Р Е Ш Е Н И Е
№771/9.10.2020г.
гр.
Пазарджик, 09.10.2020
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на единадесети септември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Лесенски адм. дело № 626 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 от АПК във връзка с чл. 118 от КСО и е образувано по жалба на Г.Д.Я. ***
против Решение № Ц1012-12-15#1/20.05.2020 г. на Директор на ТП на НОИ Пазарджик,
с което е потвърдено разпореждане № 2140-12-121 от 30.03.2020 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 -2 от КСО на
жалбоподателката.
В жалбата се излагат съображения
за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането, с
което е отказано отпускане на пенсия, потвърден с атакуваното решение,
издаването му в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението, с
което е потвърден този отказ, след което преписката да бъде върната на ТП на
НОИ Пазарджик за ново произнасяне по заявлението
за отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст на жалбоподателката.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и
застъпва становище с искане за отмяна на атакуваното разпореждане, потвърдено с
решението на ответника. Претендира присъждането на разноски.
Процесуалният
представител на ответника в писмено становище оспорва жалбата. Моли за нейното отхвърляне
и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
Административен
съд Пазарджик, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
От приетата по делото
административна преписка и приобщените към нея доказателства се установява, че административното
производство е започнало по подадено от жалбоподателката заявление с вх. №
2113-12-38 от
09.01.2020 г. в ТП
на НОИ Пазарджик, с което Г.Д.Я. е поискала да ѝ бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО.
По представените към заявлението
оригинални, редовно оформени документи, пенсионният орган е изчислил общ
осигурителен стаж 33 години 04 месеца и 13 дни, както следва:
- по трудова книжка № 565 от
04.10.1982 г. от осигурител ОНС ДНЗСГ - гр. Пазарджик на длъжност „завеждащ
СЗС“ за периода от 08.11.1982 г. до 12.09.1988 г. - 05 год.10 мес. и 04 дни от
трета категория труд;
- по трудова книжка № 565 от
04.10.1982 г. от осигурител МБАЛ - гр. Пазарджик на длъжност „ординатор“ за
периода от 19.09.1988 г. до 11.03.1994 г. - 05 год.05 мес. и 22 дни от трета
категория труд;
- по трудова книжка № 565 от
04.10.1982 г. от осигурител Община Пазарджик на длъжност „ординатор“ за периода
от 12.03.1994 г. до 01.07.2000 г. - 06 год. 03 мес. и 19 дни от трета категория
труд;
- по осигурителна книжка от
17.05.2010 г. от осигурител ЕТ “Д-р Т. Я.“*** като самоосигуряващо се лице за
периода от 01.07.2000 г. до 01.01.2006 г. - 05 год. 06 мес. и 00 дни от трета
категория труд;
- по осигурителна книжка от
17.05.2010 г. от осигурител ЕТ “Д-р Т. Я.“*** като самоосигуряващо се лице за
периода от 01.01.2006 г. до
01.01.2012
г. - 06 год. 00 мес. и 00 дни от трета категория труд;
- по осигурителна книжка от
06.11.2015 г, от осигурител ЕТ “Д-р Т. Я.“*** като самоосигуряващо се лице за
периода от 01.01.2012 г. до 01.04.2013 г. - 01 год. 03 мес. и 00 дни от трета
категория труд;
- по осигурителна книжка от
06.11.2015 г. от осигурител ЕТ “Д-р Т. Я.“*** като самоосигуряващо се лице за
периода от 01.04.2013 г. до
01.01.2016
г. - 02 год. 09 мес. и 00 дни от трета категория труд;
- по служебна бележка от КПК
№21102-12-19#1 от 03.02.2020 г. е зачетен стаж като самоосигуряващо се лице Г.Д.Я.
за периода от 01.01.2016 г. до
28.03.2016
г. - 00 год. 02 мес. 28 дни;
Жалбоподателката Я. е родена на *** г. и е
навършила изискуемата възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО през 2019 г.
(05.12.2019 г.).
Съобразно цитираната разпоредба за родените жени в периода от 01.11.1957 г. до
31.08.1958 г. отговарят на кумулативното условие за възраст, когато са
навършили 61 години и 4 месеца. Към
датата на заявлението за пенсия (09.01.2020 г.) жалбоподателката е на възраст
61 г. 5 м. 4 дни, има 33 г. 04 м. 13 дни стаж от трета категория труд.
Изпълнено е едно от
изискванията за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО - навършена
възраст (61 г. и 4 м.).
С разпореждане №2140-12-30 от
03.02.2020 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, тъй като жалбоподателката няма изискуемия осигурителен стаж. Причина за
това е незачетен осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице за периода от
29.03.2016 г. до 31.12.2019 г.
Пенсионният орган е приел, че съгласно
чл. 41, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж и осигурителният доход на
самоосигуряващите се лица, се установяват с осигурителни книжки, в които се
посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който
са внесени или дължими осигурителни вноски. За времето след 31 декември 2006 г.
самоосигуряващите се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен
доход и въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски,
съдържащи се в информационната система/регистрите
на НОИ. За времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите се лица установяват
осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените
дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите
на НОИ. Жалбоподателката се
осигурявала по
реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване, като
самоосигуряващо се лице, собственик на ЕООД „Д-Р Г.Я. - индивидуална
практика за първична медицинска помощ“,
гр. П.., ЕИК *********, със заявено начало на дейност считано от 01.04.2013 г.
С подадената в НАП Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр.
ОКд-5) г-жа Я. е заявила, че ще се осигурява за всички осигурени социални
рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица.
При извършена
проверка в информационната система на НОИ, във връзка с потвърждаването на
осигурителен стаж и доход на основание чл. 41, ал. 1, изречение второ от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), от контролните органи на ТП
на НОИ - Пазарджик е установено, че с разпореждане № 2 / прот. № Y01121 от
29.03.2016 г. на г-жа Я. е отпусната наследствена за инвалидност поради общо
заболяване, считано от 05.12.2015 г.
Изхождайки,
че съгласно чл. 4, ал, 3, т. 2 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, които упражняват трудова дейност
като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и
физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на
задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за
смърт. Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с
чл. 6, ал. 8 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в
чужбина и морските лица (НООСОЛБГРЧМЛ). Същите по свой избор могат да се
осигуряват и за общо заболяване и майчинство, което е регламентирано с чл. 4,
ал. 6 от КСО. Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 6 от НООСОЛБГРЧМЛ, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и
4-6 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, се
осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. За лицата по чл. 4,
ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната
пенсия, осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията по
ал, 2. Законодателят изрично бил
определил подаването на декларацията, като задължително условие, за да се
реализира правото на пенсионерите по чл. 4, ал. 6 от КСО да се осигуряват. От
друга страна правото на тези лица да не се осигуряват за държавното обществено осигуряване възниква по силата на
закона, с настъпването на факта пенсиониране, без да са необходими никакви
допълнителни действия от тяхна страна. С оглед на изложеното
пенсионният орган е приел, че в
случаите, когато самоосигуряващите се лица са продължили да упражняват трудова
дейност след отпускането на пенсия и искат да се осигуряват във фондовете на
ДОО, следва задължително да подадат декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСОЛБГРЧМЛ
в компетентната ТД на НАП, като попълнят новото обстоятелство „пенсионер съм и
желая да се осигурявам“, с което изрично изразяват своето желание да
се осигуряват и след отпускане на
пенсия. Жалбоподателката, като лице упражняващо трудова
дейност като собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност, попадала
в обхвата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Когато на 05.12.2015 г. ѝ е отпусната наследствена за
инвалидност поради общо заболяване, това е довело до отпадане на основанието
за осигуряването ѝ.
За да се осигурява след тази дата тя е трябвало да подаде декларация обр.
ОКд-5, с която да изрази по определената форма и ред желанието си за
осигуряване, началото и видът му. По силата на действащите разпоредби на
НООСОЛБГРЧМЛ не било
възможно конклудентно - с действия по подаване на декларации обр. 1 и обр. 6 и
заплащане на осигурителни вноски, да се изрази такова желание за осигуряване и
то да има правна стойност. След като не бил
спазен установения от закона ред за деклариране желанието да се осигурява, то
не можело
заплатените осигурителни вноски да заместят това деклариране и да бъде зачетен
осигурителен стаж за лицето за периода от 29.03.2016 г. до 31.12.2019 г.,
поради което е постановено атакуваното разпореждане, с което длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване, е преценило, че към 09.01.2020 г. (датата на
подаденото от лицето заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО) жалбоподателката нямала изискуемия общ осигурителен стаж
за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст - 35 години и 8 месеца.
