РЕШЕНИЕ
№
18.06.2021 г.,
гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на двадесет
и осми април през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №1163 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П.П.П., ЕГН **********,
съд.адрес: ***-3-адв.Н.Б. против
Наказателно постановление №371 от 03.08.2020 г. на Зам. кмета на Община Пазарджик, с което на
същия за нарушение на чл.2, т.18 от Наредбата за
обществения ред в Община Пазарджик /НОРОП/ и
на основание чл.15,
ал.2 от ЗАНН е наложено наказцание ОБЩЕСТВЕН ОПОРИЦАНИЕ.
Поддържа се, че обжалваното постановление е
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Сочи
нови доказателства.
Ответникът
по жалбата, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като моли НП,
като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Съдът, като провери
основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
На
жалбоподателя е съставен акт за това, че на 17.05.2020 г. около 01.00 часа в гр.Пазарджик,
на кръстовище образувано от ул.“П. *** Фурнаджиев поврежда 3 бр. пътни знаци
Д17 и 1 бр. пътен знак Б2, огънати в основата.
Въз
основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите С.М.
– актосъставител, Александър Рибников, В.М. и писмените доказателства приложени
по делото.
Възражението
за некомпетентност на актосъставителя намира за неоснователно.
Компететността на актосъставителя
произтича от разпоредбата на чл.92, ал.1 от Наредбата за обществения ред в Община Пазарджик, съгласно която актовете за установяване
на нарушенията се съставят от длъжностни лица от Общината определени със
заповед на Кмета на Общината, както и от служители на РУ-МВР Пазарджик и РЗИ-Пазарджик в рамките
на тяхната компетентност.
Вино е,
че актосъставителят е служител в РУ Пазарджик, който в качеството си полицай в
група „Охрана на обществения ред“ при РУ Пазарджик е съставил настоящия АУАН.
Разпоредбата на чл.2, т.18 от Наредбата, вменена като нарушена, предвижда
забарана за повреждане на пътните, тротоарните, градинските и паркови настилки и
съоръжения, на телефонните апарати, табла и кабини, на заслоните по спирките на
обществения транспорт, на обществените чешми, уличните и парковите осветителни
тела и комуникации, противопожарни съоръжения, пътни знаци, табели, указатели и
светофари, както и всякакви други подобни имоти.
Безспорно се установява от показанията на
свидетелите М. и М. и подадения от свидетеля М. сигнал до тел.112, че в
инкриминираната вечер е имало повреждане на пътни знаци на посоченото в НП
място, коет оповреждане се изразявало в огъването им.
Спорният въпрос е относно авторството за
извършеното нарушение, а именно извършено ли от жалбоподателя.
В показанията си свидетелят М. сочи, че отивайки на място три лица,
между които жалбоподателя П.. При разговор с тях П. признал, че именно той е
повредил знаците. Същото било казано и от другите две лица.
Относно тези обстоятелства показания дава и свидетелят Рибников, че
въпросната вечер се разхождали няколко приятели, между които и жалбоподателя.
Действително били спрени за проверка от полицейски служители, които ги попитали
кой е чупил знаци. След оказан върху тях психологически натиск, свидетелят
заявил, че знаците са счупени от П.. Но всъщност той не знаел от кого са
повредени знаците, дори не незнаел за какви знаци ставало въпрос.
Категоричен отговор на спорния въпрос не се съдържа и в показанията на
свидетеля М.. Същият дава показания, че видял въпросната вечер някакъв човек да
бута пътни знаци, но го видял отдалече като човекът бил обърнат с гръб към
него. Заявява, че неможе д аго разпознае, ако го види.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че липсват
категорични и неоспорими доказателства жалбоподателят да е осъществил
признаците на вмененто му административно нарушение.
Съдът дава вяра на показанията на всички разпитани свидетели. Но тези показания
обаче не дават категоричен отговор на основния въпрос, дали именно жалбоподателят
е повредил пътните знаци.
Единственото косвено доказателство насочващо към подсъдимите, като
извършители са показанията на свидетеля М., че жалбоподателят пред него е
признал вината си.
Но, за да се потвърди НП, авторството на жалбоподателя за извършено
нарушение следва да бъде доказано по несъмнен начин от АНО.
Поначало свидетелят М. възпроизвежда
единствено предпроцесни изявления на самото наказано лице. В тази
насока, освен възпроизведените обяснения на нарушителя, липсват други преки или косвени доказателства, които да дават основание да се приеме,
че жалбподателят е извършил
административното нарушение.
Съгласно чл.116, ал.1 от НПК, приложима в настоящия процес съгласно чл.84 от ЗАНН, присъдата, респективно НП, не може да се
основава само на самопризнание,
още повече опровергано от показанията на свидетеля Рибников в съдебно
производство.
При тези събрани доказателства, разгледани по отделно и във връзка с
останалите доказателства по делото относно основния факт, съдът не достигна до
безспорен, категоричен и единствено възможен извод, обосноваваш виновността на жалбоподателя
да е осъществил вмененото му нарушение, както от обективна страна, така и от
субективна страна.
В този смисъл наказателното постановление в тази част е необосновано, респективно незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
По делото е направено искане от пълномощника на жалбоподателя за
присъждане в негова полза на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на
03.12.2019 г. / в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
В този случай е приложима разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, според
която когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ.
По делото са представени пълномощно и договор за правна помощ, според
които на адв.Б. за процесуално представителство по делото е заплатена в брой
сума от 600 лв.
В случая обаче няма направено възражение от настрещната страна за
прекомерност на възнаграждението съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН.
С оглед на това и резултата по делото-отмяна на НП, съдът намира
претенцията за възлагане на разноски за основателна, поради което следва да
бъде осъдена Община Пазарджик която има статут на юридическо лице по смисъла
на чл.14 от ЗМСМА да
заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за един адвокат в
размер на 600 лв.
Претенцията на АНО за заплащане на разноски, с оглед изхода на делото е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена
Воден от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №371 от 03.08.2020 г. на Зам. кмета
на Община Пазарджик, с което на П.П.П., ЕГН **********,
съд.адрес: ***-3-адв.Н.Б. за нарушение на чл.2, т.18 от Наредбата за
обществения ред в Община Пазарджик /НОРОП/ и на основание
чл.15, ал.2 от ЗАНН е наложено наказцание ОБЩЕСТВЕН ОПОРИЦАНИЕ.
ОСЪЖДА Община Пазарджик за
заплати на П.П.П., ЕГН *********** направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на Община Пазарджик за
присъждане на деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: