№ 6737
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100506744 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 5050 от 21.03.2024 г. по гр.д. № 53156/2022 г. по описа на СРС, 55
с-в, е осъдено дружеството „С.П.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „****, да заплати на Държавна агенция „Д.р. и в.з.“, със седалище гр.
София, ул. ****, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 19 от ЗДРВВЗ във вр. с
чл. 250 от ЗЗД, сумата от 12138.11 лева, представляваща обезщетение за причинените
на Държавна агенция „Д.р. и в.з.“ вреди под формата на претърпени загуби,
изразяващи се в стойността на разходите за възстановяване на 1030,400 кг. краве
сирене с качество по БДС, които вреди са пряка последица от неизпълнението от
„С.П.” АД на задължението му да съхранява, пази и опреснява предоставеното му
количество млечни продукти, представляващи 1030,400 кг. краве сирене съгласно
договор за съхранение на държавни резерви № 3410/ 06.10.2008 г., сключен между
Държавна агенция „Д.р. и в.з.“ и „С.П.“ АД, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.09.2022г. до окончателното
й изплащане, като е отхвърлен, като неоснователен, иска за горницата над тази сума
до пълния искан размер от 12272.00 лева.
Решението е постановено при участие в процеса на „Първа инвестиционна
банка“ АД, ЕИК *********, като трето лице помагач на страната на ответника.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК постановеното решение в частта на уважаване на
1
иска, е обжалвано от ответника „С.П.“ АД с доводи, че е неправилно, постановено е в
противоречие със събраните по делото доказателства, в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Поддържа, че неправилно при постановяване на
решението си СРС не е съобразил установения по делото факт, а именно, че
сключените договори с ищеца за съхранение на държавни резерви и в.з. са били
прекратени, считано от 01.01.2018 г., поради което същите не са продължили
действието си за период от 12 месеца след посочената дата. Чрез изпратените писма от
ответника до ищеца е установена категоричната воля на влогоприемателя-ответник да
прекрати едностранно договорите като върне на влогодателя- ищец, или на посочено
от последния лице, наличните количества кашкавал и възстанови липсващото
количество сирене. Неправилно, според жалбоподателя, съдът не е отчел при
тълкуването на последващите сключени тристранни споразумения от 18.06.2018 г., че
волята на ответника не е била променена и същият не е сключил нови договори с
идентичен предмет с ищеца. Последните, по изложени твърдения, сочат именно за
прекратените правоотношения по предишните договори с ответника, както и за
регулацията на отношенията във връзка със съхраняване и пазене на описаните млечни
продукти до избора на нов съхранител – процедура, за което е била стартирана от
ищеца именно по този повод. Именно това се установява от сключените тристранни
споразумения – същите са с временен характер – до приключване на процедурата по
избор на външен съхранител, но не по-късно от една година от сключването им.
Доколкото в производството не са ангажирани доказателства сочещи за оттегляне на
изявлението на ответника от 08.11.2017 г. за прекратяване на договорите.
Неправилно, според жалбоподателят, съдът е приел за преклудирани
възраженията на ответника за невиновна невъзможност за изпълнение продиктувана
именно от поведението на ищеца, като въпреки това в мотивите си съдът е разгледал
част от тях и е достигнал до извод, че същите са неоснователни. След като ответникът
е направил възражение в отговора на исковата молба, че не дължи заплащане на
обезщетение за вреди на ищеца по сключените и прекратени впоследствие договори,
то, тази позиция е достатъчна, за да обоснове, че конкретизираните на по-късен етап
възражения за невиновна невъзможност са направени в срок и по тях съда дължи
произнасяне. Чрез разменената между страните кореспонденция се установява, че
ответникът е сигнализирал многократно ищеца за невиновна невъзможност
непрекъснато да опреснява и обновява вложените стоки. Многократно ответникът е
информирал ищеца е искал от него нужното разрешение и съдействие за преместване
на описаните стоки от склада в „Д.м.к.“ ЕООД в друга складова база, тъй като е налице
опасност същите да погинат. Именно и поради това счита, че в производството е
доказано, че именно липсата на съдействие и добросъвестно поведение на ищеца е
довело до погиване на вложените стоки и причиняване на описаните вреди. С оглед
това, причината за неизпълнение на задълженията на ответника не може да му се
2
вмени във вина /чл.81, ал.1 ЗЗД/, което възражение не е било обсъдено никак от съда.
Идентичен извод се налага и за възражението на ответника, че банката /подпомагаща
страна в производството/ е била уведомена своевременно от ищеца /с писмо от
28.06.2019 г./ за съхраняването в Млекопреработвателното предприятие гр.Русе на
количества млечни продукти, които са Д.р., които са бързоразвалящи се продукти.
Според ответника, чрез констатациите на СТЕ, в производството е установено, че в
периода от 05.03.2019 г. до 31.07.2019 г. наличното в склада количество сирене е било
годно за нуждите на ДРВЗ, сагласно и изготвените в този период констативни
протоколи и извършени проверки от служители на агенцията – ищец. Следователно,
банката е била наясно, че връщайки си владението върху описаните хладилни
помещения на 05.03.2019 г., че в същите се съхраняват бързоразвалящи се стоки, които
до 31.07.2019 г. са били в добро състояние, годни за Д.р.. С оглед това и в
производството не са били обсъдени възраженията на отвеника, че поведението на
банката не е било добросъвестно. При така изложеното, счита че с постановеното
решение, съдът не е дал отговор на възраженията и доводите на ответника, в т.ч. не е
дал отговор за това дали ответникът със своето поведение носи вина за причинените
на ищеца вреди.
Неправилни, според ответника, са изводите на съда, че в случая не е налице
прекратяване на договорите, което от своя страна да е довело до задължение за ищеца-
влогодател да получи обратно вложените вещи и да даде необходимото съдействие на
ответника за тяхното преместване. Напротив, както е посочил ответника, в случая е
налице прекратяване на договорите, което е довело до задължение на ищеца да получи
вещите обратно, респ. да даде нужното съдействие на ответника за своевременно
преместване на вложените стоки. Поради неизпълнение на последните посочени
задължения, ответникът се е освободил от своята забава и не носи риска от погиване
на вложените вещи, респ. не следва да носи отговорност за причинените на ищеца
вреди /чл.95 и чл.96, ал.1 ЗЗД/. Освен това, според ответника, даването на съгласие от
страна на ищеца за преместване на стоките е било необходимо и такова последния е
бил дал при сключване на тристранните споразумения от 18.06.2018 г. и последващите
от 25.03.2019 г. Очевидно в случая, според жалбоподателя, договореното
местоизпълнение не може да бъде променено без съгласието на ищеца.
С оглед това, ответникът счита, че съдът не се е произнесъл по всички наведени
възражения и доводи на ответника и не е обсъдил в цялост събраните доказателства.
