РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№899/18.5.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора
година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана Методиева
при
секретаря В.П. и с участието на прокурор Д.Стоянова, като разгледа докладваното
от съдия Диева касационно административно дело № 747 / 2022г., взе предвид
следното :
Касационно производство по чл.208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63в ЗАНН.
ТОНИ - К ЕООД, гр.Пловдив,
ул.Скайлер № 1, ет.2 представлявано от управителя А.К. с пълномощник адв.Г.П.
обжалва Решение № 254 от 31.01.2022г., постановено по АНД № 5486/2021г. на РС –
Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 585594-F593885/06.07.2021г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП - Пловдив, за наложена имуществена санкция на
ТОНИ - К ЕООД, булстат ********* – в
размер на 500лв. за нарушение на чл.27 ал.1 т.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ вр. с чл.118 ал.4 т.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/,
на основание чл.185 ал.2 вр. с чл.185 ал.1 ЗДДС.
- Касаторът счита, че ПРС неправилно
е възприел фактическата обстановка и с избирателно позоваване на
доказателствата е стигнал до неправилни и незаконосъобразни изводи. Не е
оспорен фактът на извършена проверка на 11.02.2021г. в търговския обект –
комплекс Сила, каса Фитнес 2 и установеното нарушение – не е регистрирана всяка
продажба на услуга по данъчна група според вида на продажбите. Поддържа се, че
от обстоятелствената част на НП и АУАН не става ясно в какво се изразява
нарушението – дружеството е извело контролен бон № 064311 от фискалното
устройство на стойност 15.00лв., в 11.50ч. за продажба – вход за фитнес, като
покупката била отразена в данъчна група Б или за датата на проверката „всички
извършени продажби са отчетени в данъчна група Б на фискалното устройство за
продажба на стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС, като част
от тях е следвало да се отчитат в данъчна група Г – за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 9 % ДДС“. Изтъкнато е, че ако твърдяното
нарушение е свързано само с изведен контролен бон № 064311 от фискалното устройство
на стойност 15лв. за продажбите на вход за фитнес, като покупката била отразена
в данъчна група Б – в НП и АУАН не съществува изрично твърдение, че конкретната
покупка е трябвало да бъде отразена в данъчна група Г и защо това е така. От
друга страна – ако твърдяното нарушение е свързано с всички извършени продажби,
отчетени в данъчна група Б на фискалното устройство /ФУ/, вместо в данъчна
група Г, е налице пълна липса на описание на тези продажби, за да може да бъде
преценено защо те спадат към твърдяната данъчна група Г, а не към данъчна група
Б. В АУАН не е посочена хипотеза от чл.27 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. и
противоречието между правната квалификация на нарушението в АУАН и в НП има за
последица незаконосъобразност на НП. За незаконосъобразни се считат мотивите в
решението за неприложимост нормата на чл.28 ЗАНН. Поискана е отмяна на
решението на ПРС с отмяна на НП и присъждане на направените съдебни разноски
пред касационната инстанция.
- Ответникът ЦУ на НАП оспорва жалбата
чрез процесуален представител ст.юрисконсулт В.З.. Счита решението на ПРС за
законосъобразно. Поддържа, че отразеното обстоятелство – от изведения дневен Х
отчет от ФУ за дата на проверката и периодични отчети, видно от които всички
извършени продажби били отчетени в данъчна група Б, които се облагат с 20% ДДС,
като част от тях е следвало да са отчитат в данъчна група Г – за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС, показва единствено, че
нарушението не е инцидентна проява. Заявено е, че прецизната правна
квалификация на нарушението – чл.27 ал.1 т.4 от Наредба № Н-18/2006г. е
посочена в НП и е приложима нормата на чл.53 ал.2 ЗАНН. По отношение
отсъствието на предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН е изтъкнато, че в случая
неизпълнението на законовото задължение не се дължи на обективни причини, вкл.
липсва доброволно и своевременно отстраняване на нарушението преди да са
предприети действия по ангажиране на отговорността на нарушителя. Поискано е
решението на ПРС да бъде оставено в сила с присъждане на разноски за ответника.
- Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив счита решението на РС – Пловдив за правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е допустима -
подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване.
1. НП е издадено от надлежно
упълномощено длъжностно лице /Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. – 1, т.1.1,
б.“г“ е приложена по делото/, а АУАН № F593885/24.02.2021г. е съставен от инспектор
по приходите в ЦУ на НАП. За доказателство относно установеното нарушение в НП
е отразен Протокол за извършена проверка сер.АА № 0081928/11.02.2021г., ведно с
доказателствата към него, съдържащи се в административно-наказателната
преписка.
Според обстоятелствената част на НП,
идентично описваща фактическата установеност с АУАН : При проверка на
11.02.2021г., 11:45ч., в търговски обект – комплекс Сила – каса Фитнес 2 в
гр.Пловдив, стопанисван от Тони – К ЕООД, било установено, че търговското
дружество в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение – не
регистрира всяка продажба на услуги по данъчна група според вида на продажбите.
При изведен контролен бон № 064311 на стойност 15лв. в 11.50ч. – видно от
същия, покупката е отразена в данъчна груба Б. След легитимация от проверяващия
екип е изведен дневен Х отчет от ФУ за датата на проверката и периодични
отчети, видно от които – всички извършени продажби са отчетени в данъчна група
Б на ФУ, които се облагат с 20% ДДС, като част от тях е следвало да се отчитат
в данъчна група Г – облагаеми с 9 % ДДС
Посочено е, че нарушението е извършено
на 11.02.2021г. и документирано с Протокол № 0081928/11.02.2021г. – не води до
неотразяване на приходи. Вписано е, че нарушението е за първи път.
Описаните факти са квалифицирани от
правна страна за административно нарушение на чл.27 ал.1 т.4 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4 т.1 ЗДДС и е наложена имуществена
санкция в размер на 500лв., на основание чл.185 ал.2 вр. с ал.1 ЗДДС.
В АУАН е цитирана разпоредбата на
чл.27 ал.1 т.4 от Наредба № Н-18/2006г. – в обстоятелствената част, като за
нарушена разпоредба е посочен чл.27 ал.1 от Наредбата. В НП правната
квалификация на нарушението е - чл.27 ал.1 т.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ.
2. Актосъставителят е поддържал АУАН
при разпита му като свидетел и е заявил, че касовите апарати били настроени за
маркиране продажбите в данъчна група Б и случаят се отнасял за покупка на
стойност от 15 лв. – за еднократно посещение на фитнес зала и задължително се
отчита в група Г с данък 9 % ДДС. „По време на проверката от дружеството казаха,
че всичко се маркира в група Б“. Пояснено е, че за съставяне на акта е било
достатъчно, че цитираната продажба в АУАН не е включена в данъчна група Г, а е
включена в група Б. Актосъставителят не е проверил всяка продажба, защото от
дружеството му казали, че всичко като продажби е маркирано в данъчна група Б.
Спор по фактите не е имало, поради
което правилно РС - Пловдив приел, че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства /описани в решението/. Коментирани
са показанията на актосъставителя и с основание е посочено, че извършеното
нарушение не се оспорва от жалбоподателя. Според ПРС обстоятелствената част от
НП дава ясна представа за конкретиката на нарушението и обстоятелствата по
неговото извършване. По отношение непосочването в АУАН на т.4 от чл.27 ал.1 от
Наредба № Н-18/2006г. при квалификация на нарушението е приета за приложима
нормата на чл.53 ал.2 ЗАНН. Посочено е, че размерът на наложената санкция е в
установения в закона минимум, поради което не подлежи на корекция от съда и
същият е съобразен със случая – нарушението не е довело до неотразяване на
приходи. РС – Пловдив счита, че не са налице предпоставките за прилагане
нормата на чл.28 ЗАНН, поради отсъствието им в конкретиката на фактите по разглеждания
случай.
3. Съгласно приетата за нарушена
разпоредба – чл.27 ал.1 т.4 от Наредба № Н-18/2006г. /наредбата/ : „Лицата по
чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни
да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида
на продажбите: 4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) група
"Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък
върху добавената стойност.“. В случая отсъства спор за извършваните от касатора
доставки на услуги за използване на спортни съоръжения, които съгл. чл.66 ал.2
т.7 ЗДДС /в приложимата редакция/ се облагат с 9 % ДДС. Не е спорно качеството
на проверения субект – задължено лице по см. на наредбата, вкл. не са оспорени
факти и обстоятелства от проверката, както и извършеното нарушение. Обстоятелствената част от НП макар
недостатъчно прецизна, не отрича описание на нарушение, за което е
санкционирано търговското дружество. Последователно са описани данни за
проверката с цитирана разпоредбата на чл.27 ал.1 т.4 от Наредбата, към която е
отнесена констатацията, произтекла от изведения контролен бон. След описание на
информацията от контролния бон, по отношение на която покупка е последвал извод
за нарушение и съответно – съставен АУАН и издадено НП, е отразена следващата
информация от дневния х отчет и периодичните отчети. Допълнителната информация
не касае конкретните данни, свързани с контролния бон, а разкрива обективно в
цялост начина на отчитане на продажбите на стоки и услуги във вр. с правилото
на чл.27 ал.1 от наредбата. В този см., не следва да бъде прието за основателно
възражението за неясно описано нарушение. Действително, отсъствието на яснота в
описание на нарушението води до извод, че волята на административния орган не е
конкретизирана в степен, позволяваща разбиране относно юридическите факти на
упражненото правомощие – какъвто не е разглеждания случай.
По отношение възражението за
несъответствие между правната квалификация на нарушението в АУАН и в НП : Както
бе посочено, в АУАН е цитирана разпоредбата на чл.27 ал.1 т.4 от Наредба №
Н-18/2006г. – в обстоятелствената част, а за нарушена разпоредба е посочен
чл.27 ал.1 от наредбата. В НП правната квалификация на деянието е чл.27 ал.1
т.4 от наредбата. В случая отсъства несъответствие между правната квалификация,
като в АУАН същата не е пълна. Съгласно Т.Р. № 3 от 10.05.2011г. по т.д.№
7/2010г., ОСК, ВАС : „Неточната квалификация на нарушението в акта за
установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма е правилно
посочена в наказателното постановление.”. Наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина /чл.53
ал.2 ЗАНН/ и формално регламентираното производство по ЗАНН не следва да бъде абсолютизирано.
В случая е налице непълна квалификация на нарушение в АУАН, коректно вписана в
НП. Критерий за същественост на процесуално нарушение е доколко и дали
ограничава правото на защита на санкционираното лице - нарушението е идентично
описано в АУАН и в НП, а защитата против квалификацията е пред съда. Пропуск
има, но не е съществен, тъй като не е ограничено правото на защита. Правната
квалификация действително е допълнена /конкретизирана в НП/, но от значение за
спора е правната квалификация, посочена в НП - според посоченото Т.Р. № 3 от
10.05.2011г.
Факт на извършено първо нарушение не е
предпоставка за квалифицирането му като маловажен случай на посоченото
самостоятелно основание и следва да се съобразяват същността и целите на
административнонаказателното производство, като се има предвид и субсидиарното
приложение на НК и НПК. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат извод,
че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Съгласно
чл.93 т.9 ДР НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Отговорността
на ЮЛ – безвиновна, не отрича приложение на чл.28 ЗАНН вр. с §1 т.4 ДР ЗАНН.
При конкретните факти се съобрази отсъствието на посочени причини за осъществяване
на нарушението и данните от свидетеля - „По време на проверката от дружеството
казаха, че всичко се маркира в група Б“. Допълнително също не са представени
доказателства за обективни препятстващи пречки за изпълнение на задължението,
произтичащо от разпоредбата на чл.27 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. и в частност
– т.4. При преценката за маловажност на случая биха били обсъдени изложени
обективни причини за конкретното нарушение, които не е могло да бъдат
преодолени със съответното действие, като се съобрази и липсата на възражение
по отношение заявените от актосъставителя факти и по-конкретно - касовите
апарати били настроени за маркиране продажбите в данъчна група Б. Законният
представител на дружеството е имал възможност да поясни причините за допуснатото
нарушение – неизпълнение на конкретно задължение – в хода на проверката, във
възражение против АУАН и в жалбата срещу НП, което не е направено, поради което
не са установени смекчаващи обстоятелства, вкл. случаят не се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния
вид. Различен би бил изводът и при своевременно отстраняване на нарушението в
периода на проверката. Правилни са съображенията на ПРС за по-високата данъчна
тежест, която понася крайния потребител при конкретното нарушение, което не е
инцидентен случай с оглед информацията от дневния отчет от ФУ за дата на
проверката и периодичните отчети.
Според изхода от спора се присъждат
разноски на ответника за касационната инстанция – чл.63д ал.4 и ал.5 ЗАНН, в
размер на 80 лв. вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Мотивиран с изложеното , АС-Пловдив
XXIV състав
Р
Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 254 от
31.01.2022г., постановено по АНД № 5486/2021г. на РС – Пловдив.
Осъжда ТОНИ - К ЕООД, гр.Пловдив,
ул.Скайлер № 1, ет.2, булстат *********, да заплати на ЦУ на НАП 80лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :