Р Е Ш Е Н И Е
№ 1919 05.08.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
двадесет и седми юли две
хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 2183 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
искова молба на Л.Г.И. против Регионална
дирекция по горите – гр. Бургас, с която са предявени искове по чл.344, ал.1,
т.1, т.2, т.3 и т.4 от КТ.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на
исковата молба, в който се твърди, че исковете са неоснователни, като се
предявява и насрещен иск.
С определение от 18.06.2020 г. съдът върна исковата молба
на Л.Г.И., ЕГН – **********, против Регионална дирекция по горите – гр. Бургас
в частта й, с която предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ за
извършване на поправка в трудовата книжа на ищцата на основанието за
уволнението, като прекрати производството по делото по този иск. Със същия
съдебен акт не бе приет за съвместно разглеждане в
настоящия процес предявеният от Регионална дирекция по горите – гр. Бургас против Л.Г.И.,
ЕГН – **********, осъдителен иск с правно основание чл.221, ал.2 от КТ за
сумата от 730 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на
предявяването му. Определението е влязло в сила, поради което на разглеждане
подлежат исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на
страната сторените от нея разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като присъди на страната сторените по делото
разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На
29.12.2017 г. е сключен трудов договор № РД *** (за краткост Договора), по
силата на който Л.Г.И. приема да изпълнява, считано от 02.01.2018 г., в
Регионална дирекция по горите – гр. Бургас длъжността „***“ с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 550 лева. Договорът е със срок на изпитване 6 месеца
в полза на работодателя. На 17.01.2019 г. е подписано допълнително споразумение
№ РД 18-01 към Договора, по силата на което правоотношението става безсрочно, а
основното месечно трудово възнаграждение се увеличава на 565 лева. Впоследствие
с допълнителни споразумения от 2019 г. е променен размерът на основното месечно
трудово възнаграждение, като то е 730 лева. На 02.01.2018 г. на ищцата е
връчена длъжностна характеристика за длъжността, която заема, според която И.
има задължения, сред които са: да обработва и систематизира получената в
дирекцията информация (без значение по какъв начин постъпва) и да я докладва на
ръководителя; да спазва единната система на деловодната дейност и инструкциите
за нейното прилагане; стриктно да спазва правилата за приемане и предаване на
кореспонденцията и признаците за класиране и подреждане на документите в
деловодството. За 2018 г. ищцата показва изключително изпълнение на служебните
задължения.
Със
заповед № РД 16-0028/14.01.2020 г. на директор на РДГ – Бургас на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че на 19.11.2019 г. в
качеството на секретар на комисия, назначена със заповед на директор на РДГ –
Бургас от 11.11.2019 г., при приемане на оферти за участие в търг с тайно
наддаване за продажба на вещи, отнети в полза на държавата, открит с цитираната
заповед от 11.11.2019 г., е установила диалог с участника в търга Невена
Павлова Владева и е приела оставените координати за връзка с Владева за
евентуално обаждане от страна на И. при наличие на кандидати, подаващи оферта
за вещ № 31 – кон. Няма събрани данни Л.И. да е информирала Владева за наличие
на кандидати, подаващи оферти за вещ № 31 – кон.
В
годишна оценка на изпълнението на задълженията на ищцата за 2019 г. е отразено,
че допуска груби грешки, като издадена заповед за търг № РД 16-471/19.12.2019
г. не е връчена на главния счетоводител, което затруднява работата в
счетоводството. На 31.01.2020 г. ищцата депозира възражение против оценката за
работата си, като потвърждава, че не е връчила цитираната заповед за търг на
главния счетоводител, но не счита този си пропуск за грубо нарушение предвид
обема за календарна година на входяща/изходяща кореспонденция.
На
10.03.2020 г. по факс в РДГ – Бургас постъпва разпореждане от 09.03.2020 г. на
прокурор от РП – Карнобат. С него е възложена проверка на кмета на Община
Сунгурларе и на директора на ТП „Държавно горско стопанство – Карнобат“.
Указано е проверката да се извърши съвместно с РУ – Карнобат и РУ – Сунгурларе
към ОДМВР – Бургас, с Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Бургас, както и със
съдействието на РДГ – Бургас. След приключване на проверката да се изпрати
обобщен доклад на РП – Карнобат до 16.03.2020 г. Разпореждането не е входирано
веднага от ищцата, а на следващия ден – 11.03.2020 г.
От
показанията на свидетеля М., главен *** в РДГ – Бургас до 20.03.2020 г., се установява, че на
следващия ден, след постъпване на разпореждането от РП – Карнобат, е назначена
със заповед комисия, в която участва и той, която да изготви доклада, като
работата по него изисква само проверка на документи и коментар на закона, но не
и ходене на терен или обобщаване на резултати. Докладът е изготвен от РДГ –
Бургас и е изпратен по електронна поща на 16.03.2020 г. и постъпва в РП –
Карнобат на същата дата, т.е. в указания в разпореждането срок.
На
11.03.2020 г. от ищцата са поискани обяснения от работодателя относно:
предадено ли е разпореждането на РП – Карнобат, входирала ли го е в деловодната
система и информирала ли е директора за постъпването му. На същата дата И. дава
обяснения, че разпореждането й е предадено от Веска Костова, главен специалист
касиер – домакин, но не го е входирала и не е информирала директора за него. И.
посочва, че осъзнава вината си и моли това да бъде взето предвид при определяне
на вида на наказанието й.
На
12.03.2020 г. директор на РДГ – Бургас издава заповед № РД 18 – 01, с която на
основание чл.195, ал.1, вр. чл.188, т.3, вр. чл.187, ал.1, т.3 и т.8, вр.
чл.190, ал.1, т.7 от КТ и при спазване на правилата на чл.189, ал.1, чл.192,
ал.1 и чл.193 от КТ и в сроковете на чл.194, ал.1 и ал.3 от КТ на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е
прекратено трудовото й правоотношение. Със заповедта е прието, че И. дължи на
работодателя обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, а работодателят й дължи
обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск. Заповедта е
връчена на ищцата срещу подпис на 12.03.2020 г.
В
заповедта се посочва, че И. е извършила три нарушения на трудовата дисциплина,
а именно:
На
10.03.2020 г. е получено по факс разпореждане за възлагане на проверка с изх. №
144/20/09.03.2020 г. по описа на Районна прокуратура – Карнобат със срок на
изпълнение 16.03.2020 г. за извършване на проверка по пет точки за периода от
2017 г. до момента на изготвяне на отговора. Разпореждането е предадено на И.
от В.К., *** при РДГ – Бургас, на 10.03.2020 г. веднага сред
получаването му между 10.30 и 11.00 часа. В писмения обяснения от 11.03.2020 г.
И. потвърждава получаването на разпореждането, както и че то не е входирано от
нея в деловодната система „Микси“ и не е информирала директора на РДГ – Бургас
за получаването му.
Със
заповед № РД 16-0028/14.01.2020 г. на директор на РДГ – Бургас на ищцата е
наложено на основание чл.187, ал.1, т.8 от КТ (злоупотреба с доверието и
уронване на доброто име на работодателя) дисциплинарно наказание „забележка“ за
това, че приема координати за връзка от лице, участващо в търг с тайно
наддаване за евентуално обаждане от нейна страна при наличие на кандидати,
подаващи оферти за вещта, за която и лицето участва в търга. Работодателят
приема, че така се създава усещане у гражданите за корупция от страна на
служителите на РДГ – Бургас.
С
годишната оценка за изпълнението на трудовите задължения за 2019 г. е
установено, че И. не е връчила заповед за търг № РД 16-471/19.12.2019 г. на
главния счетоводител, което е довело до невъзможност на същия да изпълни
задълженията си, възложени с описаната заповед.
Не
е спорно между страните, че последното брутно трудово възнаграждение на ищцата
преди уволнението (за месец февруари 2020 г.) е в размер на 730 лева.
След
уволнението ищцата не е започнала работа при друг работодател и от 13.03.2020
г. е регистрирана в Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ като
безработна.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за
доказана въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства (показанията на свидетеля Ю.Я.М.).
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Предявени
са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2, и т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ. Претендира се и
законната лихва върху обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ от завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Този иск е един и включва всички основания за
незаконност на уволнението от процедурно или материалноправно естество.
Съгласно
разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Тя е императивна,
но съдът не следи служебно за спазването й, без да има оплакване от уволнения служител (такова оплакване се съдържа в
исковата молба).
Наказанието, наложено без да са поискани обяснения,
е незаконно.
Ако
обяснения са поискани само за част от нарушенията, за които е наложено
наказанието, законността на уволнението следва да се
прецени спрямо тези нарушения, за които изискванията на чл.193 КТ са изпълнени
– Решение № 1431/18.10.2004 г. по гр.д. № 2460/2002 г. III г.о., Решение №
392/22.06.2010 г. по гр.д. № 843/2009 г. IV г.о. ВКС, Решение № 379/24.06.2010 г. по гр.д. № 410/2009 г. IV г.о. на ВКС. Видно е от доказателствата по делото, че обяснения са поискани
от ищцата само за първото нарушение, а именно – за разпореждането на РП – Карнобат, което не е входирано в
деловодната система „Микси“ и за което не е информиран веднага директорът на
РДГ – Бургас. За второто и третото нарушения такива обяснения не са изискани,
което не се и оспорва от ответника в отговора на исковата молба – стр.3, втори
абзац от същия. Възражението, което И. подава срещу годишната оценка, в която
по същество се описва третото нарушение на трудовата дисциплина, не може да се
приеме като „даване на обяснения“, тъй като не са
дадени по повод решаване на въпроса за
дисциплинарното наказание и работодателят
не е уведомил служителя, че ще го изслуша за извършено от него
дисциплинарно нарушение – аргумент от Решение № 1431 от 18.10.2004 г.
по гр.д. № 2460/2002 г. III г.о. и други.
Извън
горното, заповедта
за уволнение трябва
да съдържа описание на нарушението с обективните и субективни
признаци и времето на извършването му – чл. 195, ал. 1 КТ. Неспазването
на предписаното от закона съдържание на
заповедта води
до незаконосъобразност на уволнението. Съдът следи служебно за спазването на
чл. 195, ал.
1 КТ, тъй като разпоредбата е императивна. Видно от заповедта, по отношение на второто и третото
нарушения не е конкретизирано кога са извършени нито като дата, нито като
период от време. По отношение на второто дисциплинарно нарушение вече е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“, поради което не може втори път И.
да бъде санкционирана за него – аргумент от чл.189, ал.2 от КТ.
Ето защо законността
на уволнението следва да се прецени само спрямо първото нарушение, визирано в
заповедта за уволнение.
Безспорно дисциплинарно нарушение е извършено, като
ищцата не го и оспорва като фактология. В този смисъл основният спорен въпрос е
съответства ли наложеното наказание на тежестта на нарушението. За отговора на
същия съдът съобрази следното:
Проверката, която изисква разпореждането на РП –
Карнобат, не е възложена на РДГ – Бургас. Последната институция оказва само
съдействие. Разпореждането е входирано на следващия ден от постъпването му, РДГ
– Бургас като институция узнава за него и е назначена комисия, която изготвя
доклад, който е изпратен в указания срок, т.е. задължението е изпълнено. За
работодателя не настъпват никакви неблагоприятни последици, още по-малко
„уронване доброто име на РДГ – Бургас“. Дори и срокът за изготвяне на доклада
да се окаже недостатъчен, РДГ – Бургас разполага с възможност да поиска
неговото удължаване. Не следва да се пропуска и обстоятелството, че
разпореждането на РП – Карнобат не съдържа указание, че неизпълнението му в
срок ще доведе до санкция, а и такава не би могла да бъде наложена, без да се
установяват причините за евентуално забавяне. Последните категорично не могат
да се свържат с „безотговорност“ на цялата институция, което би уронило
престижа й като извод, а с нарушение на трудовите задължения на конкретен
служител.
Самата ищца съзнава вината си, т.е. не е безкритична към
случилото се.
На последно място, свидетелят М. посочи, че на ищцата е предложено да напусне по взаимно съгласие, и
ако не е съгласна, ще ѝ бъде връчена вече изготвената заповед за
дисциплинарно уволнение. Тъй като И. отказва да напусне работа по взаимно
съгласие, й е връчена заповедта за уволнение. Ако работодателят категорично
смята, че нарушенията, извършени от И., са „много тежки“, то не би предложил
правоотношението да бъде прекратено по друг начин, освен чрез уволнение.
В този смисъл, адекватно дисциплинарно наказание за
допуснатото на 10.03.2020 г. нарушение се явява „предупреждение за уволнение“,
доколкото И. вече е наказана със „забележка“, но не и „уволнение“, което е
несъразмерно тежко.
Ето защо заповедта
за уволнение е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, поради което искът
по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен.
По
иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението работа.
Тъй като главният иск е уважен, то ищцата следва да
бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност „***“.
По иска по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ:
Според Тълкувателно решение № 6 от
15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК фактът на безработица може да
бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово
правоотношение в трудовата книжка на ищеца. И. представи и съдът прие като
доказателство трудовата й книжка, от която се установява, че последното вписано
трудово правоотношение е това с ответното дружество и към датата на приключване
на съдебното дирене (27.07.2020 г.) все още е безработна (от 13.03.2020 г. тя е
регистрирана в Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ като безработна).
Съгласно чл.
225, ал.1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече
от 6 месеца. Очевидно е, че ищцата е останала без работа поради това уволнение
(което е признато за незаконно), поради което обезщетение й се дължи за периода
от 12.03.2020 г. до 27.07.2020 г. (датата на
приключване на устните състезания).
Базата
за определяне на обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ е 730 лева (полученото от И. брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е уволнена – чл.228, ал.1 от КТ) или
за периода от 12.03.2020 г. до 27.07.2020 г. то е
в размер на 3285 лева (4 месеца и половина
по 730 лева), до който следва да бъде уважен искът,
а над тази сума до пълния претендиран размер от 4440 лева и за периода 28.07.2020 г. – 12.09.2020 г. отхвърлен
като неоснователен.
На основание чл.243, ал.2 от ГПК не
следва да се постановява предварително изпълнение на решението в тази му част,
защото ответникът е държавно учреждение.
По разноските:
С оглед изхода на делото (уважени два
иска и уважена част от иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ) и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 07.07.2020 г. (л.91 от
делото) ищцата има право на разноски, които са в размер на 547,98 лева.
Ответникът също има право на разноски
на основание чл.78, ал.3 от ГПК съобразно отхвърлената част на претенцията по
чл.344, ал.1, т.3 от КТ, но не е направил искане за присъждането им нито с отговора
на исковата молба, нито в по-късен момент до приключване на устните състезания,
поради което такива не му се дължат.
Исковете за признаване на уволнението
за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа са
неоценяеми и съдът определя държавна такса за всеки един от тях по 80 лева. На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата
от 291,40 лева, представляваща държавни такси за предявените и уважени искове,
както следва: 160 лева държавна такса за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.
2 от КТ, 131,40 лева държавна такса за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
Мотивиран от горното Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на Л.Г.И., ЕГН – **********, извършено със заповед № РД 18 –
01/12.03.2020 г. на директор на Регионална дирекция по горите – гр. Бургас, с
която на основание чл.195, ал.1, вр. чл.188, т.3, вр. чл.187, ал.1, т.3 и т.8,
вр. чл.190, ал.1, т.7 от КТ й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и
на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение.
ВЪЗСТАНОВЯВА Л.Г.И.,
ЕГН – **********, на заеманата от нея длъжност
преди уволнението й със заповед № РД
18 – 01/12.03.2020 г. на директор на Регионална дирекция по горите – гр. Бургас, а именно „***“ в Регионална дирекция по горите – гр. Бургас.
ОСЪЖДА Регионална дирекция
по горите – гр. Бургас, с адрес гр. Бургас, ул. Цар Иван Шишман, № 8, да заплати
на Л.Г.И., ЕГН – **********, сумата от 3285 (три хиляди
двеста осемдесет и пет) лева, представляваща обезщетение за времето от 12.03.2020 г.
до 27.07.2020 г., през което е останала без работа поради незаконното уволнение
със заповед № РД 18 – 01/12.03.2020
г. на директор на Регионална дирекция по горите – гр. Бургас, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба
13.05.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума от 3285 лева до пълния претендиран
размер от 4440 лева и за периода от 28.07.2020 г. до 12.09.2020 г.
ОСЪЖДА Регионална дирекция
по горите – гр. Бургас, с адрес гр. Бургас, ул. Цар Иван Шишман, № 8, да заплати
на Л.Г.И., ЕГН – **********, сумата от 547,98 лева (петстотин
четиридесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки) разноски по делото съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – гр. Бургас, с адрес гр.
Бургас, ул. Цар Иван Шишман, № 8, да заплати по сметка на Бургаския
районен съд държавни такси по предявените и уважени искове общо в размер на 291,40 лева (двеста
деветдесет и един лева и четиридесет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