РЕШЕНИЕ
№ 3950
гр. Пловдив, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:В. Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от В. Р. Руменов Гражданско дело №
20215330105302 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Предявен от М. С. А., ЕГН **********, от П., ул. „****“ № ***** осъдителен иск против
компания “Лев ИНС” АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление:
гр.***************** с правно основание в чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането във
връзка с чл. 496 ал. 2 от с.к. и чл. 86 от ЗЗД.
Според изложеното в исковата молба, на 28.07.2020 година, около 13,20 часа, в град
Пловдив, на бул. „*************, водачът на автобус, марка „*****", с регистрационен
№******, свид . С. П., предприел маневра изпреварване на ищеца , който по това време
управлявал велосипед по булеварда. Водача на автобуса не осигурил достатъчно странично
разстояниеи с дясната част на автобуса е ударил велосипедиста, при което А. загубил
контрол върху велосипеда , залитнал и паднал на платното. От падането , ищецът получил
множество различни и тежки наранявания на главата, гръдния кош, корема, таза, на дясната
предмишница, на дясното рамо, както и на кръстния отдел на гръбначния стълб, както и на
дясната гривнена става на китката. Били му причинени контузия на гръдния кош и корема,
кръвонасядане и охлузване на главата, охлузвания и кръвонасядания по левия горен
крайник, кръвонасядания на лявото бедро, охлузвания на лявата колянна става и лявата
подбедрица, разкъсно-контузна рана на първи пръст на дясното ходило. Бил
хоспитализиран, и изписан от болницата на дата 31.08.2020г.
Местопроизшествието било посетено от органи на ОД на МВР Пловдив, служба КАТ, като
на водача на автобуса бил съставен акт за установяване на административно нарушение, за
1
това, че по време на маневра изпреварване не осигурил достатъчно странично разстояние
между своето и изпреварваното ППС ( велосипеда на ищеца ), в резултат на което се
сблъскал странично с него и допуснал причиняване на ПТП. Впоследствие издаденото
възоснова този акт наказателно постановление било потвърдено от съда като правилно.
Тъй като болката в лявата ръка на ищеца не отшумяла , на дата 04.08. същата година
ищецът бил прегледан от ортопед – травматолог, който останал със съмнения за счупване
на ладиевидната кост на лявата китка. А. заплатил за прегледа сумата от 50 лева, а за
извършването на образната диагностика ( рентген) – още 54 лева. На същия ден посетил и
отделението по съдебна медицина към УМБАЛ „*****„ , където заплатил 50 лева такса за
издаденото му съдебномедицинско удостоверение.
Автобусът марка „*****" с държавен контролен номер ******, собственост на *******
ЕООД, ЕИК ****** имал към датата на произшествието валидна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, сключена със „Застрахователна компания Лев Инс" АД,
със срок на действие на застрахователния договор от 14.11.2019 г. до 13.11.2020 г. Затова
ищецът предявил пред застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, неудобства и дискомфорт, както и
свързаните с тях имуществени вреди, като застрахователят образувал преписка по щета №
*******************г.
На 14.10.2020 г. А. бил уведомен, че по претенцията му , ответното дружество е решило да
изплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500 лева и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 104 лева.
Ищецът обаче оценява претърпените от него неимуществени вреди на сумата от 48 000
лева, и иска от съда да постанови решение , с което застрахователят да бъде осъден да
заплати на ищеца сума от 12 500 лева обезщетение за неимуществени вреди, предявени като
частичен иск от сумата от 48 000 лева, и 154 лева обезщетение за имуществените такива
(цена на прегледи, образна диагностика и удостоверения) , ведно със законната лихва от
15.10.2020г. ( датата след деня на произнасянето на застрахователя) до окончателното
изплащане на вземането , както и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответното дружество оспорва иска като неоснователен. Признава съществуването на
договора за застраховка, но отрича противоправно поведение на водача на автобуса,
претърпените от А. вреди или причинноследствена връзка между вредите и произшествието.
Възразено е, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
А., който управлявал велосипеда без поставена светлоотразителна жилетка, без изискуеми
светлоотразители по велосипеда и по средата на пътното платно , нарушавайки
задължението си да се движи максимално близо до банкета му. Оспорва иска за присъждане
на обезщетение за неимуществените вреди като прекомерен по размера си.
По делото е проведена автотехническа експертиза за причините за произшествието, която
дава заключение , че от техническа гледна точка , процесното ПТП добре съответства да е
настъпило по описания в исковата молба механизъм. Не е имало и няма технически пречки
2
водача да възприеме велосипедиста. Към момента на удара , А. е управлявал велосипеда в
южната част за движение на бул. *********автобуса се е движил косо наляво спрямо
посоката на велосипедиста, което означава, че водачът на автобуса не е осигурил достатъчна
странична дистанция при изпреварването на велосипеда, което е причината на настъпване на
произшествието. Не може да се каже на каква дистанция от банкета е бил велосипеда в
момента на удара.
Вещото лице по проведената медицинска експертиза дава заключение , че при
произшествието, на А. е била причинено разкъсно - контузна рана на дясното ходило,
контузия на гръдния кош и корема, кръвонасядане и охлузване на главата, охлузвания и
кръвонасядания по левия и десен горен крайник, кръвонасядания по лявото бедро,
охлузвания по лявата колянна става и по лявата подбедрица. Оздравителни период е
протекъл за не повече от 20 дни , при благоприятен ход, като няма данни за усложнения в
него. Не са доказани счупвания.
По същество, съдът съобрази следното:
Води се допустим осъдителен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането
, вр. чл . 498 ал. 3 от КЗ и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
По силата на чл. 432 ал. 1 от същия кодекс увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. С оглед казаното,
ищецът следва да докаже като факти по смисъла на чл. 153 от ГПК пътнотранспортно
произшествие с велосипеда ,който е управлявал , но по вина на друго лице като водач на
автобуса; следва да докаже настъпилите от произшествието неимуществени вреди и тяхната
пряка причинноследствена връзка с произшествието, както и наличието на валидна
застраховка „ГО“ на виновния водач.
Не се спори по наличието на валидна застраховка „гражданска отговорност на водачите “,
сключена за автобус с държавен контролен номер РВ 4249 ТА и валидна към датата на
произшествието.
Не е формиран и спор по това , че ищецът е подал пред ответника искане за изплащане на
обезщетение , по което е образувана преписка по щета № № *********г., по която са
изплатени на пострадалия 2500 лева обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 104 лева. Останалите релевантни факти са спорни.
Установява се от свидетелските показания, че ищеца А. е претърпял на 28.07.2020г
травматични увреждания, като резултат от падане от велосипед в движение. Такива са
описани в приложеното на л. 21 от делото съдебно медицинско удостоверение , което само
по себе си е официален свидетелстващ документ , и затова констатациите в него са
задължителни за настоящия състав. По наличието на описаните там травматични уреди не
се спори, а и настъпването им е потвърдено от заключението на вещото лице по
медицинската експертиза. Съдът кредитира това заключение, то кореспондира с гласните
доказателства и със заключението на вещото лице по автотехническата експертиза. Затова
3
приема, че падането на велосипеда и последвалите го телесни увреди са на свой ред
причинени от удар между управлявания от свид. П. автобус и велосипеда на ищеца.
Спори се по чия вина е настъпило произшествието.
На л.18 от делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, под
номер 389, съставен на датата на произшествието; в него е закрепено от съставилия го
служител на МВР, че при извършване на маневра изпреварване на участник 2
(велосипедиста), участник 1 ( водача на автобус с държавен контролен номер РВ 4249 ТА)
не осигурява достатъчно странично разС.ие, в резултат на което двата участника са се
сблъскали странично. Протокола съставлява официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179 от ГПК, тъй като е съставен от длъжностно лице в кръга на законовата
му компетентност , и съответно – задължително е за съда да приеме констатациите в него за
осъществени факти по смисъла на чл. 153 от същия кодекс. Тези констатации са потвърдени
и от разпита на съставилия протокола служител, Г. М., като свидетел по делото. Съдът
кредитира тези показания като обективни, тъй като по делото няма данни , които да им
противоречат. Напротив, в същия смисъл е заключението на вещото лице по проведената
автотехническа експертиза, според което основната причина за настъпването на
произшествието е това, че водачът на автобуса не осигурява достатъчно странично разС.ие
за безопасно разминаване.
В същия смисъл са и изводите на съда, постановил решението по административно
наказателно дело № 6648 по описа на ПРС за 2020г. ( л. 90 от делото), с което е потвърдено
издаденото против свид. П. наказателно постановление за извършено административно
нарушение по 179 ал. 2 вр. ал. 1 т . 5 от Закона за движение по пътищата – за това , че
28.07.2020г , при маневра „изпреварване „ не осигурява достатъчно странично разстояние
между него и изпреварваното ППС , при което причинил пътнотранспортно произшествие .
Това решение е задължително за настоящия съд на основанието по чл. 297 от ГПК в частта
относно вината на водача на автобуса. Или, съдът приема, че произшествието е настъпило
поради поведението на водача на застрахованото МПС .
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат не може да бъде възприето от
съда. Нито от свидетелските показания , нито от писмените доказателства , нито от
съдебните експертизи могат да бъдат извлечени каквито и да било данни, А. да е предприел
внезапно пресичане на траекторията на автобуса. Мястото на контакт между двете превозни
средства – зад предната врата на автобуса – предполага вече предприета от водача на същия
маневра „ изпреварване, в какъвто смисъл е и решението по адм. наказателно дело №
6648/20 , ПРС. В такъв случай , задължение на водача на изпреварващото средство е според
чл. 42 ал. 2 от Закона за движението по пътищата именно водача на изпреварващия
автомобил има задължението да осигури достатъчно странично разстояние между него и
изпреварвания. Той има това задължение дори тогава, когато посоката на движение на
другото превозно средство може да пресече тази на движение на изпреварващия
автомобил. При вероятните скорости на движение на двете превозни средства , били са
необходими 83 см. ( 0.83 м) странично разС.ие, за да се предотврати сблъсъка , но очевидно
4
те не са били осигурени от водача на автобуса .
В тежест на ищеца бе да докаже наличието на светлоотразителни елементи по него или
велосипеда. Данните за такова наличие са неубедителни, но предвид това , че
произшествието е във видимата част на денонощието, липсата им не води до извод за
виновно поведение на велосипедиста или някакво съпричиняване на вредоносния резултат.
Самият факт, че е предприето именно изпреварване предполага, че велосипедиста е бил
възприет от водача на автобуса своевременно и на свой ред подкрепя извода за неосигурено
странично разС.ие. Вещото лице по автотехническата експретиза не може да даде
заключение за това , на какво разС.ие от банкета на пътното платно се е намирал велосипеда
в момента, в който водача на автобуса е предприел изпреварването, при което не можеда се
приеме , че А. е нарушил задължението си да се движи максимално близо до банкета на
пътното платно .
Вредите:
Има и причинноследствена връзка между претърпения от А. травматизъм и
произшествието.В това отношение съдът кредитира изцяло и заключението на вещото лице
по медицинската експертиза. Затова се възприемат да са претърпени само описаните там
телесни увреди - разкъсно контузна рана на пръста , контузии на гръдния кош и корема и
кръвонасядани я и от охлузвания по голяма част от тялото. Пак с оглед това заключение ,
съдът приема и че по – голямата част от описаните в исковата молба здравословни
недостатъци нямат причинно следствена връзка с претърпените от ищеца увреди вследствие
произшествието. Така, дори налични , тези състояния (отит, артроза , хиперлазия на
простатната жлеза, увреждане на междупрешленните диксове , намаление на слуха и херния
, наложила операция) не могат да послужат за аргумент съдът да завиши обезщетението за
неимуществени вреди. Съдът кредитира и показанията на свидетелите Н. А. и И. С.,
въпреки данните по чл. 172 от ГПК ( дъщеря , респ., снаха на ищеца), тъй като изложените
от тях факти са еднопосочни, безпротиворечиви и кореспондират с цялостната фактическа
обстановка. Затова на репариране ще подлежат и болките страданията на А. вследствие
травматизма , претърпяното неудобство от необходимостта от чужда помощ и страха от
колоезденето .
Или има осъществена хипотеза по чл. 432 от Кодекса за застраховането и искът за
репариране на неимуществените вреди е основателен.
По отношение на размера на претенцията за неимуществени вреди ( чл. 52 от ЗЗД):
Касае се за човек на значителна възраст, нетрудоспособен , при когото оздравителния
процес протича по – трудно с оглед възрастта. Претърпените от него стрес и страх са били
изключително интензивни в първите минути след удара, както и болките и неудобството.
Не е могъл да се самообслужва за около три седмици, като страха от колоездене е
продължил в значителен период от време. Същевременно , А. не е претърпял тежки или
нелечими соматични травми, а претърпените такива са повърхностни и са отшумели за
максимум двадесетина дни. Затова този съд намира за подходящ общ размер на
5
обезщетението за неимуществени вреди сумата от 7000 лева. Доколкото платени са
доброволно 2500 лева от тях, то искът е основателен до размер от 4500 лева. За разликата
той следва да бъде отхвърлен.
Обезщетението за имуществените вреди:
Доказано е по делото заплащането на преглед при ортопед – травматолог ( 50 лева ) и
извършената в тази връзка образна диагностика на стойност от 54 лева. Каза се обаче,
ладиевидна фрактура на китката не се установи , а видимата деформация на същата не е
резултат от произшествието , тъй като е с по – голяма давност. Тоест, тези вреди не са в
причинно – следствена връзка с произшествието , застрахователят не носи отговорност за
тях и в тази част иска следва да бъде отхвърлен.
Стойността на съдебно – медицинското удостоверение е пряка вреда в патримониума на
А., която подлежи на възстановяване.
Обезщетението за забава се присъжда от датата , на която ответника е изпаднал в такава –
датата , следваща тази , на която А. е уведомен за размера на обезщетението , което ще се
изплати , 15.10.2020г.
Разноските се присъждат пропорционално. Възражения против размерите на договорените
от страните хонорари на адвокати не могат да бъдат споделени предвид цената на иска, а и
хонорара на адвоката на ищеца се определя в минимален размер съобразно тарифата към чл.
36 от Закона за адвокатурата .
Общият размер на действително направените от А. разноски е 865.80 лева
.Пропорционално на уважената част от претенциите, дължат му се 312.45 лева.
Дължи се на процесуалния представител на ищеца хонорар по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата; съдът не може да отрече наличието на тази хипотеза. Определен съобразно
уважената част от исковете, той е в размер от 548.50 лева.
Общият размер на направените от ответното дружество разноски е 425 лева; дължат се
съответно на отхвърлената част от исковете 271.62 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Осъжда “Лев ИНС” АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление:
гр.*************** да заплати на М. С. А., ЕГН **********, от П., ул. „*******сумата от
4500 лева, (предявени като от част от 45 000 лева) - обезщетение за неимуществени вреди
от ПТП на дата 28.07.2020г. (щета № ************ по застраховка „ГО„ с полица
№*********), ведно със законната лихва върху тази сума от датата 15.10.2020г до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА над този размер до
предявен такъв от 12 500 лева, част от общо обезщетение от 45 000 лева, като
6
неоснователен.
Осъжда “Лев ИНС” АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление:
гр.**********, да заплати на М. С. А., ЕГН **********, от П., ул. ******** сумата от 50
лева - обезщетение за имуществени вреди от ПТП на дата 28.07.2020г. (щета
№***********., по застраховка „ГО„ с полица № *********, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата 15.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА над този размер до пълния предявен такъв от 154 лева, като
неоснователен .
Осъжда “Лев ИНС” АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр.С., бул.
**********, да заплати на М. С. А., ЕГН **********, от П., ул. „******** сумата от 312.45
разноски по делото.
Осъжда М. С. А., ЕГН **********, от П., ул. „********да заплати на “Лев ИНС” АД, ЕИК
**********, седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „*********, сумата от 271.62 лева
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав на ОС Пловдив , в срок от две седмици от
датата на съобщението до страните , че е изготвено. Да се връчи и препис от същото .
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
7