Моли постановеното решение, в обжалваната част, да бъде отменено като неправилно,
а предявените искове – отхвърлени като неоснователни в цялост. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Държавна агенция „Д.р. и в.з.“ подава отговор, в който
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че доводите
на ответника, че сключения между страните Договор за съхранение на ДР №
3
3410/06.10.2008 г. е бил прекратен към дата на подаване на исковата молба са
неоснователни. В производството е установено, според ищеца, че между страните е
възникнало облигационно отношения по сключен Договор за съхранение на ДР №
3410/06.10.2008 г. за съхранение на краве сирене с качество по БДС: 15/2010 г. в общ
размер на 448 049,600 кг. Количествата млечни продукти са били предадени за
съхранение на ответника с приемателни актове, съгласно Приложение № 1 към чл. 15,
ал. 2 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните
резерви и военновременните запаси (НУРОДДРВВЗ), а за периода на съхранение
ежегодно в качеството си на съхранител „С.П.“ АД е издавала ведомости за движение
съгласно чл.15 от НУРОДДРВВЗ на съхраняваните задбалансово количества млечни
продукти, представляващи Д.р. и военновременен запас, същите са собственост на
възложителя ДА ДРВВЗ. Според ищеца последните ведомости за движение на
наличностите на материалите и стоки са към 31.12.2018 г., като съхранителят е
продължил да прилага същите и към 2019 г. (Ведомост № 01/30.01.2019 г. и №
02/30.01.2019 г.).
Заявява, че са сключени тристранни споразумения, по силата на които
дружеството „С.П.“ АД запазва качеството си на съхранител с включване на трета
страна -„Д.м.к.“ ООД със споразумение през 2018г. и „Д.м.к.“ ЕООД със споразумение
през 2019г. Уговорен бил срок за съхранението и обновяването на материалните запаси
ДР - една година от подписване на споразумението или до приключване на процедура
по избор на външен съхранител. В сключените тристранни споразумения „С.П.“ АД е
запазило качеството съхранител и е било подпомагано да изпълнява задълженията си
от привлечената от самия него трета страна -„Д.м.к.“ ООД и „Д.м.к.“ ЕООД, Според
ищеца споразуменията били сключени въз основа на договора за съхранение и правата
и задълженията, уговорени в него, били прехвърлени като такива в споразуменията.
Сочи, че от страна на „С.П.“ АД липсват представени доказателства, обосноваващи
неизпълнението на споразумението и липсата на фактическо връщане на липсващите
количества сирене. Поддържа, че споразуменията са били сключени по предложение
на ответника, респективно приети от страна на агенцията именно в знак на
сътрудничество и предоставяне на възможност за връщане на липсващите още през
декември 2017г. количества сирене, представляващи ДР. Сочи, че предадените за
съхранение ДР и ВВЗ имат особен статут и специален режим на управление, уреден,
както в сключения между страните договор, така и в Закона за държавните резерви и
военновременните Запаси (ЗДРВВЗ) и в Наредба за условията и реда за организиране
на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси (НУРОДДРВВЗ).
Поддържа, че според нормативната уредба, съхранителят дължи осигуряване на
необходимите условия за спазване на технологичните изисквания при съхраняването
на държавни резерви в наличните си складови площи. Той не може да се разпорежда с
предадените му за съхранение ДР и няма право да ги премества без знанието и
4
разрешението на председателя на агенцията. Тези задължения по отношение на
външните съхранители са дължими до момента на освобождаване на ДР и ВВЗ с
нарочен акт на Министерски съвет и последваща заповед на председателя. До
реализацията или преместването на освободените държавни резерви съхранителите
носят отговорност за целостта и състоянието им. В тази връзка следва да се има
предвид, че предадените на ответника ДР не са загубили статута си на държавни
резерви, поради липса на издаден акт на Министерски съвет за тяхното
освобождаване. Както правилно е приел и първоинстанционния съд с постановеното
решение, договорът за съхранение на ДР следва да се счита прекратен едва след
издадена от председателя на агенцията заповед за предаването им, която заповед от
своя страна се издава след освобождаване на материалите предмет на съхранение.
Излага правни доводи, че правоотношенията във връзка със съхранението на
военновременните запаси, се уреждат на плоскостта на договора за влог-чл. 250 от
ЗЗД, но с оглед на специалната нормативна уредба, действала към момента при
субсидиарното приложение на нормите на ЗЗД, доколкото обаче те не противоречат на
специалния режим, уреден в ЗДРВВЗ. Следователно, според ищеца, до освобождаване
на ДР и ВВЗ, договорът за влог между страните продължава своето действие на
основание чл. 19, ал.6 и чл. 24, ал. 6 от ЗДРВВЗ до момента на освобождаването на
държавните резерви и военновременните запаси по смисъла на 81, т. 4 от ДР на
ЗДРВВЗ. Предвид изложеното и с оглед на установената фактическа обстановка в
първоинстанционното производство, ищецът намира, че в случая няма издадени
заповеди за освобождаване на количествата сирене същите ДР. Ищецът поддържа, че
освен задължение за съхранение, сключения договор вменява задължение и за
обновяване на предадените за съхранение количества държавни резерви. В тази връзка
с чл. 8, т. 16 от Договор за съхранение на ДР № 3410/06.10.2008 г., съхранителя се е
задължил да обновява материалите преди изтичане на срока им за съхранение след
доставяне на равни количества новопроизведени. Обновяване на количествата млечни
продукти, предмет на същия договор, е следвало да се извършва от ответника и в
изпълнение на сключеното Тристранно споразумение от 25.03.2019г., съгласно което
„Д.м.к.“ ЕООД, като трета страна, се е задължила да извършва обновяване и опазва
количествата по Договор за съхранение на ДР № 3410/06.10.2008 г. след предаването
им от ответника в съответствие с т. 4 от споразумението. Доказателства,
удостоверяващи обаче предаване на млечните продукти от „С.П.“ АД на „Д.м.к.“
ЕООД в изпълнение на подписаното споразумение, не са представени по делото.
Поддържа, че всеки от съставените констативни протоколи съдържа и задължително
предписание към ответника за възстановяване на установените липси от краве сирене
или обновяване на количествата. В случая било установено, че дружеството - ответник
не е изпълнило даденото задължително предписание и не е възстановило липсващото
количество сирене от краве мляко, като не е го е обновило в дадения срок.
5
Подпомагащата страна „Първа инвестиционна банка“ АД подава отговор, в
който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че при
постановяване на решението си правилно Софийски районен съд е приел, че в
разглеждания случай е установено неизпълнение на едно от основните задължения на
ответника, които възникват в качеството му на влогоприемател, а то е да пази и
съхранява материалите, собственост на Агенцията.
Заявява, че двата договора имат характера на търговски сделки и в случая не е
налице неизпълнение поради непреодолима сила, която е определена като
непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер. Напротив,
установените аварии на съоръженията, представляващи хладилни витрини, е събитие,
което е обективно по своя характер и съда е извел изводите, че ответника дължи
грижата на добрия търговец по чл.302 от ТЗ в изпълнение на своите задължения.
Както правилно е отбелязал съда, при полагането на дължимата грижа ответникът е
можел да предотврати последиците от настъпилата през месец ноември 2017 г. авария
в хладилната инсталация в ползвания от него склад гр. Русе, като извърши незабавни
действия по ремонт на това съоръжение т.е. „С.П.“ АД не се освобождава от
отговорност за допуснатото от него неизпълнение.
По отношение на второто обективно събитие, на което се позовава ответникът,
което съставлява отправено от трето лице изявление за прекратяване на договора за
наем на складовото помещение, находящо се в гр. Русе, ул. **** и ограничаване на
достъпа на ответника до него след прекратяване действието на сделката, също не
притежава нито една от описаните характеристики, при наличието на които то може да
се квалифицира като непреодолима сила. Същото, по изложени доводи, не е такова от
извънреден характер и неговото настъпване да не може да се предвиди при сключване
на въпросните договори за съхранение. Ето защо, правилно съда е приел в случая, че
това събитие не може да се определи като непреодолимо, защото последиците от него
могат да бъдат преодолени от ответника при полагането на дължимата грижа. Нещо
повече прекратяване на действието на договора за наем е могло да се предотврати,
чрез изплащане на наемодателя наемната цена, което може да бъде направено от
ответника, въпреки че не е страна по договора с „ПИБ“ АД по реда на чл.74 от ЗЗД, за
да не може да бъде лишен от възможността да полза имота по сключения от него
договор за пренаемане.
Ето защо съдът е извел извода, че при полагане на дължимата грижа на добрия
търговец от „С.П.“ АД, това дружество е можело да прекрати последиците от
прекратяване на договора за наем. С оглед на гореизложеното по делото, поддържа, че
в производството е доказано настъпването на всички предпоставки за ангажирането на
отговорността на „С.П.“ АД, на основание чл. 79, ал.1, предл.2, във връзка с чл.82 от
ЗЗД, което се дължи на неполагането на дължимата грижа на добрия търговец.
6
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните
правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира постановеното от СРС, 55 състав, решение в
обжалваната част за валидно и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Производството е образувано по предявен от Държавна агенция „Д.р. и в.з.“ /ДА
ДРВВЗ/ ЕООД, срещу „С.П.“ АД, ЕИК ****, осъдителен иск с правно основание чл.79,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 22 от Закона за
държавните резерви и в.з. (ЗДРВВЗ), във вр. с чл. 250 от ЗЗД за сумата 12272.00 лева с
ДДС, представляваща обезщетение, равностойно на пазарната стойност на липсващи
количества сирено в размер на 1030,400 кг. от краве мляко по Договор за съхранение
на ДР № 3410/06.10.2008 г., изменен с Анекс № 1/10.02.2016г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 30.09.2022 г., до окончателното
плащане.
За да постанови съдебното решение, обжалвано в частта на уважаване на иска,
първоинстанционният съд е приел, че от приложените по делото доказателства е
установено, че ответникът, като съхранител по сключения между главните страни
Договор за съхранение на ДР № 3410/06.10.2008 г., и Анекс към него с №ДС-
1/10.02.2016 г., в МПП гр. Русе ул. **** не е изпълнил задълженията си за съхранение
на предаденото му количество 449.080 тона краве сирене, имащи характера на
държавни резерви съгласно чл. 2, ал. 1 ЗДРВВЗ, поради което е уважена претенцията
за заплащане на сумата 12138.11 лв., представляваща обезщетение за причинените на
Държавна агенция „Д.р. и в.з.“ вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи
се в стойността на разходите за възстановяване на 1030,400 кг. краве сирене с качество
по БДС, които вреди са пряка последица от неизпълнението от „С.П.” АД на
задължението му да съхранява, пази и опреснява предоставеното му количество
млечни продукти, представляващи 1030,400 кг. краве сирене съгласно договора, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
- 30.09.2022г. до окончателното й изплащане.
Решението е правилно в посочената обжалвана част.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че главните
страни: ДА ДРВВЗ, чрез Териториална дирекция „Д.р.“- гр. Велико Търново, и „С.П.“
АД са сключили Договор за съхранение на ДР № 3410/06.10.2008 г., и Анекс към него
с №ДС- 1/10.02.2016 г., по силата на който ищецът е предал на ответника за
7
съхранение и пазене в складовите му бази и складове, материали, собственост на
Агенцията, описани по групови позиции в Приложение 1 срещу възнаграждение.
Страните договорили, че съхранението на материалите по Приложение 1 ще се
извършва в складово помещение в населено място гр. Русе, бул. ****. Съгласно чл. 5,
ал. 1 от договора, възложителят се задължава да плаща на съхранителя
възнаграждение за съхранение на материалите по приложение № 1 за направените
разходи за реалното съхраняване количество материали. Съгласно, ал. 4 на същата
разпоредба, дължимата сума за съхранението на същите се определя на база реално
съхраняваното количество, като констатирането на количеството се извършва от
надлежно оправомощени представителни на страните и се удостоверява с подписан от
тях протокол. Съответно в чл.6 от договора предвидили, че в случай на реализация на
материалите съхранявани при съхранителя, цената за съхранение се изчислява на база
реално оставащи на съхранение количества за всеки отделен месец.
С договора съхранителят поел задължение да съхранява и пази материалите и
да ги върне на възложителя или да ги предаде на посочено от него трето лице съгласно
условията на писмена заповед и при спазване клаузите на договора. Страните се
съгласили договора да е със срок една година, считано от 01.01.2008г., като
предвидили продължаване на действието му за следващите 12 месеца при същите
условия, ако един месец преди изтичане на срока никоя от страните не отправи до
другата писмено предизвестие за прекратяване. За съхранителя били предвидени и
задължения /чл. 8, ал. 4 от договора/ да уведоми възложителя при промяна в
собствеността на складовете, в които се съхраняват материалите; да съхранява и пази
материалите с грижата на добрия търговец и по начин, който не допуска влошаване на
качествените им показатели; да не използва по никакъв начин и да не се разпорежда с
материалите, включително да ги влага в производство, преработва или обработва; да
не премества от един в друг склад или складова база съхраняваните материали без
писмена заповед на председателя на Агенцията. За задължението съхранителя да не се
разпорежда с материалите било предвидено изключение - такова се допуска
единствено при условията на обновяване съгласно чл. 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от
НУРОДДРВВЗ.
Съгласно чл. 8, т. 1 от договора, съхранителят се задължил при прекратяване на
договора да върне материалите от приложение № 1 към договора на възложителя /чл.8,
т.1.1/. Същата уговорка е направена в чл. 8, т. 2 и т.2.1 от договора. Съгласно чл. 8, т.
11 от договора, съхранителят се задължил да не премества от един в друг склад или
складова база съхраняваните материали без писмена заповед на председателя на ДА
"ДРВВЗ". Съгласно чл. 12 от договора, поддържането на количествата материали по
договора се извършва за сметка на съхранителя.
В чл. 23 от договора са уговорени хипотезите за прекратяването на договорните
отношения между страните. Прекратяването на договора страните предвидили да
8
става с изтичане на неговия срок, извън случая по чл. 4, ал. 2; с едномесечно
мотивирано предизвестие от съхранителя; едностранно от възложителя при
констатирано неизпълнение и при констатиране, че складовете на съхранение станат
неудобни или негодни за ползване, както и при отпадане на необходимостта от
осъществяване на предмета на договора.
В договора е предвидена и имуществена отговорност за страните при
неизпълнение или лошо изпълнение на задълженията по договора; неустойка за
съхранителя в размер на 10% от стойността на липсващите материали по приложение
1; обезщетение за вреди за срока на договора по чл. 17, ал. 1 и до датата на
окончателното възстановяване на липсващите или погиналите материали в размер на
законната лихва върху стойността им от датата на констатираните липси до датата на
констатиране на тяхното възстановяване. Страните запазили правото при
неизпълнение или лошо изпълнение на задълженията по договора да искат
обезщетение до действителния размер на вредите, когато те надхвърлят размера на
неустойката и предвидените обезпечения, както и стойността на пропуснатите ползи.
В чл. 20-22 от договора предвидили освобождаване от отговорност на страните при
неизпълнение на договорните задължения, ако то се дължи на форсмажорни
обстоятелства като война, бедствие, пожари, наводнения, земетресения или поради
друга причина, извън контрола им, като засегната страна се задължава незабавно да
уведоми другата, а в случай на възникване на някое от обстоятелствата по чл. 8, т. 4 от
договора, страните се споразумели да обсъдят чрез свои представители дали
договорът да бъде прекратен или да бъдат установени нови условия за неговото
изпълнение.
Чрез ангажирания договор и приложение № 1 към него се установява, че
първоначално предадените материали- ДР представляват краве сирене с качество
съгласно БДС с количество от 499.08 тона при годишна издръжка за съхранение
107523.91 лв. с ДДС. С последващ анекс от 10.02.2016 г. съдържанието на Приложение
1 е изменено по обща воля на страните, като вещите, които са предадени на ответника
за съхранение представляват 449.080 тона краве сирене с качество съгласно БДС при
годишна издръжка за съхранение на посоченото количество 99458.64 лв. с ДДС, които
материали имат характера на държавни резерви съгласно чл. 2, ал. 1 ЗДРВВЗ.
Страните не спорят, че ищецът е предал на ответното дружество материалите по
приложение № 1, представляващи 449 080 кг краве сирене.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства се установява, че
последната фактура, по която ищеца е извършил плащане по договора е от 10.10.2017
г. Представените от ответника на ищеца 6 бр. данъчни фактури за 2019 г. и 2020 г. на
обща стойност 440934.18 лв. са били върнати от агенцията на съхранителя с писмо от
21.06.2022 г. /л.425 от делото на СРС/ с указания да бъдат изпратени на Териториална
9
дирекция „Д.р.“- гр. Велико Търново. От изпратеното в отговор писмо от 16.08.2021 г.
се установява, че сумите за плащане на ответника по фактурите за 2017 г. са били
прихванати със становище на гл.счетоводител на Териториална дирекция „Д.р.“- гр.
Велико Търново
Страните не спорят и се установява, че с договор за покупко-продажба на
недвижим имот, оформен с нотариален акт № 9, том III, рег. № 4111, дело
382/28.06.2013г. ответникът продал на „Първа инвестиционна банка“ АД имота
/ипотекиран в полза на банката/, където е съхранявал материалите – ДР по договора за
съхранение сключен с ищеца Държавна агенция „Д.р. и в.з.“. Установява се, че след
тази дата новият собственик сключил с ответника договор за наем, с който му
предоставил за временно и възмездно ползването имота в гр. Русе, ул. ****.
Установява се и страните не спорят, че впоследствие имотът бил отдаден под наем на
трето за спора лице - „К.“ ЕООД, което от своя страна също предоставило ползването
под наем на ответника „С.П.“АД, а след това на „Д.м.к.“ЕООД.
Страните не спорят и се установява чрез събраните доказателства, че след
прехвърляне на собствеността върху имота, находящ се в гр. Русе, ул. ****,
дружеството – ответник е продължило да изпълнява задълженията си като съхранител
по сключения с ищеца договор в находящата се на това място складова база.
Чрез ангажираните в производството доказателства се установява, че с писмо
вх. № 43/03.11.20017г. /л. 364-366, том II от делото на СРС/ ответникът сигнализирал
ищеца за затруднения по изпълнение на задълженията по договора, които според
съдържанието на писмото се установява и страните не спорят, че са били
продиктувани от авария с хладилните инсталации, осигуряващи необходимата
температура за правилно съхранение на млечните продукти. Същевременно в писмото
е посочено, че дружеството е затруднено по извършване на съхранение на продуктите
и поради невъзможност да получава необходимите средства за съхранение. Поискано е
да се дадат указания по пренасочване на материалите към други млекопреработвателни
предприятия. В отговор, с писмо от 07.11.2017 г., Държавна агенция „Д.р. и в.з.“ е
посочила, че преместване се извършва само след писмена заповед на председателя на
агенцията, както и че до преместването ответникът следва да изпълнява задълженията
си по договора, като съхранител.
С писмо изх. № 44/08.11.2017 г. /л. 367, том II от делото на СРС/, получено от
ищеца на 09.11.2017 г. ответникът изразил към ищеца своето несъгласие и
неудовлетвореност от начина, по който била извършена на 07.11.2017 г. и на 08.11.2017
г. проверка в складовете в гр.Русе, ул. **** от служители на агенцията – ищец и от
служители на ДАНС. В края на писмото ответникът заявил, че прави изявление за
прекратяване на процесния договор за съхранение на ДР и ВЗ, мотивирано с изтичане
10
на срока на действие на сключения за имота договор за наем. В отговор, с писмо от
10.11.2017 г., агенцията уведомила ответника, че до преместване или освобождаване
на материалите ДР следва да изпълнява задълженията си по договора като съхранител
в съответствие с действащата нормативна уредба на Закона за държавните резерви и
в.з..
Установява се, че между страните е разменена последваща кореспонденция в
следващия период до датата на подаване на исковата молба – 30.09.2022 г. Чрез нея и
чрез приложените по делото тристранни споразумения от 22.06.2018 г. и от 25.03.2019
г. се установява, че ответникът не поддържа изявлението си за прекратяване на
договора за съхранение на ДР сключен с ответника. В последващите изпратени от него
до ищеца писма е изразено желание за промяна на възнаграждението по договора,
както и за ангажиране на трета страна в съществуващото правоотношение във връзка с
изпълнение на задълженията му като съхранител по пазене и съхранение на
държавните резерви и военновременните запаси. Така, установява се, че на 22.06.2018
г. между Агенцията - като възложител, и „С.П.“ АД - като съхранител и „Д.м.к.“ ООД -
като трета страна е сключено тристранно споразумение № ДД-46/22.06.2018г. /л.61 по
делото на СРС/, с което е постигнато съгласие за встъпване на това трето лице в
задълженията на съхранителя по процесния договора за съхранение на държавни
резерви. Уговорено е мястото на съхранение на материалите - склад в гр. Русе, ул.
****. Със споразумението е уредено предаването - до 2 месеца от датата на
подписване на споразумението, респ. приемането на материалите от третата страна за
съхранение и пазене, като е предвидена солидарна отговорност на съхранителя и
третата страна при неизпълнение на някое е задълженията. Изрично е посочено, че
действието на договорите за съхранение на Д.р. № 3410 и № 3409 и двата от
06.10.2008г. не се прекратява. Установява се и че между главните страни и „Д.м.к.“
ЕООД - като трета страна е сключено второ тристранно споразумение от 25.03.2019 г.
при същите условия и с него е запазено действието на договора за съхранение №
3410/2008г. и № 3409/2008 г. за срок до избор на нов съхранител, но не по-късно от 1
година от сключването.
Установява се по делото, че след сключване на тристранното споразумение,
ответникът е поискал от ищеца продължаване на срока по предаване на материалите,
предмет на тристранното споразумение, както и замяна на третата страна по
споразумението /л. 381-384, том II от делото на СРС/, на които е даден отговор с писмо
изх. № 254/05.02.2020г. /л.387 от делото на СРС/, че са предприети действия по
преместване на материалите. Налична по делото е кореспонденция /л.394-420, том II
от делото на СРС/ между страните, в която ответникът е довеждал до знанието на
ищеца обстоятелства около съхранението на материалите, по неоказване на
съдействие, наличието на обективни причини и търсене на възнаграждението.
Представен е приемо-предавателен протокол /л. 781, 352-358, том II/, от който е
11
видно, че на 05.03.2019 г. третото лице „Д.м.к.“ ЕООД е предал фактическата власт на
Първа инвестиционна банка АД върху описаните там имоти, сред които и складовете,
където материалите са били съхранявани в гр.Русе, ул. ****, заедно с описани млечни
продукти, както следва: 91 тона сирене и 25600 кг кашкавал.
Налично е уведомление с изх. № 15.11.2019г. /л.219 по делото на СРС/,
адресирано от „Първа инвестиционна банка“ АД до Агенцията и получено от нея на
15.11.2019г., в което се обяснява, че банката е собственик на имота, че е поискала
информация за сключени договори с Агенцията, че ответникът няма фактическа власт
върху имота, поради което е отправена покана за предаване на движимите вещи,
предмет на договора за съхранение, в противен случай е посочено, че банката следва
да предприеме действия по възстановяване на възможността за нормално ползване на
имота.
По делото са представени констативни протоколи, в които служители на ищеца
са удостоверили своите констатации за извършените проверки в складовете ползвани
от ответника в гр.Русе, ул. **** в периода 2017-2020 г. Така, в съставения КП №40-07-
162/14.01.2020г. /л.233-241 от делото на СРС/ комисията е удостоверила неизпълнение
на дадени към съхранителя предписания със срок до 19.12.2019 г., като е констатирала,
че в зала № 2 се съхранява сирене от краве мляко в голдлакови тенекии партида м.
януари 2019г. - 70 броя - нетно тегло 1035.300 кг, както и че се съхранява сирене с
маркировка в пластмасови кутии и сирене без маркировка. В резултат, било дадено
заключение, че краве сирене годно за Д.р. е съхраняваното в зала № 2 - 1035.300 кг
партида м. януари 2019г. Същевременно е посочено, че при предходната проверка
извършена на 19.11.2019г. комисията е установила наличност от 1030,400 кг краве
сирене. Съответно, с КП №40-07-405/04.02.2020г. /л.233-260 от делото на СРС/
комисията е установила неизпълнение на предписания със срок до 14.02.2020 г.
Комисията е констатирала, че в зала № 2 се съхранява сирене от краве мляко в
голдлакови тенекии партида м. януари 2019г. - 70 броя - нетно тегло 1036.700 кг, както
и че се съхранява сирене с маркировка в пластмасови кутии и сирене без маркировка.
Дадено е заключение, че общото съхранявано краве сирене в зала № 2 - 48273.840 кг е
негодно за Д.р., поради изтекъл срок на годност или без маркировка. Констатирано е,
че при извършена проверка на 19.11.2019г., за която е съставен констативен протокол
№ 40-07-4080 комисията е установила наличност на 1030.400 кг краве сирене, годно за
Д.р. и е издадено предписание за 448044,700 кг. Същото било констатирано и при
проверката на 14.01.2020г. В обобщение е посочено, че в тази проверка не е
установено сирене, годно за Д.р., а е установена липса на краве сирене в размер на
1030.400 кг, за което е издаден АУАН и са дадени предписания със срок на изпълнение
14.02.2020г. - за възстановяване на 1030.400 кг краве сирене. Съответно, с КП №40-07-
599/18.02.2020г. /л.224-232 от делото на СРС/ комисията е установила неизпълнение на
предписания със срок до 14.02.2020г. - да се възстанови количество сирене от краве
12
мляко с нетно тегло 1030,400 кг, установено като липса. Комисията е констатирала, че
в зала №2 е налично негодно сирене от краве мляко 48 153,570 кг, партида месец
януари 2019г. в голдлакови тенекии - 70бр. или в тегло 1035,300 кг нетно тегло;
партида м. октомври 2018г.-пластмасови кутии; голдлакови тенекии с изтекъл срок на
годност, без маркировка и дата на производство. Дадено е заключение, че налично
сирене от краве мляко Д.р. е 0,000 кг, а съхраняваното в зала № 2 сирене от краве
мляко от 48153.570 кг е негодно за Д.р. поради изтекъл срок на годност или без
маркировка.
Чрез констатациите на приетата пред първата инстанция СТЕ, които се
възприемат от настоящия състав по реда на чл.202 ГПК се установява, че наличните в
склада ползван от съхранителя на посочения адрес към 04.02.2020г. количество краве
сирене са 48273.840 кг. Същите обаче не са били признати за Д.р. от служителите на
ищеца по причини, че са били без маркирана партида, дата на производство, срок на
годност и изтекъл срок на съхранение. Според експерта технологията при
производството и съхранение на краве сирене е продължителен процес, който включва
45 дни зреене и останалите дни до 1 година съхранение /в тази една година се
включват 45 дни зреене. При продължително съхранение, което максимално е 1
година, кравето сирене трябва да се съхранява при хладилни условия с температура от
2°C до +4°C; при 3°C до 5°C- 10 месеца, при 6°C до 12°C - 6 месеца. Посочено е, че
невъзможността за периодично опресняване, подновяване и мониторинг поради
спрялата производствена дейност от 05.03.2019г. и неспазването на температурния
режим на съхранение води сиренето от краве мляко до разваляне, т.е. става негодно за
консумация.
Чрез констатациите на приетата пред първата инстанция ССчЕ, които се
възприемат от настоящия състав по реда на чл.202 ГПК се установява, че пазарната
стойност на 1030.400 кг краве сирене БДС 15:2010 към 04.02.2020г. е в размер на
12138.11 лева с ДДС, а законната лихва за периода 30.09.2022г.- 08.11.2023г. е в размер
на 1590.01 лева.
При така установеното, съдът намира следното от правна страна:
За да бъде ангажирана договорната отговорност на неизправната по договора
страна на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД следва да бъде установено нaстъпването
на всички елементи от фактическия състав на тази правна норма, както следва: 1)
съществуване на договор между страните; 2) наличие на виновно неизпълнение на
договорно задължение от едната страна; 3) настъпване на имуществени вреди за
другата страна, които да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и да
са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
При съобразяване установените по делото факти, настоящия състав намира, че в
случая са налице описаните предпоставки.
13
Доводите на въззивника – ответник, че договора пораждащ за него задължение
за съхранение и опазване на предадените му материали – ДР е бил прекратен с
отправеното от него едномесечно предизвестие на 08.11.2017 г. /получено на
10.11.2017 г. от ищеца/, считано от 11.12.2017 г., съдът намира за неоснователни.
Както правилно е посочил СРС и настоящият състав възприема изцяло,
сключеният договор за влог е реален такъв поради което той се счита сключен с
предаване на движимите вещи от влогодателя на влогоприемателя, което в
производството се установи да е изпълнено.
За тази облигационна обвързаност са приложими освен условията, които
страните са договорили, така и правилата на специалната действаща нормативна
уредба на Закона за държавните резерви и военновременните запаси /ЗДРВВЗ/ и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, каквато е Наредба за
условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и
военновременните запаси, приета с ПМС № 234 от 21.10.2003 г. /Наредбата/.
Дейността по планиране, създаване, съхраняване, опазване, обновяване,
поддържане, освобождаване, ползване, отчитане, финансиране и контролиране на
държавни резерви и в.з. е обществено значима. Извършването на тази дейност има за
цел да се осигури задоволяване потребностите на националното стопанство и
населението при кризисна ситуация, при положение на война, военно или извънредно
положение. Ето защо и обществените отношения, които възникват между отделните
правни субекти по повод извършване на описаните дейности, които са част от процеса
на управление на държавни резерви и в.з., са законово регулирани с императивни
правни норми.
В случая, от една страна не се установява отправеното от ответника към ищеца
изявление за едностранно прекратяване на договора с изтичане на предвидения
месечен срок да е изрично, категорично, несъмнено и да е довело до прекратяване на
облигационната връзка. Последното, при съобразяване и тълкуване съобразно
правилата на чл.20 ЗЗД на последващата ясна и категорична воля на ответника –
съхранител по договора преди изтичане на описания срок, а именно: да продължи да
изпълнява задълженията си по договора като бъде подпомогнат от ищеца с
повишаване на размера на дължимото му се по договора възнаграждение, както и като
бъде подпомогнат при изпълнение на задълженията си от трета страна, която да
осигури ремонт на хладилните инсталации и обновяване на материалната и
технологична база. Изразяването от ответника на воля за промяна на съдържанието на
едно от задълженията по сключения договор означава, че тази страна желае да бъде
продължено тяхното действие, което противоречи на изразената преди това воля за
тяхното прекратяване. Ето защо съдът приема, че изявлението за прекратяване на
договора е оттеглено от „С.П.” АД преди да е породило правно действие по
14
преустановяване на облигационните връзки между страните /доколкото изявлението на
ответника препятства автоматичното продължаване действието на договорите за срок
от още 12 месеца, то, съдът счита, че то поражда действие по прекратяване на сделката
считано от деня, следващ изтичане на 12-месечния срок на действие, т.е. от 01.01.2018
г./. Следователно с това изявление процесния договор за съхранение на държавни
резерви и в.з. не е прекратен и неговото действие е продължено съгласно чл. 4, ал. 2 от
договорите за 2018 г., 2019 г., 2020 г., тъй като не се установява до 04.02.2020 г. от
ответника да е отправено ново предизвестие до ищеца за неговото прекратяване и за
нежелание срокът му на действие да бъде автоматично продължен за нови 12 месеца.
За обосноваване на посочения извод съдът съобрази сключените между главните
страни тристранни споразумения и сключваните от ответника договори за наем на
складовете, в които е упражнявана дейността по съхранение на материалите – ДР,
собствеността, върху които, както се установи е била прехвърлена след 28.06.2013 г. на
Първа инвестиционна банка АД – подпомагаща страна в процеса. Несъмнено, според
настоящия състав преди изтичане на предвидения в договора месечен срок по
отправеното писмено предизвестие от ответника към ищеца от 08.11.2017 г.
съхранителя е изразил готовност за изпълнение на задълженията по договора с
промяна в условията и включване на трета страна, която да го подпомогне и с която да
е отговорен солидарно към ищеца за поетите с договора задължения. След като в тези
споразумения от „С.П.” АД е изразена воля за изменение на лицата, които са
задължени по процесните договори, това означава, че този правен субект счита тези
договори за действащи към датата на подписване на споразуменията, т.е. към
18.06.2018 г. и към 25.03.2019 г., защото само един действащ договор може да бъде
изменен по общо съгласие, а не такъв, чието действие е преустановено занапред.
Признаването на обстоятелството, че договора е действащ, а не прекратен към
посочените два момента, е факт, който е неизгоден за ответника в процеса, поради
което това признание се ползва с доказателствена сила, която съдът е длъжен да зачете.
От друга страна, според настоящия състав, сключения реален договор
предполага едностранно прекратяване, но не автоматично, само с отправяне на
предизвестие от едната страна към другата, а и след връщане на материалите, които са
били предадени за съхранение, респ. тяхното освобождаване по предвидения
специален ред. Обстоятелства, които несъмнено бе установено, че не са настъпили
дори и към настоящия момент.
Едно от основните задължения, което възниква за ответното дружество, в
качеството му на влогоприемател, по процесния договор за влог, имащи специфичен
предмет, е това да съхранява и пази материалите, собственост на Агенцията, които са
му предадени по тези сделки, с грижата на добър търговец, който не допуска
влошаване на качествените им показатели /чл. 8, т. 5 от съдържанието на договора/. В
съдържанието на договора, както и в Наредбата са предвидени и други конкретни
15
задължения, които възникват за съхранителя на материали, представляващи държавни
резерви и в.з., които са свързани с изпълнение на посоченото основно задължение.
Съгласно чл.13, ал. 1 от Наредбата за съхранителя възниква задължение да осигури
необходимите условия за спазване на технологичните изисквания при съхраняването
на държавни резерви и в.з. в наличните си складови площи и съдови вместимости,
което задължение цели да не бъде допускано влошаване на качествените показатели на
материалите, които в случая представляват краве сирене и кашкавал. Клауза за
възникване на това задължение в тежест на ответника е включена и в съдържанието на
двата сключени договора. Това е клаузата на чл. 11 от договорите, в която е посочено,
че ответникът е запознат с изискванията за съхранение на материалите по Приложение
1 от договора и се задължава да ги съхранява съобразно необходимата технология и
при условия, гарантиращи доброто им опазване. В чл. 16, ал. 1 от Наредбата е
предвидено задължението на съхранителите в съответствие със сключените договори и
регламентираните в техническите условия и стандарти срокове за съхраняване да
обновяват за своя сметка чрез текущи доставки съхраняваните от тях държавни
резерви и в.з. без намаляване на количествата и комплектността на съхраняваните
наличности. Тази разпоредба е възпроизведена и в съдържанието на сключените
договори - в чл. 8, т. 16 от тях, с които клаузи също е установено възникването на това
задължение в тежест на съхранителя на материалите.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за организиране
дейностите по държавния резерв и военновременните запаси, задължение на
съхранителите е да осигурят условия за своевременното предаване на освободените
или преместваните държавните резерви и в.з.. Съгласно чл. 19, ал. 4 и съответно чл.
24, ал. 4 от ЗДРВВЗ (в действащата редакция), до реализацията и преместването на
освободените държавни резерви, съответно военновременните запаси, търговците или
организациите, които ги съхраняват, носят отговорност за целостта и състоянието им.
Така цитираните норми следва да бъдат приложени в случая. За исковия период
държавните резерви и военовременните запаси не са били освободени по смисъла на
§1, т. 4 ДР на ЗДРВВЗ по предвидения в чл. 19, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 ред, поради което
по силата на чл. 19, ал. 4 и чл. 24, ал. 4 ЗДРВВЗ договорът за влог, сключен като
възмезден, е продължил да действа до настъпването на законовите предпоставки за
прекратяването му.
Както е посочено в съдебната практика, а именно решение № 176 от 3.11.2010 г.
по т. д. № 118/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., постановеното по предходно дело на страните
решение № 109 от 18.11.2012 г. по т. д. № 824/2011 г. на ВКС, І т.о., решение № 67 от
07.05.2013 г. по т. д. № 904/2012 г. на ВКС, І т.о. и Решение № 112 от 4.07.2017 г. на
ВКС по т. д. № 2335/2016 г., II т. о., правоотношенията във връзка със съхранението на
в.з. се уреждат на плоскостта на договора за влог - чл.250 и сл. ЗЗД, но и с оглед на
специалната нормативна уредба, действала към момента при субсидиарното
16
приложение на нормите на ЗЗД и доколкото те не противоречат на специалния режим.
Управлението на военновременните запаси е дейността по тяхното планиране,
създаване, съхраняване, опазване, обновяване, поддържане, освобождаване, ползване,
отчитане, финансиране и контролиране и се регламентира със Закона за държавните
резерви и военновременните запаси (ЗДРВЗ), като по силата на законовата делегация е
издадена и Наредба за условията и реда за организиране на дейностите по държавните
резерви и военновременните запаси. Съгласно чл. 4 от закона военновременните
запаси са частна държавна собственост, като създаването, съхраняването и
поддържането им е за сметка на държавния бюджет. Съхраняването и опазването на
държавните резерви и военновременните запаси се извършват от Държавната агенция
"ДРВВЗ" или могат да се възложат с договор на търговци и организации, включително
определени от агенцията на конкурсен принцип (чл. 17, ал. 3 и чл. 22, ал. 3 ЗДРВЗ).
Съхраняването на същите във външни съхранители се урежда чрез договори между
тях и агенцията на базата на представяни калкулации, разчети, норми и други
документи, доказващи необходимо присъщите разходи (чл. 12, ал. 5 от Наредбата),
като председателят на агенцията може със заповед да разпореди преместването на
материали в нов или в друг съхранител при възникване на спешни и неотложни
случаи, свързани с непосредствена опасност от тяхното похабяване (ал. 6).
Освобождаването на тези резерви и запаси (действие по промяна на статута им с акт
на МС - § 1, т. 4 ДР на закона) се извършва с решение на МС или упълномощен от
него орган по предложение на председателя на агенцията и последваща заповед на
председателя на агенцията (чл. 19, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от закона). Съгласно чл. 19, ал. 4
и чл. 24, ал. 4 ЗДРВЗ (в редакцията, приложима в случая) до реализацията и
преместването на освободените в.з. търговците или организациите, които ги
съхраняват, носят отговорност за целостта и състоянието им. Предвидено е, че
заповедите на председателя на агенцията за освобождаване на резервите и запасите, за
тяхното предаване и преместване са задължителни за съхранителите и подлежат на
незабавно изпълнение (чл. 19, ал. 5 и чл. 24, ал. 5 в приложимата редакция). С оглед
тази специална уредба на съхранението, освобождаването, реализацията и
преместването на в.з. е изключен извод за прекратяването на договора за влог на в.з. с
изтичането на срока му и за възможно приложение на уговорката за прекратяване с
едностранно предизвестие. До осъществените съобразно специалните норми
освобождаване, реализация или преместване на държавните резерви и
военновременните запаси, приети за съхранение от съхранител по силата на договор с
агенцията, съществуването на облигационната връзка с източник този договор и
съответните предвидени в него права и задължения на страните се запазват. Противен
извод противоречи на особения статут на вещите и на специалния режим за
управлението им.
Предвид изложеното, съдът намира че правоотношението между страните,
17
свързано с процесния договор не се е прекратило с изтичане на месечен срок от
получаването на предизвестие от 08.11.2017 г. за неговото прекратяване.
Съдът след извършен съвкупен анализ на всички събрани по делото
доказателства, които са гласни, писмени и заключение на изготвена съдебно
техническа експертиза, счита, че в производството не се доказва ответникът „С.П.”
АД да е изпълнил задълженията си по процесния договор да има налични за
съхранение в ползваните от него складови помещения в гр. Русе, ул. ****, материали –
ДР, представляващи 1030,400 кг. краве сирене с качество по БДС, които да са в срок на
годност и да са с добри качествени показатели. Дори напротив, в резултат на този
доказателствен анализ съдът намира, че осъществяването на този факт се опровергава
категорично от ангажираните в производството доказателства. Както бе посочено,
чрез ангажираните по делото констативни протоколи, в които е положен подпис на
управителя на ответното дружество е установено, че към 19.11.2019 г. в описания
склад, находящ се в сградата на млекопреработвателно предприятие в гр. Русе, ул.
****, използвано от ответника, е имало налично единствено 1 030, 40 кг. краве сирене,
които са в срок на годност и с добри качествени показатели, които количества при
последващата извършена проверка на 04.02.2020 г. не са били налични.
Обстоятелствата удостоверени в съставените констативни протоколи не се
опровергават и от показанията на разпитаните по делото свидетели. В разпита си пред
съда доведените от ищеца свидетели излагат факти, които напълно съответстват на
тези, отразени в протокола относно наличното в склада, използван от „С.П.” АД,
количество сирене, което изпълнява всички изисквания за годност и качество. Те не се
опровергават и от показанията на доведения от ответника свидетел.
Поради това, съдът счита, че по делото се доказва, че към 04.02.2020 г. в
описания в процесния договор склад, находящ се в зала № 2 в сградата на
млекопреработвателно предприятие в гр. Русе, ул. ****, използвано от ответника, е
имало сирене от краве мляко в голдлакови тенекии партида м. януари 2019г. - 70 броя -
нетно тегло 1036.700 кг, за които е установено, че срокът на годност, броен една
година от датата на производството, е изтекъл.
Доводите на въззивника, че в случая са налице обективни причини за
неизпълнение на задълженията му по договора, които не могат да му се вменят във
вина, съдът намира за неоснователни. Както правилно е отбелязал в своето решение
СРС и настоящия състав изцяло възприема, в производството не е доказано наличие на
непреодолима сила по см. на чл.306 ТЗ. Както е предвидено в тази разпоредба,
длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, когато то е причинено
от непреодолима сила, която е определена като непредвидено или непредотвратимо
събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Сочените
и доказани от ответника предпоставки свързани с авария на хладилната инсталация и
18
промяна в собствеността върху обекта, в който е осъществявана дейността по
съхранение на материалите – ДР са обективни обстоятелства, които не представляват
непредвидимо и непредотвратимо събитие от извънреден характер. Поддържането на
техниката, необходима за съхранение на материалите – ДР е било ангажимент на
ответника, който при полагане на дължимата грижа е следвало да предвиди настъпване
на това предвидимо събитие и да предприеме своевременен ремонт и обновяване –
преодолимимо препятствие за изпълнение на договора. От своя страна промяната в
собствеността върху имота е била извършена по воля и със съгласие на ответника,
която промяна е настъпила още през 2013 г. След този момент ответникът е
продължил да изпълнява задълженията си като е сключвал договори за временно и
възмездно ползване на обектите собственост вече на Първа инвестиционна банка АД.
Същевременно установените по делото факти свързани с прекратяване на
производствената дейност от страна на ответника и ограничаване на достъпа му до
складовете с посочено местоположение са с обективен характер, но същите са били
предвидими и преодолими от страна на ответното дружество при полагане на
дължимата грижа. Причината за прекратяване на договора за наем на процесното
складово помещение от страна на наемодателя „Първа инвестиционнна банка“ АД е
субективна - поради неизпълнение на задължението на наемателя да заплаща
дължимите наемни вноски. Причината за сключване на тристранните споразумения е
субективна – да се осигури трета страна, която да подпомогне съхранителя при
изпълнение на задълженията му за съхранение на материалите – ДР.
След като обективните събития, на които се позовава ответникът, не
представляват непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ, то този правен
субект отговаря за допуснатото от него неизпълнение на задълженията за съхраняване,
опазване и опресняване на предадените му хранителни материали, поети със
сключения на 06.10.2008 г. договор за съхранение.
Доводите на въззивника, че неизпълнението на задълженията му се дължи на
неоказване на съдействие от страна на кредитора ищец, респ. на неговата забава във
връзка с неприемане на материалите – ДР по сключените договори, съдът намира за
преклудирани, тъй като не са направени в срока за писмен отговор по чл.131 ГПК и не
са пояснени в първото по делото съдебно заседание, каквито съображения се излагат
пред настоящата инстанция. Освен това, както правилно е отбелязал в своето решение
СРС и настоящия състав изцяло възприема, същите са неоснователни.
Именно чрез ангажираните в производството доказателства се установява, че
ответникът-влогоприемател не е имал готовност в нито един момент да върне на
ищеца или да предаде на трето лице в т.ч. контрахентите по сключените тристранни
споразумения материалите – ДР. Напротив, чрез обсъдените по-горе доказателства се
установяват изявленията на ответника за продължаване на срока за предаване на
материалите – ДР на ищеца или на посочено от него трето лице.
19
Доводите на въззивника, че неизпълнението на задълженията му се дължи на
неполагане от ищеца на грижата на добър стопанин съгласно чл.83, ал. 2 ЗЗД, съдът
намира за неоснователни с оглед изложените вече съображения. Правилни са изводите
на СРС, че за да е налице неоказване на съдействие от ищеца е необходимо извеждане
на предпоставките на чл.96, ал. 1 ЗЗД - изпълнението на поетото договорно
задължение да е обусловено от определено поведение на кредитора, без което
длъжникът не би могъл да изпълни точно и кредиторът да не е предприел това
поведение, както и че това негово бездействие е в пряка причинна връзка с
неизпълнението на длъжника. В случая не е установено към посочената дата
04.02.2020 г. неизпълнението на задълженията на ответника да е свързано с
неизпълнение на задълженията на ищеца да предприеме действия по приемане или
преместване на оставените за съхранение количества краве сирене. Чрез ангажираните
в производството доказателства се установява, че ответникът-влогоприемател не е
имал готовност в нито един момент да върне на ищеца или да предаде на трето лице в
т.ч. контрахентите по сключените тристранни споразумения материалите – ДР. В
производството не се твърди и не се представят доказателства процесните държавни
резерви и в.з. да са освободени по предвидения в закона ред, което означава, че за
ищеца не е възникнало задължение да премести стоките по силата на цитираните
законови разпоредби. След като в тежест на Агенцията към 04.02.2020 г. не е
възникнало задължение да премести предадените на ответника количества краве
сирене от ползвания от него склад, то нейното бездействие да стори това не може
изобщо да се квалифицира като забава на кредитора и не е основание за
освобождаване на длъжника „С.П.” АД от отговорност за причинените вреди от
неизпълнението на поетите с процесния договор от 06.10.2008 г. задължения за
съхраняване, опазване и опресняване на предадените му по тези сделки хранителни
материали.
Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 ЗЗД на обезщетяване по правилата на
договорната отговорност за вреди подлежат не всички претърпени от кредитора
загуби, а само тези, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на
договорното задължение от длъжника и които са били предвидими за страните по
сделката към момента на пораждане на задължението, което не е изпълнено в срок.
Разходването на средства за придобиване на количествата краве сирене и кашкавал,
които са предмет на сключения договор за влог от 06.10.2008 г. и които липсват, е
закономерна и пряка последица от неизпълнението на задължението на ответника да
съхранява, пази и опреснява така предадените му материали, защото това
неизпълнение е единствената причина, поради която тези разходи се налага да бъдат
направени, за да бъде осигурено необходимото количество материали за държавните
резерви и в.з., гарантиращо националния интерес. Освен това съдът намира, че е
напълно обосновано и предвидимо, че при неизпълнение от ответника на
20
задължението му да съхранява и поддържа в добро качество предадените му за
съхранение вещи, от субекта, на който е възложено тяхното управление със закон,
трябва да бъдат разходени парични средства за възстановяване на липсващите и
некачествени хранителни продукти до количествата, до които е определено, че те ще
се служат за Д.р. и в.з. и до които те са предадени за съхранение на ответника.
Ето защо и сумата от 12138.11 лева, с която се е намалило имуществото на
ищеца, представлява вреда, която е предвидима и е пряка и непосредствена последица
от неизпълнението в срок от ответника на задълженията му по договора за съхранение
на държавни резерви от 06.10.2008 г. за съхраняване в складовата база в гр. Русе на
1030,400 кг. краве сирене, представляващи държавни резерви, поради което и подлежи
на обезщетяване.
Следователно по делото се доказа настъпването на всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на „С.П.” АД на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл.
82 ЗЗД за неизпълнение на задълженията му, възникнали по договора за съхранение на
държавни резерви, и това дружество следва да бъде осъдено да заплати на изправната
по договора страна Държавна агенция „Д.р. и в.з.“ обезщетение за претърпените
имуществени вреди в размер на 12138.11 лева.
По делото от ответника не се твърди и не се представят доказателства, от които
да се установява, че е погасил някаква част от тези свои парични задължения чрез
плащане, поради което вземането се присъжда до посочената по-горе сума, а за
разликата над нея - искът подлежи на отхвърляне като неоснователен. Вземането се
присъжда със законната лихва като акцесорна последица.
Възражението за прихващане на ответника по чл.61, ал.1 ЗЗД, че е направил
разходи за издръжка и съхранение на материалите от м.12.2017 г. до датата на
подаване на исковата молба е неоснователно. Както бе посочено за описания период се
установи, че страните са били обвързани от действието на сключения договор за
съхранение, основно задължение по което е било съхранение на материалите ДР от
страна на ответника. Освен това следва да се посочи, че по делото няма и събрани
доказателства за това, че за посочения период „С.П.” АД реално е направило разходи
за съхранение на предадените му от Агенцията по процесния договор количество краве
сирене, които не са били заплатени от ищеца. Според събраните по делото
доказателства и констатациите на СТЕ, към 04.02.2020 г. количеството краве сирене,
предмет на настоящата искова претенция не е било налично в складовете за
съхранение по договора с ответника. Същевременно в производството не са
представени доказателства за извършване на разходи от ответника за съхранение на
предадените му от Агенцията по процесния договор количество краве сирене, които не
са били заплатени по сключения договор в т.ч. и чрез прихващане на насрещни
вземания и задължения във връзка с договора.
21
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че предявеният иск с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
вреди от неизпълнението на договора за съхранение на държавни резерви следва да
бъде уважен за сумата 12138.11 лева, представляваща обезщетение за причинените на
Държавна агенция „Д.р. и в.з.“ вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи
се в стойността на разходите за възстановяване на 1030,400 кг. краве сирене с качество
по БДС, които вреди са пряка последица от неизпълнението от „С.П.” АД на
задължението му да съхранява, пази и опреснява предоставеното му количество
млечни продукти, представляващи 1030,400 кг. краве сирене съгласно договор за
съхранение на държавни резерви № 3410/ 06.10.2008 г., сключен между Държавна
агенция „Д.р. и в.з.“ и „С.П.“ АД.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва
да бъде потвърдено като правилно на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 150.00 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5050 от 21.03.2024 г. по гр.д. № 53156/2022 г. по
описа на СРС, 55 с-в, В ЧАСТТА, с която е осъдено дружеството „С.П.“ АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „****, да заплати на
Държавна агенция „Д.р. и в.з.“, със седалище гр. София, ул. ****, на основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 19 от ЗДРВВЗ във вр. с чл. 250 от ЗЗД, сумата от 12138.11
лева, представляваща обезщетение за причинените на Държавна агенция „Д.р. и в.з.“
вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в стойността на разходите за
възстановяване на 1030,400 кг. краве сирене с качество по БДС, които вреди са пряка
последица от неизпълнението от „С.П.” АД на задължението му да съхранява, пази и
опреснява предоставеното му количество млечни продукти, представляващи 1030,400
кг. краве сирене съгласно договор за съхранение на държавни резерви № 3410/
06.10.2008 г., сключен между Държавна агенция „Д.р. и в.з.“ и „С.П.“ АД, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба -
30.09.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, „С.П.“ АД, ЕИК ****, да
заплати на Държавна агенция „Д.р. и в.з.“, със седалище гр. София, ул. ****, сумата от
150.00 лева - направени в настоящото производство разноски.
22
Решението е постановено при участие в процеса на „Първа инвестиционна
банка“ АД, ЕИК *********, като трето лице помагач на страната на ответника.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23