РЕШЕНИЕ
Номер 702 от
26.05.2022
г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, ХV касационен състав,
на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2.
Галя Русева
при секретаря: Й. Б.
и прокурора: Христо Колев
като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД
№ 509 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на „България Ер“АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н „Слатина”, Аерогара София, бул. „Брюксел” № 1, представлявано
от Х.Т.и Б.М., подадена чрез юрисконсулт, против Решение № 137/21.02.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 5714/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което
е потвърдено Наказателно постановление № 41 от 02.12.2021г., издадено от началника
на Гранично полицейско управление "Летище Бургас" при Регионална
дирекция "Гранична полиция Аерогари" към Главна дирекция
"Гранична полиция" на МВР София, с което, за нарушение на чл.
20, ал. 1, т. 1, вр. чл.
19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България, на основание чл. 51 от с. з., на касатора е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лева
В касационната жалба се излагат възражения, че съдебното
решение е неправилно, като са изложени доводи, че непосочването в АУАН и в НП
на нарушените правни норми, регламентиращи паспортно-визовия режим, и липсата
на детайлно описание на нарушението представляват съществени процесуални
нарушения. Според касатора разпоредбата на чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ е
препращаща и бланкетна, не съдържа конкретно задължение и с посочването й в НП
не са изпълнени изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. По същество касаторът
счита, че установеното деяние не е съставомерно поради това, че в конкретния
случай не е било налице изискване за притежаване на виза при влизането в
страната на превозваното лице, тъй като то не е пресичало външна граница на ЕС,
а вътрешна такава – пътувало е от гр. Париж, Р Франция. Иска се отмяна на
съдебното решение и на потвърденото с него НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява. Не ангажира доказателства,
Ответникът – Началник ГПУ Летище Бургас при РДГП Аерогари
ГДГП на МВР София, не се явява и не се представлява, не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
С
процесното наказателно постановление „България Ер“ АД е санкционирано за това,
че на 24.09.2021 г., около 21.05 ч. на Летище Бургас, в качеството си на
превозвач, е транспортирал с полет FB 652 от Москва - Русия до гр. Бургас
лицето Novichkova Irina, жена, родена на ***г., с гражданство – Русия, без
валидна виза, каквато се изисква съгласно Регламент
(ЕС) 2018/1806 или разрешение за
пребиваване, като е издал превозни документи - билет и бордна карта на лицето.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 20,
ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, във вр. чл. 19,
ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, за което на
"България Ер" АД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000
лева на основание чл. 51
от ЗЧРБ.
За
да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е приел, че не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила при съставяне
на АУАН и НП. По същество съдът е приел
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че
констатираното деяние е съставомерно и правилно е ангажирана отговорността на
дружеството, в качеството му на превозвач на соченото основание, като му е
наложена имуществена санкция в минимално предвидения в закона размер.
Така постановеното съдебно решение е валидно,
допустимо и правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.1, т.1 от
ЗЧРБ, превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Р
България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи наличието и
валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква,
както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки
и др. в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на
снимката позволява установяване на самоличността на притежателя.
Според чл.3 от Регламент
(ЕС)2018/1806 г. на ЕП и на Съвета от
14.11.2018 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да
притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито
граждани са освободени от това изискване, гражданите на третите страни,
посочени в Приложение І, трябва да притежават виза при преминаване на външните
граници на държавите членки. В Приложение І към регламента сред третите страни
е посочена Русия, т.е. руските граждани следва да притежават виза при
преминаване на външните граници на държавите-членки, вкл. и на Р България.
В
АУАН и в наказателното постановление, освен разпоредбата на чл.20,
ал. 1, т.1 от ЗЧРБ, която действително е
бланкетна, в какъвто смисъл са и възраженията в жалбата, изрично е посочено, че
визата се изисква, съгласно Регламент
(ЕС)2018/1806 г. Макар да не е
посочена конкретната норма от регламента, препращането към него в АУАН и в НП,
ведно с подробното и точно описание на всички елементи от състава на установеното
нарушение, в достатъчна степен дава представа на наказаното лице в какво
нарушение е обвинено, а впоследствие - и за какво деяние му е наложена санкция,
поради което правото му на защита не е било ограничено. Същевременно касаторът
не твърди, а и по делото липсват данни превозваният пътник да попада в
хипотезата на предвидените в чл.8, ал.2 и ал.3 от ЗЧРБ изключения, за които не
се изисква виза, а именно - когато това е предвидено в Регламент /ЕО/ №
539/2001 г. на Съвета, в други актове на ЕС с обвързващо действие, в
международен договор, по който Р България е страна, или в акт на Министерския
съвет, както и когато чужденецът притежава валидно разрешение за продължително,
дългосрочно или постоянно пребиваване в Р България.
Касаторът не оспорва факта, че в
качеството си на превозвач не е установил липсата на валидна виза, преди да
извърши превоза на лицето Novichkova Irina. Възражението, че това деяние не е
съставомерно, тъй като не се е изисквала виза за влизането в страната на това
лице, е неоснователно. От доказателствата по делото се установява, че превозът
на лицето е извършен от гр. Москва до гр. Бургас, а не от гр. Париж, както
твърди касаторът, поради което не е налице хипотезата на преминаване на
вътрешни граници на Европейския съюз, в какъвто смисъл са наведените доводи в
касационната жалба. Касационната инстанция извърши служебна справка в интернет
по номера на полет FB 652 и установи, че същият е редовен и превозва пътници от
гр. Москва до гр. Бургас, т.е. лицето Novichkova Irina е преминало на
24.09.2021 г. външна граница за ЕС и поради това е следвало да притежава виза
за влизането си на територията на Р България съгласно изискванията на Регламент
(ЕС)2018/1806 г.
Ето защо, наличните по делото доказателства
обосновават извод, че касаторът е осъществил състава на вмененото му нарушение,
за което правилно е ангажирана отговорността му на основание чл.
51 от ЗЧРБ, съгласно която разпоредба
превозвач, който не изпълни задължението си по
чл.20, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 2 000 лв.
до 10 000 лв. за всяко превозвано лице.
Като е стигнал до същите изводи, районният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, тъй
като не се установиха касационни основания за неговата отмяна.
Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 137/21.02.2022 г., постановено по а.н.д. № 5714/2021 г. по описа на Районен съд
– Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.