№ 79
гр. Горна О., 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря М.нка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20204120101995 по описа за 2020 година
Предявени искове по чл.87 ал.3 от ЗЗД и чл.88 ал.1 от ЗЗД ввр. чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Насрещен иск по чл.97 ввр. чл.95 от ЗЗД ввр. чл.79 ал.1 от ЗЗД. Насрещен иск в
условията на евентуалност по чл.55 ал.1 предл.III от ЗЗД.
Ищцaта СТ. Р. Ц.(чрез пълномощник М. ИВ. К. и адв.Д Д.П. от ВТАК) твърди в исковата
си молба, че на 10.09.1990г. е прехвърлила на дъщеря си Ц.З. П. с договор за покупко-продажба
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт№1 том V нот.дело№**** на
нотариус А.М. с район на действие ГОРС - правото на собственост върху притежавана 1/2ид.част
от недвижим имот, с идентификатор№****, по КККР на гр.Г.О., одобрени със Заповед№РД-18-
1539/31.08.2018г. на Изп.директор на АГКК, с адрес: гр.Г.О. ул.****, представляващ апартамент,
находящ се на втори етаж от четириетажна жилищна сграда, който апартамент се състои от две
спални, дневна, столова, черна кухня, сервизни помещения и коридор със застроена площ от
115.60кв.м., заедно с изба№9 със застроена площ от 17.34кв.м.,таван №1; 2.50кв.м. от общата изба
под №8, с общо ползване на стълбищната клетка за етажа, тавана, избата, както и съответната част
от правото на строеж върху държавна/към него момент/земя, представляваща парцел II в
квартал№131 по плана на гр.Г.О., впоследствие УПИ IV-216,3515 по плана на гр.Г.О. от 1998г.,
както и 1/8ид.част от общите части на сградата, срещу задължението на приобретателката за
издръжка и гледане на прехвърлителката, до края на живота и, както и след смъртта и да я погребе
според обичаите в страната, като прехвърлителката СТ. Р. Ц. си е запазила правото да живее в
имота до края на живота си безвъзмездно. Твърди се, че към момента на прехвърлянето на имота
10.09.1990г. прехвърлителката е живяла в същия този имот, като живяла в него до 28.03.2018г., от
когато обитава като потребител на социални услуги Дом за стари хора „Донка Паприкова” гр.З.,
където пребивава и понастоящем. Приобритателката е живяла в друго жилище в същото населено
място, но до смъртта си на 17.05.2017г. не полагала в пълен обем договорените между страните
1
грижи. След смъртта на Ц.З. П. нейните наследници(М. П. П. и Д. П. П.) също не престарали
дължимото по договора, в т.ч. и до момента не полагали лични грижи и не давали средства за
издръжка на ищцата. Предвид на напредналата и възраст - над 87г. тя се нуждае от постоянни и
лични грижи за осигуряване на спокоен и нормален живот. Ответниците не са посещавали ищцата
и не изпълняват нито едно от поетите задължения по алеаторния договор, след смъртта на майка
им. Наложило се прехвърлителката С.Ц. да бъде настанена в дом за стари хора, където да полагат
необходимите за нея грижи. Ответниците за този период от близо три години не я били
посещавали, не заплащали такса за дома и не полагали грижи или предоставяли средства за своята
баба, въпреки, че били задължени, с оглед на правоприемството по договора. Счита, че
ответниците виновно не изпълнили задълженията си по алеаторния договор. През цялото време
след смъртта на приобретателката помощ и грижи за ищцата оказвал нейният син Марин
Иларионов, както и трето лице - М.К.. Неизпълнението на задължението за издръжка и гледане от
страна на ответниците било значително, с оглед на интересите на прехвърлителката, тьй като след
смъртта на приобретателката, С. вече е в напреднала възраст,не може сама да се грижи за себе си и
има нужда от помощ, грижи, внимание и издръжка.Такива не и били предоставени, въпреки
преклонната и възраст. Прехвърлителката е станала ползвател на социални услуги. Въпреки, че
алеаторния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, е
договор с оглед на личността-intuito personae, той не се прекратява по право със смъртта на
приобретателя на вещното право(Тълкувателно решение№30/17.06.1981г. на ОСГК на ВС).
Кредиторът-прехвърлител е в правото си да получи изпълнение на поетите по договора
задължения от наследниците. Престацията, която се дължи продължава неопределен по време
период, чийто край е неизвестен на страните. Заедно с това, изпълнението трябва да е съобразно с
правилата на добросъвестността и на морала съгласно чл.63 ал.1 от ЗЗД. Предявени са искове по
чл.87 ал.3 от ЗЗД и чл.88 ал.1 от ЗЗД ввр. чл.55 ал.1 от ЗЗД: -за разваляне на договор за покупко-
продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 10.09.1990г. до размера
на 1/2ид.част от недвижимия имот, обективиран в нотариален акт№1 том V нот.дело№**** на
нотариус А.М. с район на действие ГОРС, с прехвърлител СТ. Р. Ц. и приобретател Ц.З. П., с
предмет на договора – правото на собственост върху притежавана 1/2ид.част от недвижим имот, с
идентификатор№****, по КККР на гр.Г.О., одобрени със Заповед№РД-18-1539/31.08.2018г. на
Изп.директор на АГКК, с адрес: гр.Г.О. ул.****, представляващ апартамент, находящ се на втори
етаж от четириетажна жилищна сграда, който апартамент се състои от две спални, дневна,
столова, черна кухня, сервизни помещения и коридор със застроена площ от 115.60кв.м., заедно с
изба№9 със застроена площ от 17.34кв.м.,таван №1; 2.50кв.м. от общата изба под №8, с общо
ползване на стълбищната клетка за етажа, тавана, избата, както и съответната част от правото на
строеж върху държавна/към него момент/земя, представляваща парцел II в квартал№131 по плана
на гр.Г.О., впоследствие УПИ IV-216,3515 по плана на гр.Г.О. от 1998г., както и 1/8ид.част от
общите части на сградата, срещу задължението на приобретателката за издръжка и гледане на
прехвърлителката, до края на живота и, както и след смъртта и да я погребе според обичаите в
страната, като прехвърлителката СТ. Р. Ц. си е запазила правото да живее в имота до края на
живота си безвъзмездно; -за връщане на правото на собственост върху притежавана 1/2ид.част от
недвижим имот в патримониума на СТ. Р. Ц.. Претендират се направените по делото разноски.
Ответниците М. П. П. и Д. П. П.(чрез адв.Н.Паличева от ВТАК) оспорват предявения иск.
Заявяват, че не са знаели за наличието на алиаторния договор между баба им и майка им, до
получаване на исковата молба. От момента на сключване на алеаторния договор през 1990г. Ц.З.
2
П.(майка на ответниците) изпълнявала поетите задължения към своята майка СТ. Р. Ц.. Оспорват
твърденията, че до смъртта(17.05.2017г. след заболяване от рак) Ц.З. П. не полагала в пълен обем
договорените грижи. Когато бил сключен алеаторният договор, ответниците са бил съответно на
14г. и на 3г. И двамата заявяват, че винаги са мислели, че майка им е проявявала грижи към СТ. Р.
Ц., защото като дъщеря е задължена да се грижи за своята вече възрастна майка. Впоследствие
разбрали, че баба им е подарила на майка им 1/2ид.част от апартамента на ул.****. След смъртта
на Ц.З. П. наследниците и заплащали данъците, вкл. и за половината от горепосочения
апартамент, мислейки, че той е подарен на майка им, още повече, че ако са знаели, че има
ползвател, не би следвало те да заплащат данък за тази 1/2ид.част от имота. На ответниците е
известно, че освен починалата им майка, тяхната баба има още две деца- дъщеря, която живее във
Финландия и син. Д. П. П. и нейният съжител, с който живеят на съпружески начала и имат
родено дете от връзката си, предложили на баба си, след смъртта на Ц.З. П. да я вземат да живее
при тях в гр.В.Т.. Към 17.05.2017г. СТ. Р. Ц. е била на ненавършени 84 години, като им казала, че
се чувства добре в гр.Г.О. и все още може да се оправя. При друга среща Д. П. П. предложила на
баба си, след като не желае да живее в гр.В.Т., да и наеме жена, която да се грижи за възрастната
жена, а разходите да се заплащат от внучката и. СТ. Р. Ц. първоначално е приела, но на следващия
ден заявила по телефона, че няма нужда, защото получава храна от Социалния патронаж и
предпочита, да отиде в старчески дом. СТ. Р. Ц. постъпва в Социален дом на 28.03.2018г. - осем
месеца след смъртта на дъщеря си. Ответниците оспорват, че виновно не са изпълнявали
задължения към ищцата като наследници на своята майка-приобретателка по договора за издръжка
и гледане. Към момента на получаване на исковата молба и документите ,приложени към нея,
разбират за задължението си, а също и че тяхната баба СТ. Р. Ц. е прехвърлила притежаваната от
нея 1/2 ид. част от процесния имот на лицето М. ИВ. К. също срещу гледане и издръжка, само че,
при условията на „нужда и поискване” от страна на прехвърлителката. Договорът бил изпълняван
двадесет и седем години и не бил изпълняван от ответниците три години, поради незнание за
съществуването му. По тази причина ответниците желаят да трансформират задължението си за
издръжка и гледане в задължение за издръжка, която претенция предявяваме успоредно с отговора
на основание чл.211 от ГПК. Ответниците се надяват да постигнат със съдействието на съда
спогодба с ищцовата страна, която да съответства на закона и морала(желаят да заплащат и
дължимата такса за социалната услуга в дома, както и Д. П. П. е в готовност да приеме ищцата
СТ. Р. Ц. в дома си в гр.В.Т., ако тя желае, като и предоставят самостоятелна стая с отделен
санитарен възел и цялостна ежедневна грижа, домашна храна и медицинска помощ при нужда. В
случай, че не се постигне споразумение, моли да бъде уважено искането за трансформирате
задължението на ответниците от задължение за издръжка и гледане в задължение за издръжка, за
което предявяват насрещен иск. При условията на евентуалност, в случаи, че не бъде уважено
искането на ответниците за исканата трансформация, предявява частичен иск за заплащане от
ищцата на обезщетение, представляващо паричен еквивалент, съответстващ на престираните за
периода: 10.09.1990г.-17.05.2017г.(27 години, 8 месеца и 7 дни) лични грижи и издръжка за СТ. Р.
Ц. в общ размер на 50000.00лв., от който претендират 5000.00лв./предявен частичен иск/.
Претендират се направените по делото разноски.
Съдът след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
С нот.акт№7 за собственост на жилище, построeно върху държавна земя по стопанско
начин от ЖСК том 4, нот.дело№1420/1975г. на ГОРС(от 08.03.1975г.). За собственици са признати
3
З.А.П. и С.Р. П. на имот с адрес: гр.Г.О. ул.****, представляващ апартамент, находящ се на втори
етаж от четириетажна жилищна сграда, който апартамент се състои от две спални, дневна,
столова, черна кухня, сервизни помещения и коридор, заедно с изба№9, таван №1; 2.50кв.м. от
общата изба под №8, с общо ползване на стълбищната клетка за етажа, тавана, избата, както и
съответната част от правото на строеж върху държавна земя, както и 1/8ид.част от общите части
на сградата.
С нот.акт№69 за собственост на недвижим имот том 6, нот.дело№2103/1988г. на ГОРС(от
28.12.1988г.) СТ. Р. Ц. е призната за собственик на на имот с адрес: гр.Г.О. ул.****, представляващ
апартамент, находящ се на втори етаж от четириетажна жилищна сграда, който апартамент се
състои от две спални, дневна, столова, черна кухня, сервизни помещения и коридор със застроена
площ от 115.60кв.м.,, заедно с изба№9, таван №1; 2.50кв.м. от общата изба под №8, с общо
ползване на стълбищната клетка за етажа, тавана, избата, както и съответната част от правото на
строеж върху държавна земя, както и 1/8ид.част от общите части на сградата
С договор за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нот.акт№1 том V нот.дело№**** на нотариус А.М. с район на действие ГОРС(oт 10.01.1990г.) СТ.
Р. Ц. е прехвърлила на дъщеря си Ц.З. П. правото на собственост върху притежавана 1/2ид.част от
недвижим имот, с идентификатор№****, по КККР на гр.Г.О., одобрени със Заповед№РД-18-
1539/31.08.2018г. на Изп.директор на АГКК, с адрес: гр.Г.О. ул.****, представляващ апартамент,
находящ се на втори етаж от четириетажна жилищна сграда, който апартамент се състои от две
спални, дневна, столова, черна кухня, сервизни помещения и коридор със застроена площ от
115.60кв.м., заедно с изба№9 със застроена площ от 17.34кв.м.,таван №1; 2.50кв.м. от общата изба
под №8, с общо ползване на стълбищната клетка за етажа, тавана, избата, както и съответната част
от правото на строеж върху държавна/към него момент/земя, представляваща парцел II в
квартал№131 по плана на гр.Г.О., впоследствие УПИ IV-216,3515 по плана на гр.Г.О. от 1998г.,
както и 1/8ид.част от общите части на сградата, срещу задължението на приобретателката за
издръжка и гледане на прехвърлителката, до края на живота и, както и след смъртта и да я погребе
според обичаите в страната, като прехвърлителката СТ. Р. Ц. си е запазила правото да живее в
имота до края на живота си безвъзмездно.
С договор за дарение, обективиран в нот.акт№41 за дарение том 8, нот.дело№**** на
нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС(oт 29.12.1994г.) СТ. Р. Ц. дарила на дъщеря си Ц.З. П.
другата 1/2ид.част от недвижимия имот с адрес: гр.Г.О. ул.****.
С договор за дарение, обективиран в нот.акт№... том 5, нoт.дело№**** на нотариус Кр.Б. с
район на действие ГОРС(oт 20.09.1996г.) Ц.З. П. дарила на сестра си Н.З.Р. 1/2ид.част от
недвижимия имот с адрес: гр.Г.О. ул.****.
С договор за дарение, обективиран в нот.акт№701 том4 per.№**** нот.дело№**** на
нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС(oт 12.07.2017г.) Н.З.Р. чрез пълномощник СТ. Р. Ц.
дарила на СТ. Р. Ц., при условията на чл.38 ал.1 от ЗЗД - 1/2ид.част от имота.
С договор за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нот.акт№... том 6 рег.№2996, нот.дело№**** на нотариус Ив.М. с район на действие ГОРС(oт
26.11.2020г.) СТ. Р. Ц. чрез пълномощник М.И. К. прехвърля на М.И. К. 1/2ид.част от имота за
срещу издръжка и гледане при условия описани в акта, дължими при нужда и при поискване.
Приложени са схема№15-1090820/21.11.2020г. на имота, издадена от СГКК гр.В.Т. и
удостоверение за дан.оценка, издадена от Огщ.Г.О., според което дан.оценка на имота е
4
37180.00лв.
След смъртта си(17.05.2017г.) Ц.З. П.(починала на 17.05.2017г., акт№**** за смърт, издаден
от Общ.Г.О.), е оставила преки наследници: оставяйки свои наследници М. П. П.(син) и Д. П. П.
(дъщеря), съгласно удостоверение за наследници от 11.12.2020г., издадено от Общ.Г.О..
Св.М.Т.Д., Св.С.К.А., Св.М.Х.И., Св.В.Р.Ц.
От двете страни са ангажирани гласни доказателства. Св.М.Т.Д.(съседка в близост до
процесния имот) твърди, че се познава със С.Ц. повече от десет години и си споделяли някои
домашни преживявания. Потвърждава, че понастоящем СТ. Р. Ц. е в старчески дом в гр.З.. Имало
период, когато дъщеря и Ц.З. П. се грижила за нея. Всяка вечер и носела ядене. След смъртта на
Ц.З. П., ищцата ползвала грижите на патронажа, като никой не се бил грижил за нея. Тя сама си
купувала дърва и комшиите са и помагали да ги прибере. Отначало ходела се едно бастунче, след
това започнала да ходи с два бастуна. Състоянието и се влошило и имало нужда за по-голяма
грижа към нея. В събота и неделя за нея се грижили М.К. и съпругата му, които и носели храна.
Година по-късно я настанили в дома в гр.З.. Свидетелката твърди, че ищцата не и била споделяла
някой да я кани в дома си да я гледа. Св.М.Х.И.(син на ищцата от първия и брак) живеел в дома на
баба си и дядо си, по линия на неговия баща. Като дете не бил общувал много с майка си. Когато
ищцата поостаряла ходел да и помага при прибирането на дървата и тогава се виждал със сестра
си Ц., която почиствала къщата и пазарувала. Свидетелят работел в старческия дом в гр.З. и там
ходел да помага на ищцата. От майка си узнал, че внучката и Д. П. П. и е предлагала да я гледат,
но майка му и е отказала, тъй като си била втълпила, че „дъщеря и Ц. П. починала от много
работа, тъй като не си е обърнала внимание на здравето“. Свидетелят предложил на майка си да
дойде в дома в гр.З.. Цялата и пенсия покривала таксата през 2020г. Откакто майка му е в
старческия дом, внучката и Д. П. П. се била обаждала неколкократно, но С.Ц. не искала да говори с
нея. М.К. посещавал ищцата в старческия дом. М. П. П. и Д. П. П. не били идвали при баба си в
старческия дом. Свидетелят присъствал на подписването на пълномощното, с което С.Ц.
упълномощила М.К. да извършва някои действия. Не можел да каже дали майка му разбирала за
какво е това пълномощно. Св.В.Р.Ц.(брат на СТ. Р. Ц.) потвърждава, че ищцата Ц. е в Старческия
дом в гр.З. от около четири години. Докато Ц. П.(дъщеря на ищцата) била жива, тя се грижила на
СТ. Р. Ц., като ходела и да гледа внучката си във В.Т.. Ц.З. П. и дъщеря и Диляна водили ищцата
на море. Свидетелят също ходел понякога да цепи дърва на ищцата, а също и бил помагал с пари.
В показанията си свидетелят първоначално твърди, че „след смъртта на Ц. П., ответниците били
предложили на ищцата да я гледат, но тя им казала, че не може да им създава проблеми, защото
имат малки деца. Тогава М.Х.И.(син от първия брак на ищцата) прибрал ищцата в старческия дом,
където работел и се грижел за нея. Впоследствие в показанията си свидетелят заявява, че „не знае
дали децата на Ц.(т.е. ответниците) са предлагали на баба си С. да я вземат при тях във В.Т.“. СТ.
Р. Ц. отишла в старческия дом, защото не искала да се натрапва на други хора. Свидетелят
недоумявал, как „при всички тези грижи и помощи“ ищцата Ц. била „омаяна“ от М.К., на когото
прехвърлила и половината си апартамент и му дала пълномощно. Св.С.К.А. познава страните по
делото, като с Ц. П. били колежки и приятелки. Твърди, че Ц. П. се грижила за майка си С.Ц.
всеки ден(пазарувала, носела и храна, два пъти в годината и почиствала апартамента основно),
като нейна дъщеря, а не с цел да вземе и продаде апартамента и. На С.Ц. и направили операция на
очите във Варна и след операцията Ц. П. се грижила за нея. След смъртта на Ц. П., С.Ц. не искала
да има каквито и да било контакти с внуците си М.П. и Д.П.(по информация на ответниците).
Впоследствие и променила телефонния си номер. Също по информация от Д.П., свидетелката
5
твърди, че ответницата П. предложиха на баба С. да я вземат във В.Т. в апартамента и да се грижат
за нея, респ. да ангажират жена да се грижи за нея, но ищцата била отказала. Счита, че ищцата е в
Старчески дом по собствено желание, като ответниците, макар да знаели, че баба им е в Старчески
дом, не били ходили при нея. Св.С. Д.У.(санитарка в Дома за стари хора гр.З.) познава С.Ц., като
домуваща от близо три години. Била посещавана от М.К. от гр.Г.О., който и носел храна. Синът на
ищцата Ц. работел в дома и също я посещавал. Не била виждала ответниците да посещават в дома
ищцата. С.Ц. дошла в дома и не можела да се грижи сама за себе си. Санитарите се грижили за
жената. Св.С. А.А.(социален работник в Дом за стари хора „Донка Паприкова” гр.З.) познава С.Ц.
като „потребител“ от 28.03.2018г.(за един период замества директора на дома). Заявява, че не била
виждала внуците да посещават баба си. М.К. посещавал С.Ц. многократно. Редовно идвал с пълни
чанти и носел хранителни продукти и вещи. Таксите се заплащали от 10-то до 20-то число на
текущия месец, за предходния, като се изчислявали от касиер и се събирали и отчитали в
счетоводството. Плащането ставало „на ръка“, като С.Ц. сама си плащала таксата. В момента в
който постъпи в Дома, С.Ц. се придвижвала много трудно с две патерици, а в момента дори не
можела да излиза от стаята. Не била чувала и виждала внуците и да са се интересували от нея.
Таксата на С.Ц. е на 100% от нуждите, но не повече от реално изразходените и действителни
разходи, заплащат се действителните нужди. Св.М. Н.Г.(директор съм на Дома за стари хора в
гр.З.) потвърждава, че С.Ц. е потребител в Дома за стари хора от 2018г.(доведена от М.К.). Когато
постъпила ищцата била трудно подвижна. Напоследък стояла само в стаята. Самостоятелно тя не
можела да задоволява собствените си ежедневни потребности, в т.ч. и да си напазарува.
Свидетелката била виждала само М.К. да я посещава. Не била виждала внуците и да я посещават.
Таксата, която се заплащала в Дома за стари хора покривала разходите за храна, съответната част
от разходите за отопление, както и за инвентар. Личните лекарства си ги закупувал всеки един от
тях. Личните тоалетни принадлежности се закупували от лицата, а всичко останало се закупува от
институцията. М.К. навестявал С.Ц. много пъти и я разхождал. Със свидетелските показания се
преразказват факти и обстоятелства(през призмата на една от страните по сделката(с изключение
на показанията на св.М. Н.Г., св.С. А.А. и св.С. Д.У.) и не разкриват в пълнота вътрешните
отношения между страните по договора. Показанията на една група свидетели(св.В.Р.Ц.,
св.М.Х.И.) следва да се цени през призмата на чл.172 от ГПК, с оглед близките и родствени
отношения с ответната страна. Св.В.Р.Ц.(брат на СТ. Р. Ц.) първоначално твърди, че „след смъртта
на Ц. П., ответниците били предложили на ищцата да я гледат, но тя им казала, че не може да им
създава проблеми, защото имат малки деца, а впоследствие в показанията си свидетелят заявява, че
„не знае дали децата на Ц.(т.е. ответниците) са предлагали на баба си С. да я вземат при тях във
В.Т.“. На практика, свидетелските показания пресъздават обществената нагласа(най-вече в
емоционален план) след сключване на договора, без да разкриват съществени факти и
обстоятелства по повод и във връзка с изпълнението, респ. неизпълнението на задълженията на
страните по договора. Възприятието е реалност, но дали предполагаемото е действително…Така
или иначе, свидетелските показания трябва да се еднопосочни, безпротиворечиви и убедителни, за
да бъдат ценени от съда, което не би могло да бъде сторено с оглед тяхната фрагментарност.
По делото е допусната и приета съдебна социално-икономическа експертиза. Според
статистическите данни за периода: 01.09.1990г.-31.12.2003г. необходимите средства за
задоволяване потребностите на човек са: 973.33лв. - за периода 01.09.1990г.-31.12.1990г.;
13234.00лв. - за 1992г.; 1207.47лв. – за 1998г.; 1301.00лв. – за 1999г.; 1383.00лв. - за 2000г.
Според вещото лице допълнителните средства необходими за издръжка на СТ. Р. Ц., над
6
получаваната от нея пенсия за осигурителен стаж и възраст, за периодите 01.09.1990г.-31.12.1990г.,
1992г., 1998г., 1999г. и 2000г. се изчисляват на стойност 8688.77лв. Според вещото лице
допълнителните средства необходими за издръжка на СТ. Р. Ц., над получаваната от нея пенсия за
осигурителен стаж и възраст, за периода: 01.01.2004г.-31.05.2017г. се изчисляват на стойност
10789.91лв. На база годините за които вещото лице установило статистически данни за
необходими средства за задоволяване потребностите на човек, средно месечно са били
необходими средства над получената пенсия на С.Ц. в размер на 167.09лв.(за годините за които
има установени данни от НСИ). След направено проучване на стойността на услуги, свързани с
ежедневното почистване, миене, пълна поддръжка на дома, пране и гладене се установило, че най-
ниската цена за извършването на такъв вид услуга се равнява на средната минимална работна
заплата за страната. На база установеното вещото лице изчислило следните средства, които са
били необходими за ежедневното почистване, миене, пране и гладене и пълна поддръжка на дома
на СТ. Р. Ц. за периода от 01.09.1990г. до 31.05.2017г.: за периода: 01.09.1990г.-31.12.1990г. –
783.00лв.; за 1991г. – 6328.00лв.; за 1992г. – 8820.00лв.; за 1993г. — 14850.00лв.; за 1994г. —
21261.00лв.; за 1995г. — 29724.00лв.; за 1996г. – 45900.00лв.; за 1997г. — 406970.00лв.; за 1998г. –
614800.00лв.; за периода: 01.01.1999г.-04.07.1999г. – 366000.00лв.; за периода: 05.07.1999г.-
31.12.1999г. – 402.00лв.; за 2000г. – 904.00лв.; за 2001г. - 1047.00лв.; за 2002г. – 1200.00лв.; за
2003г. – 1320.00лв.; за 2004г. – 1440.00лв.; за 2005г. – 1800.00лв.; за 2006г. – 1920.00лв.; за 2007г. –
2160.00лв.; за 2008г. – 2640.00лв.; за 2009г. – 2880.00лв.; за 2010г. -2880.00лв.; за 2011г. –
3000.00лв.; за 2012г. – 3400.00лв.; за 2013г. — 3720.00лв.; за 2014г. – 4080.00лв.; за 2015г. —
4440.00лв.; за 2016г. – 5040.00лв.; за периода: 01.01.2017г.-17.05.2017г. – 2093.00лв.
Според приложената справка с изх.№17/28.04.2021г. от Дом за стари хора „Донка
Паприкова“ гр.З., СТ. Р. Ц. е потребител на социални услуги в дома от 28.03.2018г. Лицето
заплаща месечна такса на основание чл.2 ал.5 т.3 от Тарифа за таксите за социални услуги,
финансирани от републиканския бюджет - в размер на действителните месечни разходи за
издръжка на лицето, поради това, че е прехвърлила чрез договор за дарение собствеността върху
недвижим имот и/или идеални части от него през последните 5 години. Действителните месечни
разходи включват месечните разходи за храна, постелен инвентар и облекло, перилни и хигиенни
материали, разходи за разнасяне на храната, както и съответната част от общите разходи за
електрическа и топлинна енергия, вода, канализация и битови отпадъци. Месечната си такса за
ползване на социални услуги Ц. плащала лично и в брой на касиера домакин в ДСХ, срещу което
получава квитанция, изплаща се до 20-то число на месеца следващ този, през който са ползвани
социалните услуги. За периода на пребиваването си: 28.03.2018г.-31.03.2021г. СТ. Р. Ц. заплащала
средно месечно сумата от 180.95лв. Поради по-високи такси в отоплителния сезон и недостига на
средства за закупуване на лекарства, в редките случаи е била подпомагана с парични средства от
М. ИВ. К. и Марин Христов Иларионов.
Приложена е Етапна епикриза за състоянието на лицето СТ. Р. Ц. към 28.04.2021г. Според
вписаната анамнеза(с дата 28.04.2021г.), лицето, настанено в ДСХ гр.З., се оплаква от шемет и
главоболие. Трудно подвижна, болки по ставите, движи се само в стаята, ползва тоалетен стол до
леглото. Ползва инхалатори. Вписаното обективно състояние: 1.Пулмо: отслабено ВД, ясен
перкуторен тон Кор: РСД, ясни тонове, без прибавени шумове RR: 140/80фр. 76 Корем: над ниво
на гр.кош, меко-еластични стени Чр.Др. и Сл.: б.о. Крайници: леки отоци, деформации, Зрение-
отслабено .Цветоусещане - нормално Слух--б.о. Няма гр.изкривявания., Норм. психично развитие.
Нормално физическо развитие. Неврологичен статус - без видими парализи. Вибрационен усет -
7
запазен. Ур-белт.- отр. Артозни промени промени в рамена и тазобедрена става.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск с правно
основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за основателен по следните съображения:
Съдът приема за безспорно установено от приложените писмени и гласни доказателства,
че между страните по делото е налице валидно сключен двустранен, възмезден, алеаторен договор
за покупко-продажба на недвижим имот за срещу задължението за издръжка и гледане,
С договор за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нот.акт№1 том V нот.дело№**** на нотариус А.М. с район на действие ГОРС(oт 10.01.1990г.) СТ.
Р. Ц. е прехвърлила на дъщеря си Ц.З. П. правото на собственост върху притежавана 1/2ид.част от
недвижим имот, с адрес: гр.Г.О. ул.****, представляващ апартамент, заедно с изба,таван, 2.50кв.м.
от общата изба, с общо ползване на стълбищната клетка за етажа, тавана, избата, както и
съответната част от правото на строеж върху държавна/към него момент/земя, както и 1/8ид.част
от общите части на сградата, срещу задължението на приобретателката за издръжка и гледане на
прехвърлителката, до края на живота и, както и след смъртта и да я погребе според обичаите в
страната, като прехвърлителката СТ. Р. Ц. си е запазила правото да живее в имота до края на
живота си безвъзмездно.
Както се посочи, след смъртта на Ц.З. П.(17.05.2017г.) нейни преки наследници се явяват:
М. П. П.(син) и Д. П. П.(дъщеря). Съгласно чл.5 от ЗН децата на починалия наследяват по равни
части. Личността на приобретателkaта, макар да има съществено значение за сключването на
договора, не е могла да изключва от значение и качествата на лицата, които са нейни потенциални
наследници. Прекратително условие за действието на договора може да бъде само смъртта на
прехвърлителката, но не и тази на законния представител/представители на приобретателката.
Съгласно чл.60 от ЗН нейните наследници, които са приели наследството, отговарят за
задълженията по договора пред прехвърлителката до размера на наследствения им дял. Ето защо, в
случая след смъртта на приобретателката(дъщеря на ищцата), задължението по алеаторния
договор е преминало върху нейните наследници. Прехвърлителката по алеаторния договор би
могла да иска развалянето на договора, поради неизпълнение от страна на наследниците на
приобретателката до размера на съответните им идеални части, което прави искът процесуално
допустим. Тези обстоятелства поставят двамата ответници в процесуалното качество на
необходими другари от категорията на задължителното необходимо другарство, предвид на което
следва да бъдат обвързани от силата на присъдено нещо на решението.
Съгласно практиката на ВС, обективирана в ТР№30/17.06.81г. на ОСГК на ВС, задължение
да престира по договора са и лицата от непосредственото обкръжение на приобретателя, които са
негови потенциални наследници. Задължението при договор за издръжка и гледане трябва да бъде
изпълнявано точно по вид, обем и качество. То трябва да се извършва цялостно. Основно
задължение на приобретателя по алеаторния договор е да следи във всеки един момент
конкретните нужди на прехвърлителя/прехвърлителите и да престира такава издръжка и гледане,
които да са съответни на тези конкретни нужди. Съгласно практиката на Върховният съд, чрез
договори за гледане и издръжка се преследва обезпечаването на кредитора, посредством
осигуряването на спокоен живот в едни нормални битови условия, чрез полагането на издръжка,
както и лични грижи и внимание, формулирано чрез термина “гледане”- ТР№96/1966г. на ОСГК
на ВС и Решение№2390а-64-1 ВС-г.о. Престацията, която се дължи продължава неопределен по
време период, чийто край е неизвестен на страните.
8
Предпоставките на развалянето на двустранен договор по чл.87 ал.1 от ЗЗД са три - да са
налице неизпълнени задължения на едната страна, това неизпълнение да е виновно и кредиторът
да е изправен. Правната квалификация очертава обхвата на подлежащите на доказване факти и
разпределението на доказателствената тежест по чл.154 от ГПК между страните. В
доказателствена тежест на всяка от страните е да установи факта на изпълнение на задълженията
си, породени от договора. По предявения от ищцата иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД, тя трябва да докаже
само сключване на атакувания от нея договор. Това е сторено. Ищцата не е длъжна да доказва, че
ответниците са изпълнили задължението си по договора. Последните, ако оспорват твърдението,
че не са изпълнили задълженията си по договора, носят доказателствената тежест да установят, че
са изпълнили задълженията си по този договор. Ако липсват на допустими и относими
доказателства, установяващи твърдяното от ответниците изпълнение на задълженията им по
сключения по договора за покупко-продажба срещу задължение за гледане и издръжка, искът би
бил основателен.
Страните са били обвързани по силата на договор за прехвърляне на собственост върху
недвижим имот срещу поемане на задължение за гледане, издръжка от страна на приобретателите
спрямо прехвърлителката до края на живота и. Най-същественото в правната характеристика на
този вид договор е, че той е алеаторен, двустранен и възмезден. Срещу еднократната престация на
прехвърлителката, приобретателката дължи една периодична престация - гледане и издръжка на
прехвърлителката. От начина, по който е формулирано задължението на приобретателите по
договора, ясно личи желанието на прехвърлителката да прекара остатъка от живота си в
обкръжението на най-близък човек. Поради това те са е лишила от собствеността си, за да
възнагради дъщеря си Ц.З. П. за нейните бъдещи грижи, като се е надявала, че тя ще я гледа и
издържа до края на живота и. В настоящото производство, тежестта на доказване на изпълнение на
задълженията по договора е върху ответниците, а в тежест на ищците е да докажат, че тяхната
наследодателка е имала нужда от гледане и издръжка и поискала това от приобретателите по
договора, както и кога е станало това.
Задължението при договор за издръжка и гледане е единно и неделимо и трябва да бъде
изпълнявано точно по вид, обем и качество. То трябва да се извършва цялостно. Основно
задължение на приобретателя по алеаторния договор е да следи във всеки един момент
конкретните нужди на прехвърлителя и да престира такава издръжка и гледане, които да са
съответни на тези конкретни нужди(Решение№448/21.05.2009г. по гр.дело№5924/2007г. - IIIг.о.
ВКС). Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния и обем и
независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка. Ако не
са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима
издръжка и всички необходими грижи.
От свидетелските показания(св.М.Т.Д., св.С.К.А., св.М.Х.И., св.В.Р.Ц.) бе установено, че
Ц.З. П. почти до смъртта си през 2017г. е полагала грижи за майка си – готвене, чистене,
пазаруване, осигуряване на лекарства и т.н. Свидетелите са единодушни в преценката си, че
ищцата имала заболявания, в т.ч. и трудно се придвижвала и се нуждаела от лекарства. Основно
задължение на приобретателkaта, респ. нейните наследници по алеаторния договор е да следи във
всеки един момент конкретните нужди на прехвърлителката и да престира такава издръжка и
гледане, които да са съответни на тези конкретни нужди. Безспорно се установи, че наследниците
на приобретателката за един продължителен период време не са изпълнявали задълженията си, за
осигуряване на прехвърлителката-ищца, на необходимите лични грижи и материално подпомагане
9
под формата на храна и битови придобивки и т.н., а и е била налице очевидна нужда за това. Не се
установи и реално изпълнение, респ. предложение по престацията за грижи и издръжка от страна
на трето лице(каквото закона позволява – чл.73 от ЗЗД) - т.н. „заместващи” грижи. Този си извод
изцяло се обосновава с ангажираните гласни доказателства. В тази връзка изпълнението на
задълженията следва да е съобразно с правилата на добросъвестността и на морала съгласно чл.63
ал.1 от ЗЗД. Съгласно практиката на Върховният съд, чрез договори за гледане и издръжка се
преследва обезпечаването на кредитора, посредством осигуряването на спокоен живот в едни
нормални битови условия, чрез полагането на издръжка, както и лични грижи и внимание,
формулирано чрез термина “гледане”- ТР№96/1966г. на ОСГК на ВС и Решение№2390а-64-1 ВС-
г.о. Престацията, която се дължи продължава неопределен по време период, чийто край е
неизвестен на страните. Гледане и даване на издръжка в случая изобщо не се и доказа.
Следователно, М. П. П. и Д. П. П. са били длъжни да се информират постоянно за здравословното
състояние на ищцата, но не са сторили това. Съдът приема, че ищцата е имала нужда от преки
грижи, които са и предоставени не от ответниците, а от трети лица(служителите в Дома за стари
хора, М.К., както и от св.М.Х.И. и св.В.Р.Ц., изпълнявайки отчасти един морален дълг). Налице е
неизпълнение на задължението за преки грижи при немощ и болест. Страните са престанали да
разговарят, но това не освобождава ответниците от задължението. Настоящият състав намира, че
след като е налице необходимост от гледане и издръжка, то престацията е дължима и не е
необходимо искане за престиране до преобретателите, което следва от двустранността и
възмезността на алеаторния договор - уговорката в договора. Според естеството им вниманието,
грижите и издръжката следва да се дават постоянно и непрекъснато, независимо от нуждите на
прехвърлителката.
Липсата на доказателства за полагани грижи и осигуряване на храна, не означава „точно”
изпълнение на договора от страна на длъжника по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗЗД. Едва с писмения
отговор на изпратената им искова молба ответниците са заявили желание “за изпълнение за в
бъдеще в пълен обем на задълженията по договора“ или „ако ищцата предпочита да остане в
социалния дом, алиаторният договор да бъде трансформиран от задължение за издръжка и гледане
в задължение за издръжка“ – т.е. задълженията им по процесния договор за издръжка и гледане да
бъдат остойностени в определен паричен еквивалент, който заявяват готовност да изплащат
ежемесечно. Ако в периода на изчакване, преценен винаги конкретно за всеки случай, кредиторът
предяви иск за разваляне на договора, поради неизпълнение, на изчакващите усилия на
длъжниците следва да се придаде правна релевантност и кредиторският интерес да се преценява в
аспекта на чл.87 ал.4 от ЗЗД, особено, ако междувременно и длъжниците са предложили паричен
еквивалент, или са поискали от съда определянето му. От това следва и обратният извод, който е
особено актуален за настоящия казус, че ако такива усилия не са положени от длъжниците, или от
състоянието на отношенията е видно, че са станали нетърпими, или е изминал твърде дълъг
период от време, недаването на паричния еквивалент или късното му поискване води до
последваща забава на длъжниците и влече като отрицателна последица възможността договорът да
бъде развален със следващите от това последици. След като са в забава повече от четири години
по задължението да осигуряват грижи и издръжка, длъжниците не могат основателно да
претендират, че са били изправна страна(Тълкувателно решение№96/1966г. на ОСГК на ВС,
Тълкувателно решение№30/1981г. на ОСГК на ВС; Решение№589/23.09.1996г. по
гр.дело№67/1996г. - IIг.о. ВКС). Като не са поискали незабавно трансформация на задълженията
си, ответниците са изпаднали в забава, която е основание за разваляне на договора. Балансът на
10
насрещните престации е нарушен, поради което ще е недопустимо приобретателите, без да
престират нищо, да получат недвижимия жилищен имот, обогатявайки се по този начин без
основание.
Изложеното мотивира съда да приеме, че е налице неизпълнение от страна на
приобретателя(лично или чрез трети лица), поради което и на това основание следва да развали
договорът за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
10.09.1990г. до размера на 1/2ид.част от недвижимия имот, обективиран в нотариален акт№1 том
V нот.дело№**** на нотариус А.М. с район на действие ГОРС, с прехвърлител СТ. Р. Ц. и
приобретател Ц.З. П., с предмет на договора – правото на собственост върху притежавана
1/2ид.част от недвижим имот, с идентификатор№****, по КККР на гр.Г.О., одобрени със
Заповед№РД-18-1539/31.08.2018г. на Изп.директор на АГКК, с адрес: гр.Г.О. ул.****,
представляващ апартамент, находящ се на втори етаж от четириетажна жилищна сграда, който
апартамент се състои от две спални, дневна, столова, черна кухня, сервизни помещения и коридор
със застроена площ от 115.60кв.м., заедно с изба№9 със застроена площ от 17.34кв.м.,таван №1;
2.50кв.м. от общата изба под №8, с общо ползване на стълбищната клетка за етажа, тавана, избата,
както и съответната част от правото на строеж върху държавна/към него момент/земя,
представляваща парцел II в квартал№131 по плана на гр.Г.О., впоследствие УПИ IV-216,3515 по
плана на гр.Г.О. от 1998г., както и 1/8ид.част от общите части на сградата, срещу задължението на
приобретателката за издръжка и гледане на прехвърлителката, до края на живота и, както и след
смъртта и да я погребе според обичаите в страната, като прехвърлителката СТ. Р. Ц. си е запазила
правото да живее в имота до края на живота си безвъзмездно.
Развалянето на договора има обратно действие съгласно чл.88 ал.1 от ЗЗД. Последицата от
това правило е, че страните по него са длъжни да възстановят състоянието, предхождащо
сключването на договора и да върнат разменените престации. Ако след развалянето на договора
страните не върнат получено по него, те се обогатяват неоснователно, съгласно чл.55 ал.1 предл.III
от ЗЗД. Изискуемостта в хипотезата на чл.55 ал.1 предл.III oт ЗЗД настъпва от момента на
отпадане на основанието, т.е. с развалянето на договора, при което отпада облигационното
отношение между страните, отпада основанието за престиране на насрещните по договора
престации, поради което никоя от страните не дължи на другата изпълнение. При това положение
договорът като основание за възникване на права и задължения за страните вече не съществува.
Възстановява се положението отпреди сключването му. СТ. Р. Ц. е притежавалa 1/2ид.част.
Същaта твърди и доказва неизпълнение на задължението за издръжка и гледане по отношение на
нея самата. Следователно, от нейния патримониум е излязла именно посочената идеална част от
имота, като при разваляне на договора такава част, следва да се върне в него. По тези съображения
следва да се уважи и искът по чл.55 от ЗЗД, чиито изход е обусловен от изхода на делото по
главния иск по чл.87 от ЗЗД. В противен случай би се стигнало до неоснователно имуществено
разместване между страните, което е недопустимо съгласно разпоредбата на чл.55 от ЗЗД,
забраняваща неоснователното обогатяване. С оглед на дотук изложеното следва да се осъди М. П.
П. и Д. П. П. - двамата в качеството си на наследници на Ц.З. П.(починала на 17.05.2017г.,
акт№**** за смърт, издаден от Общ.Г.О.), да върнат на СТ. Р. Ц. полученото по този договор, а
именно да и предадат 1/2ид.част от недвижимия имот, обективиран в нотариален акт№1 том V
нот.дело№**** на нотариус А.М. с район на действие ГОРС, с прехвърлител СТ. Р. Ц. и
приобретател Ц.З. П., с предмет на договора – правото на собственост върху притежавана
1/2ид.част от недвижим имот, с идентификатор№****, по КККР на гр.Г.О., одобрени със
11
Заповед№РД-18-1539/31.08.2018г. на Изп.директор на АГКК, с адрес: гр.Г.О. ул.****,
представляващ апартамент, находящ се на втори етаж от четириетажна жилищна сграда, който
апартамент се състои от две спални, дневна, столова, черна кухня, сервизни помещения и коридор
със застроена площ от 115.60кв.м., заедно с изба№9 със застроена площ от 17.34кв.м.,таван №1;
2.50кв.м. от общата изба под №8, с общо ползване на стълбищната клетка за етажа, тавана, избата,
както и съответната част от правото на строеж върху държавна/към него момент/земя,
представляваща парцел II в квартал№131 по плана на гр.Г.О., впоследствие УПИ IV-216,3515 по
плана на гр.Г.О. от 1998г., както и 1/8ид.част от общите части на сградата.
Относно предявения насрещен иск по чл.97 ввр. чл.95 от ЗЗД ввр. чл.79 ал.1 от ЗЗД,
предпоставките за допускане на трансформация на задължение за даване на издръжка и гледане в
парично такова са следните: приобретателката, респ. приобретателите на имота да е изправна
страна по договора, кредиторът да препятства изпълнението и да се определят действителните
цялостни нужди от издръжка на издържания. Специфичността на съдържанието на задължението
за гледане, следва от постигнатото от страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен
случай, с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителката и възможността и да се справя
сама. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния и обем и
независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка. Ако не
са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима
издръжка и всички необходими грижи. Прехвърлителят, който неоснователно отказва да приеме
издръжка и грижи в натура, се поставя в забава. Това не освобождава длъжника от задължението
за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява в натура или в пари. При отказ да се
приеме натурална издръжка, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака
решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не следва
да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация. Съгласно чл.96 ал.1 от
ЗЗД, ако кредиторът изпадне в забава, длъжникът се освобождава само занапред от последиците
на своята забава, но продължава да бъде в неизпълнение. Кредиторът не изпада в забава при всяко
неприемане или несъдействие, а само при неоправдано неприемане или несъдействие. Ако
кредиторът правомерно отказва приемане или съдействие, той не изпада в забава. За да бъде
изправен длъжникът, трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна,
режийни разноски, дрехи и други: и полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на
кредитора(според нуждата и възможностите му да се справя и сам). Кредиторът не е длъжен да
приеме частично изпълнение(нерегулярно и в непълен размер, издръжка и грижи). Неприемането,
съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжникът от
задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата - в
натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за
изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в
пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване,
не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация за
задължението за издръжка. Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в
натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се погасява поради невъзможност, за която
длъжникът не отговаря, т е. ако кредиторът „неоправдано“(по своя вина), не приема изпълнение
или не оказва необходимото съдействие. В случая след м.април-м.май.2017г. (т.е. в продължение
на повече от четири години), приобретателите не са полагали грижи на прехвърлителката и не са
изплащали на същата издръжка, което неизпълнение е достатъчно съществено, за да бъде развален
12
договорът. Без значение е, дали приобретателката е била изправна преди последните години, тъй
като липсата на изпълнение в продължение на четири години е
значително(Решение№749/28.09.2001г. по гр.дело№130/2001г. - IIг.о. ВКС;
Решение№1082/28.11.2008г. по гр.дело№4/2006г. - Iг.о. ВКС; Решение№845/22.11.2004г. по
гр.дело№1032/2003г. - IIг.о. ВКС). В настоящият липсва първата предпоставка, защото не само
ищците по насрещния иск не са били изправна страна по договора, но същият е развален по
съдебен ред, поради неизпълнение от тяхна страна. Не се доказа и втората предпоставка, а именно,
че ответницата по насрещния иск е изпаднала в забава, поради обстоятелството, че е
възпрепятствала ищците по насрещния иск и не била приемала издръжката и грижите на
последните. Следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че твърдяното незнание за
сключения договор, не освобождава ищците по насрещния иск от задълженията по изпълнението
му. Това незнание за притежаваната идеална част от имота и за задълженията по договора е
ирелевантно. Впрочем и това е спорно, след като подобна новина(за сключване на договор за
прехвърляне на имот) бързо се разпространява и е житейски оправдано да се предположи, че
ответниците са научили от роднини или познати за съдържанието на договора много преди
смъртта на майка си. С горните аргументи, съдът приема, че по делото не са установени
предпоставките за основателност на претенцията за допускане на трансформация на задължението
на М. П. П. и Д. П. П. за даване на издръжка и гледане в парично такова.
С оглед отхвърлянето на основния иск, съдът следва да разгледа предявения при условие на
евентуалност иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.III от ЗЗД иск с цена от 50000.00лв., като е
предявен частичен иск в размер на 5000.00лв.
Съгласно разпоредбата на чл.88 ал.1 от ЗЗД развалянето на двустранния договор има
обратно действие, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение.
Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане не е за
продължително или периодично изпълнение и развалянето му има обратно действие. С
развалянето на договора отпада облигационното отношение между страните. Отпада основанието
за престиране на насрещните престации по договора. Никоя от страните не дължи на другата
изпълнение по договора. При развалянето настъпва ново правно положение - възстановява се
положението отпреди сключване на договора, което задължава страните да върнат това, което са си
разменили. Всичко получено в изпълнение на договора се връща на основание основание чл.55
ал.1 от ЗЗД. В противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на една от страните.
В тежест на ищците е да докажат какви суми е давала тяхната наследодателка и за какво за
издръжка на ответницата по иска за периода на действие на договора. Предпоставки за уважаване
на претенцията са да е съществувало валидно правоотношение между страните по делото, същото
да е развалено или отпаднало на друго основание и ищецът да е извършил престация преди
отпадане на основанието, в настоящия случай - преди разваляне на договора за издръжка и
гледане. Първата и втората предпоставки са налице. Действително страните са били в договорно
правоотношение по описания по-горе договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, който договор е развален по съдебен ред, по молба на
ответницата по иска, поради неизпълнение на задълженията на ищците по настоящия иск. По
отношение на наличието на третата предпоставка съдът приема следното: Само по себе си
развалянето на договора, поради неизпълнение не означава, че липсва изцяло каквато и да е
престация от страна на приобретателката. Както се посочи, през периода от сключване на договора
почти до кончината си(през м.май.2017г.) Ц.З. П. е полагала грижи за майка си СТ. Р. Ц. – готвене,
13
чистене, пазаруване, осигуряване на лекарства и т.н. Водела е системно майка си на личен лекар и
на специалисти-лекари при нужда(напр. за операция на очите в гр.Варна). Неколкократно ищцата е
водена на море от Ц.З. П. и внучката Д.П.. В тази насока свидетелските показания(св.М.Т.Д.,
св.С.К.А., св.М.Х.И., св.В.Р.Ц.) са категорични и неоспорими. Няма данни ищците по иска да са
предоставяли и парична издръжка на ответницата по иска Ц. под формата на ежемесечни
плащания или преводи в банкова сметка, представляващи средства за издръжка. В тази връзка,
съдът следва също да вземе предвид и резултата от предявения иск за разваляне на договора за
гледане и издръжка, от което може да се изведе също извод, че грижи и издръжка не са
полагани/съответно давани, а ако ги има, то те са частични, непълни и непостоянни(след
м.май.2017г.), което в крайна сметка е довело и до развалянето на договора. Според вещото лице
допълнителните средства необходими за издръжка на СТ. Р. Ц., над получаваната от нея пенсия за
осигурителен стаж и възраст, за периодите 01.09.1990г.-31.12.1990г., 1992г., 1998г., 1999г. и 2000г.
се изчисляват на стойност 8688.77лв., а допълнителните средства необходими за издръжка на СТ.
Р. Ц., над получаваната от нея пенсия за осигурителен стаж и възраст, за периода: 01.01.2004г.-
31.05.2017г. се изчисляват на стойност 10789.91лв. На база годините за които вещото лице
установило статистически данни за необходими средства за задоволяване потребностите на човек,
средно месечно са били необходими средства над получената пенсия на С.Ц. в размер на 167.09лв.
(за годините за които има установени данни от НСИ). Вещото лице изчислило средства, които са
били необходими за ежедневното почистване, миене, пране и гладене и пълна поддръжка на дома
на СТ. Р. Ц. за периода: 01.09.1990г.- 31.05.2017г., съобразен с данни за годините за които има
съществуваща информация от НСИ). Вещото лице в заключението си е отбелязало също, че по
отношение на твърдените полагани за С.Ц. грижи, че ако са полагани такива, според обичайни
обем на грижите при такива договори за издръжка и гледане и в зависимост от индивидуалните
нужди на прехвърлителката. В заключение, съдът приема, че по делото се установиха по безспорен
и категоричен начин полагани конкретни грижи, които са били постоянни, ежедневни,
ежемесечни, в изпълнение на договорните задължения от страна на Ц.З. П. за периода:
10.09.1990г.-17.05.2017г.(26години 8месеца = 320месеца). Съобразявайки заключението на вещото
лице(в частта относно допълнителните средства необходими за издръжка на СТ. Р. Ц., над
получаваната от нея пенсия за осигурителен стаж и възраст) и по реда на чл.162 от ГПК, съдът
намира иска за обезщетение, представляващо паричен еквивалент, съответстващ на престираните
лични грижи и издръжка за СТ. Р. Ц. от страна на Ц.З. П.(приобретателка и наследодателка на М.
П. П. и Д. П. П.) за периода: 10.09.1990г.-17.05.2017г. за основателен за сумата 50000.00лв.
Предвид изложеното, частичният иск за сумата 5000.00лв., представляващ частичен иск за
обезщетение също се явява основателен.
По отношение на направеното възражение от ответницата по иска Ц. по предявения иск по
чл.55 ал.1 от ЗЗД, съдът отчита същото като неоснователно – за претенцията не е изтекла
погасителната давност. Касае се за хипотезата на третия фактически състав на нормата на чл.55
ал.1 от ЗЗД, и основанието се счита за отпаднало от момента на разваляне на алеаторния договор,
то от този момент започва да тече и погасителната давност.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на СТ. Р. Ц. следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 686.00лв., които да и бъдат заплатени от М. П. П. и Д. П. П..
Съответно в полза на М. П. П. и Д. П. П. следва да бъдат присъдени разноски в размер на
780.00лв., които да им бъдат заплатени от СТ. Р. Ц..
При този изход на делото и в съответствие с чл.115 ал.2 от ЗС, съдът следва да даде на СТ.
14
Р. Ц. шест месечен срок за вписване на настоящото решение, считано от влизането му в сила.
Водим от изложените съображения и на чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ по иск от страна на СТ. Р. Ц. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О.
ул**** ет.II ап.4 и настоящ адрес: гр.З. ул.****(чрез пълномощник М. ИВ. К. с ЕГН**********,
постоянен адрес: гр.Г.О. ул.**** и чрез адв.Д Д.П. от ВТАК – съдебен адрес: гр.Г.О. ул.****),
против М. П. П. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.**** и Д. П. П. с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О. ул.**** и настоящ адрес: гр.В.Т. ул.****, договор за
покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 10.09.1990г. до
размера на 1/2ид.част от недвижимия имот, обективиран в нотариален акт№1 том V
нот.дело№**** на нотариус А.М. с район на действие ГОРС, с прехвърлител СТ. Р. Ц. и
приобретател Ц.З. П., с предмет на договора – правото на собственост върху притежавана
1/2ид.част от недвижим имот, с идентификатор№****, по КККР на гр.Г.О., одобрени със
Заповед№РД-18-1539/31.08.2018г. на Изп.директор на АГКК, с адрес: гр.Г.О. ул.****,
представляващ апартамент, находящ се на втори етаж от четириетажна жилищна сграда, който
апартамент се състои от две спални, дневна, столова, черна кухня, сервизни помещения и коридор
със застроена площ от 115.60кв.м., заедно с изба№9 със застроена площ от 17.34кв.м.,таван №1;
2.50кв.м. от общата изба под №8, с общо ползване на стълбищната клетка за етажа, тавана, избата,
както и съответната част от правото на строеж върху държавна/към него момент/земя,
представляваща парцел II в квартал№131 по плана на гр.Г.О., впоследствие УПИ IV-216,3515 по
плана на гр.Г.О. от 1998г., както и 1/8ид.част от общите части на сградата, срещу задължението на
приобретателката за издръжка и гледане на прехвърлителката, до края на живота и, както и след
смъртта и да я погребе според обичаите в страната, като прехвърлителката СТ. Р. Ц. си е запазила
правото да живее в имота до края на живота си безвъзмездно.
ОСЪЖДА М. П. П. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.**** и Д. П.
П. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О. ул.**** и настоящ адрес: гр.В.Т. ул.****,, ДА
ПРЕДАДАТ на СТ. Р. Ц. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О. ул**** ет.II ап.4 и настоящ
адрес: гр.З. ул.****: 1/2ид.част от недвижим имот, с идентификатор№****, по КККР на гр.Г.О.,
одобрени със Заповед№РД-18-1539/31.08.2018г. на Изп.директор на АГКК, с адрес: гр.Г.О.
ул.****, представляващ апартамент, находящ се на втори етаж от четириетажна жилищна сграда,
който апартамент се състои от две спални, дневна, столова, черна кухня, сервизни помещения и
коридор със застроена площ от 115.60кв.м., заедно с изба№9 със застроена площ от
17.34кв.м.,таван №1; 2.50кв.м. от общата изба под №8, с общо ползване на стълбищната клетка за
етажа, тавана, избата, както и съответната част от правото на строеж върху държавна/към него
момент/земя, представляваща парцел II в квартал№131 по плана на гр.Г.О., впоследствие УПИ IV-
216,3515 по плана на гр.Г.О. от 1998г., както и 1/8ид.част от общите части на сградата.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на М. П. П. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес: гр.Г.О. ул.**** и Д. П. П. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О. ул.**** и
настоящ адрес: гр.В.Т. ул.****, против СТ. Р. Ц. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О.
ул**** ет.II ап.4 и настоящ адрес: гр.З. ул.****, за трансформация на задълженията на М. П. П. и
Д. П. П. – наследници на Ц.З. П.(починала на 17.05.2017г., акт№**** за смърт, издаден от
15
Общ.Г.О.) за издръжка спрямо СТ. Р. Ц. по договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 10.09.1990г. до размера на 1/2ид.част от недвижимия имот,
обективиран в нотариален акт№1 том V нот.дело№**** на нотариус А.М. с район на действие
ГОРС, с прехвърлител СТ. Р. Ц. и приобретател Ц.З. П., с предмет на договора – правото на
собственост върху притежавана 1/2ид.част от недвижим имот, с идентификатор№****, по КККР
на гр.Г.О., одобрени със Заповед№РД-18-1539/31.08.2018г. на Изп.директор на АГКК, с адрес:
гр.Г.О. ул.****, представляващ апартамент, находящ се на втори етаж от четириетажна жилищна
сграда, който апартамент се състои от две спални, дневна, столова, черна кухня, сервизни
помещения и коридор със застроена площ от 115.60кв.м., заедно с изба№9 със застроена площ от
17.34кв.м.,таван №1; 2.50кв.м. от общата изба под №8, с общо ползване на стълбищната клетка за
етажа, тавана, избата, както и съответната част от правото на строеж върху държавна/към него
момент/земя, представляваща парцел II в квартал№131 по плана на гр.Г.О., впоследствие УПИ IV-
216,3515 по плана на гр.Г.О. от 1998г., както и 1/8ид.част от общите части на сградата, срещу
задължението на приобретателката за издръжка и гледане на прехвърлителката, до края на живота
и, както и след смъртта и да я погребе според обичаите в страната, като прехвърлителката СТ. Р.
Ц. си е запазила правото да живее в имота до края на живота си безвъзмездно - в техния паричен
еквивалент, като се определи конкретна парична сума, както и падежна дата на заплащането и.
ОСЪЖДА СТ. Р. Ц. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О. ул**** ет.II ап.4 и
настоящ адрес: гр.З. ул.****, ДА ЗАПЛАТИ на М. П. П. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес: гр.Г.О. ул.**** и Д. П. П. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О. ул.**** и настоящ
адрес: гр.В.Т. ул.****: сумата 5000.00лв./пет хиляди лева/, представляваща обезщетение, паричен
еквивалент, съответстващ на престираните лични грижи и издръжка за СТ. Р. Ц. от страна на Ц.З.
П.(преобретателка и наследодателка на М. П. П. и Д. П. П.) за периода: 10.09.1990г.-17.05.2017г. и
която сума 5000.00лв., представлява частичен иск от предявен иск за сумата 50000.00лв.; сумата
780.00лв./седемстотин и осемдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА М. П. П. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.**** и Д. П.
П. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О. ул.**** и настоящ адрес: гр.В.Т. ул.**** ДА
ЗАПЛАТЯТ на СТ. Р. Ц. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О. ул**** ет.II ап.4 и настоящ
адрес: гр.З. ул.****, сумата 686.00лв./шестстотин осемдесет и шест лева/, представляваща
направените по делото разноски.
На основание чл.115 ал.2 от ЗС, съдът ДАВА на СТ. Р. Ц. с ЕГН**********, с постоянен
адрес: гр.Г.О. ул**** ет.II ап.4 и настоящ адрес: гр.З. ул.****, шест месечен срок за вписване на
настоящото решение, считано от влизането му в сила.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
16