Р Е
Ш Е Н
И Е
№112, 10.04.2020 г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
състав
На единадесети март две
хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Даринка
Димитрова
Прокурор ДЕСИМИРА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №986 по описа за 2020 г.:
Искът е с правно основание чл.2, ал.1
т.3 и чл.2Б от ЗОДОВ.
Депозирана е искова молба от З.С.М.,
в която същият е предявил следните претенции:
иск за заплащане на 10 000 лв. за незаконно обвинение и
осъждане срещу Прокуратурата на Република България и РС Кубрат, като счита, че
следва да заплатят тази сума солидарно; Същата се претендира за това , че по НОХД 179/2013 г. по описа на РС Кубрат прокуратурата е внесла
обвинителния акт, а съдът е постановил
осъдителна присъда с №44/16.10.2013 г.
иск срещу Прокуратурата на
Република България за заплащане на сумата 10 000 лв. за незаконно
обвинение;
иск за сумата 2000 лв. срещу
прокуратурата на Република България за забавено производство.
Твърди, че му е повдигнато
обвинение по чл.286 от НК от РП Кубрат, че по това обвинение РС Кубрат е
произнесъл осъдителна присъда, която след това е била отменена с присъда по НОХД 620/2017 г. Твърди вреди в резултат на продължителното
наказателно производство - репресии в
неговия ход и негативни изживявания, че може да бъде осъден, въпреки че е невинен.
Твърди, че е сезирал ВСС за обезщетение за забавено правосъдие, но не е получил
отговор. Конкретно сочи, че многократно е привикван за разпити и призоваван от
полицията, която денонощно е стояла пред вратата му и е носела призовки, пет
пъти бил извеждан през нощта от дома му, поставяни са му белезници, които са му
причинявали физическа и душевна болка. 10-годишното преследване определя като
психологически тормоз, който е довел до озлобяване срещу държавното обвинение и
до изчезване на креативността му. На наказателното преследване станали
свидетели и неговите деца и внуци. Притеснявал се и за това, че може да бъде
осъден, без да е виновен.
В хода на устните състезания
сочи, че наложената му мярка подписка е възпрепятствала свободното му движение
в страната, че това репресивно преследване е продължило дълги години, като се е
целяло той да се съгласи на споразумение с прокуратурата.
Ответникът в законоустановения
срок депозира отговор, в който заявява, че производството е недопустимо, а исковете са и неоснователен и недоказан.
Твърди, че ищецът не е посочил точно и ясно кога и по кое дело е привлечен като
обвиняем, кога са влезли в сила съответните съдебни актове. Сочи, че не е
доказан фактически състав, който да поражда отговорност по реда на ЗОДОВ, а
алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираните обезщетения и
възражение по чл.5 от ЗОДОВ.
В хода на устните състезания заявява,
че искът по чл.2Б, ал.2 от ЗОДОВ е недопустим, тъй като не е проведена
административната процедура по глава 3А от Закона за съдебната власт. По
отношение на иска за заплащане на сумата 20 000 лв. от Прокуратурата на Република
България, от които 10 000 лв. солидарно с РС Кубрат счита, че същият е с
правна квалификация по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ и РС Кубрат не е легитимиран да
отговаря по него. По отношение на иска срещу Прокуратурата на Република
България счита, че твърденията на ответника за неудобство, притеснения, болки и
страдания да останали абсолютно недоказани, че мярката за неотклонение подписка
не е възпрепятствала свободното му придвижване, а неудобствата, свързани с
принудителното довеждане са били извършени
в съответствие с процесуалните разпоредби и са били в резултата на неговото
неправомерно процесуално поведение.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното: На 18.12.2012 г. срещу ищеца З.С.М. е образувано досъдебно производство №332/2012
г. по описа на РУ „Полиция“ гр.Кубрат за това, че на 09.09.2010 г. в
гр.Разград, пред надлежен орган на властта – Окръжна прокуратура Разград е
набедил К. Р. М. от гр.Разград в извършване на престъпление по чл.321, ал.2 от НК, като е знаял, че е
невинен – престъпление по чл.286, ал.1 от НК.
С постановление от 07.03.2013
г. е спряно наказателното производство на основание чл.244, ал.1, т.1 във вр. с чл.25, т.2 от НК. В постановлението е посочено, че ищецът е
напуснал постоянния си адрес, че местоживеенето му в страната не е известно и
след щателно издирване не е установено, както и че в телефонен разговор същият
е отказал да посочи адреса си. Преди това – с телеграма №6227/15.02.2013 г. на
ГД“НП“София същият е обявен за общодържавно издирване /л.297, т.2 от ДП/.
С постановление от 29.03.2013
г. /л.299, т.2 от ДП / е възобновено
наказателното производство, тъй като на 27.03.2013 г. ищецът е установен на
адрес в с.С., обл.Р.
На 01.04.2013 г. е повдигнато обвинение
по отношение на ищеца /л.304, т.2 от ДП
/ за престъпление по чл.286, ал.1 от НК, като постановлението за това е връчено
на 02.04.2013 г. и му е взета мярка за
неотклонение подписка. На същата дата е проведен и първият разпит. За тези
процесуални действия ищецът е бил призован и няма данни да е воден
принудително. Разследването е предявено на 07.05.2013 г.
Ново постановление за
привличане на обвиняем и взимане на мярка за неотклонение е издадено на
24.07.2013 г. /л.316, т.2 от ДП /,
същото е връчено на ищеца на 29.07.2013 г. и същият е разпитан /л.317,318/. И в
това постановление е вписана мярка за неотклонение подписка.
На 31.05.2013 г. с телеграма
№11728 З.С.М. е снет от общодържавно издирване. Видно от справката на л.340 от
ДП на 24.04.2013 г. ищецът не е открит
на адреса в гр.Р., ул.***, който адрес същият е писал в подадените от него
заявления по делото. На 29.03.2013 г. на същият е връчена призовка /л.346/ в
с.С.
С постановление от 08.07.2013
г. /л.367/ зам-районния прокурор на РП Кубрат
по искане на подсъдимия е разпоредил да бъде извършен разпит на две
свидетелки. Това искане е било направено при предявяване на разследването на
01.07.2013 г. /л.379/. Ищецът е бил призован по телефона за разпита на същите
на 24.07.2013 г. в 13,00 часа. Отново разследването е предявено на 29.07.2013
г./л.381/
С постановление от 31.07.2013
г. досъдебното производство е върнато на РУ Полиция гр.Кубрат за отстраняване
на допуснати нарушения и изпълнение на указанията на прокурора.
Така отново на 07.08.2013 г.
/л.386/ на ищеца е връчено постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение подписка за същото престъпление и е проведен разпит
/л.387/. На същата дата е предявено и разследването, за което е съставен
съответния протокол /л.398/.
На 16.08.2013 г. с обвинителен
акт ДП №332/2012 г. по описа на РУ „Полиция“ гр.Кубрат е внесено в РС Кубрат.
По образуваното НОХД №179/2013 г. с
присъда №44/16.10.2013 г. РС Кубрат е признал подсъдимия З.С.М. за виновен в
извършено престъпление по чл.286, ал.1 от НК, за което и на основание чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, както и
обществено порицание, като е отложил изпълнението на основание чл.66 от НК за
изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата. По
това дело е проведено само едно съдебно заседание, за което З.М. е бил призован
и се е явил.
С решение от 23.03.2014 г. по ВНОХД №127/2014
г. по описа на ОС Русе е отменил присъдата по НОХД №179/2013 г. по описа на РС
Кубрат и е върнал делото на РС Кубрат за ново разглеждане от друг състав.
След връщане на делото в РС
Кубрат е образувано НОХД №87/2014 г. С протоколно определение от 24.07.2014 г.
съдията-докладчик се е отвел от разглеждане на делото. За това съдебно
заседание З.М. е бил редовно призован и се е явил. С определение от 18.08.2014
г. е прекратено производството по делото и същото е изпратено на ВКС за
определяне на друг, еднакъв по степен съд. С определение от 08.10.2014 г.,
постановено по ЧНД№1370/2014 г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение
прекратеното НОХД №87/2014 г. на РС Кубрат е изпратено за разглеждане на РС
Русе като първа инстанция.
С разпореждане от 31.10.2014 г. РС Русе е прекратил съдебното производство по НОХД
№2044/2014 г. и на основание чл.249, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.248, ал.2 т.3 от НПК е върнал делото на РП Кубрат за отстраняване на допуснатите нарушения. Това
разпореждане е потвърдено от ОС Русе с определение от 26.11.2014 г. по ВЧНД
№670/2014 г. В съдебните актове е посочено, че в обвинителния акт са допуснати
съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита.
Ново постановление за
привличане на обвиняем и за вземане на мярка за неотклонение подписка е връчено
на ищеца на 15.12.2014 г. /л.406/ и същият е разпитан.
С разпореждане от 25.08.2015 г.
по НОХД №178/2015 г. по описа на РС Разград съдебното производство е прекратено
и делото е върнато на прокурора за отстраняване на съществени нарушения. Това разпореждане е отменено от ОС Варна с
определение от 03.11.2015 г. по ВЧНД №1449/2015 г. След връщане на делото на РС
Разград за продължаване на съдопроизводствените действия, всички съдии от РС
Разград са се отвели по искане на З.М. предвид обстоятелството, че ищецът е
изразил съмнение в тяхното безпристрастие, тъй като към същия момент е имало
висящо дело по негов иск срещу РС Разград. Един от тези актове е постановен в
открито с.з., за което З.М. е бил призован и се е явил.
С определение по
ч.н.д.№370/2016 г. на ВКС, 1 НО делото е изпратено за разглеждане на РС Шумен.
РС Шумен е продължил разглеждането под №1070/2016 г. По това дело са проведени
четири открити с.з. В първото от тях на 07.06.2016 г. З.М. не се е явил, въпреки че е бил редовно
призован, поради което съдът е разпоредил принудителното му довеждане за
следващото с.з. По-късно З.М. е уведомил
съда, че не може да се яви на 07.06.2016 г., тъй като на същата дата е призован
в ОД на МВР Русе и съдът е отменил принудителното довеждане. За второто с.з. на 28.06.2016 г. З.М. също не
се е явил. Съдът отново е разпоредил принудителното му довеждане за следващото
с.з. – на 12.09.2016 г. За това о.с.з. ищецът не е доведен, тъй като не е бил
открит на адреса му в гр.Русе, адрес, който същият е съобщил по делото и вписва
в своята кореспонденция. И за следващото о.с.з. на 08.11.2016 г. е постановено
принудително довеждане. Принудителното довеждане е изпълнено и на 08.11.2016 г.
делото е разгледано, като с.з. е продължило 4 часа и е постановена присъда, с
която същият е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение по
чл.286, ал.1 от НК.
По жалба на прокуратурата и на
частните обвинители е образувано ВНОХД №498/2016 г. по описа на ОС Шумен. По
това дело са проведени две открити с.з. В първото с.з. на 16.01.2017 г. З.М. не
се е явил при редовно призоваване, на делото не е бил даден ход и е постановено
принудително довеждане. За следващото о.с.з. на 20.02.2017 г. ищецът е бил
принудително доведен и е даден ход на делото, същото е разгледано, като о.с.з.
е продължило повече от един час. С решение от 16.03.2017 присъдата на РС Шумен
по НОХД №1070/2016 г. е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда. Срещу това решение е подадена касационна жалба от З.М., която е
върната с разпореждане №206/28.03.2017 г. на ОС Шумен, което е обжалвано и с
определение по ч.н.д.№507/2017 г. на
ВКС, 1 НО разпореждането е оставено в сила.
По НОХД №620/2017 г. по описа
на РС Шумен са проведени 6 о.с.з. В първото – на 04.07.2017 г. З.М. не се е
явил при редовно призоваване и съдът е разпоредил принудително довеждане. За
следващото о.с.з. на 17.10.2017 г. същият е бил принудително доведен. Ход на
делото е даден и о.с.з. е продължило два часа и половина. В следващото о.с.з.
на 23.11.2017 г. З.М. отново не се е явил при редовно уведомяване. Отново е
постановено принудително довеждане. Впоследствие ищецът е изпратил болничен
лист, но съдът е оставил без уважение искането му за отмяна на принудителното
довеждане. В следващото о.с.з. на 06.02.2018 г. З.М. отново не се е явил и не е
доведен, тъй като не е открит на адреса му в гр.Русе. За следващото с.з. на 01.03.2018 г. /пето по
ред/ З.М. не е бил доведен поради лошата
метеорологична обстановка и делото е отложено за 19.04.2018 г. На последната
дата подсъдимият е доведен принудително,
даден е ход на делото, съдебното заседание е продължило един час и съдът се е произнесъл с присъда с която
подсъдимият отново е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото
му обвинение по чл.286, ал.1 от НК.
По протест на прокурора е
образувано ВНОХД №177/2018 г. по описа на ОС Шумен. В първото о.с.з. на
18.06.2018 г. ищецът не се е явил при
редовно призоваване и е постановено принудителното му довеждане за следващото
о.с.з. На 23.07.2018 г. той е доведен по съответния ред, даден е ход на делото,
същото е продължило половин час и по-късно с решение ОС Шумен е потвърдил
оправдателната присъда, постановена от
РС Шумен по НОХД №620/2017 г.
Към досъдебното производство и
по съдебните дела са приложени множество документи по извършени проверки от
други органи /Инспекторат на ВСС, Висш адвокатски съвет/ по искане на ищеца по досъдебното
производство, както и извън неговия обхват, но по същия случай, вкл. и преди
образуването на досъдебното производство. Проверка за хода на делото е
извършена и от РС Кубрат по искане на ищеца по реда на глава 16-та от НПК –
чл.368 и чл.369. видно от определението на съда /л.417/ по ЧНД №1 по описа на
2015 г. предпоставките за това не са били налице и искането е оставено без
уважение.
Няколко пъти съответните
съдилища са назначавали служебен защитник на ищеца, но той винаги се е отказвал
от тази правна помощ.
По досъдебното производство е
поискано и представено свидетелство за съдимост, в което е посочено, че по
отношение на подсъдимия по същото, респ. ищец по настоящото дело са влезли в
сила четири осъдителни присади – от 1978 г., по която е реабилитиран, от 1979
г., по която е амнистиран, от 03.07.2002 г., по която е реабилитиран по чл.88А
от НК и решение по АНД от 04.10.2012 г., с което на основания чл.78А от НК на
ищеца е наложено административно наказание глоба от 3 000 лв.
Според представената по делото
справка от Централизираната информационна система срещу ищеца са приключени пет
досъдебни производства и има едно неприключено
такова.
Видно от представеното по
делото писмо от 07.02.2020 г.
/изх.№А-01-109/20/в Инспектората на ВСС не е постъпвало заявление от ищеца З.С.М. по реда на чл.60А и сл. от ЗСВ за нарушаване
правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Ищецът е
представил и писмо от ВСС от 04.02.2020 г., с което е уведомен, че по
депозираната от него пред ВСС „искова молба“ за обезщетение за постановена
оправдателна присъда ВСС не е компетентен да се произнесе. Вероятно писмото се
отнася до документа, озаглавен „искова молба“ /л.109 от делото/ , който е адресиран до ВСС
на РБ, главен съдебен инспектор. В нея е
посочено, че предявява иск срещу СВ /вероятно съдебната власт/ на стойност 10 000 лв., като преди това
посочва хронологично развитието на делото.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
По реда на ЗОДОВ се реализира
отговорността на държавата по чл.7 от Конституцията на Република България за
вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи или
длъжностни лица, като чл.7 от ЗОДОВ урежда процесуалната легитимация на
съответните органи да отговарят по исковете за осъществяване на тази
отговорност от държавата.
По отношение на първия от
исковете – за осъждане на Прокуратурата на Република България и на РС Кубрат да
заплатят солидарно на ищеца сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение и осъждане, същият е
частично основателен, единствено и само по отношение на Прокуратурата.
По силата на чл.127, т.1 от Конституцията на
Република България правомощието по привличане към отговорност на лицата, които
са извършили престъпление и поддържането на обвинението при наказателни дела от
общ характер е възложено на прокуратурата. Именно за това НПК възлага на
прокурора ръководството и надзора върху органите на предварителното
разследване. В случаите, в които лицето е оправдано за престъплението, за което
е обвинено, се касае за незаконно обвинение, като незаконосъобразно действие на
прокуратурата, което е основание за отговорността по чл.2, т.3 от ЗОДОВ.
Основанието за ангажиране на
отговорността по чл.2,т.3 от ЗОДОВ е обективния факт, че спрямо ищеца е било
повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, а впоследствие е
оправдан. Обвинението е незаконно, независимо дали отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
правомощията на разследващия орган и дали е налице нарушение на задълженията от
страна на конкретен орган на разследване.
Фактът, че срещу ищеца е
повдигнато обвинение, приключило с оправдателна присъда е достатъчен, за да се
приеме, че той е търпял вреди, отразяващи се върху неговата чест и достойнство,
върху доброто му име. Обичайно и нормално е в тези случаи обвиненият да търпи
неудобства, притеснения, страдания и ограничения от висящото наказателно
производство, от провежданите процедури, както и от потенциалната опасност да получи
наказание за престъпление, което счита, че не е извършил. В случая не бяха
представени доказателства за такива неудобства, притеснения, страдания и
ограничения извън обичайното и нормалното.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди от незаконното обвинение съгласно пар.1 от Заключителните
разпоредби на ЗОДОВ във вр. с чл.52 от ЗЗД се определя по справедливост.
Понятието “справедливост” е свързано с преценка на конкретните обстоятелства, а
именно конкретно установените по делото неимуществени вреди. Съдът като взе
предвид тежестта на обвинението /което е за тежко умишлено престъпление /, дългата
продължителност на процеса /почти шест години/, преминаването на процеса през
различни фази и разглеждането му от различни съдилища от една страна, а от
друга страна като съобрази, че взетата мярка за неотклонение е била подписка,
че в повечето от половината о.с.з. ищецът не се е явявал без уважителни причини,
което е предизвикало и съответните отлагания, както и принудителните
довеждания, които сочи, счита, че за
обезщетяване на причинените от това негативни емоции е необходима и достатъчна
сумата 2 000 лв.
В останалата му част искът се
явява неоснователен и недоказан, тъй като не бяха представени доказателства за
твърденията му, че са му били поставяни белезници, че е бил привикван по това
дело в полицията, че отвеждането му е ставало през нощта в присъствието на
неговото семейство, че е била ограничена възможността му да се придвижва.
Съответно по отношение на РС
Кубрат искът за заплащане на обезщетение е недопустим, тъй като в съответствие
с ТР №5/2015 г. на ВКС по т.д.№5/2013 г. на ОСГК съдът е легитимиран да
представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 от ЗОДОВ само в случаите по ал.1, т.4
и т.5 /в ред. Преди ЗИД на ЗОДОВ от ДВ бр.38, от 18.05.2012 г./ - за прилагане
от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински
мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за
прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено
като незаконосъобразно, а не и по т.3
/към 2012 г. т.2 от чл.2/.
По отношение на втория от
исковете, записани в исковата молба – за заплащане от Прокуратурата на Република
България на сумата 10 000 лв. обезщетение
за вреди от незаконно обвинение, този фактически състав се припокрива с
първия, тъй като не е посочено друго обвинение освен това по ДП №332/2012 г. по
описа на РУ „Полиция“ гр.Кубрат и образуваните въз основа на обвинителния акт
съдебни производства. Също така не се твърдят и други вреди извън
неимуществените, за които се иска обезщетение по първия иск. Ето защо съдът
счита, че не е сезиран с отделен иск.
Предявеният иск за заплащане на
сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение вследствие на забавеното
производство е недопустим, тъй като разпоредбата на чл.2Б от ЗОДОВ урежда
отговорността на държавата за вредите от нарушаване на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, но разпоредбата на чл.8, ал.2 урежда като задължителна
процесуална предпоставка за предявяване на такъв иск изчерпването на административната процедура
за обезщетение за вреди по реда на чл.3А от Закона за съдебната власт. Тъй като
такава процедура не е проведена, искът се явява недопустим.
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане на направените по делото разноски от ищеца в
размер на 10 лв. държавна такса за уважения иск.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на З.С.М.,
ЕГН ********** сумата 2 000 лв. /две хиляди лева/ обезщетение за
неимуществени вреди с правно основание чл.2, т.3 от Закона за отговорност на
държавата и общината за вреди за обвинение в извършване на престъпление по
чл.286 ал.1 от НК и сумата 10 лв. /десет
лева/ разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ ИСКА
за заплащане на неимуществени вреди в останалата му част до първоначално
предявения размер от 10 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен срещу РС
Кубрат за заплащане на сумата 10 000 лв. солидарно с Прокуратурата на
Република България на основание чл.2, т.3 от Закона за отговорност на държавата
и общината за вреди, по втория от исковете, предявен срещу Прокуратурата на
Република България за заплащане на сумата
10 000 лв. за незаконно обвинение, както и по иска за сумата 2000 лв.
срещу Прокуратурата на Република България за забавено производство.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: