Р Е Ш Е Н И Е
№ 87 31.08.2020 г.
град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
пети състав
На двадесет и пети август година
2020
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Стоянка Иванова
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 101 по описа за 2020
година
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 128а във вр. с чл.128,
ал. 1, т. 8 от АПК.
Делото е образувано по исковата молба на О.Х.Ш.
ЕГН ********** *** против директора на
ТП на НОИ гр. Търговище с искане с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК
за обявяване на нищожността на Решение № 3676/ 13.03.2019 г. постановено по АД
№ 1025/ 2019 г. по описа на Върховен административен съд, VІ отделение, както и
Решение № 72/ 10.05.2019 постановено по АД № 64/ 2019 г. по описа на АС -
Търговище.
Ищецът е посочил, че във връзка с подадена от него
жалба против Решение № 1040-25-24/ 31.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ гр.
Търговище, с което е потвърдено разпореждане № О-25-000-00-01247040/ 14.09.2018
г. на ръководителя на изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ –
Търговище, с което му е отказано
отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по Болничен
лист (БЛ) № Е20182026049 (трети по ред за осигурително събитие на 13.06.2018
г.), с начало на неработоспособността от 20.08.2018 г. е било образувано АД №
193/ 2018 г. по описа на АС – Търговище. С решение № 119/ 17.12.2018 г. съдът е отменил обжалваното решение като
незаконосъобразно. След подадена жалба от директора на ТП на НОИ – Търговище с
Решение № 3676/ 13.03.2019 г. по АД № 1025/ 2019 г. на ВАС, VІ отд. решението
на АС – Търговище е било отменено и делото е било върнато за ново разглеждане
от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото с Решение №
72/10.05.2019 г. АС – Търговище е отхвърлил жалбата на ищеца против решение №
1040-25-24/ 31.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище. Ищецът сочи,
че Решение № 3676/ 13.03.2019 г. на ВАС, постановено по АД № 1025/ 2019 г., VІ
отд. е нищожно, поради излизане от съда извън пределите на правораздавателната
му власт. Обжалваното от директора на ТП на НОИ – Търговище решение на АС –
Търговище по АД № 193/ 2018 г. е постановено в производство по чл. 118 от КСО.
Съставът на ВАС не се е съобразил, че с последното изменение на разпоредбата на
чл. 119 от КСО (ДВ бр. 77/ 2018 г. в сила от 01.01.2019 г.), решенията на адм.
съд по чл. 118 от КСО подлежат на касационно обжалване по реда на АПК с
изключение на постановените по жалба срещу актове по чл. 117, ал. 1, б. „е“ –
разпореждания за изплащане на парично обезщетение по Глава ІV или помощи.
Решение № 119/ 17.12.2018 г., постановено по АД № 193/ 2018 г. по описа на АС –
Търговище е постановено по жалба срещу решение, издадено по оспорване на
разпореждане от категорията на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО и
следователно е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Към момента на
постановяване на процесното решение на ВАС е била налице абсолютна процесуална
пречка за допускане на касационен контрол, установена с разпоредбата на чл.
215, т. 4 от АПК. Поради това според ищеца, постановеното решение на ВАС следва
да бъде обявено за нищожно, както да бъде обявено за нищожно и решение № 72/
10.05.2019 г. постановено по АД № 64/ 2019 г. по описа на АС – Търговище, което
е постановено във връзка с връщане на делото от ВАС за ново разглеждане от друг
състав.
В съдебно заседание ищецът редовно
призован, явява се лично, и с а.. Р. Р. ***, който поддържа исковата молба и
изразява становище за уважаване на предявения иск.
Ответникът по иска – директорът на ТП на
НОИ – Търговище, редовно призован не изпраща представител и не изразява
становище по делото.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства, приема следното:
Административното производство е започнало по повод на
представен от жалбоподателя БЛ № Е20182026049 от 20.08.2018 г. с искане да му
бъде изплатено парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо
заболяване за периода 20.08.2018 г. - 18.09.2018 г. В началото на 2016г. ищецът О.Ш. се е
регистрирал като земеделски стопанин съгласно Наредба № 3 за регистрацията на
земеделските стопани на 28.01.2016г. По този повод в края на януари 2016г. Ш. е
подал декларация в ТД на НАП – Варна, офис Търговище с вх. № ********** от
28.01.2016г., в която е посочил, че ще се осигурява за фонд „Пенсии“ за
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, считано от същата дата.
Считано от 01.12.2016г. Ш. е съдружник в дружество „ЕЛИ – 03“ ООД. С декларация
с вх. № **********, подадена на 01.12.2016г. до ТД на НАП – Варна, офис
Търговище, Ш. е заявявил желанието си от 01.12.2016г. да се осигурява за фонд
„Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“, т.е и за рисковете временна
неработоспособност, временно намалена работоспособност и майчинство.
Декларацията е приета и от справка за история на осигуряването като
самоосигуряващо се лице, направена на същия ден – 01.12.2016г. от
информационната система на НАП се установява, че за лицето е отразено, че
считано от 01.12.2016г. лицето е осигурено за всички осигурителни рискове.
За периода 28.01.2016г. до 30.11.2016г. за лицето са
подавани данни по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО в НОИ с Декларация образец № 1 като
самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, с обхват на осигуряване за фонд
„Пенсии“. За периода от 01.12.2016г. до 31.07.2018г. за лицето са подавани
данни по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО в НОИ с Декларация образец № 1 като
самоосигуряващо се лице с обхват на осигуряване за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо
заболяване и майчинство“.
След настъпване на общото заболяване в края на август
2018г. и предявяване на болничния лист за плащане на обезщетение на
23.08.2018г., от ТП на НОИ – Търговище е изпратено запитване до ТД на НАП –
Варна, офис Търговище за „уточняване обхвата на осигуряването“ на лицето. В
писмото са представени изнесените по-горе факти и е направено позоваване на чл.
1, ал.3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица,
българските граждани на работа в чужбина и морските лица, съгласно който при
прекъсване или възобновяване на съответната дейност, както и при започване на
друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото лице не може
да променя вида на осигуряването.
Получен е отговор с изх. № 3276 от 15.08.2018г.,
подписан от директора на ТД на НАП, офис Търговище, в който се сочи, че
подадената декларация с вх. № ********** от 01.12.2016г. в частта си за
определяне вида на осигуряване „се явява без правни последици“, тъй като не
били спазени разпоредбите на чл.1, ал.3, изречение второ от Наредбата за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица.
В последвала кореспонденция между ръководителите на
териториалните поделения на НОИ и НАП, по повод на ново искане от ТП на НОИ от
31.08.2018г. за предоставяне на „актуална информация относно вида на
осигуряването на самоосигуряващото се лице О.Ш.“, от ТД на НАП е отговорено с
писмо от 03.09.2018г. до директора на ТП на НОИ, че на основание чл. 1, ал.3,
изречение второ от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се
лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, Охран Ш. следва
да се осигурява за инвалидност поради Общо заболяване, старост или смърт,
считано от 01.12.2016г. в качеството си на съдружник в „Ели 03“ ООД, т.е само
за фонд „Пенсии“.
Със същите съображения органът на ТП на
НОИ е заключил, че ищецът следва да се счита за осигурено лице само за фонд
„Пенсии“ и няма право на парично обезщетение при временна неработоспособност
поради общо заболяване, поради което е постановил разпореждане №
О-25-000-00-01247040 от 14.09.2018г.
Разпореждането
е било обжалвано пред директора на ТП на НОИ, който го е оставил в сила.
Основните съображения за това решение се свеждат до следното: декларацията от
01.12.2006г. е без правни последици относно вида на осигуряването, тъй като е
бил нарушен чл.1, ал.3 от Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица.
Състав на АС – Търговище с Решение № 119/ 17.12.2018
г. по АД № 193/ 2018 е отменил Решение № 1040-25-24/ 31.10.2018 г. на директора
на ТП на НОИ – Търговище. След последвалото обжалване от страна на адм. орган
решението на АС – Търговище е било отменено с Решение № 3676/ 13.03.2019 г. на
ВАС по АД № 1025/ 2019 г., VІ отделение и делото е било върнато на друг състав
на същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото е образувано
АД № 64/ 2019 г. на АС – Търговище, където жалбата на О.Ш. е отхвърлена като
неоснователна.
Междувременно с ДВ бр. 77/ 2018 г. в сила от
01.01.2019 г. е изменена разпоредбата на чл. 119 от КСО и решенията на адм. съд са окончателни по
жалба срещу актове по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО (откази за изплащане
на парични обезщетения по Глава ІV или помощи).
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
За ищеца О.Ш., който е бил ответник в производството
по АД № 1025/2019 г. по описа на ВАС, VІ отд. е налице правен интерес да
предяви иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК, срещу решението по
това дело, което не подлежи на обжалване. Този иск не е ограничен със срок,
поради което молбата е допустима.
В позитивното национално законодателство
липсва легално определение на нищожността на съдебен акт /решение или
определение/, но трайната съдебна практика приема, че нищожността на един
съдебен акт може да се обоснове от най-тежки пороци във връзка с формиране
волята на съдебния орган, който го е постановил.
За да е налице нищожност на едно съдебно
решение, следва то да е постановено при толкова тежък порок на процесуалните
правила, който да води до нетърпимостта му в правния мир, а именно: да е
постановено от незаконен състав, извън задължителната писмена форма, извън
правораздавателната власт на съда или при липса на формирана воля. Т. е. касае
се за недостатъци, свързани с функционирането на съда, с надлежното сформиране
на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с
формата на съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана
изразената воля. Нищожно съдебно решение ще е налице, когато решението е
постановено от незаконен състав- еднолично от съдия, вместо от съдебен състав,
когато това е предвидено в закона, само от съдебни заседатели, или с участието
на лице, което не е съдия в съответния съд, или лице, което не е било избрано
за съдебен заседател, устното и неподписано решение. Иначе казано, за да бъде
обявено едно решение за нищожно е необходимо наличието на изключително тежък
порок, засягащ правомощието на съда да реши правния спор, изразената в
решението воля или много тежък порок във формата на решението.
В настоящия случай оспореното съдебно
решение е постановено от касационен състав на Върховен административен съд на
Р. България, на който съд са подведомствени касационните жалби срещу решенията
на АС – Търговище и останалите регионални адм. съдилища в страната. Съдебното
решение е постановено от надлежен съдебен състав – от съдии, които са назначени
по съответния ред във ВАС, и които са разгледали делото по същество, с
определен на принципа на случайното разпределение на делото съдия-докладчик.
Спазени са изискванията за писмена форма и решението е подписано от всички
членове на състава. Не се твърдят и не се констатират пороци, водещи до
неразбираемост на изразената в съдебното решение воля на съда.
В настоящият случай,
изразените в исковата молба пороци, които според ищеца обосновават извод за
нищожност са относими изцяло към съществото на спора, решен от Върховния
административен съд. Изложените от ищеца доводи за нищожността на съдебното
решение, с коментар на неговата допустимост биха могли да се обсъждат, ако се
проверява правилността на съдебния акт. Това обаче съгласно нормативната уредба
е изключително правомощие само на касационната инстанция, а не и на съда,
разглеждащ настоящата искова молба. С други думи, правилността на
първоинстанционния съдебен акт може да се проверява от касационния съд, но
решението на последната инстанция не подлежи на проверка за правилност (законосъобразност)
от друга съдебна инстанция, с изключение на производствата по реда на Глава
14-та от АПК "Отмяна на влезли в сила съдебни актове", каквото
хипотеза не е налице в случая. В този смисъл, проверка правилността на
касационния съдебен акт би било недопустимо, защото настоящият съд не разполага
с подобни правомощия. Съображенията на ищеца относно недопустимост на
постановения съдебен акт поради излизането на касационния съд извън
правораздавателната му власт съдът приема за възражения по законосъобразността
на съдебния акт. Следва да се подчертае, че в настоящото производство съдът не
е компетентен да разгледа и разреши въпроси свързани с правилността
/законосъобразността/ на съдебния акт, предвид императивната разпоредба на чл.
223 от АПК,
указваща че този акт е окончателен. Несъгласието на ищцовата страна с
възприетите от касационния съдебен състав факти и обстоятелства, респективно
направените изводи по съществото на правния спор не може да обуслови наличие на
основание за обявяване нищожност на този съдебен акт. Следователно, не са
налице пороци, свързани с валидността на съдебното решение на касационния съд,
поради което искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно нищожността на
Решение № № 72/ 10.05.2019 г. постановено по АД № 64/2019 г. по описа на АС –
Търговище, което постановено при новото разглеждане на делото след връщането с
процесното касационно решение. Съдебното решение е постановено от надлежен
съдебен състав – от съдия, който са назначени по съответния ред в АС –
Търговище (председател на съда) и който е разгледал делото, като определен на
принципа на случайното разпределение на делата като съдия-докладчик. Спазени са
изискванията за писмена форма и решението е подписано от председателя на
състава. Не се твърдят, нито се констатират пороци, водещи до неразбираемост на
изразената в съдебното решение воля на съда. Следователно, не са налице пороци,
свързани с валидността на съдебното решение на адм. съд, поради което и този иск
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на О.Х.Ш. ЕГН **********
*** против директора на ТП на НОИ гр.
Търговище с искане с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК за обявяване
на нищожността на Решение № 3676/ 13.03.2019 г. постановено по АД № 1025/ 2019
г. по описа на Върховен административен съд, VІ отделение, както и Решение №
72/ 10.05.2019 постановено по АД № 64/ 2019 г. по описа на АС - Търговище КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд
на Република България.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: