Решение по дело №1452/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Д. Х. Н., [ЕГН], от гр.В., чрез пълномощник адв. П.Б., против Решение № 585/19.05.2025г., постановено по АНД № 5052/2024г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-0436-000217/22.04.2024г. на Началник Сектор в ОД на МВР-Варна, 02 РУ, с което: 1.за нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на осн. чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП; и 2.за нарушение оп чл.70 ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв., на осн. чл.185 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се излага, че съдът е кредитирал едностранчиво единствено възприетата в АУАН и в НП фактическа обстановка, като неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля - очевидец, доколкото същите са конкретни за време и място. Оспорва се и изводът на ВРС за компетентност на органа издал АУАН, тъй като заповедта за оправомощаване на актосъставителя е от 2021г., а доколкото същия следва да преминава обучение по ЗДвП всяка година /тъй като не е автоконтрольор/ и няма данни за проведено такова за 2024г. то той не е бил компетентен да извършва проверки и да съставя актове по ЗДвП. На изложените основания претендира отмяна на решението на ВРС и на потвърденото наказателно постановление в неговата цялост.

В съдебно заседание, чрез пълномощника – адв.Б., жалбата се поддържа. Същият акцентира, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля и да се приеме, че Н. е бил с поставен обезопасителен колан, но го свалил след като е бил спрян за проверка.

Ответникът – ОД на МВР - Варна, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна, а въззивното решение за законосъобразно, доколкото същото е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, като са обсъдени и всички събрани по делото доказателства, както и наведените от въззивника възражения. Счита за правилни изводите на съда за законосъобразно проведено административнонаказателно производство /АНП/ и за доказаност на повдигнатите обвинения, както и за отсъствие на основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Моли за оставяне в сила на въззивното решение и за присъждане на ю.к.възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ВРС е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и закона, поради което липсват основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от страна по делото, за която е налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

ВРС е бил сезиран с редовна жалба от Д. Х. Н. срещу НП № 24-0436-000217/22.04.2024г. на Началник Сектор в ОД на МВР-Варна, 02 РУ. За да се произнесе по спора, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 19.03.2024 г. около 13.48ч., Н. управлявал лек автомобил - „Фолксваген Пасат“ с рег.№ [рег. номер], като се движел по бул.“Чаталджа“ в посока ул.“Цар Асен“. Полицейски екип от второ РУ, състоящ се от свид.П. Г. и П. М., извършвали контрол на пътното движение, забелязали че водачът Н. управлява без включени къси светлини или светлини за движение през деня, както и че е без поставен обезопасителен колан, поради което го спрели за проверка. Свид. Г., като приел, че установеното представлява нарушения по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.70, ал.3 от ЗДвП, съставил срещу лицето АУАН, предявен и подписан без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН. Административнонаказващият орган /АНО/ като възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и дадената правна квалификация, издал оспореното НП, с което наложил две отделни наказания: „глоба“ в размер на 50 лв., на осн. чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20 лв., на осн. чл.185 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка, съдът е приел за установена от събраните по делото доказателства, а именно кредитираните свидетелски показания на двамата полицейски служители и писмените материали - преписката по АНП, справка за нарушител/водач и др. Не е кредитирал показанията на св. Я. Е., работник на наказаното лице, в частта в която е твърдял, че е придружавал Н. към момента на проверката, като след спирането им полицейския екип водачът е разкопчал обезопасителния си колан, за да вземе чантичката си с документи. Съдът е приел, че показанията на този свидетел не могат да бъдат отнесени към конкретната проверка, тъй като същият е свидетелствал, че спирането е станало на неустановена дата през лятото или есента на 2024г., а процесното НП е издадено за нарушение, извършено през м.март.

В решението си съдът е изложил мотиви, че процесното НП е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № I-8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи; в хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения; НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН; Вменените във вина на въззивника нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Приел е за неоснователни възраженията на Н. за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, както и за некомпетентност на актосъставителя – свид. П. Г., да извършва пътен контрол и да съставя АУАН. В тази връзка е изложил мотиви, че в изпълнение правомощията си по чл.165 ал.1 от ЗДвП със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. Министърът на вътрешните работи е определил компетентните служби и служители в МВР да извършват дейностите по чл.165, ал.1, т.1-3, т.7, т.9, т.11 и т.12 от ЗДвП . По т.2.2 от цитираната заповед е разпоредено актове за установяване на административни нарушение на разпоредбите на ЗДвП да се съставят от полицейски органи от звената, осъществяващи охранителна дейност по чл.14. ал.2. т.1 /патрулно-постова дейност/ или т.2 /териториално обслужване на населението/ от ЗМВР в СДВР/ОДМВР и в районните управления, които са положили успешно изпит за познаване съдържанието на ЗДвП и КЗ. Съдът е посочил, че събраните по делото доказателства сочат, че актосъставителят Г. е изпълнявал длъжността полицай – младши инспектор в сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ-Варна, като същият е преминал успешно изпит по осъществяване на контролна дейност по ЗДвП и за съставяне на АУАН по същия закон, удостоверено с приложените в хода на съдебното следствие протоколи от успешно преминат изпити съответно от 10.05.2023г., както и Заповед №365з-3445/26.05.2023г. на Директора на ОД на МВР-Варна, с която са оправомощени служителите успешно преминали изпитите.

ВРС е установил, че в хода на АНП е изяснена фактическата обстановка по случая и правилно въз основа на констатираните факти АНО е приложил материалния закон, като е констатирал:

1.нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДП, задължаваща водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Съдът е посочил, че описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и свидетелските показания на двамата полицаи, които кореспондират помежду си. В тази връзка е приел за неоснователни, като неподкрепени с доказателства възраженията на жалбоподателя за различна фактическа обстановка.; и

2. нарушение по чл.70, ал. 3 от ЗДвП, съгласно който, през деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Съдът е мотивирал, че не е необходимо да бъде намалена видимостта или да са налице специфични условия на пътната настилка, за да се управлява МПС с включени светлини и не е необходимо да се изясняват тези обстоятелства в АУАН и НП, тъй като самият закон повелява, че през деня МПС-та трябва да се движат с включени светлини.

Въззивният съд е приел, че АНО правилно е определил санкционните норми и размера на наказанията. Изложил е мотиви, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като очевидно наложените множество адм. наказания по ЗДвП не са успели да превъзпитат лицето към съобразяване с разпоредбите на ЗДвП. Констатираното поведение не би могло да се толерира, а следва да се накаже с цялата предвидена в закона строгост.

 

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Проявил е процесуална активност , като допълнително е събрал доказателства релевантни за правилното решаване на спора. Обсъдил е доводите на страните и подробно е аргументирал изводите си.

В мотивите към решението е направено изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.

Наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни.

Напълно обосновано и мотивирано съдът е достигнал до извода за компетентност на актосъставителя. Не се твърди и не се установява Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи да е отменяна или изменяна с последваща заповед, за да е налице различна компетентност. Нито в същата заповед, нито в друг акт, в т.ч. и нормативен, не е предвидено определените лица да полагат изпит ежегодно. Дори и обаче да имаше такова изискване, в настоящия случай е видно, че актосъставителя Г. е положил успешно изпити на 10.05.2023г., а процесният АУАН е съставен 19.03.2024г., т.е. в рамките на твърдения от касатора едногодишен срок.

Правилно въззивният съд, /отчитайки периода на извършване на процесните нарушения - м.03.2024г. и наличието на още две НП за извършени от Н. през м.06 и м.07.2024г. идентични нарушения по чл.137а ал.1 от ЗДвП/, не е кредитирал показанията на свид. Е, като е приел, че същите не могат да се отнесат към конкретното нарушение.

В тази връзка следва допълнително да се добави, че следва да се отчете и зависимостта на свидетеля като работник на наказаното лице, както и че това поведение на Н. – да управлява МПС без поставен обезопасителен колан, явно е тенденциозна практика, предвид представените и с касационната жалба три броя НП за същото нарушение /чл.137а ал.1 от ЗДвП/, две от които са влезли в сила.

-Касационната инстанция изцяло споделя изводът на ВРС за липса на съществени процесуални нарушения в хода на АНП, в частност на разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Както АУАН, така и издаденото въз основа на същия НП съдържат пълно, ясно и точно описание и на двете нарушения, по начин достъпен за разбиране от извършителя, както се установява и от въззивната жалба.

-Въззивното решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон, доколкото и двете нарушения се установяват от събраните по делото доказателства, предвид кредитираните свидетелски показания, потвърждаващи редовно съставения АУАН, ползващ се с доказателствена сила, съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП. Наказаното лице само бланкетно твърди различна фактическа обстановка без да навежда конкретни възражения, или да ангажира доказателства, оборващи установената от АНО такава.

-Съответни на изискванията на закона са и изводите на съда относно приложените санкционни норми и относно отсъствия на основания случаят да се приеме за маловажен.

 

Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установяват наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.

Предвид крайния изход на спора, своевременно заявеното искане и на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен съобразно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.първо от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 585/19.05.2025г., постановено по АНД № 5052/2024г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0436-000217/22.04.2024г. на Началник Сектор в ОД на МВР-Варна, 02 РУ, с което на Д. Х. Н., [ЕГН], от гр.В: 1.за нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на осн. чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП; и 2.за нарушение оп чл.70 ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв., на осн. чл.185 от ЗДвП.

 

ОСЪЖДА Д. Х. Н., [ЕГН], от гр.В, да заплати на ОД на МВР Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

 

Решението е окончателно.