Решение по НЧХД №15507/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА
по н. ч. х. д. № 15507/2022 г., СРС, НО, 14 състав

С тъжба срещу Г. В. Г. е повдигнато обвинение, за това че е казал нещо унизително
за честта и достойнството на Е. П. З., разпространено по друг начин, а именно в подадена на
05.09.2022 г. в гр. София, Жалба Вх.№ ***/05.09.2022 г. до началника на Главна дирекция
„Гранична полиция“ – престъпление по чл. 148, ал.1, т.2, вр.чл. 146, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения частният тъжител Е. П. З. иска от съда да признае
подсъдимия за виновен. Иска от съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото
обвинение.
Защитниците на подсъдимия считат, че съдът следва да признае подсъдимия за
невиновен. Анализирайки доказателствената съвкупност искат от съда да приеме, че не е
доказан фактическия състав на престъплението Обида. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г. В. Г. е роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, неосъждан, ***, ** образование, живущ в ***, ЕГН **********.
Частният тъжител Е. П. З. и подсъдимия Г. В. Г. са съседи. Живеят в две различни
къщи, построени на калкан в гр. София, *****. Частният тъжител и неговите родители
построили своята къща, в която живеят от 19 години. Подсъдимият и семейството му са
закупили къщата, построена до къщата на сем. З.и през 2013 г. от братовчеда на частния
тъжител. Скоро след като семейството на подсъдимия се нанася в къщата започнали
проблемите, които датират от 2014 г. и продължават повече от 8 години.
Подсъдимият Г. В. Г. и членовете на неговото семейство започват да пускат
непрестанно сигнали и жалби от различно естество, както в 09 РУ - СДВР, под чийто район
се намират имотите и месторабота на тъжителя Е. З. в Главна дирекция „Гранична полиция“
(ГДГП). Тези жалби и сигнали стават основание за образуване както на прокурорски
преписки, така и на проверки за наличие на извършени от страна на частния тъжител Е. П.
З. нарушения на Етичния кодекс на служителите на МВР и евентуални дисциплинарни
проверки срещу него.
В последната жалба и предмет на настоящото производство (вх. № 812102-
1266/05.09.2022 г. по описа на ГДГП и вх. № ***05.09.2022 г. по описа на СДВР) на
подсъдимия Г. В. Г. се твърди, че на 02.09.2022 г. частният тъжител Е. П. З. е отправил
„недвусмислени и неприлични жестове за ***“, насочени към подсъдимия Г. В. Г.. Излагат
се твърдения относно внушения за сексуалната ориентация на тъжителя: че „всеки може да
избира към кой пол принадлежи и с кой от двата пола ще има сексуални отношения“.
Подсъдимият Г. В. Г. посочва, че частният тъжител Е. П. З. „бързо сменя настроението си,
което го прави психически нестабилен. Проявява вулгарно и престъпно поведение.“
Комисията по образуваната със Заповед № 3282з-3129/09.09.2022 г. в ГДГП
проверка по жалбата на подсъдимия е приела същата за неоснователна и недоказана, за
което е изготвила Справка, рег.№ 3282р-24134/14.10.2022 г. по описа на ГДГП.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени към
материалите по делото – доклад, докладна записка, писма, свидетелство за съдимост и др.
Събраните в производството доказателства в своя основен облик са единни и
непротиворечиви.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото – жалба, Заповед за
1

извършване на проверка, справка, писмо-отговор и др.
От свидетелството за съдимост на подсъдимия съдът установи същият да е
неосъждан.
При тези фактически констатации съдът достигна до следните правни
изводи:
Съставомерността на престъплението "обида", уредено в разпоредбата на чл. 146,
ал. 1 от НК предпоставя казване или извършване от страна на определено
наказателноотговорно лице на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в
негово присъствие, т. е "обидата" в наказателноправен аспект се изразява в умишлено
унижаване на чувството за лично достойнство на дадено лице. Обектът охраняван с
наказателната норма са обществените отношения свързани и гарантиращи оценката на всеки
за собствената му обществена стойност и значимост.
От обективна страна състава урежда две алтернативно дадени изпълнителни
деяния - казване или извършване на нещо. В зависимост от това би могло да се касае за
обида, реализирана с думи или такава, чрез действия. В настоящия случай повдигнатото с
тъжбата обвинение навежда твърдение за осъществено изпълнително деяние по първата,
уредена от закона хипотеза.
При преценката за обидната форма на казаното, съдът отчете не субективното
възприятие на засегнатото лице, а установените норми в обществото - единственият
обективен критерий, от който следва да се изхожда при преценка на съставомерността на
изреченото.
Употребявайки посочените изрази и думи, подсъдимият е изразил личното си
мнение, което по своя характер безспорно е негативно за работата на тъжителя като
полицай. Подсъдимият обаче е обективирал негативно оценъчните си съждения спрямо
тъжителя, обстоятелство, което е съвместимо с правото на свободно изразяване на
гражданите, закрепено в чл. 39 от Конституцията на Р. България и чл. 10, ал. 1 от
Конвенцията за защита правата на човека. Всеки извод в обратна насока би довел до
необосновано и недопустимо ограничаване на свободата на словото. В чл. 10, ал. 2 от
КЗПЧОС са посочени границите на упражняване свободата на изразяване, като се изисква
ограниченията му да са предвидени в закона, да преследват легитимни цели и да са
необходими в едно демократично общество. В никакъв случай не може да се приеме, че
изразяването на мнение и даване на оценка за професионалната кариера на тъжителя
представлява злоупотреба с гарантираната свобода на словото. Напротив, законът гарантира
правото на свободно изразяване на мнение, стига начинът на изразяване на същото да става
с позволени средства, незасягащи честта и достойнството на другиго. Отново следва да бъде
отбелязан наложеният европейски стандарт относно свободата на словото, като ЕСПЧ е
имал възможността многократно да застъпва в своите решения, че свободата на медиите има
особено значение за обществения дебат и разпространението на информация.
В процесната хипотеза доказателствата по делото очертаха извършен волеви акт от
страна на подсъдимия концентриран върху подаване на жалба. И тъй като параметрите на
настоящото производство, с оглед неговия характер са обусловени от обстоятелствената
рамка на тъжбата, очертаваща точно и ясно твърдение кой, кога, къде какво е казал /в
настоящия случай/, то следва доказателствата по делото да установяват изричането на
конкретните словесни реплики. Впоследствие съдът държи анализ на семантичаната
структура на изреченото, отнасяйки словесната рамка към съставомерността на деянието.
Тук следва да бъде отбелязано, че субективното възприятие на тъжителя, че
посочените изрази са обидни, е ирелевантно за съставомерността на деянието. Законодателят
обаче не е предвидил възможност престъплението обида да е осъществено чрез внушение,
тъй като последното е въпрос на възприятие и оценка от зрителите - едни от тях могат да го
2

възприемат, други не. За да е налице обида е необходимо същата да е изразена по начин,
който обективно и ясно да води до засягане самооценката на адресата й. Недопустимо е
обидата да почива на субективните възприятия на отделните лица.
От субективна страна също не са налице задължителните елементи, които правят
деятелността на подсъдимия престъпна по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от
НК, доколкото липсва както пряк, така и евентуален умисъл за накърняване достойнството
на тъжителя от подсъдимия, като се касае за право на жалба, в която е изразено лично
мнение.
От установеното в хода на производството съдът дължи анализ да несъмнено
очертаната проява – сигнализиране на орган, възприет в съзнанието на автора на жалбата
като компетентен да се намеси.
С тези доводи съдът прие, че следва да признае подсъдимия за невиновен по
повдигнатото му обвинение и оправдае същия да е извършил деянието.
Изхождайки от разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК съдът осъди частния тъжител
да заплати на подсъдимия направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 900 деветстотин/лева.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

3

Номер на акта:	536
Дата:	10 февруари 2025 г.
Съдия:	Красимира Недялкова Проданова

Дело:	20221110215507
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	6 декември 2022 г.

Решение по НЧХД №15507/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите