№ 25727
гр. София, 21.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110153776 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД с молба от 21.04.2023 г. с правно
основание чл. 248, ал. 1 ГПК е поискал изменение в частта на разноските на решение №
5440 от 06.04.2023 г. по делото. Твърди, че с оглед значителната правна и фактическа
простота на спора съдът неправилно е присъдил по чл. 38 ЗАдв. възнаграждение на
пълномощника на ищеца в минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Трябвало е да присъди под минимума.
Ответникът по молбата, адв. С. Й. Д., оспорва молбата като неоснователна. Сочи,
че съдът не може да присъди възнаграждение под минимума по Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като това щяло да доведе до
прекомерна конкуренция в предлаганите от адвокатите цени, а насърчаването на
предлагането на услуги с отстъпка – до влошаване на качеството на адвокатските услуги в
ущърб на съдещите се лица.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото,
намира от правна и фактическа страна следното:
Предмет на спора по исковото дело по чл. 415 ГПК е претенция по чл. 55, ал. 1, т. 3
ЗЗД – ищецът платил погрешка фактура на малка стойност в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, макар да не дължал сумата и макар да имало влязло в сила решение по чл. 124,
ал. 1, т. 3 ГПК, че ищецът не дължи тази сума на ответника. Проведено е едно заседание, на
което се е явил преупълномощен адвокат от адвоката, представлявал безплатно ищеца,
който е декларирал, че е материално затруднено лице. Съдът в исковото дело е осъдил
ответника „Топлофикация София“ ЕАД да плати на адв. Д. 400 лв. разноски за исковото
дело, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Гласни доказателства не са събирани, събрани са писмени
такива.
С молбата, с която която е сезиран сега съдът, ответникът иска изменение на така
1
определените разноски. В закона липсва уредба, която да дава право на съда да изменя сам
определения адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., но очевидно ще следва по аналогия
на закона да се приложи нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК. Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК
овластява съда, постановил решение, да го измени или допълни сам в частта за разноските.
Молбата е подадена в преклузивния срок по същата норма и е допустима.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
Съгласно изр. 2 на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 [Наредба № 1/2004 г.].
Същевременно съгласно отговора на преюдициално запитване по т. 1 на Решение от
23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 на СЕС, първи състав, разпоредбата на
чл. 101, § 1 ДФЕС вр. чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна
уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу
адвоката – да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с
наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
(България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС. Всеки съд следва да прецени дали с
оглед на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря
на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.
Следва да се посочи, че правото на ЕС е с примат над вътрешното законодателство на
страната, а решенията на ВКС, цитирани и от адв. Д., и от ответника „Топлофикация
София“ ЕАД, нямат по-голяма задължителност от решенията на СЕС.
Настоящият състав приема, че пропорционално на легитимната цел за осигуряването
на качествени адвокатски услуги за обществото е определяне на минимални тарифи, които
гарантират доход на адвоката, достатъчен за неговото достойно съществуване, качествено
изпълнение на задълженията и възможност за усъвършенстване. За целите на чл. 78 ал. 5
ГПК като частна форма на отказ на защита при злоупотреба с право, която ограничава
присъждането възнаграждения не просто над средно пазарното, а на прекомерно, при
настоящите социално-икономически условия в столицата съдът приема за приблизително
достатъчен месечен нетен доход от 3600 лв. Това възнаграждение е приблизително колкото
чистият месечен доход на съдия в Софийския районен съд, където е разгледан спорът, с
няколкогодишен стаж в СРС.
При нормална натовареност от 8-часов работен ден, 21 работни дни и 11 месеца (един
месец на година почивка за адвоката), това прави около 50 лв./час. Адвокат, който работи
повече, би заслужавал и по-високо възнаграждение, но липсата на работа не следва да е в
тежест на клиента, респ. насрещната страна, като адвокатът би могъл през това време да
извършва и друга платена и незабранена за него дейност. Така брутната ставка, до която
възнаграждението при безплатното представителство не е прекомерно, възлиза на 50 лв./час.
2
В случая спорът действително е със значителната правна и фактическа простота, а
работата на адвоката по исковото дело като време твърде малко – и не само заради
естеството на спора, но и заради факта, че в заповедното дело ищецът е бил заявител и е
събрал всички относими писмени доказателства. Така, съдът намира, че консултацията на
клиента по исковото дело е отнела 1 час, 1 час е отнела юридическата работа по преценка на
доказателствата и приложимото право, 1 час е отнело изготвянето на исковата молба и
становището по делото, както и 1,5 часа е отнело явяването и участието в съдебното
заседание. Общо 4,5 часа, или при ставка от 50 лв./час, това прави 225 лв.
Възнаграждението по чл. 38 ЗАдв. на адв. С. Й. Д. за исковото дело от 400 лв. следва
да се намали на 225 лв. В останалата част молбата по чл. 248 ГПК на ответника следва да се
остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248 ГПК решение № 5440 от 06.04.2023 г. по гр.д. №
53776/2022 г., СРС, 161-ти с-в, в частта за разноските, с която на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 и чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв. „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена
да заплати на адв. С. Й. Д., ЕГН **********, адвокат от САК, адрес: гр. София, ул.
„Гургулят“ № 31, ет. 1, офис партер, възнаграждение за адвокатска помощ по чл. 38 ЗАдв.,
по делото, над 225 лв. до присъдените 400 лв.
ОТХВЪРЛЯ искането на адв. С. Й. Д., ЕГН **********, адвокат от САК, адрес: гр.
София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, офис партер, за присъждане на възнаграждение за
адвокатска помощ по чл. 38 ЗАдв., по делото, над 225 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, вх. № 110197/21.04.2023 г., на „Топлофикация
София“ ЕАД с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК заизменение в частта на разноските на
решение № 5440 от 06.04.2023 г. по гр.д. № 53776/2022 г., СРС, 161-ти с-в, в останалата й
част.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийския
градски съд.
Препис от определението да се връчи на адв. Д. и ответника, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3