Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………
гр. Варна ..................2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, в публично заседание на
двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Даниела Станева
Димитър Михов
при секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурор
при Окръжна прокуратура – Варна – Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от
съдия Кремена Данаилова кас. АНД №120/2023 г. по описа на Административен съд -
Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на началник група в
Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Варна, чрез юрисконсулт Л.-А., против
Решение №1743/20.12.2022 г. по АНД № 20223110204176/2022 г. на Районен съд –
Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/
№ 22-0819-004310/19.09.2022 г.
издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Варна, с
което на С.И.А. ЕГН ********** е наложена „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева
и лишаване право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят изтъква, че регистрацията на МПС е
прекратена на 10.08.2021 г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП и посочената
норма не въвежда задължение за уведомяване на собственика на МПС за
прекратената регистрация. Собственикът на автомобила не го е пререгистрирал
след покупката и поради това регистрацията е прекратена. С.А. е управлявала
МПС, за което е знаела, че не е пререгистрирано по надлежния ред. Отправено е
искане за отмяна на оспореното решение и вместо него НП да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за двете инстанции.
Ответник - С.И.А., чрез адв. А.Д. оспорва жалбата. Намира,
че в касационната жалба не е посочено точно в какво се състои
незаконосъобразността на оспореното решение. На основание ТР №1/07.06.2016 г.
на ВКС, вината следва да е доказана, ответника сочи, че и в административнонаказателното
производство следва да е така. В случая това не е установено. В условията на алтернативност
намира нарушението за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като от него
не са произтекли вредни последици. Моли решението да бъде оставено в сила. Не
са описани всички съставомерни факти в НП, което е основание за отмяната му.
Представителят на Прокуратурата счита жалбата за
основателна, тъй като решението е постановено при неправилно приложение на
материалния закон.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на
страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК,
Административен съд – гр. Варна намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.
В жалбата е посочено, че решението е постановено в
нарушение ма материалния закон и са изложени аргументи относно становището,
поради което е неоснователен довода на ответника, че жалбата е нередовна.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районният съд е приел за установено следното:
На 08.06.2021г., по силата на договор за
покупко-продажба, „Н.Ф.“ ЕООД, представлявано от С.И.А. придобило товарен
автомобил, марка "********", с рег. № ********, съгласно нотариално заверена
сделка. Информация за сделката била подадена по електронен път в Сектор
ПП-Варна. Въпреки задължението за пререгистрацията в двумесечен срок /т. е. до
08.08.2021 г./ новият собственик – „Н.Ф.“ ЕООД, не изпълнило законовите си
задължения и управителя не е заявил в Сектор „ПП“ по регистрацията на
дружеството, поради което на 10.08.2021 г. регистрацията на автомобила била
прекратена служебно по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. На 11.09.2021 г., около
04.52 часа в обл. Варна, общ. Аврен по път І-9 в посока от гр. Варна към гр. Бургас,
преди кръстовището за к.к. “Камчия“ се движел т.а. “********“ с рег. № ********,
собственост на „Н.Ф.“ ЕООД. Нарушението е установено с АТСС и за същото е било
образувано наказателно производство по ЗМ №207/2022г. по описа на Сектор „ПП“
при ОД МВР Варна. С постановление на РП - Варна №7861/122.09.2022 г.
наказателното производство е било прекратено, а производството е било изпратено
в ОД МВР – Варана за ангажиране на административнонаказателната отговорност по
ЗДвП на С.И.А..*** е приел, че НП е издадено от компетентен орган. Не се спори, че С.И.А. е управлявала товарния
автомобил, марка "********“, с рег. № В0697ВМ, който е МПС по смисъла на §
6, т. 11 от ДР на ЗДвП, на път отворен за обществено ползване на датата
посочена в административното обвинение и съгласно чл. 3, ал. 4, чл.14 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. е следвало
да се извърши промяна в регистрацията на МПС. На основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП,
вр. чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. следва
прекратяване на регистрацията, като администрацията не уведомява собственика на
пътното превозно средство съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. Липсват доказателства А. да е знаела че „Н.Ф.“ ЕООД не е
изпълнило административното си задължение да го регистрира в законоустановения
срок в Сектор ПП. Табелите са били поставени на автомобила, което предполагало
регистриран автомобил. РС – Варна е приел, че съгласно ТР № 1 от 7 юни 2016 г.
на ВКС, вината в наказателния процес, какъвто е и административнонаказателния
процес, се доказва, а не се презумира. Не са събрани доказателства, че А. виновно
е управлявал служебно дерегистрирано МПС, напротив установено било, че тя не е знаела
и предполагала, че автомобилът е бил служебно дерегистриран. В случая е
установено, че собствеността върху процесното ППС е придобита от юридическо
лице, а не от А. и именно това друго лице, като собственик е било длъжно да
предприеме действия по пререгистрация на автомобила. Прието е, че не може да се
изисква от ползвателя на автомобила преди да започне управление да се увери, че
автомобилът е регистриран, като извърши например справка в сектор „ПП“, тъй
като при наличие на поставени табели на него, няма друга възможност за
установяване.
Решението е незаконосъобразно, постановено е
в нарушение на материалния закон.
В решението са изложени мотиви освен за процесния т.а. „******“
с рег. № ****** и за л.а. „*****“ с рег. № ******. Съдът приема, че относно
посочването на втория автомобил е допусната очевидна фактическа грешка и тя не
се отразява върху изразената воля на съда. Решението е мотивирано, но при правилно
установено факти, неправилно е приложен материалния закон.
Чл.143, ал.15 от ЗДвП предвижда, че служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. Посочената норма не въвежда задължение собственика на
автомобила да бъде уведомен за служебно прекратената регистрация. Следва, че и
всяко друго лице различно от собственика на автомобила трабва, преди управление
на МПС да провери налице ли е регистрация на моторното превозно средство. Снабдяване
с такава информация може да се извърши, чрез справка в ОД МВР или чрез
собственика на автомобила, като в случая управител на „Н.Ф.“ ЕООД е С.А.. Дори
и да се приеме, че трето лице, което не е собственик на автомобила не може да
се снабди с информация регистриран ли е даден автомобил, то тогава следва този
автомобил да не бъде управляван.
С.А. посочва в сведение от 18.06.2022 г., че тя е
управлявала на 11.09.2021 г. в 04,52 товарния автомобила. В съответствие с
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на С.А. е наложено наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба от 200 лв.,
т.е. в предвидения минимум. В случая деянието е извършено виновно, тъй като А.
е следвало преди управление да установи регистриран ли е автомобила и не го е
сторила, поради което е извършила вмененото й нарушение.
Деянието не е маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, тъй като
липсата на регистрация на МПС създава затруднение при установяване
собствеността на МПС, съответно ангажиране на вменените със закон отговорности.
Налице е основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на оспореното решение на РС - Варна и вместо
него следва да бъде постановено решение, с което НП да бъде потвърдено.
Жалбоподателят е
претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в двете инстанции. В
производство пред РС – Варна началник група в сектор „ПП“, ОДМВР – Варна, не е
бил представляван от юрисконсулт. Такова представителство е извършено само в
настоящото производство. На основание чл. 63д, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 3 от АПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 27е от НЗПП, следва С.И.А. да бъде
осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в
размер на 80 лева в полза на ОД МВР – Варна.
Водим от горното и на
основание чл.222 ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът
ОТМЕНЯ Решение №1743/20.12.2022 г. по АНД №20223110204176/2022
г. по описа на Районен съд – гр. Варна като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0819-004310/19.09.2022 г. издадено от
началник група в Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Варна, с което на С.И.А.
ЕГН ********** е наложена „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.140, ал.1
от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С.И.А. ЕГН **********
да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи сумата
от 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.