РЕШЕНИЕ
№ 12224
гр. *****, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20221110170430 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК
Образувано е по предявен от А. М., ЕГН **********, против И. К. М., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 49, ал. 1 и 3 СК за развод поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака по вина на ответника, обективно съединен с небрачни
искове по чл. 59, ал. 2 СК - относно упражняването на родителските права, местоживеенето
и издръжката на ненавършилите пълнолетие родени от брака деца А. А. М., ЕГН
**********, и А А. М., ЕГН **********. Предявен е и иск по чл. 127а, ал. 2 от СК относно
заместване съгласието на ответницата за пътуване на децата А. А. М., ЕГН **********, и А
А. М., ЕГН *********, в чужбина и издаване на международен паспорт на същите.
В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи, като имат две родени по време
на брака деца - А. А. М., ЕГН **********, и А А. М., ЕГН ********. Твърди се, че през
последните няколко години взаимоотношенията между страните са се влошили, поради
прекомерната употреба на алкохол от страна на ответницата. След раждането на второто им
дете, ответницата започнала често да напуска семейното жилище за неопределени периоди
от време. Така през 2022 г. окончателно е напуснала семейното жилище като подробно
описва настъпилия конфликт между тях. Посочва, че ищецът изцяло е поел грижата за двете
им деца. Предвид изложеното, ищецът счита брака за изпразнен от съдържание и моли съда
да прекрати същия поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата.
Моли на него да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
родените от брака деца, като майката бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на по 350
лв. за детето А М. и 300 лв. за детето А. М., от датата на депозиране на исковата молба до
навършване на пълнолетие на децата или настъпване на обстоятелства, погасяващи това
задължение. Посочва режим на лични отношения между децата и майката. Моли съдът да
предостави ползването на семейното жилище, находящо се в гр. *****, район „*****“, бл.
1
262, вх. единствен, първи етаж на него. Предявена е и претенция за заместващо съгласие за
пътуване на децата извън страната, придружени с баща си в Република Северна Македония,
Албания, Сърбия, Турция, Великобритания, както и страните-членки на Европейски съюз на
почивка, в дните извън уговорените или определените от съда лични отношения на майката
и децата.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата чрез назначения особен представител е
подала отговор, с който единствено се иска материалите по делото да бъдат препрати към
Центъра по медиация при СРС. Ответницата се явява лично в провелото се открито съдебно
заседание. В допълнително становище към отговора на исковата молба не оспорва искането
за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но предявява насрещна
претенция, че то е настъпило по вина на ищеца. Моли съда да предостави упражняването на
родителските права на нея и предлага режим на лични отношения с бащата. Предявена е и
претенция за заплащане на издръжка от бащата в размер на 260 лв. месечно по отношение
на детето А.. Оспорва иска за издръжка на детето А. Възразява срещу искането на ищеца за
заместващо съгласие, тъй като е възможно детето да бъде извеждано за продължително
време и по този начин да бъде откъснато от майката. Следва да бъде отбелязано, че така
предявените насрещни претенции не са преклудирани, доколкото съгласно разпоредбата на
чл. 322, ал. 1 ГПК при иск за развод ищецът трябва да предяви всички основания за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили и
станали известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат
като основание за предявяване на нов иск за развод.
С протоколно определение от проведеното открито съдебно заседание на 26.06.2024
г. съдът е прекратил производството по отношение на претенцията за родителски права,
режим на лични отношения, както и заместващо съгласие за пътуване извън пределите на
страната по отношение на детето А М., тъй като същата е навършила пълнолетие.
ДСП-***** в депозираните по делото социални доклади сочи, майката е заявила, че
тя желае да упражнява родителските права над малолетната си дъщеря. Отрича твърденията
на ищеца за злоупотреба с алкохол, като посочва, че не употребява твърд алкохол, а
употребата се свежда до една две бири на вечер. Майката споделя, че има достатъчен
родителски капацитет, за да отглежда и възпитава дъщеря си. Определя сегашния си
партньор, с когото са в общо домакинство, като способен да осигури подкрепяща среда.
Съгласно докладите, основни грижи за детето А. се полагат от бащата. Майката живее в нает
под наем имот, който е пригоден за отглеждане на дете. Ответницата споделя, че работи като
продавач-консултант в магазин, като месечното възнаграждение е около 2800 лева. Детето
А. има изградена емоционална връзка със своите родители и със своята сестра. Страните са в
конфликтни отношения, като родителско сътрудничество липсва. Съгласно социалния
доклад, жилището, което се обитава от бащата и детето А. има добри хигиенно-битови
условия, обзаведено и оборудвано с всичко необходимо за едно домакинство. Ищецът
реализира месечен доход около 1600-1800 лв. Подкрепа в грижите за дъщеря си А., бащата
получава от пълнолетната си дъщеря А, както и на лелите по майчина и бащина линия,
които живеят в гр. *****. Според ДСП-***** ищецът е демонстрирал достатъчен капацитет,
желание и готовност да продължи да полага грижи за А., като няма пречка родителските
права над детето да бъдат предоставени на бащата, а на майката да бъде постановен режим
на лични контакти и изплащане на месечна издръжка.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищецът заявява, че познава добре децата си
откакто са се родили. С голяма дъщеря се разбират много добре. Посочва, че почти само той
е ходил на родителски срещи, когато е имало такива. Грижите за малката им дъщеря ги е
поел той, като бащата я е записал на детска градина. Сочи, че няма доверие на майката
детето да остане при нея, като излага твърдения, че два пъти когато детето е било при майка
си се е връщало ударена с много голям отток. Споделя случай през юли месец, когато
2
майката е взела детето в петък с уговорка до неделя, но след това си е взела още няколко дни
отпуска и е върнала детето следващата седмица рано сутринта. Твърди, че не знае къде
живее ответницата, нито с кого. Споделя, че миналата година е бил разпитан от 7 РУ – СДВР
относно това с кого живее И..
Ответницата, изслушвана по реда на чл. 59, ал. 6 СК заявява, че това, което споделя
ищеца не е така. Твърди, че преди две години е била изгонена от апартамента и ключалката е
била сменена. Ищецът не дава малката им дъщеря, а по-голямата е била настроена срещу
майката. Сочи, че бащата постоянно крие детето от нея и се е налагало да го взима с
кварталния на *****. След фактическата раздяла се е налагало да спи по приятелки. Излага
твърдения, че през цялото време не е спирала да се грижи за детето, като много пъти я е
водила и взимала от градина. По повод казаното от ищеца, посочва, че е закупила колело на
детето и то е паднало от него.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Установява се по делото, че на 19.12.2006 г. А. М. и И. К. Стоянова са сключили
граждански брак, като при сключването му съпругата е променила фамилното си име от
Стоянова на М.. /л. 2 от делото/. Установява се също, че по време на брака им са родени
децата - А. А. М., ЕГН **********, и А А. М., ЕГН *******/л. 11-12 от делото/.
Видно от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 102, том I, рег. № 1027по дело № 81 от 2019 г. на Нотариус Ивайло И.ов, с
рег. № 384 на НК (л. 13-15 от делото), апартамент № 82, находящ се в ******** единствен,
на първи етаж е собственост на съпрузите А. М. и И.К. М..
По делото се установява, че ищецът на 02.10.2007 г. е бил назначен на постоянен
трудов договор във фирма "ЕЛЕГАНТ ЛТ" ООД, като за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024
г. е реализирал средномесечен осигурителен доход в размер на 850,16 лв.
По делото се установява, че ответницата на 29.03.2024 г. е била назначена на
постоянен трудов договор във фирма "Десподов 93" ООД, като за периода 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г. е имала регистрирани още 9 трудови договора, които са прекратени, а именно:
1) на 30.12.2021 г. е сключила трудов договор с фирма „К. Е. П. Х.“ ЕООД, който е прекратен
на 23.05.2022 г.; 2) на 30.06.2022 г. е сключила трудов договор с фирма „А. 777“ ЕООД, който
е прекратен на 05.07.2022 г.; 3) на 22.08.2022 г. е сключила трудов договор с фирма „В. К.“
ООД, който е прекратен на 15.03.2023 г.; 4) на 21.03.2023 г. е сключила трудов договор с
фирма „П.“ ООД, който е прекратен на 13.05.2023 г.; 5) на 23.05.2023 г. е сключила трудов
договор с фирма „М. 2023“ ЕООД, който е прекратен на 29.05.2023 г.; 6) на 02.06.2023 г. е
сключила трудов договор с фирма „А. 777“ ООД, който е прекратен на 15.06.2023 г.; 7) на
27.07.2023 г. е сключила трудов договор с фирма „К. 12 Т.“ ЕООД, който е прекратен на
31.08.2023 г.; 8) на 22.11.2023 г. е сключила трудов договор с фирма „К.К.“ ЕООД, който е
прекратен на 16.12.2023 г.; 9) на 15.01.2024 г. е сключила трудов договор с фирма м.с. БГ“
ЕООД, който е прекратен на 18.01.2024 г. В посочения период е получавала различно по
размер трудово възнаграждение, като при сегашния работодател реализира средномесечен
осигурителен доход в размер на минималната работна заплата за страната към съответната
година.
По делото е са разпитани свидетелите А А. М. и С.Ц.Д. По показанията на св. А,
чиито показания съдът прецени по реда на чл. 172 от ГПК, с оглед близката родствена
връзка на страните (дъщеря), се установява, че А има много добри отношения с баща си.
Посочва, че майка има проблеми с алкохола и никога не е била до нея. Излага твърдения,
че майката е напуснала семейното жилище през 2022 г. по нейно желание. Изпитва
притеснения относно по малката и сестра и грижите за нея. Сочи, че майката през
3
последните седмици взима А. веднъж седмично.
От показанията на св. Димитрова, се установява, че проблемите на страните били
започнали след раждането на по-малката им дъщеря. След конфликти между страните, И.
винаги е отивала при свидетелката, като един ден е споделила, че А. е сменил ключа на
вратата. Напоследък ответницата взимала детето. Посочва, че не е виждала И. пияна, но
употребява бира.
По делото е назначена и съдебно-психологична експертиза, която е проведена по
отношение на родителите и малолетното дете. Видно от заключението на вещото лице,
бащата е с нисък родителски капацитет поради факта, че отделя детето от майката, стреми се
да злепостави и очерни личността на майката пред детето. Характеризиран е като
егоцентричен и импулсивен, трупащ враждебни импулси. Личността на майката
функционира в нормата за психична дейност, налице е добро ниво на емоционална
интелигентност, няма данни за агресивно поведение. До момента не е спряла да вижда А. и
да се бори за упражняването на родителските права спрямо нея. И двамата родители са в
дисхармонични отношения, като отсъства разбирателство по всички въпроси. От страна на
бащата се забелязва стремеж за очерняване, незачитане на родителската фигура на майката,
обезценяване на личността и поведението . При майката такава тенденция не се
наблюдава. Детето има изградена емоционална и доверителна връзка и с двамата родители.
Не се установяват данни за наличие на родителско отчуждение на детето спрямо някой от
родителите. Детето е еднакво привързано емоционално и към двамата си родители. В
съдебно заседание вещото лице сочи, че при първата среща с родителите, майката е била
употребила алкохол, изразяващо се в „една бира“, по твърдения на майката. Констатирани са
речеви проблеми на малолетното дете, за което посещава логопед, за който майката не е
знаела. Вещото лице констатира, че има употреба на алкохол от страна на майката, но това
не е единствената причина за отношенията между страните.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
От представените удостоверения - за сключен граждански брак и за раждане се
установява, че страните са съпрузи и че същите имат две деца - малолетната А. А. М., ЕГН
********** и А А. М., ЕГН ********, която в ходя на процеса е навършила пълнолетие.
По отношение детето на страните А А. М., ЕГН *******производството по делото е
прекратено по искове в частта относно упражняването на родителските права,
местоживеенето и личните отношения с неотглеждащия родител и по иска с правно
основнаи е чл. 127а, ал. 2 от СК, доколкото същата е навършила пълнолетие към момента на
устните състезания и е отпаднал правният интерес от исковете в тази им част.
Определението на съда от 26.06.2024 г. не е обжалвано и е влязло в сила на 04.07.2024г.
От показанията на свидетелите М. и Димитрова се установява, че страните са във
фактическа раздяла от 2022 г., когато ответницата е напуснала семейното жилище Страните
не поддържат нормални съпружески отношения, същите са охладнели един към друг, липсва
нормална комуникация между тях. От твърденията на страните се установява, че всеки
живее своя собствен живот след раздялата.
При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че
бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма
предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което същата следва да бъде
прекратена.
Относно вината: Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК предвижда, че съдът се
произнася по въпроса за вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е
поискал това. Вината в семейното право представлява субективното отношение на съпруга
към собственото му противобрачно поведение и неговия резултат. Искането не представлява
4
отделен установителен иск и тъй като законът не посочва каква да е неговата форма, то е
възможно същото да е направено в исковата молба, в писмения отговор на ответника, както
и устно пред съда. В настоящия случай ответникът е направил искане за произнасяне по
въпроса за вината. Тук е необходимо да се има предвид, че когато съдът е сезиран с искане за
произнасяне по брачната вина, той е длъжен да прецени поведението и на двамата съпрузи и
може да приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство имат и двамата или дори
съпругът, който е поискал произнасяне по вината (вж. изрично в този смисъл Решение №
160/14.05.2014 г. по гр. д. № 5764/13 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 189/07.10.2015 г. по гр.
д. № 7400/15 г., III г. о. на ВКС).
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства, намира, че по делото
се установи вина по смисъла на чл. 49, ал. 3 от СК и на двете страни. Това е така, доколкото
по делото се доказа, че през 2022 г. ответницата е напуснала семейното жилище. От
показанията на свидетелите и от заключението на вещото лице по приетата по делото
съдебно-психологична експертиза, се установи, че бащата обезценява личността и
поведението на ответницата. Стреми се да злепостави и очерни личността на майката пред
децата. Настъпило е отчуждение между двамата съпрузи, което се установява, че е по вина и
на двамата. Това е така, тъй като по делото се установи, че преди настъпване на
фактическата раздяла страните са имали нормални отношения по време на брака и не са
имали конфликти. По делото се доказва, че страните не живеят заедно от около две години.
С оглед изложеното, съдът намира, че и двете страни имат вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, доколко са нарушили разпоредбите на чл. 14 и чл. 15
СК.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните
отношения с детето: В края на съдебното дирене, страните имат едно ненавършило
пълнолетие дете - А. А. М., ЕГН **********. С оглед събраните гласни доказателствени
средства, становищата на ДСП - *****, справките от НАП, съдебно-психологичната
експертиза, като съобрази и възрастта на детето, съдът намира, че упражняването на
родителските права по отношение на детето следва да се предостави на бащата. С оглед на
това, следва да бъде постановено детето да живее при него, доколкото съгласно чл. 126, ал. 1
СК "родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини
налагат да живеят отделно", а по делото не се установиха важни причини детето да живее
отделно от своя баща, който ще упражнява родителските права, както и няма изключителни
основания по чл. 59, ал. 7 СК.
По делото се установи, че след напускането на семейното жилище от страна на
ответницата, малолетната А. е останала да живее при баща си (това е така и към момента на
приключване на съдебното дирене по делото), заедно с навършилата пълнолетие нейна
сестра А. Бащата е този, който е полагал грижи и е осигурявал всичко необходимо за
малолетното дете. Следва да се има предвид, че съгласно посоченото от вещото лице в
открито съдебно заседание, майката има наклонности към употреба на алкохол, които тя
самата не отрича предвид факта, че посочва, че употребява бира. Съдът взима предвид и че в
период за две години, майката е сменила 10 работодатели, някои от тях с продължителност
на трудовия договор от 10 работни дни. Детето А. има нужда от сигурна и спокойна среда за
отглеждане, която да удовлетворява нейните основани жизнени потребности. Следва да се
има предвид, че детето има изградена емоционална и доверителна връзка и с двамата си
родители и не се забелязва родителско отчуждение. В тази връзка, следва да бъде определен
режим на лични отношения на детето с нейната майка с оглед съществуващата между тях
кръвна връзка на особено близко родство. Предвид констатирания добър родителския
капацитет на майката, това, че майката е продължила срещите с детето, съдът счита, че
следва да се определи по широк режим на лични отношения между майката и малолетното
дете А.. Съдът намира за подходящ с оглед възрастта на детето следния режим между
5
майката и детето: всяка втора и четвърта седмица от месеца в дните от петък след учебните
занятия или от 17:00 часа до понеделник в 08:00 часа с преспИ.е, като майката следва да
взима детето от дома на бащата или от учебното заведение, което то посещава, както и да го
връща в дома на бащата или да го води в учебното заведение, което посещава детето; 30 дни
през лятото, разделени на три периода от по 10 последователни календарни дни всеки, по
време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата, като за същите интервали от
време /три на брой, с продължителност от по 10 последователни календарни дни всеки/
съботно-неделният режим не действа; всяка четна година за коледните и великденските
празници, за времето от 10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19:00
часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник, като през всяка четна година
съботно-неделният режим на лични отношения не се прилага по време на новогодишните
празници, за времето от 10:00 часа на 31 декември до 19:00 часа на 02 януари на следващата
година; всяка нечетна година за новогодишните празници за времето от 10:00 часа на 31
декември до 19:00 часа на 02 януари на следващата година, като през всяка нечетна година
съботно-неделният режим на лични отношения не се прилага по време на коледните и
великденските празници, за времето от 10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети
петък, до 19:00 часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник.; На рождените си
дни родителите, ще могат да взимат детето при себе си за съответния ден с преспИ.е и да го
връщат на следващия ден в 09:00 часа, а в случай, че денят е учебен и детето не може да
отсъства от училище, първия почивен ден след този ден детето следва да прекара с родителя
си. Рождения ден на детето, следа да празнува със двамата си родители, а в случай че това
не е възможно майката ще има право да взима детето за три часа рождения му ден.
Относно издръжката на децата: Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Нуждите на децата от издръжка се
установяват от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се
обосновават специално. Възрастта, на която се намира детето А. е 6 години /към датата на
устните състезания/ е свързана с интензивно физическо и умствено израстване, както и с
необходимост от непрекъснато стимулиране на интелектуалното му развитие. Детето А е
навършила пълнолетие на 04.05.2023 г., чиято възраст също обосновава необходимост от
развитие. Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого то
живее, но отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката
в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и
посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от
доходите на лицето, което я дължи, като съгласно чл. 142, ал. 2 СК същата не може да бъде
по-малко от ¼ от минималната за страната работна заплата. По делото се установи, че
ответницата работи по трудов договор. В справката от НАП, доходът е в размер на
минималната работна заплата. В социалния доклад, депозиран от ДСП-*****, ответницата е
отбелязала, че реализира трудов доход в размер на 2800 лв. месечно. Не се установи същата
да има други деца за които следва да издържа и да полага грижи. При това положение съдът,
като взе предвид нуждите на детето, съобразно възрастта и доходите на родителите, счита,
че искът за издръжка се явява основателен за пълния предявен размер от 300,00 лв. месечно
за детето А. и 290,00 лв. за детето А, съобразявайки социално икономическата обстановка в
страната за този период. Следва да се посочи, че ищецът е направил претенция за заплащане
на издръжка в размер, близък до минимално установения размер за страната в размер на
269,25 лв. към момента на приключване на устните състезания. По отношение на
пълнолетната А издръжка следва да се дължи за период от датата на завеждане на исковата
молба 23.12.2022 г. до датата на навършване на пълнолетие – 04.05.2023 г. Издръжката по
отношения на малолетната А. се дължи, считано от 13.12.2022г. /дата на завеждане на
исковата молба/.
6
Относно предоставяне ползването на семейното жилище: по делото и двете
страни претендират ползването на семейното жилище. Предоставянето на същото за
ползване е последица от развода между страните - елемент от имуществените последици на
прекратяването на брака. Когато страните имат ненавършили пълнолетие деца, съдът е
длъжен и служебно да се произнесе относно ползването на семейното жилище. Съгласно § 1
СК семейно жилище съставлява жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца. По делото не се спори, че семейното жилище на страните е
апартамент № 82, находящ се в гр. *****, ж.к. *****, бл. 262, вх. единствен, на първи етаж.
Същото е собственост на страните, които са го придобили по време на брака в режим на
съпружеска имуществена общност, съгласно представения договор за продажба. Съдът
намира, че в случая ползването на семейното жилище следва да предостави на съпруга, на
когото са възложени и родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете
на страните – А., до навършване на пълнолетие на детето.
Относно фамилното име: Ответната страна не е предявила искане по чл. 53 СК за
възстановяване след развода на предбрачно фамилно име. Предвид това, доколкото съдът не
е сезиран с такова искане не следва да се произнася по този въпрос.
По отношение на иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК:
Съдът, като взе предвид конституционно прогласения принцип в чл. 35, ал. 1, изр.
първо от Конституцията на Република България (КРБ), според който всеки има право
свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и
да напуска нейните предели, намира, предявената молба за основателна. Даването на
разрешение за пътуване на дете в чужбина в случаите, когато един от родителите не дава
съгласие за това, само за определен период от време, в определена държава или в държави,
чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през пределен период от
време, но също до определени държави, следва да се извършва въз основа на цялостен и
задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите от
физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество, включително
при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и предвид
правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат
от първостепенно значение (Вж. Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. на ВКС,
ОС на ГК).
Като взе предвид горното, съдът счита молбата с правна квалификация чл. 127а, ал.
2 СК за основателна и следва да я уважи, като замести съгласието на майката за пътуване на
детето А. А. М., ЕГН **********, придружавано от своята баща А. М., ЕГН **********,
извън територията на Република България в Република Северна Македония, Албания,
Сърбия, Турция, Великобритания, както и страните-членки на Европейски съюз с цел
почивка, туризъм. В съответствие с това съдът счита, че следва да замести съгласието на
майката за пътувания на детето в тези държави, придружавано от бащата в посочените
държави. Броят пътувания на година не следва да бъде ограничаван, но, за да не се откъсва
прекомерно детето от страната, следва да се постави ограничение за обща продължителност
на пътуванията на детето по волята на бащата на година от общо 40 дни на година, както и
пътуванията да не нарушават определения от съда режим на лични контакти между детето и
неотглеждащия го родител. Посоченото заместващо съгласие се дава за срок от 5 години от
влизане в сила на решението.
Следва да се отбележи, че всички изброени държави са ратифицирали и страни по
Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25
октомври 1980 г. (наричана по-нататък ,,Конвенцията от 1980 г.“) и не се установява в някоя
от тези държави да е налице конкретен и реален риск по отношение на детето (размирици,
военни действия, природни катаклизми и други)
7
Молбата с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД, с която се
иска заместващо съгласие на бащата за издаване на паспорт на детето, следва да бъде
уважена, тъй като не се установи по делото детето да има валиден международен паспорт
Относно разноските: претенция за присъждане на разноски има от страна на
ответника. С оглед изхода на делото относно вината на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ
ГПК разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е направила.
Държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50, 00 лв. следва да
се възложи на двете страни поравно, а ответникът следва да заплати държавна такса върху
определената на малолетната А. А. М. издръжка в размер на 432,00 лв. и държавна такса
върху определената на А А. М. издръжка в размер на 51,04 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА,
сключен на 19.12.2006 г. в гр. *****, за което е съставен акт за граждански брак №
3331/19.12.2006 г. на Столична община, район „Сердика", между: А. М., роден на ******* г.,
и И. К. М., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН по вина и на
двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо роденото от брака детето А. А. М., ЕГН **********, на
бащата А. М., роден на ******* г.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от
брака дете А. А. М., ЕГН **********, при бащата А. М., роден на ******* г.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
между майката И. К. М., ЕГН **********, и детето А. А. М., ЕГН **********, както следва:
всяка втора и четвърта седмица от месеца в дните от петък след учебните занятия или от
17:00 часа до понеделник в 08:00 часа с преспИ.е, като майката следва да взима детето от
дома на бащата или от учебното заведение, което то посещава, както и да го връща в дома
на бащата или да го води в учебното заведение, което посещава детето; 30 дни през лятото,
разделени на три периода от по 10 последователни календарни дни всеки, по време,
несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата, като за същите интервали от време /три
на брой, с продължителност от по 10 последователни календарни дни всеки/ съботно-
неделният режим не действа; всяка четна година за коледните и великденските празници, за
времето от 10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19:00 часа на 26
декември, респективно на Светли понеделник, като през всяка четна година съботно-
неделният режим на лични отношения не се прилага по време на новогодишните празници,
за времето от 10:00 часа на 31 декември до 19:00 часа на 02 януари на следващата година;
всяка нечетна година за новогодишните празници за времето от 10:00 часа на 31 декември до
19:00 часа на 02 януари на следващата година, като през всяка нечетна година съботно-
неделният режим на лични отношения не се прилага по време на коледните и великденските
празници, за времето от 10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19:00
часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник.; На рождените си дни родителите,
ще могат да взимат детето при себе си за съответния ден с преспИ.е и да го връщат на
следващия ден в 09:00 часа, а в случай, че денят е учебен и детето не може да отсъства от
училище, първия почивен ден след този ден детето следва да прекара с родителя си.
Рождения ден на детето, следа да празнува със двамата си родители, а в случай че това не е
възможно майката ще има право да взима детето за три часа рождения му ден.
ОСЪЖДА И. К. М., ЕГН **********, да заплаща на основание чл. 143, ал. 2 вр. чл.
8
59, ал. 2 СК на детето А. А. М., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител
А. М., роден на ******* г., МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 300,00 лв., считано от
23.12.2023 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА И. К. М., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 143, ал. 2 вр. чл.
59, ал. 2 СК на А А. М., ЕГН **********, издръжка в общ размер на в размер на 1276,04 лв.,
считано от 23.12.2022 г. до 04.05.2023 г. (датата на навършване на пълнолетие).
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 1 СК на съпруга А. М., роден на ******* г.,
ползването на СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, представляващо апартамент № 82, находящ се в гр.
********. единствен, на първи етаж.
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД,
на майката И. К. М., ЕГН **********, за пътуване на малолетното дете А. А. М., ЕГН
**********, придружавано от своя баща А. М., роден на ******* г. извън територията на
Република България в страните Република Северна Македония, Албания, Сърбия, Турция,
Великобритания, както и страните-членки на Европейски съюз за срок от 5 години от
влизане в сила на решението, за неограничен брой пътувания, но за не повече от 40 дни на
всяка календарна година, считано от влизане на настоящото решение в сила, по време, което
не съвпада с режима на лични отношения на майката ИРИНА К. М., ЕГН **********, с
детето А. А. М., ЕГН **********, определен с влязло в сила съдебно решение, както и да не
възпрепятства определения режима на лични контакти и учебните занятия на детето, освен
ако пътуването не е свързано с тях, както и свързаното с това пътуване издаване на паспорт
на детето по реда на ЗБЛД.
ОСЪЖДА чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК И. К. М., ЕГН **********, да заплати в
полза на Софийски районен съд общо сумата 508,04 лв. - държавни такси по делото, от
които 25, 00 лв.-държавна такса при решаване на делото по иска за развод и 483,04 лв.-
държавна такса върху издръжките на децата.
ОСЪЖДА чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК А. М., роден на ******* г., да заплати в
полза на Софийски районен съд общо сумата 25, 00 лв. - държавна такса при решаване на
делото по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9