№ 204
гр. гр. Добрич, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Анна Великова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело №
20233200500371 по описа за 2023 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по
повод жалба с вх. № 12564 от 21.07.2022г. по регистъра на Районен съд –
Добрич, подадена от „Савимекс“ ООД с ЕИК *********, град В., бул.
„В.В.***, чрез адвокат К. К., срещу решение № 610 от 21.06.2022г. по гр.д.№
3731/2021г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е отхвърлен
предявеният от дружеството-въззивник против С. М. А. с ЕГН ********** от
град Д., „С.О.“ ***, иск за заплащане на сумата от 857,44 лева,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие, ведно с
обезщетение за забава в плащането на главното задължение от датата на
предявяването на иска 30.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се съдържат оплаквания, че решението е неправилно като
постановено в нарушение процесуални и материално правни норми,
необосновано и при непълнота на доказателствата. Въззивникът изразява
несъгласие с мотивите на съда, че разпоредбата на чл. 220 от КТ произвежда
действие, само при условие, че дължимата сума за обезщетение при
прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 от КТ с
едностранно писмено предизвестие на работника/служителя е реално
заплатена. Позовава се на съдебна практика, според която предизвестие по
силата на закона се дължи, но ако страната заяви, че не желае срокът да бъде
спазен изобщо, то трудовото правоотношение се прекратява в момента на
достигане на изявлението до другата страна, или в момента, който страната е
определила като дата на прекратяване на трудовото правоотношение и в този
1
случай заплащане на обезщетение по чл. 220 от КТ е дължимо. Настоява за
отмяна на решението, уважаване на иска и присъждане на разноските за двете
инстанции.Отговор на въззивната жалба от особения представител по чл. 47,
ал. 6 от ГПК на въззиваемия В.А.Г. не е постъпил. С писмено становище в
откритото заседание счита решението за законосъобразно, а въззивната жалба
срещу него, по изложените от насрещната страна доводи, за неоснователна.
Насрещната страна С. М. А. не е подала отговор.
Като постави на разглеждане въззивната жалба, Окръжен съд – Добрич
установи следното:
Постановеното неизгодно за въззивника решение му е съобщено на дата
01.07.2022г. Правото си на жалба страната, с правен интерес от оспорването
на отчасти неизгодното за нея решение, е упражнила надлежно в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК – на 15.07.2022г. Жалбата е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна, а решението, като валидно,
допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено, въз основа следните
фактически констатации и правни изводи на въззивния съд:
Производството по гр.д.№ 3731/2021г. по описа на Районен съд –
Добрич е образувано по повод искова молба на „Савимекс“ ООД с ЕИК
*********, град В., бул. „В.В.***, с която против С. М. А. с ЕГН **********
от град Д., „С.О.“ ***, е предявен иск за заплащане на сумата от 857,44 лева,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие, ведно с
обезщетение за забава от датата на предявяването на иска - 30.11.2021г., до
окончателното изплащане на сумата.
Вземанията си ищецът е обосновал със следните обстоятелства: въз
основа на сключен между страните трудов договор № 2647 от 21.09.2020г.
ответницата работила в ищцовото дружество на длъжност „***”. Договорът
между страните е сключен за неопределено време, като през първите шест
месеца от действието му бил уговорен срок за изпитване в полза на
работодателя. С молба от 23.09.2021г. ответницата уведомила работодателя,
че считано от същата дата (допусната е техническа грешка при посочване на
датата в исковата молба), прекратява трудовото правоотношение по свое
желание, „с едномесечно предизвестие, което няма да спази”. В съответствие
с волеизявлението на работника и на основание чл. 326, ал. 1 от КТ
работодателят прекратил трудовото правоотношение със заповед за
прекратяване № 1136/23.09.2021г. и претендира плащане на обезщетение по
чл. 220, ал. 1 от КТ в размер от 857,44 лева.
В писмено отговор на исковата молба ответницата е оспорила иска като
неоснователен. Посочила е, че в действителност отправила изявление за
напускане и пожелала да депозира предизвестието си, но била подведена от
служителките в счетоводството на ищцовото дружество, които й
предоставили за подпис бланка от молба. Смятала, че подписва изявление за
предизвестие и имала намерение да отработи срока му. След като подписала
молбата й било наредено да напусне веднага работа, буквално била изгонена
2
от работа.
Установява се от писмените доказателства по делото, че по силата на
трудов договор № 2647/21.09.2020г. по чл. 70 от КТ с уговорен 6-месечен
срок за изпитване в полза на работодателя и 30-дневно предизвестие при
прекратяване, считано от 22.09.2020г. С. М. А. е назначена на длъжността
„П.“ при „Савимекс“ ООД. На дата 23.09.2021г. ответницата е депозирала
молба до работодателя да бъде освободена от заеманата длъжност с
едномесечно предизвестие, което няма да спази, считано от същата дата.
Работодателят е издал заповед № 136/23.09.2021г. за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от
23.09.2021г. Заповедта е връчена на работника в същия ден, според изричното
саморъчно отбелязване върху нея. Във фиш за работна заплата на ответницата
за м. август 2021г. е вписано брутно трудово възнаграждение в размер на
917,44 лева.
В първоинстанционното производство са разпитани двама свидетели
М.Д.И. и М.П.Д.. Според първата (технолог в ищцовото дружество и пряк
ръководител на ответницата) А. напуснала внезапно, трябвало да бъде на
работа на 23.09.2021г. сутринта в цеха за пакетаж, смяната й започвала в 8.30
часа, но се обадила на свидетелката и съобщила, че няма да се яви на работа.
