Р Е Ш Е Н И Е
№ 909
29.01.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана
Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №546 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.220, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по
жалба на „Гранд текстил” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Х.,
ж.к..„Б.” бл.**, вх.**, ет.**, представлявано от управителя Н.З. Д., подадена
чрез пълномощник, с посочен по делото (л.256, л.262) съдебен адрес, против
Решение за определяне на митническа стойност №604/20.04.2018 г. на Началника на
Митница Пловдив.
В жалбата се твърди, че решението било
неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила. Претендира се същото да бъде отменено
изцяло.
Излагат се съображения, че били
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като
били нарушени принципите на истинност, равенство, самостоятелност,
безпристрастност и служебно начало, достъпност, публичност и последователност и
предвидимост. Не била налице необходимост от проверка на стойността на стоките
и тарифното класиране, или поне липсвала каквато и да е обосновка в тази
насока. Не било изяснено кои и какви нормативни актове били прилагани,
доколкото извън действащото в ЕС законодателство имало и нормативни актове,
уреждащи същите въпроси, приети в Република България, както и договори с
Република Турция. Разпоредбата на чл.70, §1 от Регламент 952/2013 г. не
определяла задължения за декларатора (вносителя), а определяла метод за
определяне на митническата стойност въз основа на договорната такава.
Разпоредбата на §2 от същия текст определяла действителната стойност, като
равна на платената, както и на съпътстващите я задължения към продавача или
трети лица, във връзка с доставката. Твърди се, че изначалното смесване на
правните норми и институти, както и недопустимата подмяна на смисъла на
посочената норма, приравнявайки метод за определяне на стойност, на задължения,
от една страна довело до изцяло погрешни изводи, а от друга страна превърнала
задължения на митническите органи в задължения на декларатора, което нарушавало
основни принципи на правото.
Сочи се, че позоваването на чл.70, §1 от
Регламент 952/2013 г. изисквало провеждане на детайлно проучване, свързано с
конкретни задължения към доставчика и/или трети лица. При липса на подобни
мотиви в обжалваното решение, прилагането на въпросната норма изисквало и
задължавало митническите власти да приемат за митническа стойност цената,
посочена във фактурата. Липсата на мотиви към административния акт било
нарушение, водещо до основание за отмяна. Изявлението за това, че декларираната
стойност е по-ниска от средностатистическата, не представлявало доказателство и
не обосновавало никакви изводи, а липсата на конкретни доказателства и
документи ограничавала възможността на жалбоподателя да организира защитата си.
Твърди се също, че посочените стойности
не били изключително различни, като някои от тях били близки до договорената
стойност. Не били отчетени поредица от обстоятелства, касаещи пряко както
договорната, така и митническата стойност. Нямало данни за количествата, за
произхода, за качеството, за материалите и т.н. Механичното сравняване на цени,
без да се вземат предвид всички останали характеризиращи белези на стоката,
водело до изкривяване на данните и погрешни изводи. Това довело до неправилно
приложение на Регламент 2015/2447 и Регламент 2913/92, като описаните в тях
процедури и норми също не били изпълнени и приложени правилно. Липсата на
конкретизация относно характеристиките на стоките, било пречка за приложението
на чл.74 от Регламент 952/2013 г. Липсвали и мотиви защо и как са определяни
стойностите и показателите по посочения текст, и как се е стигнало до
приложение на конкретната буква от него, при задължението за установяване
подред. В акта било посочено, че се прилага чл.141 от Регламент 2447/2015 г.,
но не било посочено коя според административния орган е най-ниската стойност,
какви изчисления са направени и как е получена крайната сума на задължението,
което правело невъзможна защитата на жалбоподателя, и изключвало възможността
за съдебна проверка на акта.
Ответникът, Директор на Териториална
дирекция Тракийска към Агенция „Митници“, конституиран (л.2030) като
правоприемник на Началника на Митница Пловдив, чрез процесуалния си
представител по делото и в писмени бележки изразява становище за
неоснователност на жалбата. Излага съображения, че обжалваният административен
акт бил издаден след законосъобразно проведена последваща проверка на
декларирането, след преценка на всички значими за случая факти и обстоятелства,
без да е накърнено правото на защита жалбоподателя в хода на производството, и
при последователно изложени в него установените факти и конкретни
доказателства, поради което се явявал законосъобразен и мотивиран.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 24.09.2017 г. от жалбоподателя „Гранд
текстил” ЕООД, гр.Х., чрез упълномощен (л.56) митнически представител
„Логи-Док“ ЕООД, гр.Х., са декларирани пред
митническите органи на Митница Пловдив и представени документи за поставяне на
стоки под митнически режим „Допускане за свободно обращение“ с крайно
потребление Р.България.
На 26.09.2017 г. е регистриран е ЕАД MRN: №*****************(л.38-47) за
пристигнали с товарен автомобил Х*****/Х****** с държава на изпращане/износ –
Турция и държава на получаване България, местонахождение гр.Х., стоки – 24
броя, 450 бр.колети, с общо тегло 18200 кг., на обща фактурна стойност 29
449.66 EUR, с изпращач ЕФЛАК ГИДА САН ВЕ ТИЧ ЛТД СТИ Р.Турция
и получател „Гранд текстил” ЕООД Р.България. В кл.31 на ЕАД в 24 позиции е
направено описание на стоката, със съответните количества и брой колети,
държава на произход, бруто и нето тегло, цена на стоката, статистическа
стойност, както и са посочени номерата на представените документи.
Съставен е Протокол за извършена
митническа проверка №702 код на МУ-3012 дата 27.09.2017 г. (л.61-62), за
извършена на 26.09.2017 г. в гр.Хасково, от служители на МБ Хасково, проверка,
при която е констатирано, че разтоварените стоки от товарното помещение (камион
и ремарке) по ЕАД №*****************/26.09.2017 г., опаковани в 450 колета,
проверени по вид – стоките съответстват по вид на декларираните в ЕАД.
Проверени за съответствие по вид и количество стоки №№3, 4, 5, 9, 12, 13, 15,
18, 21 и 22 – стоките съответстват по вид и количество на декларираните в кл.31
на ЕАД. С цел определяне на МОС, взети по една мостра от стоки №№4, 7, 16 и 20
и изпратени в Митница Пловдив със Служебна бележка изх.№32-265728/26.09.2017 г.
(л.63).
В отговор на изх.№32-265728/26.09.2017
г. Началникът на отдел „МРНТНМ“ е изпратил до Началника на МБ Хасково Служебна
бележка изх.№32-268531/28.09.2017 г. (л.64-65), в която го уведомява, че след
извършен сравнителен анализ в информационната система на Агенция „Митници“ при
последователно прилагане на чл.74, параграф 2, буква „а“ и „б“ от Регламент
(ЕС) №952/2013 от 09.10.2013 г. се установило следното: Предвид разпоредбите,
касаещи определението за идентични стоки, не са открити такива, отговарящи на
критериите, описани в чл.74, параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) №952/2013
от 09.10.2013 г. При извършената проверка за сходни стоки, продадени с цел
износ в границите на Общността и изнесени по същото или приблизително същото
време както и стоките, подлежащи на остойностяване, по ЕАД №*****************/26.09.2017
г. се установиха следните стойности: Ст.№1 – 1,13 лв./бр.; Ст.№2 – 0,18
лв./чф.; Ст.№4 – 1,17 лв./чф.; Ст.№5 – 4,30 лв./чф.; Ст.№8 – 3,27 лв./кг.; Ст.№10
– 0,18 лв./м2; Ст.№11 – 0,21 лв./м2; Ст.№14 – 0,30 лв./бр.; Ст.№15 – 1,13
лв./бр. В служебната бележка е посочено, че за останалите стоки декларираните
стойности могат да бъдат приети по реда на чл.70, параграф 1 от Регламент (ЕС)
№952/2013.
До „Гранд текстил“ ЕООД е изпратен писмо
рег.индекс 32-272042/02.10.2017 г. (л.66) от Началника на МБ Хасково, с което
го уведомява, че за нуждите на допълнителна проверка на декларацията, съгласно
чл.140, параграф 1 и чл.145 от Регламент (ЕИО) за изпълнение (ЕС) №2015/2447 на
Комисията, следва в 30-дневен срок да представи търговско досие относно тези
операции, митническа декларация от държавата на износ и съответните търговски
фактури за реализация на стоката след внос, като му е посочено, че при
неизпълнение Митница Пловдив ще пристъпи към определяне на нова митническа
стойност. Писмото е получено на ръка от представител на дружеството на
03.10.2017 г.
Под вх.№32-293267/20.10.2017 г. е
регистрирано писмено изявление (л.67) до Началника на МБ Хасково, според което
от дружество са представени изброените под опис в 7 точки документи, включително:
Договор за доставка на стоки от 15.09.2017 г. (68-69); платежно нареждане от
09.10.2017 г. (л.70) с изброени основания за плащане; фактури (л.71-80) за
доставка на стоки от „Гранд текстил“ ЕООД на други търговски дружества в
България; дневен финансов отчет – 2 бр. и складова наличност (л.85-87); турски
износни декларации (л.92-110); заявки и фактури за транспорт и др.
С писмо рег.индекс: 32-10899/11.01.2018
г. (л.121), получено на 12.01.2018 г. срещу подпис, управителят на „Гранд
текстил“ ЕООД е уведомен от Началника на МБ Хасково, че предстои издаването на
решение за определяне нов размер на задължение за ДДС, включително по ЕАД №*****************за
Стоки №№1, 2, 4, 5, 8, 10, 11, 14, 15, с посочени мотиви за това, като му е
дадена възможност за изразяване на становище в 10 дневен срок.
С Решение за определяне на митническа
стойност №604/20.04.2018 г. (л.122-131) на Началника на Митница Пловдив, на основание
чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) №952/2013 г., във връзка с чл.19 от ЗМ, по
митническа декларация с MRN: №*****************от 26.09.2017 г., се определя
нова митническа стойност, на основание чл.74, параграф 2, буква „Б“ от
Регламент (ЕС) №952/2013 г. от 09.10.2013 г., както следва: Стока №1 в размер
на 4723 лв.; Стока №2 в размер на 2246 лв.; Стока №4 в размер на 1293 лв.; Стока
№5 в размер на 19935 лв.; Стока №8 в размер на 5654 лв.; Стока №10 в размер на
8593 лв.; Стока №11 в размер на 257 лв.; Стока №14 в размер на 165 лв.; Стока
№15 в размер на 10294 лв. Определено е „Гранд текстил“ ЕООД да доплати 3657,23
лв. ДДС на основание чл.77, параграф 1, б.„а“, във връзка с параграф 2 и 3 и
чл.85, параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013 и чл.56 от ЗДДС и са извършени
корекции на вписванията по клетки: 43 „МО Код“; 46 „Статистическа с-т“ и 47
„Изчисляване на вземанията“ по митническата декларация за изброените по-горе по
номера стоки.
Видно от отбелязването под текста му,
Решението е получено срещу подпис от управителя на дружеството – жалбоподател
на 04.05.2018 г.
Жалбата срещу Решение №604/20.04.2018 г.
е подадена на 18.05.2018 г., видно от датата на пощенското клеймо на плика
(л.10) чрез ТМУ Пловдив, където е регистрирана под вх.№32-143800/21.05.2018 г.
По делото са приети като доказателства
представените (л.142) в превод на български език (л.145-245) документи от
административната преписка, включително Фактура №022428 от 23.09.2017 г. на
стойност 29.449,66 € и митническа декларация на износ със списък на стоки; 9
броя ЕАД за внос (л.270-360), представени от страна на дружеството-жалбоподател
с писмена молба (л.268), в която се твърди, че са за внос на идентични и сходни
стоки като тези, предмет на оспорения административен акт, както и представените
под опис (л.361) от страна на ответника митнически декларации с номера,
изброени в обжалваното Решение, ведно с приложенията към тях (л.361-2029).
По искане на страните по делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която (л.2052-2064) е изготвено
от вещо лице Х.В..
В отговор на въпрос 1 – По какъв ред е
извършено плащането на декларираните в MRN ****************/26.09.2017 г.
стоки, съобразно отразяването в счетоводството на жалбоподателя „Гранд
текстил“ЕООД, вещото лице е извършило проверка в счетоводството на дружеството
и е констатирало, че същото осъществява счетоводството си в съответствие със
Закона за счетоводството и Националните стандарти за финансови отчети на малки
и средни предприятия. В счетоводната политика е възприето заприходяването на
стоките да се осъществява по Дебитна сметка 304 – Стоки, като същите се водят аналитично
по видове и по количества. При възникнало задължение към доставчик същото се
отчита по кредита на сметка 401 – Доставчици, като се води аналитичност по
доставчици и по номера на фактури или митнически декларации, когато доставката
е от внос. Установило е, че за плащането по фактура 022428/23.09.2017 г. е
представено платежно нареждане за валутен превод регистрационен номер 79144309
от Търговска банка Д АД. С платежното нареждане са преведени 102 852,39 евро на
бенефициент E1VAN GIDA SANAYI VE TICARET LTD STI. Като основание
за плащане в платежното нареждане са посочени следните фактури: inv.022426/22.09.2017, inv.022428/23.09.2017, inv.022432/25.09.2017, inv.022434/26.09.2017.
Плащането е наредено и извършено на 09.10.2017 г. към посочена сметка на FINANSBANK A.S. – Истанбул. Извършеното плащане е
отразено в Банков отчет по сметка №1 за клиент „Гранд текстил“ ЕООД на дата
09.10.2017 г. В счетоводството на дружеството плащането е отразено по дебита на
сметка 401 – Доставчици, партида 010003 с текст ЕФЛАХ ГЪДА САН ВЕ ТИДЖ.ЛТД по 4
броя фактури и по кредита на сметка 50401 – Разплащателна сметка във валута
съответно на стойности: 29357,44 евро, 29449,66 евро, 17896,23 евро, 26149,06
евро, като в извлечението, предоставено от счетоводната система няма отбелязани
номера на фактури. Вещото лице е констатирало, че сумата от 29449,66 евро
(57598,53 лв.) отговаря на фактура 022428/23.09.2017 г. по която е деклариран
внос с процесната митническа декларация. Експертизата е достигнала до
заключение, че плащането на фактурата по процесната митническа декларация е
извършено по банков път чрез система за брутен сетълмент в реално време на
Евросистемата,
В отговор на въпрос 2 вещото лице е
достигнало до заключение, че е налице пълно съответствие между платената цена
за стоките и декларираната стойност по процесната митническа декларация,
съобразно данните в счетоводството на дружеството „Гранд текстил“ ЕООД.
В отговор на задачата си по въпрос 3 – да
извърши проверка какви документи са приложени към посочените в оспорваното
решение МД на третите лица – вносители на сходни стоки, съответно какви цени са
посочени в тези документи, както и да извърши проверка за МД за внос и
документи на други вносители на идентични или сходни стоки за приблизително
същите периоди от време, като вземе предвид и представените от страна на
жалбоподателя „Гранд текстил“ЕООД митнически декларации за внос от трети лица,
и посочи съответните най-ниски стойности за съответните идентични или сходни
стоки, вещото лице е съставило таблица №1 – „Приложени документи към митнически
декларации и проверени митнически стойности на оспорваното Решение“. В табличен
вид са изведени единичните стойности в лв. по изброени митнически декларации и
приложените документи, поотделно за стоките, обозначени в процесната митническа
декларация като Стока №1 – Дамски блузи синтетика; Стока №2 – Мъжки боксерки от
трико синтетика; Стока №4 – Мъжки долни части от плат синтетика; Стока №5 –
Панталони от плат „деним за мъже“; Стока №8 – Облекла за бебета; Стока №10 –
Плат тюл от синтетика с ширина 2.80 м.; Стока №11 – Плат от полиестерни нишки с
ширина 1.5 м.; Стока №14 – Мъжки потници от синтетика и Стока №15 – Мъжки
пуловери от синтетика. Съставена е и таблица приложение №2 – „Митнически
стойности“, като са взети предвид и представените митнически декларации от
жалбоподателя по делото. В отделна таблица „Най-ниски стойности на стоките“ е
обобщена информацията по отношение на всяка от посочените стоки поотделно.
В отговор на задачата по въпрос 4 – да
изчисли въз основа на представените МД за сходни стоки по всяка стока от
позициите в процесното решение поотделно най-ниския, най-високия и съответно средно
статистическия размер на покупните цени при вноса на процесните стоки и даде
отговор, дали същият отговаря на този, взет в процесното решение от
митническите органи, вещото лице е съставило Таблица №4, в която поотделно за
стоките от деветте позиции е посочило най-ниска цена, най-висока цена и
средностатистически размер на цената, като е сравнило последния с приетия в
процесното решение размер.
Вещото лице е дало заключение, че
размерът на покупните цени при вноса, взет в обжалваното решение на
митническите органи, отговаря за стока №1, стока №4, стока №5, стока №14 и
стока №15 и не отговаря за стока №2, стока №8, стока №10 и стока №11.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена при спазване
на 14-дневния срок за обжалване от датата, на която решението е получено от
дружеството – жалбоподател и е депозирана от надлежна страна, адресат на акта,
за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК,
счита жалбата за основателна.
Обжалваният акт е издаден от Началника
на Митница Пловдив, който притежава качеството „митнически орган“ по смисъла на
чл.5, т.1 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (по-нататък Регламент (ЕС) №952/2013). Към датата
на издаване на обжалваното решение същият спада към митническата администрация
на Р.България, има качеството на длъжностно лице от митническо учреждение,
което осъществява митнически надзор и контрол по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗМ,
и изрично с приложимите към този момент разпоредби от националното
законодателство (чл.19, ал.1, предл.второ и ал.4 и сл. от ЗМ, редакция ДВ бр.24
от 16.03.2018 г.) е оправомощен да прилага определени митнически законодателни
разпоредби и издава решения по прилагането на митническото законодателство.
С оспореното решение се извършва промяна
на обстоятелства в ЕАД във връзка с последваща проверка, от което възникват
задължения за дружеството - жалбоподател и се определя размера на възникнало
данъчно задължение. Тъй като съгласно чл.56
от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл.16 се извършва от
митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда,
определен за митническото задължение, то актът и в двете му части е издаден от
материално и териториално компетентен административен орган.
Решението е валидно издадено по
прилагане на митническите разпоредби, поражда правни последици за адресата си и
представлява административен акт, който на основание чл.220, ал.1 от ЗМ подлежи
на обжалване по реда на АПК.
Актът е обективиран в писмена форма и в
него са посочени фактически и правни основания за издаването му.
Като фактическо основание административният
орган е посочил установеното от него обстоятелство, че на 26.09.2017 г. с
митническа декларация №*****************от „Гранд текстил“ ЕООД са декларирани
за допускане за свободно обръщение с крайно потребление различни видове
промишлени стоки и е представена фактура №022428/23.09.2017 г. Декларираната
митническа стойност е съгласно чл.70, параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013,
на база цитираната фактура. Установено е, че декларираната митническа стойност
е необичайно ниска в сравнение със средностатистическата стойност при внос на
сходни стоки, предвид което митническите органи считат, че са налице
основателни съмнения относно стойността на стоките, определена по реда на
чл.70, параграф 1 от Регламент
(ЕС) №952/2013. Посочено е, че при преглед на представените от получателя след
уведомяването му документи, е установено, че: в предоставения договор липсват
количества, цени, срок, за който се сключва договора, вид на стоките, както и
данни за условията на плащане; част от стоките по представените фактури за
продажба на стоката на първо търговско ниво са за количества, значително
по-малки от внесените; несъответствията в описанието на стоките в кл.31 на
митническата декларация с тези по приложените фактури не позволява да се
идентифицира внесената стока с продадената; в представения документ за
извършено плащане е установено разминаване в наименованието на получателя на
преведената сума и изпращача на стоката – по търговски документ EFLAN, по платежен документ ELVAN.
След анализ на предоставената информация и документи митническите органи не
намират аргументи, обясняващи защо декларираната стойност е значително по-ниска
от средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки и
приемат, че разликата в цените е достатъчна, за да обоснове съмнения за
отхвърляне на декларираната митническа стойност. Същата е основана на
изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност
на сходни стоки, изброени поотделно за стоки с номера 1; 2; 4; 5; 8; 10; 11; 14
и 15.
Посочено е, че предвид чл.140 от
Регламент (ЕС) 2015/2447 не се налага митническите органи да определят
митническата стойност на внесените стоки въз основа на метода на оценяване на
сделката, когато, съобразно определената в параграф 2 на същата разпоредба, не
са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираната
стойност представлява действително платената или подлежаща на плащане цена на
стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза. Цитиран е диспозитива на Решение от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15
на Съда на ЕС. Прието е, че от направения анализ е видно, че декларираната
договорна стойност е изключително ниска в сравнение със средностатистическия
размер на покупните цени при вноса на сходни стоки.
Вписано е, че когато митническата
стойност на внесената стока не може да бъде определена съгласно разпоредбите на
чл.70, параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013, същата следва да се определи по
чл.74, параграф 2 от Регламента. Посочено е, че при прилагането на метода по
чл.74, параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) №952/2013, след направен
сравнителен анализ в информационната система на Агенция „Митници“ за идентични
стоки, а именно произведени в същата страна, които са еднакви във всяко
отношение, включително физическите им характеристики, качество и репутация, не
са намерени данни за такива.
Посочено е, че митническата стойност,
определена в резултат от прилагането на метода по чл.74, параграф 2, буква „б“
от Регламент (ЕС) №952/2013 е договорната стойност на сходни стоки, продадени с
цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в
същия или приблизително същия момент, както и стоките, подлежащи на
остойностяване. Прилагането на метода следва да се подчини на разпоредбите,
касаещи определението за „сходни стоки“ в чл.1, т.14 от Регламент (ЕС)
2015/2447. Направен е анализ в митническата база данни за декларации за
допускане за свободно обръщение с крайно потребление на сходни стоки „по същото
или приблизително същото време“ и съгласно чл.141 от Регламент 2447/2015,
когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни
стоки, за определянето на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската
от тези стойности.
При така изложената фактическа
обстановка административният орган е счел, че декларираната от вносителя
митническа стойност за стоки №№1, 2, 4, 5, 8, 10, 11, 14 и 15 не може да бъде
определена по метода на договорената стойност, а същата следва да се определи
съобразно чл.74, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013. Приел е, че
на основание чл.77, параграф 1, буква „а“, във връзка с параграф 2 и 3 от Регламент
(ЕС) №952/2013, във връзка с чл.85, параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013,
възниква допълнително държавно вземане – ДДС в размер на 3657,23 лв.
В Глава 3 от приложимия Регламент (ЕС)
№952/2013, озаглавена „Стойност на стоките за митнически цели“, с член 69 е
предвидено, че митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на
Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на
Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се
определя в съответствие с членове 70 и 74.
В член 70 е регламентиран Метод за
определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, като в
параграф 1 е предвидено, че „базата за митническата стойност на стоките е
договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост“, а в параграф 2, че
„действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която
купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните
стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки. Изрично в параграф 3, букви „а“ до
„г“ са изброени условия, които следва да са изпълнени кумулативно, за да се
прилага договорната стойност.
В член 74 са регламентирани Вторични
методи за определяне на митническата стойност. Съгласно параграф 1, когато
митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се
определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките.
Правила относно стойността на стоките за
митнически цели са уредени и в Глава 3 на Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (по-нататък
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447).
В
член 140 „Неприемане на декларираните договорни стойности“ от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 са определени подробни правила за прилагането на член
70, параграф 1 от Кодекса. Съгласно параграф 1 на член 140, „Когато
митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в
член 70, параграф 1 от Кодекса, те могат да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация“. Според параграф 2, ако съмненията им не отпаднат,
митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се
определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса.
В процесното Решение, за да мотивира основателно
съмнение, че декларираната от жалбоподателя договорна стойност на стоката
представлява общата платена сума, митническият орган се е позовал на Решение на
Съда на ЕС от 16 юни 2016 година по дело C‑291/15 Hungary
Kft. срещу Nemzeti Adó-és Vámhivatal Nyugat-dunántúli
Regionális Vám-és Pénzügyőri
Főigazgatósága. Цитираното решение е постановено по преюдициално
запитване, отнасящо се до тълкуването на член 181а от Регламент (ЕИО) №2454/93
на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на
Регламент (ЕИО) №2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Общността. Според диспозитива на същото, член 181а от Регламент (ЕИО) №2454/93
трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи,
съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на
договорната стойност на сходни стоки – метод, който фигурира в член 30 от
Регламент (ЕИО) №2913/92, изменен с Регламент (ЕО) №82/97 на Европейския
парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г., когато бъде преценено, че
декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при
положение че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под
съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков
превод, представени като доказателство за действително платената цена за
внесените стоки, и вносителят не представя, в отговор на искането в този смисъл
на митническия орган, допълнителни доказателства или сведения за установяване
на точността на декларираната договорна стойност на тези стоки.
Доколкото член 181а от Регламент (ЕИО) №2454/93
е сходен по своето съдържание с член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, то така направено тълкуване е приложимо и в настоящата хипотеза, при
която за митническите органи е допустимо да сравняват средностатистическия
размер на покупните цени при вноса на сходни стоки и да мотивират основателните
си съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена
сума, макар да не поставят под съмнение автентичността на представената като
доказателство за заплащането ѝ фактура, както е в процесния случай.
Съгласно определението, дадено в член 1,
параграф 2, точка 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, „сходни стоки“
означава – в рамките на определянето на митническата стойност – стоки,
произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава
възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско
отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
Според постоянната съдебна практика на
СЕС, цитирана в Решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09 Gaston Schul BV
срещу Staatssecretaris van Financiën и Решение от 19 март 2009 г. по дело C‑256/07 Mitsui
& Co. Deutschland, правната уредба на Съюза относно митническото
остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система,
която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически
стойности.
При прилагането на методите за
определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да положат
необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки,
а не произволно определена или фиктивна такава, а според член 15, параграф 1 от
Регламент (ЕС) №952/2013, всяко лице, което участва пряко или косвено в
извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на
митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната
изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото
необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно положение е основана и
процедурата по член 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
като се има предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от
декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е
съобразена с възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г. на
СЕС по дело C-263/06 Carboni e derivati Srl/Ministero dell'Economia e delle
Finanze, Riunione Adriatica di Sicurtà SpA.
Задължението за мотивиране на решението
за стартиране на процедурата по член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило
на член 22, параграф 7 от Регламент (ЕС) №952/2013, изискващо митническите
органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение.
Освен това зачитането на правото на
защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се
прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме
акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2008 г. на
СЕС по дело C-349/07 Sopropé – Organizações de
Calçado Lda срещу Fazenda Pública.
Доколкото производството по член 140 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е специфично и цели преодоляване на съмненията
относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на
изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на
които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност.
Въз основа на изложеното, в тежест на
митническия орган е да обоснове на първо място „основателността“ на своите
съмнения, неприемането на декларираните договорни стойности на внасяните стоки
и решението си по член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 – че
стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от
Кодекса, поради което я определя по вторичните методи на член 74 от Регламент
(ЕС) №952/2013, вр. член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Съгласно член 22, параграф 6 и 7 от
Регламент (ЕС) №952/2013 митническите органи са длъжни преди да вземат решение,
което би било неблагоприятно за заявителя, да му съобщят мотивите, на които ще
се основа решението, съответно са длъжни да мотивират всяко решение, което е
неблагоприятно за него.
Съответно в процедурата по член 140, вр.
член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, лицата, адресати на решения
за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да
представят по надлежен и подходящ начин становището си относно елементите, на
които административният орган възнамерява да основе своето решение. За целта тези
лица следва да са надлежно уведомени за обстоятелствата, на които се основават
съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната
стойност. Нарушаването на правото им на изслушване е особено съществено
процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение –
Решение от 13 март 2014 г. на СЕС по обединени дела C-29/13 и C-30/13, Глобъл
Транс Лоджистик.
При регламентиране на общата процедура
във връзка с правото на изслушване, в член 8, параграф 1, буква „а“ от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в
член 22, параграф 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: документите и
информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание
за своето решение.
Такива документи и информация не са
посочени в отправеното до дружеството – жалбоподател писмо рег.индекс
32-272042/02.10.2017 г., с което от митническите органи му се изискват
документи за нуждите на допълнителна проверка по декларацията.
В отправеното до управителя на „Гранд
текстил“ ЕООД писмо рег.индекс 32-10899/11.01.2018 г. на Началника на МБ
Хасково е посочено, че след направен анализ на митническата стойност на стоките
по девет позиции от процесната ЕАД се установява, че декларираната им договорна
стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на
митническата стойност при вноса на сходни стоки, но не са посочени никакви документи
и информация, въз основа на които адресатът може да получи представа, на какъв средностатистически
размер на митническа стойност се позовава констатацията, по отношение на кои
стоки е този размер, и съответно имат ли те характеристиките на сходни стоки.
Следва да се отбележи, че
средностатистическият размер на митническата стойност при вноса на сходни стоки
не е посочен от административния орган и в обжалваното Решение. В същото са вписани
само с номерата си други декларации за внос на стоки и цени, без да са посочени
вносителите по тях и да са конкретизирани средностатистически размери. От това
посочване за адресата на акта остава неясно базата, на която е направено
сравнението на декларираната от него митническа стойност на стоките по деветте
позиции, респективно дали митническите органи са извършвали това сравнение със
сходни стоки – т.е. произведени в същата държава, с подобни характеристики,
подобни съставни материали и взаимозаменяеми в търговско отношение с
декларираните от жалбоподателя.
Предвид изложеното съдът намира, че в
издадения акт митническите органи не са обосновали надлежно основателни
съмнения относно стойността на стоките, съответно приложението на член 140, вр.
член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
При липсата на други изложени в Решението
данни, позоваването на необичайно ниска декларирана стойност в сравнение със
средностатистическата такава при внос на сходни стоки, се явява декларативно и
немотивирано. Ето защо оспореният акт е издаден при липса на изложени конкретни
фактически основания, което води до неспазване изискванията на чл.59, ал.2, т.4
от АПК и представлява самостоятелно основание за неговата отмяна, доколкото не
позволява да се осъществи адекватен контрол върху правилното приложение на
материалния закон.
Съдът намира също така, че в хода на
административното производство е било нарушено правото на защита на дружеството
- жалбоподател, което макар да е уведомено с писмо рег.индекс
32-10899/11.01.2018 г. за предстоящото издаване на решение за определяне на нов
размер на задължение по ЗДДС, не е било информирано за изброените в обжалваното
Решение други митнически декларации за свободно обръщение на сходни стоки, и по
този начин е било лишено от възможността да изрази становище по тях, като
следва да се подчертае, че тези декларации не са се съдържали и в
административната преписка по издаване на акта, а в заверени копия се
представят допълнително по делото.
Дори да се приеме, че въз основа на
представените по делото митнически декларации, чиито номера са изброени в
обжалваното Решение, може чрез пресмятане да бъде установен средностатистически
размер на цената, и стоките по тези декларации попадат дефиницията за „сходни
стоки“, то изводите на административния орган за необичайно ниска декларирана договорна
стойност например не се подкрепя по отношение на Стока №15, за която експертизата
е изчислила средна цена на сходни стоки от 1,02 лв. при декларирана цена 0,92
лв./бр.
В приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло
като компетентно и безпристрастно изготвено, изрично се посочва, че е налице пълно
съответствие между платената цена на стоките и декларираната стойност по
процесната митническа декларация, съобразно данните в счетоводството на „Гранд
текстил“ ЕООД. С това заключение се опровергава като неоснователно съмнението
на митническите органи, че декларираната стойност на стоките представлява тяхната
действително платена цена при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза.
Като немотивирано е пристъпил към определяне
на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2
от Регламент (ЕС)
№952/2013, вместо на базата на договорната им стойност, административният орган
е постановил обжалваното Решение и в нарушение на материалния закон.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че дори да се приемат за доказани предпоставките, визирани в член 140 на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при които стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса, то изложените по-горе съображения за немотивираност на административния акт са относими и към тази част от процесното Решение, с която митническата стойност на стоките е определена съгласно вторичния метод по член 74, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013. Цитираната буква би намерила последователно приложение, с оглед посочването в акта, че след направен сравнителен анализ в информационната система на Агенция „Митници“, не са намерени данни за идентични стоки, предвидени в буква „а“ на разпоредбата. За да бъде определена обаче митническата стойност по буква „б“ – като „договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване“, административният орган следва да установи и изложи данни относно договорната стойност на стоки, които са „сходни стоки“ по смисъла на член 1, параграф 2, точка 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, както и да съобрази разпоредбите на член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Съгласно член 141, параграф 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при определяне на митническата стойност
на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса,
се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в
продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като
стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да
се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или
количествата. Съобразно параграф 2, прави се корекция, за да се вземат предвид
значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните
идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете
транспорт. В параграф 5 е посочено, че договорна стойност за стоки, произведени
от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи
договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което
е произвело стоките, чиято стойност се определя.
Както вече беше посочено, в обжалваното
Решение по всяка позиция от сравняваните стоки са изброени само с номерата си
по няколко други декларации за внос на стоки и цени, без да са посочени нито
производителите, нито вносителите по тях. Това води на извод за липса на
извършен от органа анализ за сходството на стоките, използвани като коректив за
определяне на нова митническа стойност. Липсват изложени данни, от които да е
възможно да се установи дали тези стоки са произведени в същата държава, от
същия производител, дали имат подобни характеристики и подобни съставни
материали, да се прецени качеството и репутацията им, включително съществуването
на търговска марка. Няма възможност да бъде преценено и установено дали стоките
се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите количества като
стоките, чиято стойност се определя. В случая не е извършен какъвто и да било анализ
на условията по доставката по процесната декларация и тези по взетите предвид
други митнически декларации, нито са взети предвид търговските взаимоотношение
между процесното дружество и неговия доставчик, както и тези по отношение на
другите търговци, осъществили сделките по изброените декларации.
При тези установени обстоятелства, Решението
се явява недостатъчно мотивирано, тъй като не съдържа изложени факти, от които
да се направи обосновано предположение, че посочените в него, по отношение на
всяка позиция стоки, договорни стойности, са именно на сходни стоки, съответно
да се определи най-ниската стойност от тях, за да се приложи хипотезата на член
141, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
При изготвяне на заключението на
съдебната експертиза, вещото лице е систематизирало в табличен вид единичните
стойности в лв. по изброените митнически декларации и приложените документи,
поотделно за стоките, обозначени в процесната митническа декларация като Стока
№1 – Дамски блузи синтетика; Стока №2 – Мъжки боксерки от трико синтетика;
Стока №4 – Мъжки долни части от плат синтетика; Стока №5 – Панталони от плат
„деним за мъже“; Стока №8 – Облекла за бебета; Стока №10 – Плат тюл от
синтетика с ширина 2.80 м.; Стока №11 – Плат от полиестерни нишки с ширина 1.5
м.; Стока №14 – Мъжки потници от синтетика и Стока №15 – Мъжки пуловери от синтетика.
Съставена е и таблица приложение №2 – „Митнически стойности“, като са взети
предвид и представените митнически декларации от жалбоподателя по делото. В
таблица „Най-ниски стойности на стоките“ е обобщена информацията по отношение
на всяка от посочените стоки поотделно, като е видно, че възприетата от
административния орган като най-ниска стойност – 3,27 лв./кг. за Стока №8 не
съвпада с установената от вещото лице по-ниска такава – 2,65 лв./кг. по
отношение на стоката Облекла за бебета.
Освен това вещото лице е дало
заключение, че размерът на покупните цени при вноса, взет в обжалваното решение
на митническите органи, не отговаря за стока №2, стока №8, стока №10 и стока
№11.
Въз основа на неоспореното заключението
на експертизата следва извода, че административният орган е определил
митническата стойност по отношение на изброените стоки в нарушение на
разпоредбата на чл.35 от АПК. От заключението и събраните по делото писмени доказателства
е видно, че освен цитираните в оспореното Решение митнически декларации, в
базата на Агенция Митници се съдържа информация за внос и на други сходни стоки
в относимия период, като декларираните от дружеството -жалбоподател, които не
са били взети предвид от административния орган, но които са на по-ниска
стойност от тези, посочени в оспореното решение, и съответно ако бяха взети
предвид, безспорно биха оказали влияние върху взетото решение относно това
каква следва да е определената митническа стойност на стоките по посочените
позиции от процесната митническа декларация, а оттам и върху определения за
доплащане ДДС.
По изложените съображения, оспореното Решение
се явява незаконосъобразно по смисъла на чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Като немотивирано, постановено при липса на
материалноправните предпоставки за издаването му и при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, същото следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора, на основание
чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите
и действително извършени разноски за производството, платими от ответника. Направени
са разноски от 50 лева – внесена държавна
такса, 218.40 лв. – внесен депозит
за изготвяне на експертиза и 1200 лева – заплатено възнаграждение за един
адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 07.01.2019 г., което
по своевременно направеното възражение на ответника съдът не намира за
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
събрания обем доказателствен материал и осъщественото процесуално представителство.
Водим от изложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение за определяне на
митническа стойност №604/20.04.2018 г. на Началника на Митница Пловдив.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“, Териториална
дирекция Тракийска, да заплати на „Гранд текстил” ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр.Х., ж.к.„Б.” бл.***, вх.**, ет.***, направените
по делото разноски в размер на 1468.40 (хиляда четиристотин шестдесет и осем
лв. и 40 ст.) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: