Решение по дело №8119/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264555
Дата: 7 юли 2021 г. (в сила от 5 април 2024 г.)
Съдия: Свилен Станчев Иванов
Дело: 20201100108119
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

Гр. София 07.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд първо гражданско отделение І-21 в открито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година в състав:

Съдия: Свилен Станчев

при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 8119  по описа за 2020 година, прецени:

Делото е образувано по предявени от Д.Д.И. чрез упълномощено адвокатско дружество „К.И. и Я.Н.“, срещу „ЗАД Д.Б.Ж.и З.“ АД гр. София искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания на ищеца, и 2043,35 лева имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, причинени при ПТП на 06.10.2019 г. на път кв. Княжево – гр. Перник, на разклона за с. Мърчаево, с твърдение за виновното му причиняване от И.Г.Г. при управление на л.а. „Опел Астра“ с рег. № ******.

Ищецът Д.Д.И. излага, че на 06.10.2019 г. пътувал с управлевания от него мотоциклет по път Е-79 с посока на движение от гр. София към гр. Перник. Преди отбивката за кв. Владая и с. Мърчаево се престроил вляво и предприел намаляване на скоростта и спиране, с намерение да извърши ляв завой. След намаляване на скоростта почти до спиране, ищецът бил ударен от движещ се зад него л.а. „Опел Астра“ с рег. № ******, управляван от И.Г.Г., при което паднал в насрещната лента за движение. Пострадалият бил откаран с линейка в УМБАЛСМ „Пирогов“, където му поставили диагноза счупвания, обхващащи няколко области от единия долен крайник – закрито – дясно; счупване на тялото (диафиза) на бедрената кост – закрито – дясно; счупване на долния край на бедрената кост – закрито – дясно; счупване на горния край на тибията – голям пищял – закрито. По случая било образувано досъдебно производство, което, след събиране на доказателствата, било прекратено по искане на ищеца.

Ищецът твърди, че след приемането му в болницата било установено счупвания с размествания, обхващащи няколко области на десния крак и деформация на ставата на дясното коляно. Получил и множество натъртвания, охлузвания и хематоми по цялата дясна половина на тялото.

По време на операцията счупванията били наместени и фиксирани с поставяне на метални остеосинтезни средства, които още не били извадени. Ищецът бил изписан на 15.10.2019 г.

Ищецът твърди, че придвижването му било затруднено и болезнено, не бил способен да прави сам почти нищо, изпитвал усещания на дезориентация и изпотяване при продължително стоене в изправено положение. Физическите страдания и неудобство били придружени от психоемоционален дискомфорт от срама и унижението, които изпитал поради нуждата от помощ за ежедневни дейности. Ищецът твърди, че до момента не е настъпило пълно възстановяване, ходел с накуцване, изпитвал трудност и болка при по-продължително движение, бил неспособен да спортува и да полага физически труд. Предстояла му операция за изваждане на поставените стабилизиращи пирони, което щяло да го обездвижи за нов продължителен период. По протежението на предната част на увредения крак имал голям белег с дължина около 35 см.

За лечението и възстановяването си ищецът направил разноски за лечението си, които квалифицира като имуществени вреди.

За автомобила, с който било причинено ПТП, бил сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество. Ищецът предявил извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, но получил отказ от ответното дружество отказало да изплати обезщетение.

На основание изложените обстоятелства, ищецът Д.Д.И. прави искане до съда да осъди ответника „ЗАД Д.Б.Ж.и З.” ЕАД да му заплати следните застрахователни обезщетения в размер на 80 000 лева за неимуществени вреди и 2043,35 лева за имуществени вреди.

Претендира законна лихва от датата на уведомяване на застрахователя – 06.11.2019 г., като се позовава на чл. 429 ал. 3 във вр. с ал. 2 т. 2 от КЗ. 

Ответникът „ЗАД Д.Б.Ж.и З.” ЕАД оспорва иска със следните възражения:

- възражение за управление на мотоциклета от ищеца без правоспособност и под въздействието на наркотични вещества;

- оспорване вината на водача на л.а. „Опел Астра“ с рег. № ******, И.Г.Г. с твърдение, че се касае за случайно деяние;

- възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца;

- оспорване на тежестта на травматичните увреждания и твърденията, че ищецът не се е възстановил от получените травми;

- оспорване наличието на неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, страх и унижение;

- възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и завишаване на размера на имуществените вреди, като в тази част се оспорва дължимостта на част от претендираните разходи за лечение.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

С доклада по делото е прието за безспорно, че е сключена застраховка гражданска отговорност с ответника „ЗАД Д.Б.Ж.и З.” ЕАД за л.а. „Опел Астра“ с рег. № ******, обективирана в застрахователна полица № BG/30/11**********, валидна към датата на произшествието 06.10.2019 г.  Прието е за безспорно и настъпилото ПТП на 06.10.2019 г. на път Е79 в участъка между гр. София и с. Драгичево в района на кръстовището с път за с. Мърчаево с участието на Куртово Конаре с участието на мотоциклет „Хонда ВТР 1000“ с рег. № ******, управляван от Д.Д.И., л.а. „Опел Астра“ с рег. № ******, управляван от И.Г.Г., и л.а. „БМВ 325 ТИ Компакт“ с рег. № ******, управляван от С.Х.Л..

Механизмът на произшествието се установява от приобщените към делото материали от досъдебното производство, показанията на свидетелите И.Г.Г. и С.Х.Л. и заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Установява се, че на 06.10.2019 г. по пътя Е-79 в района на с. Владая се движил л.а. „Опел Астра“ с рег. № ******, управляван от свидетеля И.Г.Г.,  в посока към гр. Перник, със скорост около 78 км/ч. Пред него се движил мотоциклет „Хонда ВТР 1000“ с рег. № ******, управляван от ищеца Д.Д.И.. Непосредствено преди кръстовището с разклон за с. Владая, водачък на мотоциклета – ищецът И., предприел намаляване на скоростта до около 64 км/ч. Водачът на л.а. „Опел Астра“ не реагирал своевременно на намаляването на скоростта на движещия се пред него мотоциклет, вследствие на което произлезъл удар между предната част на автомобила и задната част на мотоциклета. Вследствие удара, ищецът се отделил от мотоциклета и паднал върху пътната лента за насрещно движение, а мотоциклетът навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в насрещно движещия се л.а. „БМВ 325“ с рег. № ******, управляван от свидетеля С.Л.. Според вещото лице, причината за ПТП не е била скоростта на л.а. „Опел Астра“, а неспазване от водача на този автомобил – св. И.Г., на надлъжната безопасна дистанция или несвоевременна реакция на св. Г. при намаляването скоростта на движещия се пред него мотоциклет. Горното се потвърждава частично и от показанията на св. Г., че по негова преценка мотоциклетистът е бил на 20-25 метра от него и че непосредствено преди удара св. Г. се огледал „в насрещното“. От тези показания следва, че водачът на автомобила не е поддържал безопасна дистанция от движещия се пред него мотоциклет (39 метра според вещото лице) и същевременно, не го е наблюдавал непрекъснато и не е могъл своевременно да реагира на намаляването на скоростта от водача на мотоциклета.

С действията си И.Г.Г. като водач на застрахования л.а. „Опел Астра“ с рег. № ****** е нарушил правилото на чл. 23 ал. 1 от ЗДвП, който го е задължавал да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да предотврати удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

Претърпените от ищеца Д.Д.И. травматични увреждания се установяват от приложената към делото медицинска документация и съдебно-медицинската експертиза. Вследствие произшествието пострадалият е получил биокуларно (в две анатомични зони) счупване на дясната бедрена кости фрактура на външния кондил на дясна голямопищялна кост. На пострадалия било проведено оперативно лечение, отразено в оперативен протокол от 10.10.2019 г. – открито наместване на счупването на вътрешния кондил на дясна бедрена кост и фиксация с ретроградно поставен бедрен пирон с дистално и проксимално заключване и винтове на диафизарната фрактура и на кондилното счупване. При прегледа за целите на експертизата било констатирано, че металните импланти не са били отстранени. Според вещото лице периодът на възстановяване от травматичните увреждания бил обикновено една година, като при ищеца е протекъл нормално и не са регистрирани усложнения. При прегледа е констатирано леко накуцване и непълно зарастване на счупването на бедрената кост.

Така изложените обстоятелства обуславят следните изводи на първоинстанционния съд:

Виновното причиняване от застрахования водач при ПТП на описаните травматични увреждания на ищеца има характер на застрахователно събитие по смисъла на чл. 394 във вр. с § 1 т. 4 от ПР на КЗ, което поражда задължение на ответното дружество – застраховател, да изплати застрахователно обезщетение за причинените вреди. В тази връзка, съдът следва да обсъди възраженията на ответника срещу основателността на исковите претенции, основано на неправоспособността на ищеца като водач на МПС и доказателствата за управление на мотоциклета под въздействие на психоактивни вещества. По делото е безспорно доказано, че по време на ПТП ищецът е управлявал мотоциклета, без да е правоспособен водач, което е видно от констативната част на наказателно постановление № 19-4332-027852 от 09.01.2020 г. Безспорно се установява от съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо лице – токсиколог, че по време на произшествието ищецът е управлявал МПС под въздействието на психоактивни вещества – амфетамини. Това обаче не изключва задължението на застрахования водач И.Г.Г. при управлението на МПС да спазва безопасна дистанция така, че да предотврати удара с движещото се пред него МПС. Констатациите за правоспособността и състоянието на ищеца при управление на мотоциклета са от значение за преценката за приложимостта на чл. 51 от ЗЗД, но не изключват отговорността на застрахователя за допуснатото от застрахованото лице нарушение, което е в причинна връзка с ПТП и настъпилите травматични увреждания.

Претенцията на ищеца е за имуществени и неимуществени вреди. За претърпените имуществени вреди ищецът представя фактура за дълъг бедрен пирон за сума 1866 лева, фактури за медицински консумативи на стойност общо 40 лева и фискални документи за закупени обезболяващи медикаменти – парацетамол и аулин, за периода от 11.12.2019 г. до 28.05.2020 г. От тези разходи съдът признава за имуществени вреди само разходите за бедрен пирон 1866 лева и медицински консумативи общо 40 лева. Количествата аулин, които е закупувал ищецът, са неоправдано големи, през кратки интервали и за продължителен период от време – повече от 7 месеца след ПТП. Горните обстоятелства, както и отговорът на въпрос 7 от съдебно-медицинската експертиза, дават основание на съда да пиреме за недоказана причинната връзка между направените разходи за закупуване на медикаменти и получените травматични увреждания. Искът с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за обезщетение за имуществени вреди е основателен до размер 2006 лева.

Обезщетението за неимуществени вреди следва да се прецени от съда според критерия на чл. 52 от ЗЗД, като се вземат предвид характерът и степента на травматичното увреждане, претърпените болки и страдания от ищцата и продължителността на нейното възстановяване. Счупванията на дясната бедрена кост и дясна голямопищялна кост е причинило на ищеца трайно затруднение движението на крака, с период на възстановяване около година. Травмата наложила оперативно лечение и наместване на бедрената кост и латералния тибиален кондил. Уврежданията наложили използване на помощни средства за придвижване – патерици до 90-тия ден и бастун до 10-я месец. Уврежданията безспорно са причинили силни болки и продължителни страдания на ищеца, чиито телодвижения са били значително ограничени и затруднени. По време на лечението и възстановяването често имал нужда от чужда помощ, защото не е могъл да се справя сам. Тези обстоятелства се установяват от показанията на свидетеля В.В.М.. Характерът и тежестта на настъпилите увреждания и интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 50 000 лева.

Така определеното обезщетение следва да се намали поради безспорно установеното по делото съпричиняване на уврежданията с неправомерни действия на ищеца. Установено е от приложения констативен протокол за ПТП от 06.10.2019 г. (л. 11) и от наказателното постановление от 09.01.2020 г. (л. 123), че ищецът не е правоспособен водач на МПС. От съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо лице токсиколог по данни от медицинските изследвания се установява, че по време на ПТП ищецът е управлявал МПС под въздействието на амфетамини. Тези нарушение безспорно са в причинна връзка с настъпилото ПТП, защото неправоспособността на водача и приемането на амфетамини (всяко от тези обстоятелства поотделно) обуславят забрана на ищеца изобщо да управлява МПС и самото ПТП е произлязло поради нарушаване от ищеца на тези забрани. Това дава основание на съда да приеме степен на съпричиняване 90% и да определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева.

Върху така определените обезщетения ответното дружество дължи заплащане на законна лихва от датата на уведомяването от пострадалия за настъпилото ПТП – в исковата молба тази дата не се посочва, но от приложеното уведомление (л. 51) е видно, че ищецът претендира заплащане на законна лихва от 06.11.2019 г. Горното следва от разпоредбата на чл. 429 ал. 3 от КЗ, предвиждащ заплащане от застрахователя на лихвите, дължими от застрахования от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която дата е най-ранна.

Ищецът е бил представляван от адвокат, предоставящ безплатна правна помощ по чл. 38 ал. 2 от ЗА. Адвокатското възнаграждение според цената на исковете е 3516 лева с ДДС – за иска за неимуществени вреди, и 447,64 лева с ДДС – за имуществените вреди, или общо по делото 3963,64 лева. От това възнаграждение ответникът следва да заплати 356,73 лева според уважената част от иска. Ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 280 лева и разноски в размер на 36 лева.

Ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на 720 лева според отхвърлената част от иска. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в размер на 450 лева, от които ищецът следва да заплати 405 лева.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

            Осъжда „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.и З.” ЕАД гр. София ЕИК ******, седалище и адрес на управление:*** заплати на Д.Д.И. ЕГН **********, адрес: ***, адрес за съобщения по делото: гр. София бул. „******сумата от 5000 (пет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди и 2006 (две хиляди и шест) лева обезщетение за имуществени вреди, претърпени при ПТП на 06.10.2019 г. на път Е-79 до кръстовището с път за с. Владая, виновно причинено от И.Г.Г. при управление на л.а. „Опел Астра“ с рег. № ******, ведно със законната лихва от 06.11.2019 г. до окончателното изплащане.

            Отхвърля предявения от Д.Д.И. срещу„ЗАД Д.Б.Ж.и З.” ЕАД гр. София иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в частта му над 2006 лева до предявения размер от 2043,35 лева като неоснователен.

            Отхвърля предявения от Д.Д.И. срещу„ЗАД Д.Б.Ж.и З.” ЕАД гр. София иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в частта му над 5000 лева до размер 50 000 лева поради съпричиняване и в частта му над 50 000 лева до предявения размер от 80 000 лева като неоснователен.

            Осъжда „ЗАД Д.Б.Ж.и З.” ЕАД гр. София да заплати на адвокатско дружество „К.И. и Я.Н.“ възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 356,73 лева с ДДС, а по сметка на СГС държавна такса в размер на 280 лева и разноски в размер на 36 лева.

            Осъжда Д.Д.И. да заплати на „ЗАД Д.Б.Ж.и З.” ЕАД гр. София разноски в размер на 720 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 405 лева.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: