Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260397/18.3.2021г. Година
2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На петнадесети март Година две хиляди двадесет и първа
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 306 по описа за две хиляди
двадесет и първа година.
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ НП
№20-0442-000930/14.12.2020г. на Началник СЕКТОР към ОДМВР - Варна, ІV РУ Варна, с което на Р.Т.Р.
са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП и
ГЛОБА в размер на 10 лева на осн. чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП, като
ОТМЕНЯ наказателното постановление в частта, с
която е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА на осн. чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в
останалата му част.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на Р.Т.Р. срещу наказателното
постановление, с което са наложени административни наказания глоба и лишаване
от право да управлява МПС.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна.
С жалбата се счита, че наказателното постановление
е неправилно и незаконосъобразно.
Формулира се искане за отмяна на НП.
В с. з. жалбата се поддържа чрез процесуален
представител.
По същество се иска отмяна на НП като се поддържат
основанията, наведени с жалбата. Сочи се, че въззивникът не е бил уведомен за
прекратената служебно регистрация.
Представител на органа, издал НП не се явява. В
молба моли съда да потвърди НП и да
присъди юристконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 01.07.2020г. въззивникът Р. управлявал т.а.
«Зил» с рег. №А5415КК по път І-9 , в с. Рудник, общ. Долни Чифлик.
При движението си в района на бензиностанция
„Винитекс“ въззивника Р. бил спрян за проверка от служители на ОДМВР Варна ,
сред които св. Н., като при това било установено, че регистрацията на
превозното средство е служебно прекратена. Въззивинка не представил на
проверяващите контролен талон към СУМПС, тъй като не го носел.
Въз основа на събраните доказателства, срещу
въззивника бил съставен акт за
установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта били описани
обстоятелствата на извършване на нарушенията , състоящи се в управление на автомобила
без регистрация по надлежния ред и неносене на КТ към СУМПС. Била посочена
правна квалификация на нарушенията по ЗДП. Акта бил надлежно предявен на
въззивника, който не вписал в съдържанието му възражения.
В срок по административнонаказателната преписка не
постъпили възражения.
АУАН бил изпратен на ВРП с оглед престъпление по
чл.345 ал.2 от НК.
С постановление от 24.11.2020г. прокурор при ВРП е
отказал да образува досъдебно производство, като препис от постановлението е
изпратен на ОДМВР – Варна.
На 14.12.2020г. е било издадено и НП , като видно
от съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната
в АУАН фактическа обстановка. Нарушенията били квалифицирани като такива по
чл.140 ал.1 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП и били наложени съответни административни
наказания , съобразно чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП и чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП.
Горната фактическа обстановка, описана в
съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета
от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмените
доказателства – надлежно съставен АУАН,
Постановление на ВРП, справка за нарушител, показанията на св. Н. и св. М. и
др.
За да се произнесе по жалбата съдът преди всичко
взе предвид основателността на доводите за отмяна на наказателното
постановление по отношение на т.1 от НП.
В настоящия казус по безспорен начин се установява,
че въззивника Р. е управлявал превозното средство, което не е било регистрирано
по надлежния ред, предвид служебно прекратената по-рано регистрация. Това
деяние покрива обективните признаци на приложения административнонаказателен
състав по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Видно от съдържанието на преписка ЗМ №3117/2020г. и
постановление на ВРП от 24.11.2020г., по отношение на въззивника Р. липсват
данни да е извършвано уведомяване относно прекратената регистрация.
Автомобилът е бил с поставени регистрационни
табели, поради което и за неговия ползвател не са били налице обективни данни
по отношение на липсата на регистрация по надлежния ред.
Безспорно, , не е налице задължение за уведомяване
на собственика на превозното средство относно служебно прекратената
регистрация, но знанието на дееца / в настоящия казус въззивника Р./, че управлява
нерегистрирано по надлежния ред превозно средство е елемент от субективната
страна на нарушението. Както вече бе отбелязано по – горе, липсват данни
въззивникът Р. да е знаел за прекратената регистрация.
Няма как при това положение и при наличието на регистрационни табели
върху превозното средство, да се сформира безкритичен извод, че у въззивника е било налице знание, че
управлява служебно дерегистриран автомобил.
Въз основа на горното се налага извод за незаконосъобразно
издадено наказателно постановление в частта по т.1 , което следва да бъде
отменено в тази си част , на това
основание.
По отношение на т.2 от НП, съдът
констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са
съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение
спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване
на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са
спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на
административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по
преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено
нарушение по ЗДП, като след разследване на обстоятелствата на извършване на
нарушението е посочил правилна правна квалификация на извършеното от
въззивника. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена
санкционната норма на чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП.
Наказанието
по т.2 от НП е с императивно определен размер, при което не е предоставена
възможност за прецизирането му от наказващия орган или въззивния състав на
съда.
След
като обсъди възраженията, наведени с жалбата и намери същите за основателни,
съдът измени НП като го отмени в частта по т.1 като незаконосъобразно и го
потвърди в частта по т.2.
Изменяйки НП, съдът не възложи разноски.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: