Р Е Ш Е Н И Е
№ 260028
гр. Първомай, 23.09.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на седемнадесети
март две хиляди двадесет и първа година с
Председател: София Монева
при участието на
секретаря Петя Монева,
след като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 160 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са пасивно
субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от Закона за
собствеността (ЗС).
Ищецът Р.П.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.Д.К., вписана в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
моли съда да признае за установено по отношение на ответниците С.Д.Г., ЕГН: **********,
и А.А.К., ЕГН: ********** – и двамата с адрес: ***, че е собственик на
основание наследствено правоприемство на 1/8 идеална част от следния недвижим
имот: урегулиран
поземлен имот (УПИ) № *** в кв. ** по действащия
регулационен план на с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив, от 1974 г.,
предназначен за жилищно строителство, с приложени дворищна и улична регулации,
площ от *** кв. м. и граници: улица, УПИ № ***, УПИ № ***, УПИ № ***, УПИ № *** и
УПИ № ***, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда със
застроена площ от ** кв. м., паянтова стопанска сграда със застроена площ от ** кв. м.,
паянтова стопанска сграда със застроена площ от ** кв. м.,
паянтова стопанска сграда със застроена площ от ** кв. м., навес
с покрита площ от * кв.м. и навес с покрита площ от *кв. м., и да ги осъди да му
предадат владението върху същия.
претендира
присъждане и на сторените в настоящата инстанция съдебноделоводни разноски.
Ищецът обосновава исковата
си претенция с фактически твърдения, че на основание наследствено
правоприемство от Р. ***, починал на 13.03.1953 г., е придобил 1/8 идеална част
от правото на собственост върху процесния имот, който в периода между 1972 г. и
1978 г. бил актуван, а със Заповед № ЗД-00-84/25.05.2009 г. на Областния
управител на Област Пловдив – деактуван като държавен. Сочи се, че през 1982 г.
бил предоставен от тогавашния кмет на селото на ответниците за наемно ползване
и в изминалия от тогова до момента период се владеел от тях, макар
междувременно с Решение № *** на Окръжен съд – Пловдив по гр. дело № ***г. за
негови собственици по отношение на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството и Община Първомай да били обявени наследниците на Р. Д.М..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, обективиран в Молба-декларация вх. № 3901/03.08.2020
г., с който ответниците оспорват иска, като сочат, че от 03.09.1982 г. до сега
ползват процесния имот. Първоначално били настанени под наем, а впоследствие
ответникът С.Г. го купила, но доказателствата й за покупката изгорели при
пожар.
В открито съдебно
заседание ищецът лично и чрез процесуалния си пълномощник поддържа исковата
претенция, ответникът С.Г. претендира, че е собственик на имота, а ответникът А.К.,
редовно призован, не се явява, не се представлява и не застъпва становище по
съществото на спора.
След преценка на събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във
вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа страна следното:
Видно от
Удостоверение изх. № ***/22.08.2018 г. за наследници (л. 3), издадено от
Кметство, с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив и презаверено на 10.04.2020
г., Р. Д.М., роден на 1874 г. и починал на 13.03.1953 г., бил наследен от
съпругата си Г.К.Д., родена на *** г. и починала на 18.09.1965 г., и децата си З.Р.С.,
ЕГН: **********, починала на 09.03.1982 г., Д.Р.Д., роден на *** г. и починал
на 30.01.1975 г., С.Р.Д., роден на *** г. и починал на 06.01.1971 г., и М.Р.П.,
ЕГН: **********, починала на 09.12.1997 г.
Призовани към наследяване на З.Р.С. били съпругът
й С.В.С., ЕГН: **********, починал на 23.05.1986 г., синът й Р. С.В., ЕГН: **********,
починал на 30.08.2004 г., и дъщеря й Р.С.Т., ЕГН: **********, починала на
23.04.1999 г. Наследник на втория от тях е дъщеря му З.Р.В., ЕГН: **********, а
на третата – дъщерите й З.С.Д., ЕГН: **********, и М.С.И., ЕГН: **********, която
починала на 20.06.2003 г. и оставила като свои унивесални правоприемници
съпруга си И.Т.И., ЕГН: **********, и сина си Т.И.Б., ЕГН: **********, починал
на 19.07.2012 г. Законните наследници на последния в лицето на съпругата му Ц.И.Б.,
ЕГН: **********, и детето му И.Т.Б., ЕГН: **********, заявили отказ от
наследството му, вписан съответно под № № ***/12.09.2012 г. и ***/13.10.2017 г.
в особената книга на Районен съд – Пловдив, в уверение на което са представени
Удостоверения, издадени на 12.09.2012 г. (л. 22) и на 13.10.2017 г. (л. 25) от
същия съд.
Д.Р.Д. бил наследен от съпругата си Н.Д.Д., ЕГН: **********,
починала на 27.06.1980 г., и децата си Д.Д.Р., ЕГН: **********, починал на
08.11.2009 г., и Г.Д.П., ЕГН: **********, починала на 28.07.2011 г. Наследници
от коляното на втория са децата му Н.Д.А., ЕГН: **********, и А.Д.С., ЕГН: **********,
а от това на третата – дъщеря й Т.С.Д., ЕГН: **********, която починала на
30.05.2015 г. и била наследена от съпруга си А. Г.Д., ЕГН: **********, и по
право на заместване от сина на преждепочиналата на 05.06.2002 г. своя дъщеря Е.А.
Г., ЕГН: ********** – И.А.Т., ЕГН: **********.
Единственото дете на С.Р.Д. – Р. С.Р., роден на ***
г., починал на 28.08.1977 г. неженен и без низходящи.
Законни наследници на М.Р.П. са синовете й –
ищецът и Д. П.Д., ЕГН: **********, който починал на 11.01.2016 г. и бил
наследен от съпругата си К.Т. Д.ва, ЕГН: **********, и дъщеря си Т. Д.ва Д.ва
Род, ЕГН: **********.
С Решение № *** на
Районен съд – Първомай по гр. дело № ***г. (л. 6), влязло в законна сила на
15.08.2002 г., вписано в Служба по вписванията – Първомай с вх. рег. № ***, дв.
вх. № ***/08.05.2014 г., Акт № **, том І от 2014 г., Министерството на
регионалното развитие и благоустройството и Община Първомай били осъдени на
основание чл. 108 от ЗС да предадат владението върху няколко недвижими имота,
сред които и дворно място от *** кв. м., съставляващо парцел *** в кв. ** по
плана на с. Градина, ведно с построените в него стопанска и жилищна сгради, на
част от техните собственици М.С.И., З.С.Д., Р. С.В., Д. П.Д. и ищеца с мотиви,
че били закупени от праводателя им, неправомерно отчуждени от неговите
наследници и актувани като държавна собственост на основание чл. 6 от ЗС. По
Молба вх. № ***/16.08.2008
г. от З.С.Д. и Д. П.Д. при зачитане на съдебния акт Областният
управител на Област с административен център Пловдив издал Заповед № ЗД-00-84/25.05.2009 г.
(л. 7), с която разпоредил отписване от актовите книги за
държавна собственост на гореописания актуван с Акт за държавна собственост № ***/01.08.1978
г. парцел, който според актуалната му регулационна ситуация, отразена в Скица
изх. № *** (л. 8), издадена от Община Първомай и презаверена на 04.03.2020 г.,
се индивидуализира като УПИ № *** в кв. ** по действащия регулационен план на с. Градина,
общ. Първомай, обл. Пловдив, от 1974 г., предназначен за жилищно строителство,
с приложени дворищна и улична регулации, площ от *** кв. м., граници: улица,
УПИ № ***, УПИ № ***, УПИ № IІ-***, УПИ № ***
и УПИ № ***, и административен адрес: ***, застроен с паянтова
жилищна сграда с площ от ** кв. м., паянтова стопанска сграда с площ от ** кв.
м., паянтова стопанска сграда с площ от ** кв. м., паянтова стопанска сграда с
площ от ** кв. м., навес с покрита площ от 8 кв. м. и навес с покрита площ от 8
кв. м.
Въз основа на
обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение във
фактическите твърдения на страните и показанията на разпитаните в хода на
съдебното дирене свидетели Н.Т.Т. и Ц.А.Г., които следва да се кредитират, тъй като конкретно, логично и обективно възпроизвеждат
преки възприятия относно релевантните факти и кореспондират както помежду си,
така и с останалите доказателствени източници, се установява, че от около 1967-1968 г. до
1970 г. процесният имот бил обитаван
от наследника С.Р.Д. и съпругата му М., а впоследствие до около 1977 г. – от
техния син Р. С.Р.. След смъртта му на 28.08.1977 г. останал необитаем и пустеещ. Между 1979 г. и 1981 г. в намираща се в него едноетажна къща, която
била в занемарено техническо състояние, били настанени като безимотни съжителстващите на съпружески начала
ответници и техните деца по нареждане на Кмета на Кметство, с Градина, И.Н.,
който им позволил да обработват, ако желаят, прилажащия към жилищната постройка
двор. От тогава до момента същите живеели в нея заедно с децата си, ремонтирали
я, включително и след опожаряването й през 1997 г. – 1998 г., и ползвали 1.000
дка от дворното място и построените в него навес и плевня.
В Декларация от
09.10.2012 г. (л. 41), нотариално удостоверена с изх. № *** по описа на Община
Първомай, издадена да послужи пред общинските власти в гр. Първомай, Г.Й.С.,
ЕГН: **********, потвърждава, че на 03.09.1982 г. в качеството си на Кмет на с.
Градина е настанил ответницата в къщата на адрес: ***, и в изминалия досега
период тя съжителства със семейството си в този имот, стопанисва го и го
поддържа.
Веднъж между 2010 г. и
2012 г. ищецът го посетил с намерение да прикани обитателката му да го освободи,
но не я открил, а със Заявление рег. № ***/04.09.2018 г. сезирал Районно
управление на МВР – Първомай за самонастаняване на ответниците в него. В
рамките на предприетата по повод сигнала проверка по Пр. пр. вх. № ***/2018 г.,
която приключила с Постановление на Районна прокуратура – Първомай за отказ да
се образува наказателно производство от 02.11.2018 г. (л. 10 – л. 11), от тях
били снети обяснения, според които първоначално след допускането им в имота
през 1982 г. заплащали наем за него.
При така очертаните фактически
положения съдът по указанията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Предявената искова претенция черпи правното си
основание от нормата на чл. 108 от ЗС, според която собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за
това. Искът брани правото на собственост чрез защита на владението като негов елемент и за да
бъде уважен, е необхоД. да са изпълнени предпоставките от фактическия му
състав, а именно: ищецът да е собственик на вещта и към момента на съдебното
завеждане на спора ответникът да е владеел същата без противопоставимо правно
основание.
От
конкретната доказателствена съвкупност се обосновава безсъмнен извод, че
гореизброените условия са удовлетворени в кумулативна пълнота.
Като син на
М.Р.П., ЕГН: **********, починала на 09.12.1997 г., която е дъщеря на Р. Д.М.,
роден на 1874 г. и починал на 13.03.1953 г., ищецът се явява негов законен
наследник. С Решение № *** на Районен съд – Първомай по гр. дело № ***г. (л.
6), влязло в законна сила на 15.08.2002 г., постановено по петиторен иск,
последният и негови сънаследници са признати по отношение на Министерството на
регионалното развитие и благоустройството и Община Първомай за собственици по
наследство от Р. Д.М. на процесния недвижим имот. Цитираният съдебен акт
поражда сила на пресъдено нещо само между страните по разрешения с него спор и
респективно ответниците не са обхванати от субективните й предели, но мотивите
му се ползват с доказателствена сила, макар и незадължителна за настоящия съд, относно фактите, потвърдени или отречени в тях, която
е противопоставима на трети лица и е оборима инцидентно (в този смисъл Решение
№ 96/19.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 215/2014 г., I т. о., Решение № 58/26.04.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5180/2015 г., I г. о., и Решение № 57/27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2736/2017 г., IV г. о.). Доколкото не се опровергава от наличния
доказателствен масив, фактическата констатация, съдържаща се в мотивите на въпросното
решение, че процесният имот е принадлежал към наследството на Р. Д.М., се приема
за доказана.
Към датата на смъртта му призовани към наследяване
са били съпругата му Г.К.Д., родена на *** г. и починала на 18.09.1965 г., и
четирите му деца З.Р.С., ЕГН: **********, починала на 09.03.1982 г., Д.Р.Д.,
роден на *** г. и починал на 30.01.1975 г., С.Р.Д., роден на *** г. и починал
на 06.01.1971 г., и М.Р.П., ЕГН: **********, починала на 09.12.1997 г. В
съответствие с чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН след кончината на първата
четирите колена на децата са се сдобили с по ¼ от наследственото
имущество, като делът на прекия наследник С.Р.Д. е преминал в патримониума на
държавата по правилото на чл. 11 от ЗН (в редакцията от ДВ, бр. 275 от
22.11.1950 г., в сила от 01.01.1951 г.), тъй
като неговият правоприемник Р. С.Р. е починал на 28.08.1977 г., без да остави
низходящи, възходящи, братя и сестри и съпруг, а към този момент ЗН не е
предвиждал четвърти наследствен ред, който е въведен за първи път в ал. 4 на
чл. 8 от ЗН с изменението на закона, обнародвано в ДВ, бр. 60 от 1992 г.
Следователно ищецът е притежател
на 1/8 идеална част от наследствения УПИ № *** и постройките в него и като
съсобственик разполага с правомощието да ги ревандикира изцяло (в този смисъл
Решение № 65/29.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3934/2013 г., I г. о.) от ответниците, които ги ползват от 1979-1981
г. досега, без от датата на стабилизиране на Решение № *** на Районен съд – Първомай – 15.08.2002 г., да имат валидно правно
основание.
Твърденията им, че са закупили имота, не намират доказателствена опора, а
противопоставеното с отговора им материалноправно възражение за давностно придобиване се преценя за
неоснователно по следните съображения:
Фактическият му състав e регламентиран в чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗС – правото на собственост върху недвижим имот се
придобива по давност с непрекъснато владение в продължение съответно на десет
или пет години в зависимост от вида му съответно на недобросъвестно или
добросъвестно.
Владението е обяснено от чл. 68,
ал. 1 от ЗС като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя, от което следва, че се характеризира
с два основни признака: обективен (corpus) – упражняване на фактическа власт върху вещта,
разбирано като обективна възможност за непосредствено въздействие върху нея,
съответстващо на съдържанието на вещното право, и субективен (animus domini) – намерението за
своенето й, за наличието на което чл. 69 от ЗС въвежда оборима презумпция,
според която се предполага, че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Давностният срок тече от установяване на
владението и се прекъсва в лимитативно уредените от закона хипотези – а именно с
изгубването му за повече от шест месеца, както е указано в чл. 81 от ЗС, и при
общите постановки на чл. 116 от ЗЗД.
Ангажираните по делото данни формират представа,
че ответниците са упражнявали фактическа власт върху процесния имот в
предхождащите подаването на исковата молба почти четиридесет години. Не са
провели обаче успешно доказване на субективния атрибут на владението, а от
улеснението на чл. 69 от ЗС не биха могли да се ползват.
Практиката на ВКС,
намерила обобщено изложение в Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, трайно се придържа към становището, че презумпцията
по чл. 69 от ЗС се счита оборена, когато основанието, на което е започнало
упражняването на фактическата власт върху чуждата вещ, сочи на държането й.
Тогава държателят би могъл да я придобие по давност, ако с едностранни постъпки
трансформира държането й във владение и респективно при спор за собственост убеди
съда, че е манифестирал спрямо собственика намерението си да я владее за себе
си. Действията му трябва да са
от естество явно и недвусмислено да демонстрират отричане владението на собственика и да са доведени до знанието му.
В случая доказателства са
категорични, че ответниците са били допуснати в имота с властническото
позволение на Кмета на с. Градина след актуването му като държавен с Акт № ***/01.08.1978
г. и преди деактуването му със Заповед № ЗД-00-84/25.05.2009 г. на Областния управител на Област с
административен център Пловдив (л. 7), и то с уговорка само да го ползват. Фактът, че първоначално са
заплащали наемна цена за него се признава от тях както в отговора им, така и в
извънсъдебните им писмени обяснения, снети им по Пр. пр. № ***/2018 г. по описа
на Районна прокуратура – Първомай.
Изводът е, че фактическото
им господство е било първоначално установено като държане на договорно
основание, което изключва присвоителното им намерение (в този смисъл Решение №
159/14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1492/2013 г., II г. о.), и е продължило в този вид и до момента. За да е могло в техен
интерес да започне течението на придобивна давност, е било необхоД.
манифестиране на промяна на отношението им към вещта спрямо титулярите й, но доказателства в указаната насока не са ангажирани.
При единственото
му посещение в имота между 2010 г. и 2012 г. с намерение да прикани ответницата
да го освободи ищецът не е я открил. Сами по себе си извършените от нея и
съжителят й ремонти и подобрения в него не са израз на преобръщане на държането
им във владение, защото са съвместими и с качеството им на държатели и
респективно не предполагат непременно собственичкото им съзнание.
Отделно от
горното, обстоятелствата, че преди настаняването им имотът е бил необитаем, че
след това дълги години не е бил обект на интерес от собствениците му и че е
единствено жилище за обитателите му съвсем не са предпоставки с вещноправен
ефект в тяхна полза.
Гореизложеното мотивира решение за уважаване на
иска и съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК за ангажиране отговорността на ответниците
за съдебноделоводните разноски на ищеца за държавна такса за разглеждане на
претенцията в размер на 50, 00 лева. Остатъкът от 142, 96 лева от същата е
надвнесен и не подлежи на присъждане.
Водим
от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на С.Д.Г., ЕГН: **********,
и А.А.К., ЕГН: ********** – и
двамата с адрес: ***, че Р.П.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.Д.К.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, е собственик по наследство на 1/8 идеална част от урегулиран поземлен
имот (УПИ) № *** в кв. ** по
действащия регулационен план на с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив, от
1974 г., предназначен за жилищно строителство, с приложени дворищна и улична
регулации, площ от *** кв. м. и граници: улица, УПИ № ***, УПИ № ***, УПИ № ***, УПИ № *** и
УПИ № ***, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда със
застроена площ от ** кв. м., паянтова стопанска сграда със застроена площ от **
кв. м., паянтова стопанска сграда със застроена площ от ** кв. м., паянтова
стопанска сграда със застроена площ от ** кв. м., навес с покрита площ от 8
кв.м. и навес с покрита площ от 8 кв. м., и ОСЪЖДА С.Д.Г.,
ЕГН: **********, и А.А.К., ЕГН: **********
– и двамата с адрес: ***, да предадат на Р.П.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.Д.К.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, владението върху гореописаните имоти, както и да му заплатят
поотделно сумата от 25, 00 (двадесет и пет) лева – съдебноделоводни разноски за
държавна такса за разглеждане на иска.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/МИ