадената заповед ще бъде обезсилена. Съгласно извлечение от книга за връчени
съобщения при СРС под № 4 е удостоверено, че на 03.04.2015 г. на адвокат Б.е било
връчено съобщение за постановеното от съда разпореждане от 11.03.2015 г. по
ч.гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС, II ГО,
57 състав.
С разпореждане
от 03.06.2015 г. съдът обезсилил заповедта за изпълнение от 20.03.2013 г. и прекратил
производството по ч.гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС, II ГО, 57 състав, което разпореждане било връчено
отново на адвокат Б.в СРС на 30.08.2015 г. и понеже не е било обжалвано,
последното е влязло в сила на 07.09.2015 г. Препис от влязлото в сила
разпореждане от 03.06.2015 г. бил представен на длъжника Л.в изпълнителното
производство под № 20147880401166 на ЧСИ М.К.с рег. № 788 на КЧСИ.
С резолюция от
02.12.2015 г. изп.дело № 20147880401166 на ЧСИ М.К.с рег. № 788 на КЧСИ е било
прекратено.
На 07.12.2015 г.
по изпълнително дело № 20147880401166 на ЧСИ М.К.с рег. № 788 на КЧСИ с писмена
молба адв. А. поискал от органа по изпълнението заверени копия от молба и
разпореждане, приложени към делото, като към молбата било приложено в
материалите по изпълнителното производство на л.193 пълномощното от взискателя Д.С.
в полза на адвокат А. от 26.03.2013 г. с посочено основание „образуване на
изп.дело“.
По
ч.гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС, II ГО,
57 състав от името на ищцата С. ответникът А. депозирал бланкетна частна жалба
с вх. № 3087278/08.12.2015 г. до СГС срещу разпореждането на съда от 03.06.2015
г. за обезсилване на заповедта от 20.03.2013 г. като неправилно и
незаконосъобразно, като в частната жалба ответникът А. обективирал изявление,
че ще представи доказателства в съдебно заседание.
На
10.12.2015 г. под вх. № 8916 е депозирана частна жалба, адресирана до СГС, от
адв. А. от името на ищцата с искане за отмяна на постановлението на ЧСИ по
изп.дело № 20147880401166 за прекратяване на изпълнителното производство.
С разпореждане
от 26.01.2016 г. съдът върнал депозираната частна жалба с вх. №
3087278/08.12.2015 г.като просрочена, а срещу посоченото разпореждане от
26.01.2016 г. и срещу разпореждането от 11.03.2015 г. била депозирана частна
жалба с вх. № 1022872/16.02.2016 г. с искане за тяхната отмяна и за
възстановяване на срок за подаване на жалба по съображения, че Д.С. не
поддържала никаква комуникация с адвокат Б.. Пред СГС било образувано
производство по гр.д. № 2667/2016г. по описа на СГС, което имало за предмет
обжалване на постановлението на ЧСИ за прекратяване на изп.дело №
20147880401166.
Не спори между
страните, а и от доказателствата по делото се установява, че на 31.05.2016 г.
между процесните страни бил сключен двустранен писмен договор № 331/31.05.2016
г. за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на
молба и депозиране пред СРС за обезпечителна заповед срещу договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.
На 18.08.2016 г.
по гр.д. № 2667/2016 г. по описа на СГС ответникът А. депозирал молба с вх. №
108117/18.08.2016 г., с която е релевирано искане за отмяна на разпореждане от
11.03.2015 г. и разпореждане от 03.06.2015 г, като в молбата адв. А. посочил
данни за призоваването на Я.Л..
С определение №
982/21.03.2017 г. по ч.гр.д. № 1213/2017 г. на САС по молба за бавност на Я.Л.е
определен едномесечен срок от връщането на делото на СГС за изпълнение на
разпореждането на съда от 08.03.2016 г., като се изиска справка от СРС на какъв
етап са производствата по частната жалба на Д.С. по гр.д. № 4268/2013 г. на
СРС, 57 състав с вх. № 3087278 и по частна жалба с вх. № 1022872, а при
необходимост да бъде извършена служебна справка за движението на делото в СГС
съгласно писмо с вх. № 90868 от 04.07.2016 г. на СГС.
С влязло в сила определение
на 16.05.2017 г. по ч.гр.д. № 482/2017 г. по описа на СГС е оставена без
уважение частна жалба с вх. № 1022872/16.02.2016 г., подадена от ищцата С. чрез
адвокат А. срещу постановеното разпореждане от 26.01.2016 г. на СРС 57 състав
по ч.гр.д. № 4268/2013 г., с което е върната частна жалба с вх. №
308727/08.12.2015 г. Съставът на СГС върнал делото на първоинстанционния съд с
указания за разглеждане на молбата за възстановяване на срок за обжалване с
частна жалба, съдържаща се в частната жалба с вх. № 1022872/16.02.2016 г.
С определение №
13477 от 19.05.2017 г. по гр.д. № 2667/2017 г. по описа на СГС по молба на
адвокат А. от 12.03.2016 г. до произнасянето по останалите частни жалби на
ищцата С., съдът спрял производството до постановяването на съдебен акт в
рамките на производството по чл.64, ал.2 от ГПК.
С разпореждане №
216350/18.09.2017 г. по ч.гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС, II ГО, 57 състав били обективирани указания към ищцата С.
да обоснове правния си интерес и да представи доказателства в едноседмичен срок
от съобщението, свързани с обективната невъзможност да подаде в срок частна
жалба, като на 28.11.2017 г. от 9.30 часа съдът насрочил открито съдебно
заседание по депозираната молба за възстановяване на срок.
На 27.10.2017 г. на ответника била
връчена призовка за насроченото открито съдебно заседание. На датата на
съдебното заседание от 28.11.2017 г. и на датата на второто заседание от
12.12.2017 г. по ч.гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС, II ГО, 57 състав, адвокат А. не се явил и не е представлявал
своя доверител С., която също не е участвала в съдебните заседания. С
протоколно определение от 12.12.2017 г. съдът оставил без уважение молбата на
ищцата С. за възстановяване на срок, поради липсата на представени
доказателства, обосноваващи пречките ѝ за депозирането в срок на частна
жалба по същото дело.
На 02.01.2018 г.
бил връчен препис от протокола от заседанието от 12.12.2017 г. на адвокат А., с
което е оставено без уважение молбата на ищцата С. за възстановяване на срок за
подаване на частна жалба.
На 15.01.2018 г.
с вх. № 304217/15.01.2018 г. била депозирана частна жалба, която съдът оставил
без движение с разпореждане № 438771/27.06.2018 г., поради невнесена държавна
такса в размер на 15.00 лева. Указанията
на съда по обездвижената частна жалба от 15.01.2018 г. били връчени на адв. А.,
като в съобщението той отразил, че пълномощията му били оттеглени от Д.С.,
предвид ангажирането на друг адвокат.
Съгласно писмено
удостоверение с рег. № 178 от 31.01.2018 г. на нотариус С.М., вписан под рег. №
389 на НК в кантората му в гр.София, ул. ******под рег. № 600/24.02.2012 г. в
Общия регистър на нотариуса е удостоверен подписът на Б.Б.С. на запис на
заповед от 24.02.2012 г., с която същият се е задължил безусловно и
неотменяемо, без протест и разноски да заплати на ищцата Д.С. сумата от 12 000.00
лева с падеж 01.06.2012 г.
Установява се, че
препис от разпореждане № 438771/27.06.2018г. е връчен на адвокат Ч. на
27.07.2018 г.
С определение от
02.04.2019 г. по в.ч.гр.д. № 3780/2019 г. СГС върнал производството по ч.гр.д.
№ 4268/2013 г. на СРС за окомплектоване на делото с молбата за възстановяване
на срок и приложените от страната доказателства и други молби.
На 10.09.2019 г.
състав на СГС по в.ч.гр.д. № 9725/2019 по описа на СГС с определение, влязло в
сила на 22.10.2019 г., оставил без уважение частната жалба на ищцата срещу протоколно
определение от 12.12.2017 г. на СРС по ч.гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС,
57 състав, с което е била оставена без уважение молбата ѝ за
възстановяване на срок.
В показанията си,
ценени при условията на чл.172 от ГПК, свидетелят Н.Х.М.излага възприятия, че
познавал ищцата С. от 10 години, тъй като са били колеги, съквартиранти и
приятели през цялото време. Свидетелят заявява, че познавал и ответника К.А.,
тъй като последният бил редовен клиент в заведението на ищцата С., а именно ресторант
„Траяна“ във ВАС. Свидетелят М.описва, че ищцата наела адвокат А. през лятото
или есента на 2016 г. с упълномощаване за представителство по „някакво дело“
във връзка, с което му предоставила документи, единият от които е бил запис на
заповед. Сочи в показанията си, че процесният запис на заповед бил изгубен и че
адвокат А. не си е свършил работата, за която бил нает. В тази връзка, ищцата С.
дълго време търсила адвокат А., в полза на когото извършила авансово плащане.
Свидетелят М.споделя, че вследствие на изгубения запис на заповед и/или други
документи, делото е било изгубено, а ищцата вярвала, че ще го спечели. Относно
психическото състояние на С., според свидетеля, същото било изпълнено с тормоз
във връзка с ежедневното търсене на адвокат К.А., като в работата в ресторанта
си ищцата С. била постоянно изнервена и видимо притеснена, а на свидетеля М.споделила,
че А. не ѝ свършил работа и че я „излъгал с пари“. В показанията на
разпитания свидетел е заявено, че ищцата дълго време имала терзания, тъй като
започнала да търси по-интензивно адвокат А., а последният преустановил
посещенията си в ресторанта ѝ.
Съгласно
показанията на свидетеля И.М.Т., ценени в условията на чл.172 от ГПК, се
установява, че свидетелят Т.бил работник в продължение на около 8 години в
ресторанта на ищцата С.. В показанията си излага, че адвокат А. бил клиент в
заведението на С., която го наела през 2013 г. за осъществяване на работа по
дела, свързани с парични средства. Свидетелят Т.описва, че през пролетта на
2016 г., докато обслужвал клиент в заведението, видял, че ищцата и А. имали среща на същото място. Т.видял
на масата им един лист формат А4, в който било отразено заглавие запис на
заповед за сумата от 12 000.00 лева. Свидетелят Т.видял двамата да се
подписват, но не знаел за какво става дума. Твърди, че не е забелязал дали
процесия документ е бил оригинал или не. В показанията си свидетелят посочва,
че С. заявила на А., че „много важно и
спешно следва да се внесе, за да не се изпуснат срокове“, а след срещата им,
същата споделила на Т., че А. се занимавал с делата ѝ. Свидетелят описва
в показанията си, че когато ищцата не била в гр.София, често му се обаждала, за
да пита дали адв. А. е идвал в заведението и дали го е виждал, понеже тя не
можела да осъществи телефонна връзка с него и се притеснявала за делата, водени
от него. Свидетелят Т.информирал ищцата при идването на адвокат А. в
ресторанта, като шест месеца преди края на 2017 г. последният преустановил
посещенията си на това място.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
По предявените
две искови претенции по чл.51 от Закона за адвокатурата вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД
следва да се установят в условията на пълно и главно доказване от ищцата Д.С.
следните материално-правни предпоставки обуславящи възникването на предявените
спорни материални права – да е налице противоправно поведение на ответника
адвокат А., изразяващо се в неполагане на дължимата грижа, свързана с
извършване на действие или пропускане извършването на дължимото при
осъществяване на процесуално представителство на ищцата по сключените договори
за правна помощ, настъпили в обективната действителност имуществени и
неимуществени вреди, наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между
поведението на адвокат А. и настъпилите неблагоприятни последици в имуществения
патримониум и душевен мир на ищцата, както и размера на настъпилите имуществени
и неимуществени вреди.
За уважаване на
предявения иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да се докаже наличие на главен
дълг, изпадане в забава, размер на акцесорното вземане и период.
Отношенията
между страните се уреждат от сключения между тях договор за адвокатска услуга
(предвид възлагането на правните действия и упълномощаването на ответника А. по
делото), а основните характеристики на адвокатската дейност дават основание
договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като най-близки,
сходни на договора за поръчка (в тази
насока е и задължителната съдебна практика - решение № 5495/25.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1669/2009 г., III г. о.). С договора за адвокатска услуга адвокатът
поема задължението да извърши необходимите правни и фактически действия и/или
да посъветва доверителя какви правни и фактически действия да извърши той, за
да бъде осъществена защитата на едно претендирано от доверителя материално
субективно право, така че то да може да бъде реализирано от доверителя (така за
характера на договора, съдържанието му и за дължимата грижа - решение № 227 от
19.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1166/2012 г., IV г. о.). При изпълнението на
поръчката адвокатът дължи по-голяма грижа от тази на добрия стопанин (чл. 281 ЗЗД), дори и от тази на добрия търговец (чл. 302 ТЗ), тъй като чл. 2, ал. 2 ЗА го задължава да действа в интерес на доверителя
по най-добрия начин със законни средства. Ако правото на доверителя не бъде
защитено в пълна степен, той дължи обезщетение по чл. 51 ЗА, който гласи, че за всяко виновно неизпълнение на
задълженията си по този закон, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет,
адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема, че не е налице
фактическият състав на чл. 51 ЗА вр. чл.45 от ЗЗД, предвид това, че в настоящото производство не се
установява наличието на виновно противоправно поведение от страна на ответника
адв. А.. Същият не е изгубил оригинала на издадения на 08.10.2013 г.
изпълнителен лист, напротив - в разумен срок, за време по-малко от един месец,
е поискал издаването на изпълнителен лист и такъв му е връчен на 04.11.2013 г.,
въпреки че впоследствие е депозирал писмена молба от 02.09.2014 г. по ч.гр.д. № 4268/2013 г. по
описа на СРС, II
ГО, 57 състав с искането за издаване на дубликат на изпълнителен
лист, поради загубата на предходния. Съдът приема за установено, че оригинала
на изпълнителния лист е бил представен и приложен лично от ищцата С. по
изпълнително дело № 20147880401166 по описа на ЧСИ М.К.с рег. № 788 по описа на
КЧСИ към молбата й с вх. № 10712/12.11.2014 г. с искане за образуване на
изпълнително производство за принудително събиране на вземането й срещу
длъжника Я.Л.Л. в размер на 12 000.00 лева на основание издадения ѝ
запис на заповед от 16.02.2012 г. и сумата от 240 лева присъдени разноски за
заплатена държавна такса. Въззивната инстанция намира, че в материалите по ч.гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС, II ГО, 57 състав са
налице приложени две пълномощни и два правни договора за защита и съдействие в
полза на двама различни адвокати в лицето на адвокат Н.Б. и ответника адвокат К.А..
По отношение на адвокат Б.липсва изрично
оттегляне на учредената ѝ с пълномощното от 09.03.2013 г. представителна
власт в рамките на заповедното производство. Т.а оттегляне на представителната власт липсва и по отношение на
адвокат А.. Не е налице обективиран отказ от извършване на процесуални
действия действия от адв. А., включително и към датата 02.01.2018 г., когато в
съобщение до него за връчване на определението от 12.12.2017 г. отразил, че
пълномощията му са били оттеглени. Такъв отказ да осъществява процесуално
представителство в полза на ищцата С. по ч.гр.д. № 4268/2013 г. по описа на
СРС, II ГО, 57 състав не
е налице и от адвокат Б.. Напротив – установява се наличие на валидно учредена
представителна власт спрямо адвокат Б.и адвокат А., като действията на съда по
ч.гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС, II ГО, 57 състав, свързани с връчване
на съдебни актове и обективиране на указания към заявителя в заповедното
производство, спрямо който и да е от двамата процесуални представители, произвеждат валиден правен ефект и
правни последици, респ. се считат за настъпили спрямо ищцата С..
Връченото на адвокат Б.разпореждане от 03.06.2015 г. по ч.гр.д. № 4268/2013 г.
по описа на СРС, II ГО,
57 състав, с което е обезсилена заповедта за изпълнение по делото от 20.03.2013
г. във връзка с неизпълнени указания на съда към заявителя от разпореждане от
11.03.2015 г. на основание чл.415 от ГПК, връчено отново на адвокат Б.на
03.04.2015 г. е породило правни последици. Непредставянето на доказателства в
едномесечен срок до 03.05.2015 г., включително от връчването на 03.04.2015 г.
на разпореждането от 11.03.2015 г. за предявяването на искова претенция по
чл.422, ал.1 от ГПК, независимо от това дали указанията на съда са били
правилни или не, доколкото този въпрос се разглежда единствено и само от общия
исков съд, е довело до влизането в сила на разпореждането от 03.06.2015 г. по
ч.гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС, II ГО, 57 състав. Подаването на частна
жалба от адвокат А. срещу разпореждането на СРС от 03.06.2015 г. по ч.гр.д. №
4268/2013 г. по описа на СРС, II
ГО, 57 състав е било безпредметно, не е довело до настъпване
на вреди за ищцата С., тъй като неподаването в срок на частна жалба срещу
разпореждането на СРС от 03.06.2015 г., с което е обезсилена заповедта за
изпълнение на парично задължение от 20.03.2013 г., се основава на бездействието
на адвокат Б., а не на бездействието на адвокат А., на когото не е било връчено
въобще разпореждането на съда от 03.06.2015 г. Именно на адвокат Б.е било
връчено процесното разпореждане, като неподаването на частна жалба от нея е
довело до влизането му в сила на 07.09.2015 г., затова и вредите, претендирани
от ищцата С. вследствие обезсилената заповед за изпълнение, не могат да се
вменят в тежест на ответника А..
В
исковата молба, по описаните в нея твърдения, за разлика от въззивната жалба,
не са приети за вредоносни действията за неполагането на достатъчни по обем
процесуални усилия и грижа, свързани с депозираната от адвокат А. бланкетна
молба с искане за възстановяване на срока за подаване на частна жалба срещу
разпореждането от 03.06.2015 г., с което е обезсилена заповедта за изпълнение
по по ч.гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС, II ГО, 57 състав. Ответникът А. не е
изложил нито в молбата от ищцата С., нито в заседанието от 12.12.2017 г. пред
първоинстанционния съд, в което не е участвал, никакви съображения за
причините, свързани с неподаването на частна жалба в законоустановения срок
срещу разпореждането за обезсилване на заповедта. Това бездействие е довело до
оставяне без уважение на молбата на С. чрез адвокат А., като съдържащите се в
исковата молба твърдения касаят само изложени обстоятелства за настъпили вреди,
свързани с обезсилената заповед за изпълнение и неподаването на частна жалба в
законоустановения срок, но за тези, настъпили за ищцата С. вреди, ответникът А.
няма принос. При това положение настоящата инстанция счита, че позоваването от С.
на тези действия и бездействия за претърпени вреди от поведението на адвокат А.,
свързани с инициираното пред СРС производство по чл.64, ал.2 от ГПК, е
недопустимо, тъй като се заявява за първи път във въззивното производство. В
рамките на тези процесуални действия съдът не установява противоправни
увреждащи действия, които да са проявени от адвокат А. спрямо ищцата С.,
въпреки изложените в исковата молба и поддържани във въззивната жалба твърдения
от нейна страна за неговото нехайство, бездействие, системна небрежност или
очевидно невежество.
Законът
за адвокатурата урежда задълженията на всеки адвокат във връзка с упражняваното
от него представителство и осъществяването на правна помощ. Тези изисквания
важат и спрямо осъществяването процесуално представителство и оказвана помощ
спрямо Д.С. като клиент на адвокат А.. В сключените с адвокат К.А. договори за
правна помощ не фигурира нито задължение за поддържане на определено качество
на защита (т. нар. "задължение за резултат"), нито конкретно
задължение да води защитата на своя клиент по определен начин, от което
задължение за адвоката автоматично да се дължат вреди за клиента. Съгласно
разпоредбата на чл. 51 ЗА за виновно неизпълнение на задълженията си по
закона, Етичният кодекс и наредбите на ВАК, адвокатът отговаря за причинените
вреди. Следователно, предвидено е адвокатът да носи деликтна отговорност за
причинените вреди от виновното неизпълнение на задълженията си, но не може да
му бъде ангажирана отговорност за неизпълнение на договорни задължения,
изразяващи се в неизвършване на конкретно процесуално действие, което адвокатът
е преценил, че не е в полза на клиента или няма да доведе до исканият правен
резултат.
В
тази връзка, според доказателствата по делото, се установи съгласно
удостоверението на нотариус С.М., вписан под рег. № 389 на НК, вписано
под рег. № 600/24.02.2012 г. в Общия регистър на нотариуса, че е съществувал запис
на заповед от 24.02.2012 г., като на същата дата 24.02.2012 г. е бил удостоверен
подписът на Б.С., който се е задължил безусловно и неотменяемо, без протест и
разноски да заплати на ищцата Д.С. сумата от 12 000.00 лева с падеж 01.06.2012
г. и местоизпълнение гр.София, ул. ******. При отчитане на предмета на
приложения по делото договор за правна защита и съдействие с № 85/26.03.2013
г., че касае осъществяване на процесуално представителство за „образуване на
изп.дело“, въззивната инстанция намира, че за принудителното събиране на
вземането по записа на заповед от 24.02.2012 г. с длъжник Б.С. по реда на ГПК въз
основа на договора за правна защита и съдействие с № 85/26.03.2013 г. не може
да се пристъпи директно към процесуално представителство за образуването,
провеждането и приключването на изпълнително производство, ако не съществува
изпълнителен титул, свързан с ценната книга, издаден в преюдициалното на
изпълнителното дело исково или заповедно производство. Процесният договор за
правна защита и съдействие с № 85/26.03.2013 г., във връзка с което ответникът А.
поискал с молба от 07.12.2015 г. по
изпълнително дело под № 20147880401166 на ЧСИ М.К.с рег. № 788 на КЧСИ заверени
копия от книжа по изпълнителното производство е свързан с пълномощното от
взискателя Д.С., съставено в полза на адвокат К.А. от 26.03.2013 г. с посочено
основание в същото за „образуване на изп.дело“. Образуването на изпълнителното
производство под № 20147880401166 на ЧСИ М.К.с рег. № 788 на КЧСИ е било
предмет на договора за правна помощ № 85/26.03.2013 г. и пълномощното от
26.03.2013 г., свързани с изпълнителния лист от 08.10.2013г. , издаден по
ч.гр.д. № 4268/2013 г. по описа на СРС, II ГО,
57 състав. В тази връзка свидетелят Т.изложи,
че е възприел, че през пролетта на 2016 г. на масата, където се намирали ищцата
С. и ответника А. в заведението ѝ, видял един лист формат А4, в който
било отразено заглавие запис на заповед за сумата от 12 000.00 лева.
Свидетелят Т.не забелязал дали записът на заповед е бил в оригинал, като от
показанията му не се установяват възприятия срещу кого е бил издаден и в полза
на кой поемател на ценната книга, с изключение на възприетите от него заглавие
за вида на документа и сумата по него. Възприемането му обаче че ищцата С. и
ответника подписвали някакви документи, единият от които се явява съгласно
доказателствата по делото да е договорът за правна защита и съдействие №
331/31.05.2016 г., дава основание съдът да приеме, че вземането по записа на
заповед от 24.02.2012 г. с дата на падеж 01.06.2012 г. е било погасено по
давност по силата на чл.531, ал.1 от ТЗ през пролетта на 2016 г. В тази връзка,
в противовес на инвокираните доводи от въззивната жалба, че не е била изтекла
погасителната давност към този момент и че изтичането ѝ се основава на
действията и бездействията на ответника А., то в поведението на ответника спрямо
ищцата по силата на сключения между тях договор № 331/31.05.2016 г., съдът не
установява отклонение от принципа за защита на най-добрия интерес на доверителя
му и за пропускане на възможността за завеждане на дело след изтичането на
погасителната давност по записа на заповед от 24.02.2012 г., което да се
основава на неговото бездействие и небрежно отношение.
Съдът намира за
неоснователни твърденията от въззивната жалба на адв. Ч., като процесуален
представител на въззивницата, че адв. А. е признал пред него, че записът на
заповед в оригинал срещу Б.С. е бил изгубен от А.. От доказателствата по делото
не се установява това правно релевантно обстоятелство, а и следва да с вземе
предвид, че твърденията на адвокат Ч. са обективирани в качеството на страна по
делото, именно поради упражняваното процесуално представителство в полза на
ищцата С. по предявените искови претенции с правно основание чл.51 от ЗА вр.
чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Освен това, в договора за правна
защита и съдействие № 331/31.05.2016 г. е отразено, че касае осъществяване на
процесуално представителство за изготвяне на молба и депозиране пред СРС на
обезпечителна заповед, а не за подаване на бъдеща искова молба по реда на
чл.390 от ГПК за обезпечаване на бъдещ иск за осъждане на конкретно лице да
заплати сума по запис на заповед. В тази насока въззивната инстанция намира за
неоснователни възраженията от въззивната жалба на въззивницата, че процесният
договор за правна защита и съдействие № 331 от 31.05.2016 г., индивидуализиран
в жалбата само с дата 31.05.2013 г., се е отнасял за образуване на исково и обезпечително
производство за сумата от 12 000.00 лева срещу длъжника С. на основание
записа на заповед от 24.02.2012г., нотариално заверен при нотариус С.М.с рег. №
389 на НК. Според показанията на свидетеля Методиев, ищцата С. била
предоставила на адвокат А. документи, в които със сигурност фигурирал запис на
заповед, както и че последният бил изгубен от адвокат А., но същото
представлява единствено предположение на свидетеля. Свидетелят Т.е посочил, че
не е възприел дали записът на заповед е бил в оригинал или копие. В тази
връзка, ищцата, с оглед тежестта на доказване на основание чл.154 от ГПК, не
ангажира доказателства дали предаденият запис на заповед през пролетта на 2016
г. на ответника А. е именно оригиналът на записа на заповед от 24.02.2012 г. с
длъжник Б.С. и какви конкретни действия е следвало да осъществи по силата на
сключения договор за правна защита и съдействие с № 331 от 31.05.2016 г.
адвокат А.. Доводите от въззивната жалба, че непредаването на записа на заповед
от 24.02.2012 г. не е доказано с доказателства е отрицателен факт, който не
подлежи на доказване. Подлежи на доказване положителният факт по предаването на
записа на заповед в оригинал от ищцата С. на ответника А.. Недоказването на
този положителен факт, на основание чл.154 от ГПК, е основание да се приеме, че
такъв не е настъпил в обективната действителност, респ. води до извод, че
такава ценна книга не се доказва да е била предадена на ответника адвокат А. в
оригинал. В показанията на свидетеля М.се изложиха възприятия, че ищцата С.
била притеснена, с влошено психическо състояние, поради това, че ѝ се
налагало многократно да търси адвокат А. и че той не ѝ е свършил никаква
работа и че я „излъгал с пари“. От друга страна, свидетелят Т.сочи, че ищцата С.
се притеснявала как не може да се свърже с А., тъй като делата й били важни за
нея. Липсва противоправно увреждане на ищцата С. от поведението на адвокат А..
Не се установява и причинна връзка между описаните в исковата молба вреди и
действията и/или бездействията на адвокат А.. В
заключение, настоящата инстанция намира, че не е налице неизпълнение на
задълженията на ответника А. по чл. 40, ал. 2 и ал. 3 от ЗА по сключените между него и ищцата С. договори за
правна защита и съдействие, от които за ищцата да са настъпили вреди, което
обуславя извод за неоснователност на предявените искове, както за имуществени,
така и за неимуществени вреди.
С оглед изложените съображения, като е отхвърлил изцяло
като неоснователни исковите претенции на ищцата Д.С. срещу ответника адвокат А.,
първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба, подадена срещу него, да бъде
оставена без уважение като неоснователна и недоказана.
По разноските:
При този изход
на спора, право на разноски има единствено въззиваемият – ответник, но същият
нито е претендирал разноски пред въззивната инстанция, нито е представил
доказателства такива да са сторени, поради което и такива не следва да му бъдат
присъждани.
На основание
чл.280, ал.3 от ГПК решението на въззивният съд не е окончателно и може да бъде
обжалвано пред ВКС.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 282900 от 22.11.2019 г. по
гр.д.№ 17620 по описа за 2018 г. на СРС, I ГО,
25-ти състав в обжалваната му част.
Решението може
да бъде обжалвано в едномесечен срок пред Върховен Касационен съд на Република
България от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.