Решение по дело №374/2019 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 18
Дата: 10 февруари 2022 г. (в сила от 10 февруари 2022 г.)
Съдия: Мирослав Вълков Вълков
Дело: 20197130700374
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ………

 

   гр. Ловеч,10.02.2022 г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. д. № 374/2019 г., за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

 Образувано е по жалба на В.С.Х. ЕГН ********** *** чрез адв. В.И.И. – К. от ЛАК със съдебен адрес: *** против Заповед № 295з-1524/22.07.2019 г. на Директора на ОДМВР Ловеч. С оспорения акт на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца за извършеното от него дисциплинарно нарушение.

В жалбата са наведени твърдения, че заповедта е незаконосъобразна, поради нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Моли съдът да отмени оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, както и да бъдат присъдени разноски.

В съдебно заседание оспорващият не се явява, представлява се от адв. К., която поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли да се отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, претендира сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът по жалбата не се явява, представлява се от юрисконсулт Р.. 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че жалбоподателят В.С.Х. е държавен служител на длъжност инспектор V-та степен, група „Охранителна полиция”, РУ Тетевен при ОД на МВР Ловеч, видно и от Удостоверение рег. № 295р-12123/29.08.2019 г. (л. 203).

Със Заповед № 295з-1148/27.05.2019 г. на директора на ОД на МВР Ловеч (л. 81-84) е образувано дисциплинарно производство по чл. 205 ал. 1 от ЗВМР срещу жалбоподателя Х.. Повод за образуването му били данни, съдържащи се в доклад peг. 906р-3842/17.05.2019 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Ловеч относно извършена проверка по сигнал УРИ №812102-678/15.04.2019г. от Г. от град Тетевен. Със заповедта за образуване на дисциплинарно производство е определен  и дисциплинарно разследващ орган.

На 06.06.2019 г. В.Х. е депозирал обяснение с УРИ № 451р-7123/06.06.2019 г. (л. 64).

Дисциплинарно разследващият орган (ДРО) е изготвил справка peг. № 451р-7398/13.06.2019 г. (л. 59-63), за запознаването с която на жалбоподателя била изпратена покана с рег. № 451р-7432/13.06.2019 г. (л.57). Инспектор Х. е запознат със справката на 17.06.2019 г. – видно от направеното от него отбелязване върху същата чрез полагане на подпис.

В резултат на горното ДРО е изготвил становище peг. № 451р-7724/20.06.2019 г. относно извършената проверка (л. 50-54) до Директора на ОДМВР Ловеч. 

С писмо с рег. № 295р-9143/28.06.2019 г. (л. 48) на Директора на ОДМВР Ловеч цялата преписка по образуваното дисциплинарно производство е върната на ДРО с указания за изготвяне на нови справка и становище, както и да се поканят служителите да се запознаят с цялата преписка и всички доказателства, което да са отрази в протокол за запознаване.

От ДРО е била изготвена нова справка с рег. № 451р-8175/02.07.2019 г. (л. 38-42), за запознаването с която на жалбоподателя била изпратена покана с рег. № 451р-8207/03.07.2019 г. (л. 35). Инспектор Х. е запознат със справката на 04.07.2019 г. – видно от направеното от него отбелязване върху същата чрез полагане на подпис. Съставен е бил и протокол с УРИ – 451р-8349/04.07.2019 г. относно запознаване с материалите от извършената дисциплинарна проверка, видно от който инспектор Х. се е запознал със същите (л. 33).

В резултат на горното ДРО изготвил ново становище peг. № 451р-8369/08.07.2019 г. относно извършената проверка (л. 28-32).

Дисциплинарно наказващият орган (ДНО) е отправил до инспектор В.Х. покана за даване на писмени обяснения с рег. № 295р-10147/18.07.2019 г. (л. 22), като в същата на служителя е указана възможността за представяне на писмени обяснения в срок от 24 часа от връчване на поканата. Инспектор Х. е депозирал сведение с рег. № 356000-3220/19.07.2019 г. (л. 16).

Видно от кадрова справка УРИ 295р-9395/03.07.2019 г. (л. 45), инспектор В.С.Х. постъпва в системата на МВР на 01.11.2005 година като районен инспектор I степен в група „Охранителна полиция“ към РПУ - Тетевен при РДВР Ловеч, присвоява се звание „лейтенант“ и последователно е заемал следните длъжности: полицейски инспектор VI степен в група „Охранителна полиция“, РПУ Тетевен при ОДП Ловеч и му се присъжда категория Г - инспектор III степен, считано от 01.09.2006 г.; полицейски инспектор VI степен в „Териториална полиция“, група „Охранителна полиция“, РУП Тетевен при ОДМВР Ловеч, считано от 13.05.2010 г.; полицейски инспектор VI степен „Пътен контрол“, група „Охранителна полиция“, РУП Тетевен при ОДМВР Ловеч, считано от 24.01.2011 г.; полицейски инспектор VI степен (ПК) в група „Охранителна полиция“, РУП Тетевен при ОДМВР Ловеч, със специфично наименование „инспектор“, считано от 08.04.2015 г.; полицейски инспектор V степен (ПК) в група „Охранителна полиция“, РУ Тетевен при ОДМВР Ловеч, считано от 15.05.2015 година.

По време на службата си инспектор В.Х. е награждаван шест пъти. Съгласно справката служителят има наложени дисциплинарни наказания от 2012 г. – „мъмрене“ и от 2016 г. „порицание“, като за последното е посочено, че е отменено.

На 22.07.2019 г. Директорът на ОДМВР Ловеч издал оспорената в настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно наказание (л. 13-15). В същата е прието, че на 26.03.2019 г. инспектор В.С.Х. е извършил редактиране в Автоматизираната информационна система АНД на съставен акт за установяване на административно нарушение, съставен от младши инспектор Х.И.Х. младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към Районно управление Тетевен при ОДМВР Ловеч, АУАН серия Д бланков № 926638, съставен чрез РСОД и разпечатан с мобилен принтер „Datecs DPP- 450 на 22.03.2019 г.

В процесната заповед се сочи също, че на основание Заповед peг. № 765/08.05.2014 г. на Директора на ОДМВР Ловеч и писмо с peг. № 18557/08.05.2014 г. до ДКИС, инспектор В.Х. има достъп до Автоматизирана информационна система „Управление на наложени глоби по наказателни постановления и извършване на плащания по тях през Интернет, SMS и WAP, на ниво профил 5, който допуска редактиране на АУАН.

От страна на ДНО е възприето, че действията на 26.03.2019 г. на инспектор В.Х. по редакцията на АУАН по ЗДвП, серия Д с бланков № 926638, съставен с РСОД от младши инспектор Х.Х. на 22.03.2019 г. на лицето Т.Т. са повлияли върху издаването на наказателно постановление с вменяване на вина на водача, без да е отразено в пълнота това нарушение в текстовата част на АУАН, издаден чрез РСОД. Сочи се също, че текстовата част на наказателното постановление е същата като тази в АУАН серия Д с бланков № 926638 съставен в последствие на хартиена бланка, а не като текстовата част на съставеният АУАН серия Д с бланков № 926638 чрез РСОД, съставен непосредствено на водача Т.Т. на 22.03.2019 г., която е доста по-различна и непълна и не може да вмени вина на водача.

В обжалваната заповед е посочено също, че редакция на АУАН чрез РСОД се допуска, но преди той да е разпечатан в присъствието на нарушителя и свидетелите, и те да са положили подписите си в съответните полета на същия документ.

С оглед така приетата от ДНО фактическа обстановка, в заповедта е направен извод, че с действията си служителят е нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР „превишаване на правомощия“, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“, за срок от шест месеца до една година.

         С оглед горното на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР на инспектор В.С.Х. полицейски инспектор V степен (ПК) в група „Охранителна полиция“ към РУ Тетевен при ОД на МВР Ловеч е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

По искане на оспорващия е допуснат до разпит в съдебно заседание свидетел.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, и съобразен ли е с целта на закона.

Не се спори между страните, че инспектор В.С.Х. *** на длъжност инспектор V-та степен (ПК) в група „Охранителна полиция”. В това си качество същият е държавен служител по смисъла на чл. 142 и чл. 143 от ЗМВР.

Видно от удостоверение УРИ 295р-12121/29.08.2019 г. (л. 207), старши комисар М.М. е бил назначен на ръководна длъжност директор на ОД на МВР Ловеч към момента на издаване на процесната Заповед № 295з-1524/22.07.2019 г.

 Съобразно чл. 204, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, наказанията по чл. 197 от същия закон на служителите, заемащи младши изпълнителски длъжности се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37. Според чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, Областната дирекция на МВР Ловеч е основна структура, която се ръководи от директор. Видно от акт за встъпване в длъжност (л. 204), инспектор Х. заема младши изпълнителска длъжност.

Ето защо съдът приема, че директорът на ОДМВР Ловеч се явява компетентен орган и притежава правомощие да издава заповед за налагане на наказанието по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР по отношение на наказания служител. Поради изложеното съдът намира,че обжалвания индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност.

Оспореният акт не съдържа необходимите реквизити, съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.

В Заповед № 295з-1524/22.07.2019г. не е посочена разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като не е посочена и разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от ЗМВР. В текста на чл. 197, ал. 1 от ЗМВР са изброени изчерпателно видовете дисциплинарни наказания във възходящ ред. С оглед на което визираните  правни основания в обжалваната заповед са непълни, предвид непосочването на разпоредбите на  чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 2 от ЗМВР, което нарушава правото на защита на наказаното лице. Непосочването на конкретния фактически състав със съответната правна квалификация е съществен порок на формата на административния акт, поради което е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК, във вр. с чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

При издаването на процесната заповед са допуснати съществени  нарушения и на административнопроизводствените правила.

Съгласно чл. 207, ал. 11 от ЗМВР, за извършването на действията по ал. 8, т. 1 (запознаване на служителя с обобщената справка и материалите от дисциплинарното производство) ДРО официално призовава държавния служител. Неявяването му, както и непредставянето от него на допълнителни обяснения или възражения в предвидения срок се отразяват в протокол. От документите, съдържащи се в преписката по воденото дисциплинарно производство се установява, че оспорващият се е запознал със справката и материалите, но не може да се установи дали инспектор Х. е депозирал някакви обяснения или възражения след запознаването му със справката и материалите от извършената проверка, респективно – ако не е депозирал такива, то липсва протокол, какъвто се изисква по силата на императивната разпоредба на чл. 207, ал. 11, изр. последно от ЗМВР.

На следващо място, както справка с рег. № 451р-8175/02.07.2019 г. (л. 38-42), така и становище с рег. № 451р-8369/08.07.2019 г. (л. 28-32) не са подписани от инспектор В. Г. - член на определения със Заповед № 295з-1148/27.05.2019 г. на директора на ОДМВР Ловеч (л. 81-84) дисциплинарно-разследващ орган (ДРО). Видно от т.2 от заповедта за образуване на дисциплинарното производство, за ДРО, който да проведе дисциплинарното производство е определена комисия в състав: председател старши инспектор Ц. Г. Ц.ов - началник на група „Охранителна полиция“ към Районно управление Ябланица при ОДМВР Ловеч и член инспектор В. Г. Г. - полицейски инспектор VI степен (ПК) в група „Охранителна полиция“ към Районно управление Ябланица при ОДМВР Ловеч. А съгласно т. 5 от същата заповед на ДРО е вменено да изготви становище относно наличието на основание за реализиране дисциплинарната отговорност на служителите. Както справката по чл. 207, ал. 7 от ЗМВР, така и становището по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР са съществени елементи от процедурата по ангажирането на дисциплинарната отговорност на държавните служители по ЗМВР. При липсата на надлежно волеизявление от единия от членовете на ДРО не може да се установи дали същият е бил съгласен с предложенията, съдържащи се в двата документа, дали е изложил особено мнение например и пр.  ДРО е колективен орган и с оглед на това не би могло да се приеме, че както справката, така и становището, които следва да изхождат от комисията, определена за ДРО, са надлежно изготвени след като не са подписани от всички нейни членове.

С оглед изложеното съдът намира, че в хода на производството по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 207, ал. 11, изр. последно от ЗМВР и чл. 207, ал. 7 и ал. 12 от ЗМВР, които са основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Относно проверката по чл. 146, т. 4 от АПК: При издаването на процесната заповед е нарушена разпоредбата на чл. 200, ал. 2, изр. второ от ЗМВР. Съгласно същия текст, държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. В настоящия случай в оспорената заповед освен, че не е посочено правното основание по чл. 200, ал. 2 от ЗМВР – както се спомена и по-горе, ДНО не е и предупредил наказания служител, каквото е изискването на цитираната разпоредба.

На следващо място съдът намира за недоказано по делото наказаният служител да е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т.3 от ЗМВР. За да е налице такова нарушение, следва на първо място в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да е посочена разпоредбата от конкретен акт, с която на служителя са вменени конкретни правомощия, както и какво е извършил той в нарушение на тези правомощия. В случая не се спори от страните, а и от доказателствата по делото се установява, че екземплярите от актовете серия Д, с бланков номер 926638, разпечатани с мобилния принтер са унищожени от мл. автоконтрольор Х.Х., като в този смисъл са и показанията на свидетеля. След като, както потвърждава и ПП на ответника, при поправка в системата РСОД остава само текста от АУАН във вида, в който е поправен, без да е възможно да се съпостави със съдържанието, което е имал документа преди поправката, то не може еднопосочно и безпротиворечиво да се установи дали и какво е поправил наказаният служител. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност и същата следва да бъде ангажирана само при безспорно установяване на извършено дисциплинарно нарушение, както от субективна, така и от обективна страна.

ДНО не е обсъдил депозираното от наказания служител обяснение с рег. № 356000-3220/19.07.2019 г., в което инспектор Х. е пояснил, че същинска корекция на процесния АУАН не е извършвана и че единствено е прегледал съставения вече акт, след което, натискайки бутона за редакция е задал записване на АУАН без на практика да извърши корекция.

В настоящия случай вмененото на жалбоподателя нарушение не е доказано по категоричен начин. От една страна, както се спомена и по-горе, е налице обективна невъзможност да се съпоставят текстовете на процесния АУАН преди и след редакцията му чрез системата, а от друга видно от приложената по делото Заповед № 765/08.05.2014 г. на директора на ОДМВР Ловеч (л. 71) и изброените правомощия на л. 74 за т. нар. „профил 5“, до който има достъп инспектор Х. в рамките на правомощията на същия е извършването на редакция на АУАН. С оглед на това, извършената от страна на ДНО квалификация на нарушението като такова по чл. 200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, а именно – превишаване на правомощия се явява най-малкото неясна,  тъй като не може да се установи кои свои правомощия е превишил наказаният служител.

Този извод се налага и предвид разминаването в описанията на твърдяното от ДНО дисциплинарно нарушение. В обстоятелствената част на процесната заповед е посочено, че инспектор В.Х. е направил редакция в текстовата част на АУАН серия Д с бланков номер 926638. Същевременно при изброяването на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и които ДНО е взел предвид при налагането на наказанието, е посочено, че „при установена разлика в текста на съставен АУАН, прави корекция без да изясни причините за това“.  Не става ясно в какво точно се изразява извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение, за което е ангажирана отговорността му – дали за това, че е извършил редакция на процесния АУАН, или за това, че е извършил такава без да изясни причините за нея.

 Оспорената в настоящото производство заповед не съответства и на целта на закона – дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение.

С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено направеното в съдебно заседание искане от страна на ПП на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски. Същите са в общ размер на 410,00 лв., от които: 10,00 лв. – внесена държавна такса (л. 4) и договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. (л. 5).

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът,

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 295з-1524/22.07.2019 г. на Директора на ОДМВР Ловеч, с която на В.С.Х. с ЕГН **********, инспектор V-та степен (ПК), група „Охранителна полиция”, РУ Тетевен при ОД на МВР Ловеч, с адрес: *** е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР - Ловеч да заплати на В.С.Х. с ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 410,00 (четиристотин и десет) лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на оспорване на основание чл. 211, изр. трето от ЗМВР.

Препис от него да се изпрати на страните по делото.

 

      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: