№ 47
гр. Елин Пелин, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Грета Ив. Денчева
при участието на секретаря Миглена М. Димитрова Славова
като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Административно
наказателно дело № 20251820200050 по описа за 2025 година
Производството е по глава III раздел V чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на В. Ц. И., с ЕГН **********, с адрес: с.Б.,
общ.Р., обл.П. ул."........." 16, чрез пълномощник адв. Т. И.-САК против
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата № **********, с който на жалбоподателя на основание чл. 179, ал.
3б от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2500, 00 лева за нарушение на чл.
102, ал. 2 от ЗДвП. Моли, съда да отмени обжалвания електронен фиш като
неправилен и незаконосъобразен. Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява и
представлява. Подадено е писмено становище с вх. peг. № 2273 от 24.04.2025
г., в което не се възразява за даване ход на делото. Изразено е становище по
съществото на спора, като моли за отмяна на обжалвания електронен фиш.
Въззиваемата страна .................................", редовно призована, се
представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който моли за
потвърждаване на оспорения електронен фиш. Счита, че същият е издаден при
спазване на материалния и процесуалния закон. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя.
Съдът, за да се произнесе по основателността на депозираната жалба и
след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената
проверка на обжалваният акт, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84
ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.09.2022 г., в 11:22 часа, е установено нарушение №
1
**************************, с ППС ........................, регистрационен номер
************, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 0, без ремарке, в община Елин Пелин, за
движение по път А-2 km 27-024, с посока нарастващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
тъй като за посоченото ППС има маршрутна карта, но платената категория е
по-малка от измерената. Нарушението е установено с устройство № 10041,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10, aл. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-2 км 27+024.
Нарушението е установено с устройство № 10161, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път А-4 км 62+476. Собственик, на когото е
регистрирано ППС/ползвател е В. Ц. И., с ЕГН **********, с адрес: с.Б.,
ул."........." 16, общ.Р., обл.П.. За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от
Закона за движението по пътищата и на основание чл. 179, ал. 3б от Закона за
движението по пътищата, на жалбоподатяля, се налага глоба в размер на
2500.00 лв. Независимо от налагането на това административно наказание,
жалбоподатяля дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от
Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от него, пътно
превозно средство в размер на 146. 00 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства. : електронен фиш №**********; доклад
от електронна система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за
установени нарушения по чл.179, ал.3-3в; снимков материал на ППС с рег.№
РВ 2440 АК – 2 броя; справка за собственост на МПС с рег.№ РВ 2440 АК;
известие за доставяне на електронен фиш №**********; становище на отдел
УИСИ с приложение – 2 листа. От статичните изображения е видно, че ППС е
с този регистрационен номер и при засичането му е с 2 оси, като
декларираната категория в маршрутната карта е за ППС под 12 т. с 2 оси, а
заснетото ППС е с допустима максимална маса на състав от превозно средства
над 12 т. с 2 оси, като декларираната категория е по-малка от заснетата.
Докладът и статичните изображения на основание чл. 167а, ал. 3, изр. 2 от
ЗДвП представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата,
час и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от
системата.
Въз основа на горе установената фактическа обстановка настоящият
състав прави следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8
от ЗДвП видно от датата на депозирането й, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Районен съд- Елин Пелин. Съдът намира жалбата за процесуално допустима,
тъй като е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на
2
електронния фиш на 23.01.2025 г. Жалбата е подадена в срок на 05.02.2025 г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 189ж, ал. 5 от
ЗДвП, от надлежно процесуално легитимирана страна - наказаното лице.
Жалбата съдържа всички изискуеми реквизити.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност намира, че жалба е основателна.
Съдът счита, че са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на процесния електронен фиш,
доколкото в актуалната към датата на нарушението редакция на разпоредбата
на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не е предвидена възможност да се издава такъв при
констатиране на нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Електронният фиш е
издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, който предвижда част от
нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се санкционират
чрез съответно диференцираната процедура.
Отговорността на собственика на процесното ППС, за който не е спорно,
че е жалбоподателят в процеса, е ангажирана за нарушение по чл. 102, ал. 2,
вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Съгласно последната норма, действително е
предвидена имуществена санкция за собственика на ППС от категорията
по чл. 10б, ал. 1 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Същевременно, съгласно нормата на чл.
39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и
заснети с техническо средство или система в отсъствие на контролен орган и
нарушител /каквато е процесната хипотеза/, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
обжалваемия минимум по ал. 2, за което се издала Електронен фиш. При това
положение, за да се издаде Електронен фиш по реда на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП,
това трябва изрично да е предвидено в закон. Специалната разпоредба, която
регламентира издаването на електронен фиш във връзка с нарушения,
установени и заснети от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 на АПИ, е
нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП. В редакцията на тази норма обаче към
датата на заснемане на твърдяното нарушение в настоящият казус
/27.09.2022г./, а именно редакцията, публикувана в ДВ, бр. 105 от 2018 г., в
сила от 01.01.2019 г., е предвидена възможност за издаване на
електронен фиш за нарушение, установено с електронната система на АПИ,
само ако и когато то е такова по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и
за нарушение по чл. 179, ал. 3б от същият нормативен акт, каквото основание
е цитирано в обжалваният електронен фиш като основание за съставянето му.
Такава възможност за издаване на електронен фиш и при нарушения
по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена едва с изменение на нормата на чл.
189ж, ал. 1 от ЗДвП, публикувана в ДВ бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г.,
но доколкото редакцията на тази норма към датата на твърдяното нарушение в
казуса се явява по-благоприятен закон за дееца именно тя следва да се отчете
от съда като приложимо право и по аргумент от чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Предвид изложеното, издаденият в случая електронен фиш е
в нарушение както на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, така и на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП,
а това обосновава неговата процесуална незаконосъобразност и налага
отмяната му само на това процесуално основание. /в този смисъл Решение №
3099 от 30.01.2025 г. на АССГ по кнахд № 11361/2024 г. /.
3
Посоченият недостатък на развилата се административнонаказателна
процедура представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
опорочило изначално административнонаказателнотно производство и
съставляващо основание за отмяна на атакувания електронен фиш.
Следва да бъде посочено, че не е спазен принципа за пропорционалност,
като това е въпрос по приложението на материалния закон, като в тази връзка
настоящият състав на съда съобрази Решение на съда от 21.11.2024 г. по дело
С61/2023 г. Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на
съюзното право на ЕС, които държавите членки трябва да спазват. По
аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и
в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в
този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т. 68, С537/16, т. 56).
Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на
нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или
репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за
преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на
нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО
свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция,
както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на
националния съдия. С оглед изложеното и при съобразяване на
обстоятелството наложеното наказание противоречи и с чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година,
следва да се има предвид и дело С-61/2023 г. В Решение на съда от 21.11.2024
г. по дело С-61/2023 г. СЕС е приел, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва
да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не
допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на
пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от
административнонаказателната отговорност чрез заплащане на
"компенсаторна такса" с фиксиран размер. В конкретния случай, приложената
санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща
административно наказание "глоба" във фиксиран размер от 2500, 00 лв.,
противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерността. Съдът
намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя
фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на
нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се
явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, съгласно която
норма, държавите-членки установяват съответен контрол и определят система
от наказания, приложими за нарушение на националните разпоредби,
предприети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими
мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби.
4
Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
Следва да се посочи, че по силата на чл. 663 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК,
решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички
съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на
задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от
21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният
електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.
9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
17.06.1999 г. относно заплащането на такси от ППС за използване на
определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на наложената санкция е
в противоречие с чл. 9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо
преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за
индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване
на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други
обстоятелства от техническо естество. Решенията на СЕС са задължителни за
националните съдилища, разглеждащи идентични казуси, с казуса, по който е
постановено решението на СЕС за тълкуване нормите на Европейското право.
В случая е налице идентичност на спорното правоотношение, по което е
постановено цитираното решение на СЕС, със настоящия спор. От всичко
изложено следва, че налагането на имуществена санкция във фиксиран размер
от 2500 лв., за което е издаден процесният ЕФ, се явява направено в
противоречие с принципа за съразмерност, а противоречието с принципа за
съразмерност обуславя незаконосъобразността на процесния ЕФ. Ето защо
въззивната жалба е основателна, а обжалваният ЕФ е незаконосъобразен, и
следва да бъде отменен само на това основание, без да бъдат коментирани
другите наведени във въззивната жалба доводи.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. чл.
63 д ал. 1 от ЗАНН искането на жалбоподателя за присъждане на сторените
разноски е основателно. В тази връзка следва да се има предвид, че то е
заявено своевременно и се явява доказано от представените договор за правна
помощ и съдействие,от която е видно, че е заплатил на пълномощника си
уговорената сума в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
Възражение на въззиваемата страна за неговата прекомерност е
неоснователно. Съгласно нормата на чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в сила към заплащане на адвокатското
възнаграждение в случая, при наложена административна санкция и респ.
интерес от 1000. 00 лв. до 10. 000 лв., /2500 лв. в казуса/, минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 400. 00 лв. плюс 10% от горницата
над 1000. 00 лв. или в казуса минималното адвокатско възнаграждението е в
размер на 550. 00 лв.
Предвид изложеното, претенцията на жалбоподателя за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 600. 00 лв., се явява доказано по
основание и размер и следва да се уважи, като съдът не счита, че са налице
основания за редуцирането му заради прекомерност по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН,
тъй като от една страна, заплатеният и претендиран размер за такива разноски
е към минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдвС, а от друга страна,
не се касае за дело с ниска или занижена степен на сложност, а поскоро за
5
казус със завишена правна сложност с оглед необходимостта от преценка за
приложението на европейското право и европейската практика, в конкуренция
с националното право, както и формиране на становище на съда по редица
правни възражения на страните.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 3, вр. с ал. 2, т. 1 и чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата № **********, издаден от ................................." с
който на В. Ц. И., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., ул."........." 16, общ.Р., обл.П.
е наложена глоба в размер на 2500.00 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА .................................", Булстат ************, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. "М." №3, представлявана от инж.Й.В. да
заплати на В. Ц. И., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.Р., обл.П. ул."........."
16, сумата от 600.00 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –С. област в
14-дневен срок, считано от обявяването му на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
6