На предупреждението на свидетелката, че следва да изработи срока на
предизвестието, отговорила, че няма да го изработи и затворила телефона.
След разговора ответницата не е посещавала цеха. Според втората свидетелка
(специалист човешки ресурси) на 23.09.2021г. ответницата се явила в отдела
и заявила, че напуска и не желае да отработи предизвестието. Съответно на
това свидетелката й предоставила формуляр.
След изтичане на уговорения шестмесечен срок за изпитване в полза на
работодателя (на 22.03.2021г.) и непрекратяването му в този период,
трудовият договор е окончателно сключен, по силата на чл. 71, ал. 2 от КТ,
като такъв за неопределено време по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ. Този договор
може да бъде прекратен от работника/служителя на основанието по чл. 326,
ал. 1 от КТ - с писмено предизвестие до работодателя. Срокът на
предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни,
доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца
(така чл. 326, ал. 2 от КТ). Тридесетдневен е уговореният между страните
срок на предизвестие, съгласно чл. 5, б. „в“ от договора. Трудовият договор
се прекратява по силата на закона с изтичане на срока на предизвестието,
съгласно изричната разпоредба на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ. За страните по
правоотношението съществува възможност трудовият договор да се прекрати
и преди изтичане срока на предизвестието, като се заплати на другата страна
обезщетение за неспазения срок (така чл. 220, ал. 1 и 2 от КТ). Касае се за
заместване на първоначално дължимата престация - спазване на срока на
предизвестието чрез отработването му, с друга престация - плащане на
определена в закона сума. За да произведе действие разпоредбата на чл. 220
от КТ, т.е. договорът да се прекрати преди изтичане на срока на
3
предизвестието, дължимата сума за обезщетение следва да е била реално
изплатена. Ако сумата не бъде платена, прекратяване на правоотношението
преди изтичане на срока на предизвестието не настъпва и същото се
прекратява с изтичане на срока на предизвестието (така решение №
34/24.03.2017г. по гр.д.№2962/2016г., IV г.о., ГК на ВКС; решение №
617/15.10.2010г. по гр.д.№1493/2009г., III г.о., ГК на ВКС).
Ответницата С. А. е предприела упражняване на правото си за
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с отправяне на
предизвестие на 23.09.2021г., получено от работодателя на същата дата. В
самото предизвестие е изявена изрично волята й да не отработва срока на
предизвестието и в следващите 30 дни тя не се е явявала на работа. При
изрично отправеното волеизявление за неспазване срока на предизвестие, за
да настъпи ефектът на прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от посочения ден – 23.09.2021г., е
следвало ответницата веднага да заплати на работодателя, съответно той
реално да получи, обезщетение за неспазен срок на предизвестието като
заместваща престация за неотработения срок на предизвестието. С
позоваването от работодателя на разпоредбата чл. 220, ал. 1 от КТ чрез
изписването в заповед № 136/23.09.2021г. „лицето подава молба и не спазва
срока на предизвестие“ във връзка с чл. 326, ал. 1 от КТ, без да е заплатено
дължимото обезщетение, не може да се постигне последицата на
прекратяване на посоченото основание към тази дата. В този случай ефектът
на прекратяването на трудовото правоотношение не е настъпил с издаване на
заповедта от работодателя, а с изтичане на срока на предизвестието, който е
следвало да се отработи от ответницата. Моментът на прекратяване на
трудовото правоотношение чрез едностранно предизвестие от
работника/служителя настъпва единствено с изтичане на срока на
предизвестието, по изричната разпоредба на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ, щом при
отправяне на изявлението за едностранно прекратяване
работникът/служителят не е изплатил на работодателя обезщетението за
неотработения срок на предизвестие. Дали в рамките на този срок
работникът/служителят фактически е работил не е от значение за настъпване
ефекта на прекратяването.Така трудовото правоотношение с ответницата е
прекратено на основанието по чл. 326, ал. 1 от КТ, но не при неспазен срок на
предизвестието, при което е дължимо от нея обезщетението по чл. 220, ал. 1
от КТ, а при изтекъл срок на предизвестието, в която хипотеза
претендираното от ищцовото дружество обезщетение не се дължи. При
неявяването на работа от ответницата в течение на два последователни
работни дни в рамките на срока на предизвестие работодателят разполага с
възможност да прекрати трудовото правоотношение преди изтичане срока на
предизвестието поради дисциплинарно нарушение (в този смисъл
Тълкувателно решение № 2 от 23.10.2012г. по тълк.д. № 2/2012г. на ОСГК на
ВКС). В конкретния случай ищецът не се е възползвал от тази възможност, а
при настъпило прекратяване на трудовото правоотношение поради изтичане
4
на срока на отправеното от ответницата предизвестие тя не дължи на
работодателя обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ.
До същия извод за неоснователност на иска е достигнал и районният
съд, решението му е законосъобразно постановено и следва да бъде
потвърдено.
Ищецът и въззивник няма право на разноски за двете инстанции с оглед
изхода от спора и такива не следва да му се присъждат. Ответницата и
въззиваема поради отхвърляне на иска срещу нея има право на такива
разноски за двете инстанции на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, но също не
следва да й се присъждат, тъй като не е претендирала такива.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 610 от 21.06.2022г. по гр.д.№ 3731/2021г.
по описа на Районен съд – Добрич.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5