Разпореждането е атакувано с жалба в срок, като е постановено Решение №
Ц1012-12-15#1/20.05.2020 г. на Директор на ТП на НОИ Пазарджик, с което е
потвърдено разпореждане № 2140-12-121 от 30.03.2020 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 -2 от КСО на жалбоподателката.
Това е довело и до подаване на процесната жалба и образуване на настоящото
съдебно производство.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е от лице, имащо правен интерес от
оспорването, тъй като по негово заявление за отпускане на пенсия, е последвал
отказ. Жалбата е подадена в срок.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
По делото са налице редица
безспорни обстоятелства. Не се спори, че жалбоподателката е самоосигуряващо се
лице по смисъла на чл.4, ал.1 т.7 - лице което е управител на едноличен
търговец за периода от 01.07.2000 год. до 01.04.2013 год. и едноличен
собственик на капитала и управител на ЕООД от 01.04.2013 год. Не се спори, че
жалбоподателката е подала в ТП на НАП утвърдена по образец регистрационна форма
за самосигуряващо се лице и е подавала декларации обр. №1 и обр.№ 6, като е
внесла дължимите осигурителни вноски за периода от 01.07.2000 г. до 31.12.2019
год., като се е осигурявала за всички фондове на НОИ и е заплатила всички
осигурителни вноски. Това се доказва и от събраните писмени доказателства,
включително и представени от НАП. Не се спори, че считано от 05.12.2015 год. с
разпореждане от 29.03.2016 год. жалбоподателката е получила наследствена пенсия
от починалият си съпруг, като не е подавала декларация за промяна на „вида на
осигуряването”, както и декларация за „окончателен размер на осигурителният
доход”.
Съгласно чл.9, ал.1, т.4 от КСО за осигурителен стаж се
зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващото
се лице и съгласно §1, ал.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КСО,
самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са
внесени дължимите осигурителни вноски. Оттук следва, че за периода от
29.03.2016 год. до 31.12.2019 год., след като жалбоподателката е подала
декларации обр.1 и обр.6 за неговото обявяване и е внесла дължимите
осигурителни вноски, то периодът следва да се зачете като осигурителен стаж. В
тази насока е и Решение на СЕС по дело № С-103/2013 г. по преюдициално
запитване на АССГ, съгласно който пенсионният орган няма право да не зачете
осигурителен доход, за който са плащани осигурителни вноски. В тази насока е
налице и множество съдебна практика на българските съдилища, постановено въз
основа на горното решение. Макар и съгласно чл. 142, ал.1 АПК съответствието на
административния акт с материалния закон да се преценява към момента на
издаването му, няма как да не се отбележи за пълнота и, че в Държавен вестник,
бр. 71 от 11.08.2020 г. е обнародвано Постановление
на Министерски съвет № 199/07.08.2020 г., с което е прието изменение
на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица,
българските граждани на работа в чужбина и морските лица, като С § 4 ПЗР на Постановлението
са въведени и норми, уреждащи заварените случаи, в които попада и конкретния.
Поради изложените съображения,
съдът счита, че в случая по подаденото заявление за отпускане на лична пенсия е
постановен незаконосъобразен отказ, който следва да бъде отменен, като
преписката бъде върната на Директора на ТП на НОИ Пазарджик за ново произнасяне
по заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
жалбоподателката.
При
този изход на делото и с оглед направеното искане от страна на пълномощника на
жалбоподателя за присъждане на сторените разноски, съдът следва да осъди
ответника да му ги заплати. Те са в размер на 300 лв., като възражението за
прекомерност от страна на процесуалния представител на ответника, е
неоснователно. Процесуалният представител на жалбоподателя е изготвил подробна
жалба, явил във всяко едно от проведените две съдебни заседания по делото,
последното не е отлагано по негова вина, имал е активно процесуално поведение,
като е ангажирал писмени доказателства, изложил е устно становище в съдебно
заседание по спора и е изготвил подробно писмено становище.
Воден от горното и на основание чл.172,
ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно
Решение № Ц1012-12-15#1/20.05.2020 г. на Директор на ТП на НОИ Пазарджик, с
което е потвърдено разпореждане № 2140-12-121 от 30.03.2020 г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 -2 от КСО на Г.Д.Я..
ИЗПРАЩА преписката на
Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. Пазарджик за решаване
на въпроса по същество, съобразно
указанията за тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ Пазарджик да заплати на Г.Д.Я. с ЕГН **********,*** сторените разноски
в производството в размер на 300 (триста) лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/