№ 67
гр. С., 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Андон Г. Миталов
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря Мария Д. Жаблянова
в присъствието на прокурора Е. Г. С.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251800600160 по описа за 2025 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с жалба
против присъда, постановена по НОХД № 307/024г. по описа на РС Б..
По силата на посочената по- горе присъда, съдът е признал подсъдимия
М. Д. Г., роден на 17.10.1967г. в гр. С., с постоянен адрес гр. С., „Ген. С.“ бл.
.., ап... и настоящ адрес: гр. С., ж.к. „Б.“ бл., вх., ет., ап., българин, български
гражданин, разведен, с висше образование, безработен, неосъждан, с ЕГН:
**********, за ВИНОВЕН в това, че през периода от месец ноември 2022г. до
месец август 2023г. включително в гр. П., обл.С., след като е бил осъден с
влязло в сила на 23.10.2018г. протоколно определение по гр.д. № 2637/2017г.
по описа на РС-Б. да издържа своя низходяща - дъщеря си В. М. Г., родена на
02.10.2013г., живуща в гр.П. като и заплаща месечна издръжка в размер на
150,00 лв. чрез нейната майка и законен представител В. П. П., съзнателно не
е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 10 броя месечни вноски на обща стойност 1 500,00 лв., поради което и
на основание чл.183, ал.1 от НК и чл.54 от НК, вр. чл. 42а, ал.1 и ал.2 т.1 и т.2
1
вр. ал.3 т.1 и чл. 42б ал.1 и ал.2 от НК, го е осъдил на „пробация”, включваща
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, с
явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице, с периодичност два пъти седмично за
срок от 6 /шест/ месеца и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 6 /шест/ месеца.
Със същата присъда, съдът е признал подсъдимия М. Д. Г., роден на
17.10.1967г. в гр. С., с постоянен адрес гр. С., „Ген. С.“ бл. .., ап... и настоящ
адрес: гр.С., ж.к. „Б.“ бл., вх., ет., ап., българин, български гражданин,
разведен, с висше образование, безработен, неосъждан, с ЕГН: **********, за
НЕВИНОВЕН в това, че през периода от месец май 2022г. до месец октомври
2022г. включително в гр. П., обл.С., след като е бил осъден с влязло в сила на
23.10.2018г. протоколно определение по гр.д. №2637/2017г. по описа на РС-Б.
да издържа своя низходяща - дъщеря си В. М. Г. родена на 02.10.2013г.,
живуща в гр.П. като и заплаща месечна издръжка в размер на 150,00 лв. чрез
нейната майка и законен представител В. П. П., съзнателно не е изпълнил това
свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, като го е оправдал
по повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл.183,
ал.1 от НК за този период от време - от месец май 2022г. до месец октомври
2022г. включително.
В тежест на подсъдимия Г. са възложени направените по делото разноски.
Присъдата, в осъдителната и част, е атакувана с жалба от подсъдимия
М. Г., чрез защитника му – адв. П. М. Б., като незаконосъобразна и
неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, както и явно
несправедлива.
В жалбата си, жалбоподателят подробно излага своите оплаквания,
които по същество се свеждат до съществени процесуални нарушения при
преценката на доказателствата и установяване на релевантните факти, както и
нарушения, рефлектиращи пряко върху правото на защита на подсъдимия.
Съдът при постановяване на присъдата не е взел под внимание намалената
работоспособност, призната по експертен път на подсъдимия,
обстоятелството, че макар и да не се приравнява на пълна липса на
работоспособност, ограничава в съществена степен възможностите за
намиране на работа и реализиране на доходи от трудово правоотношение.
2
Решението на съда е в противоречие с европейски директиви: Директива
212/13 /ЕС и Директива 213/48/ЕС, чието тълкуване е осъществено с Решение
на съда на ЕС, които са бланкетно упоменати без да се посочва и тълкува
смисъла и съдържанието им и връзката им с настоящия казус.
Предвид на изложеното по- горе с жалбата се отправя искане за отмяна
на постановената присъда от РС Б. и за постановяване на нова присъда от
въззивния съд, по силата на която да бъде признат за невинен и изцяло
оправдан подс. Г. по повдигнатото против него обвинение.
В съдебно заседание защитникът адв. Б. оспорва заключението,
съдържащо се в експертното решение на ТЕЛК за призната 57%
нетрудоспособност, с твърдение, че доверителят му е изцяло
нетрудоспособен, след прекаран исхемичен инсулт е последвало състояние на
системна церебрална атрофия. Същият не е в състояние да упражнява
обществено полезен труд и да реализира доходи, поради което е и в обективна
невъзможност да заплаща присъдената издръжка на малолетното дете. По
този начин- липсва съставомерен признак от субективна страна-
неизпълнението на задължението за заплащане на издръжка да е било
„съзнателно“. В обобщение на изложеното- поддържа искането си за отмяна
на присъдата и за постановяване на нова присъда във въззивната инстанция в
обратен смисъл- оправдателна за подсъдимия.
Към това становище се присъединява изцяло подсъдимият.
В последната си дума заявява, че е невинен. Обещава занапред да
изпълнява добросъвестно и точно задължението си за заплащане на
присъдената издръжка.
Частният обвинител – майката на малолетното дете В.- В. П. излага
подробни съображения в подкрепа на отхвърляне на жалбата и на
потвърждаване на присъдата.
Становището на представителя на СОП е че обжалваната присъда е
законосъобразна и правилна. По делото са събрани безспорни доказателства,
че подсъдимият е осъществил престъплението по чл.183,ал.1 НК, за което е
признат за виновен от първия съд. Решаващият съд е осъществил подробен
анализ на доказателствата, като е формирал законосъобразни и обосновани
изводи, при съблюдаване на процесуалния закон и правата за изграждане на
вътрешно убеждение.
3
Разпоредбата на чл.183 НК защитава от посегателство обществени
отношения, свързани с закрила на децата и младежта- правилното физическо
и психическо развитие, нормалното отглеждане и възпитание. Съобразно
интереса на детето, който е приоритетен, редица обстоятелства, сред които –
намалената работоспособност и липсата на имущество не освобождават
родителя, който не е титуляр на родителските права, от задължението му за
заплащане на издръжка.
На следващо място- РС Б. при преценката на релевантните
обстоятелства е определил едно справедливо наказание.
В заключение застъпва становище пред въззивната инстанция
присъдата на РС Б. като правилна и законосъобразна- да се потвърди изцяло, в
съответствие с процесуалния и материалния закон.
Въззивният съдебен състав, като разгледа жалбата на заявените
основания, след като осъществи самостоятелен служебен контрол по
отношение на обжалваната присъда в реализация на правомощията си по
чл.314,ал.1 НПК, в съответствие с доказателствените източници и
приложимия закон, прие за установено следното:
Жалбата против присъдата на РС Б. е неоснователна. Липсват основания
сред визираните такива в НПК за нейното уважаване.
Първият съд е изградил верни фактически и правни изводи, като
законосъобразно е ангажирал отговорността на подсъдимия М. Г. по чл.183,
ал.1 НК.
Съдебното следствие пред първостепенния съд е протекло по всички
правила на процесуалния закон, със стриктно обезпечаване на правата на
подсъдимия и неговия защитник, в т.ч. и правото да сочат доказателства и да
участват при обсъждането на събраните такива, да изразяват становище по
тяхната процесуална годност и относимост-релевантност към предмета на
доказване.
Доказателствените източници са анализирани внимателно и подробно,
по всички правила на прилагане на формалната логика и изграждане на
вътрешно убеждение.
Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло фактическите изводи на
първия съд, като изградени в пълно съответствие с доказателствата:
4
През 2012г. в гр.С. св. В. П. П. и подс.М. Д. Г. заживели на семейни
начала. На 02.10.2013г. се родила дъщеря им В. М. Г.. През 2014г отношенията
между тях се влошили и двамата решили да се разделят. Тогава св.П. й дъщеря
й В. М. Г. се преместили да живеят в гр. П., а подс.Г. останал да живее в гр.С..
Грижите за детето били поети от майката. С влязло в сила на 23.10.2018г.
протоколно определение по гр.д. №2637/2017год., по описа на РС-Б.
подсъдимият Г. бил осъден да заплаща на дъщеря си В. М. Г., родена на
02.10.2013г., чрез нейната майка и законен представител В. П. П. месечна
издръжка в размер на 150.00 лева. От м.ноември 2022 год. до м. август 2023г.
подс. Г. не платил дължимата на дъщеря си издръжка чрез нейната майка и
законен представител - св. П., представляващи десет месечни вноски в общ
размер на 1500лева.
Според изисканата справка от Дирекция „Бюро по труда“ С. гр. С. подс.
Г. не бил регистриран като безработен за периода от 01.01.2019г. до
10.08.2023г.
Според справка от НАП ТД С., офис С., се установява, че подсъдимият
Г. за периода 23.10.2018г. до 25.08.2023г. нямал регистрирани трудови
договори.
От приложените по делото експертно решение и медицински документи
е видно, че подс.Г. на 02.11.22г. до 06.11.22г. е бил лекуван в УМБАЛСМ Н. И.
П. с диагноза исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза, като в последствие
от 07.08.23г. същият е освидетелстван от ТЕЛК с 57% ТНР.
От заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно -
счетоводна експертиза е видно, че дължимата сума по издръжката от подс.Г. за
периода от 23.10.2018г. до 29.07.2023г. е в размер на 7789, като това били 51
пълни вноски в размер на 150лева и една частична вноска от 139лева.
На тази доказателствена и фактическа основа са формирани съответни
на закона правни изводи, за инкриминирания период, за който подсъдимият е
признат за виновен и осъден за извършване на престъпление по чл.183, ал.1
НК. Първият съд законосъобразно е приел наличието на всички съставомерни
признаци от обективна и субективна страна.
В отговор на жалбата следва да се отбележи, че възражението за липса
на трудоспособност е отправено от защитата още в хода на
първоинстанционното производство. Първият съд е основал своите
5
фактически изводи за степента на нетрудоспособност на подсъдимия Г. изцяло
в съответствие с приетото сред доказателствата Експертно решение на ТЕЛК.
В подкрепа на изложеното настоящата инстанция следва да добави, че се касае
за официален документ, изхождащ от специализирано експертно медицинско
звено, което по силата на закона има изключителна компетентност в областта
на лекарската експертиза на нетрудоспособността. Констатациите, съдържащи
се в същото относно признатия процент-степен на нетрудоспособност, могат
да бъдат единствено променени с последващо експертно решение на ТЕЛК,
отразяващо промяната в здравословното състояние на освидетелствания в
негативна или позитивна насока с течение на времето. Това по никакъв начин
не противоречи и не конфронтира основното начало, залегнало в чл.14, ал.2
НПК за липса на предварително установена сила на доказателствата и
доказателствените средства. Констатациите, съдържащи се в експертното
решение, не будят никакво съмнение или колебание, относно тяхната
правилност, тъй като са подписани единодушно и без забележки и особени
мнения от членовете на лекарската експертна комисия, както и- са приети без
възражения от освидетелстваното лице- подсъдимия Г. при връчването му,
което обстоятелство би послужило като основание за проверка на изводите,
посредством назначаване на експертиза в наказателното производство. В
пряка кореспонденция с изложеното по-горе е съдържанието на етапна
епикриза от отделение по нервни болести/ 6.11.2022г., в частта и статус при
изписването, видно от която е съхранена в решаваща степен двигателната
функция –без данни за латентни парези, мускулната сила и тонус на
пациента.По тази причина, не съществува основание за ревизия на тези
изводи, както правилно е приел решаващият съд.
Въззивният съдебен състав споделя напълно становището на
представителя на обвинителната власт, че обществени отношения,
представляващи родов и непосредствен обект на закрила от страна на
Конституцията на Република България и на Наказателния кодекс, са
отношения, свързани с младежта и децата- най- уязвимите членове на
обществото, които са непригодни поради своята възраст да обезпечават
издръжка за собственото си съществувание. Именно по тази причина,
обезпечаването на нормалното отглеждане, здраве, развитие и възпитания на
децата произтича от отговорността, която държавата възлага на техните
родители в тази насока. По начин, че обстоятелства като- безработица, липса
6
на имущество, както и намалена работоспособност, не освобождават родителя
от задължението му да обезпечи средства за съществуването на потомците си,
и в същото време -не съставляват основание за отпадане на наказателната
отговорност поради обективни причини в хипотезата на чл.183,ал.1 НК.
Наказателната отговорност би могла да отпадне единствено в хипотезата на
чл.183, ал.3 НК, ако деецът преди постановяване на присъдата внесе
дължимите суми за издръжка и то- при условие, че не са настъпили други
вреди последици за малолетния/непълнолетния, тъй като издръжката се
дължи за всеки месец, предвид естеството и перманентния характер на
ежедневни потребности на детето. Тази разпоредба отново представлява
потвърждение и еманация- върховен израз на приоритетната закрила на
държавата и обществото за децата.
РС Б. е подходил справедливо, предвид затрудненията, които е изпитвал
подсъдимия М. Г. и влошеното му здравословно състояние, като е предпочел
втората алтернатива на по- леко по степен наказание –пробация, предвидено в
закона.
В този смисъл е постановена справедлива присъда.
При цялостния контрол по отношение на обжалваната присъда
въззивният съд не констатира основания за нейното отменяване или
изменяване, предвид на което и на осн.чл.334, т.6, вр.чл.338 НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 24/21.11.2024г., постановена по НОХД №
307/ 2024г. по описа на РС –Б..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7