Решение по дело №128/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл.210 и следващите от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационната жалба на П. С. П. срещу решение № 6/11.04.2025 г., постановено по а.н.дело № 23/2025 г. по описа на районен съд гр.[община], с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0373-000019 от 28.01.2025 г., издадено от Началник на РУ в ОД на МВР-[област], РУ-[община]. Наказателното постановление е съставено срещу П. С. П. за извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП като на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 300лв. и лишаване от право на управление на МПС за 1 месец.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно като постановено при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Не било доказано по безспорен начин нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП. Не били ангажирани доказателства от ответника с какъв акт и от кой момент е въведена забраната, ограничаваща движението на ППС и в кой момент е бил поставен знак В6. Затова не било доказано,че на посочената дата и час водачът е преминал покрай забраняващ знак за управляваното ППС.

Иска се отмяна на обжалваното решение на РС-[община], както и отмяна на наказателното постановление.

Пред касационната инстанция жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По електронен път е постъпила молба-становище от упълномощения адвокат Р. Р., с която поддържа жалбата по съображенията в нея и моли да се отмени атакуваното решение на РС-[община], както и наказателното постановление (НП). Моли на адвокат Р. Р. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът по касация, Началник на РУ в ОДМВР-[област], РУ-[община], редовно призован, не изпраща процесуален представител. Постъпило е писмено становище от упълномощен главен юрисконсулт К. В., с което оспорва изцяло като неоснователна касационната жалба на П. П.. Счита Решение № 6/11.04.2025 г. за законосъобразно, обосновано и правилно поставено, при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Предвид изложеното моли съда да остави в сила решението на РС-[община]. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН претендира разноски - възнаграждение за юрисконсулт. В случай, че съдът постанови съдебен акт в полза на касатора и при положение, че представените по делото доказателства за реално платено адвокатско възнаграждение не са в минималния размер, определен по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН прави възражение за прекомерност.

Представителят на Окръжна прокуратура-[област] поддържа становище, че касационната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.Счита,че правилно е издадено наказателното постановление.Споделя извода на съда за правилно приложение на закона.

Административен съд-[област], в настоящия касационен състав, като взе предвид оплакванията в касационната жалба, извърши проверка на обжалваното решение и след преценка на всички събрани доказателства, прие следното:

Наказателното постановление е издадено срещу П. С. П. за това, че на 14.01.2025г. в 18 часа в [община], на път Трети клас №864 при 4.000 км управлява състав от ППС влекач „М. с рег.номер [рег. номер] и прикачено към него полуремарке „Ш.“ с рег.номер [рег. номер], двете собственост на фирма „Крис Транс 03“ООД [населено място], в посока на движение от [населено място] към [населено място], допуска следното нарушение: водачът навлиза след пътен знак В-6, забраняващ влизането на МПС с ремаркета при въведена временна забрана за движение извън населените места от ОПУ-[област]. Пътният знак е поставен след кръстовището на път [Наименование]с път [Наименование]Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП на водача са наложени административни наказания глоба в размер на 300лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е констатирал, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателното постановление (НП) са съставени съгласно изискванията, от материално компетентни органи. АУАН и НП отговарят на изискванията, съответно на чл. 42 от ЗАНН и на чл. 57 от ЗАНН. Районният съд приема, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроцедурните правила.

По отношение на вмененото нарушение на чл.6 т. 1 от ЗДвП, районният съд приема, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с наличието на забранителен знак В6, което е достатъчно за ангажиране отговорността му за нарушение на това задължение.

 

Настоящият касационен състав приема,че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Районният съд е разгледал детайлно вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата, като е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи относно неговото извършване. Направените изводи почиват на анализ и преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които установяват наличието на забранителен знак В6 и навлизането на водача в нарушение на пътния знак.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че пътен знак В6 се отнасял за ремаркета и забраната не следвало да се отнася за полуремаркета. Полуремаркето е вид ремарке, а изображението на пътен знак В6 e именно полуремарке.

За да се изясни допълнително съдържанието на пътен знак В6 се налага да бъде съпоставен с пътен знак В5. Пътен знак В5 гласи: Забранено е влизането на моторни превозни средства с ремаркета, освен с полуремаркета или единични едноосни ремаркета, на който знак е изобразено ремарке. Но в процесния случай е бил поставен забранителен знак В6, а не пътен знак В5.

Следователно наказващият орган правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на водача П. П., като му е наложил съгласно чл. 183, ал. 7 от ЗДвП наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец“ и „глоба“ в размер на 300 лв.

Настоящият касационен състав намира,че сочените отменителни основания по чл.328 ал.1 т.1 и т.2 от НПК не са налице.

Обжалваното решение е законосъобразно постановено и ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, основателно е искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд гр.[област], в настоящия касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. решение № 6 от 11.04.2025г., постановено по а.н.дело № 23/2025г. по описа на Районен съд гр.[община].

ОСЪЖДА П. С. П. от [населено място], [област], да заплати на ОД на МВР-[област] сумата 100лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.